ТЪМНАТА СЯНКА НА ЧОВЕКОУБИЕЦА III – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С НЕБЕСНИЯ КАМЪК ОТ СИОН, СЛЯЗЪЛ В ПОКОИТЕ НА ДЯВОЛА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Като слуга на Господ Исус Христос аз имах привилегията и неизразимото щастие да съзерцавам със сърцето си Небесната Му красота и привлекателност. И не просто да Го съзерцавам, но да запиша удивителните Му видения и скъпоценните думи от устните Му, за да ги предоставя като дар за всичките Божии чеда. А понеже сега ни предстои да видим нашия Господ като Камък от Сион, то нека отделя няколко изречения за Този Камък.
Представи си, братко мой, как сърцето ти съзерцава кристалните води от Реката на Живота. Този нежен кристал, през който погледът ти достига до Божиите дълбочини, та да се възхищава от белите корени на Божиите дървета, които пият Мъдрост, Просвещение и безпределна Благост от Духа на Святия. Ето толкова прозрачен и кристален е Камъкът от Сион!
Представи си още как сърцето ти съзерцава блестящите лъчи от Божието Светилище. Тези лъчи, които като искрящи кичури на Небесното Слънце слизат по земята, за да погалят сърца, да ги осветят и въздигнат в Светлината на Христовото Спасение. Ето толкова светъл и искрящ е Камъкът от Сион!
Представи си още как сърцето ти съзерцава огнените пламъци от Божия Свят Олтар. Тези пламъци, в които се ражда Хлябът на Живота. Тези пламъци, които слизат от Небето, за да свидетелстват на всеки жертвен принос за Исус и на всяко всеизгаряне за Бога и Отца. Ето толкова огнен и пламенен е Камъкът от Сион!
Представи си още как съзерцаваш Небесната твърдина на горния Ерусалим. Този град, сглобен като в едно. Този град, в който Отец прослави Сина Си и направи Името Му паметно и скъпоценно за вечни поколения. Този град, с който Отец подарява на чедата Си Царство вечно и непоклатимо.
Ето толкова твърд и непоклатим е Камъкът от Сион!
Представи си още как сърцето ти съзерцава Пътя към Дървото на Живота и въртящия се Пламенен Меч сред множества от херувими. Този Меч, който е по-остър и порязващ от всяко сечиво, което би ти дошло наум. Ето толкова остри и порязващи са ръбовете на Камъка от Сион!
Как мислиш, братко мой? Не е ли за нас най-великата привилегия и най-жадуваното щастие именно това – да се съградим върху Камъка от Сион? Не казва ли Отец чрез пророка Си:
“Ето, полагам в Сион Камък за основа, Камък отбран, скъпоценен, краеъгълен, за твърда основа; който вярва в Него не ще прибърза да бяга…” (Исаия 28:16) 
Вярваме ли наистина в Него? Съградихме ли се като камъни върху Камъка, за да ни предаде Той всичката Си прозрачност и кристалност, всичката Си Светлина и блясък, всичките Си Огнени пламъци, всичката Си острота и Разум?
Казвам ти, братко мой, и не лъжа, че ако има причина да съм това, което съм, аз го дължа на Камъка от Сион. Било, че получих достъп до най-вътрешното на Божието Светилище и до най-дълбокото от Реката на Живота – дължа го изцяло на Камъка от Сион. Било, че проумях Небесния Език на Любовта или се докоснах до Мъдростта на Агур – дължа го изцяло на Камъка от Сион. Било, че издържах на угнетението в Гетсимания или главата ми беше украсена от Венеца на Славата – дължа го изцяло на Камъка от Сион.
Но искат ли всички да се съградят в Този Камък? Искат ли всички Той да бъде основа на живота им и смисъл на цялото им битие? Ако всички искаха това, то служението ми пред Бога и Отца отдавна да беше изгубило всякакъв смисъл. Защото тогава Църквата би ходила в ръста на Христовата пълнота и Съвършенство – за радост и великолепие на Господа. Но понеже в долината под Хълма Господен има всякакви други основи и всякакви други храмове, то аз ще продължа да пиша, според както ми дава Исус. Докато и най-последното камъче, записано за Спасение и Вечен Живот, се съгради върху Него.
