ВЛЕЗ В РАДОСТТА НА ГОСПОДАРЯ СИ! – III ГЛАВА

3. БЛЯСЪКЪТ НА МАСЛИНАТА, КАСИЯТА И ТРЪСТИКАТА

(ИЛИ ЗА ИЗХОДНИЯ ПЪТ НА СИОНОВИТЕ ПЛЕННИЦИ ОТ ЛАОДИКИЯ, ЕФЕС И САРДИС)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз никога няма да престана да благодаря на моя Господ за Небесната Му Вярност, с която Той се обхожда с всички нас. И едва ли някога ще намеря точните думи, с които да опиша чудесата, които Сам Той сътвори в сърцето ми. Защото няма друга дума, с която да нарека виденията Му, освен “чудеса”. Зная и съм приел за неизбежно, че живея в безбожен свят, доминиран изключително от плътски и невярващи човеци. Зная също, че те шумно биха се изсмели над книгите ми, считайки ги за брътвежи на някой, който е кандидат за най-близката психиатрия. Защото за тях “чудо” би било да видят знамение, което да смути логиката на плътския им ум, а не да докосне сърцата им с Божията Любов. Те с удоволствие биха повярвали в един Исус, Който ходи по вълните, преодолявайки гравитацията, или в един Небесен чудотворец, Който е силен да им умножи не рибите и хляба, но цифрите в банковите им сметки. Те биха дали мило и драго за едно докосване от ръката на Изцелителя, което да им гарантира поне петдесет години желязно здраве с божествен имунитет. И ако очакванията им за подобен Спасител ударят на камък, (понеже Той никога няма да угоди на плътските им страсти и прикрита лукавщина), то тогава Той хич да не Си мисли, че ще спечели сърцата им и възхищението им.
Какво ли не би дала пръстта за още пръст, и плътта – за плътски рай, в който са ликвидирани всички несгоди, неправди и лишения на битието? Какво ли не би дало всяко плътско въображение, за да задоволи усещането си за пределна задоволеност и насищане? А когато дойдат злощастията, като прелели води, то тогава същата тази плът крещи към Небето:
“Какъв Бог Си Ти, когато допускаш такива злини върху човеците? Къде е прословутата Ти Любов, с която Си умрял на Кръста за всеки човек? Къде е онзи най-изобилен живот, който Си обещал на всички, които повярват в Тебе? Знай тогава, че докато не ни осигуриш изобилието, което Си обещал, ние никак няма да Те зачитаме, но ще счетем, че презираш живота ни!”
Ето така, братко мой, плътта прави своя си прочит на Евангелието, за да намери всички възможни извинения, с които отказва да бъде разпната на собствения си кръст. И да бихме решили, че с това ще се изчерпят всичките грехове и престъпления на плътта, то значи изобщо да изключим най-подмолния фактор в бунтуването и богоборството на плътските човеци – старовременната змия, която е дявол и Сатана. Защото тази змия винаги има достатъчно “алтернативи” за човешката плът. И те са толкова желани и привлекателни, щото човеците бързат да им се доверят, без духовно да ги изпитат и проверят дали са вдъхновени и сътворени от Бога. Ето така, братко мой, ти става напълно ясен произходът на религиозния Пентаполис на дявола. Защото в него Сатана събира всичкото псевдохристиянство на земята, което отхвърля Завета на Христос и не желае да живее в Примера, Словото и Образа на Божия Син. Основата на псевдохристиянските църкви винаги е компромис, сиреч, едно или друго отстъпление от Учението на Христос. И колкото по-отвратителен е компромисът – толкова по-огромна е членската маса на въпросната фалшива църква. А тогава пред съзнанието на невярващия езичник вече изплува не Божията Истина, но дяволската заблуда. Не качеството, но количеството. Не стесненият път на Правдата и тясната Порта на Спасението, но широкият път на религията и широката порта на погублението. Но ако нещо е направено достатъчно широко, то не е ли, за да осигури максимален дебит? Къде би изтекла повече вода? Дали в тънките водопроводни тръби на крайния потребител или в преливниците на някой язовир с ТЕЦ? Ами ако не става дума за вода, а за човешки души? ТЕЦ-ът ще осигури енергията за осветлението и отоплението на няколко града, но каква ли тъмна енергия би осигурила на дявола една фалшива църква, в която не стотици или хиляди, но милиони инвестират благата си? Да се чудим ли тогава, че Исус изрично казва на Смирненската Си Църква:
“Зная твоите дела, твоята скръб и сиромашия, (но пак си богат), и как те клеветят ония които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинската синагога…” (Откровение 2:9)
Да недоумяваме ли защо подобни думи Той каза и на Маслината Си, която е Филаделфийската Църква:
“Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми…” (Откровение 3:8)
Как е възможно две Господни Църкви да извършат великите дела на Божия Спасителен план, когато едната е в “скръб и сиромашия”, а другата има “само малко сила”? Не показват ли Господните думи, че тези църкви наистина са в стеснения път и тясната порта? И не се ли сбъдва на тях изреченото от Исус в Евангелието:
“Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират…” (Матея 7:13-14)
И тези две Господни светила, останали вън от протекцията на Мамон, как ще съберат в себе си всички, които са заповядани за Спасение? Как ще се преборят за Сионовите пленници, останали в долината на Пентаполиса?
Аз благодаря на моя Господ, че вече ме направи свидетел на видението, в което видяхме как Смирната и Канелата превъзмогнаха над Тиатир и Пергам, въпреки голямата си скръб и сиромашия. И по блясъка на лъчите им към Господния Хълм се въздигнаха оцелелите от нечестието на Езавел и Ахаав, и на Валаам и Амалик. Но ето, че в долината на дявола останаха още три църкви, които са Лаодикия, Ефес и Сардис, на които Бог ще противопостави Маслината, Касията и Тръстиката. За да се сбъдне словото от 126 псалом, където е писано:
“Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, ние бяхме като ония, които сънуват. Тогава се изпълниха устата ни със смях и езикът ни с пеене; тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ. Господ извърши велики неща за нас, от които се изпълниха с радост. Върни, Господи, пленниците ни като потоците в южните страни. Ония, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Оня, който излиза с плач, когато носи мярата семе, той непременно с радост ще се върне носейки снопите си…” (Псалом 126)
Готов ли си да участваш в това възвръщане, братко мой? Готов ли си да бъдеш като “ония, които сънуват”? Готов ли си да положиш живота си и всичките свои стремления, за да въздигнеш Сионовите пленници до Маслината, до Църквата на братската любов, до Ключа на Давид и до отворените врати, които никой не може да затвори? Готов ли си да проповядваш като стълп на Божия Храм, тъй щото Исус да напише на челото ти Името на Бог Отец, и името на Новия Ерусалим, който скоро ще слезе от Небето на земята?
