КЛЕТКАТА НА ЗВЯРА I – I ГЛАВА

ПЪРВА ЧАСТ: ЛЪЖАТА – КЛЕТКА ЗА ЧОВЕКА

ЧОВЕШКИЯТ ВОТ, ДАДЕН ЗА ДЯВОЛА

“Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща…” (Йоан 8:44)

Нека в тази глава духовно да се пренесем назад, в мига преди грехопадението и да проследим как бащата на лъжата измами първите човеци Адам и Ева. В миг, когато нашите прародители притежаваха всичко и им предстоеше вечен живот в общение с любящия Творец, в миг, когато Истината изпълваше сърцата на първите човеци, между дърветата пропълзя Божият противник. Залогът за неговата власт над човеците беше едно дърво с плодове на знание. Плодове, които Бог беше забранил да се докосват и ядат. Дяволът знаеше, че ако Адам и Ева вкусят от забранените плодове, ще предизвикат бунт, защото ще мерят ръст в знанието със Самия Бог. Дългото пребиваване на Божия противник в Едем с мисия на херувим, помазан да засенява, му беше достатъчно, за да изгради необходимата стратегия срещу човеците.
Адам и Ева живееха по законите на Истината и съобразяваха мислите и действията си в съвършена ненарушимост на Божията Воля. В душите им никога не беше се появявала дори най-малка сянка на съмнение във всеобхватната Божия Промисъл. Адам помнеше Господната заповед:
“…от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш…” (Битие 2:17)
Това предупреждение имаше много дълбок смисъл. Светлината в Едемската градина беше могъща и силна. Адам и Ева бяха създадени да живеят завинаги в тази Светлина.
Но как да разбираме Светлината?
Именно така, че в Истината се забелязват всички явления и човек добре вижда къде стъпва. Духовното значение на Истината е, че тя е Ден, Светлина в битието.
В “деня”, когато Адам посегне към дървото със забранените плодове, той ще прекрачи границата на Истината и ще умре. Строга, но точна и справедлива беше Господната заповед. Достъп в Едемската градина имаше личността, довела със себе си и Злото. Личност, която се противи на Божията Воля и Святост. Адам и Ева трябваше да опазят душите си от тази личност, тоест, никога да не вкусват плодовете за познаване Добро и Зло и да не дръзват да избират път, различен от Божиите предначертания.
Естествено е да се запитаме нямаха ли право първите човеци да познават, ако не Злото, то поне Доброто? Отговорът на този въпрос се крие във факта, че Съвършеното е нещо повече от Доброто. А Доброто възникна тогава, когато се роди Злото, за да бъде негов противовес. Адам и Ева бяха създадени Съвършени, по Божий Образ и подобие. До този момент те не познаваха Злото, за да търсят евентуален противовес срещу него. И щеше да бъде добре, ако никога не бяха го познали, защото Злото не може да има позиции срещу Съвършеното, но само срещу Доброто.
“Живейте в Истината и тя нека живее във вас, за да бъдете Съвършени и вечни в Моето Присъствие!” – такова невидимо Божие послание лъхаше от Едемската градина. Но ето, че дяволът, превъплътен като змия, се появи в Едемската градина и изговори пред Ева думите:
“Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?” (Битие 3:1)
Такъв въпрос на Ева никой до този момент не беше задавал. Той беше много особен, защото за първи път поставяше под съмнение Божията категоричност. Забележителна бе тактиката на Сатана. Той не оспорваше правото на Ева да държи истинността на Божиите думи, но ги постави под съмнение. Защо под съмнение? Отговорът е, че съмнението предполага повече от един отговор! И ако отговорът не е в Истината, то непременно ще влезе в конфликт с нея, тоест, ще бъде лъжа. Точно в този момент Ева направи смъртоносната си грешка. Тя се опита да стане адвокат на Истината! Защитничка на Бога! Вместо да заяви:
“Назад от мене непозната твар! На въпроси, поставящи под съмнение Божиите заповеди, няма да отговарям. Под достойнството ми е да разговарям с личност, която поставя под съмнение Истината на Всевишния. Ако толкова много те вълнува това дърво и плодовете му, защо не попиташ за него Бога, а питаш мен? И изобщо – какво кроиш в сърцето си?”
Ето такава позиция щеше да парализира змията. Но вместо този отговор Ева издекламира като папагал Божията заповед пред дявола, мислейки, че отговорът й ще го удовлетвори. Така, влизайки в общение с него, тя пусна семето на съмнението в сърцето си. Ето и първото правило, което искам да запомните:
Да отговаряш на съмнителни въпроси значи да направиш смъртоносен компромис с Истината! Истината се явява като отговор само на сърца, копнеещи за нея! Дяволът не копнееше за Истина, но за грехопадение. Затова фактът на Евиния контакт с него вече беше битка, спечелена наполовина. За змията не бе трудно да спечели и другата половина. Тя изстреля съблазнителното изкушение, облечено в лъжа:
“Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него (дървото) ще ви се отворят очите, и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото…” (Битие 3:4-5)
Тук вече змията бе в стихията си. В думите й имаше голяма заблуда. Внушението й, че Адам и Ева няма да умрат, беше коренно противоположно на истинското предупреждение:
“Непременно ще умрете!”
Засилвайки ефекта на внушението, дяволът прибави съблазнителното обещание, че очите на човеците ще се отворят, а Бог знаел това… Но Бог нищо подобно не знаеше и очите на Адам и Ева се “отвориха”, но само, за да познаят, че са голи, тоест, че са изгубили Святостта на Бог. Последното от обещанията на дявола, че човеците ще бъдат като Бога, рухна с проклятието на Всевишния върху тях и земята. Така разсъждаваме ние днес, но в оня миг Ева не мислеше така. Желанието й да вкуси забранения плод беше станало непреодолимо силно:
“Това дърво ми обещава зрение, знание. Може би Бог не е имал точно забрана предвид. Може би е искал да пораснем и сами да се досетим, че дървото е посадено заради нас, за да вкусим плодовете му. Защо иначе Бог ще го насажда всред градината Си? И то на толкова видно място! И не е ли змията твар, която Той е създал, за да познава всичките Му работи? И с какво друго да си обясня нейната категоричност, освен с Истината? Нима всичко, което ме заобикаля, не носи печата на Божията Истина? Дали да споделя с Адам за решението си? Нали това дърво е истинско, за да дава знание? Нали плодовете му са плодове на Истината?”
Можем само да предполагаме за бурята от мисли, в които се е оплела свободната воля на Ева, но виждаме в един следващ момент, че дървото от смъртоносна и забранена от Бог територия, се превръща в дърво “добро за храна, приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание…” Тази способност на Сатана да представя лъжата като Истина и да владее с нея човешките сърца се нарича “лукавство”. Приемайки лъжата на дявола за Истина, човеците съгрешиха и бяха отлъчени от Божието Присъствие, за да попаднат под властта на този, комуто бяха дали своя вот.
Човешкият род стана заложник на лъжата.
Ние няма да разберем колко огромна е била грешката на нашите прародители, ако не осъзнаем първоначалната висота, на която Бог ги бе поставил. Преди да съгрешат, Адам и Ева не познаваха Доброто и Злото. Те познаваха Съвършенството на Бога! За да вникнем ясно в този факт е нужно да разсъждаваме върху плодовете, които Адам и Ева вкусиха.
Първото, което се забелязва в тези плодове, е това, че те са антиподи, тоест, коренно противоположни по своята същност. Адам и Ева имаха позиции над Доброто и Злото, защото бяха Съвършени, тоест, създадени по Съвършения Божий Образ и подобие. Бог, като Вечен и Безкраен Дух, няма и не може да има антипод на Самия Себе Си, просто защото Сам Той се явява като първопричина за всичко, което е било създадено, както ни убеждава стихът от “Откровението на Йоан”:
“Достоен Си Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти Си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено…” (Откровение 4:11)
Бог е Съвършен. Така и първите човеци, които Той създаде по Своя Образ, бяха Съвършени. Предупреждавайки Адам и Ева да не вкусват от плодовете за познаване Добро и Зло, Бог всъщност ги предупреди да не слизат от позициите си, защото ще умрат, тоест, ще осквернят печата на Съвършеното в себе си. Но Адам и Ева не послушаха Божия Глас, а му се възпротивиха. Напускайки територията на Съвършеното и слизайки в територията на Доброто и Злото, те самоволно преотстъпиха цялата власт, която Бог беше им подарил, в ръцете на дявола. От този момент на грехопадението и до днес лъжата, тоест, дяволската власт, пусна отровни пипала и влияния върху човешките умове и сърца, за да ги държи далеч от всякаква връзка с Бога. Сатана утвърди престола си, като притисна света с решетки на лъжата, които определят силата и цялото многообразие на смъртоносната й същност.
Ето най-характерните решетки, върху които Святият Дух ме вдъхнови да разсъждавам и изявя истините от Словото, с които да бъдат изобличени:
Неверието, Суетата, Идолопоклонството, Блудството, Окултизмът, Световните религии и Политиката.
В тази първа част на книгата ще разгледам тези решетки на демонична активност, на които светът се покорява и пред които се прекланя.

Leave a Reply