СВАТБЕНАТА ВЕЧЕРЯ НА АГНЕТО – IV ГЛАВА

4. ТРЕТИЯТ НАДПИС ВЪРХУ ПРЪСТЕНА НА НЕВЯСТАТА

“Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни…”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Мога само да се прекланям и благоговея пред благодатните устни на моя Господ и Бог, които са същинският извор на Реката на Живота и най-пламенният Огън от Олтара на Бог Отец.
Колко години тези Святи устни не престанаха да хранят и благославят цялото Божие домочадие? Колко години Господните думи се явяваха в сърцата ни като Вода, Хляб, Вино, Масло и Сол? Колко години Царят на Сион не престана да ни утвърждава в Божията тайнствена премъдрост, назначена да ни приготви за Славата, която предстои? Това бяха години, в които на Господната Невяста се позволи да се облече в светъл и чист висон, за да бъде празнично украсена и приготвена за Небесния Младоженец. Това бяха години, в които торбата на Божия слуга натежа от твърде великите откровения и тайни, които Господ с Мъдростта Си превърна в Съвършени дарове за Църквата. Мога само да преглътна със съжаление и горчивина факта, че толкова много християни се озоваха в лагера на неразумните девици, отхвърляйки Святостта и Светлината, които Господ даде даром на Верните Си. Странни и извратени в духа на своя ум мнозина предпочетоха да хвърлят десетки хиляди долари, та дано биха завършили теология в Америка, за да се върнат отпосле гримирани, демонизирани и с изцяло промити мозъци. И тези нещастни и излъгани от дявола човеци с удоволствие се накичиха с всички всевъзможни църковни титли, за да градят кариера, пълна с червеи, и благоденствие със сребърниците на Юда Искариотски. Те бяха измамени в сърцата си, че Святият Дух се възхищава от дипломите им, а Исус се радва на просперитета им. Те бяха готови с часове да наливат празни думи в празни глави, та паствата им да кажат “Амин” на поклоните им пред дявола, и на подкупените им съвести. Те бяха амбицирани да сменят костюмите си като носни кърпички и яко да издоят и последната овца от последния ред в събранието, когато става дума да закупят нова лимузина, с която да изчеткат религиозния си престиж. И никой от тях никак не забеляза, че Този Дух, Който Словото Божие нарича “Свят”, се вдигна от събранията им, понеже не може да бъде свидетел на нечестието им. Никой от тях не усети, че Пръстенът започна да се свива, за да стане толкова малък, щото в Него да се задържат само хората, които Бог би посочил, изпитал и одобрил, като “отделени” от света. Защото какво друго да е Святостта на Святия, освен Съвършената Му отделеност от света, който лежи в лукавия? Какво друго да е Святостта, освен онова сладко благоухание на сърцата, които са се съразпнали с Христос, тъй щото Образът Господен изцяло да оживее в тях?
Но не Святостта на Святия беше прицел на религиозните лицемери и Божии отстъпници. Не! Те имаха за прицел един друг рай, който не е в Небесния Ерусалим, но в китните вили и богаташки имения на Калифорния и Холивуд. Те имаха за прицел високите небостъргачи от стомана, бетон и стъкло, по чиито етажи охранени и тлъсти баровци изживяват американската си мечта. Те имаха за прицел гъстата смола на Едом, която ги закрепява във високите етажи на последната Вавилонска кула, за да ги направи лъскави и представителни тухли, боядисани с всичкото благоволение на старовременната змия, която е дявол и Сатана.
Колко лесно и плитко християнство!
Колко пленителна и гъста тиня, в която пълзят червеи!
Колко измамен и фатален прочит на Господния Завет!
Колко безумни и ослепени съвести!
