ВЕЧНОТО ПРОКЛЯТИЕ НА ОГНЕНОТО ЕЗЕРО – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ГОРДОСТТА И ПРЕВЪЗНАСЯНЕТО НА ДЕННИЦА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Преди да ти разкрия подробностите от това разтърсващо видение, аз искам да освободиш ума и сърцето си за присъствието на Святия Дух. Нека Духът на Истината да те изпълни и покрие съвършено, за да бъдеш опазен от евентуалните отмъщения и провокации на дявола.
А сега нека да започна въведението малко по-отдалеч. Аз още помня първите дни на моята вяра в Господ Исус Христос, когато сърцето ми жадно попиваше и поглъщаше страниците на Библията. Аз още помня как за първи път прочетох пророческата книга за “Откровението на Йоан” и останах зашеметен от дълбочините, образите и посланията в нея. Не че разбирах каквото и да било от прочетеното, но сърцето ми още тогава почувства, че ако Божието Слово е океан, то Откровението е на дъното на океана, сиреч, мястото, където Бог е утаил най-скъпоценните бисери, просветления и тайни на Своята Премъдрост.
В онова време преди петнадесет години аз много исках да разбера колкото е възможно повече за моя Господ Исус Христос и затова бързах да си подчертая всяко място в Библията, където Той изповядваше за Себе Си с началните думи “Аз съм…” Така разбрах, че Той е Пътят, Истината и Животът. Така разбрах, че Той е Добрият Пастир и Истинската Лоза. Така разбрах, че Той е Амин, Верният и Истинният. Така, най-сетне, разбрах, че Той е Коренът и Потомъкът Давидов, Светлата Утринна Звезда. Именно последното Му определение – като Светла Утринна Звезда – беше причината още повече да поревнувам за Него и да закрепя сърцето си в стиховете от посланието на Апостол Петър, където той каза на всички ни:
“И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви…” (2 Петрово 1:19) 
Не зная доколко внимавах на пророческото слово, но след четири първоначални години на изпълване и усърдно четене на книгите от всички пророци в Библията, аз се почувствах духовно променен. Променен дотолкова, че усещах Зорницата, изгряла в сърцето ми. Това беше чудесно духовно присъствие, свързано с мощното осветяване и преобразяване на ума ми. Духовно присъствие, с което без всякакво усилие започнах да плувам във всякакви води и да издирвам всяко утаено знание от страниците на Библията. Зорницата, изгряла в сърцето ми, беше толкова съдбоносна за мен, щото вече знаех, че Божият Пророчески Дух щеше да формира целия ми живот и служение за моя Господ и Бог.
И така, братко мой, годините минаваха, а аз започнах да пиша книги, за да споделям духовната си опитност и израстване в Господа. А когато вече бях написал “Духовните империи на Злото”, Исус дойде в живота ми с ново и непознато духовно общение. Той вече започна лично да ми се разкрива и да ме води във видения, които даваше на сърцето ми. Аз вече не бях онзи християнски писател, който пише върху откровения и просветления, но станах Негов Личен слуга, който изявява Волята Му, разкривайки виденията, които получава.
Защо ти разказвам за всичко това?
Или каква връзка има то с видението, което предстои?
Истината е, че дойде миг в израстването ми за Бога, когато трябваше да видя един духовен конфликт в Библията. Конфликт между две имена, които бяха присвоени от абсолютни духовни противници. От едната страна на конфликта беше моят Господ Исус Христос, нарекъл Себе Си в края на Откровението “Светлата Утринна Звезда”, а от другата страна на конфликта беше дяволът, наречен “Денница” в Стария Завет. Както и да гледах на този духовен конфликт, аз осъзнавах, че името “Денница” никак не подобаваше на дявола. Защото “Денница” е същата тази “Светла Утринна Звезда”, каквато се нарече нашият Господ Исус Христос. Защо обаче Бог беше запазил дословно името, присвоено от дявола? Защо дори му заяви чрез пророка Си Исайя:
“Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите…” (Исаия 14:12) 
Не трябваше ли име, присвоено от Исус, и разкриващо Неговата божествена същност, да принадлежи само и единствено на Него? И какво значи това, че дяволът ще нарича себе си “Денница”?
Господ, разбира се, никак не ме остави в неведение за разбирането, че Той е “Светлата Утринна Звезда”. Плод на Неговото Съвършено водителство стана книгата за “Слънцето на Правдата”, където съвсем ясно Исус ми каза следното:
“В Небето Аз съм Слънцето на Правдата, но на земята и в света Аз съм Зорницата. Защото ако в Небето съм навсякъде, така, както слънчевата светлина огрява навсякъде, то на земята съм само в сърцата на Званите, Избраните и Верните. И ако Небето е голямо, сърцето е малко. И ако Слънцето е за Небето, Зорницата е за сърцето…”
Ето така, братко мой, аз завинаги запазих Святата библейска истина в сърцето си. Истината, че присъствието на моя Господ в сърцето ми е именно Зорница.