Ако наистина си пълен с божествена ревност за подобна съдба, то тогава продължи неизменно да следваш Божия пророк в посланието, дошло от Царя на Сион. Защото небе и земя ще преминат, но Неговите думи няма да преминат. Земята нажежена ще се разложи и този свят ще престане да съществува, но Вечните думи и Вечните планове на Алфата и Омегата ще продължат да се сбъдват – за радост на Званите, Избраните и Верните, и за безпределен ужас на рода на нечестивите.
Нека сега отново да се доверим на думите на Спасителя, които Той ми даде за Маслината, Касията и Тръстиката в книгата “Пастир мой”. Като начало – да прочетем думите Му за Маслината:
”Виж тогава, че тук противникът не може да пристъпи, понеже го възпира Божията Святост. Понеже маслото на Маслината е основната съставка на Божието Свято Миро. И ако другите растения дават аромат на Мирото, то в Маслината е същинската Сила и Мощ на Божието Помазание…”
и още:
“…за разлика от другите растения на Божието Свято Миро, на Маслината е отредено Плодородието…”
Така вече разбираме, че блясъкът на Маслината е Помазанието от Бога, водещо до Плодородие. А сега нека да прочетем Исусовите думи за Касията:
“Това е превъзходството на Незлобието и Кротостта. Това е царуващата Божия Любов в сърцето, която търпи всичко и не държи сметка за зло. Тази Моя Касия не може никак да бъде уязвена и победена. Защото ако някой поиска да я уязви, тя уязвява него. И ако някой иска да я победи, тя побеждава него. Но ето тази Касия е царицата на Небесните благоухания. И на нея се дължи твърде силния аромат на Божието Свято Миро.
И Аз днес призовавам всичките Си братя и сестри!
Бъдете незлобиви и кротки!
Защото така ще бъдете от Моите Касии. Защото в Незлобието и Кротостта ще намерите най-съвършената закрила на Бога. Бидейки охулвани хула не отвръщайте, но бъдете благоуханни. Бидейки наранявани, не наранявайте, но побеждавайте Злото чрез Любовта Ми. Защото против нея няма измислени оръжия. И ако някой ви нарани отвън – то е, защото Бог е допуснал такъв да почувства благоуханието ви отвътре…”
Ето, че за нас стана явен блясъкът на Касията, която е царицата на Небесните благоухания, и сама по себе си тя е Незлобието и Кротостта. А накрая – да прочетем думите на Исус за последната съставка на Божието Свято Миро, а именно – Тръстиката. Ето какво ни казва Господ за нея:
“Това е сладостта на Милосърдието. Това е сладостта за Отца от онези Негови служители, които протягат ръце към грешните и отпадналите, за да ги възвърнат към Живота. А в това последно време на развала и гнилота, когато смазаните тръстики са хиляди по хиляди, Аз най-много копнея и искам да видя човеци, готови да станат Мои Тръстики. Онези огнени и пламенни служители, които няма никак да се гнусят от греха и нечистотата, но ще протягат ръце, пълни с Милосърдие. Пълни с онази Любов на Отца, която е силна да възвръща блудните синове и да ги направи да заблестят от Славата Му. И ако някой още не е разбрал думите Ми от Моята проповед на планината, то такъв нека сега види, че Господ е говорил на Тръстиката Си:
“Също така нека свети и вашата виделина пред човеците. За да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата…”
Когато вие докосвате грешните с Моята изобилна и сладка Любов, то тогава не вие се омърсявате, но те се осветяват. И ето тази е Тръстиката, която Святият Мироварец е поставил в Елея Си…”
А сега, когато вече и Тръстиката стана явна за всички нас с блясъка на Милосърдието, нека да продължа нататък – към думите, които Господ проговори на духа ми, миг преди да ми даде виденията с въздигането на Сионовите пленници от Лаодикия, Ефес и Сардис. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Аз ще препоръчам на Моите Верни люде отново да прочетат въведението, което ти направи, воден от Святия Дух, заради могъщите видения, които всички ще получите от Мен. Защото ако едно сърце не би разбрало колко голяма е разликата между широкия и тесния път, и между широката и тясната порта, то изобщо не би могло да раздели дух от плът, и Истина от религия. То би се впечатлявало от всяко място, което е наречено Исус Христово или християнско, без да размисли, че Божието Царство не се състои от думи, а от Сила.
Думите, които Аз ви говорих в Евангелието, са Дух и Живот, и плътта от тях нищо не ползва! Но има един Божий противник, който във всичко се ползва от плътта, защото такова е проклятието му от Моя Бог и Отец, записано в първите страници на Свещеното Писание:
“Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си…” (Битие 3:14)
Да се доверявате ли тогава на плътта, след като именно на нея Сатана предложи алтернативите в религиозния си Пентаполис? Да се доверите ли на тленното и пръстното, като забравите, че пръстта е любим дом на червеите? Не казах ли на всички ви, че ако някой иска да Ме последва, то той трябва да се отрече от себе си, да вдигне кръста си и така да Ме последва? Но ето, че мнозина поискаха да последват не Мен, а собствената си плът и царуващ егоизъм! Те се отрекоха не от себе си, а от Моите думи, които бяха непоносими за плътта им! Те не вдигнаха кръстовете си, за да Ме следват, но разпънаха Самия Мен на кръстовете си и Ме прободоха с гвоздеите на всичките си компромиси и беззакония! Именно затова Лаодикия, Ефес и Сардис им се сториха привлекателни, понеже пръстта се влюби в червея си, и червеят се влюби в пръстта си – за да бъдат едно довека! И когато древните Ми свидетели се възправиха против червеите и пръстта с Моя Свят Елей, то тогава се сбъдна и писаното от Апостола Ми Павел към вярващите в Коринт:
“Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват. На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен? Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога…” (2 Коринтяни 2:15-17)
А не се ли сбъднаха тези стихове на Павел и спрямо слугата Ми Стефан, когото направих приносител на Божия Свят Елей? Не беше ли той смъртоносно ухание за всичките църкви от религиозния Пентаполис, тъй щото дяволските слуги мигновено го анатемосаха и опозориха като еретик и антихрист, понеже воюваше против техния мним Христос? И не стана ли пак той животворно ухание за една шепа Верни и Истинни, които дари с Живот?
Как да приеме един търговец смъртта на гнусния си бизнес в Лаодикия, когато от този бизнес произхождат всичките богатства на живота му? Или как да приеме един идолопоклонник смъртта на гнусния си идол в Ефес, след като така би изгубил тълпите от пръст, на които дължи благоденствието си? Или как да приеме един едомец от Сардис смъртта на червеното си ястие, след като така би изгубил щедрият дял от земното, който е получил от лукавия си благодетел?
И ако написаното не може да се оспори, нито да се изтрие, а то казва, че едни се спасяват от животворното благоухание на Святото Миро, а други погиват от смъртоносното му ухание, то къде са тогава измамените в сърцата си човеци, които да посочат цялата християнска религия и да заявят за нея, че тя е Невястата на Христос?
