5. ВИДЕНИЕТО С ЧЕТВЪРТИЯ СВИТЪК НА ТЪМНИЯ КОДЕКС

И рече Бог чрез пророка Си Моисей:
“Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети…” (Изход 20:8-11)

Скъпи ми братко! Верни мой приятелю!
През годините Господ работи в сърцето ми, за да се науча да поставям духовния си човек над душевния и плътския. Така в книгите, които пишех, аз все повече започнах да давам духовни свидетелства на Божиите чеда. Сиреч – усещанията на моя духовен човек, на вътрешното ми естество, което се наслаждава да открива и преоткрива всичко ценно и скъпоценно в присъствието на Святия Дух. Една от най-скъпоценните реалности, която коренно промени отношението ми към библейските символи, беше да открия Господ Исус Христос като въплъщение на Божията Светлина. Тази Светлина, за Която Апостол Йоан написа в Евангелието:
“Истинската Светлина, Която осветлява всеки човек, идеше на света…” (Йоан 1:9) 
Искам да положиш дълбоко в сърцето си тези Апостолски думи. Защото оня, който веднъж е станал просветен чрез Светлината в духа си и в ума си, престава да гледа на света през погледа на стария човек. Защото от мига, в който Светлината ни изпълни, покори и просвети, ние ставаме съучастници на Деня Господен. Както ни написа за това Апостол Павел:
“Тъй като някога си бяхте тъмнина, а сега сте Светлина в Господа, обхождайте се като чеда на Светлината…” (Ефесяни 5:8) 
Аз ще те помоля отново да видиш четвъртата заповед, която Бог Отец дава на пророка Си Моисей.
“Помни съботния ден, за да го освещаваш…” – ни казва Той.
И ако ние наистина сме станали Светлина в Господа, за да се обхождаме като чеда на Светлината, то трябва да приемем в сърцата си, че “седмият ден е събота на Господа”, защото “Бог благослови седмия ден и го освети”. А сега разбери, че ние няма никога да изпълним тази Божия заповед, ако сме останали плътски и земни, за да се взираме в календари и да се питаме дали неделята има предвид Бог, понеже е седмият ден в седмицата, или има на предвид съботата, която вече се е изместила като шести ден. Подобно отношение към Божиите думи само ще докаже, че все още оставаме плътски, а не сме станали духовни, за да се обхождаме като чеда на Светлината.
Но какво значи да се обхождаме като чеда на Светлината?
Запомни отговора, който ще напиша, понеже не е мой, но е вдъхновен от Святия Дух в сърцето ми:
Ако познаем Господ Исус Христос като Деня Господен, Който Бог Отец е благословил и осветил, ние вече наистина сме изпълнили четвъртата от Божиите заповеди!
“Помни съботния ден, за да го освещаваш…” – ни казва Бог.
А какъв друг ден да помним, ако не Денят, Който донесе Светлина в живота ни? Какъв друг Ден да освещаваме, ако не Христос, Който е Божията Събота? В каква друга почивка да влезем, ако не в Божията Събота, в която се влиза с вяра в Исус, според писаното:
“Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка. Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие…” (Евреи 4:9-11) 
Помня как преди няколко години Исус се изяви на сърцето ми като Денят Господен, и като Святата Събота на Бог Отец. Тогава, пълен с Благодат и помазание, написах книгата “Божията Почивка”. А от този миг, когато съвършено познах Исус като Ден, всички земни дни ми се сториха като празна и безсмислена суета, в която човеците пропиляват живота си. Но ти, братко мой, помисли кой има сметка човеците да се оплетат в паяжините на земните дни и никак да не познаят Христос като Ден Господен? Кой има сметка да изпълни човешкото битие със суетата и религиозната мръсотия на всякакви дни, които езичниците бързат да превърнат в празници? Знаеш ли колко болка, колко скръб и страдание на сърцето ми са причинили земните празници? Та само виж, че светските човеци наистина живеят в матрицата на този свят! Тази матрица, която отброява всеки пет работни дни, а след това почуква човешкото сърце, за да му напомни, че идва събота и накрая почивният ден неделя. И хората, свикнали с матрицата, просто регистрират как животът им се стопява от седмица на седмица, от месец на месец, от година на година. Нищо ново не им се случва. Никакво ново отношение към дните не се ражда в сърцата им. Просто след празника следват делниците, а след делниците – празникът. И сега си представи как един ден същите тези човеци ще казват с шок и изумление пред Бога:
“О, Боже! В какво ни намираш грешни и беззаконни, след като не е имало и една неделя, в която да не сме си починали добре? Та ние петдесет и два пъти в годината сме празнували Твоя Ден, а Ти сега не искаш да ни зачетеш усърдието!”
