ВЪЗХОДЪТ НА ПОГИБЕЛТА – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО СЪС СЪНЯ НА НАВУХОДОНОСОР

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако поне в последните десет години си бил приятел на служение “Мория”, то няма как да не забележиш, че слугата Господен извървя стръмен и трънлив път на Освещение и Просвещение, който премина през цели пет Кръга от Божии Присъствия – като се започне от Кръга на Водата и се стигне до Кръга на Солта. И ако в далечните първи години бях неудържим за знания, просветления и откровения, то в последните шест всяка написана книга е като умиране на Божия Свят Олтар и проверка на всичките ми духовни устои. Аз знам, че не мога да върна времето назад, нито да се радвам на зрелостта на тридесетте години, защото вече ми се натрупаха четиридесет и пет. Знам също, (въпреки трънливия път, отреден ми от Господ), че всички, които е трябвало да прогледнат чрез Словото на Божия Пророчески Дух, вече са прогледнали, и една нова пророческа книга само ще разшири и затвърди духовното им зрение. Но точно тук и сега искам да потвърдя на всичките си приятели, че тази последна 2010 година е най-тежката в живота ми. Най-тежка не по друга причина, но защото по Волята Си Бог ми даде пророчески видения против змея, звяра и лъжепророка. Така в първите месеци написах две книги против лъжепророка – “Легион” и “За стъпканите бисери и похулената Святост”. После Исус съвършено ме закрепи в “Златото и Среброто на Месията”, за да напиша след това и книгата против самия дявол и Сатана, свързана с тъмния му пантеон. А сега пророческият прицел е против звяра, който е идещият на света Антихрист. Сам разбираш, че тежестта на подобни книги е твърде голяма, за да ги пиша така, както хлебарят би мятал тесто в пещта, та да извади отпосле топли и вкусни питки. Няма как съпротивата, угнетенията, отмъщенията и опресията да не кажат тежката си дума. И в самото състрадание на моя Господ към мен аз вече усещам, че идва краят на призванието ми да пиша пророчески книги. А това е край, на който не подобава укор или осъждение, защото нямам от какво да се срамувам в слугуването ми към Христос и Неговата Църква.
Понеже с кой днешен Господен слуга да бих се сравнил, та да изпитам малоценност и нищожност? Или кой да би бил първенецът и бегачът в Сионовото състезание, който да ми отнеме правото на достопочитаем сред Божиите Светии?
Нека за едно дърво всякога да говорят плодовете му, и за един извор – изобилието, което е родил, и сърцата, които е напоил. Защото за мнозина е лесно да бъдат зрители и коментатори, когато сърцата им са изсъхнали в паяжини и безплодие. Като ялови кокошки на бунището те ще ровят пръстта, за да се накълват с изобилие от червеи, но никога няма да разперят крилата си, за да полетят в небесата на Святия Дух, или да станат лъчи от мълниите на Святата Отеческа Правда. А в това отношение сърцето ми е блажено, защото Сам Исус се превърна в най-прекрасната и Спасителна Мълния, преминала през всички страници и видения, дадени ми свише. И аз съм Му безкрайно благодарен и признателен, че лиши от Вярата Си всички вавилонски нечестивци, които намери за недостойни за Славата и Присъствието Си. Така те счетоха книгите ми за просташко бръщолевене, и ги превърнаха в предмет на отрицание, хула и поругание. И в това свое безумие надминаха по мерзост и падение древните вавилоняни, които, въпреки отдадеността си на дяволската кауза, пак оставяха в сърцата си място за промяна и обръщане. И нека следващите редове да те убедят в това.
Помниш ли от Свещеното Писание онзи вавилонски цар с името “Навуходоносор”? Няма как да не го помниш, дори и само веднъж да си прочел Библията, защото с него са свързани бележити примери, които стават хляб за вярата ни и насърчение за изповедите ни. Понеже кой от нас не би искал да бъде припознат от Исус като един Мисах, като един Седрах, или като един Авденаго? Кой от нас не би искал да премине невредим през разпалената пещ, за да се срещне с Четвъртия в огнените пламъци?
