СЕНААР – II ГЛАВА

2. ТРОЙНОТО ВЪЖЕ НА САТАНИНСКОТО ПРЕВЪЗНАСЯНЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако Господ би благоволил да ми подари още десет живота, освен този, пак искрено ти заявявам, че щях да ги изживея в слугуване към Него и към всичките Божии чеда. Не съжалявам за нищо от онова, което преживях. Не съжалявам нито за храчките и хулите, нито за лъжите и опозоряването, нито за стрелите и камъните, нито за предателствата и отстъпленията. Защото всичко, което ми се случи и ще продължава да ми се случва, е най-категоричното доказателство, че Христос е оживял съвършено в живота ми.
А когато Божият Син стане съвършен и реален в живота на християнина, то тогава срещу Господния последовател Сатана ще възправи всичката си възможна сила, всичките си духове, всичката изобретателност на гнусното си лукавство. Аз се учудвам, но е факт, че сърцата на милиони вярващи са заслепени. Или по-скоро бих казал – неправилно фокусирани. Когато вземеш един бинокъл в ръцете си и започнеш да въртиш окуляра му, то ще забележиш, че в зависимост от фокуса едни образи избледняват и се замъгляват, а други стават кристално ясни. И тогава, в зависимост от онова, което искаш да гледаш, ти оставаш бинокъла на предпочитаната настройка. Въпросът е:
На каква настройка днес е фокусирана сърдечната вяра на мнозинството от християните? Какво или кого гледат те? От какво или на кого се възхищават? Помним ли всички стиховете, които Апостол Павел ни даде като пример за сърдечна настройка:
“Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса. Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, – като забравям задното и се простирам към предното, пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса…” (Филипяни 3:12-14) 
Павел имаше прицелна точка и това беше горното от Бога призвание в Христос Исус. Павел беше хванал на фокус Образа на Божия Син и беше готов да изгуби всичко, само и само да придобие този Образ. За съжаление днес битуват едни други прицелни точки, един друг фокус, с който дяволът е хипнотизирал милиони сърца. И това е фокусът на кариеризма, алчността и гордостта.
Още помня дните на моето християнско детство, когато в някоя от залите на НДК трябваше да ръкопляскам на църковни величия, дошли най-често от Америка. Още помня бляскави християнски лидери, като Павел Игнатов, Пламен Цолов и Любомир Бозмаров, които на не една и две конференции искаха да убедят човеците в претъпканите си зали, че ако прожекторите осветяват скъпите презокеански гости, колко повече ги осветява Святият Дух и Христос свидетелства на всичките им думи и послания. Още помня всичката възможна Вавилонска гнусотия, която измамно се разля из всички по-големи градове в България, а човеците я приеха спонтанно като съживление, като посещение от Небето, като Огън и Свято Миро, дадени от Христос за Неговата Църква.
Истината е, че след подобни конференции и събрания мнозинството просто се запали от дяволския огън. И посочените сред него побързаха да дадат мило и драго, за да заминат в страната на неограничените възможности. Там, откъдето ще се върнат амбицирани, костюмирани, дипломирани и гримирани, за да вършат злото, за което са посочени от Сатана. Но можеше ли детето Стефан да забележи перфектно направената измама? Можеше ли един младенец с няколко месеца вяра зад гърба си да види Вавилонската кула и тройното въже, което дяволът пуска от върха, за да издига угодниците си? Можеше ли един едва кретащ от мизерия младеж да съпостави единствения си чифт дънки и износени маратонки с костюми и обувки за по няколко хиляди долара и с ризи, извадени току що от най-модерните каталози на западния просперитет? Можеше ли в онова време преди петнадесет години дори да помечтае да бъде сниман с камера, когато дори една фотографска снимка беше въпрос на престиж?
Но ето, че всички новоизлюпени български пастирчета и проповедници даваха мило и драго, за да спретнат поредната конференция. Събираха всички възможни дарения и десятъци от църквите си, за да осигурят на скъпите гости от Америка луксозни стаи в реномирани хотели.
