СЕНААР – III ГЛАВА

3. ВЪЖЕТО НА ВЪЗВИСЯВАЩИЯ КАРИЕРИЗЪМ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако има погнуса, която в пълна степен да съблазнява човешките сърца и да отделя цели църкви от присъствието на Святия Дух, то тази погнуса е сатанинското въже на възвисяващия кариеризъм. Затова нека да започна с въпрос към теб:
Ти знаеш ли какво е кариеризмът? Знаеш ли какво представлява онази система на издигане в църковната йерархия, за която мнозина биха дали мило и драго, само и само да получат шанса да “заблестят” над вярващите?
Колкото до света, ние всички сме забелязвали, че там отношенията между човеците изцяло зависят от кариеризма. Навсякъде има началници и подчинени. Навсякъде ще видим поразяващата разлика в социалната стълбица, тъй щото едните наистина са “горе”, а другите “долу”. Но какво се случва когато нещата, характерни за света, станат характерни и за църквата? Случва се това, че човек не може да направи разлика между света и църквата. Нещо повече – по своето падение и морално разложение църковните кариеристи са в пъти по-зли и гадни, отколкото който и да е светски кариерист. Най-малкото – светският кариерист преследва кариерата си, залагайки на образование, професионална реализация и постоянно усърдие в преследването на целите си. Тъй щото, от позицията на своята кариера той не може дори с пръст да бъде бутнат, понеже е изпълнил задължителните условия за издигане в професионалния или социалния си статус.
Но нека сега отново да погледнем към църковния кариеризъм, сиреч, към издигането в църковната йерархия.
Какво би трябвало да бъде това издигане?
Несъмнено – издигане към Господ Исус Христос с постоянно вършене на Неговата Воля и печелене на Неговото благоволение.
Но ето тук настъпва първият разрив между човешките и божествените критерии. Защото в църковния кариеризъм те категорично се разминават, както по посока, така и по призвание.
Какъв е божественият критерий за издигане в Господното име?
Несъмнено – изпълняването на долунаписаното Господно повеление в Дух и Истина. Ето това повеление:
“Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина…” (Матея 20:25-28)
Както виждаш, братко мой, нещата отпреди две хиляди години и до днес никак не са се променили. И днес управителите на народите господаруват над тях, и големците им властват над тях. Но нашият Господ категорично заявява, че между нас “не ще бъде така”. И ако някой от нас иска да стане големец между всинца ни, трябва да ни бъде служител, или ако иска да бъде пръв между всинца ни – трябва да бъде слуга.
Днес трагедията на мнозинството е твърде страшна. Страшна не по друга причина, а защото се намериха нечестивци, които оспориха думите на Исус. И с примера си и делата си те всъщност Му казаха:
“А-а-а-а, не така Господи! Ти казваш, че ”не ще бъде така”, но ние Ти заявяваме, че ще бъде така. И не просто ще бъде така, както ние решим, но ще накараме целия свят да се възхити и преклони пред църковния кариеризъм…”
Братко мой! Думите ми са слаби и недостатъчни, за да опиша всичката си сърдечна погнуса, когато Господ отвори очите ми, за да видя на какви мерзости е способен църковният кариеризъм. Помисли само върху факта, че и най-големите световни властници стигат дотам, че да управляват от няколко милиона до няколко стотици милиона човеци. Такива са кралете, президентите и премиерите, облечени с власт в собствените си държави. Едни от тях са сменяеми по длъжност и статут, а други – несменяеми. Но всички те, събрани заедно, бледнеят пред шокиращите свидетелства на църковната йерархия. Защото, когато тръгнат да обикалят света и да правят визити на високо равнище, спират в Рим и след това прехласнати пристъпват във Ватикана. За да наведат глави и да се поклонят на един смъртен човек, наречен “Свят отец”, който ръководи два милиарда католици. Къде са милионите поданици, къде са дори и стотиците милиони, когато в църковната йерархия става въпрос за два милиарда? Слугува ли този папа на всичките християни, за да изпълни Святата Христова заповед, която вече цитирах? Слугува ли личната му армия от кардинали и архиепископи на християните по цялата земя? Намериха ли тези лъскави папски поклонници поне едно основание в живота си, та да изповядат искрените думи на Христовите Апостоли:
“…ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени. Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянстваме; като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко…” (1 Коринтяни 4:10-13)
Иди тогава във Ватикана, братко мой! За да видиш ония, които са станали измет на света, измет на всичко. Иди и ги виж как и до този час гладуват и жадуват, скитат се голи и биват бити. И бъди сигурен, че само за златните украшения по една лилава туника на един високопоставен кардинал ще ти трябват спестяванията от няколко години труд. А след това отново се замисли върху Христовите думи. Защото, за да ги изрече, Исус е имал нещо твърде важно в предвид. А именно, че Той ще се възкачи на Небето, а земята всякога ще има нужда от присъствието Му. Тъй щото именно Неговите “големци”, имащи призванието да слугуват между братята си, да компенсират отсъствието на Господ, изявявайки съвършено Неговото присъствие.
