СВАТБЕНАТА ВЕЧЕРЯ НА АГНЕТО – VI ГЛАВА

6. ПЪРВИЯТ НАДПИС ВЪРХУ ПРЪСТЕНА НА МЛАДОЖЕНЕЦА

“Блажени тези, които са призвани на Сватбената Вечеря на Агнето…”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Натискът върху духа ми и яростните дяволски бури против тялото ми се превръщат за мен в най-категоричното доказателство, че краят не просто е наближил, но вече хлопа пред вратите на сърцата ни. И като се замисля върху факта, че слугата Господен достигна до привилегията да разкрива на Верните брачните Пръстени на Сватбата, то не съм далеч от предположението, че много скоро ще има голяма промяна в съдбите на всички, които са свързани с Божия Пророчески Дух.
Аз вече съм предупреден от моя Господ, че тази последна книга ще предизвика страшни трусове сред Вавилон. И поклонниците на великата блудница ще изпълнят с още по-голяма омраза и отрицание сърцата си относно свидетелствата на Божия пророк. В крайна сметка – на всяка от отстъпилите църкви напълно й подобава демоничната изповед, записана в “Откровението”:
“Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя…” (Откровение 18:7) 
Че седи като царица – така е! Понеже самият Сатана я направи да царува на земята и да се превъзнася над всяка светска власт и управление.
Че не е вдовица – така е! Понеже сключи брак с всеки от седемте червея на сатанинското лукавство, пробождайки и убивайки седемкратно Истинския Младоженец.
Че печал няма да види… е, тук вече тя фатално е измамила сърцето си! Понеже печалта й все още не е започнала, но предстои да се яви – не за ден или два, не за година или две, но за цялата вечност.
Аз не вярвам на света да има искрено и просветено сърце, което да не пребъдва в благоговение и трепет пред най-святата надежда, която Господ Исус Христос е оставил за всички ни. Надеждата – че всички ние ще се съберем на Небето в миг на око, за да бъдем не просто очакващата Го, но омъжилата се за Него Невяста. Надеждата – че Пръстенът, Който Спасителят ни е дал, е не просто залог за Вярност, но Присъствие, което ни пази, закриля, освещава и въздига в небесните места. Надеждата – че както Младоженецът даде Пръстена Си като дар на Невястата, така и Църквата ще Му даде Пръстен – като съвършена изява на Любовта, Вярността и Твърдостта, с която Го е чакала във времето, когато Той все още не е идвал, но е заповядал същинската й проверка в най-отговорни изпитания, за да я засвидетелства на цялото Небе като достойната, обичащата, плодоносната, дълготърпеливата и съразпнатата с Него.
Стиховете, които ни говорят за това най-чудно Господно благоволение, се намират в “Откровението” и гласят:
“И чух като глас от много народ, и като глас от много води, и като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува. Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила. И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите. И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни Божии думи…” (Откровение 19:6-9)
“Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава…” – ето това е мигът, в който Невястата дарява своя Пръстен на Младоженеца. Защото самият Пръстен е съвършено свързан с готовността на Църквата да се пресели в Небесния Ерусалим, а всичките й люде да станат свещеници на Отца и Сина за вечни векове.
Аз няма да те излъжа, че е лесно да съхраниш и отстояваш този Пръстен в сърцето си. Защото против Дара, който искаш да дадеш на Младоженеца, ще застане целият свят, целият ад и цялото войнство на мрака в небесните места. И против този най-свят и благодатен Пръстен непременно ще се надигнат всичките тъмни пръстени на цялата сатанинска власт. Нека малко да поговоря за това, понеже видението, което предстои да ти бъде дадено, е най-съдбоносното и превъзхожда всички други видения, които по Божията Воля написах и явих на Църквата.
