ТЪМНАТА СЯНКА НА ЧОВЕКОУБИЕЦА II – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С ОСМИЯ СВИТЪК НА ТЪМНИЯ КОДЕКС

И рече Бог чрез пророка Си Моисей:
“Не кради!” (Изход 20:15)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Да ти казвам, че последното видение предизвика буря в духовния свят ще бъде излишно. Но аз споделям това с теб, понеже самото сгъстяване на сатанинската ярост е свидетелство, че дяволът е притиснат много болезнено. Толкова болезнено, колкото в никоя друга пророческа книга. Защото наистина беше време Божиите чеда да получат Небесна справедливост и да станат съучастници в изпепеляването на тъмния кодекс на сатанинското беззаконие. А само като си помислиш какво ли не опита светът, за да си втълпи, че му е останала малко справедливост. Създаде затвори за престъпниците. Създаде лудници за психопатите. Написа хиляди наказателни постановления, търсейки начин да ограничи умноженото беззаконие и да възпре ширещото се зло. Но така или иначе тайните завеси на беззаконието останаха. Понеже нямаше на света толкова мъдър съдия, нито толкова изящно екипиран воин, който да простре меча си и да порази сърцето на беззаконния.
Но ето, че на Небето има един Мъдър Съдия, и от Хълма Сион слезе Началникът на Господното Войнство, от Чиито устни излиза Пламенен Меч и Чиито думи са като бляскави мълнии. И Той днес ни повтаря думите, които изрече и на първите Си последователи:
“Видях Сатана паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди…” (Лука 10:18-19) 
Моля те, скъпи ми братко, да проумееш, че ако Исус е изговорил така думите Си, то не е, за да оприличава тъмния дявол като светкавица, но за да разберем, че Силата, с която Господ го е тръшнал навън от Хълма Сион, е светкавична. И ако ние с вяра сме получили Пламенния Меч в ръцете си, за да настъпваме на змии и на скорпии, и да упражняваме Христовата власт над цялата сила на врага, то наистина нищо и никога няма да ни повреди. Нека тези думи да те насърчат, преди да продължа нататък. А сега нека вече да поговоря за осмата от свещените заповеди, които Бог Отец ни даде чрез пророка Си Моисей.
“Не кради!”
Аз зная, че който и човек да прочете тази заповед, то непременно ще я разбере. Защото става дума за една забрана, за едни възпиращи думи, които да накарат престъпника да се откаже от злото си намерение. А намерението е такова, щото по престъпен начин чужда собственост да премине в неговите ръце, а собственикът да се намери ограбен и ощетен, лишен от онова, което му е било откраднато.
Както можеш и сам да се досетиш, открай време човечеството е изнамерило брави и аларми, сейфове и трезори, каси и сандъци, за да си събира в тях онова, което счита за скъпоценно и така да го пази, за да не бъде откраднато. Но колкото повече човеците пазят богатствата си, толкова по-изобретателни стават крадците. За бравата се намира шперц, за сейфа – код, за касите и сандъците – взрив. Изобщо – мисълта, че можеш да заключиш нещо и да го пазиш на сигурно място, става все по-отчайваща. Крадците намират начин. Те винаги намират начин. Но знаейки каква е същността на оня, който влиза само, “да открадне, да заколи и да погуби”, Исус остави на Църквата Си едни прекрасни Небесни думи, по-сигурни от всеки сандък, от всеки сейф и от всеки трезор:
“Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…” (Матея 6:19-21) 
Вслушаха ли се обаче човеците в Господните думи? И проумяха ли, че с тях Исус искаше да ни опази от тъмната сянка на човекоубиеца?
За съжаление – не! Мнозина просто решиха, че богатството, което се вижда, струва повече от онова, което не се вижда. И като заложиха на трупането на земно богатство, привлякоха към себе си крадците, които подкопават и крадат. Точно тук искам да спреш и да помислиш трезво. Защото аз в никакъв случай няма да правя извадки от оперативните сводки на полицията, за да ти предложа печалната статистика на кражбите от последния месец. Не, братко мой! Защото в тази пророческа глава ти ще разбереш не как крадат човеците, но как краде дяволът. Затова нека да дам ход на въображението си, което в никакъв случай няма да напусне границите на Истината.