А сега вече нека ти предам думите, с които моят Господ започна да ми говори, когато се яви пред сърцето ми. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Аз дадох тежките видения на сърцето ти. Аз ти показах, че си белият и остър камък, с който разруших фалшивите основи на църквите в долината. Но понеже те не пожелаха да напуснат долината, за да се възкачат на Господния Хълм, то затова натрупаха и все още трупат гняв, с който Камъкът от Сион ще ги запокити в огнения пъкъл. А сега помисли и Ми кажи:
Какво друго да иска да стори Камъкът от Сион, ако не това – да привлече към Себе Си всички скъпоценни на Отец души и сърца? И какво друго да иска да стори дяволът, ако не това – да измами човеците, за да не отидат при Камъка от Сион, но да се съградят върху фалшиви основи и във фалшиви храмове?”
“О, Господи мой!” – проговорих аз – “С огромна ярост и ожесточаване църквите в долината се отказаха да приемат свидетелствата Ти от Дух и Истина. Техните лидери побесняха, че пророческите Ти видения разрушиха привидно здравите им основи. Техните членове и поклонници бяха надъхани да ме мразят, хулят и опозоряват. Тъй щото и до днес пророческите книги не ги доведоха до покаяние, нито до обръщане и отричане от измамите на дявола…”
“А знаеш ли ти какви са тези измами на дявола? И проумял ли си що ще рекат думите на твоя Господ, изречени против чедата на змията:
“Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: – „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; от Господа е това. И чудно е в нашите очи“? Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му. И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне…” (Матея 21:42-44) 
Как мислиш? Сериозен ли е твоят Господ, когато изговаря тези думи, или се шегува?”
“О, Исусе! Ти едва ли би могъл да Си по-сериозен, отколкото когато заявяваш това страшно предупреждение. И аз мисля, че от многото Ти противници на земята, тези зидари са най-проклетите, понеже вършат най-голямото зло пред очите Ти, а именно:
Строейки храмовете си, те отхвърлят Теб, крайъгълният Камък от Сион, за да Те заменят с друг…”
“А какво се случва, когато все пак зидарите построят храмовете си, без Аз да съм крайъгълният Камък в тях? Не се ли напълват храмовете им с поклонници? И тези поклонници не извикват ли с молитвите и възлиянията си присъствието на оня, чийто дух е построил храма?”
“Да, Господи мой! Точно това се случва. И в крайна сметка Ти затова беше осъден от Израилевите свещеници и старейшини – понеже им каза:
“Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна…” (Йоан 2:19) 
“А кой в оня миг бе изпълнил храма им, за да им казвах Аз да го разрушат? Кой беше настанил в него търговците си, продавачите на овце, на волове, и на гълъби? Кой беше поставил в него среброменителите си? Кой беше обърнал храма на разбойнически вертеп, та се наложи твоят Господ да използва бич от върви, за да разчиства мерзостта, която докарва запустение?”
“О, Исусе! Спасителю мой! В оня миг дяволът беше станал стопанин на храма. И въпреки, че храмът беше строен четиридесет и шест години, пак всичките му зидари бяха отхвърлили Камъка от Сион. Ето защо този храм беше напълно безполезен и Ти им заповяда да го разрушат…”
“Да, така е, слуго Мой! Но освен, че им заповядах да разрушат религиозния си храм, Аз им обещах, че за три дни отново ще го издигна. И не просто ще го издигна, но ще поставя в него Себе Си, като крайъгълен Камък. За да бъде Храмът на Отца построен от Сина, и Сам Синът да бъде Първосвещеник в Храма Си. А сега Ми кажи:
Съгласиха ли се зидарите да разрушат храма си, а да оставят Божия Син да го въздигне отново за три дни?”
