ПРОКЛЯТИЕТО ДЕННИЦА – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Духовният товар над сърцето ми вече стана твърде тежък, за да мисля, че тепърва ми предстои да пиша пророчески книги. Но пред моя Господ и Святостта Му съм длъжен поне още веднъж да развъртя Меча на Божия Пророчески Дух. И аз ще направя това не заради себе си и личната ми увереност в Господното Спасение, но заради всички Божии чеда, които трябва да укрепят сърцата си в благословението “Аминадав”, за да се намерят в Мига на Грабването и да наследят Божиите Славни обещания.
За изминалите осемнадесет години, откакто Господ Исус Христос ме употребява, за да давам божествените Му послания на Неговата Църква, аз многократно успях да се убедя, че ако и мнозина човеци да наричаха себе си “християни”, пак само малцина от тях ме разпознаха като Небесен пратеник. При все, че пишех на книжовен български език и изпълвах посланията си с Простотата и Чистотата на Евангелието или Скритата Манна на Господ, пак останах другоезичен и твърде странен за огромната част от българското Християнство. Предани до фанатизъм на своите доктрини и теологически закваски лидерите на повечето църкви ме анатемосаха като еретик и измамник. Книгите ми бяха късани, горени, отричани и нарочени за гибелни ереси и бесовски учения. По форуми и сайтове в Интернет се развихриха такива бури от религиозен бяс против моето име и дело, щото по степента на тоталното ми очерняне и демонизиране аз едва ли не трябваше да заприличам на самия Антихрист, човекът на греха и синът на погибелта. Оставаше само дяволът да ми предаде накуп цялата си власт и сила, заедно с възможностите на световния просперитет, за да тръгна и да потопя земята в мрак и разорение…
В същото това време, докато Главчев беше “фалшивият пророк”, от чиито книги християните трябваше да се гнусят, цели дузини американски величия изсипаха своите заглавия по църковните сергии на праведното българско Християнство, което ги купуваше и рекламираше с пълен възторг и въодушевление. А на видимото противоречие защо “фалшивият пророк” дава даром, а американските проповедници са стопроцентови търговци, беше намерено обяснение, че точно така дяволът искал да излъже Божиите чеда, че “измамникът от Добрич” пишел уж като от Бога, понеже нарочно употребявал един от принципите на Небесната Благодат, докато търговците зад океана не търсели никаква печалба от книгите си, а покривали с цената само разходите по тяхното публикуване и отпечатване. Този лукав аргумент беше напълно достатъчен, за да успокои нечистите съвести на американските поклонници, които с още по-голямо усърдие продължиха да хвалят Вавилонската мерзост, която докарва запустение.
Реално погледнато, тоест, с отговор по човешки, аз трябваше да потопя сърцето си във вълни от отчаяние и непоносима депресия.
Как да явявам и отстоявам Делото и Примера на моя Господ в един свят, в който човеците обичат дявола и всичките му съблазни? Как да понеса жестокото противоречие, че бях отхвърлен и презиран точно от тези, до които бях пратен от Бога? Какви библии четяха те, та да се самоуспокояват, че са в правилния дух и на точното място за Спасението на душите си? Какви проповеди и поучения слушаха от църковните амвони, за да са толкова сигурни, че вярват в Истинския Господ и Спасител и следват Завета Му с пълно покорство и послушание? Как сърцата им не се жегнаха от гнусните съблазни на човешкия кариеризъм и религиозното лицемерие, на които бяха постоянни свидетели в църквите си? Как нито веднъж не изпитаха духовете, за да са сигурни, че са преминали през тясната Порта на Христос и вървят по стеснения Му Път? Как нито веднъж не изгониха търговците от Храма в собствените си сърца, но с участието в търговията им – купувайки и продавайки – сториха най-тежките грехове на умноженото беззаконие? Защо бягаха от великата привилегия да претърпят поругание за Святото Име на Исус, ставайки Пример от Примера Му и лъчи от Светлината Му? Защо наричаха доброто “зло”, а злото “добро”, праведността “нечестие”, а нечестието “праведност”? Кой беше вдъхновител на сърцата им и диригент на устните им? Как и до днес те не се замислиха колко скъпа е цената да бъдеш клонка от Родословното Дърво на Исус?
Клонка от Лозата на Отца, която Земеделецът очиства, за да принася още повече Плод! Клонка от Смокинята, с чийто Плод Човешкият Син би разквасил устните Си!
Клонка от Давидовата Маслина, която е платила за сетнината да се зеленее в Двора на Всевишния Бог!
Нека ти кажа, приятелю мой, че през изминалите години, в които служение “Мория” беше мъчителен трън за гузните съвести на църковните богоотстъпници, се сбъднаха едни най-святи и отговорни думи на нашия Господ и Спасител. Думи, които гласят:
“Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото…” (Матея 12:33) 
За кое “дърво” говореше Исус на Своите гонители и противници? Кое беше това едничко “дърво”, което с вяра можеш да направиш “добро” и “плода му добър”? Или кое беше другото “дърво”, което би направил “лошо” и “плода му лош”? Когато застанеш под едно дърво, то добри или лоши плодове ще поискаш да събереш в кошницата си? Червиви ябълки ли ще сложиш на трапезата си или зрели и здрави, напращели от сладост и благост? Не предизвикват ли червеите в една гнила ябълка погнуса за всеки, който би поискал да я вкуси? Няма ли в тоз час да я изхвърлиш на боклука, понеже тя не става за гледане, а камо ли за ядене? И като помислиш, че си я откъснал от дърво, което си считал за добро, а плодът му е лош, то ще отидеш ли отново под същото дърво, за да рискуваш с други ябълки? Ами ако не става дума за ябълки, но за плодове на умноженото беззаконие, чиято сетнина са адът и огненото езеро? Кой е онзи читател на Евангелието, който да би приел Исусовите думи по плът, та да си мисли, че Господ е обикновен земеделец, който спори с фарисеите заради някакви земни лози, смокини или маслини? Не бяха ли думите на Божия Син възможно най-сериозното предупреждение, че всеки човек ще намери съдбата си в една от двете възможности за Вечността:
А) Да стане с Божията Вяра клонка от Родословното Дърво на Исус!
