ТЪМНАТА СЯНКА НА ЧОВЕКОУБИЕЦА III – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Няма да те питам какво е дошло върху главата ти и сърцето ти след прочита на втората част от виденията против човекоубиеца Сатана. Но лично за себе си ще кажа, че думите “отмъщение”, “ярост” и “гонение” се оказаха много разтегливи като понятия. Тъй щото след последните ми преживявания скръбта и болката придобиха нов, неизживян досега смисъл за мен. Аз наистина разбрах, че дяволът е онзи княз “лишен от разум, но велик да насилства”. Не че допреди написването на последните видения не бях преживявал сатанински отмъщения и преливаща ярост, но защото в действителност Господ допусна дъха на нечестивия до самите ми кости и стрелите на яростта му до всяка клетка на тялото ми. Разбира се, аз няма да питам защо Исус допусна толкова много злострадание в живота ми, но в скришното на сърцето си зная, че колкото по-голяма е скръбта ми, толкова по-голям е и плодът ми за Небесното Царство.
Помисли именно върху това, братко мой! Помисли върху факта, че на тази земя се намери Божий слуга, който да последва Исус в дълбочините на ада и да опише как Пламенният Меч от устните на Господа поразява тъмните змийски свитъци на сатанинското лукавство. Защото не е голямо нещо за Исус да слезе в ада и лично да въздаде на дявола. В крайна сметка Бог Отец Му даде всяка власт на Небето и земята, както и ключовете на смъртта и ада. Не е голямо нещо едно гнусно и мръсно нищожество, каквото е дяволът, да трепери и да се ужасява пред Гнева на Небесния Цар. Но наистина е превъзходно нещо този триумф на Исус да бъде описан на книга и да бъде доведен до знанието на Неговата Църква. Защото духовният свят, за разлика от материалния, не се вижда. И ако в материалния свят всяко голямо събитие става новина, за която човеците прочитат във вестниците или гледат по телевизията, то събитията от духовния свят могат да бъдат описани и истинно изявени само от Божии слуги, които приемат да понесат всичките последствия от собственото си свидетелстване.
През дните на моето злострадание аз все по-често започнах да си задавам въпроса защо е толкова жестока и отвратителна съпротивата на дявола против книгите, които пиша и против служението, с което съм натоварен от Господа.
Каква беше тази стена от недоверие, неблагодарност и най-отявлена омраза, с която Сатана се опита да спре делото на Божия Пророчески Дух? Какъв беше този бент от религиозни предразсъдъци и предубеждения, и от съмнения и страхове, който накара хиляди човеци, прочели книгите ми, да не пожелаят нито духовно общение с мен, нито да проявят така нужната за служение “Мория” щедрост и материална подкрепа? Какво беше това презрение и крайна омраза, с която много мои братя и сестри трябваше да пострадат в сърцата си и да бъдат поставени в абсолютна изолация от църквите в градовете, в които живееха? Нима книгите ми ги заразиха с някой смъртоносен вирус, та да бъдат поставени под карантина? И не е ли този “вирус” Самият Господ Исус, Чиито думи са смъртоносни за делата на лукавия? Не каза ли Апостол Йоан в посланието си за Него:
“Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола…” (1 Иоаново 3:8)
О, братко мой! Сълзи изпълват очите ми и аз искрено оплаквам това поколение от излъгани човеци, които не разпознаха змийските свитъци на беззаконието, нито протегнаха ръка към Господа, за да бъдат извадени от рова на погибелта. Горчива мъка прелива в душата ми и тежки видения се явяват пред сърцето ми. Тъжни и страшни видения, предупреждаващи за фаталната обреченост и гибел на отстъпниците от Завета на Господ Исус Христос. Нека сега да ти споделя едно от тези видения, преди да прочетеш за разтърсващото поразяване на последните три свитъка от сатанинското беззаконие.