Не, земни човеци! Вие не сте празнували Неговия Ден, нито сте влезли в Него! Вие сте празнували земните си дни, които са били вашият повод да се наядете, да се напиете, да отидете на мач, да люпите семки, да погледате телевизия, да поиграете карти, да се шляете насам-натам. Да си ходите на гости, да поклюкарствате, да си опечете пържоли, да си опържите картофи и кюфтета, да си налеете биричка, да си начешете крастата с политика, футболни коментари или семейни сплетни. А накрая да се завиете с юргана, да си прегърнете възглавницата и да си кажете:
“Пфу, пак идва понеделник! Дано мине бързо седмицата, че да дойде така желаната неделя!”
Ето това е матрицата, братко мой! Така си представят Деня Господен земните човеци! Един ден, в който хората загърбват професионалната си работа, за да се отдадат на ядене, пиене и говорене. Но не такава е Божията Воля за просветените Божии чеда. Понеже чедата на Светлината, влезли в Деня Господен, остават завинаги в Него. За да Го освещават не веднъж в седмицата, но през целия си съзнателен живот. Ето така аз влязох в Деня Христос. И откакто съм в Него, земните дни са изгубили всякакво значение за мен. Аз вече нямам работни или почивни дни, като някакъв график. Не! В Него работя, в Него почивам, в Него пиша, в Него печатам. В Него дишам, в Него се храня, в Него спя и в Него живея. А колкото за тези, които си имат по един голям религиозен календар на стената и всеки ден гледат, за да не пропуснат някой важен празник, то на тях ще напомня думите на Апостол Павел:
“Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове; а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални учения, на които изново желаете да робувате? Вие пазите дните, месеците, времената и годините. Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви…” (Галатяни 4:8-11) 
Моля те, братко мой, да забележиш думите на Апостола, понеже те са прелюдия и към видението, което Господ разкри на сърцето ми. Прочиташ ли писаното, че когато не сме познавали Бога, ние сме робували на тези, “които по естество не са богове”? Кои са тези, на които сме робували, а те по естество не са богове? Няма ли това да са демоните на Сатана, които с прецизно лукавство са омотали битието ни с нищо незначещи традиции, празници и поклонения? Няма ли това да е беззаконието на четвъртия змийски свитък, който кара човеците да робуват на слабите и сиромашки първоначални учения. Виж колко категоричен е Апостолът:
“Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви…”
Знаеш ли какво ще рече един помазан и просветен Божий слуга да се е трудил напусто? Това значи да е положил години от живота си, за да въведе човеците в Деня Господен, в Истинската Христова Светлина, в Святата Събота на Бог Отец, а всички тези човеци да му обърнат гръб и да му кажат:
“А-а-а-а, Павле! Недей така! Не ни забранявай да си празнуваме празниците! Те са отколешна традиция, завещана от бащите ни! Ти си ходи в Деня Господен, щом така ти харесва, а на нас ни дай достатъчно поводи да ядем, да пием и да се веселим!”
Но аз пак ще ти напомня писаното, братко мой. Понеже спазването на всякакви земни дни само по себе си е робуване на демони, които по естеството си не са богове. Затова нека вече да продължа с видението, което Господ беше явил пред сърцето ми. Защото Той все така държеше ръката ми, а от устните Му излизаше Пламенен Меч, насочен против дявола. И ето, че мълнии излязоха от Меча и твърде ослепителна Светлина блесна отсред Сърцето на Исус, тъй щото блясъкът на Господ буквално пърлеше металносивите зеници на дявола. А тогава чух Исус да му казва:
“Враже Господен! Убиецо на човешките сърца!
Защо примижаваш поради блясъка Господен? Нали едно от имената ти е Луцифер, син на Огъня и Светлината? Как тогава един син на Огъня и Светлината да не може да изтърпи на Огъня от Меча Ми и на Светлината от Сърцето Ми? Как един син на Огъня и Светлината да не може да приеме в сърцето си четвъртата заповед на Моя Отец? Помниш ли тази заповед, дяволе? Помниш ли как Отец изписа с Огън думи върху камъка и тези думи гласяха:
“Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети…” (Изход 20:8-11) 
Прие ли ти тази свещена заповед в сърцето си, Сатано? Съгласи ли се, че човеците ще помнят Съботния Ден на Отца и ще Го освещават?”