В демоничен зоопарк ли да превърна Небесния Ерусалим, за да угодя на извратените, или да възрадвам лукавите? Лешояди и ястреби ли да въздигна в Сион, за да ги показвам в клетка на Божиите Светии? Гарвани и щрауси ли да царуват в Святите палати на Моя Всемогъщ Отец? Или кукумявки и бухали да вият в Божието Светилище?
Не стана ли религиозният Пентаполис на дявола свърталище на всяка нечиста и омразна птица, на която Сатана е дал изобилие от леш, развала и гнилота? А после пак слугата Ми Стефан ли ще им е главен виновник за мерзостта на запустението, която извратените си харесват и отстояват с непрестанни хули, укори и чародейства?
Казвам ти, слуго Мой, че за тези, които отхвърлиха теб и пророческите книги, които написа, няма зазоряване, защото те отхвърлиха Отца, Сина и Святия Дух! И никак не се трогнаха в сърцата си, че Аз те поставих на прицела им, за да стане видима нечистотата им, и червеите, на които са предадени! И никак не внимаваха, нито проумяха, че Сам Отец те направи изпитател за людете Си – чук, който строшава всичко, което не е съградено и въздигнато върху Основата Христос!
И ако ти вече изпи последните глътки от чашата на страшното си злострадание, то каква ли чаша ще започнат да пият съвсем скоро гонителите ти, след като в нея няма да е Виното на Завета Ми, но виното на Божия яростен Гняв? Ще го изпият ли така охотно, както пиеха от виното на великата блудница? Ще викат ли “Амин” и “Алелуя” на мора и язвите, с които Отец Ми отсича клоните им, за да ги хвърли в дълбините на пъкъла, където червеят им няма да умре, и огънят им няма да угасне? Ще потърсят ли там утехата и покровителството на лукавия си господар, когато същият ще се гърчи в смолата на запечатаната бездна, а демоните му вързани ще очакват присъдите си?
С отговора на тези Мои въпроси нека се занимават гонителите ти от всякакви съюзи, алианси и дирекции, и да го сторят днес и сега! Днес и сега да ги мъчи лукавата им съвест, с която те се поругаха над теб и стъпкаха Святото ти дело! Защото един омърсен и опозорен диамант, истинно посочен от Отца Ми като Свят Урим и Тумим за народа Му, скоро ще бъде измит, реабилитиран и прославен сред Светиите в Сион! Но горко, горко, горко на всичките противници на Хълма Мория, и на Делото на Божия Пророчески Дух, защото с нищо не са изненадали Господаря ти, но отдавна са били посочени, за да извършат злодействата и беззаконията на баща си, дявола!
А ти, слуго Мой, сега погледни в “Откровението” към Лаодикия, от която Моята Маслина ще спаси Сионови пленници. И като размишляваш над думите Ми към тази църква, кажи Ми:
Какъв ще е блясъкът на Моята Маслина всред царството на Молох и Мамон?”
“О, Исусе! Видно е, че Ти ще повърнеш тази църква от устата Си, защото тя е хладка – нито топла, нито студена. И като се е възгордяла и е била заслепена от богатствата на Мамон – е счела за себе си, че няма нужда от нищо…”
“А ти, Стефане, като помниш всички онези потъмнели от сажди камъни във видението от предишната пророческа книга, и цялата мерзост на Лаодикийските руини, ще решиш ли в сърцето си, че тази църква няма нужда от нищо?”
“Ах, Господи мой! Да не бъде! Защото Верните Ти и Истинни думи казват друго за същинското състояние на Лаодикия, а именно, че тя е нещастна, сиромашка, сляпа и гола…”
“А как Аз съветвам тази църква, слуго Мой, след като е толкова окаяна пред очите Ми?”
“О, Исусе! Ти й заявяваш думите, които гласят:
“Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш…” (Откровение 3:17-19)
Господ се усмихна на думите ми, а след това ми зададе изненадващ въпрос, понеже ме попита:
“Кое е това Злато, пречистено с Огън, което Лаодикия трябва да купи от Мен? Понеже именно с него започва изходният път на Сионовите пленници?”
Докато мислено се наслаждавах на точността на Исусовия въпрос, Духът изпълни устните ми, тъй щото Му отговорих, казвайки:
“Господи мой! Това Злато, пречистено с Огън, е самата златна мнаса на Маслината Ти, която спасява Сионовите пленници! Именно с нея става възможен достъпът на оцелелите до Святостта на Твоя Дух, където те трябва да получат белите си дрехи и да ги облекат, за да не се яви срамотата на голотата им в Твоето Присъствие. Понеже на Маслината Си Филаделфия Ти обеща отворени врати, които никой не затваря…”
“Виж тогава и следващите Ми думи, които вече цитира. Защото те са свързани със слепотата на Лаодикия. Но първом Ми кажи:
Защо Лаодикия е ослепяла, та да се нуждае от колурия на Помазанието, сиреч, от блясъка на Маслината?”
“Ах, скъпоценен мой Исусе! Слугата Ти помни как Ти ми даде да видя същинската сила на дявола, свързана с лещата на сатанинското лукавство в книгата за “Огънят на негодуванието”. Тази леща правеше очите на измамения да виждат света като същински рай, а пък Сатана – като бог-благодетел. И всички, които той би измамил с лещата си, за да я сложат на очите си, непременно биха се намерили в правдивите думи на Апостола Ти Павел, който заяви за тях:
“…за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога…” (2 Коринтяни 4:4)
Тук Гласът на Исус стана гневен, и Той настойчиво ме попита:
“А защо тези в Лаодикия се имат за вярващи, когато са по-развалени и опустошени в сърцата си от който и да било езичник?”
“О, Господи! Те се имат за вярващи, понеже Мамон ги е излъгал, като се е представил за Теб! И те са му повярвали и са били ослепени!”
“Разбираш ли сега колко голяма ще е същинската Сила на Помазанието, сиреч, на Небесния колурий, който ще направи Сионовите пленници да прогледнат и да се въздигнат до Моята Маслина? Понеже кой е оня прогледнал слепец, който би видял себе си до самото устие на ада, а да не бърза да побегне и да се отрече от сребролюбието, което е оковало душата му?
Но ти виж сега и самото Ми видение, свързано с блясъка на Маслината всред руините на Лаодикия, за да го засвидетелстваш на Моята Църква…”
След тези Свои думи Господ докосна главата ми, а пред сърцето ми се разкри и самото видение. Аз отново виждах добрия и Верен слуга, който беше протегнал напред левицата си, а в шепата му блестяха трите мнаси на Маслината, Касията и Тръстиката. И ето, че бляскав лъч възлезе отсред златната мнаса на Маслината, като се стрелна надолу – към руините на Лаодикия, потънали в сажди и мъртвешки сън. А тогава градът на Молох и Мамон пламна от Божия Огън, тъй щото това му подейства като тежък трус. И мнозина отсред жителите на Лаодикия вдигаха в ръцете си щитове от сребро и злато, като търсеха някакъв начин да се предпазят от блясъка на Маслината. А когато Маслиненият лъч докосваше щитовете, те мигновено ръждясваха и се сипеха на ръждив прах, тъй щото поклонниците на дявола започнаха панически да ровят в пръстта и да си правят дупки, където да избегнат дразнещото ги Божие изобличение. Други край тях, осветени от блясъка на Маслината, и забелязали, че са голи, търсеха безуспешно някое прикритие или заслон, но само и само да не признаят в сърцата си страшния срам. Трети демонстративно изваждаха от торбите си пачки с пари, като крещяха с презрение към Божия лъч:
“Ще Ти дадем пари, колкото Си поискаш! Ако трябва дори цял десятък от богатствата ни, само и само да ни оставиш на мира! А сега се махай от нашия благоденстващ християнски град! И недей със злощастие да рушиш славния ни просперитет, та да ни правиш за укор сред езичниците!”
