ТЪМНАТА СЯНКА НА ЧОВЕКОУБИЕЦА II – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С ШЕСТИЯ СВИТЪК НА ТЪМНИЯ КОДЕКС

И рече Бог чрез пророка Си Моисей:
“Не убивай!” (Изход 20:13)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Този свят не просто върви, но препуска с всички сили към собствената си разруха и унищожение. И една дума влиза със страшна сила в битието на човеците, за да ги отнеме от земята на живите и да ги изпрати в царството на сенките. Това е думата “смърт”. Когато размишляваме за тази дума, ние най-често я обвързваме с ковчег и гроб, с изстинал труп и с чувство на безвъзвратна загуба. Но всъщност – точно тази представа е лъжливата матрица, която кара човеците да се страхуват от смъртта и потреперват от мисълта, че биха станали жертва на някой убиец. Виждаш ли каква е шестата от свещените Божии заповеди? Бог заповядва чрез пророка Си Моисей:
“Не убивай!”
Повечето от нас разбират пълния смисъл на заповяданото така:
Не ставай убиец и не отнемай живот, понеже след това няма да имаш никакъв начин отново да го дадеш!
Но дали това наистина е пълният смисъл? При толкова страшни и ужасни врати за информация, ние волно или неволно всеки ден научаваме за някаква смърт. Било смърт от злополука или смърт от насилие, било смърт поради болест или смърт от природни бедствия и катаклизми. Печалната статистика неумолимо поглъща данните и набъбва страшно с всеки изминал ден. Но аз нека да дам мъничко път на въображението, без никак да напускам границите на Истината.
Виждаш ли, братко мой, идва момент в живота на всеки човек, когато от пасивен наблюдател на смъртта, той ще трябва активно да премине през нея. Било след ден или седмица, било след десет или петдесет години, но тя ще дойде. А когато човек лично преживее смъртта, само миг след това, той ще се озове в една реалност, за която приживе или е бил готов, или не. И тогава, според това дали е бил спасен от Исус или не, ще се озове на едно от двете възможни места, като сетнина за човешката душа – в ада или в Рая. И ако предположим, че човек не е бил спасен от Бога и е живял с непростени грехове на земята, то само си представи колко мисловни варианти за избягване на страшната сетнина ще нахлуят в сърцето му. Той ще си даде сметка, че е могъл да живее различно на земята. Че е могъл да върши добро, когато дяволът го е тласкал да върши зло. Че е могъл да извърши стотици и хиляди добри дела, за да не споделя отпосле съдбата на нечестивите. Че е могъл да участва в Живота на Бога и да дарява Светлина и Спасение, когато е прахосал дните си и е участвал в дяволския план за смърт, злини и умножено беззаконие. Но ето тук искам най-много да внимаваш. Защото нашият Господ Исус нарече дявола “човекоубиец”. Тъй щото, ако някой е бил свързан духовно с дявола, ще се намери белязан от същото клеймо и ще сподели осъждението и проклетията на старовременната змия.
Нека още малко да продължа с въображаемия разказ за човека, попаднал в ада. Той с ужас вижда как черни и зли същества протягат ноктите си и ги впиват в душата му, а след това започват да го завличат надолу, към мястото на собственото му осъждение и безкрайно мъчение.
“О, оставете ме, зли демони!” – крещи човекът – “Аз не съм убиец, за да споделям съдбата на убийците!”
Но демоните никак не го оставят. Тъкмо обратното – впили още повече ноктите си в душата му, с ехидно кикотене му казват:
“О, напротив, напротив! Ти си убиец и ще споделиш съдбата на убийците! Понеже цял живот се подвизаваше в смъртта на дявола, а не в Живота на Бога! Ха, ха, ха!”
Едва след тези думи на демоните грешникът разбира фаталната си обреченост и безкрайния ужас, който му предстои. Едва тогава той разбира, че пасивното му съгласие с дявола за всичко, което някога е преживял на света, го е направило именно човекоубиец. Той бавно е убивал ближните си с думите си, с греховете си, с делата на непокаяното си сърце. Той бавно е убивал не само тях, но и себе си, като е простирал ръцете си към всичките лъжи и съблазни на дявола. Той е бил човекоубиец в най-съдбоносния смисъл на думата.