“Не, Господи мой! Те яростно Ти се възпротивиха. И като свикаха против Тебе угнетителен съд, осъдиха Те без вина и Те разпнаха без причина…”
“Защо тогава още се учудваш, че земните църкви в долината яростно се възпротивиха на пророческите книги, които пишеш? Не разбираш ли, че с тези книги, Аз дословно повторих думите Си към последните зидари, като им казах да разрушат безполезните си храмове, понеже в тях липсва Камъкът от Сион? И сега какво друго да сторя, освен да поразя врага Си в тъмнината, който с последните си три змийски свитъка измами последните църкви на земята, за да отхвърлят Камъка от Сион и да Го заменят с пръстта и глината на Антихрист? Но ето затова ти казвам да хванеш здраво ръката Ми и да Ме последваш отново в дълбините на ада. Защото Камъкът от Сион ще слезе в покоите на дявола, за да разруши беззаконието му и да съсипе делата му…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй щото пред сърцето ми отново се появиха мрачните порти на смъртта и ада. И ето, че Исус бръкна в мантията Си и извади ключовете, като ги пъхна в ключалките и ги завъртя. А след това, натиснал портите, Господ ги разтвори, тъй щото оглушително скърцане и грохот изпълниха адското пространство. Точно тогава настъпи знамение. Понеже моят Господ се преобрази като Камък, а ръката ми, държаща Неговата, се съедини с блясъка и твърдостта на Камъка. Така отсред блестящия кристал видях Образът на Исус да отваря устните Си и да казва на дявола:
“Пристъпи пред Камъка от Сион, човекоубиецо! Яви се пред Светлината Ми и Святостта Ми, дяволе!”
Думите от Камъка бяха толкова гръмовни и тежки, щото скалите на дяволските покои се разпукаха и порой от камъни започна да се свлича в дълбочините на пъкъла. Това накара Сатана мигновено да изпълзи отсред тъмнината и да застане до трона си, казвайки на Камъка:
“О, Царю на Сион! Да беше ме предупредил някак, че ще се явиш като Камък в покоите ми. Понеже не съм Те виждал така от времето, когато ходех сред огнените камъни. Какво ще желаеш? Или защо Си дошъл да смущаваш присъствието ми? Не Ти ли беше доволно, че десет от змийските ми кожи превърна на пепел и дим?”
В отговор на дяволските думи, Камъкът от Сион отново проговори, като му казваше:
“Спомни си думите Ми, Сатано! Припомни си обещанието Ми, човекоубиецо! Понеже ти стоеше там, до зидарите си, когато им се обещах, казвайки:
“И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне…” (Матея 21:42-44) 
Нима си мислил, че обещанието Ми ще касае само зидарите ти, а не и тебе? Или си решил в сърцето си, че Господ има слаба памет? Но ето – паметта Ми е твърде свежа и Аз идвам, за да ти въздам според думите Си! Затова вземи сега ковчежето си, та се опитай да се възкачиш върху Мене! Може пък старата ти херувимска сила да удържи на изреченото от устните Ми!”
Слушайки заповяданото от Камъка, дяволът пребледня и очите му се изцъклиха от неописуем ужас. Така той вдигна костеливата си ръка и я размаха в знак на несъгласие, като казваше на Исус:
“Ах, Царю на Сион! Ах, Небесни господарю! Не ми заповядвай подобно нещо! Как да стъпя върху този диамант, като зная, че ръбовете Му ще ме посекат? Как да се възкача върху Камъка, като зная, че Светлината Ти ще ме ослепи, а Огънят Ти ще ме изпепели? Друго искай, Царю! Друга заповед нека изрекат устните Ти!”
