ВЛЕЗ В РАДОСТТА НА ГОСПОДАРЯ СИ! – II ГЛАВА

2. БЛЯСЪКЪТ НА СМИРНАТА И КАНЕЛАТА

(ИЛИ ЗА ИЗХОДНИЯ ПЪТ НА СИОНОВИТЕ ПЛЕННИЦИ ОТ ТИАТИР И ПЕРГАМ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Изпълнен от всичката Божия Любов, която е способна да гори в сърцето ми, аз се моля тази пророческа книга да достигне всячески до Сионовите пленници в долината на дяволския Пентаполис. Същевременно се надявам, че всеки, който прочита изявените тук видения, е просветен относно петте растения на Божието Свято Миро, за които писах преди девет години в книгата “Пастир мой”. Понеже това не са растения в земния или по-скоро ботанически смисъл на думата, за да става дума за някаква екзотична флора, но са най-могъщото и активно действие на Святия Дух в сърцата на човеците, които са повярвали в Господ Исус Христос и са се оставили да бъдат водени от Ръката Му. Казвам това, защото ако някой просветен реши да се върне към съдържанието на предишната книга, то той съвсем удачно би ме попитал:
“Брат Стефане! Защо Господ Исус Христос умишлено те обвързва със Смирненската църква и със Своето Масло, след като Маслината е изява на Филаделфийската църква, а пък Смирната е само една от благоуханните съставки на Божия Елей? Целият този Кръг на Маслото, в който ти написа книгите си, изява на Смирна ли е или изява на Филаделфия? Ако е Смирна, където трябва да претърпиш скръб от десетгодишна тъмница, то защо Исус ти казва, че си в Маслото Му, когато Маслината е Филаделфия?”
Истината, приятелю мой, е тази, че близостта между Смирната и Маслината е толкова голяма, щото тези две съставки винаги свидетелстват една за друга, и по тази причина Сам Господ ги е намерил за неизменими и Верни на Духа Му. Понеже в Смирната Господ изпитва нашето боголюбие, (не беше ли тя Дар от Божията Любов за Младенеца във Витлеем?) а във Филаделфия – нашето братолюбие (не ще ли да рече Филаделфия “братска любов”?) И ако при влизането в Радостта на Господаря петте девици стават една Невяста, а петте растения на Божието Свято миро – един Свят Елей, то да бъде ли чудно, че Смирната е толкова близка до Маслината?
Но ето затова всички трябва да се намерим изобилни и всячески просветени в Духа, за да станем Съвършени изпълнители на Божията Воля. Понеже по тази причина някога Апостол Йоан написа в посланието си думите:
“А вие сте помазани от Светия и знаете всичко…” (1 Йоаново 2:20)
Какво значи това – да бъдем помазани от Святия и да знаем всичко? Нито повече, нито по-малко – да знаем чудесните проявления на Божия Свят Елей и да бъдем всякога готови като негови проводници. И сега, братко мой, ще те помоля отново да прочетеш заглавието, за да видиш, че като главен помощник до Смирната Господ поставя Канелата. А прицелът на Смирната и Канелата са Сионовите пленници от Тиатир и Пергам. Нека тогава да се доверим на думите, които Спасителят ни даде за Смирната в книгата “Пастир мой”. Ето какво каза Той за нея:
“Това е благоуханието на Смирната. То се проявява винаги, когато Господ пореже такова дърво с Меча Си. И ароматът на самата смола иде да ти покаже, че ето такова е Покаянието пред Лицето на твоя Небесен Отец. Това Покаяние е омайващо и силно, за да заплени с благоуханието си човешкия живот, тъй щото от тоя миг и с тая смола всеки от вас да върви по Пътя на Правдата.
И ето, че сега Господ твоят Бог се обръща към всичките Си братя и сестри, като им казва:
Не се страхувайте да бъдете Смирна пред Лицето на Отца Ми! И никак да не се плашите, когато острият Ми Меч идва, за да ви пореже. Защото такава е Волята на Отец Ми – да види у вас благоуханието на Покаянието.
А на всичките Си верни пастири казвам:
Ако искате да бъдете от великите Божии помазаници, то проповядвайте Покаяние. И научете всичките Ми овце да желаят изобличението, за да стане и цялото Ми стадо благоуханно пред Лицето на Отца Ми…”
И като знаем вече, че Смирната е Покаянието, то нека видим какво е и Канелата – отново от книгата “Пастир мой”:
“Канелата е благовонието на всяко страдание заради Мене! И оня, който страда по Божията Воля, като преживява гонение без да се съблазнява, наистина има ароматът на Канелата. Когато вие издържите на Злото, идещо от враговете ви, то тогава Отец ще обърне страданието ви в победа и Слава за Неговото Име. А вашият пример ще стане твърде силен и специфичен, като самият вкус и аромат на Канелата. Защото за тая Канела Словото Ми говори, като казва:
“Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята…” (Евреи 11:36-38)
И ето, призовавам ви:
Подвизавайте се, за да се уподобите в Моите страдания. Защото ако сте Канела, послужила за Божието Свято Миро, то колко ли голяма ще е наградата ви горе при Мен?”
