СЕНААР – V ГЛАВА

5. ВЪЖЕТО НА ВЪЗВИСЯВАЩАТА ГОРДОСТ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако има дума, с която напълно да обясня каква е тоталната трагедия на последните тщеславни църкви по земята, то тази дума е:
Разминаване!
Ти знаеш ли какво е разминаването?
Това е, когато два субекта се движат един към друг, за да се срещнат, но идва миг след срещата, когато те се отдалечават един от друг. Всеки от субектите е искал да срещне другия, копнеел е да го намери. Но в мига на срещата двата субекта са се оказали на различни пътища, тъй щото са се разминали.
А сега помисли, братко мой, че за Господ, Който е на Небето, няма по-голяма радост от тази – да се яви в живота на всеки човек. Да се яви като Спасител, Изкупител и Учител. Да се яви с всичката Си Светлина и Благодат, с всичката Си изгаряща и пламенна Любов. Тъй също за оня, който търси Господа, няма по-голямо щастие и смисъл в живота от това да Го намери и да се съедини завинаги с Него в Святия Дух.
Но ето, че е налице тоталната трагедия, наречена разминаване. Тя би могла да се интерпретира също така и като погнуса и разочарование. Понеже някой с години е търсил Господа. Плакал е, молил се е, чел е Библията, но Божият Син не е оживявал в сърцето му. И ето, че изведнъж се появяват възторжени благовестители, които казват на търсещия:
“Ела при нас и ще намериш Исус! Ние всички вече Го намерихме и сме спасени! Ела на следващото ни събрание, за да чуеш как помазано и вдъхновено проповядва нашият пастор от амвона!”
Лъч надежда за човека! Той е търсил Исус, а ето, че Господ Сам го вика! Разбира се, че ще отиде в църковното събрание и ще приеме Божия Син за Свой личен Спасител! Така, привлечен от благовестието, човекът наистина отива в събранието. И вдигнал ръце за молитва, се отрича от стария си живот и приема Исус за свой Господ. Ето, че срещата наистина се е осъществила. Човекът е срещнал Господ и Господ е срещнал човека. Но отпосле става нещо необяснимо. Защото ден след ден, седмица след седмица и месец след месец Исус става все по-незабележим, докато накрая духовното Му присъствие изцяло се стопява.
Налице е разминаването!
Онези мили членове на църковното ръководство изведнъж са станали надути и превзети. Оня пастор, в когото новоповярвалият е търсил присъствието на Исус, изведнъж се е намерил зад стена от непристъпност. Тъй щото нито да можеш да го прегърнеш, нито на гърдите му да изплачеш болката си или да му споделиш проблемите си.
Да кажа, че пиша за разминаването, като за нещо, което никога не се е случвало в живота ми, то значи да бъда лицемер. Тъкмо обратното, братко мой! Цели четири години, преди Господ лично да ме посети, аз трябваше да изпия личната си горчива чаша, свързана с разминаването. Защото се разминах с всичките си мечти и въжделения. И както за хиляди други християни, така и за мен пастирите се оказаха зад стена от непристъпност. Обяснявана и коментирана най-често като “духовен авторитет”, тази непристъпност трябваше да стане и наистина стана фалшив духовен еталон на общение в църквите. В тях вече никой не задаваше въпрос защо пастирите са непристъпни. В тях вече никой не се учудваше, че Божият помазаник има табелка с работно време, кабинет със секретарка и приемни часове в приемни дни.
А, Исус, братко мой? Къде беше Исус в това разминаване?
Истината е, че Исус всякога е там, където е бил и ще бъде – в Присъствието на Святия Дух. Но онези, които трябваше да бъдат врати, през които Истинският Пастир да влиза и пасе овцете, се оказаха заключени за Него и отключени за един Господен противник, за който ще говоря след малко. Защото за този противник Исус предупреди всички ни, казвайки в “Евангелието от Йоан”:
“Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира. Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете. Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва. Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете…” (Йоан 10:9-13) 
Започваш ли вече да разбираш какво е разминаването, братко мой? Това е да си търсил Добрия Пастир, а да си попаднал на злия наемник, който има сметка от присъствието ти в църквата, само за да си осигурява заплатата от твоите дарения и десятъци. Това е, вместо ласката и Благостта на Христовата Ръка да получиш ухапване от вълчи зъби и разкъсване от вълча ярост. Това е, вместо да отидеш при Кроткия и Смирен Исус и да намериш покой за душата си, да попаднеш на лицемерния и възгордял се пастор, който се е научил само да стриже и дои, но не и да пасе овцете и да дава живота си за тях. А това наистина е разминаване. И то ще става толкова по-страшно за хората, колкото повече живеят със заблудата, че духът на Корей е Самият Исус, а зъбите му – плодове на Святия Дух.
