ДНИТЕ НА НОЯ – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С КОВЧЕГА НА ХРИСТОВИЯ ЗАВЕТ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Има остри и радикални послания в сърцето ми, които много рядко съм споделял с Божиите чеда. Имайки сърдечното утеснение и очакване, че няма да бъда разбран и думите ми ще бъдат изтълкувани погрешно, аз съм слагал ръка на устата си, за да задържа говоренето си. Днес обаче без всякаква задръжка аз ще споделя тези послания с теб, просто защото времето за промяна вече притиска всички ни.
И така – за какво става дума?
Истината е, че става дума за нашето сърдечно отношение към виденията и думите на Господ Исус Христос. Ако бих казал, че тези видения са Живот за сърцата ни, зная, че мнозина ще подкрепят това с едно сърдечно “Амин”. Ако бих казал, че тези думи и видения извисяват сърцата ни в небесните места, за да ходим лично с Господ, то и тук ще намеря подкрепа от Божиите чеда. Но ако точно сега ти кажа, че пророческото слово идва, за да убива и сее смърт, то съм сигурен, че леко ще подскочиш. Но именно това е радикалната истина, която искам да ти споделя:
Господ ме прати да убивам и пробождам с Меча на Божия Пророчески Дух!
Той ми посочи и даде да видя как в много човешки сърца царува живичкият егоизъм, живичкото сребролюбие и още по-живичкото религиозно лицемерие. А когато аз хванах Меча Му и го развъртях против всичките “живички” неща, които не бяха угодни пред Лицето Му, стана така, че мнозина изреваха от болка и непоносимо страдание. А след това побягнаха надалеч от мен, за да си спестят каквото и да било общение с острото на Пророческия Меч. В техните очи аз бях убиец. В техните сърца аз бях пратеник, който е готов да умъртви нещата, които те считат за скъпоценни и правилни. И стана така, че ако Животът привлече малцина към служение “Мория”, то смъртта отблъсна мнозината. Хората искаха някак да четат пророческото слово, но не за да го живеят, а просто да задоволят любопитството си и жаждата за знание. Само, че при тях се появи един ужасен проблем. Проблемът, че Исус не оживя в сърцата им, просто защото те не изгубиха живота си заради Него. Всичките тези уплашени човеци се препънаха в Божието Слово. Всичките прободени, но все още неумъртвени християни, застанаха пред най-жестокия си духовен проблем, за който Господ ни каза в Евангелието:
“Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери…” (Матея 10:39) 
“Не искаме да губим живота си, четейки книгите на този Главчев!” – си казаха повечето църковни членове. “Ами тогава вие просто не искате да намерите Исус!” – ще им отговоря аз. Защото Исус оживява тогава, когато плътското в нас умре, умъртвено със Силата на Святия Дух. И не казват ли същото стиховете в Апостолското послание:
“И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски. Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове…” (Римляни 8:12-14)
Разбираш ли сега защо мнозина побягнаха от пророческите книги на “Мория”, като от острия меч на някой убиец?
Именно защото такива не пожелаха да умъртвят плътското си мислене, плътските си желания, влечения и страсти. И като не разсъдиха, че плътта е отворена врата за света и дявола, пуснаха в сърцата си както света, така и дявола. За тях книгите на Божия слуга вече бяха ерес, лъжеучение, неправда. За тях призивът да даваш даром и да бъдеш пълноценен участник в Божията Благодат стана предмет на похулване и потъпкване. За тях свидетелствата, пълни с Дух на Мъдрост и на откровение, станаха непонятно и отвратително бръщолевене на един самозванец. За тях виденията от Божието Светилище и от Хълма Сион се превърнаха в най-непоносимото съдържание, което трябва да бъде заклеймено и отхвърлено единодушно.
Опасани от въжетата на религиозните си доктрини, и в паяжините на един друг дух, друг Исус и друго благовестие, те вече нямаше да намерят никакъв начин да ме припознаят като един от тях. Но и аз също вече нямаше да намеря никакъв начин, за да припозная поклонниците на земното и плътско християнство, като мои братя, родени от Духа, Който изпълва сърцето ми.
