ТЪМНАТА СЯНКА НА ЧОВЕКОУБИЕЦА I – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО В ТЪМНИТЕ ПОКОИ НА ДЯВОЛА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Паднал на колене пред моя Господ, аз Го моля да изпълни сърцето ти с Неговата Вяра, щото наистина да се почувстваш повече от победител над дявола. Да триумфираш над човекоубиеца Сатана така, както Исус е триумфирал над него при Възкресението Си от мъртвите. Казвам ти това, понеже пророческите видения в тази книга ще бъдат възможно най-страшният кошмар за дявола. Защо кошмар ли? Именно защото Исус лично ще го посети в ада и ще даде на пророка Си да разкаже за Господните въздаяния върху тъмния кодекс на човекоубиеца. Само можеш да си представиш каква паника, какъв ужас и страх обземат сега всичките тъмни сили на ада. Защото наистина има мигове, когато Господ е чрезмерно велик, могъщ и прославен в делата Си. Има мигове, заради които си заслужава очакването на цял един живот. И след последната книга за “Венецът на Славата”, в която Исус засвидетелства сетнината на слугата Си, тази книга за “Тъмната сянка на човекоубиеца” е още едно прекрасно упражняване на Силата Господна в сърцето на пророка Господен.
А сега, преди самите знаменателни видения, искам да поговоря с теб за лъжата. Знаеш ли какво е лъжата, братко мой? Не просто противоречието от неистини, които си регистрирал неведнъж в разговорите си с хората, но какво в действителност е духът на самата лъжа? Какъв е този дух, който за шест хиляди години превърна човечеството в един врящ котел от насилие, мерзост и беззаконие? Какъв е този дух, който многократно увеличи съблазните, изкушенията и най-вече злините в живота на човеците? Знаеш ли колко голяма пропаст съществува между Божията, човешката и демоничната реалност на земята?
Нека ти помогна да разбереш това. Избери си някой почивен ден и отиди на планина. Не просто в полите на планината, но се изкачи нагоре, към върховете й. И тогава ще усетиш, че колкото по-нагоре се изкачваш, толкова по-чист и прозрачен става въздухът, който дишаш. Дробовете ти се разтварят както никога. Дишането е леко и приятно. Обогатена с повече кислород, кръвта ти става много по-пълноценна и ефектът върху цялото ти тяло е чудесен и здравословен. А сега погледни птиците, които чуруликат или мравчиците, които пълзят край нозете ти…
Колко прекрасна реалност, нали? Реалност, която не е човешка, понеже не човекът я е създал. Реалност, която е Божия. В нея има хармония, прозрачност, чистота. В нея има природа, зеленина, изобилие от живот, неръкотворна красота. В нея най-малката тревичка и най-високият бор съвършено се покоряват на Божия Дух. В нея и дребната мравчица, и сладкопойната птица славят Твореца.
В Божията реалност няма лъжа, понеже всичко в нея е Истинско!
Но нека сега да сменим Божията реалност с човешката. И онези високи върхове на планините нека да се превърнат в някой претъпкан от запалянковци стадион. А сега погледни лицата на човеците, дюдюкането им, правенето на неприлични знаци с пръсти. Погледни злобата им към съдията, когато са решили, че има неправилно отсъждане в играта на мача. Погледни как трошат столове или хвърлят бомбички. Погледни с каква дива омраза се заканват да счупят главите на противниковата агитка. Чуй ги как псуват и протестират. Погледни всичкия врящ котел на човешките страсти и ще разбереш, че тази реалност е много далече от Божията. В нея няма хармония и чистота. В нея има шум, хаос и безумие.
В човешката реалност има много лъжа и не всичко в нея е Истинско!
И накрая – тръгни с вяра след Господ, за да видиш какво представлява тъмното царство на дявола. И тогава би видял милиарди демони по земята, натоварени в сърцата си със смъртоносни мисии против човешките чеда. Разпределени и поставени с лукава прецизност от Сатана, те знаят местата си и действат в абсолютен синхрон, като един страшен черен организъм. Като едно чудовище, чието сърце е самият дявол.