В отговор на дяволските думи, Камъкът мигновено блесна, сякаш че в сърцевината Му се раждаха нови слънца. И Гласът на Господ отново разтърси тъмницата, казвайки:
“Ако Аз въздадох на древните ти зидари, които се смазаха и пръснаха от Мене, то нима ще оставя последните ти зидари без въздаяние? Ако всичките беззаконници пият от чашата на Божия Гняв, то нима ще оставя тебе невредим? Тебе, който си баща на лъжата и бог на всички лъжци! Тебе, който беше главен архитект на всичките им скверни храмове! Тебе, който беше престъпният мозък на всичкото им зло пред Лицето Ми! Не, дяволе! Никак няма да се отметна от думите Си, но отново ти заповядвам:
“Вземи ковчежето си, та се опитай да се възкачиш върху Мене!”
Гърменето от Гласа Господен беше толкова страшно и разрушително, щото принуди дявола да се наведе и сръчно да грабне ковчежето си. А след това – с ужас и треперене – да се приближи до Камъка, та дано би се качил върху Него. И ето, че Сатана постави ковчежето си върху кристалната стена на Камъка и вече докосваше острите ръбове, които посичаха ръцете му. Това го накара с рев на непоносима болка да подскочи, стъпвайки върху Камъка. Но точно тогава Небесна Сила, подобна на магнит, го прикова към горната стена на Камъка, като започна да го притиска и смазва. А Образът на Исус, просветлял от сърцевината на Камъка, проговори на Сатана, казвайки:
“И който падне върху Този Камък, ще се смаже! Защо падна върху Мене, дяволе? Защо не остана изправен, но се свлече върху стената Ми? Не затова ли, понеже си змия, която няма кости, но е обречена да се влече по корема си? Не затова ли, понеже не опази Святостта, Съвършенството и достойнството, дадени ти от Всемогъщия? И сега какво друго да ти стори Камъкът от Сион, освен да смаже ковчежето ти, и да яви на човешките чеда последните три свитъка на лукавството ти против Мене и Моята Църква?”
Докато Исус говореше отсред Камъка, ковчежето на дявола видимо се огъна и заскърца върху кристалната стена, сякаш че беше натиснато от метална преса. Това накара Сатана да пищи от болка и с огромно усилие на ръцете си да се опита да задържи счупването му. Но стените на ковчежето се пръснаха и полетяха встрани, а трите змийски свитъка се прилепиха върху Камъка, сякаш че ги прегазваше колелото на невидим валяк. И тогава Исус отново проговори от Камъка, като казваше:
“Махни се от стената Ми, смазано нищожество! Ти не можеш да удържиш нито на Святостта Ми, нито на Светлината Ми, нито на Огъня Ми, нито на остротата на Разума Ми! Вдигни змийските си свитъци и се приготви да ги разтвориш и прочетеш в присъствието Ми. И недей да мислиш, че със смазването ти въздаянието Ми е приключило! Защото сега предстои Камъкът от Сион да те пръсне. За да проумеят всички откъде произхожда омразата ти. За да научат всички какво вършат зидарите ти. За да узнаят всички какви планове кроят масоните ти. За да разберат всички на какво уродливо и беззаконно мислене е способно сърцето ти.
Аз, Камъкът от Сион, смазах херувимските ти амбиции и ще въздам на сърцето ти за всичкото зло, което си сторил против Господния Храм на Господния Хълм…”
След тези думи на Исус, Сила излезе отсред Камъка, която отхвърли Сатана, тъй щото тъмната му осанка се удари в скалите на адското пространство и той тупна като парцал пред трона си. Така до него паднаха трите змийски свитъка, които той побърза да сграбчи с треперещи пръсти. А накрая Камъкът проговори и на моето сърце, казвайки:
“Възрадвай се, слуго Господен! Защото днес е спасителен ден!
Ден на триумф за Небето, и ден на покъртителна загуба за беззаконието! Ден, в който човекоубиецът получава въздаяние! Ден от онова пророческо състезание, в което твоят Господ ти дава да финишираш като първенец! Ден, за който е писано:
“Защото е ден на възмездие от Господа, година на въздаяния по Сионовото състезание…” (Исайя 34:8)

Leave a Reply