Все така примижаващ поради блясъка на Исус и покрил с крилата си част от главата си, дяволът подскачаше болезнено от мълниите на Меча Господен. И ето, че той изрева мъчително, като казваше:
“О, Царю на царете! Намали блясъка Си, за да мога да говоря! Спри мълниите от Меча Си, за да събера думите в устата си! Та как можех аз да се съглася, че човеците ще помнят Съботния Ден, за да Го освещават? Нали скоро Духът на Йеова щеше да ги научи, че Този Ден не е земен ден от земните им дни, но е Първородният във Вселената, Изгревът на Небето, заради Който някога Йеова рече на всички ни:
“Поклонете се Нему, Святи ангели!”
Не, Небесни Царю! Аз никак не се съгласих с четвъртата заповед на Йеова. Напротив – с омраза и с всичката си възможна мъдрост на херувим, написах думи върху свитъка си…”
Слушащ треперещия глас на дявола, Исус се изпълни с божествен Гняв. И тогава Мечът Му отново засвистя с мълнии, които удряха Сатана, а с тях Господ му казваше:
“Разгърни четвъртия от змийските си свитъци, човекоубиецо! Покажи сянката, която хвърли върху битието на всичките земни човеци!”
Ето, че дяволът протегна костеливите си ръце, като разгръщаше четвъртия змийски свитък. Така, прокарал пръсти по отровния текст, той зачете писаното, казвайки:
“Ето писаното, Царю на царете:
Слушайте ме, демони! Започнете да работите за утвърждаването на всякакви суетни празници на земята. Нека религиозните традиции станат неизменна част от битието на човеците. Скоро изпълнете битието на човеците с празнуването на всякакви дни, тъй щото никой от тях да не мисли за Господната Събота и за Деня Господен, Който е Синът на Йеова!”
Докато дяволът прочиташе последните думи, острието на Меча Господен прободе свитъка, тъй щото змийската кожа пламна. А тогава Исус отново проговори, като казваше:
“Какво постигна с измамата си, Сатано? Успя ли да попречиш на Светлината, Която свети в мрака, а мракът я не схвана? Успя ли да спреш Зората Господна и Изгревът Господен, Които донесоха Светлина на земята? Не завлече ли в мрака само тези, които са ти предадени?
Извикай тогава към земните си поклонници и нека те сега те отърват от въздаянието Господно! Събери всичките си религии и празници накуп, та ги насочи против Меча на устните Ми, нежели Мечът Ми се огъне и мълниите Ми се смутят, та отстъпят от адските ти покои! Събери всичката тъмнина на сиромашките си учения, окаян сине на всяко беззаконие, та я хвърли против Мене, както силен мъж хвърля копието си в битката! А ако копието ти се върне назад, та прободе тебе самия, то тогава просто забрави, че си бил Луцифер, син на Огъня и Светлината! Извикай ония, които по естеството си не са богове, та да се възпротивят на Оня, Комуто Отец даде всяка власт на Небето и земята! Събери календарите на всичките си религии, та си изкови щит, с който да опазиш змийския си свитък от пояждането на Пламенния Ми Меч!
О, безумен човекоубиецо, лишен от разум, но велик да насилстваш! Черен мрак пълзи изсред сърцето ти, и гъста тъмнина се е събрала в очите ти! И ето, Аз, Господната Светлина, светя сред покоите ти, а ти не можеш да Ме схванеш! Но ако не можеш да схванеш Светлината, нито нощта ти може да устои на Деня Господен, то тогава писаното в твоя змийски свитък, е лъжа от лъжите ти, мерзост от мерзостите ти и лукавство от лукавствата ти!
Затова ти казвам, враже Господен! Над никое от Божиите чеда на Хълма Господен власт не ще имаш и по никакъв начин не ще ги помрачиш, нито ще ги отделиш от Деня Господен.
Пламенният Меч на устните Ми вече пояде четвъртият от змийските ти свитъци – за грях, за Правда и за съдба!
За грях – понеже всеки, който пази и празнува земните си дни, а не е влязъл в Деня Господен, е грешен като грешното ти сърце!
За Правда – понеже Аз съм Денят Господен, и всички, които са влезли в Мене, са просветени от Светлината!
И за съдба – понеже всичките ти традиции, свързани със сиромашките ти учения, са осъдени и проклети! И осъдени и проклети с тебе ще бъдат тези човеци, които празнуват измислените ти традиции и робуват на демоните ти!
Аз, Ужасът и Разрушителят на делата ти, извърших четвъртото от пророческите Си въздаяния против тебе!”