ТЪМНАТА СЯНКА НА ЧОВЕКОУБИЕЦА II – V ГЛАВА

5. ВИДЕНИЕТО С ДЕСЕТИЯ СВИТЪК НА ТЪМНИЯ КОДЕКС

И рече Бог чрез пророка Си Моисей:
“Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти…” (Изход 20:17)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
През всички години на моето слугуване към Господ аз се наслаждавах на едно Божие чудо, което е действало, действа и ще продължи да действа в живота ми. Това чудо е Божията достатъчност, сиреч, свръхестественото задоволяване на нуждите, които имам – като пророк, като човек и като баща на многодетно семейство.
Много пъти през изминалите години, наред с Божията достатъчност, ме навестяваше една страшна скръб, която на моменти се опитваше да се превърне в съблазън. Тази скръб касаеше най-вече душата ми. Тя се състоеше в това, че желаейки да намеря покой от непрестанното гонение и злострадание за Исус, аз се взирах в благословенията и благоденствието на езичници, които нямат никакъв плод за Божието Царство, но въпреки това делът им се е паднал на приятни места.
“Виждаш ли ги, Исусе?” – плачех аз в угнетението си – “Те имат толкова желателни за душата ми неща! Имат свободата да отидат където поискат. Да се скрият от всякакъв интерес и от хорските погледи! А аз стоя десетки години в Добрич, като мишена на стрелбище, тъй щото който и чародей да ме постави на прицел, да усещам стрелите му! Как да се преборя с това угнетение, Господи?”
А тогава Исус ми проговаряше, казвайки:
“Става дума за дял, слуго Господен! И не само, че става дума за дял, но и за изпитание, свързано с десетата от Божиите заповеди! И ако тези езичници имат толкова желателни неща за душата, видял ли си наистина твоя Небесен дял, та да им завиждаш или да пожелаваш техния дял? Отвърни поглед от тях и се закрепи в Мене! Защото Аз няма да те оставя, нито ще се свършат благата Ми в живота ти! Но ако чакаш дял от Мен, то претърпи докато те възкача горе! Там е делът ти, а не в този свят! Там е наградата ти, а не на земята!”
Благият укор на моя Спасител подейства чудотворно върху душата ми. И сега тази съблазняваща скръб много рядко се опитва да почука на сърцето ми.
Защо ти говоря за всичко това, преди последното видение във втората част на тази книга? Именно защото искам да ти дам свидетелството на Божий слуга, който превъзмогна, за да не се поклони на съблазните на дявола, нито да изтърве Меча на Духа и Щита на Вярата.
Виждаш ли каква е десетата Божия заповед?
“Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти…” (Изход 20:17)
Когато Бог е заповядал да не пожелаваме нищо, което е на ближните ни, Той е имал на предвид да се уповаваме само на Него и на Неговата достатъчност. Вярно е, че ближният ни може да има повече от нас! Но Бог е, Който е допуснал и решил това да е така! Вярно е, че къщата на ближния ни може да е триетажна, а отдолу да има два гаража с две чисто нови коли, а ние още да кретаме на квартира под наем и да ходим на работа с градския транспорт. Но Бог е, Който е допуснал и решил това да е така! Вярно е, че в сравнение с ближния е възможно да се почувстваме като дрипави бедняци и отрепки! Но Бог е, Който е допуснал и решил това да е така!
А сега те моля, братко мой, да разсъждаваш върху следните Апостолски думи:
“Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога…” (1 Коринтяни 7:24) 
И сега си представи как Исус дава Благия Си Дух на човек и му казва думите, които изрече и на Петър:
“Паси агънцата Ми!”
Така, послушал Исус, човекът започва да пасе агънцата Господни. Той е беден човек, със сърце за Господа. Няма нищичко от този свят, но копнее да наследи бъдещия. Ето така, най-често, започват всички, които Господ призовава за пастири на людете Си. Следвайки Апостолския съвет, би трябвало тези пастири в каквото са били призовани във вярата, в него да си останат с Бога. Били са призовани в бедност и лишение – в бедност и лишение нека си останат с Бога. Били са призовани, когато са плащали за квартира и са живеели под наем – в това състояние нека си останат с Бога… Апостол Павел така си и остана, за което свидетелстват последните стихове от “Деяния”
“А Павел преседя цели две, години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява някой…” (Деяния 28:30-31)
И същият този Апостол, имайки Образа Господен в сърцето си, предупреди Ефеските презвитери с думите:
“Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си. Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас. И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени. Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал. Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене. Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема…” (Деяния 20:29-35)
Щеше ли така трудещ се този пастир да помага на немощните и да се чувства блажен когато дава, а не когато приема?