Но ето, че дебелите пачки на горделивците пламваха и парите им се превръщаха на пепел и дим, тъй щото агонията им вече ставаше страшна, а демоните на алчността и сребролюбието, вкопчили острите си нокти в душите им, отказваха да ги пуснат. И там – сред Огъня и опустошенията – аз вече виждах паднали на колене пленници, които ридаеха и призоваваха Исус, казвайки Му:
“Имай Милост за нас, Господи! Понеже откакто дойдохме да живеем в този град Лаодикия ние съвсем забравихме, че не с тленно злато и сребро сме били откупени от грешния и беззаконен живот на бащите ни, но с Твоята скъпоценна и пречиста Кръв! Дай ни Твоето Злато, Господи! Това Злато, пречистено с Огън, за което сме чели в “Откровението”, но съвсем сме го забравили! Дай ни бели дрехи, за да се облечем, и помажи с колурий очите ни, за да видим ясно как дяволът ни отклони от Пътя Ти, като ни превърна в роби на парите и в жертви на сребролюбието…”
Докато пленниците още се молеха, лъчът на Маслината ярко просия и освети сърцата им. И две Небесни ръце се спуснаха през самия лъч, като лявата прибираше в шепата си сълзите на каещите се пленници, а дясната даваше в ръцете на всеки от тях по един кат бели дрехи. А докато те ги обличаха, показалецът на дясната ръка се покри с Масло, което беше колурий, а капките му започнаха да падат върху очите на ридаещите, тъй щото зениците им просияха и зрението им мигновено се възвърна. Така, видели бляскавия лъч на Маслината и Небесните ръце в него, те простряха ръце към лъча, викайки към Господа:
“О, Исусе! Ние сме Твои длъжници от сега и довека, понеже Ти отвори очите ни и облече душите ни в Собствената Си Небесна белота! Благоволи сега, о, Господи, и ни позволи да се привържем към тоя бляскав лъч на Спасението Ти!”
В отговор на молитвата им, отсред лъча на Маслината блеснаха златни нишки, като светли въжета. И Сионовите пленници вече се привързваха с възклицание към тях. А в същото това време уродливостта и безумието на останалите Лаодикийски жители ставаха все по-страшни и ужасни. Понеже голите поклонници на Молох и Мамон, изровили дълбоки дупки в руините, лежаха всред набъбналите си червеи, като изповядваха на висок глас:
“По-добре да сме голи богаташи в дупките на Лаодикия, отколкото бедни голтаци на всяко друго място! Амин! Така е!” – казваха едни – “Защото с пари винаги можем да си закупим бели дрехи и всякакви очни мехлеми, но какво бихме правили, ако изгубим парите на живота си! Без тях живот би ли изобщо съществувал?”
“Какъв ти живот, ако е без изобилие от пари?” – допълваха ги други и бързаха да се аргументират и оправдаят, казвайки:
“Авраам, Божият приятел, праотецът на вярата, да не би да е бил клошар в живота си или пък цар Соломон окаян сиромах? Ако тях Господ ги е направил богаташи с вяра, то значи и на нас напълно ни приляга да им бъдем свидетели! Иначе какъв изобщо би бил смисълът на вярата, ако не може да умножава и преумножава парите ни?”
А пък онези горделивци с изпепелените от лъча на Маслината пари, изваждаха още по-дебели пачки от торбите си и ги размахваха над главите си, като крещяха на Исус:
“Разум ли нямаш, Господи, та да изгаряш парите ни? Знаеш ли колко сиромаси успя да ощетиш в един миг, като се поруга с даренията, които ние Ти давахме? Ето, изваждаме още пари в ръцете си, и пак Ти казваме:
Вземи от нашето богатство за Твоето благовестие! Направи няколко хиляди дузини от приюти, хосписи, болници и трапезарии за бедняци, но веднъж завинаги остави любимата ни Лаодикия на мира! Ние в този град сме повярвали и тук ще отстояваме вярата си! Понеже ако нас ни няма, за да показваме Славата и просперитета на Християнството по целия свят, то кой да би Те помнил или да би призовавал Святото Ти Име? А? Над това се замисли, и над съдбата на Твоите братя сиромаси, защото ако не сме ние – чедата на Авраам – Ти няма как да ги обходиш, нито да ги утешиш в дълбоката им мизерия…”
В отговор на арогантните думи лъчът на Маслината изпепели и новите пачки с банкноти, а след това забелязах как той започна да се издига нагоре, към Хълма Господен, със завързаните Сионови пленници към него, а върху руините на Лаодикия налетя двуострият Меч на Господа. И като заби острието до самата си дръжка – Мечът разпори с бляскава мълния земята под самите руини, тъй щото се отвори зловещ пролом, от дъното на който пращяха пламъците на ада. А след това Мечът се надигна високо над пролома и руините на нечестивия град. И като се завъртя до хоризонтално положение, той отново се сниши в покрайнините на Лаодикия и започна, подобно на снегорин, да изстъргва самите руини от земята в посока към пролома, тъй щото в отворения ад вече се изсипваше всичкият църковен просперитет на богатия град – в едно с неговите емисари, търговци, бизнесмени, проповедници и пастори-провъзгласители. И всред крясъци, ридания, лелекане и зверски вой царството на Молох и Мамон изчезваше във вечните пламъци на погибелта. Гледката беше толкова страшна и непоносима, щото аз неволно извърнах глава. Но в този миг усетих до рамената си ръката на Исус, Който прекрати видението. Това ме накара да падна в коленете Му и да възридая в Присъствието Му с думите:
“Ах, милостиви мой Господи! Моля Те! Простри ръката Си и възпри лудостта и помрачението на Лаодикийските жители – днес и сега! Защото аз видях, че само малцина Сионови пленници бяха освободени от блясъка на Маслината. Останалите се изпокриха в дупките на земята и в рововете на пръстта…”
В отговор Исус с твърд Глас ми отговори, казвайки:
“Аз сторих, каквото сторих, слуго Мой! И ще сторя, каквото ще сторя! Но ти проумей, че не можеш да искаш от твоя Господ да направи стеснения Си път широк, нито портата Си като триумфална арка! Тъкмо обратното – поради преумноженото беззаконие на мнозината лаодикийци стесненият Ми път ще се окаже още по-стеснен – тънък като копринен конец, а Портата Ми – тясна като ухо на игла. И ако съм казал в Евангелието, че е по-лесно камила да премине през иглено ухо, отколкото богат да влезе в Божието Царство, то съм казал именно неприемливата за човеците Истина. Защото за един богат е по-желателно да се зарови целия в пръстта на егоизма си, отколкото да би помислил за вечната си сетнина.