Без да е използвал пушка или пистолет, нож или отрова, той е натрупал хиляди смъртоносни обвинения против душата си. Понеже докато убийците по плът са убивали човешки тела, лишавайки ги от физически живот, той е убивал най-скъпоценното в човешките сърца – доверието и Истината, искреността и утехата, милосърдието и състраданието, Вярата и Надеждата. И най-вече – Любовта. Толкова много убийства, които грешникът дори не е подозирал, че е извършил! Толкова много злини и разрушения, които като ефекта на разплетената нишка са влезли в живота на други човеци и са променили ужасно съдбите им.
Мислил ли си върху това, братко мой? Мислил ли си не само върху собствената си съдба, а върху това, че мислите, думите и делата ти са повлияли върху съдбите на стотици и хиляди човеци? Мислил ли си за това, че ако старовременната змия шест хилядолетия плюе отрова в света, то светът не просто плува, но е прогизнал от отровата й? А колко хиляди, милиони и милиарди човеци не се замислят, че стават човекоубийци, когато пуснат дяволската отрова в сърцата си и тръгнат с нея да потъмняват и разрушават живота на ближните си?
Може би ще кажеш, че в света няма толкова прецизен наблюдател, който старателно да опише всичките престъпления и беззакония, с които човеците са се опълчили против свещените Божии заповеди. Но аз ще ти кажа, че онова, което не се вижда, е много по-прецизно и по-сигурно от това, което се вижда. И ако пред едно земно съдилище трудно се събират доказателства за престъпление, то пред Христовото Съдилище и пред Божия Съд са изключени всякакви грешки. Защото Вечният Съдия е поставил записващ механизъм в живота на всеки човек, който няма да изпусне дори една десета от секундата. И този записващ механизъм е съвестта, сиреч, същите тези Божии заповеди, положени по природа в човешките сърца. Ето затова ти казах, че когато грешникът попадне в ада, то тогава идва закъснялото разкаяние, идват закъснелите решения, идват неизползваните възможности.
Разбираш ли сега колко съдбоносна е Божията заповед “Не убивай”? Сам Отец е направил тази заповед твърде широка, за да накара човеците да се замислят и осъзнаят, че убиването включва не само физическото отнемане на човешки живот, но и убиването на всичко ценно и скъпоценно в човешките сърца, което идва от Живота на Бога. Апостол Яков ни напомня за това в посланието си, където ни казва:
“Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна…” (Яков 1:17) 
Нека направя пророчески контрапункт на този стих, за да разбереш как се раждат човекоубийците:
“Всяко появило се зло и всяко изригнало беззаконие са отдолу, и извират от сърцето на дявола, който е открай време човекоубиец и баща на лъжата. У когото има изменена и извратена духовна същност, с която той желае да измени и изврати всичките човеци…”
Е, знай тогава, че в живота на едни човеци идват стиховете на Апостол Яков, а в живота на други човеци – думите от пророческия контрапункт, който направих. И ако първите стават “добри човеци, които от добрите си съкровища изваждат добри неща”, то вторите непременно са “злите човеци, които от злите си съкровища изваждат зли неща”. Ето тези зли човеци, заредени с отровата на дявола, са човекоубийците, които престъпват свещената Божия заповед да не се убива. И ти няма да разбереш колко съдбоносно е всичко това, ако не те направя свидетел на видението от ада, което Господ даде на сърцето ми. Защото Той отново беше до мен и започна да ми говори, като казваше:
“Думите ти наистина са правдиви, слуго Мой! И Аз искам всичките Ми чеда да ги запомнят завинаги в сърцата си. Защото има тайни, които ще ви разкрия, когато изпепеля следващите змийски свитъци от кодекса на сатанинското беззаконие. Има завеси на беззаконието, за които непременно ще разберете. За да познаете докрай какъв е характера на човекоубиеца и каква е смъртоносната сила на тъмната му сянка. А сега хвани отново ръката Ми и не я изпускай, докато не ти разкрия следващите пет свитъка от втората част на тази пророческа книга…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, тъй щото пред сърцето ми се появи видение. Тогава ние отново се намерихме пред портите на Смъртта и Ада, а Исус извади ключовете от мантията Си, като ги постави в ключалките и ги завъртя. В следващия миг Пламенният Меч се появи на устните на Господа, а вратите се отвориха с оглушителен грохот и скърцане. Така Исус пристъпи в мрачното пространство на дяволските покои, а Светлината от Меча Му мигом блесна всред острите скали. И ето, че мълнии заблестяха по острието на Пламенния Меч, а Гласът Господен разтърси адовото пространство с думите:
“Яви се пред Мене, Сатано! Пристъпи пред Царя на царете и Господа на господарите, убиецо на човешкия род!”