Нужно беше да започна именно така тази последна глава от книгата за Сенаар. Защото последното от въжетата на сатанинското превъзнасяне е въжето на възвисяващата гордост. Защото именно въжето на гордостта е причината за разминаването, на което всички сме свидетели. Затова нека отново да ти предам думите на Исус, които Той проговори на сърцето ми преди да ми даде видението с Вавилонската кула в земята Сенаар. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Както твоето сърце може да пролива сълзи за изгубените и помрачените, така и Моето Сърце плаче за тях. Защото Аз съм Добрият Пастир, Който Живота Си дава за овцете. Но един Добър Пастир трябва непременно да има отворените сърца на добри пастири, които да слушат Гласа Му и да вършат онова, което Му е угодно. А когато тези добри пастири намалеят и дори изчезнат, Аз трябва да простирам лично Тоягата Си чрез пророците Си, за да опазя овцете Си от разпръсване и разкъсване. И ето такова е времето днес. Време, в което хлопам на вратите на хиляди пастири, а отвътре вълчи зъби процеждат ехидно и Ми казват:
“Търси другаде! Хлопай на друго място! Тук вече е заето! Това сърце вече е вързано с друго въже, което не е Твоето!”
И ето за това друго въже и този друг дух ще ти дам последното пророческо видение в тази пророческа книга. Защото другото въже е възвисяващата гордост на Сатана, и другият дух е вълкът Корей – най-дързостният противник на Божия Суверенитет.
А сега гледай! И нека сърцето ти бъде внимателно, за да запише всичко, което ще види…”
След последните думи на Господ пред очите ми отново се появи Вавилонската кула. Тя изглеждаше така, както във всичките предишни видения. Кариеристите, получили и въжето на алчността, вече бяха окупирали етажите на кулата, а под тях се разгаряше истинска битка за докопване на въжета – били те на кариеризма или на алчността. Но ето, че докато се разиграваше целия демоничен спектакъл, самият Сатана разпери крилата си и слезе от върха на кулата, за да наблюдава угодниците си. Така той направи няколко лупинга, обикаляйки творението си от край до край. А след това, протегнал ръце към всичките си демони, извика с удоволствие:
“Харесва ми тази кула! Тя е въплъщение на мечтите ми, смисъл на живота ми! Толкова много вързани и залепени по етажите! Толкова много стръв и амбиция за въжето, слизащо от мантията ми! Толкова много кариеризъм и алчност! Това наистина е чудесно, но не е всичко! Защото под моята черна мантия тупти сърцето ми! И както Оня на Небето всякога търси човеци по Сърцето Си, така и аз искам същото! Хора, пълни с моята гордост и моето величие! Хора, които ще заситят хилядолетния блян на умореното херувимско сърце! О, утешете ме, горди мои поклонници! О, покажете на Йеова и омразния Му Христос, че аз получавам повече слава и поклонение отколкото славата на всичките Им ангели, взети накуп!”
В следващия миг, развълнуван до краен предел, дяволът изкряска, казвайки:
“Корее, Корее! Къде си хищен мой вълко? Къде си, дързостен мой духо? Скоро да простреш над поклонниците ми въжето на гордостта ми! И като го разплетеш на трите му нишки, извикай всичкия възможен копнеж и всичкото възможно желание в човеците, за да се вържат с гордостта ми! Нека чувствата им бъдат изригващ вулкан от амбиция! Нека гордостта ми засенчи кариеризма и алчността, взети заедно! Защото върха на кулата ми е приготвен за моите горди! За царете, на които аз съм цар!”
Дочул крясъка на Сатана, Корей мигновено долетя пред него. И като се преправи на светъл ангел, взе черното въже, от което стърчаха шипове и капеше смола. Така и самото въже се преобрази измамно в ръцете му, заприличвайки на сноп от слънчеви лъчи. И ето, че духът на Корей разплете въжето на трите му нишки и налетя върху сатанинските угодници. Така той размножи първата нишка и я хвърли върху тях, като им казваше:
“О, божии помазаници! Който приема вас, приема и оня, който ви е пратил! И който хвали вас, хвали оня, който ви е пратил! Искате ли вие да принесете слава на господа? Искате ли да бъдете в съвета на неговите светии?”
