СЕНААР – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО СЪС ЗЕМЯТА СЕНААР

Братко мой! Верни ми приятелю!
В тази пророческа книга като духовен човек ще пояснявам неща на духовни човеци и не искам никой да разбира думите ми плътски и превратно. Понеже плътското разбиране е един от най-големите козове на дявола в битката му за човешките души. Както виждаш от заглавието, тук аз ще говоря за земята Сенаар. И не просто за някакво историческо понятие Сенаар, което се е стопило и изчезнало в пластовете на хилядолетната човешка история, но за духовното понятие Сенаар, което днес е актуално и злободневно повече от всякога.
Нека да започна с това, че преди тринадесет години написах книга, която се казваше “Широкият път или религията като смърт”. Именно тогава за първи път сърцето ми се сблъска с понятието “Сенаар”, записано съвсем лаконично в следния библейски текст:
“А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. И като потегляха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха…”  (Битие 11:1-2) 
Още помня как Святият Дух изпълни цялото ми сърце, а пръстите ми затракаха с вълнение по пишещата машина, тъй щото листовете излизаха един след друг. А когато написах цялата глава за “Вавилонската кула”, Господ докосна с пръсти главата ми, казвайки едни единствени думи:
“Продължавай да пишеш! Защото наградата ти от Мен е извънредно голяма!”
За творец, който пишеше едва втората книга в живота си, тези Господни думи бяха голямо насърчение за сърцето ми. Ето защо аз продължих да пиша. И не просто довърших книгата за “Широкият път или религията като смърт”, но след нея продължих да пиша неуморно и постоянно през годините, според както ми даваше Святия Дух.
Зная, че би ме попитал:
“Защо ми даваш този пример от живота си? Как да разбирам, че Господ ти е обещал извънредно голяма награда?”
А аз ще ти отговоря така:
През всичките две хиляди години от Възкресение Христово и до днес най-непримиримият и най-жесток противник на Бога е именно духът на земята Сенаар. И когато някой простре Господния Меч, за да прободе този дух и да порази делата му, то тогава Божието Сърце се изпълва с голяма радост. И Святият Дух отваря пролом от Светлина между Небето и земята, тъй щото християните наистина започват да общуват с Отца в Дух и Истина, като безплътни и искрени поклонници, които не са били омотани и вързани с въжетата на плътската вяра.
Сам Апостол Павел казва на всички ни, че:
“…нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места…” (Ефесяни 6:12) 
Виждаш ли, братко мой, преди няколко хиляди години в земята Сенаар човеците въздигнали една кула. Започнали да я строят с тухли и смола. И с всеки следващ етаж желанието им да я направят още по-висока, ставало още по-силно. В крайна сметка те искали да си спечелят име, та да останат в града си в Сенаарската земя и да не се разпръснат. Но тогава Сам Господ слязъл с могъщите Си ангели, за да види града и кулата, която строяли човеците. И като разбъркал езиците им, за да не могат да се разбират помежду си, разпръснал ги по лицето на цялата земя. Така човеците престанали да строят кулата, а градът бил наречен Вавилон и кулата им – Вавилонска. Мисля, че вече ти става ясно защо историческият Вавилон бил обречен. Въпреки, че просъществувал известно време, съдбата му била да изчезне и да остане на територията на днешен Ирак, като любопитна археологическа забележителност.
Но нека сега да дам ход на разсъжденията си за земята Сенаар.
В последните петдесет години на територията на Ирак се редуват управления – веднъж на шиити, веднъж на сунити. Така там се появява един сунитски лидер на име Саддам Хюсеин, който от малък живее с втълпена в главата си мисия, че е посочения от Аллах, който ще възстанови древното величие на Вавилон. Нещо повече – изживявайки се като некоронован обединител на арабските нации и мюсюлманския свят, той си вярва, че е настъпило времето историческият Вавилон отново да блесне с пълна сила. Така Саддам Хюсеин прави генералната си грешка да нападне Кувейт, за да го присъедини към територията на Ирак.
Да, ама не!
Защото Кувейт с огромните си петролни запаси е стратегически партньор на САЩ. И ето, че вавилонските амбиции на Саддам Хюсеин удрят на камък. Защото с нападението над Кувейт той прави заявка в духовния свят, като заявява на духовните началства и власти приблизително следното:
“Не ме вълнува как сте си поделили света и сферите си на влияние! Искам древният Вавилон да процъфти, както някога! Искам той да стане последното и най-възхитително чудо на света! Защото аз ще бъда последният му Навуходоносор!”
