ВЛЕЗ В РАДОСТТА НА ГОСПОДАРЯ СИ! – I ГЛАВА

1. ПРЕДИСТОРИЯТА НА ДОБРИЯ И ВЕРЕН СЛУГА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако някой е вървял с Божия пророк поне през последните десетина години, то той няма да сбърка нито Пътя и посоката, нито прицелната точка на Вярата, която е Сам Господ Исус Христос. В крайна сметка Спасителят даде на всички ни толкова много светли Небесни лъчи, щото те отдавна са станали бляскаво въже, силно да издържи Спасението на всяко искрено сърце.
Започвам именно с такива разсъждения, защото, както прочиташ в заглавието, тук ще се разкрие видението с предисторията на добрия и Верен слуга.
Нека сега с няколко думи да ти разясня какво означава това понятие “предистория”. Когато прочиташ за някакво случило се събитие или си негов свидетел, то за теб това събитие има начална и крайна точка. Началната – от началото на събитието, според както си го наблюдавал. Крайната – като краят на самото събитие. Какво е тогава “предисторията”? Ами това е развитието на самото събитие, преди ти да си започнал да го наблюдаваш, тоест, онова предишно време, което не е било известно за теб. Защото ние много често боравим със събития и факти, но понякога ни се налага да потърсим предисторията, сиреч, причините и реалностите, които са довели до появата им, или дори тяхната предишна изява, която се намира вън от нашето наблюдение. Ето така и притчата на Господ за мнасите, дадени на тримата Му слуги, също има своя предистория. И тази предистория е не само днес и сега, но и вчера, и преди месец, и преди година, и дори преди десет, двадесет или тридесет години. Понеже всички ние днес се подвизаваме, та дано духовно бихме се оприличили с добрия и Верен слуга, занесъл цели пет мнаси на Господаря си. Добрата новина за всички Верни на Господа е тази, че предисторията скоро ще приключи, за да се яви същинският Божий прочит на Евангелската притча. Но докато предисторията не е приключила, ние трябва да поревнуваме да я узнаем, и да паднем на колене пред Исус, за да ни я разкрие Той. Казвам това с максимална сериозност и отговорност за думите си, защото за пленниците в руините на Пентаполиса дяволът е скалъпил достатъчно привлекателни лъжеистории, та да си повярват, че са на точното място, в точното време и в правилния дух.
За последните осемнадесет години, откакто Господ ме призова да пиша пророчески книги, аз също станах част от предисторията за добрия и Верен слуга. Било, че църквите на Вавилон ще ме счетат за излишна или незначителна част, то това мен никак не ме притеснява, защото не човеци с човешките си аршини, но Бог с Небесния Си аршин ще измери делото ми, и ще отсъди ролята ми в случилите се събития. Понеже докато едни събираха и печелеха долари и евро, аз събирах и печелех мнасите на Господаря си в Сион. И докато техните кесии непременно ще овехтеят, моята кесия няма да овехтее, понеже спестяванията ми са далече по-горе от финансовата пирамида на Мамон. И докато техните злато и сребро ще ръждясат, за да свидетелстват против тях в Деня на Страшния Съд, моите Злато и Сребро няма да ръждясат, защото са Вярата и Словото на Месията. И докато те съвсем скоро ще завиждат на всяка камила, успяла да премине през иглено ухо, то аз ще облажавам Лъва от Юдовото коляно, че ми даде Силата Си, за да превъзмогна над Сатана и гнусните му червеи. Казвам ти всичко това, братко мой, за да направиш личния си избор. Защото човек винаги пребъдва там, където иска да бъде и вярва, че е. И ако ти си имал потвърждението на Святия Дух, за да знаеш, че Божият пророк, дал ти даром тази книга, вече десет години пребъдва в Смирненската Църква на Господа, то ела и бъди част от тази църква. Ела и сподели привременната скръб на Божия слуга, защото след скръбта непременно идва радост. Или ако си намерил с вярата си Филаделфийската Църква на Исус, то остани в нея – помазан и благословен с Ключа на Давид, и аз ще се радвам за теб, защото имаш Небесен дял от Благодатния Корен на Маслината, Коренът и Потомъкът Давидов. Но ако си имал злочестината да бъдеш пленник всред руините на Пентаполиса, то тогава изобщо недей да отлагаш изходния път, който Спасителят ще ти изяви в тази книга. Защото изходен път има там, където човек трябва да напусне мястото на робство и запустение, за да открие Хълма на Съживлението и Възкресението. И ако аз стоя на този Хълм през годините на всичкото си слугуване към Исус и Неговата Църква, то колцина бяха пламенните и непоколебими християни, за да отстояват Делото на Божия Пророчески Дух? Не станаха ли книгите на Божия пророк много повече, отколкото са приятелите му в България?
Какво търсеше или какво намери целокупното българско християнство всред руините на Ефес, освен духовно насилие и гнусно идолопоклонство?
Какво търсеха или какво намериха църковните лидери всред руините на Пергам, освен грабителство и користолюбие?