Живее си щастливо човекът и съдбата му тече по мед и масло. Радва се на благословенията на живота си, а богатството му се увеличава постоянно. Нещо повече – той вече е християнин. Ходи на църква и се радва, че е спасен. А към него самия – огромен интерес от братя и сестри. Всички го поздравяват. Всички го обичат. Всички го приветстват в Името на Исус. И ето, че дори самият църковен водач го забелязва и му се усмихва. Какво по-добро за църквата от това – той да участва с дарения и така още повече да се сближи с църковното ръководство.
Живее си щастливо човекът и съдбата му тече по мед и масло. А откакто е започнал да дава големи суми на църквата, бизнесът му се разраства още повече и той става още по-богат. Така идва миг, когато самият пастор му казва:
“Ела, качи се на амвона! Ела и свидетелствай за великата сила на финансовия просперитет! Паството има нужда да чуе такива думи. Хората трябва да се насърчат да дават повече, за да получат повече! А ти си чудесният пример за това!”
Излиза най-сетне човекът на амвона. И като оправя с вълнение копринената си вратовръзка, казва на паството:
“Аз съм доказателството на просперитета! Цял живот управлявам честно бизнеса си! Не съм откраднал нито стотинка от богатството си, но като давам, ставам все повече и все по-изобилно благословен! Бъдете като мене и посейте, за да пожънете! Който сее като мен, той ще пожъне като мен и няма никой никога да открадне благословенията му, понеже са от Бога!”
Радват се хората на думите му. Толкова искрени и толкова правдиви. Та кой не би искал повече блага в живота си? Кой не би искал благата му да са защитени от Бога, тъй щото крадец да не ги краде, нито престъпник да ги подкопава? Радва се и проповедникът на просперитета, понеже вярата на хората става още по-силна. И никой в църковната еуфория не забелязва как на амвона вече се е спуснала тъмна завеса, зад която се усмихва крадецът Сатана. Той вече е успял да излъже паството, че трябва да си събира финансов просперитет на земята, където крадците ще го крадат, а престъпниците ще го подкопават.
Но ето, че нещастен случай при автомобилна катастрофа отнема живота на оня богат и благоденстващ човек. И само след миг до смачкания му мерцедес се приближават черни и зли същества, които протягат ноктите си и ги впиват в душата му, за да го завлекат надолу.
“О, оставете ме, зли демони!” – крещи човекът – “Веднага ме пуснете, понеже аз съм свидетел на Божия просперитет! Защо ме дърпате надолу, сякаш че съм престъпник? Защо искате да ме осъдите, сякаш че съм крадец?”
“О, крадец си, крадец си!” – кикотят се демоните. А човекът, изумен от думите им, крещи в ужас:
“Как смеете да говорите така на праведник като мене? От кого откраднах дори стотинка, за да ме наричате крадец? В кой дом влязох като престъпник, за да му ограбя скъпоценностите?”
Слушайки думите му, с още по-големи приливи на демонично кикотене, демоните му казват:
“Да беше откраднал пари от човеци, за теб надежда щеше някак да се намери! И да беше влязъл в земен дом, за да ограбиш скъпоценностите му, пак с покаяние можеше да избегнеш рова! Но ти не открадна пари от човеците, а Спасението Господно от сърцата им! Ти влезе в Божия Дом и открадна Завета на Исус за блаженствата горе в Сион, като даде на вярващите измамното свидетелство за богатствата долу на земята. Ти беше крадец в най-осъдителния и в най-проклетия смисъл на тази дума! Затова сега ще те представим на този, който те направи крадец от крадците си и престъпник от престъпниците си! Хи-хи-хи!”
Братко мой! Верни ми приятелю!
