ВЛЕЗ В РАДОСТТА НА ГОСПОДАРЯ СИ! – IV ГЛАВА

4. “ВЛЕЗ В РАДОСТТА НА ГОСПОДАРЯ СИ!”

(ВИДЕНИЕ ЗА МИГА НА ГРАБВАНЕТО)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Един Свещен товар, тежък като планина, притисна сърцето ми, и аз усетих как за повдигането му се изцедиха и последните ми капчици от Дух и Сила. Аз не зная на кой колко е дадено да носи от Бога, но за себе си съм сигурен, че това е пределът на духовните ми устои. Единствената чудна мисъл, която сега ме крепи и обнадеждава, е тази, че Исус е моят Създател, моят Господар, и моят Приятел.
А да вляза в Радостта Му – това е върховният смисъл, заради който сърцето ми е туптяло през всичките дни на живота ми.
Аз не вървях след моя Господар, като един, който да се страхува от Присъствието Му или да спести дори една думичка от устните Му! Тъкмо обратното – дръзновен, осветен и помазан хванах здраво Меча на Духа, който е Божието Слово, за да воювам за Свободата, Светлината и Мира на всичките си братя и сестри в Святия Дух.
Сърцето ми се наскърби и пренаскърби, но никога не се смути от прелялата ярост на дявола, защото в нея аз виждах безсилието на един тъмен и проклет дух, обречен само да регистрира рухването на крепостите си и съсипването на лукавствата си.
Без значение, че Сатана възправи против служение “Мория” вълните на всяко религиозно, църковно и плътско отрицание – аз продължавах да плащам цената, за да вляза в Радостта на Господаря си.
Без значение, че осемнадесет години от живота ми се превърнаха в едно постоянно гонение заради Правдата, а болките и ужасът ме сграбчиха в продължително злострадание – аз продължавах да плащам цената, за да вляза в Радостта на Господаря си.
Без значение, че трябваше да преживея отвратителни предателства от не един и двама, които ядоха хляба ми и вдигнаха петата си против мен, за да ми докарат чрезмерна скръб – аз продължих да плащам цената, за да вляза в Радостта на Господаря си.
Без значение, че посях Христовите семена в една твърда, спечена и неплодородна почва, раждаща предимно тръни и репеи, и само тук-таме растения на Правдата – аз продължих да плащам цената, за да вляза в Радостта на Господаря си.
Без значение, че трябваше да отстоявам призванието и посочването си от Отца, Сина и Святия Дух в една най-враждебна, най-неблагодарна и изключително анонимна среда, каквато е Интернет – аз продължих да плащам цената, за да вляза в Радостта на Господаря си.
Без значение, че трябваше да пролея много сълзи от угнетение, когато разбера как някъде мои прекрасни братя и сестри са ударени от злощастие и дяволски отмъщения, заради книгите на Божия Пророчески Дух – аз продължих да плащам цената, за да вляза в Радостта на Господаря си.
Без значение, че печатът върху битието ми може да остане все такъв, какъвто е записан за Божиите слуги в Смирна – “скръб и сиромашия”, и да остане такъв до края на дните ми или до Мига на Грабването – аз ще продължа да плащам цената, за да вляза в Радостта на Господаря си.
Без значение, че хиляди по хиляди днес са започнали да се изживяват като сватбари без Младоженец, и си търсят поводи за всякакви веселия и тържества – аз в измамната им радост няма да пристъпя, но ще продължа да плащам цената, за да вляза в Радостта на Господаря си.
Защото съм сигурен, че най-накрая моят Господ и Спасител ще отсъди – Верен и Истинен за делото ми. И ще ми въздаде според делата ми – както на мен, така и на всички останали, които са повярвали в Него. И дано да не изляза прав в страховете си, че цената за влизането в Неговата Радост е толкова голяма, колкото е животът на един безполезен слуга, положен пред Неговия Свят Олтар.
Дано, по Благост и Милост, Исус въздигне при Себе Си мнозина, ако и да не са преживели цената от злострадание, което преживях аз. Понеже ако на Смирната и Канелата е дадено да бъдат Небесни благоухания, свидетелстващи за Боголюбие, то на Маслината, Касията и Тръстиката е дадено да бъдат Небесни благоухания, свидетелстващи за Братолюбие. И в крайна сметка – всеки има своята съдба от Бога, както и аз – моята. А щом в пророческото си призвание съм стигнал до там – да свидетелствам за влизането в Радостта на Господаря ми, то нека направя това с постоянен и неизменен дух.
Аз все така оставах в Присъствието на Исус след последното дълго видение, свързано с Маслината, Касията и Тръстиката. А Господ, като ме прегърна и впи погледа на очите Си в моите, вече ми казваше:
“Слуго Мой! Едва ли точно днес ще осъзнаеш напълно думите Ми, понеже твърде тежките и помазани видения на тази книга са подложили до сетен предел духовната Ми Сила в теб. Но сега ти казвам, че изходният път за Сионовите пленници от долината на религиозно-демоничния Пентаполис никога не е бил по-осветен, по-ясен и по-сигурен. С тази книга, както и с предната за “Руините на Пентаполиса”, твоят Господ удари дявола и духовете му до пълно зашеметяване и най-страшно сгромолясване. А понеже ти си на върха на Меча Ми – в най-острото на Истината Ми – трябваше да преживееш, и ще преживяваш и занапред всичкия зловещ отпор на вече съкрушените и победени сатанински духове.
Аз дойдох от Лоното на Отца на земята, за да пролея Кръвта Си за човешкия род, и да дам Спасение и Вечен Живот на всеки, който Ме повярва! Аз дойдох, за да родя и утвърдя Моята Църква!
Не много църкви и общества, Стефане!
Но Моята Църква, която е Божият народ на земята!
Днес има много църкви, които се зоват Божии, и един куп деноминации, които претендират да са Невястата на Исус Христос! И както Моите Верни чеда вече имаха възможност да видят – цялата християнска религия всред Ефес, Пергам, Тиатир, Сардис и Лаодикия се изживява като Божия. Но само оня, който е пълен със Святия Дух и следва Моите стъпки в Моето Слово – може да бъде наречен Божий. И ако добрият и Верен слуга с петте мнаси олицетворява Моята Невяста в Мига на Грабването, то не трябва ли всички да видите как Святият Мироварец събира в едно Небесния Си Елей, или как Младоженецът идва за Невястата Си при отворената Врата на Господния Хълм?
Ето това искам да видиш, слуго Мой, за да го запишеш и предадеш като свидетелство за всичките Ми Звани, Избрани и Верни. А ти готов ли си за това последно и най-благодатно видение от твоя Господ?”
Думите на Исус изпълниха с такава Любов и благодарност сърцето ми, щото аз паднах на коленете си пред Него и прегърнах нозете Му, като Му казвах:
“О, благодатни и скъпоценни мой Господарю! Аз благославям с цялата си любов и благодарност Твоите нозе, които ме водиха и продължават да ме водят по пътеките на Святостта Ти! Аз благославям Верността Ти, с която Ти винаги се обхождаше със слугата Си, дори когато го намираше паднал, пренаскърбен или отчаян! Аз ти благодаря, Исусе, че очите Ти никога не се раздразниха от нищожното в мен, което преминава, но винаги издирваха духа ми и сърцето ми, което Те обича! Аз Ти благодаря, че Кръвта Ти е толкова жива, толкова очистваща и изпълваща с Живот, щото заради Теб си заслужава да претърпя всяко зло, каквото и да е то! Понеже този свят скоро ще избледнее като стара дреха, която вече не става за обличане, а Ти ще се завърнеш като слънчев Цар, Който ще озари земята в Славата Си и ще я изпълни с Любовта Си!”
В отговор Господ погали главата ми и ми подаде ръка да се възправя, като ми казваше:
“Приемам сладкото благоухание на думите ти, слуго Мой! И ги запечатвам като вечен спомен в Сърцето Си, защото са Верни и Истинни! Отец, Синът и Святият Дух никога няма да забравят делото ти, и никога няма да те оставят сам, защото цялото Небе е с теб, и всичките Светии в Сион те облажават за сетнината ти. Понеже ако имаше добър и Верен слуга на земята, който да намери пълно покритие с Моята притча, като Дух и Живот – това си ти! И нека думите Ми не съблазнят никого, но да насърчат всички Мои, които искат да платят цената, за да влязат в Радостта на Господаря си! Понеже на Вярата винаги свидетелстват делата, и на Святия Дух – Плодовете на Правдата!
Прибави тогава още един Плод от Правдата Ми в сърцето си, и виж видението, което разкривам пред теб. Защото е видение за всички, които искат да влязат в Моята Радост, и да се намерят във Верните и истинни стихове на Откровението, които гласят:
“Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила. И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите…” (Откровение 19:7-8)
Докато Исус изговаряше стиха от “Откровението” – пред очите ми се разкри и самото видение. Аз виждах добрия и Верен слуга, застанал на Господния Хълм и протегнал напред ръцете си. В шепите му все така блестяха петте златни мнаси на Господаря. Двете мнаси на Смирната и Канелата – в дясната му ръка, и трите мнаси на Маслината, Касията и Тръстиката – в лявата. И ето, че златните мнаси мигновено просияха в спасителния си блясък, тъй щото чудесни искри започнаха да блестят по протеженията на лъчите, като се възкачваха от долината към Хълма. И всяка искра беше една спасена душа, въздигната от Святия Дух. А тогава дойде миг, когато всичките искри, събрани в златните мнаси на Смирната и Канелата, изпълниха числото на спасените Сионови пленници. И двете мнаси се съединиха в една единствена, въздигайки потоци с благоухания от шепата на добрия и Верен слуга към Божиите небеса. Това направи на Небето да се отвори слънчева врата. И през нея към Хълма Господен се приближи Святата Десница на Бог Отец. Тя се спусна към шепата, като докосна с показалец мнасата на Боголюбието, тъй щото монетата заблестя в Образа на Единородния от Отца.