“Да!” – ще кажат мнозина и ще добавят:
“Всички пастири следват този Апостолски съвет!”
Да, ама не! Защото пастирът, за който говорим, започва да забелязва някои поразителни разлики между себе си и овцете. Така например някои овце имат много повече, отколкото има той. Имат два автомобила, а той няма нито един. Имат две къщи – една в града и една на село, а той няма нито една. Имат банкова сметка с нещо закътано, а той няма. И този пастир, вместо да си остане в онова, с което е бил призован в Христовата Вяра, започва да се взира тук и там. И не просто да се взира, но да пожелава. И не просто да пожелава, но направо директно да казва на овцете:
“Ти ще ми дадеш това, а ти – онова, защото такава е Божията Воля! Ти ще продадеш този имот и ще донесеш парите в църквата, а ти ще ми дадеш колата си, защото такава е Божията Воля!”
И овцете, понеже им говори Божият помазаник, бързат да извършат заповяданото. А така апетитът на пастиря расте с всеки изминал ден. Той вече не е в онази малка квартира, сиромах в светски неща, но богат с Христовата Вяра и наследник на Царството. Напротив – понеже вече се чувства господар с имот, започва да господарува над овцете и Благият Дух на Исус се отдръпва от него, понеже Волята на Исус е овчарят да слугува на стадото, а не стадото на овчаря. Но какво значение има тука Някакъв Си Благ Дух, когато пред този пастир се откриват невиждани перспективи? Този живот му се услажда. И това – да иска, за да му дават, а не да чака Бог да подейства с убеждение и желание в сърцата на овцете, вече се превръща в неговата абсолютна зависимост от дявола. Той все повече търси, за да привлича богати човеци, които могат да увеличат просперитета и влиянието му, а малко се замисля, че изцяло е подменил Завета на Исус с тъмната сянка на човекоубиеца. А понеже заплатата на всеки грях е смърт, то нека да дам ход на въображението си, което в никакъв случай няма да напусне границите на Истината.
И така, братко мой, идва миг, когато смъртта застава пред този пастир и животът му приключва. А пастирът изумен вижда, че никакви ангели не идват от Небето, за да го въведат в Славата Господна, за която приживе е положил живота си. Нищо подобно. Около него е тъмно и мрачно, а изпод нозете му изскачат демони, излезли от дълбочините на ада и дошли за душата му. Това кара пастирът с ужас да извика:
“Стойте зли демони! Дръпнете се назад в Името на Исус! Кой ви дава право да посягате на Божий помазаник? Аз нечестивец ли съм, та да идвате за душата ми? Аз бях пастир на Господните овце, а не дяволски съблазнител, за да заслужавам такава съдба!”
Но било че крещи или не, демоните забиват острите си нокти в душата му, казвайки му през смях:
“Знаеш ли с колко пастири като тебе е пълен адът долу? Там няма нито един, който да се нарича по друг начин, освен като Божий помазаник! Но в Името на Исус ние няма да се отдръпнем от тебе, понеже в тебе го няма Образът на Исус, за да бъде властно и Името! Ти си просто поредният съблазнител, чието име е изтрито от Книгата на Живота!”
“Как смеете да ми говорите така? Вие знаете ли колко години служих на Бога? Вие знаете ли, че тръгнах да Го следвам от нищото, от дълбоката мизерия, а направих голяма и силна църква?”
И този път демоните се кикотят на думите му. А най-силният измежду тях му казва:
“Ако беше останал в нищото, за да бъдеш нищожен, Той щеше да расте в сърцата на човеците, а ти да се смаляваш. Но понеже ти си растял пред вярващите, Той се е смалявал, докато напълно е изчезнал от сърцето ти. Факта, че си тук при нас, нищо ли не ти говори? Не ти ли напомня, че си съблазнител, който с две очи, с две ръце и с два крака се хвърля в огнения пъкъл? Да би извадил едното си око, не би гледал на земното, за да пожелаваш, но би се уповавал на Небесното, което изгуби! Да би отсякъл едната си ръка, не би пожелал благата на ближните си, но би се радвал на малкото със страх от Бога! Да би имал един крак, не би тръгнал по пътя на всяко беззаконие! Защото пътищата на беззаконието свършват винаги в ада и ние сме твоите спътници отсега и довека!”
Братко мой! Верни ми приятелю!
