КЛЕТКАТА НА ЗВЯРА I – II ГЛАВА

ПЪРВА РЕШЕТКА: НЕВЕРИЕТО

“Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се, сториха развалени дела…” (Псалом 14:1)

Божието Слово категорично определя невярващия, като човек без ум. Ясно е, че умът, като способност за мислене, е присъщ на всеки човек и именно това го отличава от животните. За да знаем защо Бог определя невярващия, като човек без ум, трябва да си отговорим на въпросите:
Защо Бог направи човека интелигентно същество?
Защо му даде способност да мисли, тоест, ум?
А ето и точните отговори:
Първо: Човекът беше създаден по Божия Образ и подобие.
Второ: Бог, Чиято същност е Съвършена Истина и Любов, искаше човекът да притежава Истината, за да може да я осмисля и винаги да съобразява стъпките си с нея.
Трето: Цялото мироздание, като творение на Всевишния, носи в себе си печата на Истината и в това мироздание човекът трябва да забелязва Всепроникващата Божия Сила.
Поради тези три причини Бог даде на човека способност да мисли, като заповяда силата на човешкия ум да извърши Волята Му:
“…напълнете земята и обладайте я…” (Битие 1:28)
Човешкият ум трябваше да обладае земята, да открие природните й закони и да ги впрегне в служба на прогреса и съвършенството, да бъде изпълнител на точните думи, казани от Божия слуга:
“Човекът простира ръката си върху канарите, превръща планините из корен. Разсича проломи между скалите, и окото му открива всичко, що е скъпоценно. И ограничава капането на водите; и скритото изважда на бял свят…” (Йов 28:9-11)
Човешкият ум трябваше непрестанно да издирва Истината и да се усъвършенства, да изважда скритото на бял свят и да придобива по този начин слава, защото е писано:
“Слава за Бога е да скрива всяко нещо, а слава е на царете да издирват работите…” (Притчи 25:1)
От казаното дотук разбираме, че умът е мисловната способност да се издирва и улавя Истината в нейното духовно и физическо измерение! Сега вече можем да разберем защо невярващият е човек без ум:
Първо: Невярващият отхвърля Истината за Твореца Бог.
Второ: Невярващият отхвърля Истината за Творението, като сътворено от Бога.
Заключение: Той, следователно, е без ум, защото умът е създаден да издирва Истината, а невярващият човек не желае това. Това нежелание произхожда не от него, а от заблудата, с която е пълно сърцето му. От това ясно следствие можем да направим и първия извод върху неверието:
Неверието е продукт на лъжата, като най-здрава решетка на дяволска активност!
Една от най-плодородните за неверие почви, които дяволът създаде, беше да отдели физичното от духовното измерение на Истината. Имайки залога на смъртното и грешно естество на човека, неспособно без Божия Благодат да усвои Истината, дяволът обърна физичната истина против духовната, следствието срещу първопричината. За Сатана не беше опасно човекът да познава материалния аспект на Истината. Напротив – това му даваше възможност да разврати още повече човешките сърца. Така се появи материализмът, като последна съвременна религия. Той и неговите философии се превърнаха в своеобразни “богове” на човешкия род.
“Няма Бог! Всичко е форми на материя! Съзнанието е висша форма на материята! Битието определя съзнанието! Човекът е с маймунски произход! Мозъкът е продукт на еволюцията…” – ето така метастазите на лъжата опорочиха Истината. Чудно ли е тогава, че каквото вярваш, че си – това ставаш? Чудно ли е, че човеците станаха досущ като маймуни, тоест, безумни? Дяволът нямаше нищо против плътската обозримост. Голяма работа, че човекът знаел много истини за заобикалящата го среда! Голяма работа, че изобретил телескопа и микроскопа и гледал през тях звездите или клетките! Удовлетворението на Сатана иде от друго, а именно – останалата в неизвестност и тайна първопричина за творението – Божият Дух.
За да бъдем далеч от тези сатанински клопки е нужно да поясня следното:
Плътските ни сетива улавят материално обозримата истина, а сърцето ни – духовно обозримата. Умът ни е този, който свързва двата раздела на земното битие, като по този начин придобива знание за Божията промисъл!
Един огромен процент от хората пренебрегват духовния раздел на Истината и приемат само физичното й измерение. Но тяхното знание за материалното никак не може да ги ползва, защото сърцата им не притежават пълната Истина, а за непълните съдове Словото казва:
“…това, което е недоизпълнено, не може да се брои…” (Еклесиаст 1:15)
Бог не брои невярващите. За Него те са нереализирани като личности, защото са мъртви духом. Както мъртвите не фигурират в списъците за заплати или пенсии, така и невярващите не фигурират в Книгата на Живота, положена пред Божия Престол. И както мъртвите в гробищата подлежат на развала и разпад, така и невярващите, тоест, мъртвите духом, подлежат на същото!
Зная, че сравненията са ужасни, но Истината не може да се поднася в захаросана черупка и погледнати от Духа нещата са точно такива.
Единствено вярата и новорождението в Исус Христос може да промени положението и състоянието на човека!