И кой ще е утре богаташът, който да посочи с пръст Вечния Съдия и да Го обвини, че не го е предупредил за сетнината му всред вълните на огненото езеро? Няма ли ръждата на собствените му злато и сребро да са най-могъщите му обвинители и изобличители? Няма ли такъв да види собствените си гуляи и разкошества като пир по време на чума? Няма ли с ужас да съзре спомените на мерзостта си, когато е угоявал сърцето си с тлъстина от алчност и сребролюбие? Няма ли, най-сетне, да види червеите, на които пръстта му е била най-желателен гостоприемник?
Аз днес няма да ударя с Меча Си никой от богаташите, колкото и искрено да Ме молиш! Но непременно ще ги оставя да оплюскат като свине всичкия си земен дял – до последната троха! Защото те не са от Моите овце, Стефане! Те си имат баща, от който са родени, и носят образа му и белезите му. Те имат завет с баща си, в който са утвърдени! И ти сам видя във видението как те дръзнаха дори и Божият Христос да подкупват с пари! А да очакваш, че подобни зверове ще се променят и ще заобичат Бога само поради страха си от наказание в ада, то значи изцяло да забравиш, че крепостта на богатството се строи от най-унищожителния дух в царството на тъмнината – Мамон. А когато към него се прибави и помощникът му Молох, силен да опожарява съвести, то трябва да ти стане ясно, че град Лаодикия е златният медал в погубителната колекция на дявола! И затова само малцина бяха Сионовите пленници, които ти видя като освободени от блясъка на Маслината.
Но ти сега се възправи в Присъствието Ми, защото Аз трябва да продължа разговора Си с теб за следващия град на Пентаполиса, от който Моята Касия ще спаси Сионови пленници. Понеже това е градът на Ефес…”
Развълнуван и потресен от думите на Спасителя, аз се възправих на нозете си, а Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Кажи Ми, слуго Мой, след като ясно помниш виденията, свързани с руините на Пентаполиса, то кои бяха демоничните началници, подкопали устоите на Ефеската църква?”
“Ах, Господи! Това са духът на Корей и духът на Моав, действащ чрез култа към идола на богинята Диана в Ефеското й капище! Чрез духа на Корей в тази църква се настаниха вълците, които олицетворяват Римския дух, а чрез Моав се възцариха идолопоклонството и култът към Твоята земна майка Мария, наричана в Римокатолицизма “Светата Дева”, а в Православието – “Света Богородица”. И този Ефес е най-явно въплъщение на двете световни разклонения на Християнството…”
“Спомни си тогава Моите изобличителни думи към Ефеската църква. Какво й казвам Аз чрез Святия Си Дух?”
“О, Исусе! Твоите думи гласят:
“Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш…” (Откровение 2:4-5)
“А коя беше първата Любов на Ефеската църква, Стефане? Имаш ли отговор на този въпрос?”
“Господи мой! Ти Самият беше първата Любов на тази църква! И нима слугата Ти някога би забравил как към първите Ефесяни Апостол Павел написа чудесните си думи, които гласят:
“Затова и аз като чух за вярата ви в Господа Исуса и за любовта, която сте показали към всичките светии, непрестанно благодаря Богу за вас, и ви споменавам в молитвите си. Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство, и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите – сила, която е според действането на могъщата Негова мощ, с която подейства в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата, далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му, и постави Го да бъде глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички…” (Ефесяни 1:15-23)
В отговор на цитираните от мен стихове очите на Исус се просълзиха. И Той с тих и приглушен Глас ми проговори, казвайки:
“Да, слуго Мой! Така е! Аз бях първата Любов на Ефесяните! Но за съжаление не останах последната им Любов! Защото в Ефес влязоха вълците на Корей и идолопоклонниците на Моав! И на един покварен църковен събор те узакониха заблудата на Диана като свещен църковен канон, а човешко-демоничното управление – като задължителен църковен ред. И Моите чеда всред Ефес вече не можеха да бъдат блажени, защото блаженството се превърна в титла за мъртъвци. И Моите чеда всред Ефес вече не можеха да бъдат Светии, защото самото звание “Светия” се превърна в титла, давана само посмъртно. И Моят Отец вече не можеше да вдъхва сладкото благоухание на искрените молитви, защото Рим си измисли още един църковен догмат, с който си постави Божий наместник във Ватикана, наричан “папа” и “Свят отец”, та да се поругае с думите Ми, в които изрично заповядах на Църквата Си:
“И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният…” (Матея 23:9)
Именно така, с религиозните догмати за “беатификация” и “санктификация” и “Божие наместничество” Рим изцяло помрачи лъча на Евангелското благовестие, и светилникът на Ефес угасна, точно както го бях предупредил в “Откровението на Йоан”. А двете създадени религии на Корей и Моав изцяло окупираха понятието “Християнство” – за да може то да работи само и единствено за тях.
А сега, слуго Мой, забележи Моята Касия, и кажи Ми:
С какво тя блести в сърцата на Моите свидетели?”
“О, Исусе! Касията блести от Божията Любов, защото тя е царицата на Небесните благоухания. С нея Твоите свидетели са силни да побеждават насилието на Корей с Незлобие, и хулите на Моав – с Кротост! И едва ли с друг блясък и друго благоухание биха могли да бъдат спасени Сионовите пленници от руините на Ефес…”
“Точно така е, пророко Господен! И затова Отец Ми в Своята Премъдрост така е съчетал благоуханията и Маслото Си, за да бъдат силни и побеждаващи именно там, където са нужни.
А ти сега погледни към видението с Касията, което ще покажа на сърцето ти…”
В следващия миг Господ докосна с ръка главата ми, тъй щото пред очите ми се разкри самото видение. Аз отново виждах добрия и Верен слуга, който беше протегнал левицата си, а в шепата му блестяха златните мнаси на Маслината, Касията и Тръстиката. И ето, че мнасата на Касията проблесна с могъщ лъч, който се стрелна към руините на Ефес, като ги направи да пламнат от Божий Огън. И самите жители на демоничния град вкупом се стреснаха от Божието огнено знамение, като наскачаха всред развалините и се събираха на тълпи. А тогава едни от тях, уподобени на зверове с вълчи образ, закрещяха против блясъка на Касията, казвайки:
“Махай се от тук! Махай се от славния ни Ефес! Да не сме чули и една дума против най-могъщата, единствена и вселенска църква на Бога! Ние имаме един, на когото се уповаваме, и той е светият отец във Ватикана! Не осквернявай святата ни религия, огнен лъчо, понеже не те знаем откъде произхождаш, но се досещаме кой те е изпратил да ни смущаваш!”