Със сълзи на очи ти казвам, че отстъплението от Завета Господен и тоталното потъпкване на Божиите заповеди днес е нещо като демонична мода всред отстъпилите църкви. Затова е по-добре някой да тръгне зле с Господа, но да приключи добре с Него, отколкото да тръгне добре с Господа, а накрая да се озове в ада. Както ни напомня това Апостол Павел:
“Вие вървяхте добре; кой ви попречи да не бъдете послушни на истината? Това убеждение не беше от Онзи, Който ви е призовал…” (Галатяни 5:7-8) 
От кого е тогава това убеждение? Не е ли от оня, който в мрачните подземия е кроял година след година и век след век пъклените си планове против Господа и Неговото Царство?
Но ето, че днес Исус стои в обиталището му, а от устните Му излиза Пламенен Меч, който поразява всички свитъци на сатанинското беззаконие. И аз, стиснал с всичката си вяра ръката Господна, отново виждах как бляскавите мълнии свидетелстват на Гласа Господен, а думите на Исус се забиват като стрели в сърцето на дявола. Ето какво изричаше в този миг моят Господ:
“Слушай следващите Ми думи, изворе на всяка съблазън! И отговаряй пред Свещения Ми Гняв, пастиреубиецо! Помниш ли ти десетата от заповедите на Моя Отец, написана с Огън върху камък от канарите на Синайската планина? Помниш ли как Отец Ми изрично заповяда:
“Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти…” (Изход 20:17)
Съгласи ли се с тази заповед, дяволе? Прие ли ти в сърцето си, че човеците няма никога да пожелават каквото и да е от притежанията на ближните си?”
Прикрил се с крилата си поради мълниите от Меча, Сатана проговори на Исус, като Му казваше:
“Още когато за първи път ушите ми чуха и сърцето ми научи за тази заповед, аз знаех, че Йеова ме провокира! Да, Той ме провокираше! Защото всички горе прекрасно знаете, че с пожелание аз накарах Ева да вкуси от забранения плод! Тя видя дървото желателно, за да дава знание! Как тогава да се съглася, че човеците ще спазват заповед, която връзва най-големият ми успех в Едем? Как да се съглася, че няма да съблазнявам очите на човеците, нито ще довеждам до пожелание сърцата им?
Тъкмо обратното! Още в подножието на Синайската планина аз извиках на всичките си демони:
“Съблазнете човеците да пожелават всичко, което е на ближните им. И като го пожелаят, нека да ме призоват в сърцата си! Така аз ще им дам нужното коварство, за да получат всичко, което са пожелали!”
А Ти, Господи, като Си Свят, защо се взираш в моите беззакония? Не Си ли твърде висок, за да гледаш на Злото, което върша? Не Ти ли е достатъчно, че Си казал на човеците да извадят съблазненото око, и да отсекат съблазнената ръка и крак? Има ли смисъл сега да чета десетия си свитък?”
В отговор на дяволските думи зениците на Исус се изпълниха с Огън. Той беше толкова страшен и пояждащ, щото Святият Дух нашепна на сърцето ми, че с такъв поглед и с такива зеници Исус ще срази звяра на отвореното поле и ще определи сетнината му. А Сатана, видял Огъня в очите на Господа, наведе глава и очакваше с ужас думите Му. И ето, че Господ проговори, като му казваше:
“Твърде много зло и смърт си причинил чрез съблазнителите си, за да те оставя без възмездие! Затова има голям смисъл да отвориш десетия си свитък, дяволе! Защото Аз искам човеците да разберат какъв точно съблазнител си ти и кои са съблазнителите, в които най-много благоволиш! Направи го веднага, Сатано!”
Останал без думи и аргументи, дяволът протегна костеливите си ръце, като извади десетия змийски свитък. И като го разгърна всред Светлината на Пламенния Меч, проговори, казвайки:
Ето, Царю на царете! Ето думите, които заповядах на всичките си демони!
“Слушайте ме, мои демони! Запомнете моите три принципа на пожеланието. Първият ми принцип на пожеланието е този:
Човеците, които ще предизвикват плътски пожелания, ще бъдат наричани съблазнители! Те ще съблазняват плътските човеци във всякакво пожелание, което задоволява плътта. На такива човеци всякога да съдействате, вкарвайки посланията им в сърцата на човеците, за да се умножава и преумножава грехът на земята.
Вторият ми принцип на пожеланието е този:
Човеците, които ще предизвикват духовни пожелания, ще бъдат моите духовни съблазнители! Те ще съблазняват във всички църкви, за да доведат до масово отстъпление от Христос и Словото Му! Чрез тях ще съблазнявам човеците да търсят кариеризъм, а не смирение, господаруване, а не слугуване, просперитет на земята, а не блаженство на небесата! Всякога да действате в църквите чрез моите съблазнители! Гневът Божий скоро няма да ги застигне, понеже Йеова трупа беззаконието им за Деня на Страшния Съд!