Ето, че вече стана явна и Канелата, която е Злостраданието, което понасяме заради Исус. А сега, имайки Покаянието и Злостраданието като Свят Дух в сърцата си, нека последваме Господ във видението, което Той ще ни даде. Защото аз все така оставах при Него с духа си. И в мига, когато вече бях цитирал думите Му от книгата “Пастир мой”, Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Ако внимателно четеш думите Ми, с които се обърнах към Сионовите пленници в църквите на Тиатир и Пергам, то непременно ще забележиш, че и към двете Аз се обръщам с условието “Който победи…”.
Прочети какво гласи това условие за Тиатирската църква:
“И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите, – (и той „Ще ги управлява с желязна тояга; Те ще се строшат като грънчарски съдове“,-) както и Аз получих от Отца Си. И ще му дам зорницата…” (Откровение 2:26-28)
Прочети какво гласи това условие и за Пергамската църква:
“На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава…” (Откровение 2:17)
И като виждаш ясно, че изрично става дума за духовна победа, то кажи Ми:
Какви условия са нужни, за да бъде реализирана една победа?”
“О, Исусе! За да се реализира една победа е нужен остър сблъсък между противници! Защото победа има само там, където има битка!”
“А кои са самите противници, слуго Мой? Не са ли те Бог и дяволът? Не стои ли от едната страна на фронтовата линия Бог със Своите Смирна и Канела? И не се ли намира от другата страна на фронтовата линия дяволът с духовете на Езавел и Ахаав, и на Амалик и Валаам?”
“Да, Господи мой! Така е!”
“Ами виж сега златната мнаса на Смирна, която е Покаянието, и помисли върху думите Ми, с които заявих за Езавел и чедата й:
“И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си. Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и ще туря в голяма скръб ония, които прелюбодействат с нея, ако се не покаят от нейните с тях дела. И чадата й ще убия с мор. И всичките църкви ще познаят, че Аз съм Който изпитвам вътрешности и сърца; и ще въздам на всеки от вас според делата му…” (Откровение 2:21-23)
Разбираш ли сега от думите Ми кои Сионови пленници ще спаси блясъкът на Смирната?”
“Да, Спасителю мой! С блясъка на Смирната ще бъдат спасени всички онези християни, които са били в плен от Езавелините чародейства, и най-вече – от демоничния й грим, който е теологията…”
“Чудно ли ти е тогава, че слугите на Езавел и Ахаав толкова много мразят и ненавиждат теб и пророческите книги, които написа? Щяха ли изобщо да те мразят, ако не се подвизаваше в Духа и Силата на Илия? И да биха ли се съмнявали Моите люде, че наистина те направих стълп в Смирна, който вече десета година търпи скръб от тъмница поради зловещите коварства на Езавел? Но ти сега виж и златната мнаса на Канелата, която е Злостраданието за Мене и Името Ми. И помисли върху думите Ми, с които заявих за Амалик и николаитите му, и за Валаам и лисиците му:
“Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудстват. Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на ония, учението на николаитите. Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми…” (Откровение 2:14-16)
Разбираш ли вече от думите Ми кои Сионови пленници ще спаси блясъкът на Канелата?”
“Да, Исусе! С блясъка на Канелата ще бъдат спасени всички онези християни, които са били в плен на платените лъжепророци в духа на Валаам, както и на сатанинските николаити в духа на Амалик, които са същинските грабители…”
“Проумей тогава и Злостраданието, което изкупва Сионовите пленници, Стефане! Защото духът на Валаам е хитър да влиза всред Пергам, яздейки върху Господна ослица, (сиреч, идейки като пророк в Божието Име) но готов да прокълне Господното общество. А когато ослицата реши да му се възпротиви, то какво ще се случи с нея?”
“Ах, Господи! Валаам ще започне да бие ослицата, и ожесточено да я налага с тоягата си, понеже тя е възпряла лудостта му…”
“А не възпря ли и ти с пророческите си книги лудостта на платените американски лъжепророци, които дяволът изпрати за проклетия всред пленниците на Пергам, та да подготвят почвата за грабителите на Амалик? Колко зловещи удари трябваше да понесе гърба ти по дух, за да ти донесат това болезнено възпаление по плът, което вече те мъчи няколко години?”
