ДНИТЕ НА НОЯ – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ПЛОЧИТЕ НА ЗАВЕТА, ААРОНОВИЯ ЖЕЗЪЛ И ЗЛАТНАТА СТОМНА СЪС СКРИТАТА МАННА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Има Небесни послания, които могат да бъдат разбрани само след лично натрупан духовен опит. Ние често се опитваме да игнорираме опита, като нещо незначително, което не винаги е необходимо за нашето разбиране. Но сега ти казвам, че ако Исус ми беше дал виденията от тази пророческа книга преди тринадесет години, то аз щях жестоко да се съблазня в Него и може би дори да отпадна от Вярата.
Защо ти казвам това?
Именно защото преди тринадесет години бих бил доволен просто да отида в някоя църква и да си вярвам, че съм спасен. Без значение, че в тази църква нямаше да действа Святият Дух – аз щях да бъда доволен, че я посещавам. Без значение, че духовният водач на тази църква нямаше да ми показва с живота си Примерът и Делото на Христос – аз щях да си стоя на стола в събранието и да викам “Амин”, когато всички около мен викат така. Без значение дали разликата в социалния статут щеше да показва църковния лидер като новобогаташ, а мене като просяк – аз щях да си стоя в събранийцето и с глупостта на манипулирана и непросветена овца да се радвам на пастирското благополучие, сякаш то касае мен. Аз просто щях да бъда болтче в машината, бройка за десятъци и дарения, средностатистическа религиозна овца, която е причина за благоденствието и престижа на средностатистическия Вавилонски наемник.
Ето всичко това щях да бъда и щях да си остана, ако Господ не беше прострял ръка към мен, за да ме прибере в Ковчега Си. Но днес, тринадесет години по-късно, когато имам прекрасния и благодатен опит на съвършено общение с Исус, аз ще ти кажа, че няма да разменя Ковчега Му дори за най-лъскавите зали в НДК. Няма да разменя доверието Му и водителството Му дори за най-престижната и просперираща американска църква, която рекламира и съблазнява под светлините на Бродуей или Лас Вегас.
Защото цели тринадесет години Господ ме храни с най-отбраните Си ястия. С благословен Хляб и Масло, със сладък Мед и истинско Вино. С прекрасни видения, откровения и просветления, които заздравиха и уякчиха сърцето ми. Цели тринадесет години Той хранеше и продължава да храни не само мен, но и всички, които повярваха на пророческото слово и се покориха на призива Му да напуснат Вавилон.
Сега разбираш ли, братко мой, че опитът в Ковчега на Ной наистина е твърде важен и скъпоценен? Сега разбираш ли, че всички онези наемници, които през годините крещяха против приятелите на Божия пророк, останаха с онемели уста. Те, които крещяха от амвоните си, казвайки:
“Стойте при нас! Не отивайте след този Главчев, понеже ще се разпръснете и умрете духовно! Кой ще ви храни, когато напуснете нашите събрания? Кой ще ви проповядва скъпоценна теология и ще ви учи на доктринално мислене?”
Но ето, че Исус направи “недоктриналният” Главчев да ражда плод всеки месец. И не просто да го ражда, но да го дава даром на всичкото Божие домочадие. Какво беше това, което се случи с мен? И какво беше чудото, което се случи с Божиите чеда, които повярваха на пророческите книги?
Истината, братко мой, е тази, че когато Господ ми даде да вляза в Неговия Ковчег, Той ме освети, посвети и просвети със скъпоценните неща, които се намират там. И именно духовният допир до тези скъпоценности ме направи благодатен, помазан и продуктивен за Божието Свято дело. А какви бяха тези скъпоценности?
Отговорът е, че както Моисей постави в Ковчега на Стария Завет свещените за Израил символи, така и Христос постави в Ковчега Си свещените символи за Своята Църква. Нека сега да ти напомня писаното в “Посланието към Евреите” за богослужението:
“А даже при първия завет имаше постановления за богослуже-ние, имаше и земно светилище. Защото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се казва святото място; а зад втората завеса беше оная част от скинията, която се казваше пресвятото място, гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета…” (Евреи 9:1-4)
Виждаш ли, че в Пресвятото място се намират златната кадилница и Ковчега на Завета?
Виж тогава, че в Ковчега се намират Златната Стомна, съдържаща Манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и самите Плочи на Завета! Виж също записаното в “Евреи 8:5”, че постановленията на Закона са само “образ и сянка на небесните неща”. И ако е вярно, че богослужението в Стария Завет е само образ и сянка на Съвършеното богослужение, на което Първосвещеник стана Исус, то тогава проумей, че Ковчегът на Бог Отец в Стария Завет се явява като образ и сянка на Ковчега на Господ Исус Христос в Новия Завет. И ако старозаветният Ной беше наречен “проповедник на Правдата”, то за нас днес има един Съвършен Проповедник на Правдата и Той е Исус.