И така, братко мой, аз наистина станах проповедник и пратеник с мисия на убиец. Убиец, който убива плътското в човеците, за да ги приведе и представи духовно оживели за Исус и Небесното Царство. Но точно тук идва и най-благодатното продължение на моята мисия, а именно:
Мястото на всички, които са умрели за света, е в Ковчега Господен!
В крайна сметка мъртъвците биват полагани в ковчег, нали?
Но мъртъвците за Исус в никакъв случай няма да ползват услугите на някое погребално бюро за печални обреди. Нищо подобно! Те ще влязат в Ковчега Господен, изгубили живота си за Исус, и намерили Живота на Исус! Те ще влязат в Ковчега на Последния Ной, за да бъдат на правилното място, където да дочакат изпълнението на всички библейски пророчества, касаещи свършека на стария свят и възцаряването на Господния Милениум.
Сега разбираш ли защо толкова пространно разгледах темата за смъртта на плътския човек? Именно защото пророческите видения, свързани с дните на Ноя, могат да бъдат приети и разбрани само от човеци, които се намират в Ковчега на Ноя. За останалите виденията в тази книга ще бъдат страх на страховете и ужас на ужасите. Защото от нищо друго плътският човек не се страхува и ужасява повече, колкото от това да бъде предаден на смърт.
А сега, братко мой, нека да ти предам непосредствените думи, които Исус проговори на сърцето ми, миг преди да ми даде видението с ковчега на Последния Ной, Който е Той. Ето тези думи:
“Слуго Мой! Дойдох отново към сърцето ти, за да го напълня с тайни, каквито на ум не са дохождали, и на Божии слуги не са били давани. Защото всичките Мои чеда, които слушат Гласа Ми и се приближават към Стените Ми, трябва да превъзмогнат и да останат с Мене с цената на смърт. Не физическа смърт, при която телата им биха умрели. Но в действителност да останат с Мен, плащайки цената да бъдат с умъртвено плътско мислене, плътски желания и плътски копнежи. Понеже копнежът на плътта е враждебен на Моя Свят Дух и копнежът на Моя Свят Дух е враждебен към плътта. А там, където е налице враждебност, непременно се стига до смърт. Било до смъртта на плътския човек, за да оживее вътре във вас Небесният човек, създаден по Образа на Съвършения. Било до смъртта на духовния човек, за да се върне плътският в местата на всяко робство и всяка тъмнина.
А сега нека да ти покажа видението с Ковчега на Последния Ной и със самия му вход, през който преминават изкупените и избраните…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй щото пред очите ми се разкри видение. Аз виждах Господния Ковчег, поставен на височината на Господния Хълм. Той блестеше в Светлина и великолепие и се простираше по цялата дължина на Хълма. По средата на Ковчега имаше поставена Врата, от която се спускаха дървени стълби. А на най-големия от прозорците на Ковчега беше кацнал Бял Гълъб, Който разперваше Крилата Си и призоваваше човеците да се възкачат на Хълма и да влязат през Вратата на Ковчега. И ето, че Исус ми проговори, като казваше:
“Последвай Ме, слуго Мой! Защото сега ще те приближа до Моя Ковчег. За да видиш кои влизат през Вратата и кои разочаровани отстъпват назад и тръгват обратно към долините под Хълма…”
След тези думи на Исус, ние се приближихме до Ковчега. И тогава забелязах поразителни подробности. Самите дървени стълби, водещи до Вратата на Ковчега, имаха хиляди дупки, тъй щото беше невъзможно да стъпиш на която и да е от стълбите, без стъпалата ти да попадат върху дупките. А върху самата Врата – отляво и отдясно, и отгоре и отдолу, също имаше дупки, но по-големи от тези върху стълбите. И ето, че Исус просто тръгна, като изкачваше стълбите и премина през Вратата. И тогава, посочил към Белия Гълъб на големия прозорец на Ковчега, Той ми каза:
“Хайде, Стефане! Качи се по стълбите и ела при Мен и Святия Дух в Ковчега Ми!”