В тази демонична реалност всичко е лъжа и няма никаква Истина!
Сега разбираш ли по-добре защо Исус нарече дявола “човекоубиец” и “баща на лъжата”?
Именно защото в дявола няма Истина! Понеже той изгуби Истината от сърцето си при своя бунт против Бога и Отца. Но заедно с него Истината изгубиха една трета от Небесните ангели, чието число е твърде, твърде голямо. И понеже както дяволът е дух, така и падналите с него са духове, то битието на човека става изложено на една страшна и мрачна преса от лъжа и беззаконие. На едно чудовищно духовно налягане, което търси вратите на човешките сърца, за да ги изпълни с лъжа и беззаконие. Тази беше причината Господ Исус Христос да слезе от Небето на земята и да стане Човешкият Син. Понеже чрез Неговата Жертва на Голготския Кръст Отец прощава греховете на човеците и им дава възможност да живеят в Божията реалност – в Благодатното присъствие на Святия Дух. Едва когато се намерим в присъствието на Святия Дух ние можем да разберем какво е лъжата. Защото тя е всичко, което не е Истина! Тя не е само изговорени думи, които не съвпадат с реалността! Не!
Лъжата е абсолютното несъгласие на Сатана и демоните му с Божието присъствие, с Божиите думи и с Божиите дела!
Лъжата е матрицата на този свят. Лукаво устроен капан на човешкото битие от който не може да се излезе без вяра в Господ Исус Христос. И най-страшното на тази матрица са нейните железни лостове, сиреч, сатанинските правила от тъмния демоничен кодекс, които са невидимата конституция на света, който лежи в лукавия. И както отделните държави имат конституции, по силата на които се определя властта, управлението и социалния модел на обществото, така в тъмното царство на дявола демоните са разпределени в длъжности и мисии, дадени им от лъжливата конституция на дявола, за да движат целия свят според волята на Сатана.
Става ли ти вече ясно защо адът ще се разтърси ужасно от пророческите видения в тази книга?
Именно защото в нея Господ ще изпепели дяволската конституция с Меча, Който излиза от устата Му. Така в матрицата на лукавия ще се появи пробив, който ще събори железните му лостове и ще направи път за освобождаване на Сионовите пленници. Внимателният прочит на тези последни изречения непременно ще те накара да си спомниш книгата за “Закхей” в нейното последно видение. Видението с железните лостове, обграждащи тъмницата, които са най-страшната власт на Сатана. Но именно тези железни лостове Господ ще разсече и разруши с Меча, Който излиза от устата Му. Затова аз нека повече не бавя развитието на виденията в тази книга и да започна тяхното разкриване. Господ отново беше до мен и започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Както вече си разбрал в сърцето си, Господ отново ще те заведе в дълбините на ада. А всеки Мой слуга, на когото съм дал да простре Меча Ми против ада, може да очаква съпротива от същия този ад. Да, Стефане! Не е възможно да влезеш в морето и да не се намокриш. Също така не е възможно да пишеш слово против силите на ада и те да не реагират. Затова никак не се учудвай на ужасната преса и на гонението, което преживяваш през тези дни. То е възможно най-голямото, което си понасял и което тепърва ще понесеш заради Мене, но Аз ти казвам, че те познавам и знам, че ще издържиш. Не само ти, но и всички, които приемат с вяра Моите думи и всичките видения в тази книга. А сега Ме последвай и виж знамението, което ще сторя пред очите ти…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй щото пред очите ми се яви видение. И ето, че Исус мигновено се промени във видението. Той изглеждаше не просто светъл и блестящ като слънцето, но чрезмерно могъщ и велик. От самите устни на Спасителя излизаше дъх, подобен на огнена струя. А когато Господ погледна към земята и й заповяда властно “Разтвори се!” отсред огнения дъх на устните Му излезе Пламенен Меч, чието острие докосна пръстта на земята, тъй щото тя наистина се разтвори, като разрязана от бръснач. И ето, че Исус протегна ръка към мен, а от самия Меч към сърцето ми долетяха думи, като искри, с които Той ми казваше:
