СЕНААР – IV ГЛАВА

4. ВЪЖЕТО НА ВЪЗВИСЯВАЩАТА АЛЧНОСТ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Винаги когато пристъпвам към видение или тема, свързана с алчността, аз се виждам с прострян в ръката Господен Меч, който се забива в самото сърце на дявола. И при все, че за покварата и разрушението от алчността аз написах много книги, пак изглежда, че темата остава недовършена и неизчерпана. Защото въпреки многото написани книги, алчността остана да царува в църквите, а нейните слуги – били те търговци, проповедници на просперитета или просто лапачи и изедници, се увеличиха многократно.
Притиснат от непоносимата болка на една постоянна сърдечна скръб, аз неведнъж падах на колене пред моя Господ и със сълзи на очи Го молех да излъска още повече Меча в ръката ми. Неведнъж, обръщайки поглед назад, питах Исус защо толкова много църкви и пастири отхвърлиха спонтанно книги като “Изгони търговците от Храма”, “Златното теле на Църквата”, “Последният банкрут на Мамон”, “Пътят до Лоното на Авраам” и “Проклятието Акелдама”. Нима Божият пророк не бе намерил убедителните думи и библейска аргументация, за да бъде толкова яростно отхвърлян? Нима дори една току що повярвала в Бога душа не можеше да разсъди, че Благодат и търговия, боголюбие и сребролюбие, алчност и щедрост са взаимно изключващи се понятия? И ако тази душа, въпреки тихото нашепване на Христовия Глас, би останала на места, свързани с мерзост и запустение, то как би се оправдала в деня на Божия Яростен Гняв? Нима би извадила като довод пред Вечния Съдия факта, че е стояла в беззаконие, понеже и много други са стояли там? Нима би дръзнала да отвори устата си и да каже на Исус, че е отхвърляла пророческите Му думи, понеже и другите също така ги отхвърляли?
Истината, братко мой, е повече от страшна. Тя ще потвърди на тези, които искат да чуят, че има съдбоносни думи, изречени от Господ, които управляват съдбите на всичките човеци.
Да, казвам ти! Исус е изрекъл думи, които управляват съдбите на целия свят! И именно с размишления за тези думи ще започна въведението преди видението с въжето на възвисяващата алчност.
В “Евангелието от Матея” Господ ясно каза на всичките човеци:
“Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори…” (Матея 7:7-8) 
Забележи, братко мой, че Исус не каза:
“Искайте и ще ви дам, търсете Ме и ще Ме намерите, хлопайте и ще ви отворя!”
Не! Той изрече така думите Си, щото те да бъдат съдба не само за праведните, но и за нечестивите. Защото, колкото до праведните, те всички до един биха искали от Господа, за да получат от Него, и биха Го търсили, за да Го намерят и биха хлопали на Небесната врата, за да им отвори. Но не така стоят нещата с нечестивите. Защото и те прегръщат в сърцата си искането, търсенето и хлопането. Но искането им не е от Господа, нито касае Господните неща, търсенето им не е за Господа, и хлопането им не е на Небесните врати.
Нечестивите искат от дявола, търсят от дявола и хлопат на дявола!
И по силата на съдбоносните думи, изречени от Исус, те получават от дявола, намират дявола и им се отваря от дявола.
Как мислиш, братко мой? Това гнусно и грандиозно творение, наречено “Великий Вавилон” не е ли било съградено именно с искане, търсене и хлопане? Спомни си тук стиха от “Битие”:
“И като потегляха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха. И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя…” (Битие 11:2-4) 
Виждаш ли, че човеците “намериха поле в Сенаарската земя”? Защо го намериха? Именно защото го търсиха, според думите на Исус:
“…търсете и ще намерите…”
Виждаш ли, че човеците поискаха да си съградят град, “даже кула, чийто връх да стига до небето”? Защо намерението им успя и те започнаха да го изграждат и да строят кулата?
Именно защото искаха това, според думите на Исус:
“…искайте и ще ви се даде…”
Но сега искам най-много да внимаваш, понеже в съдбоносните думи на Господа има фатална развръзка. Ония нечестивци в Сенаарската земя търсиха и намериха, искаха и им се даде. Но накрая те направиха грешка. И грешката им беше тази, че искаха и получиха от дявола, а решиха да хлопат на Бога и Той да им отвори. Само така можем да си обясним амбицията им върхът на кулата да стига до Небето:
“Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя…”
Когато някой иска да достигне до Небето, то такъв непременно ще похлопа на вратите на това Небе. И когато Господ му отвори, ще Му каже:
“Слушай, Господи! Аз търсих и намерих, исках и ми се даде! А сега хлопам и Ти ми отваряш! Скоро ме направи да си спечеля име и да утвърдя града си, който построих пред очите Ти!”