Много често доводите на невярващите са жалки и абсурдни:
“Хората в Космоса литнаха, а ти още вярваш в Бог!” или:
“Как мога да вярвам в нещо, което не виждам? (като че ли отрича телевизията и радиото, понеже не вижда вълните в ефира – б.а.)
Тези хора не разбират, че вярата не е свойство на плътта и сетивата, но на духа, който животвори плътта. Божието Слово казва за вярата с абсолютна категоричност:
“А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които Го търсят…” (Евреи 11:6)
Някои се опитаха да потърсят Бога с микроскопи, други – с телескопи. Трети затръбиха, че са развенчали мита за Неговото съществуване. Но и в трите случая те се оказаха заложници на най-лукавата интерпретация на Истината – материалистичната философия. Тази философия е изключително плътна завеса, зад която се е скрил Сатана – режисьорът на световния ход! Участници в смъртоносния му спектакъл са хората, лишени от ум, от способност да издирят Истината и нейния Извор.
Неверието е смърт приживе!
Добре е всеки да осъзнае това съждение, за да отрезви ума си и потърси спасителна връзка със своя Творец. Защото някои се опитват да защитят неверието, като изтъкват тезата за неговата неутралност. Но ние нека знаем, че да общува с лъжа в единствения откъс време, което Всевишният му е дал, за да Го познае, е един от най-големите грехове, които човек извършва пред Божиите очи! Защо е толкова голям този грях пред Бога? Апостол Йоан ни дава точния отговор:
“Който не вярва Бога, направил Го е лъжец, защото не е повярвал свидетелството, което Бог е свидетелствал за Сина Си…” (1 Йоаново 5:10)
Да обвиним в лъжа Онзи, Който е причина за нашето дишане и съществуване, е наистина голяма лудост и високомерна глупост. Един ден много невярващи ще се взират да търсят оправдание за себе си, казвайки:
“Ето, ние не знаехме за Исус Христос! Цял живот бяхме захранвани от заблудителни идеи и намерения. Нима сега ще ни осъдиш, Боже?”
Но дали наистина няма да знаят за Него? Дали Бог няма да им припомни хулите и подигравките срещу служителите на Евангелието? Не е ли Божията Милост тази, която днес протяга ръка и зове човешките сърца?
“Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене…” (Откровение 3:20)
Няма ли тези, които е трябвало да чуят Гласа Му, да се окажат от глутницата на куражлиите. От онези нечестивци, които развяват като знаме сатанинския девиз:
“Да умреш, смеейки се!”
Кои са те ли? Това са присмивателите. Най-характерният кураж, който дяволът дава на невярващите, е присмивателството. И едва ли има по-позната демонична реакция срещу благовестителите:
“Ха-ха! И ти ли клъвна въдицата на евангелистите? Май, май си станал набожен, а? Ха-ха, хе-хе, и тоя се побърка! Я извърти една молитва за сеир! Гледай го! У-у-у-у-у! Колко набожно ме гледа! Ха-ха-ха, хе-хе-хе, ще умра от гъдел…”
За подобни хора Словото казва:
“Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, който действа с високоумна гордост…” (Притчи 21:24)
Друга същност на неверието, или по-скоро ефект от него, е човешкото злощастие. Неверието е духовна беззащитност, самотен човешки дух, вързан от заблуда. Има ли нещо по-лесно от това да бъде пребит от бой вързания човек? Ами че той е беззащитен! Без сила и възможност да се отбранява! Затова нека знаем, че дяволът няма да спре да атакува и съсипва невярващия човек, докато не го убие и отнесе душата му при себе си! Това е записано и в “Псалмите”, където е казано:
“Злощастието ще затрие грешния…” (Псалом 34:21)
Със сигурност ни се е случвало да изтръпнем при гледка или мисъл за някакво злощастие. Всяка вечер синият екран ни залива с информация, показваща резултатите от дяволската активност. И мнозина сякаш са престанали да се стряскат, защото злощастието засяга другите, а не тях. Други решават, че една застраховка “Живот” ще свърши добра работа. Но застраховки в света против дяволската злоба и коварство няма, колкото и да се рекламират паричните гаранции за здраве и за дълъг живот. Никой застрахователен институт не може да спре невярващия от пътищата на беззаконието и проклятието. Има само един Ходатай и Застраховател – Господ Исус Христос! Неговата Кръв, пролята на Кръста на Хълма Голгота, е Вечна застраховка за Вечен Живот и Мир с Бога!
Когато отсъства тази застраховка, противоположна на скоростта на греха и неверието, то катастрофата е неизбежен край за човека. Има и други проявления на неверието, които е невъзможно да бъдат изброени и не това е целта на тази книга, но ние трябва да знаем, че не съществуват сила или съюз, които да заплашват Личността на Всевишния Бог, Неговите владения и обитателите им! Като позиция неверието не е против Бога, а против самите неверници. Неверието е афишираният отказ от Спасението, което е чрез вяра в Исус Христос. Ако човешката душа напусне невярваща този свят, то в отвъдното тя е далеч от пределите на Истината и остава отделена от Божието Присъствие.
Неверието е най-коварният път към смъртта и ада!

Leave a Reply