Подобно на първото видение от първата част, и този път дяволът изпълзя като змия, опитвайки с крилата си да се скрие от Светлината и мълниите на Меча. И ето, че той някак си се довлече до подножието на Исус, като Му казваше:
“О, Царю на царете! Не пресилваш ли нещата с мълниите на Меча Си? Не избързваш ли с виденията, които даваш на пророка Си? Та нали Ти ме направи чистач на земята, за да Ти бъда гаранция, че нищо грешно и никакво зло няма да наследи Светлините на Сион? Нали Ти Си заповядал при мен в ада да се събират утайката, боклукът и мръсното? Защо тогава така ми се ожесточаваш? Защо бързаш да ме притискаш, та да разтварям свитъците си? Не Ти ли стига, че чистя земята?”
В отговор Господ с гневен Глас каза на дявола:
“Ти не само почистваш, Сатано! Ти прекомерно мърсиш след себе си и протягаш ръце, та дано би грабнал онова, което не е твое, нито ти е предадено! Затова днес е времето да изпепеля кодекса на всичкото ти беззаконие и да направя явни тайните, с които управляваш света. И ето – сега те питам:
Помниш ли шестата от свещените заповеди на Моя Отец, която Той издълба с Пламенния Меч и изписа с огън върху камък от Синайската планина? Помниш ли думите, които гласят:
“Не убивай!” (Изход 20:13) 
И съгласи ли се ти, човекоубиецо, че човеците по земята няма да отнемат живот, нито ще стават убийци?”
Слушайки думите на Исус, придружени от бляскави мълнии по острието на Меча Му, дяволът започна нервно да мачка тъмната си мантия, сякаш обмисляше какво да каже. И ето, че той проговори, казвайки:
“О, Царю на царете! С какво друго да осмислям дните си на проклет от Йеова херувим, ако не с убиването на човеци? Какво друго щастие да предложа на злите си духове, ако не удоволствието да помрачават човешките сърца и да прегарят човешките съвести? Та има ли друг начин да напълня ада с мое потомство? Разбира се, че се възпротивих на Божията заповед и още в началото настоявах пред демоните си, като им казах:
“Научете човеците да убиват за най-малкия повод и поради най-безобидната причина. Нека започнат да умножават греха, който води до смърт! Нека превърнат отнемането на човешкия живот в забавление!”
И сега да вадя ли ненужно някакъв си свитък, когато всеки от просветените Ти знае, че съм човекоубиец? Има ли в това смисъл, Царю на царете?”
Гледайки изпълнените със страх очи на Сатана, аз вече разбирах, че той до ужас се страхува от следващите думи, които Господ би произнесъл. Но Исус никак не се забави, а му проговори, като казваше:
“Твърде велик е смисълът човеците да разберат какъв точно човекоубиец си ти, Сатано! Защото личният ти вълк Корей някога подбуди Каин да убие Авел. И Каин стори това, за да стане първият убиец на земята. Но при все, че Каин уби Авел, пак Авел не дойде при тебе в ада, но отиде в Живота на Вечно Живия. Тъй щото тогава убийството на убиеца никак не възрадва сърцето ти. А Аз искам да покажа на Църквата Си в кои убийци и в кои убийства ти най-много благоволиш. Затова простри проклетите си ръце и разгърни шестия си свитък пред Лицето Ми и в Светлината на Меча Ми! Направи го веднага, Сатано!”
С последните думи на Исус мълнии опърлиха ръцете на дявола, тъй щото той изрева от болка. А след това с димящи пръсти извади змийския свитък и го разгърна, като казваше:
“Ето, Царю на царете! Ето писаното в моя свитък:
“Слушайте ме, демони! Запомнете моите три убийствени принципа:
Първия ми принцип е този:
Тези, които убиват по плът на земята, ще бъдат видими убийци с видими дела. Когато са малцина – ще вършат погроми и престъпления. Когато са мнозина – ще водят разрушителни войни. Тях да пазите докато можете, а когато не можете – оставяйте ги на произвола на съдбата и на Гнева Божий.