А видението продължаваше да се случва пред сърцето ми, понеже аз вече виждах как трите лъча на Маслината, Касията и Тръстиката събираха в себе си последните бляскави искри от спасените Сионови пленници. И когато числото им се изпълни – отново се случи знамение. И знамението беше такова, щото златните мнаси на Касията и Тръстиката се съединиха в едно с мнасата на Маслината. И отново могъщи потоци от благоухания се въздигнаха към Небето, тъй щото Божията Десница за втори път се спусна от слънчевата врата към лявата шепа на добрия и Верен слуга. Така Отец докосна с показалеца Си едничката мнаса на Братолюбието, тъй щото и тази монета заблестя в Образа на Единородния от Отца. И ето, че след това знамение Отец въздигна Десницата Си към Небето, а Святият Дух задържа погледа на очите ми, вперен нагоре. И имаше защо. Понеже последва още по-прекрасно и чудно знамение от предишните две. И то беше такова, щото Сам Отец хвана с пръстите Си слънчевата врата, като я сниши и постави на Господния Хълм. И аз разбрах в сърцето си, че е дошъл мигът на Грабването. Мигът, когато Смирна и Филаделфия, събрали в себе си всички останали, ще влязат в Радостта на Господаря си. А това вече се случваше, понеже добрият и Верен слуга започна да пристъпва към слънчевата Врата, където се яви Господ Исус Христос в цялата Си красота и Небесно великолепие. Той протегна ръце към добрия Си и Верен слуга, а от очите Му възлязоха ослепителни слънчеви лъчи, докосващи благоуханната Смирна в десницата му, и богопомазаната Филаделфия в левицата му. А самото докосване беше Небесен сигнал за слугата Му. Понеже той пристъпи още повече до слънчевата врата на Господаря си, като събираше вече шепите си в една. А когато шепите вече се бяха събрали – Маслината и Смирната се съединиха в една единствена Златна Мнаса. И там, с пристъпването на добрия и Верен слуга през слънчевата врата в Радостта на Господаря му, настъпи Свято Преображение…
Аз вече не виждах слуга, но Невяста, облечена в ослепителен бляскав висон, която прегръщаше с ръцете си рамената на своя Небесен Младоженец. А Той, като ми даде знак да приближа до Него през слънчевата Врата, ми проговори, казвайки:
“Иди и дай това най-свято видение на Моите Верни чеда! Иди и кажи на всички, че Аз непременно ще събера всичките Си искри в една Златна Мнаса, защото тя е Любовта, с която Отец роди Сина Си, и с която Синът докрай възлюби Своите Си, за да ги възвиси при Отца Си!
Аз и Отец – Едно сме! И Ти, Моя Свята Църкво, славно ще се въздигнеш до Вратата на Младоженеца, облечена в светъл и чист висон, за да бъдеш едно с Него! И да изпълниш думите на Апостола, който положи живота си за братята и сестрите си, на които написа:
“Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички…” (Ефесяни 4:4-6)
Възлюбете, люде Мои, Делото на Божия Пророчески Дух на Хълма Мория! Благославяйте и обичайте Моя безполезен слуга, с чиято скръб и злострадание са заплатени всичките видения на тази най-свята пророческа книга!
Влезте в Радостта на Господаря си, и Ме повярвайте, че всички до един ще преминете през Вратата! Проповядвайте на всяко време и място, на всяко сърце и душа изходният път, който начертах за Сионовите пленници, чрез виденията, дадени на пророка Ми!
Аз, Святият Елей на Бога и Отца в Сион, осветих Името Си във виденията, дадени на слугата Ми Стефан! Блажени и Святи отсега и довека Смирната на Боголюбието и Маслината на Братолюбието, Канелата на Злостраданието, Касията на Незлобието и Кротостта, и Тръстиката на Милосърдието, защото в тези пет Мои девици Аз положих Огъня и Силата на Святия Си Дух! И те ще намерят Радостта на Младоженеца, като една Невяста, помазана с един Свят Елей!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

2 мнения за “ВЛЕЗ В РАДОСТТА НА ГОСПОДАРЯ СИ! – IV ГЛАВА

  1. anatoli74

    Амин и амин , смирено благодаря за това че изговаряш и изричаш благодатните си и истинни думи към нас Господи наш и те млъкваш …❤️🕊

Leave a Reply