С вълнение тръгнах да се качвам по стълбите, когато още на първото стъпало от дупките мигновено блеснаха остриетата на стотици ножове, които се забиха в ходилата ми. Но било, че се забиха, не ме заболя, сякаш, че въздух преминаваше през въздух. Така аз продължих да се качвам, докато стигнах Вратата. А когато понечих да премина и през нея, отгоре и отдолу, и отляво и отдясно в мен се врязаха Божии Мечове. Болката от тях ми беше позната от много други видения. Ето защо, погледнал към Господ, аз Го запитах:
“Какво става, Господи мой? Още ли Божиите Мечове ме намират за плътски, та ме пробождат отвсякъде?”
Исус се усмихна на думите ми, а след това ми отговори, като казваше:
“Смъртта на плътския човек не е като смъртта на физическото тяло, която е еднократна и фатална. Този плътски човек трябва да се убива ежечасно и ежедневно. Спомни си как Апостолът Ми Павел записа в първото си послание към Коринтяните:
“Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам…” (1 Коринтяни 15:31) 
Ето така, като умираш ежедневно за Мен, вътрешният ти човек ще се подновява в Образа и Силата Ми. Но ти сега застани до Мен и погледни човеците, които Словото Ми ще призове, за да станат съучастници в Моята Смърт и наследници в Моя Живот…”
След тези Свои думи, Исус простря ръцете Си, а от пръстите Му излязоха Небесни лъчи, които започнаха да кръстосват подобно на прожектори, всичките долини под Хълма Господен. И ето, че от Христовия призив имаше ефект, понеже към Ковчега започнаха да се възкачват стотици и хиляди човеци. Запленени от Светлината и великолепието му, те дори започнаха да тичат по нагорнището, за да го стигнат. А когато вече бяха пред Ковчега, първите направиха опит да се качат по стълбите. И тогава, каквото се случи с мен, случи се и с тях. Ножовете започнаха да изскачат отсред дупките на стълбите, като пробождаха нозете на човеците. Така първият от тях изрева още на първото стъпало и отскочи назад, като извика:
“Тук нещо не е както трябва да бъде! Със сигурност съм се заблудил и припознал това място, като обиталище на Господа!”
Вторият, за разлика от първия, премина първото и второто стъпало, но на третото и той сбърчи веждите си и поклати неодобрително глава, като се извърна от Исус, казвайки:
“Нищо от онова, което ми е проповядвано от амвона, и давано като пример в живота, не се сбъдва при тези стълби. Уж ми се казваше, че Исус дошъл да ни даде Живот, за да го имаме изобилно. А то какво излезе? Къде е Животът, когато усещам само смърт? Целите ми пети са кървави и всичко ужасно ме боли!”
Третият, за разлика от първите двама, преодоля стълбите и вече се канеше да премине през Вратата, когато Мечовете се забиха в него отгоре и отдолу, и отляво и отдясно. Така, нанизан като агне на шиш, той изрева, казвайки:
“Що за приятел Си ми Ти, Исусе, след като не се намесваш, за да ми дадеш утеха? Къде остана обещанието Ти, че би успокоил обременените? Защо не ме защитаваш от тези Мечове? Не Те разбирам, Господи! Или всъщност – Теб изобщо Те няма тук!”
Така, с неохота и третият се върна назад, като слезе при останалите. И докато си мислех, че нещата ще продължават все така, при стълбите се появи четвърти човек. Той тръгна по тях, когато ножовете прободоха петите му. И ето, че човекът през сълзи извика:
“Грешник съм, Господи! Имай милост към мене! По-добре да ме убият Твоите остриета, отколкото грехът, който ме е сплитал!”