“Дръж ръката Ми и не я изпускай през всичките видения в тази пророческа книга. Защото сега Мечът на устните Ми ще се забие в сърцето на гнусния, извратения и беззаконния. И ти сам ще видиш тъмната сянка на човекоубиеца и всичките проклети свитъци на неговия кодекс…”
След последните думи на Исус аз просто полетях надолу след Него, държейки ръката Му. Така ние слизахме известно време, когато пред очите ми отново се появиха портите на Смъртта и Ада. Вече бях виждал тези порти както в книгата за “Знамението на пророк Йон”, така и в книгата за “Веригата и Присъдата”. И ето, че Исус се приближи до портите. А след това, бръкнал в мантията Си, извади ключовете на Смъртта и Ада, като ги постави в ключалките. Така Господ завъртя ключовете и натисна портите, които се отвориха с грохот и оглушително скърцане. Точно в този миг Пламенният Меч отсред устните на Спасителя блесна и се стрелна напред в гъстия и черен мрак. И мълнии от Светлина се изстреляха отсред протежението на Меча, тъй щото думи Господни разтърсиха тъмницата на дявола, като му казваха:
“Яви се пред Мене, Сатано! Пристъпи пред Царя на царете и Господ на господарите, убиецо на човешкия род!”
В едно с думите на Исус тъмните покои на дявола бяха осветени като от прожектор. И там, пред самото острие на Меча Господен, изпълзя Сатана. Той пълзеше наведен, подобно на змия, като се опитваше да скрие лицето си с крилата си. А след това, като дращеше с пръсти и се опитваше да седне на трона си, едвам успя да каже:
“Ето ме, Царю на царете! Пред Тебе съм, Господи на господарите! Какво ще обичаш? Или защо Си пристъпил в обиталището ми? Не Ти ли подобава повече Славата в Небето, та Си дошъл да ме смущаваш в ада?”
В отговор на дяволските думи, Мечът от устните на Исус буквално притисна черната мантия на Сатана, като я разкъсваше. И нови мълнии излязоха по острието на Меча като се забиваха в сърцето на дявола и го накараха да се тресе от конвулсии. А с тези мълнии Господ отново му проговаряше, казвайки:
“Протегни змийските си ръце към ковчежето на тъмния си суверенитет. И като го отключиш, извади отсред него свитъците, с които управляваш тъмните си владения и света, който ти е предаден…”
В следващия миг страшна болезнена гримаса изкриви лицето на падналия херувим. И той, впивайки острите си нокти до кръв в собствената си глава, простена в ужас, казвайки на Исус:
“Ах, Царю на царете! Малко ли нещо за очите Ти са Светлините на Сион и красотите на Небесния Ерусалим, та да искаш да гледаш едни незначителни драсканици на един недостоен за Славата Ти противник?
Ето, мъчи ме с Меча Си! Гори ме, изпепелявай ме, наказвай ме! Но не ме принуждавай да отварям ковчежето си. Там няма нищо, което да Те възхити или удовлетвори…”
В отговор на сатанинските думи, Мечът на Господ още повече притисна дяволското сърце, и нови мълнии разтърсиха Сатана. А с тях Исус отново му казваше:
“Ти изглежда си забравил, че няма тъмнина и мрачна сянка, където да не виждам ония, които вършат беззаконие. И понеже Аз премълчах с хилядолетия, ти действително излъга сърцето си, че не зная какво си писал върху тъмните свитъци в ковчежето си.
Но Аз сега ти повелявам, Сатано! Простри беззаконните си ръце и отвори ковчежето си. И извади наяве пред Господа свитъците, с които управляваш демоните си и света, който ти е предаден. Да не би да Ми стане неугодно и да отсека ръцете ти, а после Сам да извадя това, което криеш…”
Ето че мълниите от Меча Господен вече бяха готови да прережат ръцете на дявола до самите му китки, когато той изпищя болезнено, казвайки:
“Спри, Царю! Спри се! Ето, отварям ковчежето си, според Твоите изрични думи!”