И така, братко мой! Ние живеем в свят, където се пресичат няколко измерения, въпреки че на сетивата ни е дадено да улавят само човешкото. Останалите измерения могат да се приемат само с вяра, понеже касаят духовния свят. С вяра в Исус ние получаваме достъп до Божието измерение, което е Присъствието на Святия Дух. И със същата вяра започваме да усещаме ударите и съпротивата на дяволското измерение, което е властта на тъмнината и злото, в което лежи светът. А сега, братко мой, имай вярата да приемеш, че във властта на тъмнината и злото има духове на паднали от Небето ангели, станали отпосле демони, бесове и нечисти духове. Всички те някога са били в Светлината на Сион заедно с вдъхновителя си Луцифер. Всички те вкупом са били покварени от засеняващата сила на надигналия се против Бога херувим. Всички те вкупом са били изхвърлени от Небето и лишени от Святостта и Огъня на Всевишния Отец. И Творецът не ги е запокитил в някакви далечни кътчета на Вселената, та никой да не чуе или да не знае за тях. Не! Те са станали невидими врагове в битието на човешкия род, тъй щото от грехопадението на Адам и Ева и до днес нито един от падналите ангели не е напуснал мястото си, отредено му от Божия Гняв. И от мига на падението си пред Бога онзи засеняващ херувим, наречен дявол и Сатана, е поставил на всеки от падналите с него определена мисия и съдба. Падналите са били разпределени в три определени сфери на влияние и съпротива. Едни от тях са станали началства и власти на Злото в небесните места. Други са станали земни бесове. Трети – демони от ада и бездната.
Важното за нас е да знаем, че с вяра в Господ Исус Христос ние получаваме достъп и ще намерим сетнината си горе – на мястото, което са изгубили всичките паднали ангели. А сега помисли – могат ли падналите да се примирят с мисълта, че Църквата на Исус ще заеме мястото им? Може ли един демон да се примири с мисълта, че един спасен и осветен човешки дух има сетнината от Бога да се възвиси и да заживее горе – в дома, който някога е бил негов. Сред съвършенството и красотата – които падналият няма вече никога да види… Сам разбираш, че всеки тъмен дух ще направи всичко по силите си, за да се възпротиви и осуети Божието Спасение. А когато става дума не за един, десет или хиляда паднали, но за милиарди – то тогава картината придобива твърде зловещ смисъл. Понеже падналите отдавна са изгубили Пръстена на Бога, сиреч, Присъствията Му, и са заложили на пръстена на дявола, сиреч на влиянието от неговото смъртоносно засеняване.
Изобщо – научиш ли се да гледаш на духовния свят като на пръстени, ти непременно ще усетиш и разпознаеш присъствията – както на Бога, така и на дявола. Помисли тогава коя беше първата стъпка, която Сатана предприе, след като Всемогъщият Отец допусна змията да се приближи до Сина Му Исус и да Го изпитва в пустинята. С какво беше най-силен Сатана на земята? Не беше ли това властта му върху целия свят? Не беше ли това тъмният пръстен на собственото му засеняване? Спомни си тогава от Евангелието как дяволът изяви пръстена си. Спомни си писаното – как той заведе Исус на една много висока планина и в един миг време му показа всичката слава и богатства на земните царства, като Му каза:
“На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), – и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое…” (Лука 4:6-7) 
Виждаш ли писаното, братко мой? Дяволът обещава на Исус “всичката власт и слава на тия царства”! Но какво е властта? Не е ли тя присъствието на онзи, който владее? Не са ли властта и славата на света самият пръстен на дявола, който той свали от костеливата си десница и съблазнително го завъртя пред зениците на Божия Син? И нямаше ли един скрит шепот от самия тъмен пръстен, който изкусително привличаше Исус, казвайки Му:
“Ти вече не Си горе, на Небето, но долу – на земята! Горе царуваш Ти, но тук долу царувам аз. Горе Ти Си силен с Пръстена Си, но тук долу властелинът съм аз. И понеже вече не Си само Дух, но стана и Човек – поклони ми се, както го правят човеците и аз ще Те коронясам за мой цар по цялата земя! Ще царуваш вечно, понеже не Си заченат от човешко семе! Ще си управляваме само ние двамата и светът ще се възхити от нас! Нищо друго не искам от Тебе – само един поклон! Само едно признание, че моят пръстен върти земята и владее света!”