Но как тогава трябваше да разбирам името “Денница”, присвоено от дявола? Та можеше ли князът на мрака и тъмнината да се кичи с име, което не му подобава? Само за плод на гордите сатанински амбиции ли ставаше дума в това име или и за нещо друго?
Защото, без всякакво съмнение, Библията ни разкрива Сатана като паднал херувим, повлякъл в бунта и падението си една трета от Небесните ангели. Той наистина е смятал, че му подобава да се нарича “Денница”. И дори в съдебните процеси против духовете на Езавел, Корей и Мамон, аз разбрах от изповедите на нечестивите духове, че той най-много обича да се нарича с това име. Но защо това присвояване на името “Денница” от дявола никак не притеснява Бога? И ако е вярно, (според както ни писа Апостол Павел в “Ефесяни”) че всеки род на небесата или на земята носи съдбата си в името си, то как стоят нещата при именуването на Сатана?
Как дяволът приема съдбата на името “Денница”?
Виждаш ли този последен въпрос?
Именно той беше на устните ми преди видението, което Исус щеше да ми покаже. Затова нека да ти предам думите, които Господ ми проговори, миг преди духовно да ме пренесе в далечната древност. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Никак да не се смущава сърцето ти, че Отец Ми е допуснал дяволът да се нарича “Денница” и дори се обръща към него така чрез пророка Си Исайя. Но вместо смущение, вземи Златната Стомна и пий отново от Скритата Манна. Защото заедно с тебе Аз ще дам от нея да пият всичките Божии чеда, които вярват на думите Ми и приемат виденията Ми. Хайде, Стефане! Пий отново от Стомната!”
С вълнение надигнах Златната Стомна, като отпих от нея. А тогава нова Светлина и Благодат изпълниха сърцето ми и започнаха да излизат като лъчи през очите ми. И ето, че Исус ми проговори, като казваше:
“Ако Аз нарекох Себе Си “Светлата Утринна Звезда” то е, защото наистина съм Зорница в сърцата ви и светя в тях, докато се зазори и се явя в Деня на Пришествието Си, за да бъда с вас и вие да бъдете с Мене за вечни векове. Но ако дяволът нарече себе си “Денница”, то ти непременно трябва да видиш къде, как и защо той се нарече така. Затова нека сега да те върна назад във времето и да ти дам видение от древността. В него ти ще видиш Сатана само миг след падението му на земята. И в този миг той ще започне да говори на всичките ангели, които паднаха с него.
А сега виж самото видение…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй щото духът ми мигновено се пренесе в древността. И ето, че Светлината от Манната просвети още повече очите ми, тъй че аз вече виждах едно огромно поле, на което бяха коленичили неизброими множества от паднали ангели. В средата на полето пред тях стоеше изправен дяволът. Той гледаше към хоризонта и вече настъпващия на земята ден. А след това вдигна десницата си и посочи нагоре, към небето, като изкрещя на всичкото си множество:
“С мен ли сте, мои верни ангели? Вярвате ли на думите ми? Възхищавате ли се още на засеняването ми? Стоите ли вие до господаря си, когото единодушно подкрепихте в бунта му срещу омразната Небесна теокрация?”
“С тебе сме, княже наш! Стоим до тебе, сине на огъня и светлината!” – извикаха единодушно падналите ангели. Възгласът им вля допълнителна дързост в сърцето на дявола, тъй щото той размаха десницата си, като изкрещя отново:
“Виждате ли най-бляскавото светило над земния хоризонт? Мислете за това светило, сякаш това съм аз! Мислете за него като за мене! Защото, както е това светило на небето, така съм и аз за вашите сърца и за сърцата на човеците, на които дадох пътя към божественото познание!
Аз съм Денница, Денница, Денница! Аз съм светлата утринна звезда!
Ще го повторите ли, мои ангели?”
“О, княже! Ти си Денница! Ти си вестителят на зората! Ти си светлата утринна звезда!” – закрещяха падналите ангели. А дяволът още повече надигна гласа си, като казваше:
“Ще посмее ли Небето да оспори думите ви? Ще оспори ли Небесният Бог моята претенция, след като неразумно се лиши от най-елитните Си духове? Ще дръзнеш ли да оспориш, Небесни Боже, че аз съм Денница, синът на зората, след като тези изгонени от Тебе ангели единодушно признават думите ми?”
Докато дяволът отваряше устата си, за да изрече нови думи, от Небето блесна мълния, а ударната вълна на Светлината й блъсна дявола и той залитна, като падна на земята. А там, сред искрящата мълния, пред дявола застана Архангел Михаил. И той, като простря Меча си към лицето на дявола, повдигна брадичката му и го застави да гледа нагоре, към Небето. А след това с могъщ и властен глас му проговори, казвайки:
“Слушай Небесния отговор, горди враже Господен! Според както си изрекъл дръзки думи от нечестивото си сърце, такава нека да бъде и съдбата ти от Бога Всемогъщий!