Било, че зверовете с вълчи физиономии размахваха юмруци против блясъка на Касията, или я обиждаха с хули, като пръски от фонтан, лъчът никак не се смути. Тъкмо обратното – едно твърде силно благоухание започна да изпълва въздуха, тъй щото Ефеските жители вдигаха лилавите си тоги, за да се защитят от божествения аромат и да предпазят ноздрите си от него. А в това време друга тълпа от поклонници на Диана, с очи, под чиито клепачи пълзяха червеи, закрещяха против блясъка на Касията с всичката си сила, като й казваха:
“О, анатема! О, анатема! О, анатема! Махай се отсред религията ни, богохулен лъчо, понеже не те знаем откъде си, но се досещаме кой те е запалил! Не мърси със сквернословия светата ни апостолска църква! Не наричай “идоли” светите ни икони, по канона изрисувани и божествено вдъхновени, защото Божият гняв в тоз час ще те погуби! Не хвърляй укор и презрение върху светите мощи, и не скверни Богородица с името Диана, защото си пламък, от геената огнена разпален! Проклет да си, огнен лъчо, понеже хулиш Духа Светаго, и Сам Саваот от небесата с мълния ще те прониже…”
Но колкото и поклонниците на Диана да чакаха мълния от Саваот – тя не идваше. А наместо нея отсред блясъка на Касията отново се изливаха вълни от благоухание, пълни с Незлобие и Кротост. Те накараха Дианините поклонници да вдигнат черните си раса и да запушат с краищата им носовете си, та дано биха спрели Небесния аромат. А тогава аз забелязах, че както от първата тълпа на човеците с вълчи изражения, така и от втората – на поклонниците с червеи в очите – имаше човеци, които с пълни гърди започнаха да вдишват аромата на Касията. И като паднаха на колене пред нейния блясък – възридаха към Господа, казвайки Му:
“Ах, Господи Исусе! С какво изобщо сме заслужили Благостта Ти, че идваш сред развалините на този мъртъв град, за да ни дадеш виделина и надежда? Не сме ли ние мъртви духом, след като обърнахме учението Ти в демонична религия, и стъпкахме Евангелието Ти с всичките си беззакония? Как можахме да забравим Името Ти, Изкупителю на греховете ни? Кой ни излъга, че на земята има друго име, освен Твоето, с което да се спасим? Възвърни ни, Спасителю Исусе, защото ние искаме Теб, нашата Любов в Евангелието! Този, Който умря за греховете ни на Кръста, и по Дух на Святост и Сила се възнесе като Божий Син и седна отдясно на Бога и Отца!
Не ни оставяй на насилника и извратения, Верни наш Господи! Избави ни сега от всичките идоли, на които сме се покланяли през годините, и от всичките религиозни догми, които са развращавали душите ни! Простри Своите прободени ръце върху нас, и скоро ни възвърни в Образа Си, в Примера Си и в Словото Си!”
В отговор на риданията по лъча на Касията се спуснаха прободените ръце на Исус. И лявата Му ръка прибираше сълзите на каещите се Сионови пленници, а в дясната Му ръка заблестяха плодове от Дървото на Живота, които Спасителят даваше на всеки пленник поотделно. И ето, че вкусили от плодовете, Сионовите пленници съживиха сърцата си, и радост възсия по лицата им. А в следващия миг те вече се завързваха за лъча на Касията, като благоухаеха в Незлобието и Кротостта й. И при все, че край тях поклонниците на Диана и зверовете на Корей продължаваха да крещят, хулят, кълнат и анатемосват, то вече нищо не можеше да ги развърже от бляскавия лъч на Господното Спасение. Така лъчът на Касията започна да се въздига със Сионовите пленници отсред руините на религиозния Ефес, понеже времето на спасителното му действие приключваше. А там, над хилядолетния град на християнската религия, налетя двуострият Меч на Господа. И мълния възлезе отсред острието му, като започна да поразява всичката пищност и разточителност на двата религиозни колоса, тъй щото идолите и сградите им избухваха в един миг, а богохулствата, крясъците и анатемосванията на Кореевите и Моавски поклонници се смесиха с дима и пепелта от опустошенията им. И докато аз едвам удържах да гледам покъртителното въздаяние от Божия яростен Гняв, Господ отново докосна рамената ми, като прекрати видението. И тогава Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Греховете на християнската религия са тежки като олово, и черни като смолата на бездната! Те направиха най-чудовищната антиреклама на Моя Кръст и на Моето Свято и Спасително учение през вековете на този свят! Затова адът днес е пълен с папи и кардинали, с владици и патриарси, с инквизитори и конквистадори, с идолопоклонници и кръстоносци, с отровители и насилници, със сребролюбци и похотливци, с педофили и съблазнители! И няма индулгенция или папска енциклика, която да спаси Ватикана от Гнева Господен, нито празнична панихида или литургия, която да опрости демоничния култ към древноримската Диана! Но пак, по Милост Божия, отсред руините на Ефес ще има спасени, които ще спомнят първата си Любов! Не толкова много Сионови пленници, но достатъчно, за да бъде пълна Радостта на Господаря ти!
А ти, слуго Мой, се приготви да видиш блясъка и на последната Ми златна мнаса, която е Моята Тръстика. И като начало – кажи Ми:
Кой беше демоничният началник на Сардис, подкопал устоите на църквата в този град?”
“О, Исусе! Този демоничен началник е Едом. Духът на презряното първородство, който в древността подбуди Исав, първородния син на Исаак, за да продаде първородството си на брат си Яков за една паница червено ястие. А оттам произхожда и името на този дух, понеже червен ще рече “Едом”…”
“А как ти разбра и проумя, че именно Едом владее Сардис?”
“Ах, Господи! Скритата Ти Манна подейства мощно в сърцето ми, тъй щото аз видях как Ти Си оставил ключ в думите Си към Сардикийската църква, на която каза в “Откровението”:
“До ангела на сардикийската църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив но си мъртъв. Бодърствай и закрепи останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог…” (Откровение 3:1-2)
Именно думите “близо до умиране” бяха ключът, с който Ти ми разкри духът на Едом. Защото точно такова беше и оправданието на Исав пред Яков, когато се реши да му продаде първородството си:
“Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?” (Битие 25:32)
И фактът, че в онова първо изобличение към Сардис, хората там са били “близо до умиране” е недвусмислен, че са били само на крачка от греха на Исав. А за последните две хиляди години тази крачка е била сторена многократно, тъй щото Сардикийската църква отдавна е изгубила Присъствието на Святия Дух…”
“Съвършено точно Ми отговори, Стефане. Но Аз сега искам прицелът на сърцето ти да се насочи най-вече към Моята Тръстика, чийто блясък ще бъде спасителен за Сионовите пленници всред царството на едомците. И ти пак помисли върху думите Ми, че людете в Сардис са “близо до умиране”. Ако нещо е близо до умиране, то не ще ли да рече, че то е полумъртво – досущ като оня пребит на пътя страдалец, когото Добрият Самарянин качи на ослето Си и го подслони в една гостилница?”