Б) Да бъде покварен от злите духове на Сатана, ставайки клонка от дървото на смъртта и ада!
Знаеш ли какъв е ужасът за човека, който приеме втората възможност?
Запомни отговора, написан по-долу:
Ужасът е измамата му да повярва в дявола, като в Небесен Бог, който уж спасява душата му, а всъщност го мами и разрушава с демоните си!
Помисли само, че онези покварени фарисеи, които мразеха Исус и всячески търсеха повод и причина да Го убият, също бяха мамени от дявола. Не просто мамени, но надъхвани и употребявани да вършат зло. Тъй щото те в пълна степен си направиха “дървото зло, и плодът му зъл”. Но за тях непременно е дошъл мигът, когато телата им са остарели, а на вратите на сърцата им е почукала смъртта. И било, че са вкопчвали с ръце завивките си, или са ридаели, че животът им трябва да свърши, е настъпило времето душите им да се огледат вън от телесните хижи на плътта. А там демонични пратеници вече са ги оковавали във вериги, за да ги завлекат в огнените дълбочини на вечния им затвор. И онзи “Небесен Бог” и привременен благодетел на съдбите им ги е припознал като клонки от своето дърво на смъртта и ада.
“О, пуснете ни, зли демони на Веелзевула! Ние сме чедата на Авраам!” – са крещели фарисеите, добавяйки:
“Как дръзвате да ни оковавате в тези ужасни вериги? Ние не сме заслужили подобно проклятие, защото бяхме свещенослужители на Бога по Моисеевия Закон!”
Но тогава демоните с ехидно кикотене са им казали:
“А как поискахте приживе да опозорявате, мразите, хулите, презирате и пробождате Исус, Благодатният и Единороден от Отца, Когото разпнахте в сърцата си, и осъдихте в помислите си? Как отхвърлихте протегнатите Му ръце, с които Той искаше да ви направи клонки от Своето Родословно Дърво, но с хули, крясъци и проклинания се закрепихте като клонки от дървото на тъмния ни господар? Вие не просто се закрепихте, но родихте плодовете на Злото, които сега изискват с най-страшна сила душите ви в пъкъла? Затова мълчете и приемете вечността си, защото я заслужавате!”
Ще кажеш ли, братко мой, че имам доста развинтено въображение, за да описвам подобни събития, които жив човек не може да види, нито да документира?
Ами благословен да е Господ, че така е утаил съдбите Си от родовете и поколенията на човеците, за да ги лиши от всички възможни доказателства на плътта, за да се научат поне малцина от тях да приемат Съдбите Му с вяра. Понеже и до днес не е изобретен фотоапарат, който да снима дявола, или камера, която да филмира ужасите от дълбините на пъкъла. И ако аз ти говоря за всичко това в началото на тази книга, която има за заглавие “Проклятието Денница”, то е, за да предупредя всички човеци, които искат да избегнат срещата с дявола, като вечно проклятие за вечни векове. Понеже има само един начин това проклятие да бъде избегнато, и то е, като се закрепим с Господната Вяра в Присъствието на Святия Дух, изповядали Единственото Име, с което имаме Вечен дял в Царството на Бога и Отца – Името Исус. А да живеем с тази Вяра – то значи да родим онези Плодове, които съвършено да свидетелстват за Дървото. Понеже и аз, бидейки слуга Исус Христов, положих живота си на Божия Свят Олтар, за да раждам Плодовете, които няма да ме посрамят в Деня, когато застана пред Него. Защото всяка пророческа книга, написана от ръцете ми, и родена от Неговото водителство в сърцето ми, е Плод от Дървото Му, чрез който Той е докосвал сърцата, които Го вярват и търсят. И ако Плодовете, които родих като Христова клонка, са омразни и гнусни за моите поругатели и зложелатели, то тогава с абсолютна сигурност моят Бог не е техен Бог, и моят Спасител не е техният Спасител. Те могат да наричат духовете, от които са вързани, с каквото си име пожелаят. Било, че Мамон ще им стане “Исус”, или Езавел “Свят Дух” – това никак няма да отмени гореказаното от мен, че служим на различни господари. Понеже не е възможно за един Свят и Всевишен Бог да се обърне Сам против Себе Си, та да вдъхновява чедата Си да мразят и отричат пратеник, когото Той е избрал, посочил и помазал за Делото Си. Затова ще повторя думите на моя Господ, Коренът и Потомъкът Давидов, Светлата Утринна Звезда. И на църковните лидери и паствата им, които ме хулят и отричат, ще заявя:
“Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото…” (Матея 12:33) 
Без значение с какъв дух ще бъде прочетена тази последна книга, която пиша и подарявам на Църквата, тя ще донесе Божия съдба както за Верните, така и за неверните, както за праведните, така и за нечестивите, както за Елеазар и Итамар, така и за Надав и Авиуд. Защото е време Божията Тръба да затръби едно най-последно и велико послание:
Посланието да се отречем от злото дърво, което дава зли плодове, и да пребъдваме като клонки от Доброто Дърво, което дава добри Плодове! За да прославим Божието Благословение Христос и стъпчем под нозете си проклятието Денница! Със съкрушителната Мощ на Отца и Сина в Святия Дух! Амин и Амин!

Leave a Reply