Колко помрачени и съблазнени очи, които дори когато четат верните стихове от “Посланието на Апостол Яков”, пак не могат да пропуснат Божията Светлина през зениците си:
“Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идват върху вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелства против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни. Ето, заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите. Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане. Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи…” (Яков 5:1-6) 
“Угоихте сърцата си като в ден на клане…” – предупреждава Господният Апостол. Но може ли едно угоено и затлъстяло сърце да чуе предупреждението? Разбира се, че няма да го чуе, защото попада под съдбата на изговореното от Христос:
“На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тия люде е задебеляло и с ушите си тежко чуват, и очите си склопиха; да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля”…” (Матея 13:14-15) 
Не затова ли – петнадесет години по-късно – Божият пророк остава опозорен, отхвърлен и поруган от църковните първенци и от всичките им паства? Слепи ли бяха да видят овцете, че пастирите им чрезмерно са се обогатили и са угоили сърцата си? Без разум ли останаха сърцата, та да не разсъдят, че тези, които ги водят, отдавна са сменили вретището на слугуването с мантиите на царуването? И най-вече – колцина проумяха надписа по вътрешния кръг на Пръстена, изговорен от Святия Отец:
“Ето, приготвих обяда Си; юнците Ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба…” (Матея 22:4) 
Кои са “угоените” в този стих? Защото сам прочиташ, че Отец е разделил юнци от угоени. И ако юнците Всевишният е покрил с белег за Своя собственост, наричайки ги “юнците Ми”, то за угоените такъв белег няма.
Кои са угоените, братко мой? Трудно ли ти е да ги познаеш? Трудно ли ти е да се върнеш и прочетеш в стиха на Яков, че именно те са угоили сърцата си за ден на клане? А какво вършеше пророкът Господен през последните петнадесет години? Не простря ли Меча на Божия Пророчески Дух против всичките угоени, та да бъдат заклани от всичките Божии изобличения? И не тръгнаха ли от своя страна тлъстите да отмъщават на Божия слуга, хвърляйки върху името му и делото му всичкия позор, всичката си злоба и всичкото възможно поругание? И какво се случи в крайна сметка? Именно изреченото от Отец:
“Юнците Ми и угоените са заклани…”
Да! И едните, и другите са заклани! Но се намират на различни места! Защото юнците са горе – пред Божия Свят Олтар! И животът им отдавна е станал пълно пожертвувание за Небесното Царство на Исус. Докато угоените са долу и консумират последните остатъци от щедрото пиршество на дявола. Така непременно те ще получат заслужената си съдба от Пръстена. И първият надпис върху външния кръг напълно ще определи сетнината им, понеже гласи:
“Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни…” (Матея 22:8) 
Каквото и повече да кажа в предисловието на предстоящото видение, то думите ми тичат да се покорят на моя Господ и да притихнат във височината на Ветил. Защото аз отново бях при Исус, а Той вече отваряше устата Си, за да ми каже:
“Слуго Мой! Възрадвай сърцето си въпреки жестокото поругание, на което беше подложен от църквите на великата блудница и от всичките й охранени лакеи. Защото сега ти казвам, че благодарение на злостраданието, което преживя заради Името Ми и Духа Ми, първият надпис върху външния кръг на Пръстена заблестя с всичката си сила. Да, казвам ти! Няма други, които така да са пострадали за Небето в това последно време, и да са изпили толкова дълбока чаша с отрова, както Господ даде на теб да пиеш. И това не беше самоцелно злострадание, за да мислиш, че се радвам на мъките и прелялата ти скръб! Не, приятелю Мой! Това беше плащането на цената, за да заблестят Верните и Истинни Отечески думи върху външния кръг на Пръстена. Защото с тях Святият Ми Отец определи дела на външните, които завинаги остават във външната тъмнина, и грехът им няма да се прости нито в този свят, нито в бъдещия. А наистина малцина са слугите, които биха претърпели това най-страшно противоречие – да бъдат осъдени без вина и намразени без причина. Те непременно трябва да бъдат юнци на заколение! Овци, които в Дух и Истина имат основанието да заявят на Господа:
“Убивани сме заради Тебе цял ден…”
А всяка овца, която е убивана заради Мене, Съвършено се уподобява на Агнеца, и се записва в Книгата на Живота на закланото Агне! Разбира ли Църквата Ми защо Сватбата Ми се нарича Вечеря на Агнето? Не Вечеря на Царя или Единородния! Не Вечеря на Великия и Превъзвишения! Не Вечеря на Славния и Царуващия, но Вечеря на Агнето! Именно защото на тази Вечеря достойните са жертвените юнци! А достоен ще рече оня, който е платил с цената на собствената си смърт за Славата на Вечния Живот!