Господ Исус Христос е Последният Ной! И Ковчегът на Неговия Завет е мястото, където Спасителят ще събере изкупените и избраните!
Чудно ли ти е тогава, че един Божий пророк, посочен и избран по предузнанието на Бога и Отца, ще има духовно общение със скъпоценните неща в Ковчега?
Чудно ли ти е, че по помазание, просветление и приближаване до Господа той щеше да надмине всичките платени драскачи и дипломирани наемници на Вавилон?
Не, братко мой! Никак не е чудно!
И аз не пиша тези редове, за да се хваля по човешки или да извличам религиозни дивиденти. Но в действителност ти пиша всичко това, за да те подготвя за следващите видения и откровения в тази пророческа книга. Защото по духовния прицел и библейска точност тя ще надмине много други, писани преди нея. А сега нека вече да ти разкрия видението, което Господ даде на сърцето ми в самия Ковчег на Завета Си. Ето какво ми каза Той, когато пристъпих след Него във вътрешността на Ковчега:
“Слуго Мой! Нека не те изненадва нищо в този Мой Ковчег, понеже през годините ти винаги си влизал в него. И бидейки слуга на многоразличната Божия Благодат, с Моята Сила и с Моето Свято Миро си дал духовни послания на всичките Ми братя и сестри. Но както устните Ми са изрекли, (и написаното не може да се измени) че няма нищо тайно, което да не стане явно, и скрито, което да не се открие, то по силата на изреченото от Мен сега си в Ковчега Ми, за да направиш явни скритите в него неща. Затова сега Ме последвай, защото ще те заведа в стаята на Последния Ной. Там, където многократно те допусках, за да свидетелстваш за Мене…”
След последните Си думи Господ тръгна във вътрешността на Ковчега. Така забелязах, че в Ковчега имаше много стаи, а от всички тях се чуваше оживено говорене и радостни възлияния. Но ето, че накрая ние стигнахме до Златна Врата и аз разбрах, че това беше стаята на моя Господ. Така Той я отвори, и ми даде знак с ръка да вляза, като казваше:
“Влез в обиталището на Последния Ной! Пристъпи в стаята Ми, за да те направя свидетел на тайни и неизказани неща…”
С вълнение пристъпих след Исус в стаята Му, която блестеше от неизразима Слава и великолепие. И докато се опитвах да забележа подробностите в самата стая, видях как на прозореца й стоеше Святият Дух във вид на Бял Гълъб. Той ме гледаше с толкова голяма нежност и Любов, щото вълни на неизживяно и прекрасно блаженство изпълниха цялото ми сърце. А тогава Господ отново ми проговори, като казваше:
“Виж сега Святите скъпоценности на Моя Ковчег! И като начало протегни ръцете си и вдигни Плочите на Завета Ми…”
Погледнах към Плочите на Господния Завет, поставени върху изящно полирана маса от кедрово дърво. И като протегнах с вълнение ръцете си, хванах ги и ги вдигнах. А тогава Исус отново каза:
“Приближи ги към очите си, за да ги видиш отблизо…”
Послушал Исус, аз приближих Плочите до очите си. И ето, че тогава те мигновено пламнаха от Божий Огън, а отсред тях започнаха да светят послания, сякаш написани с искри. Тези послания се вдигнаха от Плочите, влязоха през самите ми зеници и стигнаха до сърцето ми. И тогава с почуда разбрах, че това бяха пророчески книги, които Исус ми беше давал през годините. В тези пророчески книги блестяха Неговата Любов и Неговата Святост. Тук бяха виденията от “Църквата-Рут”, “Пътят през Завесата”, “Божията почивка”, “Изящното дело на Бога”, “Да оцелееш над ледовете”, “Пътят до Лоното на Авраам”, “Пастир мой”, “Елиу”, “Вечният дял от Дървото на Живота”, “Небесния Език на Любовта”, “Гроздовете в Господния шатър”, “Последният Храм на Хълма Мория” и “Венецът на Славата”. Всички видения от тези пророчески книги се преплитаха като искри от Огън в сърцето ми, тъй щото прималял попитах моя Господ:
“Какво ми даваш да видя, Исусе?”
А Господ с голяма Благост в устните Си ми проговори, казвайки:
“Давам ти да видиш Плочите на Моя Завет! Давам ти да проумееш, че с вдъхновението от Моите Плочи ти написа послания, с които да изявиш на Църквата Моята най-свята и последна заповед:
“Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си. Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам…” (Йоан 15:12) 
Всеки, който през годините беше влязъл в Ковчега Ми, получи всичката духовна пълнота, всичкият Огън и всичкото благословение от Плочите на Завета Ми!