Беше ли в този миг българската Христова Църква като онази бедна вдовица от Сарепта Сидонска, която е готова да даде последното си масълце и шепа брашънце на слугата на Вечния Йеова?
Не, братко мой! Това заблудено и объркано общество от нароили се църкви в зората на демокрацията изглеждаше другояче. То не търсеше отговор от Небето. То не искаше отговор отгоре, от Христос и от Небесния Отец! То търсеше отговор само и единствено от Вавилонската кула в последната земя Сенаар. То протягаше ръце именно към издигнатите от дявола съблазнители, които трябваше да дойдат в България и да поставят властта на змея, звяра и лъжепророка.
На другия дух, другия Исус и другото благовестие!
На просперитета, теологията и тщеславието!
Нима мога да забравя как проповедникът Робъртс Лиардън крещеше в зала “Универсиада”:
“Просперитет, просперитет, просперитет!”
Нима мога да забравя как пред входа на залата търговците бяха затрупали сергиите си с неговите книги и с тези на Любомир Бозмаров? Нима мога да забравя как в зала “България” пастор Пламен Цолов един час правеше реклама на американска вратовръзка, на напитката “Кока Кола” и на лъскавите американски църкви по Бродуей? Нима мога да отрека, че като младенец е трябвало да ям и пия всичката сатанинска помия, дошла от Америка?
Не, братко мой! Не мога да отрека! Защото детето Стефан трябваше да порасне до младеж. И като вземе Меча на Божието Слово – да го простре срещу всичките врагове на вярата в Исус. Защото младежът Стефан трябваше да се укрепи докрай. И изпълнен с Христовото благоволение да стане баща. За да ражда в Небесното благовестие всички, които имат чисти и искрени сърца за Царя от Сион. Защото бащата Стефан, смирен и отрекъл се от себе си, трябваше да приеме за неизбежен път и жребий истината, че Христос се придобива със слугуване. Не с превъзнасяне и търговия, не със скъпи дрехи и дипломиране, не с шумни и бляскави конференции, но със слугуване. С ежедневно себеотричане и умиране, с пробождане и изпиване на цялата Господна чаша. С мисълта, че наградата му е горе, а не долу. Със свидетелството от Дух и Истина, че е отричан и гонен заради Правдата от вяра.
След всички тези навременни и извикани от темата думи, аз искам отново да те направя свидетел на видението, което Господ показа пред очите ми. Защото Той отново ми проговори, като казваше:
“Ела след Мене, слуго Мой! За да видиш как дяволът хвърля от кулата тройното въже на своето превъзнасяне…”
С вълнение последвах моя Господ, когато пред очите ми отново се появи Вавилонската кула. И ето, че аз видях как в основата й стояха неизброими множества от човеци. Всички те вдигаха нагоре ръцете си, като викаха:
“Господи, господи, господи! Покажи ни благоволението си! Издигни ни при себе си! Направи ни свидетели на името си!”
Докато тълпите крещяха, стана знамение. Защото от височините на кулата започна да се спуска въже към тълпите. Този път то не изглеждаше черно и покрито от смола, според каквито бяха изричните инструкции на дявола. Тъкмо обратното – въжето светеше, сякаш че беше събрало в себе си хиляди слънчеви лъчи. Падайки надолу, към основата и при множествата, то многократно осветяваше вече съградилите се в кулата тухли, придавайки им ореол на светци. Това докарваше човеците до религиозен делириум, тъй щото всички замаяни продължаваха да викат:
“Господи, господи, господи! Дай ни въжето си!”
Думите на множествата явно се харесаха на Сатана. И ето, че той самият, разперил крилата си, започна да се снишава при човеците. Но този дявол, който виждаха очите ми, нямаше никакви признаци да прилича на дявол.