Да бъде ли сляпа тогава Невястата относно външния надпис на Пръстена? Да се питат ли в неведение Званите, Избраните и Верните що ще рече това, че “Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни…”? Ако някой не е достоен, то такъв Кръвта на Агнеца ли носи в сърцето си или смрадта от червеите на Сатана? Съкровища на небесата ли е събирал или тлъста банкова сметка на земята?
Но ето затова Аз ще ти дам да видиш живота си като на филмова лента и ти сам ще се убедиш как заблестяват думите на Моя Бог и Отец върху външния кръг на Пръстена…”
След последните Си думи, пълни с божествена Ревност, Господ простря Пръстена в ръката Си, като Му казваше:
“Святи Душе! Слез по земята, като Оня, Който ще обвини света за грях, за правда и за съдба! И на всичките угоени, които откажат да се покорят на Словото, дадено на слугата Ми, пророка, определи дял от осъждение във външната тъмнина.
Аз ще поставя пророка Си като свидетел на Отеческия надпис, и той ще претърпи злостраданието, докато писаното заблести във всичката си сила…”
След тези думи Пръстенът се спусна от десницата Господна към земята, а аз и Исус Го последвахме. И когато Той вече беше се разпрострял по цялата земна широчина, Господ хвана с вълнение рамената ми и здраво ги разтърси, като ми казваше:
“Запомни слуго Мой, че най-тежката и отговорна работа не е в събирането на житото, но в отсяването на плевелите. И понеже живееш във време на умножено беззаконие, умножена ще бъде скръбта ти поради тръните, копривите и бодилите, на чиято ярост ще се наситиш, докато Пръстенът свива Присъствието Си!
А ти, като се изпълниш с Пресвятата Ми Вяра и във всячески просветената Ми Любов – започни да призоваваш всичките поканени на Сватбата Ми…”
След тези думи Господ се въздигна към височината на Ветил, а аз останах под Отеческия надпис, за да извърша Волята на моя Господ. Не беше нужно да чакам много, защото човеци, уподобени на тръни, коприви и бодили мигновено се подразниха от външния надпис. А аз ги призовах, казвайки им:
“Моля ви в Името Исус Христово! Облечете се в светлия и чист висон на благовестието и бъдете готови за Сватбената Вечеря на Агнето! Побързайте да станете жертвени юнци на Исуса, като възкачите всичките си съкровища на Небето! Изтънейте – днес и сега, защото тлъстината и угояването, на които се предадохте, свидетелстват против вас и ще ви бъдат обвинители в Деня на Страшния Съд. Скоро раздайте неправедното си богатство на сиромасите, за да очистите с Огън сърцата си! И като се предавате на скромност и Божия достатъчност – бъдете последни във всичко на земята, за да достигнете да бъдете призовани от Агнеца като свидетели на Образа Му!”
Било, че от сърцето ми извираха вълни от Любов, тръните, копривите и бодилите никак не се покориха на думите ми. И като ми изсъскаха, закрещяха против мене, казвайки:
“Ти ли, гнусен еретико, ще събаряш вярата ни в църковния просперитет? Ти ли ще събличаш роклята на Невястата, богато украсена с всичките блага на земята, за да я превръщаш в жалка просякиня и парцалива нещастница?
Скоро бъди проклет от Бога и Сам Той нека пресече делото ти! А ние непременно ще утвърждаваме търговията си, бизнесите си и просперитета си! Защото на славен и богат Господ трябва да представим славна и богата църква!”