Аз видях как огромен облак се сниши върху Господния Хълм, а от него се показа Небесна ръка, която хвърли бял камък, тъй щото камъкът се приземи на Хълма. А този камък, като се изпълваше с Божията Светлина, започна да увеличава размерите си. Това продължи известно време, когато Небесната ръка отново се показа от облака и се простря към камъка. А след това го тласна с показалеца си надолу от Господния Хълм, тъй щото търкаляйки се и набирайки скорост, камъкът слезе в долината. А там, в тази тъмна и страшна долина, бяха построени стотици храмове, кой от кой по-красиви и впечатляващи. И ето, че белият камък влезе в страшен сблъсък с храмовете. Направляван от Божията Сила, той разбиваше стените и основите им, направени от глина и пръст. И колкото повече ставаха разрушените храмове в долината, толкова по-страшен вой и писък се разнасяше отсред тях. Така дойде миг, когато храмовите поклонници започнаха да пълнят ръцете си с кал и глина, като замеряха камъка и всячески се стараеха да го омърсят и да намалят Светлината му. Към тяхното дело се присъединиха човеци и от останалите храмове от долината, чиито стени и основи още не бяха строшени. И ето, че наистина камъкът външно потъмня от глината и пръстта, хвърляни върху него, а това накара всички, които го гледаха, още повече да го хулят, проклинат и отхвърлят. Въпреки това камъкът продължи делото си. И със силата, с която Небесната ръка го бе тласнала от Хълма в долината, продължаваше да разрушава храмове по пътя си. А понеже кампанията против камъка стана твърде дива и страшна, Небесната ръка се протегна от облака към него. И като го изми с живи води, които течеха из шепата й, въздигна го, като го постави отново на Хълма Господен. А човеците от храмовете в долината, успокоени, че вече го няма присъствието на камъка, започнаха усърдно да поправят глинените си стени и пръстните си основи, докато отново ги възстановиха. Делото им беше толкова зло и беззаконно, щото Небето над тях потъмня от черни градоносни облаци. Но това никак не стресна, нито уплаши обитателите на храмовете в долината. Тъкмо обратното – те продължиха служенията и събранията си с такава невъзмутимост, сякаш че стените и основите им никога не бяха разрушавани от белия камък. И ето, че след известно време на Небето настъпи знамение. Защото от най-мрачния и свъсен облак се отвориха огромни врати. И прозрачен Небесен Камък, неизразимо по-величествен и блестящ от първия, се приземи върху Хълма Господен и започна да се търкаля надолу към долината. Видели Небесния Камък и ужасени от блясъка Му и размерите Му, човеците от земните храмове покриха с вретища главите си, викайки:
“Милост, Господи! Пощади ни от Гнева Си!”
Но Небесният Камък не искаше да чуе виковете им. Тъкмо обратното – преминавайки като унищожителен ураган в долината Той превърна земните храмове на прах и пепел, а от тежкия Му тътен земята се разцепи и разтвори адските си дълбочини. И тогава в тези дълбочини започнаха да падат десетки по десетки, стотици по стотици и хиляди по хиляди поклонници. Те простираха безнадеждно ръцете си и викаха с всичкия ужас, събран в гърлата им, та дано биха били пощадени. Но такава пощада нямаше. Небесният Камък беше преминал през цялата тъмна долина, зареден с Яростния и Свещен Гняв на Бога Всемогъщий…
А сега помисли трезво, братко мой! Ако църквите се съблазниха и отхвърлиха един бял и остър камък, изпратен от Отца, за да разруши фалшивите основи на земните храмове, то какво им се пише, когато върху тях се стовари Небесният Камък от Сион? Какво им се пише на търговци и лицемери и на предатели и богоотстъпници, когато глинените им стени и пръстните им основи няма никак да издържат на Божия Яростен Гняв? Какво им се пише на църковни кариеристи и пастори-наемници, които са превърнали Евангелието в основа на личното си благоденствие и печалба, а са зарязали овцете на Добрия Пастир и са прогонили наскърбените души по всичките бърда и хребети, за да не смущават неспирния им грабеж и ламтеж за пари, блясък и охолен живот?
“Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си, като в ден на клане…” – така ги предупреди Апостол Яков в посланието си, но те не искаха и да се чуе, че Святото изобличение касае тях. “Осъдихте, убихте Праведния, и Той не ви се противи…” – така продължаваше да им говори Христовият слуга. Но те, станали съдии и убийци, не приеха да се покаят, понеже се имаха за праведни в собствените си очи. Какво тогава да стори Небесният Камък от Сион, освен да ги запокити в пъкъла при баща им? И с какви други думи да ги предупреждава Господният пророк, ако не с думите на Камъка:
“Тогава що значи това, което е писано: „Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла“? Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне…” (Лука 20:17-18) 
Да, братко мой! Има една реалност, за която не съм говорил още от времето, когато написах “Духовните империи на Злото”, но в тази трета част на виденията против човекоубиеца, ще говоря именно за нея. Има една истина, покрита и завоалирана от безпределно сатанинско лукавство, която ще блесне в страниците на тази книга. И това е истината за последните дяволски зидари, които имат същото змийско желание в сърцата си, каквото имаха и първите зидари, а именно:
Да строят всякакви храмове, отхвърляйки Камъка от Сион и замествайки Го с глината и пръстта на червея от бездната – самият човек-Антихрист!
Именно делото на тези последни съвременни зидари напълни долината под Хълма Господен със земни храмове, в които царува мерзостта, която докарва запустение. Именно с тях старовременната змия, която е дявол и Сатана осъществи съпротивата си против трите свещени заповеди, изречени от Царя на Сион. Знай тогава, че днес е времето, и с тази пророческа книга се осъществява знамението, за което нашият Господ се е обещал, казвайки:
“Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне…” (Лука 20:18) 
Искаш ли да видиш Сатана, смазан от Камъка Исус?
Искаш ли да видиш как човекоубиецът се пръсва от Христовия Гняв?
Ако искаш това – последвай с вяра пророческите видения в тази книга! Защото с тях днес Господ те прави да бъдеш повече от победител над дявола! Амин и Амин!

Вашият коментар