Всичко може да ти откраднат слугите на дявола. Дреха, телевизор, пари, мебел, автомобил или имот. Но когато не са откраднали Вярата, Истината и Спасението от сърцето ти, те всъщност не са ти взели нищо. Когато богатствата, които си събирал, са все още в Небесните места и ти не си ги разменил за нищо земно, то и до този момент оставаш заветен в Завета на Господ. А за ония, които не остават заветни, но биват измамени от Мамон, за да станат крадци на Божието Спасение, аз сега ще продължа с видението, което Господ даде на сърцето ми. Защото духовно ръката ми продължаваше да държи Исусовата, а от устните на моя Господ излизаше Пламенният Меч и осветяваше пространството на дяволската тъмница. И ето, че блестящи мълнии изскочиха по острието на Меча, тъй щото Гласът на Исус отново разтърси адовото пространство:
“Слушай следващите Ми думи, крадецо на души! И отговаряй пред свещения Ми Гняв, подпалвачо на съвести! Помниш ли ти осмата от заповедите на Моя Бог и Отец, която Той написа с Огън и Меч върху Синайски камък:
“Не кради!” [ (Изход 20:15)]
Съгласи ли се с тази заповед, дяволе? Прие ли в сърцето си, че човеците няма да крадат, нито ще посягат един другиму на благата си?”
Пламенните мълнии започнаха да удрят ръцете на дявола, тъй щото той болезнено ги дърпаше назад, като се мъчеше да ги скрие. И ето, че паднал и увил ръцете си в черната си мантия, Сатана изрева като казваше:
“О, Царю на царете! Възпри за миг мълниите на Меча Си, понеже с ужасна болка удрят ръцете ми? Та нали с тези ръце ще разгъна свитъка, както желаеш? А относно въпроса Ти, то как да бих се съгласил с подобна заповед? Ако аз с лукавство обърнах една трета от Небесните ангели и откраднах толкова много от Небето, то как да възпитавам в нещо друго човеците? Как да се съглася, че ще живея в моя свят, без той да е населен от крадци? Тъкмо обратното – още в подножието на Синайската планина извиках със силен глас на всичките си демони:
“Превърнете кражбите във ваши постоянни успехи и в пълно тържество на демоничната изкусителна сила!”
И сега какво повече да искаш от мене? Нали Си дал Евангелие на човеците? Нека го четат и видят как Ти Си казал за мене, че влизам като вълк, за да открадна, да заколя и да погубя! Може ли някакъв змийски свитък да струва повече от думите Ти в Евангелието? Нали там уж Си казал всички тайни от създанието на света? Или може би бъркам в думите си?”
Гледах Сатана и погнусата ми растеше с всеки изминал миг. Дори превит на две и притиснат от Пламенния Меч, той продължаваше да се упражнява в лукавството си. Но думите му никак не трогнаха Исус. Тъкмо напротив – Свещеният Гняв в устните на Господа избликна с пълна сила, тъй щото Той казваше на дявола:
“О, отровна змийо! Кога ще престанеш да се извиваш и да извърташ раздвоения си език? Или кога ще се свърши лукавството ти? Разбира се, че съм казал всичко за тебе в Евангелието Си. И писаното в твоя свитък не идва да Ме удиви, нито да Ме изненада, но идва да съкруши и изненада теб. Понеже в лъжите на беззаконието си, пак първом ти си излъгал себе си! Затова протегни крадливите си ръце и разтвори змийската си кожа, да не би да я разтворя Аз, а на теб да въздам преди времето ти!”
Гневът на Господ беше толкова силен, щото вятър от Светлина излезе отсред Меча Му, като залепи Сатана в скалите, а мълниите на божествените думи започнаха да правят дълбоки дупки в мантията му и да пърлят лицето му. Така, след миг, вятърът престана, а дяволът се свлече и изтърколи до нозете на Исус. И ето, че без да рече и думица повече, той извади змийския свитък от ковчежето. И като говореше тихо, за да не възбуди отново Гнева Господен, каза:
“Ето, Царю на царете! Ето писаното в моя осми свитък!
“Слушайте ме, демони! Запомнете моите три принципа на кражбата!
Първият ми принцип на кражбата е този:
Тези човеци, които крадат материални неща, ще бъдат видими крадци с видими кражби! Когато са малцина – обществата ще ги наричат банди! Когато са мнозина – тогава цялото управление на оная държава ще е пионка в ръката ми! Тези крадци да пазите докато можете! Измъквайте ги безнаказани от съдилищата и побързайте да корумпирате съвестите на съдии и законопазители! А ако не можете да ги опазите – оставяйте ги на произвола на съдбата и на Гнева Божий. Колкото по-малък е крадецът – толкова по-малко ще е благоволението ми към него. Колкото по-голям е крадецът – толкова по-дълго ще го закрилям и предпазвам от възмездието.