Какво стори Божият Син? Преклони ли се Исус пред изкусителното засеняване на дявола или му се възпротиви? Прие ли да приеме пръстена на дявола, или на Собствената Му десница заблестя Пръстенът на Бога и Отца? Прие ли да потъне като падаща звезда в тъмното присъствие на дявола, или блесна като Слънце в Силата Си, за да му покаже, че е дошло началото на края му?
Едва ли е нужно да ти давам отговор на въпросите, които задавам, защото знам, че сега Святият Дух мощно потвърждава Истината в сърцето ти. Но аз сега непременно ще превъртя лентата на времето напред, много напред – до днешното най-смутно и ужасно време на земята. Защото двете сатанински реки – Тигър и Ефрат – знаят, че им остава много малко време, преди да се спрат пред стената на Страшния Съд. И точно затова днес Сатана е убийствен повече от всякога. И именно по тази причина Господ ни предупреди, че последните дни са време на умножено беззаконие, в които не би се избавила ни една твар, ако не бяха Избраните:
“И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, които Той избра, съкратил е дните…” (Марк 13:20)
Кои са Избраните?
Разбира се, че това са скъпоценните камъни, изсечени от Канарата, които Сам Отец е предузнал още отпреди създанието на света, за да бъдат Невястата на Сина Му. И ето тези Избрани ще подарят на Младоженеца Пръстена, Който Той очаква с всеки удар на Сърцето Си.
А колкото до поканените, които няма да се явят на Сватбената Вечеря на Агнето – то те всички вкупом се преклониха пред тъмния пръстен на дявола, понеже пожелаха света и всичко, що е в света. Избраха да царуват, вместо да слугуват. Избраха да печелят долните съкровища, вместо да събират горните. Избраха да властват, да управляват и да засеняват с благоволението на тъмния, вместо да пострадат, съразпнати на Кръста със Светлия.
Помниш ли как преди няколко години се появи един знаменателен филм, пълен с цяла огърлица от духовни послания?
Това беше филмът “Властелинът на пръстените”, който изяви цялата чудовищна природа на дявола и силата на неговия пръстен, изкован от огъня на бездната. И самото внушение – че дяволът владее над цялата човешка раса, на която е дал пръстени, които се покоряват само и единствено на неговия пръстен, беше тотално и разтърсващо човешката съвест послание. Черните конници в този филм, наричани “назгули”, сиреч, духове на пръстена, бяха пленените души на земни царе, които повече от всичко, копнеят за власт и са духовно свързани с единствения пръстен на дявола.
Ето такива “назгули” днес управляват отстъпилите от Завета Господен църкви! Ето такива “назгули” днес тласкат обладаните от измама мнозинства към дълбоката пропаст на вечното проклятие от Бога! Ето такива “назгули” препускат на тъмните си коне, търсейки да погълнат и разрушат всяко място, лишено от Божието Присъствие! Ето от такива “назгули” треперят жалките религиозни кариеристчета, завършили теология, в чиито устни се намират възклицания като “Амин” и “Алелуя”, но никой от тях не смее да извика:
“Да не бъде!”
Но нека ти кажа, братко мой, че слугата Господен никога не се е страхувал от “назгулите” на Сатана, нито пък някога ще преклони гърба си пред гнусните им повеления. И затова от дълбочините на сърцето ми ще изригне Огънят на категоричното ми отрицание против пръстена на дявола:
Да бъде ли Невястата Господна слугиня на двама господари, та да разкъса сърцето си, незнаейки кого от тях повече да почита?
Да не бъде!
Да бъдат ли Божиите чеда уловени от религиозната власт на дявола, та да завършат безславно живота си в рова?
Да не бъде!
Да бъде ли Църквата разклатена стена и съборен плет, когато Господ е заповядал тя да се подвизава като стълб и подпорка на Истината?
Да не бъде!