Именно тук се случи най-голямата измама на църковния кариеризъм. Защото амбицираните кариеристи решиха, че щом Христос отсъства, то трябва изцяло да Го игнорират и да тръгнат да управляват църквата, както си намерят за добре. А когато някъде отсъства Христос, тогава там присъства дяволът. И този откачен и проклет Божий противник няма да направи нищо друго, освен да завърже самозванците и властолюбците с въжето на възвисяващия кариеризъм. Затова нека повече да не размишлявам върху кариеризма, но да ти предам Личните думи на моя Господ, когато Той показа на сърцето ми видението с първото от въжетата на дявола. Ето думите Му:
“Слуго Мой! Никак да не отпада сърцето ти от мерзостта и беззаконието, на които ще те направя свидетел. Защото, въпреки милиардите вярващи, пак твоят Господ има само една шепа верни, които да не обичат живота си дотолкоз, че да бягат от гонение и смърт. Затова виж сега въжето, което дяволът ще спусне от кулата върху всичките си поклонници, а демоните му ще го разплетат на трите му нишки…”
След последните Си думи Исус докосна главата ми, тъй че пред очите ми се появи Вавилонската кула. И ето, че аз наистина виждах въжето, за което Господ ми даваше видението. Блестящо с измамна и лукава светлина, то накара милионите долу да ахнат от възбуда и пожелание. Така край въжето се появи самият дух на Езавел. И като разплете въжето на три отделни нишки, наведе първата над поклонниците, като извика:
“Искате ли да бъдете угодни на вашия господ? Искате ли да спечелите благоволението му?”
“Ангел господен ни говори!” – пощуряха тълпите. А след това те единодушно извикаха:
“Искаме, искаме…”
В този миг духът на Езавел се наведе още повече с първата нишка, като казваше:
“Гледайте нагоре, към храма на господа, вашия бог! И вижте колко много човеци той е направил свидетели на името си. Покорявайте се на тези, които той вече е въздигнал и запечатал като свои. Угаждайте им така, сякаш че угаждате на Христа! Колкото повече угаждате, толкова повече ще спечелвате благоволението господно. За да дойде миг, когато лично господ ще ви върже с въжето си и ще ви въздигне в храма си! Искате ли това, деца божии?”
“Искаме, искаме! И на неговите въздигнати ще угаждаме!”
Думите на тълпите, силни като вятър, накараха духът на Езавел да се ухили с ехидна усмивка. А след това отново да извика:
“Главното е угаждане! Защото само които угаждат, те ще се нарекат угодници! Угаждайте, угаждайте, угаждайте!”
Докато нечестивият дух подгряваше тълпите, настъпи масова истерия около нишката на първото въже. Милиони ръце се протегнаха, за да я хванат. А тогава самият дявол разклати въжето от кулата, тъй щото настъпи знамение и първото от разплетените му въжета започна да се размножава. А с размножаването край духа на Езавел се събраха стотици, хиляди и милиони демони, заети с едно и също нещо – да връзват сърцата на човеците с нишката на човекоугодничеството. Всичко това ме накара да извърна погнусен главата си към Исус и да Го попитам:
“Какво ми даваш да видя, Господи? Та ето, че Езавел измами и омая цялото множество, тъй щото всички пожелаха да станат човекоугодници. И как утре такива ще искат да се наричат Твои слуги, след като не угаждат на Тебе, а на вече издигнатите от дявола?”
В отговор Господ ми проговори, като казваше:
“А чете ли някой от тези човеци Новия Завет, който прилежно е пъхнал в джоба на сакото си?