Това вятърничаво заявление определено не се е харесало на началствата и властите в духовния свят, но е предизвикало буря. И тогава князът на християнската религия, който е самият дух на Антихрист, е изревал от мястото си, казвайки:
“За какъв се взима този земен човек Хюсеин? Как смее да дръзва да възстановява древния Вавилон, когато аз си имам настоящ Вавилон? Как смее да въздига влиянието на Исляма, след като последното време е на човека-Антихрист, който ще дойде да мами земята не като пророка Мохамед, а преправен като Исус? Какъв е този противен вятър, който една земна черепка дръзва да направи в духовния свят?”
Думите на лъжепророка в оня миг са били абсолютно достатъчни, за да накарат Сатана да смъмри княза на Исляма и да му заповяда да кротува. А след това да каже на лъжепророка:
“Никой не може да застане против последния ти Вавилон! Иди и въздай с буря на оня дребен самохвалко, за да не се мисли за голямата работа!”
Ето така “вятърът” на Саддам Хюсеин предизвикал и отговорът – “Пустинна буря”. И тогава американската армия заедно със съюзниците си, ръководена от Джордж Буш старши, прави една показна наказателна акция, освобождавайки Кувейт и принуждавайки Багдад да капитулира.
Защо ти говоря за всичко това ли?
Именно, за да разбереш, че днес има един духовен Вавилон, една последна земя Сенаар, която географски категорично не съвпада с древната земя Сенаар. Защото центърът на последния духовен Вавилон и мястото на последната Сенаарска земя е в Съединените Американски Щати. И ако Джордж Буш старши сложи началото на въздаянието над земята на древния Вавилон, Джордж Буш младши просто довърши започнатото. Пълното разрушаване на Ирак при последната война, водена от Америка и нейните съюзници, както и тоталната хегемония на американските военни сили и интереси в този район идат да ни покажат, че САЩ никога няма да се откаже да претендира и демонстрира пред света, че именно тя е последното царство, наречено “Великий Вавилон” в “Откровението”.
И след всичко казано дотук, нека продължа с изричните думи, които Господ Исус проговори на сърцето ми, когато ми показа видението със земята Сенаар. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Нека бъде внимателно сърцето ти, за да приеме всичко, което ще му покажа. Защото всичките Божии чеда трябва да разберат къде е най-силното влияние на змея, звяра и лъжепророка в последното време. Сатана наистина е издигнал една последна Вавилонска кула в една последна земя Сенаар. И ако трябва да сравниш древната Вавилонска кула с последната, то е все едно да сравниш една малка кибритена кутийка с онова здание в Ню Йорк, което се нарича Емпайър Стелт Билдинг.
Да, Стефане! Точно такива са пропорциите и разликите! Но сега искам много да внимаваш в думите на своя Господ. Защото ако е вярно, че Божиите люде като живи камъни се вграждат в Святия Дух, за да бъдат Храм Свят на Господа, то и дяволът ще вгражда неговите в неговата кула.
Защото вавилонската кула е храмът на дявола, в който той се изживява като господ и бог! А сега виж това, което ти показвам…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй че пред очите ми се разкри потресаваща картина. Аз виждах последната Вавилонска кула и нейното величие и могъщество поразяваше всяко въображение. Широка не по-малко от два километра в основата, тя се издигаше на десетки километри в небето. Краят й, скрит от облаци, ме накара да разбера, че това е възможно най-мащабното духовно творение на старовременната змия. В самата основа на кулата имаше тълпи от милиони човеци, които дюдюкаха, свиркаха, викаха и махаха с ръце, чакайки реда си, за да станат част от великото сатанинско творение. Обиколена отвсякъде с огнени мостове, кулата не пускаше до себе си никой, който не е преминал през огън. А преминалите през огъня придобиваха едно типично червено изражение на изпечена глина. И като стояха в основата на кулата, гледаха нагоре към хилядите й етажи, очаквайки нещо да им се случи. В този миг Господ ме докосна, като ми казваше:
“Нека да те приближа до самата кула. И не просто до кулата, но до самия й връх. За да видиш какво върши дяволът, седнал на златен трон най-отгоре…”
След тези думи Господ ме хвана със силните Си ръце, тъй щото двамата с Него полетяхме нагоре, за да видим върха на кулата. Така дойде миг, когато видях, че на самия връх наистина стоеше дяволът, седнал на златен трон. Покрит от сгъстено и черно облачно присъствие, той държеше края на мантията си и го разплиташе с костеливите си ръце, като казваше на седналите до него демонични първенци:
“Гледайте тази моя мантия, това мое превъзходно превъзнасяне! Колкото и да я разплитам на нишките й, тя все ще остане неразплетена. Но вие вижте въжето, в което се превръща мантията ми. Защото е тройно сплетено въже, с което успешно мамя и ще мамя до свършека.