“О, искаме Исусе!” – закрещяха кариеристите и сребролюбците. А тогава Корей отново извика, казвайки:
“Приемете тогава всичкото хваление и почит, с която ще ви обсипят божиите чеда, като хваление към оня, който ви е пратил! Колкото повече ви хвалят, толкова повече и вие се хвалете, понеже сте достойни за възхищение и ублажаване!”
Докато духът на Корей говореше измамните си думи, край него налетяха милиони демони на лицемерно хвалболюбие. Те се шмугнаха в сърцата на мнозинството под сатанинските угодници. И ето, че сякаш разклатени от невидим вятър, милиони гърла се отвориха и закрещяха на кариеристите и сребролюбците, казвайки им:
“Слава и поклон на вас! Вие сте великите! Вие сте незаменимите! Вие сте неоспоримите лидери на църквата!”
Самите възгласи направиха така, че нишките на хвалболюбието започнаха да издигат вързаните нагоре. И те, гледайки че се възкачват, също закрещяха в тон с тълпите:
“Амин! Така е! Въздайте ни слава, понеже други като нас няма, на които Исус да е показал такова голямо благоволение!”
След тези възгласи нишките отново тръгнаха нагоре, а тълпите отново закрещяха:
“Прекланяме ви се! Вие сте чисти като божии ангели! Светли като Исус! Праведни като Авраам! Мъдри като Даниил и Соломон! Мощни като Петър и Павел! Вие сте най-великите съживители на църквата! Най-голямото благоухание на земята!”
Този път нишките на хвалболюбието тръгнаха нагоре с бързината на асансьор, подобен на тези, които издигат милионерите по луксозните хотели на световните курорти. И нов силен рев на задоволство се изтръгна от сърцата на издиганите, които махаха с ръце и казваха:
“Ние наистина сме най-великите! Други като нас няма!”
Гледайки от върха на кулата на възлиянията и на всичкото човешко хвалболюбие, Сатана се ухили доволно. А след това изкрещя на Корей, казвайки му:
“Размножи втората нишка и дай на въздигнатите от хвалбите да се почувстват призовани за велики дела. Нека грандоманщина изпълни сърцата им. Нека велики проекти и намерения завладеят помислите им…”
Действащ с брилянтна точност, духът на Корей отново прелетя над издигнатите от хвалболюбието, като им казваше:
“Вие, божии помазаници, сте тези, за които е писано в “Евреи”, че вкусват от великите дела, които въвеждат в бъдещия век. Искате ли велики дела, съобразни на величието ви в господа?”
“О, искаме, искаме!” – закрещяха издигнатите – “Защото на кой друг да подобава да ги извърши, освен на нас?”
“Вземете ги тогава! Защото сега господ всемогъщият пълни сърцата ви с великите проекти на последното време! Тези, с които той ще ви прослави и въздигне като ангели на небесата!”
Ето, че и този път демоните вързаха нишките на грандоманията в сърцата на сатанинските угодници. И те, досущ като богаташа от притчата на Исус, започнаха да крещят, казвайки:
“Скоро да развалим старите житници и да си въздигнем нови, по-големи от тях! Скоро да погълнем всички по-малки църкви, за да направим едни по-големи църкви! Днес е времето на алиансите! Днес е времето на тоталното сливане и обединяване! Днес е времето да покажем на целия свят, че ако има божии наместници и духовни величия – това сме ние и никой друг, освен нас!”
Самата религиозна амбиция дотолкова се хареса на Сатана, че той започна да се смее с огромно удоволствие на върха на кулата си, казвайки на Корей:
“Ха-ха-ха! Помниш ли думите на амбицирания Навуходоносор? Помниш ли как той каза:
“Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!” (Даниил 4:30)
И какво повече да искам от моите амбицирани човеци, когато те наистина придобиха сърцето ми?”