Казвам ти, Стефане! Човеците пред тази кула са слепи и не могат да четат Завета на Господа. Нито буква, нито дума, нито Дух от Духа на Отца Ми би могъл да ги спаси и просвети. Но за свидетелство на Моята Църква ти си спомни писаното от Моя Апостол Павел в “Посланието към Галатяните”. Защото това бяха думи, свързани именно с правилното угодничество…”
Докато Исус ми говореше, в сърцето ми нахлуха искрените думи на Павел, които гласяха:
“Както ей сега казахме, така пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет. Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга. Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа…” (Галатяни 1:9-12) 
В следващия миг Гласът на моя Господ стана гневен и страшен. И Той, с огнени искри в очите Си, посочи към връзващите се с нишката поклонници край кулата, като извика:
“Кои са безумците, които размениха Господното благовестие за човешки брътвежи и гнусотии? Кои са безумците, които тръгнаха да угаждат на смъртни човеци, а не помислиха за сетнината на проклетията, на която са предадени? Кои са омаяните и извратени по сърце, които забравиха простичката истина, че Ме придобиват само човеците, които слугуват? И не затова ли се напълни кулата на Моя противник с милиони души, понеже всички те се отказаха да Ме следват с простота и чистота? Какво значи това, че поклонници ще примират от възторг и благоволение, докосвайки само крайчеца от някоя попска или кардиналска мантия? Какво значи, че такива ще угаждат и боготворят в сърцата си плевели, които са предадени на проклетия и изгаряне?
Но ето това е първата от нишките на възвисяващия кариеризъм – нишката на угодничеството пред човеци. Нишката, която ще те накара да си счупиш кръста от поклони и да израниш езика си от близане на подметки и обувки, докато Сатана те въздигне на първите етажи от кулата си.
Но ако такава е първата нишка, то каква ли ще е втората?
Виж и нея, слуго Мой, защото духът на Езавел отново действа с всичкото си омайване и чародейство…”
Отново гледах към кулата, когато край всичките завързани човеци с първата нишка, прелетя духът на Езавел. Той докосваше главите на човекоугодниците, като им казваше:
“Люби ви моят бог, понеже и вие сте го възлюбили. И както показахте почит на издигнатите от него, така и вие ще бъдете въздигнати. Искате ли това, божии служители?”
“О, господи! Искаме, искаме!” – завикаха с прекомерно вълнение завързаните с нишката човеци.
“Първенствувайте тогава! Защото моят господ ви показа благоволението си и непременно ще ви направи първи сред всичките. За да им бъдете пример за подражание и следване…”
Ето, че към всичките поклонници полетя втората от нишките на възвисяващия кариеризъм. И те, като я хванаха страстно, започнаха да връзват с нея сърцата си, викайки с цяло гърло:
“Ние сме помазаниците, ние сме върховните представители на божията власт на земята! Скоро да ни се преклоните, господни паства! И като престанете да гледате на всичко друго, нас съзерцавайте и от нас се възхищавайте! Защото бог нас издигна, а не вас!”
Колкото повече гледах тоталното помрачение в сърцата на издигнатите от дявола, толкова повече един белег на твърде тежко престъпление изплуваше в мислите ми. Тъй щото накрая извърнах главата си съм Исус, като Го попитах:
“О, Спасителю мой! Не е ли тази втора нишка на възвисяващия кариеризъм именно първенствуването на Диотреф? Не бе ли той дяволският човек, който отказа да приеме примера и посланията на Твоя Апостол Йоан?”
“Да, Стефане! Правилно си забелязал, че именно първенствуването на Диотреф е втората от нишките на възвисяващия кариеризъм. И като грях и престъпление против Бога и Отца, тя превишава първата нишка. Понеже такива поклонници на Диотреф започват яростно да мътят водите и да насилстват над стадата. Те са, за които казах, че не влизат през Вратата, а и на влизащите пречат. Те са, които с мръсните си нозе и с гнусните си ръце се поругават със Святата заповед, записана от Апостола Ми Павел:
“Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие; нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото. И когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва…” (1 Петрово 5:2-4)
А какво им се пише на поклонниците на Диотреф, когато се яви Пастиреначалникът? Какво им се пише на първенствуващи, които са забравили, че трябва да бъдат последни, за да бъда Аз пръв? Венец на Слава ли ще получат те или огнена скоба на вечно наказание?
Ето, казвам не само на теб, но и на всичките Божии чеда, че колкото повече се бави Божието въздаяние над първенствуващите, толкова по-страшно ще е наказанието им в пламъците на пъкъла! Но ти виж сега третата нишка на възвисяващия кариеризъм. Защото ако предишните тежат с греха си като желязо, тази третата тежи като олово…”
Ето, че за трети път погледнах към издигнатите от дявола човеци на кулата, които вече бяха вързали сърцата си с двете от нишките на възвисяващия кариеризъм. Те простираха ръцете си нагоре, към по-горните етажи на кулата, като крещяха страстно:
“Издигни ни още, господи! Тук ни е ниско, ниско! Искаме още по-високо, още по-високо, още по-високо!”