Вторият ми принцип е този:
Тези, които убиват по дух, с моите учения и с моите религии, ще бъдат невидими убийци с невидими дела. На тях принадлежи утвърждаването на беззаконието. Именно тях всякога да пазите и всякога да въздигате – дори до върховете на религиозното и светското управление! Гневът Божий скоро няма да ги застигне, понеже Йеова трупа беззаконието им за Деня на Страшния Съд.
Третият ми принцип е този:
Делата на убийците по плът трябва всякога да бъдат тайна завеса за делата на убийците по дух! Затова непрестанно изпълвайте земята с плътско насилие и с плътска смърт! Защото колкото повече човеците се взират в завесата на убийствата по плът пред лицата си, толкова по-незащитени ще бъдат за убийците по дух откъм гърбовете си!”
Докато дяволът прочиташе последното изречение от свитъка си, острието на Пламенния Меч прободе змийската кожа, а Господ с гневен Глас проговори, като казваше:
“О, старовременна змийо, ненаситна да поглъщаш души и безумна да плюеш отрова!
Колко години и векове ти се наслаждаваше да стоиш зад тайната си завеса, когато убийците ти по дух умножаваха беззаконието по земята? Колко милиарди човеци ти измами и хипнотизира, за да гледат на убийствата по плът, а никак да не видят убийците по дух?
Не въздигна ли ти така в Израил убийците си от книжници и фарисеи, които се опитваха да дадат добра представа за плътския си живот, когато отвътре бяха варосани гробници, пълни с всякаква нечистота? Не затова ли тълпите, надъхани от тях, поискаха свобода за убиеца Варава, а осъдиха Сина Божий? Не въздигна ли ти така и последните си духовни убийци по земята, като ги скри в измамата на тайното беззаконие? И не затова ли днешните тщеславни църкви нарекоха “Веелзевул” Мене, Стопанинът на Дома, а теб те нарекоха “Господ”?
Е, мними “Господи”! Не си ли горд, че толкова много човеци те нарекоха с име, което не ти подобава?
Подействай сега, когато Мечът Ми изгаря шестия свитък на твоето беззаконие! Събери всичките си духовни убийци и въоръжи ги с всичките си смъртоносни учения, та ги насочи срещу Меча Господен и срещу Живота на Вечно Живия!
Подействай сега, повелителю на мухите, когато Сам Аз ще бдя в стражите Си и ще бъда Светлина, Щит и Меч в ръцете на слугите Си! Подействай сега, човекоубиецо, когато Аз ще упражня могъщата Си Сила и ще започна да спасявам убийците по плът, както спасих престъпника, разпнат на кръста си до Кръста Господен! Подействай сега, когато Моите чеда вече са разбрали, че най-смъртоносните ти убийци убиват по дух, а не по плът! Подействай сега, когато за последен път ще изпратя Река на Живот всред Сионовите пленници в тъмницата на света, за да тържествуват добротворците, а всичките ти убийци да избезумеят!
Но ако не можеш да подействаш, нито убийците да ти помогнат, то тогава този змийски свитък е лъжа от лъжите ти, мерзост от мерзостите ти, и лукавство от лукавствата ти!
Защото днес заявявам на теб, човекоубиецо, и на всичките ти слуги, станали убийци по дух:
Времето на осъждението ви тича неудържимо! Божият Яростен Гняв скоро ще се отприщи като водите на голяма река, която е била задържана за времето на Страшния Съд!
Затова ти казвам, враже Господен:
Твоите убийци вече няма да имат власт над никое от чедата на Хълма Господен. Тайната ти завеса ще се изпепели и скритите ти убийци ще станат явни, за да предизвикат всичката възможна погнуса и отвращение в човеците!
Пламенният Ми Меч вече пояде шестия от змийските ти свитъци – за грях, за Правда и за съдба!
За грях – понеже всеки, който убива Божиите дарове и добрите съкровища в сърцата на човеците, е човекоубиец, грешен като грешното ти сърце!
За Правда – понеже Бог е Живот, и всички, които участват в Този Живот са Божии чеда, които от добрите си съкровища изваждат добри неща!
И за съдба – понеже времето на твоите човекоубийци вече изтича безвъзвратно и беззаконието им е станало вечен печат за Вечен Гняв и вечно осъждение!
Аз, Ужасът и Разрушителят на делата ти, извърших шестото от пророческите Си въздаяния против тебе!”

Leave a Reply