Не, братко мой! Черната му мантия, от която падаше собственоръчно изплетеното му въже, беше станала бляскава и бяла. Смолата по въжето му наподобяваше на Свято Миро, а образът на Сатана бе измамливо божествен, като дословно изпълнение на стиховете от посланието на Апостол Павел:
“И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел; тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им…” (2 Коринтяни 11:14) 
Не разпознали измамливо преправения дявол, тълпите още повече закрещяха и протягаха ръце към него. Но ето, че Сатана вдигна ръцете си, за да въдвори тишина, като казваше:
“Мир на вас, Божии чеда! Мир на всички близки и далечни, които са дошли да търсят благоволението при храма ми! Чух гласовете ви и слязох при вас, за да ви загърна с всичкото си благоволение! Искате ли го, чеда мои?”
“О, искаме го, господи!” – закрещяха тълпите. А тогава дяволът повдигна въжето, слизащо от мантията му, като казваше:
“Който ме люби, той ще поиска да се завърже с въжето ми! Тъй щото, гдето съм аз, там с мене да бъде и поклонникът ми! Аз ще ви въздигна с въжето си, а от вас искам само да се завържете с него.
Ето, от три въжета е сплетено въжето ми. Първото въже е въздигането в Господното име! С него ще ви направя управители над Господните люде! Второто въже е благословението в Господното име! С него ще ви направя за ублажаване и пример над Господните люде! Третото въже е царуването в Господното име! С него ще ви направя мои царе и свидетели по целия свят! Нима някой би се отказал да се върже с въжетата ми? Нима някой би презрял такова изобилие от моето благоволение?”
Чули измамните думи на Сатана, човеците още повече протегнаха ръцете си към тройното въже на дявола. А той, като го разклати и залюля по цялото протежение на кулата, отново извика:
“Този е храмът ми, в който влизат само посветените ми! В тях благоволя и на тях показвам всичката си божествена щедрост и благоволение! Скоро започнете да се състезавате, за да ми угодите! Защото мнозина тичат по игрището, а само един получава наградата! Така тичайте, щото да я получите!”
В следващия миг дяволът ловко разплете въжето си на другите три въжета, от които то беше сплетено. И като даде знак на висшите си демони, за да хванат въжетата, рече им тихо:
“Разплетете всяко от трите ми въжета на нишките, от които е направено! И като лъжете и мамите човеците пред кулата, скоро ги вържете и изтеглете нагоре – всеки до етажа, който му подобава. А аз ще ви гледам от върха на кулата и ще управлявам всичките ви работи!”
Думите на Сатана ме изумиха до сетен предел. Той беше не просто лъжец, но перфектен измамник с невъобразимо лукавство. Ето защо развълнуван казах на моя Господ:
“О, Исусе! Голяма е измамата на Сатана и още по-неуловимо е лукавството му. Той нарече кариеризма си “въздигане в Господното име”. Той нарече алчността си “благословение в Господното име”. Той нарече гордостта си “царуване в Господното име”. А накрая се оказа, че всяко от въжетата му е сплетено от още по-малки нишки…”
Чул думите ми, Исус погали главата ми. А след това с твърде загрижен и сериозен Глас ми проговори, казвайки:
“А ти какво си очаквал, слуго Мой? Нима си мислил, че една старовременна змия с хилядолетен опит би позволила провал в измамата си? А как ще реагираш, ако ти кажа, че само човеци, изпълнени със Святия Дух и духовно преселени в Небето могат да разделят нейните въжета от Моите? И не затова ли Моят Апостол Йоан каза в “Откровението”:
“Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време…” (Откровение 12:12)
Но ето затова ти се дава тази пророческа книга. Защото с нея Божиите чеда ще имат верния фокус на сърцата си. За да разпознаят Вавилонската кула и да разделят Възнасяне от превъзнасяне, въздигане от кариеризъм, благословение от алчност, и царуване от гордост. А ти, като смириш сърцето си до смърт, подобна на Моята, очаквай следващото Ми идване при теб, когато ще ти дам да видиш трите въжета на дявола и нишките от които те са направени…”

Едно мнение за “СЕНААР – II ГЛАВА

Leave a Reply