Но едно е да искаш, а съвсем друго – да ти стиска да получиш поисканото. Защото когато го получиш – тогава в пълна степен ще разбереш смисъла на думата “гонение” и онези най-святи думи на Отца, които казват за Званите, Избраните и Верните:
“Веселете се за него (за рухването на великия Вавилон), небеса и вие светии, вие апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него…” (Откровение 18:20) 
И ето тук, братко мой, следват твърде дълбоките въпроси, които Исус зададе на сърцето ми, а аз задавам на теб:
Къде и как Бог отреди съда Си над великия Вавилон, за да стане присъдата Му твърда и неотменима? Нима мислиш, че Святият Отец би трябвало да чака до последните събития в човешката история, та чак тогава да се разгневи и поругае с блудническото царство? Не простря ли Всемогъщият Реката Си от началото на Времето, за да седне на Престола Си в самия му край, и оттам да ни привлича в Спасението на Своя Възлюбен Син? Не стана ли за нас Исус Алфата и Омегата, Първият и Последният, Началото и Краят, за да имаме Вярата, че сме предузнати и предопределени още от преди създанието на света, тъй щото да ни се сбъдне писаното:
“Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави…” (Римляни 8:28-30) 
Нека ти кажа, мили мой приятелю, че най-щастливите мигове в сърцето ми се случват тогава, когато Господ ме намери достоен и готов за отговор на въпросите Му. Защото всеки отговор е съдбоносно проглеждане за Вечността. И аз, прогледнал в отговора, побързах с вълнение да Му кажа:
“Господи мой! Отец прогласи Съда Си върху Вавилон, като употреби най-високата му клонка, която някога е царувала над него. Така Отеческият избор се падна върху цар Навуходоносор. Той беше избраникът, в чието сърце се яви Божието предузнание за съдбата на блудническото царство, а и на целия свят…”
“Какво беше самото Божие предузнание, Стефане?” – ме попита отново Господ. А аз Му отговорих, казвайки:
“Исусе! Това беше един пророчески сън за времето до последните дни, до свършека на стария свят и Твоето възцаряване в Милениума! Защото Ти Си неръкотворният Камък в този сън! И Твоето е Царството, което не преминава в никое друго царство…”
“А ти разбираш ли, че след като сънят стига чак до Моят Милениум и Вечното Ми Царство, то някъде в съня е отделено място и за царството на Антихрист?”
“Да, Исусе! И затова сърцето ми е прекомерно развълнувано!”
В следващия миг Господ се взря в очите ми, а аз прочетох в погледа Му онази неизразима Благост, с която Той винаги ми разкрива тайните на Словото Си и на Духа Си. И Той, като докосна с ръка главата ми, вече ми казваше:
“Ела с Мен, слуго Мой! Защото сега ще ти покажа съня на Навуходоносор – точно същият сън, който Отец Ми изпрати в послание към сърцето му. А ти гледай внимателно, за да не пропуснеш нищо от това, което ще видиш…”
Докато още ми говореше, Господ вече беше въздигнал духа ми със Себе Си, тъй щото двамата с Него полетяхме назад във Времето, а под нас преминаха столетия и епохи. И ето, че съвсем скоро очите ми вече виждаха великолепието и пищността на древния Вавилон с градините, фонтаните, алеите и дворците му. А на едно извисено място в самия град беше царският палат на Навуходоносор. И Господ, като вдигна ръката Си и посочи към стените на палата, казваше ми:
“Нека влезем в покоите на вавилонския цар, за да уловим онази нощ, когато ангел от Отца Ми възля видението като сън в сърцето на царя…”
С вълнение последвах Исус, Който вече влизаше през самата мраморна стена в царските покои, а и аз с Него. А там Той простря ръка към спящия на постелката си властелин, тъй щото улови точното време за видението. И ангел от Отца се яви над самото легло на Навуходоносор, като държеше в ръката си златна чаша, от която започна да излива послание в сърцето на царя. А излятото мигом заблестя и се въздигна като облак над спящия, придобивайки вид на човешка статуя, стигаща чак до високия таван на царската спалня. И духът на Навуходоносор се взря, за да гледа на статуята, потресен от страшен смут и изумление. Самата статуя имаше златна глава, а надолу гърдите и мишците й се превръщаха в сребро. При корема и бедрата тя вече ставаше медна. И надолу от бедрата, при прасците и глезените, медта се превръщаше в черно желязо, а при самите ходила с пръстите им – край желязото се появяваха части от кал, които видимо набъбваха и се сбръчкваха, опитвайки се безуспешно да се съединят с него. А точно тогава Божият ангел разпери крилата си и отлетя встрани от статуята, до прозорците на царската спалня. Там, свил крилата си, пратеникът на Отца, въздигна ръце, за да прослави Всевишния за намерението Му. И ето, че Небето, вън от прозореца, внезапно блесна, като че ли срязано с бръснач, при което звездите се разтвориха встрани, а през светкавичния прорез полетя неръкотворен Камък. И колкото повече Камъкът приближаваше до Вавилон, толкова по-голяма ставаше скоростта Му. Така, за някакви броени секунди, Той връхлетя през прозореца като удари статуята в нозете и я направи да избухне в пламъци, при което дори собственият ми дух се стресна от вълнение, а Исус силно стисна ръката ми, давайки ми знак да продължа да гледам. И ето, че в мига, когато огромната статуя вече рухваше от сблъсъка, Господ вдигна ръката Си и спря видението като на стоп-кадър. Така Той ми даде знак да Го последвам до Камъка, като ме питаше:
“Видя ли къде Камъкът от Сион пръсна тази статуя на грешния свят и демоничните му царства?”
“Да, Исусе! Камъкът удари краката на статуята в онова място при глезените, откъдето започват ходилата, които са отчасти желязо, отчасти кал!”