Виж светлата утринна звезда, която блести преди изгрева на слънцето! И знай, че сега ти си голям в собствените си очи, а тя е малка! Но непременно ще дойде времето, когато тази звезда ще стане голяма пред твоите очи, а ти ще си малък!
Да, малък ще бъдеш, а силата ти ще се стопи вътре в тебе!
Затова приеми неизменимата съдба на името си, Деннице!
Небесният Бог знаеше, че ще се възгордееш и превъзнесеш! Всемогъщият погледна в тайното на сърцето ти и предварително разбра как ще се наречеш! Защото това светило, с което иде изгревът на земята, с него Бог е направил да настъпва и залезът!
Горко ти, Деннице! Горко на тебе, на падналите ти ангели и на родените от тебе човеци, когато това светило на небето стане съдба и предвещание за залеза ти!
Думите на Бога Всемогъщий ще се изпълнят, според както са изречени от устните ми! И ето свидетелството от Него за времето, от когато ще започне залезът на славата ти и началото на края ти:
Зорница от Небето ще слезе на земята, за да подготви Спасение за човешкия род! А от времето на това Спасение, ти враже Господен гледай със страх към светилото над земята, но знай, че и то те гледа! И като те гледа, ще те пожелае! И като те пожелае – в края на дните ще те погълне! Първо твоите, а после и тебе самия!
Тези са думите на Всемогъщия и аз съм вестителят, който ги дадох – на теб и на цялото ти множество!”
Гледах потресен на видението, когато Архангел Михаил размаха Меча си и мигновено се въздигна от онемелия дявол и множеството му. А тогава Господ ми проговори, като казваше:
“Какво разбра от видението, слуго Мой? Проумя ли думите, изречени от Архангел Михаил?”
“О, Исусе! Това бяха много властни думи! И с тях пратеникът на Бога и Отца възвести съдбата на дявола, според думите на собствената му гордост, собствената му дързост и собственото му превъзнасяне…”
“А как ти разбираш изреченото от Архангел Михаил:
“Виж светлата утринна звезда, която блести преди изгрева на слънцето! И знай, че сега ти си голям в собствените си очи, а тя е малка! Но непременно ще дойде времето, когато тази звезда ще стане голяма пред твоите очи, а ти ще си малък!”
Какво значи факта, че звездата ще стане голяма пред очите на дявола, а той ще стане малък? Кога малките неща на небето биха станали големи?”
“Естествено, че когато се приближаваме до тях, Господи!” – отговорих аз и все още не разбирах. А тогава Исус ми зададе нов въпрос:
“А коя в крайна сметка е тази светла утринна звезда в Божието творение, която дяволът посочи, за да си присвои името й?”
“О, Исусе! Това е планетата Венера! В реалния физически космос тя е и зорницата, и вечерницата!”
“Как тогава разбираш следващите думи, изречени от Михаил:
“Зорница от Небето ще слезе на земята, за да подготви Спасение за човешкия род! А от времето на това Спасение, ти враже Господен гледай със страх към светилото над земята, но знай, че и то те гледа! И като те гледа, ще те пожелае! И като те пожелае – в края на дните ще те погълне! Първо твоите, а после и тебе самия!”
“О, Исусе! Ти Си Небесната Зорница, Която слезе на земята! Ти слезе от Небето, за да подготвиш Спасение за човеците, които повярват в Тебе! А колкото до Венера – то е видно от думите на Архангела, че тя по някакъв начин е свързана със сетнината на дявола и всичките нечестиви – били те бесове, демони или човеци!”
“Точно така е, слуго Мой! Тази е Скритата Манна, която съм запазил за Моите Звани, Избрани и Верни! Тайната, свързана с планетата Венера, която при свършека на старото небе и старата земя, завинаги ще бъде огненото езеро, в което ще бъдат хвърлени и мъчени всичките нечестиви.
И ето, казвам на всички ви голямата тайна от Скритата Манна:
Огненото езеро е вечната съдба за целия род на нечестивите демони и човеци!
Съдба за всички, които са били родени от Сатана!
Съдба от огън, сяра и горещ вятър на една ужасна и проклета планета! Съдба, в която огнените лъчи на едно изгарящо слънце ще превръщат Венера в постоянно врящ котел с вълни на гигантско огнено езеро! И във времето, когато нечестивите ще възкръснат за осъждане, те всички ще я населят за вечни векове!
С тела, в които червеят не умира и огънят не угасва!
Но ето, Аз сега ще те въздигна в Божието Светилище, при Моя Бог и Отец, за да свидетелстваш за Неговия Яростен Гняв, който скоро ще се открие против всичкото нечестие на хора и демони!”
След тези последни думи, видението от древността се прекъсна, а Исус докосна с ръка главата ми, за да ме въздигне до Божието Светилище.

Едно мнение за “ВЕЧНОТО ПРОКЛЯТИЕ НА ОГНЕНОТО ЕЗЕРО – II ГЛАВА

Leave a Reply