“Ах, скъпоценни мой Спасителю! Много удари понесе гърбът ми от Валаамовата тояга, но вярвам, че Ти ще донесеш победата на Канелата!”
В отговор на думите ми Исус отново продължи, като ми казваше:
“Ако ударите от Валаамовата тояга бяха болезнени, то кажи Ми какво преживя ти в битката с Амалик и неговите николаити и безсъвестни грабители? На какво беше подложен, когато Сам Аз ти заповядах да носиш Знамето, което е Йеова-Нисий, та да показваш Примера Ми на Господното общество?”
“О, мой Исусе! Слугата Ти беше подложен на страшна болка в ръцете, понеже си нямаше Аарон и Ор, които да го подкрепят, когато силата му отмаляваше. И сърцето ми се съкруши от скръб, защото николаитите се възцариха в Пергам, а главната им църковна доктрина стана възгласът “Тичай на корист, бързай на грабеж!”, чрез който те опустошиха Пергам и го превърнаха в руини…”
В отговор на думите ми Господ докосна с ръка гърба ми, а след това с пламенен Глас ми каза:
“Гледай на Смирната и Канелата Ми, като на преден фронт, където Аз водя Небесната Си битка за Спасение на Сионовите пленници. Защото там, където са проповядвали Покаянието и Злостраданието, непременно ще има спасени и оцелели. Не много спасени, и не много оцелели, но достатъчно, за да бъде пълна Радостта на Господаря ти.
А сега виж и видението, за да се потвърдят в сърцето ти всичките думи, които ти говорих…”
След тези Свои думи Господ докосна главата ми, тъй щото пред очите ми се разкри и самото видение. Аз отново виждах добрия и Верен слуга, прострял десницата си, тъй щото в шепата му блестяха златните мнаси на Смирната и Канелата. И самите им Святи лъчи, като осветиха долината – блеснаха всред тъмните руини на Тиатир и Пергам. А тогава самите руини пламнаха от Божий Огън. Така, всред руините на Тиатир, се яви мълнията на Меч, който поразяваше чародеите с мор, и теолозите с проклетия от язви. Но, вместо да преживеят покаяние, чедата на Езавел закрещяха против Меча на Господ, казвайки Му:
“Този произвол, с който сега ни наказваш, не е никак доктринален! Ако Ти днес се поругаваш с най-титулуваните Си светила в теологията – как утре ще искаш светът да гледа с респект към Твоите книжници? Не знаеш ли, не помниш ли, и не Си ли видял, че ние с години и десетилетия образовахме за Тебе, като издигнахме Църквата Ти до могъща институция, каквато никога не Си имал на земята в Твоето време? И да унищожаваш ли Ти Тиатир, който е най-славния просветителски център за Делото Ти? Да не помниш ли колко Твои пастори, благовестители и учители ограмотихме и дипломирахме?”
Но понеже така и не получиха отговор от Меча, те отвориха кожените си куфарчета и извадиха купища с гланцирани дипломи, като закрещяха отново:
“Всяка една от тези дипломи Ти гарантира образован и просветен църковен лидер, който знае наизуст доктрините Ти! Нима ще дръзнеш да подпалиш Делото Си или да изпепелиш наследството Си? Отговори ни, Господи, според църковните доктрини, на които служим!”
Отговорът от Меча беше мигновен, понеже дипломите на теолозите пламнаха заедно с куфарчетата им. И те, скубещи в безсилие косите си, побягнаха всред руините, та дано биха се скрили някъде от Меча на Свещения Божий Гняв. А оцелелите от Тиатир, със зачервени от плач очи, бързаха да се завържат за бляскавия лъч на Смирната. И всеки път, когато някой се завързваше за лъча, Зорница от Святия Дух ярко заблестяваше в сърцето му. Но след едно кратко време блясъкът на Смирната започна да намалява всред Тиатир, понеже лъчът се изтегляше нагоре към Господния Хълм, издърпвайки всички Сионови пленници, преживели Покаяние… Точно тогава Духът премести погледа на сърцето ми, за да гледам към руините на Пергам. И отново същият Меч се появи в мълния, като започна да поразява човеци с лица на лисици, и други край тях – с железни нокти и челюсти. Те падаха безславни в димящата сгурия на руините си, гърчейки се в стонове и предсмъртна агония. И докато се гърчеха в раните си – слугите на Валаам закрещяха против Спасителя, казвайки Му:
“О, Господи, Господи, Господи! Толкова бързо ли забрави стотиците съживления, които направихме в Твоето Име? Нямахме и ден покой от подвизаване за Славата на Името Ти! Сляпо ли е Небето Ти, та да не види всички конференции по света, на които могъщо свидетелствахме за Теб и за Завета Ти? И Ти сега защо така ни се поругаваш? Заради нищожните хонорари, които смирено приемахме като работници на Жетвата ли? Или заради ниските цени на книгите ни, с които едвам покривахме разходите по тяхното отпечатване? Какво Те разгневи, Исусе, та да обръщаш Меча Си против най-помазаните Си пророци и съживители?”