Така четвъртият премина през стълбите, и застана пред Вратата. А когато понечи да премине през нея, Мечовете мигом го прободоха. А той, като гледаше Исус и вече Го виждаше в сърцето си, отново извика, казвайки:
“Исусе! Зная, че Си ревнив Господ! Но сега с цялото си сърце Те моля да Си спомниш как показа милост на разбойника, разпнат до Тебе на кръста си. Аз съм този разбойник, Исусе! Аз си заслужавам всичкото пробождане от Мечовете Ти, но назад никак не искам да отстъпя. Ако Ти е угодно, прободен ще умра, а ако искаш – Сам ще ми протегнеш ръка, за да ме изтеглиш при Себе Си! Дори да ме убиваш, Тебе ще чакам! Дори да ми се гневиш, ще търпя докато премине Гневът Ти!”
Слушайки думите на човека, от сърцето ми бликнаха сълзи и аз погледнах към Исус. А Той, като протегна ръце към прободения, казваше му:
“Пристъпи при Мене! Защото си се отрекъл от себе си и си смирил сърцето си до смърт! Нека Моят Ковчег от днес нататък бъде твой ковчег! И нека с Крилата Си Святият Дух да ти даде жадуваната утеха!”
След тези думи на Исус, Белият Гълъб разпери Крилата Си от прозореца, като долетя до прободения човек. И като го обви с всичката Си Благост, направи Мечовете да се отдръпнат. Така, утешен, човекът влезе навътре в Ковчега. А Господ отново ми проговори, като казваше:
“В този Ковчег сърцето ти ще стане свидетел на дълбоки и неизказани Божии тайни. И Аз ще ти дам да свидетелстваш за Плочите на Моя Завет, за Аароновия жезъл, и за Златната Стомна със Скритата Манна!
Да свидетелстваш не на онези отвън, понеже те няма да приемат свидетелството ти. Но в действителност да свидетелстваш на всичките Божии чеда, които умряха за своето си, но оживяха за всичко, което е Исус Христово и станаха благословени обитатели на Моя Ковчег. А на всички останали, които биха поревнували да влязат в Ковчега Ми и да разберат думите на Божията тайнствена Премъдрост, днес казвам:
Искате или не, ще трябва да признаете двете крайности, които стоят като избор пред сърцата ви! Първата крайност е Святостта на Сион, която е далече по-горе от страстите, влеченията и духа на света! Втората крайност е крайността на разврата и греха, която направи днешния свят да бъде както в дните на Ноя!
Който иска Святостта на Сион, нека умре за себе си, за да оживее за Мене! Нека също помни, че не е първият, нито ще е последният, който се уповава в думите на Апостола Ми Петър:
“Защото доволно е миналото време, когато сте живели така, както желаят да живеят езичниците, като сте прекарвали в нечистоти, в страсти, във винопийства, в пирования, в опивания, и в омразните идолослужения. Относно това те се и чудят, и ви хулят за гдето не тичате с тях в същата крайност на разврата; но те ще отговорят пред Онзи, Който скоро ще съди живите и мъртвите…” (1 Петрово 4:3-5) 
Който иска крайността на разврата и греха, нека не мръдне от мястото си до Моето Пришествие! Нека уповава в нечистотии и страсти, в пирувания и опивания, в идоли и тщеславие! Но той непременно ще отговаря пред Мене, понеже на Сина Отец е дал да бъде Съдия на живите и мъртвите!
Живите няма да влязат в Ковчега Ми, понеже ги държат всичките връзки на света – похотта на плътта, пожеланията на очите и тщеславието на живота. И ако някой люби света, в него няма любов към Отца! И самата му изповед, че е християнин, му трупа грях от религиозно лицемерие!
Мъртвите непременно ще влязат в Ковчега Ми, понеже нямат нищо от света, който преминава. Умрели за света, те са умрели за страстите му, за похотите му, за съблазните му! И като са се поклонили в Дух и Истина на Моя Свят Отец, приели са да бъдат гонени, мразени, хулени и отхвърляни!
Ето, Последният Ной говори на Божието домочадие, събрано в Ковчега Му! Блажени тези, които се смиряват в подножието Му, за да Го слушат!”

Leave a Reply