“Точно така е, Господи! Защото страдалецът слизаше от Ерусалим в Ерихон, и налетя на разбойници!”
Исус се усмихна на отговора ми, а след това продължи със следващия Си въпрос:
“Когато някой реши да слезе от Ерусалим в Ерихон, то такъв не разменя ли горното за долното? Не иска ли дела на долния Ерихон за сметка на дела от горния Ерусалим?”
“Да, Исусе! И в думите Ти пак има Скрита Манна, защото те отново напомнят за духа на Едом, който измамва християните, за да ги закрепости в Ерихон, в царството на дяволските крепости…”
“А какъв е духът на името “Ерихон”? Или що ще рече, ако го преведеш на родния си език?”
“О, Господи! Ерихон ще рече “парфюм”!”
“Чудно ли ти е тогава, че срещу всичките пленници на Ерихон твоят Господ ще противопостави именно благоуханното Си Свято Миро? Не се ли възправят мирис срещу мирис, аромат срещу аромат, и Елей срещу парфюм?
Но Аз отново сега те връщам на Моята Тръстика, която е Милосърдието. Понеже, ако помниш от Евангелието, след като разказах на законника, който Ме слушаше, притчата за Добрия Самарянин, Аз му зададох въпрос. А какъв беше въпросът Ми, слуго Мой?”
“Ах, скъпоценен мой Спасителю! Ти го запита с думите:
“Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?” (Лука 10:36)
А отговорът от законника към Теб последва незабавно:
“Онзи, който му показа милост…” (Лука 10:37)
И тогава Ти, Исусе, го насърчи с думите:
“Иди и ти прави също така…” (Лука 10:37)
“А не са ли такива думите Ми и към Моята Тръстика, която Аз вече изпращам всред руините на Сардис? Не е ли Милосърдието прекрасна Небесна дума, която да показва, че става въпрос за Божия Милост в сърцето? И когато някъде има човеци, близо до умиране, то това не означава ли, че светилникът им е замъждял, а маслото им почти е свършило?”
В думите на Исус блестеше такава великолепна Мъдрост, щото аз усетих как Святият Дух ме издърпва в тях, за да видя отговора, който Исус очаква от устните ми. И видял самия отговор, аз с вълнение извиках към Спасителя:
“Ах, Господи мой! Благословен да е Святият Дух, че ме докосва до Скритата Манна в устните Ти! Защото сега в нея аз виждам да блестят стихове на пророк Исайя. Онези благодатни думи, с които Бог Отец заяви за Тебе:
“Ето Моят служител, когото подкрепявам, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; турих Духа Си на Него; Той ще постави правосъдие за народите. Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще го направи да се чуе навън. Смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси; ще постави правосъдие според истината…” (Исайя 42:1-3)
И ако Ти, благодатен мой Спасителю, виждаш как в Сардис има много смазани тръстики и замъждели фитили, поради умноженото беззаконие на едомците, то непременно тези смазани тръстики имат нужда от Твоята златна мнаса, която е Тръстиката. Защото замъжделите фитили ще пламнат от блясъка на лъча й, а смазаните тръстики ще се съживят, за да бъдат въздигнати на Хълма Господен…”
След последните ми думи Господ се развълнува в Духа Си, а очите Му плувнаха в сълзи. И Той, като ме прегърна, казваше ми:
“Ето затова си Мой приятел, Стефане! Не от вчера или преди месец, но от много години. Защото съвършено прочиташ мислите на Господаря си, и улавяш Святия Му Дух в устните си. И какво друго да искам от Моите Звани, Избрани и Верни, освен да познават Сърцето Ми, което е влюбено в Моята Тръстика. Какво друго да искам от Църквата Ми освен да си спомни за една моавка Рут, и за една Кана Галилейска, която е преобраз за влизането в Радостта на Господаря ви?
Ще си спомнят ли Моите Просветени, че името “Кана” ще рече тръстика? Ще си спомнят ли Моите Верни как дадох на слугата Си Стефан да напише преди тринадесет години думите Ми, в книгата за “Църквата-Рут”, които гласят:
“Знаеш ли колко Мои деца са изхвърлени по кръстопътищата? Знаеш ли колко много са отпадналите? Знаеш ли колко много са опечалените? Знаеш ли колко много са отхвърлените? Знаеш ли колко много са наранените? Знаеш ли колко много тръстики има по кръстопътищата? Кой друг да ги събере, освен Църквата-Рут? Кой друг да ги върне към Живота на Отец Ми, освен слугите Му? Така разбираш, че ако Аз отидох на сватба в Кана Галилейска, то го направих, за да се изпълнят пророческите думи, писани за Мен от Исайя, който каза за своя Господ, че:
“Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси; ще постави правосъдие според истината…” (Исайя 42:3)
Спомни си тук и думите на Отец Ми, миг след като е събрал Пророческа Църква-Рут:
“Ще потърся изгубената и ще докарам пропъдената, ще превържа ранената, и ще подкрепя немощната, но угоените и яките ще погубя; с правосъдие ще ги паса…” (Езекиил 34:16)
Сега разбираш ли, че именно с Църква-Рут Аз ще извърша съживление сред тръстиките и ще ги направя да наследят Царството? Понеже светските богаташки църкви ги изхвърлиха от себе си и ги обрекоха на изсъхване. Но те няма да умрат, защото Аз ще им дам съживление…”
И ето, слуго Мой, дойде мигът да ти дам видението с Моята сладка Тръстика! Затова гледай и запиши всичко за свидетелство на Верните Ми люде…”
С вълнение, което не мога да опиша поради сълзите на Исус, аз наведох главата си пред Десницата Му, а Той ме докосна, тъй щото пред сърцето ми се разкри и самото видение. Аз отново виждах добрия и Верен слуга, който слизаше от Господния Хълм към долината на религиозния Пентаполис, протегнал напред лявата си ръка, в която блестяха златните мнаси на Маслината, Касията и Тръстиката. И ето, че Тръстиката заблестя от слънчев лъч, който се стрелна към руините на Сардис, като ги подпали с Божия Огън. И блясъкът на Тръстиката възлезе сред жителите на Сардис, които с неодобрителен шум и гняв възроптаха на Божието знамение, като закрещяха против спасителния лъч, казвайки:
“Какъв е този смърдящ укор на Божия просперитет, който се опитва да смущава нашата праведност? Ах, веднага се махай от тук, съблазняващ лъчо, защото е под достойнството ни дори да те забелязваме!”