А след слугите на Валаам вой надигнаха и николаитите на Амалик, които закрещяха против Господа, казвайки Му:
“За коя от всичките празнични Коледи ни наказваш, Всевишни? Не правихме ли ние да заблестява Името Ти на Божий Младенец в края на всяка година? Не си ли доставяха човеците радост и щастие в Коледната тиха и Свята нощ? Нима в Небето Твоите Светии са на мъка и скръб, та да Ти е противно делото, което вършихме все за Тебе? Ако не бяха нашите Коледни меси и празнични богослужения, то как светът щеше да разбере, че се ражда Спасителят на света? Как щеше да проумее, че Бог му е дал Спасителна и Свята Коледа?”
Думите и на слугите на Валаам, и на слугите на Амалик, имаха точно обратния ефект, понеже Мечът Господен още повече се сниши над тях, изпепелявайки руините им и забивайки мълнията си в сърцата на всичките богоотстъпници. А оцелелите отсред Пергам, забелязали бляскавия лъч на Канелата, завързваха за него сърцата си, като викаха към Бога:
“Накажи ни, Господи, но на Валаам не ни предавай, и към Амалик не ни причислявай! Ще понесем всичкото Злострадание за Името Ти, но молим Те – не ни оставяй всред прицела на Гнева Си!”
В едно с думите им в лъча на Канелата се появиха бели камъчета, с нови имена, написани върху тях, а от Божия Огън започнаха да блестят искри от Скрита Манна, с която Господ лекуваше пораженията в сърцата им. И всеки от пленниците, чието сърце биваше запалено от искрите, намираше собственото си камъче с новото си име, написано върху него. Така, след едно кратко време, блясъкът на Канелата започна да намалява всред Пергам, понеже лъчът й вече се издигаше нагоре – към Господния Хълм, издърпвайки всички Сионови пленници, преживели Злострадание и скръб по Бога. А накрая Святият Дух за последен път обърна сърцето ми към руините на Пергам и Тиатир, където като единствен свидетел на Бога беше останал само мълниеносният Меч, който продължаваше да поразява поклонниците на Езавел и Ахаав, и на Амалик и Валаам. Тогава Господ отново докосна с ръка главата ми, тъй щото видението Му се прекрати. И с Глас, който преливаше от божествена скръб, ми проговори, казвайки:
“Да бяха всички слушали Гласа Ми и стояли твърдо в Завета Ми – то те до един щяха да се закрепят на Господния Хълм, без да е нужно така да ги възвръщам! Но мнозина скоро забравиха думите Ми, с които ги предупредих, че ако тяхната правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, то никак няма да влязат в Божието Царство!
И ето, слуго Мой, ти сам видя изпълнението на думите Ми, които изрекох към Тиатир и Пергам в “Откровението”.
И на всички, оцелели отсред умноженото беззаконие на тези две църкви, сега казвам:
Вие, освободени пленници от Тиатир! Бъдете Ми зорници, докато се върна за всички вас! И като помните грима, от който ви освободи блясъкът на Смирната – въздайте Слава на Отец Ми, Който не спря пламенно да ревнува за всеки от вас! За да има всред народа Му скопци като Ииуя, и посветени в Духа и Силата на Илия!
Вие, освободени пленници от Пергам! Бъдете Моите бели камъчета, пълни със Скрита Манна, докато Аз се върна за всички вас! И като помните плена, от който ви освободи блясъкът на Канелата – въздайте Слава на Отец Ми, Който изпълни сърцата ви със скръб за Него! За да има всред народа Му знаменосци в Духа на Йеова Нисий, и Верни като осли, с които Сам Аз да прославя Името Си в идещия Милениум!
А ти, слуго Мой, укрепи сърцето си, и очаквай с трепет Гласа Ми! За да те направя Мой Верен свидетел за блясъка на Маслината, Касията и Тръстиката! Аз, Святият Елей на душите и сърцата ви, все още говоря и не млъквам!”

Едно мнение за “ВЛЕЗ В РАДОСТТА НА ГОСПОДАРЯ СИ! – II ГЛАВА

Leave a Reply