“Приближи се тогава съвсем близо до Камъка и виж разрушените под глезените ходила. Забележи внимателно както желязото, така и калта, и Ми кажи какво ще видиш…”
С вълнение, което не мога да опиша, аз се наведох под Камъка, за да видя желязото и калта в поразените ходила. А тогава забелязах как върху лявата и дясната железни пети бяха издълбани окръжности със зодиакалните съзвездия. Колкото до калта, която не можеше да се смеси с желязото, то отсред нея бъкаше от червеи, които постоянно се шмугваха и изпълзяваха. Това ме накара с отвращение да се отдръпна от самите ходила, и да кажа на Исус:
“Господи мой! По някаква неразбираема причина виждам в железните пети на ходилата окръжностите на зодиакалните съзвездия. А пък в калта съзирам само червеи, които изглеждат еднакви. Но как да разбирам всичко това, Исусе?”
В отговор Спасителят ми отговори с възможно най-сериозния Си Глас:
“Разбирай го така, че с това видение Аз ти дадох да видиш историята на света, който е достигнал до самото явление на Антихриста, движен от съдбите на дявола и от вяра в заблудите и измамите му. А самият сблъсък между Камъка и ходилата, (които са отчасти желязо, отчасти кал) можеш да си обясниш с писаното от Апостола Ми Павел:
“…и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си, тогова, чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят…” (2 Солунци 2:8-10) 
Колкото до желязото и калта, които виждаш в тези поразени ходила, то нека ти помогна да ги разбереш, и сам да намериш отговора какво олицетворяват те. За целта просто си припомни как “Откровението” описва земния Ерусалим в мига, когато звярът вече ще е убил Божиите двама свидетели, и ще е установил в този град престола си, за да се изживява като бог…”
“О, Исусе! Откровението нарича това място на нечестие “Содом и Египет”, според както е писано:
“И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат…” (Откровение 11:8) 
Едва бях цитирал стиха от “Откровението”, когато Гласът на моя Господ стана твърде сериозен, и Той вече ме питаше:
“Ако мястото, станало престол на Антихриста, духовно се нарича “Содом и Египет”, то не отразяват ли тези две имена цялата духовна власт на звяра във времето на явлението му? Виждаш ли ти “Содом и Египет” сред вече разрушените нозе на статуята? Къде в тях е Содом, и къде – Египет?”
Можех ли да не ги видя, след като устните на моя Господ блестяха от ослепителна Мъдрост?
Разбира се, че ги виждах! И затова казах на Господа:
“Ах, Спасителю мой! Египет е в желязото със зодиакалните знаци, защото той винаги е бил железарската пещ на дявола, а Содом – в калната пръст с червеите!”
“Разбираш ли сега какво ще бъде царството на Антихрист?
Именно свят, предаден на египетски окултизъм и содомско нечестие!
А този окултизъм е толкова смъртоносен, че точно от него дяволът е изработил желязната корона на сина си. И това содомско нечестие е толкова властно, щото от него е направен жезълът на звяра. И ако някой би Ме запитал къде ще се намерят отстъпилите от Завета Ми църкви, олицетворени от Вавилон – в желязото на Египет или в калта на Содом – то такъв нека Ме последва в следващите видения, които ще дам на сърцето ти. За да разберете всички защо зодиакалните съзвездия се намират върху петите на грешния свят. (Понеже змията хапе винаги там, по петите!) И да проумеете в края на тази книга защо желязото и пръстта никога не могат да се смесят, но остават уязвими сами по себе си. Понеже всички Мои братя и сестри трябва да разберат същинската сила, която притежават короната и жезъла на Антихриста.
А ти, слуго Мой, виж как ще завърши видението със съня на Навуходоносор. Защото тук Камъкът от Сион вече е ударил нозете на грешния свят…”
Със затаен дъх продължих да гледам във видението, когато Исус даде знак с ръка то да продължи. И ето, че статуята се сгромоляса пред очите ми, превръщайки се на прах и руини, а Камъкът започна да се уголемява, като излезе от размерите на царската спалня, царския дворец, на целия Вавилон, на целия близък Изток, и накрая погълна със Светлината и Святостта Си цялата земя. Едва тогава моят Господ прекрати видението. И като ме прегърна, каза ми:
“Никак не се учудвай, но се възрадвай в Спасението, което върша за Моите люде! Давам неизразимо дълбоки тайни на духа ти, Стефане, замълчани от древността до днес! И те ще станат явни и открити, когато Сам Аз те въведа в тъмния храм на Авадон, ангелът на бездната, за да разбереш как беше изработен всичкият измамен блясък в короната на Антихрист. А след това ще те заведа и в обиталището на Ваалфегор, за да видиш как бе сътворен жезълът на звяра. А сега укрепи сърцето си и очаквай тези Мои видения!”

Едно мнение за “ВЪЗХОДЪТ НА ПОГИБЕЛТА – I ГЛАВА

Leave a Reply