Чула сладострастните им изблици, Езавел отново прелетя всред всички тях, като държеше в ръката си последната трета нишка. И ето, че чародейката извика към издигнатите, казвайки:
“Вие вече първенствувате, но това не е достатъчно. И моят бог има белег, с който ще ви запечата толкова по-високо, колкото повече му се поклоните. Този белег е вашето образоване и свързаните с него духовни звания и титли. Затова скоро прострете ръцете си към всичкото духовно израстване, приготвено ви от господа! Искате ли това, божии помазаници? Искате ли в дух и истина да бъдете потвърдени като неговите посветени? Копнеете ли за божието посвещение и личното му ръкополагане?”
“О, Исусе!” – закрещяха поклонниците:
“Скоро да ни дадеш посвещението си! Скоро да ни ръкоположиш и извисиш над всичките господни паства! Искаме да бъдем високо в храма ти! Високо, високо, високо!”
Чула всичките изблици, които кънтяха тотално по цялото протежение на кулата, Езавел размножи и последната от нишките, спускайки я върху кариеристите. И ето, че те хващаха нишките и ги връзваха в сърцата си, а след това крещяха на останалите под тях, като им казваха:
“Никак вече да не ни наричате по имената ни, защото ние сме божии наместници на земята! А вместо това свикнете да ни призовавате с титлите на нашето посвещение!”
Така, в пълната религиозна еуфория, едни викаха:
“Ние сме патриарси! Ние сме светейшество! Така да се обръщате към нас!”
Втори под тях им пригласяха:
“Ние сме екзарси! Ние сме блаженство! Така да ни наричате вече!
Трети под тях крещяха, казвайки:
“Ние сме митрополити! Ние сме високо преосвещенство! Друго не ни подобава – само така се обръщайте към нас!”
Четвърти под тях добавяха:
“Ние сме архимандрити! Ние сме високо преподобни! Да не сте посмели с друго обръщение да ни скверните!”
А пети под тях, като капак на йерархичното титулуване, с гордост тръбяха:
“Ние сме протойереи и архидякони! Ние сме господното благовейнство!”
Слушайки всичките религиозни титли на издигнатите по етажите, аз не издържах и се обърнах към моя Господ, като Го попитах:
“О, Исусе! Как да разбирам това титулуване? Та то никак не приляга на смъртни човеци, нито е записано в Твоето Слово, за да се спазва…”
А тогава Исус ми отговори, казвайки:
“Виж отново титлите, слуго Мой! Виж “светейшеството”! Виж “блаженството”! Виж “високото преосвещенство”! Виж “високото преподобие” и “благовейнството”!
А сега, като игнорираш, че е религиозно обръщение, Ми кажи какви мисли ти навява “светейшеството”…”
“О, Господи мой! Самата дума е от славянския език и иде да покаже превъзходна форма на “свят”, сиреч, “пресвятост”…”
“Добре тогава! Ако Отец Ми ви даде Дух от Духа Си и в Словото Ми Този Дух беше наречен “Свят”, то какъв ще да е “пресвятият”? Кой би дръзнал да се облича с титла, говореща за “пресвятост”, когато дори не може да пристъпи, нито да се докосне до Святостта на Бога?”
“О, Господи мой! Тази титла е част от гнусното превъзнасяне на Сатана против Отец, Сина и Святия Дух. Тя цели да внуши на света и човеците, че по ранг на извисяване, чистота и Святост религиозните лидери дори са надминали Святия Дух, понеже се титулуват с обръщения, свързани с “пресвятост”…”
“Нещо повече, момчето Ми! Ако има личност във Вселената, на Която да подобава Пресвятост, то това е Отец Ми, Пресвятият! Но когато титулуването е свалило това обръщение от Небесното му място в земните места, за да бъде давано на религиозни кариеристи, то тогава грехът и бунта на тези кариеристи е станал твърде тежък, понеже лукаво са присвоили обръщение, което никак не подобава на делата им, нито на помислите им.
Но ти виж и второто обръщение, свързано с “блаженството”. Кой е блажен? Не е ли този, който е изгубил всичко заради Мене? Не е ли този, който бива гонен и убиван заради Правдата? Не е ли този, който е нищ духом? Как тогава това звание да подобава на човеци, които са окупирали върховете на църковната йерархия? Как това звание да подобава на кариеристи, които никога не са познали, нито са изпитали върху себе си Раните Господни? Как това звание да подобава на човеци, които вместо трънения Ми венец носят корони от злато и сребро, украсени с рубини и диаманти? И ако това ти се вижда малко, то виж и “високото преосвещенство”… Какво е преосвещенството, слуго Мой?”