Да бъдат ли християните блъскани и завличани от всеки вятър на учение, когато вече изтичат последните минути преди Сватбената Вечеря на Агнето?
Да не бъде!
Да се облича ли Невястата Господна във всякакви дрипи от човешки и демонични учения, когато Сам Господ я призовава да облече светлия и чист висон, който е праведните дела на Светиите?
Да не бъде! Да не бъде! Да не бъде!
Ние ще се подвизаваме за Исус, защото Той е Младоженецът на сърцата ни! Ние ще Му подарим Пръстена на нашата вярност и готовност за Сватбата, защото и Той ни подари Пръстена, с Който ни запечата като Верни и Истинни!
Затова аз сега отново ще се въздигна във височината на Ветил, където духът ми продължаваше да пребъдва с моя Господ. За да ти явя най-скъпоценното от всички видения, които някога съм написал с Неговото водителство и благоволение.
Ето думите, които Исус проговори на сърцето ми:
“Слуго Мой! Да ти кажа, че съм пределно развълнуван, едва ли напълно ще проумееш думите Ми! Но ако ти потвърдя, че поставих една светла линия в живота ти, която се простираше от Алфата до Омегата, а ти я извървя с Духа и Силата Ми – то тогава ще бъда пределно искрен и правдив!
Да, слуго Мой! Ти достигна до Сватбената Вечеря на Агнеца Божий, правейки от свидетелствата си Нов и Жив Път, през който да преминат всичките изкупени. Затова радостта на Господаря ти вече е преляла по златните улици на Небесния Ерусалим, а Светиите въздават Славата на Онзи, Който те образува, помаза и приготви за настойник на Сватбата Ми!
Виж тогава как Младоженецът ще призове Святия Дух и ще въздигне Невястата при Себе Си. Защото наистина идва времето да получа Пръстена, който Църквата Ми е приготвила…”
След тези най-съкровени и Святи думи, Исус протегна десницата Си към земята, като извика със силен Глас:
“Святи Душе! Възвиси се с Моите люде по земята и ги яви сред Небесния Ерусалим! Защото Ти Си Пръстенът, Който събира в Себе Си всичката Вярност, всичката Истинност и цялата Любов на Църквата Ми! И Аз копнея да събера всички Мои при Себе Си!”
След думите на моя Господ аз с почуда и благоговение видях как Пръстенът се сви и въздигна от земята до височината на Ветил. А след това, въздиган със Святите ръце на Отца, премина през Портите на Града, като събра в едно голямо множество древните и последните Светии. Така целият Небесен Ерусалим се изпълни в Съвършената си пълнота, а Светиите вече бяха готови за Сватбената Вечеря на Агнето…
И тогава – Свят и благоуханен – Исус се яви в центъра на Божия Град, а Божиите люде насядаха пред мраморни маси, които запълваха Небесните селения, наредени в приближаващи се до Младоженеца кръгове. И когато всички утихнаха от Небесния възторг, Господ протегна ръце към Светиите Си, като им казваше:
“Добре дошла, Невясто Моя, в Царството на Моя Бог и Отец! Сбъднаха се думите на Святия Ми Бог, че гдето съм Аз, ще бъдете и вие! Пръстен до Пръстен се събраха! Милост и Вярност се срещнаха! Правда и Мир се целунаха! И сега какво повече да сторя, освен да нагостя Невястата Си, преди да я въведа пред Олтара на Отца Си! Пийте и яжте възлюбени Мои! Пийте Водата, която познахте в дните на Покаянието и обръщането ви към Мене! Яжте Хляба, с Чийто Огън и с Чиято сладост пребъдвахте в нозете на Човешкия Син, докато Той ви осветяваше с Евангелието и ви приготвяше за Славата Си! Пийте Виното, което завинаги заплени сърцата ви, та всякога да претърпявате всякакво поругание и гонение заради Мене в онова време, когато пристъпвахте към Кръста Господен!”