А там, край първата тълпа от едомци, се появиха титулувани лидери, които вдигнаха позлатените си библии и ги размахаха против лъча на Маслината, като казваха с неприкрито презрение:
“Не се е намерила сила, която да спре най-славната и просперираща църква на Бога, която сме ние! Ние сме солта Му на земята! Амин! Не може някакъв лъч, вонящ на анахронизъм и наивност, да засенчи дори един от прожекторите в нашите зали по време на съживление! Махай се, противен на сърцата ни, лъчо! И не ни вменявай никакво чувство за вина спрямо всичката смрад и струпеи на въшливите аутсайдери, които не допускаме на тържествените си служби! Те останаха бедни и неизцелени, защото нямаха вяра, но се превърнаха в укор на Божия просперитет! В квас, който ние няма да позволим да закваси цялото тесто! А ние сме цветът и елитът на Християнството и други като нас няма! О, алелуя! Нека извикаме едно мощно “Амин” и тази зараза с мирис на блато няма да издържи облака на славата, който ще ни обгърне!”
Но било, че едомците извикаха “Амин” не един, но десетки пъти, блясъкът на Тръстиката не се смути, но продължаваше да разпалва пожари из руините на Сардис. И там някъде – в покрайнините от изток, запад, север и юг – Божият лъч издири всичките полумъртви Сионови пленници, нямащи никакво право да пристъпват в лъскавите зали на просперитета. Видели Спасителния лъч на Божието Милосърдие – полумъртвите човеци възридаха в блясъка му, като казваха на Исус:
“Ах, Спасителю Христе! Човешко-демонична измама ни придърпа към този град, понеже мнозина лъжливо свидетелстваха за себе си, че Ти им даваш изобилен дял, както от Небето, така и от земята. И като приехме лъжите им – ние пристъпихме към палатите им. Но тогава сърцата ни се смутиха, защото усетихме ужасния компромис с Твоето учение. И когато едомците ни намериха за неудобни, бързо ни изхвърлиха от събранията и служенията си, тъй щото всички до един изпаднахме в страшна немилост. И сега Те молим, Господи Исусе – смили се за сърцата ни, и Си спомни, че сме Твоите странни и пришълци, на които Сам Бог е дал ново отечество, и построил им е Дом неръкотворен и Вечен!”
В отговор на думите им самият Небесен Образ на Исус заблестя в лъча на Тръстиката, като казваше на Сионовите пленници:
“Никак няма да ви забравя, и никак няма да ви оставя! Понеже именно вие духом сте онези “няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си, и ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни…” Аз ви издирих с благоуханната Си Тръстика, и пак Аз ще ви утеша със сладкия сок на Божието Милосърдие! Аз пратих слугите Си по кръстопътищата, за да съберат всичките недъгави, гърбави и сакати, за да напълня с тях Сватбата Си, защото за поканените едомци няма място за промяна в сърцата им, та да биха преживели искрено Покаяние или скръб по Моя Бог. Скоро се завържете за бляскавия лъч на Тръстиката, за да ви въздигна до Моята Маслина, където с братска Любов вие ще бъдете утешени относно всичкото зло, сторено ви от едомците!”
Послушали Гласа на Исус, смазаните тръстики се привързаха духом за бляскавия лъч на Тръстиката, тъй щото замъжделите светилници в сърцата им мигом лумнаха с нова сила. А Господ вече въздигаше блясъка на Тръстиката Си отсред царството на Едом, за да прибере спасените Сионови пленници на Хълма Си. И тогава върху нечестивия град налетя двуострият Меч на Мъздовъздателя, тъй щото страшни мълнии започнаха да поразяват всичкото земно великолепие и просперитет на нечестивото място. И Гръм от Небето прогласи Свещените думи на тежкия Божий Гняв, които изявиха Отеческата присъда против най-уродливите поклонници на дявола. Думи, които аз разпознах във видение от книгата “Елиу – Божия суверенитет”, и които гласяха:
”Доволно си се радвала, дъщерьо Едомска, която живееш в земята Уз. Но ето – и до тебе дойде чашата! Аз ще те опия в скръб и ще те заголя в нещастие!”
А след Гръмливия Глас на Бог Отец, изявил въздаянията Му над Едом, един невъобразим страх и безпределен ужас нападна жителите на Сардис. Красивите им къщи с басейни и градини, тип “американска мечта” рухваха като плочки от домино, а опустошените им собственици скубеха косите си, не знаейки как да ограничат тоталната си трагедия. Всичко онова, което едомците бяха счели за дарове и блага от Исус, беше същинският предмет на Божия яростен Гняв. И докато аз още гледах, Святият Дух ме въздигна до бляскавия лъч на Тръстиката, който вече достигаше до Хълма Господен. И, все така във видението, Исус се приближи до мен, като ми казваше:
“Гледай, слуго Мой, и запиши думите Ми за предупреждение и поука на цялата Ми Църква. Защото тези изроди долу, които не могат да оплачат рухналото си великолепие, нямат нищо с Мене, и Аз нямам нищо с тях. Моите Верни, които помнят Завета Ми, познават Гласа Ми и се движат в Духа Ми, никога не биха дръзнали дори да помислят да разменят Вечно за тленно, Небесно за земно, и блаженствата горе, за благата долу. Всички Мои пребъдват в покорство и послушание, защото Ме обикнаха с целите си сърца. И върху плочите на сърцата им никога не избледняха, но съвършено просияха Святите Ми думи от Евангелието, които гласят:
“Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…” (Матея 6:19-21)
Ето така твоят Господар вече ти даде да видиш и запишеш как петте златни мнаси, отговарящи на Маслината, Смирната, Касията, Канелата и Тръстиката, извършват съвършените Му съдби сред руините на Пентаполиса, за да въздигнат Сионовите пленници на Хълма Господен. И ако някой е имал Мене като Присъствие в сърцето си, то той непременно ще разбере и проумее, че всеки блясък и лъч на всяка от златните мнаси отговарят на Верните на Бога слуги и общества, които слизат в долината на Пентаполиса, за да извършат последното движение на Святия Дух, свързано със събирането на цялата Му Църква на Хълма Господен!
Защото казаното от Мен ще се сбъдне, както съм го изрекъл!
И ако някой има Мъдростта на Духа Ми, то такъв ще разбере и проумее, че руините и развалините на Пентаполиса са духовни, като преобраз на съборените устои на Святостта и Благочестието. Като такива – те са пълна противоположност на земното богатство, великолепие и просперитет, с които дяволът е наградил и обогатил собствените си поклонници!
А вие, Верни на Завета Ми, запомнете и следващите Ми думи:
Канелата ще се влее в Смирната за да бъде едно с нея, като най-верни свидетели на Боголюбието!
Касията и Тръстиката ще се влеят в Маслината, за да бъдат едно с нея, като най-верни свидетели на Братолюбието!
Смирната и Маслината ще се влеят една в друга, за да заблестят като Моята Мнаса, която Сам Отец даде на Сина Си!
Но всичко това Аз ще дам на слугата Си Стефан в последното видение на тази най-свята и благодатна пророческа книга!
Аз, Святият Елей в сърцата ви, все още говоря и не млъквам! Блажени людете, които са Мое благоухание всред погиващия свят! Те никак няма да Ме изгубят като Награда в сърцата си!”

2 мнения за “ВЛЕЗ В РАДОСТТА НА ГОСПОДАРЯ СИ! – III ГЛАВА

Leave a Reply