Така дяволът наистина простря костеливите си ръце към ковчежето си. И като превъртя ключалката му, отвори го. А тогава из цялото адско пространство мигновено се надигна отвратителна и зловонна смрад, щото за очите ми това беше като отварянето на онази митична кутия на Пандора, от която, според гръцката легенда, по земята излезли злините и всичките нещастия. А Исус, като се обърна към мен, каза ми:
“Да, слуго Мой! Това ковчеже наистина можеш да оприличиш като кутия на Пандора. Защото именно от него излизат всичките злини и нещастия по земята. Но ти сега виж и самите свитъци, които дяволът ще извади от ковчежето си…”
И действително, че след думите на Господ дяволът започна да изважда самите свитъци, като ги поставяше в пространството пред трона си. Самият им вид беше олицетворение на абсолютната проклетия. Това бяха навити рула от изсъхнала змийска кожа, върху които ръката на дявола беше писала с отровата на собственото му сърце. И докато аз гледах, Господ отново притисна Сатана с Меча Си, като му казваше:
“Враже Господен! Малко ли пергамент има по земята, та се е наложило да пишеш върху парчета от змийска кожа? Защо си писал върху змийска кожа, Сатано? Яви отговора пред Лицето Ми!”
Без да чака мълниите да го разтърсят отново, дяволът разгърна един от свитъците, като казваше с огромна мъка:
“Не бях ли аз херувим на Огъня и Светлината, който Небесният Йеова нарече змия? Не ме ли прокле Твоят Отец да пълзя като змия по земята и да ям пръст през всичките дни на живота си? Не ме ли притискаше Светлината на Неговата Святост като отречен и завинаги отхвърлен от Небето?
Но ето затова така наречената змия два пъти съблече старата си кожа и два пъти се облече в нова. Първият път – в подножието на Синайската планина, където Йеова даде скрижалите на пророка Си Моисей, а втория път – при Твоето Възкресение от мъртвите и при изливането на Святия Дух на земята. Така върху парчета от змийските кожи старателно записах правилата си, които да ме направят успешен господар на земята. И като научих на тях всичките си верни ангели, утвърдих се като княз на света, какъвто съм и до днес…”
След последните си думи дяволът се свлече съкрушен в присъствието на Господа. А Исус, с божествен Гняв и презрение отново му рече:
“Всеки от змийските си свитъци ще разгърнеш пред Лицето Ми, Сатано. И всяко от демоничните си правила ще прочетеш в Присъствието Ми. За да ги изпепеля с Меча Си и да обявя с пророчески знамения, че е дошъл краят ти…”
След тези думи към дявола, Исус се обърна към мен. И като ми стисна здраво ръката, проговори, казвайки:
“Крепи се, слуго Господен! Утвърждавай върха, на който те поставих! Никак да не се поклатиш, нито да отстъпиш, нито да се ужасяваш! Защото ако дяволът е ужас в земята на живите, Аз съм Ужасът в покоите на дявола! Ужас надвива над ужас! И Мечът Господен прави да се тресе сърцето на човекоубиеца и да се разтърсват вътрешностите му!
Очаквай всичките Ми видения от това място с неизказана и преславна радост. Защото днес е времето в което изпълнявам Словото, което ви говорих:
“Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве…” (Лука 8:17) 
Тази тайна, наречена “беззаконие”, сега вече ще стане явна. Защото няма нищо тайно в Сатана, което Аз да не направя явно, и нищо скрито в дяволските покои, което да не открия. Защото пред Моите, които слушат Гласа Ми чрез пророка Ми, Аз ще изявя всичкия триумф на Светлината над тъмнината, и на Правдата над беззаконието.
Аз, Светлината на Хълма Сион, все още говоря и не млъквам!”

Едно мнение за “ТЪМНАТА СЯНКА НА ЧОВЕКОУБИЕЦА I – I ГЛАВА

Leave a Reply