Какво търсеха или какво намериха уж “просветените” книжници всред руините на Тиатир, освен чародейство и плътска теология?
Какво търсеха или какво намериха стотиците хиляди лековерни християни всред руините на Сардис, освен лепкавата смола на един проклет Едом, предложил им дял от този свят в замяна на първородството им от Святия Дух?
Какво търсеха или какво намериха кучетата и свинете на църковния просперитет всред руините на Лаодикия, освен отвратително гнусен поклон пред ковчежника на дявола, силен да осребри вярата им?
И да вярваш ли ти, братко мой, че всички тези гореизброени имат дял в предисторията на добрия и Верен слуга на Господа? Да вярваш ли, че е възможно точно те да са умножили петкратно едничката мнаса, завещана им от Спасителя? Ако това беше вярно, то нямаше ли тогава посланията към църквите на Пентаполиса да изобилстват от Божието възхищение? Но ако възхищението е заместено от изобличение, и удовлетворението – от скръб, вещаеща Божия яростен Гняв, то тогава Сионовите пленници всред мерзостта на запустението плачат и въздишат за едно единствено нещо, което се нарича “изходен път”. И затова аз сега ще продължа с думите, които Спасителят проговори на духа ми, миг преди да ми даде видението с предисторията на добрия и Верен слуга. Ето думите, с които Исус ме въздигна до Себе Си:
“Слуго Мой! Дръж ръката Ми и не давай покой на клепачите си, докато не видиш цялата предистория на Моя добър и Верен слуга, който Ми донесе пет мнаси. Защото отново казвам и потвърждавам на людете Си, че този Мой слуга олицетворява Църквата Ми в последните години преди Грабването. А ти, Стефане, сега гледай на видението, което ще явя на сърцето ти…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй щото пред очите ми се появи и видението. Така аз вече виждах самия Господен слуга, който вървеше по широчината на земята, сложил торба на рамото си и прострял напред ръцете си. Докато още гледах, Исус ме приближи до него, като ми казваше:
“Гледай сега внимателно и забележи какво ще се случи с ръцете на слугата Ми, когато Аз вляза в сърцето му…”
В този миг Спасителят се отдели от мен и се приближи до добрия Си и Верен слуга, тъй щото осанката Му просия като слънцето в силата си, а Исус се превърна на лъч, който изпълни сърцето на слугата. И ето, че ръцете на слугата мигновено просияха. Така от дясната му ръка заблестяха два лъча, от лявата – три. И тези лъчи започнаха да се кръстосват и подпалват земята по целия път пред нозете му, тъй щото искри възлизаха от земята, тръгвайки по лъчите и стигайки до ръцете му, като се вливаха в тялото на слугата, което видимо се уголемяваше. А докато аз още гледах възхитен, Господ ме призова отсред сърцето на слугата Си, като ми казваше:
“Възлез пред самия Ми слуга, Стефане! И като погледнеш внимателно ръцете му – забележи съвсем ясно на какво се дължат спасителните лъчи, с които той спасява човеците по пътя си…”
С вълнение побързах да застана пред слугата във видението, като се приближих да разгледам ръцете му, протегнати напред със свити шепи. Така видях, че в дясната шепа слугата държеше две златни мнаси, а в лявата му шепа мнасите бяха три. А това ме накара да извикам към Исус, казвайки:
“Ах, Господи мой! Твоят добър и Верен слуга не просто е държал мнасите в торбата си, за да Ти ги донесе пред Съдилището, но е спасявал човешки души чрез техния блясък и сила. Две златни мнаси има в десницата му, и три златни мнаси има в левицата му. Така броят им става пет. Бляскави лъчи възлизат отсред мнасите, като подпалват земята, и човеци, като искри се въздигат по лъчите и влизат в ръцете на слугата Ти, тъй щото той видимо расте и наедрява. А аз вече виждам и проумявам, че Ти ми показваш Твоята Църква, оприличена на този добър и Верен слуга…”
“Точно така е, слуго Мой! Правилно си забелязал важните подробности във видението!” – каза Исус отсред сърцето на слугата Си. А след това – подобен на слънчев лъч – Той се отдели от тялото му, като се приближи до мен. И тогава Господ пак проговори, като ми казваше:
“Хайде, пророко Господен! Протегни сега напред десницата си, та вземи от дясната шепа на Моя слуга двете мнаси. После протегни левицата си, та вземи от лявата му шепа трите мнаси, защото искам те да натежат и в твоите шепи, а ти сам да усетиш блясъка и силата им…”
Думите на Господ бяха твърде съкровени и Святи, за да ги изпълня незабавно. И аз, навел главата си пред Него, Му отговорих, казвайки:
“Ах, Исусе! Не ми заповядвай да сторя това, защото аз съм само един Твой безполезен слуга. И далече да бъде от слугата Ти да се усеща досущ като Твоята Църква!”