“О, Исусе! Тази титла има за корен думата “освещение”, сиреч духовното ни очистване и умиване от Твоята Кръв, която ни дава право да пристъпим пред Престола на Благодатта, за да бъдем Твои свещеници, които живеят и проповядват Святото Ти Спасение на човеците. Но когато към Освещението се прибави частицата “пре”, то се превръща в “преосвещение”, сиреч, нещо повече от Освещението. И на всичкото отгоре към тази частица “пре” се слага и духовното ударение, че става дума за “високо преосвещенство”. И тук отново виждам почерка на Сатана, свързан с неговото превъзнасяне. Защото Твоето въже Ти ни даваш заради Твоето Възнасяне, а дяволът дава въже на неговите заради неговото лично превъзнасяне. А превъзнасянето във всички случаи е въздигането на място, което не ни подобава…”
Тук Господ с гневен Глас ме прекъсна, като ми казваше:
“А подобава ли на земни черепки, които скоро ще се превърнат в пръст и прах, да наричат себе си “високо преосвещенство”? Кога изобщо те се осветиха, за да станат “свещенство”? И кога след “свещенството” си се преосветиха, за да станат “преосвещенство”? И кога след “преосвещенството” си се въздигнаха далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, та да се нарекат “високо преосвещенство”? Но ти виж следващата гнусота на Езавел, свързана с титулуването, защото тя се нарича “високо преподобие”. Какво разбираш ти под тази титла?”
“О, Исусе! Коренът на титлата е в думата “подобен”. Тя иде да ни напомни, че Отец направи човека по Своя Образ и Своето подобие. Но тя също има и един по-дълбок смисъл, който касае Теб, Господи! Защото Ти Си, Който слезе от Небето в плът, подобна на човешката, за да приемеш Образ на слуга. Тъй щото, наричайки Себе Си в Евангелието “Човешкият Син” Ти всъщност ни се разкри като Подобният от Отца…”
“А какво става, когато някой няма страх от Подобния на Отца, и дръзне да се нарече “високо преподобен”? Няма ли тогава “преподобният” да е нещо повече от Подобния? И не станаха ли така религиозните кариеристи на земята дори нещо повече от Господ, Който умря за греховете им? И кой от тях разбира, че титулуването е грях на сатанинското превъзнасяне, който запечатва поклонниците с неизтриваема поквара и мерзост, понеже дръзват да съпоставят себе си с Бога? Виж най-сетне титлата, наречена “благовейнство”. Какво е благовейнството, слуго Мой?”
“О, Исусе! Това е друга изразна форма на думата “благовоние”, сиреч на благоуханието, което ние трябва да бъдем пред Твоето Лице…”
“А какво благовоние могат да бъдат пред Лицето Ми тези, които не се съединиха в смърт, подобна на Моята, за да намерят и Живота Ми? Какво благовоние да бъдат тези, от чиито гнусни дела мирише на развалено и на леш? Не казах ли на всички ви, че гдето е лешта, там ще се съберат и лешояди? И проумявате ли най-сетне, че не подобава между братя в Христа да се титулуват, понеже само един е Господарят ви, а вие всички сте слуги едни на други? Но ето затова дадох на слугата Си да ви разкрие как изглежда първото от въжетата на сатанинското превъзнасяне, което е въжето на църковния кариеризъм. И днес строго заповядвам на всички ви:
Скоро да изхвърлите от сърцата си всичките титли, всяко първенствуване и всяко угодничество пред човеците. Никак да не зачитате християнската религия, понеже от нея са създадени всичките етажи на Вавилонската кула. Никак да не наричате никой човек по друг начин, освен като “брат” или “сестра” или чрез името му, което той трябва да носи достойно пред Бога и Отца.
Никого на земята да не наречете свой учител, понеже Аз съм вашият Учител, Който ви учи чрез Святия Дух!
Никого на земята да не наречете “Отче” или “Свят Отец”, понеже Един е Отец Ви и Той е на небесата!
Никого на земята да не наречете “светейшество”, “блаженство”, “преосвещенство”, “преподобие” или “благовейнство”! Защото Един е Светейшият, Блаженият, Преосветеният, Преподобният и Благовейният – Отец Ми, Който е на небесата!
Никак да не пристъпите в земята Сенаар, нито да се впечатлявате от последната кула на Сатана, защото сетнината й ще бъде в пламъците на Божия Яростен Гняв! Аз, Гневът Божий и Ужасът на нечестивите, дадох това видение на пророка Си!”

Едно мнение за “СЕНААР – III ГЛАВА

Leave a Reply