Докато дяволът още говореше, по всичките протежения на кулата му се разнесе пронизителен вой на пророческа тръба. Тя започна да смущава както издигнатите, така и тези, които ги величаеха от самата основа на кулата. И тогава Сатана каза на Корей:
“Йеова Си мисли, че ще ме изненада чрез пророците Си, но аз отдавна съм подготвен за звука на тръбите Му. Затова ти казвам, Корее, да хвърлиш върху всичките ми угодници последната нишка от възвисяващата ми гордост. Защото това е нишката на безнаказаността. Нишката на моята херувимска протекция, с която пазя всички, които са ми угодни. Размножи тази нишка и успокой свидетелите ми…”
Едва дочул думите на дявола, духът на Корей налетя с размножената нишка върху хилядите въздигнати сатанински угодници. А след това започна да им говори, като казваше:
“Люби ви господ, защото станахте същинска заплаха за дявола! Чувате ли пронизителното пищене на лъжепророците, които искат да лишат църквата от божията слава и божиите угодници от величието им? Чувате ли пищенето на тези, които намразиха въздигането в господа, благословенията от господа и царуването в господа? Да обръщате ли внимание на звука на тръбите им или да стоите здраво в призванието, което ви се даде?”
“О, ще стоим здраво, Исусе!” – закрещяха въздигнатите – “Понеже сме уверени, че нито височина, нито дълбочина, нито началство и власт, сила и господство може да ни отлъчи от тебе!”
“Вършете тогава онова, за което сте призвани и приемете в сърцата си могъщата защита на божията ревност. Защото Христос до завист ревнува за духа, който е положил във вас и няма да ви изпусне от ръката си!”
“О, алелуя, алелуя!” – закрещяха сатанинските помазаници, а нишката на безнаказаността се затегна върху шиите им, сякаш да станат дословни изпълнители на стиховете от псалома:
“Понеже не се притесняват при умирането си, но тялото им е тлъсто. Не са в общите човешки трудове нито са измъчвани, като другите човеци. Затова гордостта като верижка окръжава шията им, насилието ги облича като дреха. Очите им изпъкват от тлъстина; мечтанията на сърцето им се превишават. Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; говорят горделиво, издигат устата си до небето, и езикът им обхожда земята…” (Псалми 73:4-9) 
А аз, уморен до краен предел от последното видение, извърнах главата си към моя Господ, като Му казах:
“О, Исусе! Много книги си давал на сърцето ми и много нечестие са виждали очите ми. Но в тази последна книга аз видях върха на всяко нечестие и пределът на всяка измама…”
“Да, слуго Мой! Така е!” – ми отговори Господ и продължи:
“Но тази книга ти се даде от Небето, за да нямат нечестивите никакво извинение в Деня на Страшния Съд, когато ще бъдат хвърлени в пъкъла. Понеже човеците са слаби и лесно се лъжат, то и затова всички те вкупом биха извикали към Господа в Деня на Гнева Му:
“Защо ни осъждаш, Господи? Отгде сме могли да знаем, че тази Вавилонска кула е била творение на дявола? Та нали целият свят единодушно я обявяваше за Храм Господен!”
А тогава Аз на Свой ред ще им кажа:
О вие, които искахте да бъдете лъгани, а не искахте да проумеете и приемете Истината!
Божия Тръба, ден и нощ, в продължение на десетки години свиреше в ушите ви и призоваваше сърцата ви да се отречете от нечестието и да бягате от Вавилон! Моят Глас в сърцето на пророка Ми беше тази тръба! Но вие не обикнахте Гласа Господен, понеже делата ви бяха зли! Вие обикнахте гласа на Сатана, понеже той ви беше близък и познат от годините на вашето неверие, когато бяхте чеда на гнева и ходихте по княза на въздушната власт!
Ето затова вие оставате без извинение, понеже Аз викам и призовавам – днес и сега!
Днес и сега се оставете от кариеризма, който във всички тщеславни църкви е обявен като “издигане в Господа”!
Днес и сега се оставете от алчността, която във всички тщеславни църкви е обявена като “благословение от Господа”!
Днес и сега се оставете от гордостта, която във всички тщеславни църкви е обявена като “царуване в Господа”!
Днес и сега вземете Огънят от устните Ми и подпалете черните смолисти въжета на сатанинското превъзнасяне! За да пламнат земята Сенаар и всичките й поклонници! За да пламне кулата, която е най-голямата мерзост, най-уродливото творение и най-тежкото беззаконие пред Лицето на Отца Ми!
Аз, Господ на Хълма Галилея, дадох тези видения на пророка Си! Ако някой е чул Гласа Ми, той ще дойде на Моя Хълм и ще се върже с Моето въже, за да го въздигна при Мене! Ако някой е отхвърлил Гласа Ми, той е отхвърлил и Спасението Ми и за него няма зазоряване довека! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Едно мнение за “СЕНААР – V ГЛАВА

Leave a Reply