Вторият ми принцип на кражбата е този:
Тези човеци, които крадат духовните неща, ще бъдат невидими крадци с невидими кражби! Тези невидими крадци всякога да пазите с всичките си сили, защото чрез тях ще крада Спасението, Вярата, Истината и Божието Слово от сърцата на човеците, за да го подменя с осъждение, заблуда и беззаконие. Тези мои човеци да внедрите на всяко място, където се чете библия и човеците се събират в Господното Име! Тези мои човеци да пазите и направите успешни в кариера и земно богатство, за да послужат за възхищение, пример и следване! За да може господарят ви чрез един крадец да открадне мнозина човешки души, и чрез една кражба стотици човешки сърца! Гневът Божий скоро няма да ги застигне, понеже Йеова трупа беззаконието им за Деня на Страшния Съд!
Третият ми принцип на кражбата е този:
Делата на крадците, които крадат материални неща, нека всякога да бъдат тайна завеса за делата на крадците, които крадат духовните неща. Тъй щото, взирайки се в престъпленията на земните крадци пред лицата им, човеците да останат незащитени за духовните крадци откъм гърбовете им!”
Докато дяволът прочиташе последните думи от свитъка си, Пламенният Меч на Господа прободе змийската кожа и тя избухна, подобно на взрив, изгаряйки в миг на око. А тогава Гласът на Исус отново разтърси дявола, тъй щото Господ вече го питаше:
“О, крадецо на всички крадци! Когато научи духовните си крадци да крадат Спасението и Истината, Любовта и Светлината, то предупреди ли ги, че думите ти са лъжа и заповедите ти беззаконие?
Хайде, крадецо! Похвали се с откраднатото пред Царя на царете! Понеже който влезе в дома на крадец – вижда всичко, което крадецът е откраднал!
Покажи Ми Спасението, което открадна!
Може би ще те ползва, за да се спасиш!
Покажи Ми Светлината, която открадна!
Може би ще те ползва, за да се осветиш!
Покажи Ми Новия Завет, който открадна от сърцата на човеците!
Може би ще те ползва, за да Ме познаеш!
Покажи Ми Вярата Ми и Любовта Ми, които открадна от толкова много църкви в последното време!
Може би ще те ползват, за да се върнеш на мястото, от което падна!
Къде е откраднатото, дяволе?
Къде е всичката ти гордост на изкусен крадец?
Покажи Ми откраднатото и Аз наистина ще призная, че си влязъл повторно в Царството Ми, без да те забележа, и си извършил погром всред Светлините на Сион!
Но ако наистина не можеш да Ми покажеш нищо от онова, което крадеш, то тогава самите ти кражби са лъжливи и неистински, лъх и пара, сън и мираж за сърцето ти!
Ето, крадецо! Думите на Царя изпепелиха свитъка ти и Аз ти казвам, че ти можеш да откраднеш само наивни души, които са повярвали на лъжите ти! Ти никога не си откраднал нищо от Моето Спасение, от Моя Завет, от Моята Светлина и от Моята Вяра и Любов! Понеже, ако беше ги откраднал, скоро щях да ги намеря в обиталището ти! Затова този изпепелен змийски свитък е лъжа от лъжите ти, мерзост от мерзостите ти и лукавство от лукавствата ти! И над никое от Божиите чеда, събрани на Хълма Господен, власт не ще имаш и Моето от сърцата им не ще откраднеш!
Пламенният Меч на устните Ми пояде змийския ти свитък – за грях, за Правда и за съдба!
За грях – понеже всеки от духовните ти крадци по земята, краде собственото си сърце, за да бъде осъден в твоето беззаконие!
За Правда – понеже Божиите съкровища са на Небето, където крадец не ги краде, нито ги подкопава!
И за съдба – понеже всичките ти крадци са осъдени като престъпници и ще пламнат като суха плява в Огъня на Свещения Ми Гняв!
Аз, Ужасът и Разрушителят на делата ти, извърших осмото от пророческите Си въздаяния против тебе!”

Leave a Reply