След думите на Исус пред всеки от Светиите се появиха чаша Вода, къшей Хляб и чаша Вино. И Господ, като се приближи до един от тях, ми казваше:
“Виждаш ли, слуго Мой, какво е угощението, което Господ прави на Невястата Си, а и на всичките Си гости? Как ти разбираш Водата, Хляба и Виното?”
Сърцето ми преливаше от всичкото възможно щастие и блаженство, поради Гласа на моя Господ. Ето защо, пълен със Скритата Му Манна, аз Му отговорих, казвайки:
“О, скъпоценни мой Исусе! Сърцето ми прелива от думите Ти! И оня свят стих на Апостола Ти Павел блести отсред мраморните маси на Светиите. И в лъчите му аз прочитам писаното:
“Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Святия Дух…” (Римляни 14:17) 
И ето, мой Господи – Правдата е в чашата с Вода, понеже свидетелства на Покаянието, и на светлата диря на пророка Ти Йоан Кръстител, който дойде по Пътя на Правдата, за да призовава във водно кръщение отричане от греховете и приемането на Твоето Спасение!
И ето, мой Господи – Мирът е в къшея Хляб, защото свидетелства за Тебе, Който разломи Тялото Си за нас на Кръста, като благовести Мир – на близките и далечните! И Сам Ти ни стана Мир с Бога, за да смажеш Сатана под нозете ни!
И ето, мой Господи – Радостта е в чашата Вино, понеже то свидетелства, че всички ние претърпяхме скръб заради Теб, за да се зарадваме премного, когато се яви Твоята Слава! И Твоите Верни свидетели, претърпявали гонение за Името Ти, всякога се радваха поради Виното Ти! Защото Виното е, което весели сърцето…”
Слушайки думите ми, Исус ме прегърна, а след това със съкровен Глас тихо ми каза:
“Ето такова е угощението, което Младоженецът направи за Невястата Си и за всичките Си гости – Вода, Хляб и Вино, като Правда, Мир и Радост в Святия Дух!
Вкусвайки Водата – ще спомните самите вас в Духа, когато сте преживели Покаяние!
Вкусвайки Хляба – ще спомните самите вас в Духа, когато Господ е станал вашия Завет на Мир!
Вкусвайки Виното – ще спомните самите вас в Духа, когато като гроздове от Лозата сте родили онова Вино, което да пия с вас нов в Царството на Отца Си!
Но това все още е угощението, слуго Мой! А сега идва мигът на същинското бракосъчетание. Защото първите три кръга на Божието Свято Присъствие са все още угощението! Но в последните два – на Маслото и Солта – ще се яви и съчетаването между Христос и Църквата! Затова слушай думите, които Младоженецът сега ще проговори на Невястата Си!”
След тези думи към сърцето ми, Господ протегна ръце към всичките Си Светии, като им казваше:
“Църкво Моя! Святият Ми Дух те събра на Сватбената Вечеря на Агнето, тъй щото Пръстен се събра до Пръстен! И сега Агнето, заклано за греховете на света, ще призове за Верни Свои свидетели жертвените юнци, които се уподобиха на Мен, за да пребъдват пред Святия Олтар на Отца Ми! И всред теб – Църкво Моя – ще заблестят всичките Господни Маслини, които те правеха помазана и Свята във времето, когато утвърждаваше Пръстена си за Младоженеца, и във времето, когато Младоженецът утвърждаваше Пръстена Си за тебе! Нека Юнците на Отца Ми се явят от лявата Ми страна, понеже всякога изявяваха Сърцето Господно и се явяват като настойници на Сватбата! Нека Маслините на Сина се явят от дясната Ми страна, понеже всякога пребъдваха в Силата Господна!”
В отговор на Исусовите думи жертвените юнци излязоха отсред Святия Олтар на Отца, заставайки отляво на Исус, и тогава Господ ми даде знак да застана сред тях. А след това отсред Божиите Светии се явиха и Маслините Господни, като се събраха от дясната страна на Младоженеца. И ето, че с препълнен от вълнение Глас Господ извика, като казваше:
“Святи Мой Отче! Събрах людете на Завета Ти! И явих в Славата Ти Твоите слуги, с които се утвърдиха Пръстените за Сватбата! Благоволи, Святи Мой Отче, да съчетаеш Невястата и Младоженеца! Благоволи, Всевишни Мой Боже, да съединиш Пръстените в Един! Защото Синът Ти и Светиите Ти вече са Едно в Твоята Любов!”