Но тогава и Господ от Своя страна ще отговори подобаващо:
“От Мен ли потърси, за да намериш? И от Мен ли поиска, за да ти се даде? Как тогава смееш да хлопаш на вратите Ми, след като от друг си търсил и намерил, и от друг си искал и получил! Аз скоро ще те разпръсна по лицето на цялата земя и ще прекратя нечестивото ти дело!”
Разбираш ли вече размишленията ми, братко мой? Разбираш ли, че който иска, търси и хлопа трябва винаги да го прави само от един господар?
Не е възможно да искаш от единия, а да ти се даде от другия!
Не е възможно да търсиш от единия, а да намериш от другия!
Не е възможно да хлопаш на единия, а да ти отвори другият!
И накрая – точните думи на Исус:
“Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона…” (Матея 6:24) 
Така ли стоят обаче нещата в църквите? Слугуват ли всички на Небесния Господар? Искат ли само от Него, търсят ли само от Него, хлопат ли само на Него?
Не, не и пак не! Тези измамени и прелъстени от дявола църкви направиха древното прегрешение на човеците от Сенаарската земя. Те търсиха поле от дявола и го намериха. Те искаха тухли и смола от дявола и им се дадоха. И накрая – във всичката си мерзост и помрачение – те тръгнаха да строят кулата и да я обричат на Бога. Да я посвещават на Бога. Да я наричат Божие творение и Храм на Святия Дух. И ако в древността Бог не беше съгласен нечестивците да си спечелят име, то нито пък сега в края на времето ще е съгласен с това. Защото Неговия Яростен Гняв ще събори кулата. И Негов ангел ще вдигне един воденичен камък и ще го запокити в морето, казвайки със силен глас:
“Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери…” (Откровение 18:21) 
Нужни бяха тези размишления, защото именно върху тях дяволът е построил най-перфектната си измама. Той е излъгал човеците да искат от него, а да си мислят, че получават от Бога, да търсят от него, а да си мислят, че намират от Бога, да хлопат на него, а да си мислят, че им отваря Самият Бог. А сега да продължа и със самото видение, което Господ разкри пред очите ми. Защото Той отново беше до мен и докосваше главата ми, казвайки:
“Въздай благодарение Богу, понеже всичките ти размисли бяха осветени от Святия Дух и ти наистина проумя измамата на старовременната змия, която е дявол и Сатана. И сега ти казвам да укрепиш сърцето си с вяра и упование в Мене. Защото лукавият не обича Божии пророци да се навъртат около кулата му и да бъдат съгледвачи на Господ. Колко повече, когато чрез теб Аз му нанесох смъртоносни рани, които няма да зараснат до свършека.
А сега вече гледай как Мамон ще хвърли върху издигнатите от кариеризма трите нишки на второто сатанинско въже, което е възвисяващата алчност…”
След последните думи на Исус пред очите ми отново се появи Вавилонската кула. И ето, че аз наистина видях как ковчежникът на Сатана слезе от височините на кулата, държейки въжето на алчността. Така той разплете въжето и спусна върху кариеристите първата нишка, като им казваше:
“О, божии служители! Да се бави ли още господ или да простре ръката на благословията си върху вас, тъй щото да благоденствате?”
“О, не се бави Исусе!” – закрещяха вкупом издигнатите кариеристи – “Скоро простри десницата си и благослови служителите си!”
В този миг Мамон размножи първата от нишките, която беше нишка на сребролюбието, и я хвърли към ръцете на кариеристите, като им казваше:
“Господ вашия бог, е бог на чудеса! Той обича да умножава всичко, което му посветите! Спомнете си двете риби и петте хляба! И като бръкнете в джобовете си – хвърлете нагоре към господа всичките пари, които имате. И той непременно ще ги умножи и преумножи…”
Докато Мамон произнасяше изкусителната си реч, край него налетяха милиони демони на алчност. А кариеристите, като изваждаха сребърници от джобовете си, хвърляха ги нагоре към ковчежника на дявола, като викаха:
“Умножавай, господи! И нека след умножаването ти останат за всеки от нас поне дванадесет пълни коша с пари!”
Ето, че Мамон наистина се развихри в обогатителната си сила. И дъжд от пари, събиран в кошове, наистина направи кариеристите милионери. Те бъркаха в кошовете с очи, плувнали от съблазън, и с възторг раздрънчаваха монетите, викайки “Алелуя”. Но тогава Мамон отново дръпна нишката на сребролюбието, която демоните му вече яко бяха затегнали върху сърцата на кариеристите. И ето, че погубителният дух отново им проговори, като казваше:
“Все още не сте преживели всичките божии благословения, чеда мои! Все още не сте ме опитали, за да ви отворя небесните шлюзове и да изсипя толкова върху вас, че да не можете да го понесете!”