Но ти сега постави Плочите върху масата, и протегни ръцете си, за да хванеш Аароновия жезъл. И като го хванеш, вдигни го до очите си, както направи и с Плочите…”
С вълнение поставих Плочите на масата, като протегнах ръка към Аароновия жезъл. Така, хванал го, аз го вдигнах до очите си. А тогава с Жезъла се случи чудо. Понеже по него започнаха да растат клончета и да завързват листа. А от всяко клонче започна да блести Светлина, подобна на остър Меч. И ето, че Мечовете от клончетата започнаха да пронизват очите ми и да стигат до сърцето ми. Така с почуда видях, че всеки Меч беше пророческа книга, която бях писал през годините. От словото против търговците в Храма и лицата на дявола в отстъпилите църкви, през съдебните процеси против Езавел, Корей и Мамон, през надписа “М’не, М’не, Т’кел Упарсин”, та чак до последните години, когато Исус съкруши дявола с “Дните на Злото”, “Излезте от нея, люде Мои”, “Изчадията на тъмната троица”, “Мерзостта, която докарва запустение”, “Веригата и Присъдата”, “Сенаар”, “Князът на въздушната власт”, “Тъмната сянка на човекоубиеца” и “Хвърленият зар на съблазънта”. Мечовете бяха толкова много, и Светлината им – толкова силна, щото с прелял от благоговение глас запитах моя Господ:
“Какво ми даваш да видя, Исусе?”
А Господ с ревнив и огнен Глас ми проговори, като казваше:
“Давам ти да видиш как ръката ти държа Аароновия жезъл за свидетелство против бунтовническия род, против дявола и всичките нечестиви, които ще наследят пъкъла, а отпосле и огненото езеро. Защото всичките безумци, които не пожелаха да влязат в Ковчега Ми, възроптаха против Божия Суверенитет и похулиха Святия Ми Дух, като те оприличиха на самозванец и лъжец. Но ето, ти сам видя колко бадемови клонки се разцъфтяха от Жезъла на Аарон, като свидетелства против рода на проклетите и извратените. Тези клонки и Мечовете, които излизат от тях, бяха войнствените книги на Божия Пророчески Дух, Словото, което воюва със заблудите, за да освобождава Сионовите пленници от местата на всяко робство и заблуда.
Но ето, казвам ти да оставиш Аароновия жезъл и да простреш за трети път ръката си към Златната Стомна със Скритата Манна. И като я надигнеш до устните си, отпивай от онова Святото, което се съдържа в нея. Защото така ще изпълниш изреченото от устните Ми:
“На тогова, който победи, ще дам от скритата манна…” (Откровение 2:17)
Хайде, слуго Мой! Протегни ръка към Стомната и отпий от нея!”
С пламнало от Божието благоволение сърце, аз прострях ръце, като хванах Златната Стомна и я вдигнах, за да пия. А тогава един Небесен вкус на кориандрово семе, примесен със сладостта на мед, се разля из вътрешностите ми. И с всяка глътка, която отпивах, из целия ми дух се разливаше Слово във вид на видения. И в тези видения аз разпознах пророческите книги за “Вечните белези на Обновлението”, “Мъдростта, която е отгоре”, “Трапезата на Мъдростта”, “Соломоновата песен на възкачванията”, “Мъдростта на Агур”, “Алфата и Омегата”. А с последната глътка от Манната отново оживяха всички прекрасни видения за “Символите на Скъпоценния Камък”. И ето, че Исус ми проговори, като казваше:
“Достатъчно, слуго Мой! Не избързвай да пиеш още глътки от Скритата Манна, поне докато не настъпи времето за тях. Защото съвсем скоро отново ще отпиеш от Златната Стомна. И онова, Святото, което ще ти бъде дадено, ще е видение от тази пророческа книга. Книга, с която Аз ще утвърдя човеците, останали верни на Завета Ми и влезли в Моя Ковчег. Но сега, за свидетелство на цялата Ми Църква, напиши думите, които ти казвам:
Люде Мои! Аз съм Господ, Чието Име е Верен и Истинен!
Верен бях да ви опазя от умноженото беззаконие и от хладината, като ви дадох чрез пророка Си всичките огнени книги от Моите Плочи! Истинен бях да потвърдя със Святия Си Дух, че нищо в книгите на пророка Ми не е родено от плът и кръв, но от Божия Пророчески Дух, Който мощно действа в него.
Верен бях, за да воювам за Хълма Сион и неговата възвишеност, като ви дадох всичките поразяващи Мечове чрез Жезъла на Аарон! Истинен бях, за да изпълвам сърцето на пророка Си с огнена ревност за Моята Чистота и Святост!
Верен бях, за да давам на всички ви от Скритата Манна на Моето Вечно Слово! Истинен бях, за да утвърждавам слугата Си в познаване на Божията Тайнствена Премъдрост!
Верен и Истинен ще бъда и сега към всички ви! Защото ще протегна ръце и ще ви събера в Моя Ковчег – умрели за света, но оживели за Вечната Правда на Сион!
Който има ухо да Ме чуе, нека Ме послуша!
Който има сърце да Ме последва, нека Ми се покори!
Аз, Последният Ной, все още говоря и не млъквам!”

Leave a Reply