“Не, слуго Мой!” – категорично ми каза Спасителят:
“Близко нека да бъде до слугата Ми да се усети като Църквата Ми! Защото това, което сега ще сториш във видението, ти вършиш в Святия Дух през всичките години на слугуването си за Царството. И тези пет златни мнаси, които отговарят на Маслината, Смирната, Касията, Канелата и Тръстиката, ти си носил и ще носиш в сърцето си до края на Небесната си мисия. Затова никак не се отказвай, но изпълни съвършено Волята Ми!”
В Гласа на моя Спасител нямаше никакъв божествен укор, но такъв трепет от Небесно благоволение, щото аз дръзновено протегнах ръцете си във видението, като взех златните мнаси от шепите на добрия Му и Верен слуга. А тогава усетих как целият ми дух беше пронизан от Небесна Светлина. И лъчи от Свят Дух възлязоха отсред дълбочините на сърцето ми, като преминаха през шепите ми и направиха мнасите да заблестят ослепително. Така самите лъчи започнаха да се кръстосват пред мен, като докосваха земята и вършеха същото, както видях преди това. А Господ, като се усмихна в Небесната Си Благост, протегна Десницата Си и с показалец посочи дясната ми шепа, казвайки:
“Виждаш ли тези две златни мнаси в шепата си?
Те отговарят на Силата Господна и изявяват Смирната и Канелата. Смирната – като Покаянието, което проповядват Верните Ми свидетели. А Канелата – като Скръбта и Злостраданието заради Моето Име, Дело и Пример. С тези две златни мнаси Аз спасявам и въздигам Сионовите пленници от властта на Тиатир и Пергам…”
След тези думи, пълни от Съвършено Посвещение, Господ протегна показалеца Си, като посочи и лявата ми шепа, казвайки:
“Виждаш ли тези три златни мнаси в другата си шепа?
Те отговарят на Волята Господна и изявяват Маслината, Касията и Тръстиката! Маслината – като Помазание, което строшава хомота на робството. Касията – като Незлобие, което побеждава насилието на дявола. И Тръстиката – като Божие Милосърдие, което спасява отпадналите и сърцесъкрушените. С тези три златни мнаси Аз спасявам и въздигам Сионовите пленници от властта на Лаодикия, Ефес и Сардис! Но ти сега се приготви да видиш и най-славното знамение, заради което ти дадох това видение…”
Учуден и прекомерно развълнуван от думите на Исус, аз се заозъртах, като очаквах да видя нещо отнякъде. Това накара Исус да се разсмее с твърде сладък Глас, а след това през смях да ми каже:
“Не се озъртай, Верен Мой приятелю! Защото, ето, чудото е в ръцете ти! А ти само трябва да приближиш дясната до лявата си шепа, за да събереш мнасите на едно място, както Аз и Отец Едно сме!”
Докато Господ не беше изговорил края на думите Си, една могъща Небесна Сила изпълни ръцете ми, тъй щото шепите ми се събраха една до друга, като се съединиха в една шепа. А тогава онези пет мнаси станаха една едничка златна мнаса, многократно по-светла и бляскава от тях. Това ме накара да извикам с възторг и изненада едновременно, казвайки на Исус:
“Ах, скъпоценен мой Господи! Какво стана с петте златни мнаси? Защо те се превърнаха в една единствена мнаса?”
А Господ, като ме прегърна, с Глас на дълбоко Небесно Посвещение ми прошепна, казвайки:
“Мнасата стана една единствена, защото ти, слуго Мой, току-що влезе в Радостта на Господаря си! Понеже твоят Господ е Един Младоженец, Който на Сватбата Си има една Невяста, а върху страните на златната Ми Мнаса славно блестят Боголюбието и Братолюбието, като сливане между Смирна и Филаделфия, в които са се събрали всичките люде от останалите църкви на Божието Спасение! И ето така, слуго Мой, както ти влезе в Моята Радост в това видение, така и Църквата Ми ще се яви пред Мене в бяла и Свята премяна, тъй щото людете Елеазар и Итамар ще бъдат един Небесен род!
Родът на Елиаким! Родът на въздигнатите от Господа!
А сега на всички Мои Аз ще кажа Верните и Истинни думи, които преизпълват Сърцето Ми:
Люде Мои! Последвайте ме във виденията, които ще дам на пророка Си! За да разберете как Смирната и Канелата въздигат при Мене Сионовите пленници от Тиатир и Пергам! За да разберете как Маслината, Касията и Тръстиката въздигат при Мене Сионовите пленници от Лаодикия, Ефес и Сардис! И най-вече:
За да разберете как в Мига на Грабването всички вие ще бъдете една Църква в Един Дух, съвършено съединени в Боголюбие и Братолюбие!
Аз, Господ и Бог на душите и сърцата ви, все още говоря и не млъквам! Блажени сърцата, които Ме вярват, и душите, които Ме следват!”

2 мнения за “ВЛЕЗ В РАДОСТТА НА ГОСПОДАРЯ СИ! – I ГЛАВА

Leave a Reply