“Как да те опитаме, господи?” – полудяха от възторг кариеристите. А Мамон, развял златната си пелерина, им каза:
“Аз съм господ, който ви обогатявам! И вие, за разлика от първите ми слуги, нямате само десет мнаси, но дванадесет коша със сребърници. Какво още чакате? Търгувайте с тях, докато дойда! Нима още сте без разумение? Нима не помните, че обичам да събирам своето с лихвите? Търгувайте, търгувайте, търгувайте! Дал съм ви слово – сложете му цена! Дал съм ви миро – направете го скъпоценно! Дал съм ви хляб и вино – излезте на пазара и го продайте! Така непременно ще видите колко много човеци искат да придобият господното, като ви дадат парите си!”
Тези думи на Мамон бяха като отприщване на язовирна стена. Понеже всичките онези кариеристи мигновено сложиха цена на всичко, което можеше да се продаде. И тогава дванадесетте коша със сребърници, които имаше всеки от тях, станаха сто и двадесет. Точно тогава настъпи моментът за втората нишка от въжето на възвисяващата алчност. И ето, че Мамон я простря върху забогателите кариеристи, като им казваше:
“Никак не спирайте да приемате благата ми. Но заедно с тях приемете второто ми специално благословение за всички вас. Скоро го вземете и нека животът ви се изпълни с имоти и владения. Колкото повече имоти и владения, толкова повече човеците ще знаят и разбират, че господ стои зад вас и над вас! Които от вас посоча – нека се качат нагоре в храма ми! Които не се качат – нека постоянстват, за да се качат!”
Ето, че духът на светското богатство размножи и втората нишка, която беше нишка на користолюбието. И тогава всичките забогатели кариеристи станаха дословни изпълнители на сатанинското кредо:
“Тичай на корист – бързай на грабеж!”
Те купуваха сгради, земя, комуникации, телевизии, радиа, влияние в политиката и дори държавни длъжности. Те купуваха всичко, което можеше да се купи с пари. И мнозина от тях, станали мултимилионери, се качиха не с десетки, но със стотици етажи нагоре по кулата. А тогава за трети път Мамон развя златната си мантия над сатанинските угодници, държейки третата и последна нишка от въжето на възвисяващата алчност. Така той им извика, казвайки:
“Вие наистина блестите като звезди за вечни векове. И за да бъде радостта на вашия господ пълна – засенчете с блясъка си всичките други звезди на света. Нека светът да знае, че ако неговите звезди светят, божиите светят по-силно и властно. Блестете, звезди господни! Разкошествайте постоянно! Бъдете всякога на прицел! Покажете на целия свят що ще рече благоденствие от бога! Обличайте се така, както светският елит не може да се облече! Карайте автомобили, каквито светският елит не може да кара! Носете бижута и скъпоценности, каквито светският елит не може да носи! Бъдете слава господна, както беше Соломон! Понеже в неговото време среброто се считаше за нищо!”
Братко мой! Твърде смъртоносна беше тази последна нишка на алчността. Защото това беше нишката на сладострастието. Нишката на тези, които без всякакъв срам, свян и страх от Бога, разкошестваха в греховете си и угояваха сърцата си за деня на клането. И аз, не можейки повече да гледам на видението, се обърнах към моя Господ, като Му казах:
“Ах, Исусе! Колко още да понесе сърцето на слугата Ти? Боли ме, Господи! Боли ме за всичките съблазнени, отровени и съсипани хора! Боли ме за тези, които забравиха, че този прогнил свят принадлежи на Сатана и той дава богатствата му само на тези, които му се поклонят! Боли ме за човеците, които и до днес не разбраха какви са истинските съкровища и какво е богатството, чиято сетнина е Вечен Живот в Небето…”
В отговор на думите ми Исус ме погали, а след това ми проговори, като казваше:
“Зная, че те боли слуго Мой! И за разлика от други книги, в които устата Господна се е отваряла против нечестието на сребролюбците, тук само ще кажа на всичките Си чеда да събират съкровищата си при Мен на Небето. Защото, било че бих проклел слугите на Мамон, пак те с делата си ще се прокълнат стократно повече. Било, че бих запечатал користолюбците като чеда на дявола, пак те с делата си ще се запечатат стократно повече. Било, че бих изобличил сладострастниците и посочил мястото им в огъня на пъкъла, пак те сами ще приготвят сърцата си за вечното наказание. Но за свидетелство на Църквата Ми, ще повторя думите, с които Святият напълни сърцето ти:
Не е възможно да искате от дявола, а да ви се даде от Бога и Отца! Не е възможно да търсите от дявола, а да намерите от Бога и Отца! Не е възможно да хлопате на дявола, а да ви отвори Господ!
Който иска Мен, ще получи Мен!
Който търси Мен, ще намери Мен!
Който хлопа на Моята Врата, ще му отворя!
Всички останали имат съдбата да се превърнат в сухи пръчки, приготвени за Огъня на Гнева!
Аз, Даващият и Отварящият, дадох това видение на пророка Си!”

Leave a Reply