Ето, първото въже е възвисяващият кариеризъм! С него ще издигам при себе си тези, които не искат да слугуват, но да господаруват. А такива светът ми е наспорил в изобилие!
Ето, второто въже е възвисяващата алчност! С него ще издигам при себе си човеците, които не искат да бъдат бедни и немотни, но всячески искат да се обогатят с моите подаръчета и възнаграждения!
Ето, третото въже е възвисяващата гордост! Най-скъпото от въжетата ми, най-милото на сърцето ми, най-черното от мантията ми. С него ще въздигам човеците, които искат да получат сърцето ми, образа ми, мене самия!
Вземете въжетата ми и ги пуснете през прозореца на кулата, докато стигнат долу! За да ги пожелаят човеците и да ги обикнат. И като ги обикнат – на тях да посветят живота си. Всеки, когото завържете с кое и да е от въжетата ми, го накарайте да копнее и за останалите две въжета. Защото всичките въжета имат една майка – моята мантия, от която се разплитат. Тъй щото трите въжета трябва да се сплетат в едно най-здраво тройно въже, което е личното ми превъзнасяне против Йеова, против противния Му Трон и още по-противното Му Небе!
Това искам от вас и затова работете през всичките години до свършека! Ония тухли долу няма да ми свършат работа, ако не бъдат развратени и погубени докрай! Намажете въжетата ми със смолата на мъдростта ми! Изобилно ги намажете, да! Нека смола да капе от тях, тъй щото тухлените човеци докрай да се насмолят и омажат в нея. И като прилепнат към кулата ми, да не се отлепят до века!”
Слушах и гледах чудовищното съвещание на Сатана с демоничните му първенци. И тогава от устните ми се изтръгна вик, с който казвах на Господа:
“Ах, Исусе! Какво Си дал на слугата Ти да гледа? Та ето, че Сатана разплита мантията си и прави от нея тройно погубително въже, а мантията му така и не намалява. Как да разбирам това?”
А тогава Господ ми отговори, казвайки:
“Както Святостта и Светлината от твоя Господ извират и няма никога да свършат, така и мерзостта и покварата извират отсред сърцето на дявола и няма никога да свършат. Сатана е бил създаден като засеняващ херувим, слуго Мой! Засеняването е същност на духа му, пулсиране на сърцето му, извор отсред дълбочините му. Тъй щото колкото и да извира, да не свършва никога! Понеже този дявол не само че излъчва тъмнина, не! Той също така и поглъща тъмнината, която му е предадена! И сърцето му, подчинено на демоничния кръговрат на ненаситността му, ще го прави всякога да бълва зло и нечестие срещу Бога и срещу всичките Божии творения и създания.
Но ти виж отново въжетата му. Трите въжета, които се сплитат, за да се превърнат в собственото му превъзнасяне. Помниш ли как на хълма Галилея Аз ти показах въжетата на Моето Възнасяне?”
“Да, Исусе! Те станаха най-жадуваната мечта на сърцето ми и най-чистия порив за душата ми…”
“Знай тогава, че ако някой не желае въжето на Моето Възнасяне, ще го привлече тройното въже на сатанинското превъзнасяне! И именно за това привличане от сатанинското въже ще ти говоря във всичките видения на тази книга. Защото цялата Ми Църква трябва непременно да види и да направи разлика между Възнасяне и превъзнасяне, между Святост и поквара, между Светлина и лукавство! Понеже там, долу, при основата на кулата, стоят и примират за сатанинско благоволение милиони човеци. Те вече са били измамени да разменят Моето Спасение и Благодат за користите и поощренията на самия Сатана!
Ето, Господ още говори и не млъква! И като е предал слугата Си на злострадание и изкупителна жертва, призовал е и отново ще призове всички ви! Елате след Мен и станете свидетели на виденията, които ще дам на пророка Си. Защото искам да ви вържа с Моето въже и да изпреваря смъртоносните амбиции на дявола.
Който Ме послуша, ще живее! Да, ще живее и ще се завърже с въжето Ми на Хълма Галилея, за да дочака завръщането Ми! Който не Ме послуша, ще дойде при кулата, при обреченото на клане стадо, за да бъде предмет на Божия Яростен Гняв! Аз, Изкупителят и Усъвършителят на Моята Църква, все още говоря и не млъквам!”

Едно мнение за “СЕНААР – I ГЛАВА

Leave a Reply