Третият ми принцип от пожеланието е този:
Делата на земните съблазнители, които съблазняват човеците за земните неща, нека всякога бъдат тайна завеса за делата на духовните съблазнители, които съблазняват човеците против духовните неща. Тъй щото взирайки се в делата на земните съблазнители пред лицата им, човеците да останат незащитени от духовните съблазнители откъм гърбовете им!”
Докато дяволът прочиташе последните думи от свитъка си, острието на Пламенния Меч прободе змийската кожа и тя пламна със страшно цвърчене. А тогава с преливащ и Свещен Гняв в Гласа Си, Господ проговори на Сатана, казвайки:
“Кой те измами, Сатано? Демон ли подшушна на сърцето ти или сам стигна до лъжата, че можеш да излъжеш последната Ева на Последния Адам? Не знаеш ли, не помниш ли, и на сърце не ти ли е дохождало, че Аз и Отец Ми те изпратихме като дух на лъжата, за да подействаш във всички църкви, които не обичат Истината, за да се спасят, но имат благоволение в неправдата? Не знаеш ли, не помниш ли, и на сърце не ти ли е дохождало, че ти не можеш да направиш дори крачка напред или назад, без Отец Ми да ти стори място във Вездесъщото Си Присъствие?
Каква е тогава тази арогантност, с която говориш на Царя на Вселената? Какво е това прогнило самочувствие, с което дръзваш да говориш за успехи в Едем? Що за успех си имал ти, Сатано, след като си изгубил всичкото величие и красота в Сион, за да стоиш като парцал в Присъствието Ми?”
В следващия миг, подобно на последното видение от първата част, Господ изненадващо ме придърпа и постави пред Себе Си, като казваше на дявола:
“Извикай всичките си съблазнители и нека се опитат да поклатят пророка Ми, докато Аз изпепелявам всичката ти съблазън и очиствам Божия верен остатък за Живота на Вечността!
Извикай тези, които господаруват, и нека се опитат да пречупят пророка Ми, който придоби Образ на Слуга! Извикай тези, които грабят ненаситно и нека се опитат да съблазнят слугата Ми, който стана Жертва Господна и прие да изпие всичката ти отрова и да понесе всичките ти тръни! Извикай всички, които ти продадоха душите си, за да получат земни богатства, та дано биха наклонили сърцето на слугата Ми към твоя прогнил и разпадащ се свят!
Но ако не можеш да ги извикаш, нито да извършат очакването ти, нито да спрат изгарянето на свитъка ти, то тогава тази змийска кожа е лъжа от лъжите ти, мерзост от мерзостите ти, и лукавство от лукавствата ти!
Затова ти казвам, враже Господен! Както нямаш нито власт, нито сила над пророка Ми, така няма да имаш власт и сила над нито едно от чедата Господни, които пребъдват на Хълма Господен!
Пламенният Меч на устните ми пояде змийския ти свитък – за грях, за Правда и за съдба!
За грях – понеже пожеланието е най-силната ти съблазън, и тези, които пожелават, са грешни като грешното ти сърце!
За Правда – понеже Божиите чеда нямат никакъв дял от твоя свят, за да го пожелават, и тяхното упование е в Небесните блаженства на Сион!
И за съдба – понеже всичките ти съблазнители вече са осъдени и проклети, понеже са мерзост, нечистота и смърт пред Лицето на Господа!
Аз, Ужасът и Разрушителят на делата ти, извърших десетото от пророческите Си въздаяния против тебе!”
След тези думи Господ ме погледна с ревнив поглед. И като погали главата ми, каза ми:
“Нека изведа духа ти горе, понеже зная и виждам колко се ожесточи гонението против тялото и душата ти! Но както вече ти казах – Ужас надвива над ужас! Ето защо още веднъж ще те доведа в тези покои на беззаконието, за да поразя последните три свитъка на човекоубиеца! А дотогава Сам Аз ще те закрепя с Благост и Милост, с братолюбие и утеха, с ревност и твърдост!
Затова днес казвам на всички Мои:
Люде Господни! Подкрепяйте делото на пророка Ми!
Подкрепяйте Името Йеова Нисий в служението на слугата Ми! Подкрепяйте свидетеля Ми, в чийто живот напълно се сбъднаха думите, записани в “Откровение” за всичките победители над дявола:
“А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт…” (Откровение 12:11) 
Ето, въоръжих ви с Пламенния Меч на устните Си, който още веднъж ще упражня в ада за Славата на Името Си! Блажени човеците, които съм посочил и познал за Мои свидетели! Блажени скъпоценните камъни от Сион, които блестят от всичката щедрост и Любов на Духа Господен! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Вашият коментар