В отговор на Христовите думи отсред Престола се простряха огнените ръце на Святия Отец! И Той, като загърна Юнците и Маслините в левицата Си, а останалите Светии в десницата Си – въздигна ги в кръгове на Свят Ореол, който обгръщаше цялата божествена осанка на Младоженеца. И тогава Гласът Му прокънтя като шум от прелели водопади, който отекна по цялата Му Скиния:
“Сине Мой – бъди Едно с Невястата на Сърцето Си, както Ние с Теб сме Едно за вечни векове! Невясто Господна – бъди Едно с Моя Възлюбен Агнец, за да бъдеш Едно с Отца и Сина за вечни векове! Святи Душе – съедини Пръстените в Един! Защото Ти Съвършено проявяваш Светлината Ми – както на Небето, така и на земята!
Венци на Вечна почит и Небесна Слава нека бъдат върху главите на жертвените Ми юнци, които превръщаха Солта Ми в Огън, и Огъня Ми в Сол!
Венци на Вечна радост и блаженство нека бъдат върху главите на Господните Маслини, които всякога явяваха превъзходството на Божия Агнец и блестяха в мрака като светила на Сион!
Мир като река, и Любов като планина нека преизпълнят сърцата на всички, които вървяха с Младоженеца до Кръста, като Го последваха в същинската Слава след Голгота!
Утеха и тържество, благословение и благоволение до века да бъдат върху всички гости на Сватбата, които Юнците и Маслините Ми събраха по кръстопътищата!
Царувай, възлюбен Мой Сине! Яви се на земята в Слава и великолепие! Царувайте с Божието Агне – вие, Светии Негови! Защото след Сватбената Вечеря на Агнето дойде мигът за Великата Божия Вечеря! И белият Веемот вече е приготвен да разтърси света, а Божиите Светии да бъдат Моите Съдии по лицето на земята! Сватбата се извърши! И Мигът се състоя!”
Братко мой!
Бледнеят думите в сърцето ми, за да изразя неизразимото! Не намирам думи, с които да опиша тази велика и твърде Свята хармония от Святост и блаженство, с които Гласът на Отец съчета Младоженецът и Невястата! Знаех само, че от този миг нататък Христос и Светиите са едно за вечни векове! Знаех с всеки удар на сърцето си, че всичко си е струвало цената и си е заслужавало гонението! А в края на Сватбената Си Вечеря Господ отново ми проговори, като казваше:
“Още веднъж ще пророкуваш на Невястата Ми, за да й покажеш външния надпис върху Пръстена Господен. Защото с този външен надпис Аз непременно ще въздам на външните, които Ме продадоха, предадоха и отстъпиха от Моя Завет, за да се поклонят на тъмните дяволски пръстени! Блажен и Свят всеки, който не просто е прочел, но се е намерил с Моята Вяра в най-святото видение, което Младоженецът засвидетелства в сърцето на слугата Си!
Аз, Младоженецът, все още говоря и не млъквам!”

Едно мнение за “СВАТБЕНАТА ВЕЧЕРЯ НА АГНЕТО – VI ГЛАВА

  1. Tsvetanka Mircheva

    Прекланям се пред Всемогъщия Господ! Благодаря ти ,брат Стефане за тези съвършени откровения! Благодаря ,че стана път по,който ние да научим Истината! Радвам се от сърце за всички нас ,които сме получили пръстена на нашия Младоженец и сме записани на вътрешната част ,на този скъпоценен и съкровен пръстен! Благодаря Ти Отче Мой! Слава На Името Господне Завинаги! Блажен да е всеки ,който повярва на това Слово! Амин и Амин!

Leave a Reply