Стотици и хиляди жила мигновено се забиха в ръцете ми и нозете ми. Но това още повече ме одързости, тъй щото отново ги призовавах, като казвах:
“Моля ви в Името Исус Христово! Не изкривявайте Святата Правда на Божия Син! Той не заповяда на Своите да богатеят на земята, но Сам им даде пример, като удържа на изкушението в пустинята, и не прие да се поклони на Сатана дори срещу всичката слава и просперитет на земните царства!
Не разбирате ли, че вървите по широкия път, където всичко е лесно и категорично, понеже там няма съпротивления от Сатана? Нима за вас златото на този свят е по-ценно от златните улици на Небесния Ерусалим? Нима забравихте как Сатана влезе в Юда Искариотски, като му внуши за тридесет сребърника да предаде и продаде Спасителя? Минахте ли вие през Кръста Господен, с прободени за Исуса ръце и нозе, та да проумеете колко съдбоносен е залогът на Спасението и Изкуплението? Станахте ли слуги, измет на света и последни във всичко, за да познае Сам Бог на Небето, че искате Сватбата на Младоженеца, а не бракове по сметка?
Ето, вземете даром всичките Небесни дарове, които Верният и Истинният даде на Църквата Си! И проумейте най-сетне, че слугата Господен ви говори отсред Пръстена, Който Младоженецът дава на Невястата Си в залог на нейната вярност!”
“На какъв пръстен си свидетел бе, мръснико?” – изсъскаха отново тръните, копривите и бодилите. А след това вкупом се изхилиха с ехидни гласове, като казваха:
“Колко човеци стоят за теб, а? А сега виж, че зад нас са стотици хиляди! И зад онези, от които сме се учили, стои цялото световно християнство! Не си ли твърде жалък точно ти да ни говориш за Пръстена на Църквата? Не си ли дрипав и огорчен от мизерията си шарлатанин, който бълва повръщано срещу последното движение на Святия Дух, което е църковният просперитет? Скоро да се махаш, защото си луд и безумен! И срещу заразата на твоята лудост ние непременно ще предприемем мерки!”
Пръстенът още повече се свиваше, а яростната кампания против надписа се усилваше и ставаше твърде болезнена и непоносима. “Вълк! Еретик! Антихрист!” – крещяха тръните. “Недоктринален безумец и горчив корен!” – съскаха копривите. “Съблазнител и убиец на човешки души!” – виеха бодилите. И аз, събрал в сърцето си всичкия плач на скръбта си, възридах пред Исуса, като Му казвах:
“Господи! Цял се иждивих за делото Ти, но поканените не поискаха да дойдат! С всичкия Свят Дух на устните си ги призовавах, и с Твоя Пример пожелах да покоря сърцата им, но те не искаха да чуят. И като ме жилиха, дращеха и пробождаха прекомерно, направиха ме твърде много да страдам заради Името Ти и Делото Ти!”
В отговор на думите ми Господ се сниши от височината на Ветил. И като докосваше раните ми и ми придаваше утеха, с твърд Глас ми проговори, казвайки:
“Нима се учудваш, сякаш е станало нещо необикновено и пречудно? Нима не проумяваш, че с теб се сбъдна само писаното върху Отеческия надпис:
“Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни!”
Остави ги, слуго Мой, понеже свидетелството вече се запечата, и обвинението на Вечния Съдия вече се написа. А колкото до поканените – погледни и виж, че всички те отдавна си имаха демонични младоженци, с които сключиха брак по сметка, тъй щото дяволът ги обсипа със съкровищата си и завинаги ги плени, за да има не просто привременни, но вечни претенции върху тях.
Пръстенът се сви и стана малък – за да участва в Грабването малкото стадо, което не Ме размени за користите на Сатана!
Колкото до останалите – те наистина фатално се излъгаха, понеже не проумяха, че размениха Кръвта на Агнеца за поощренията и подаръците на Мамон! А той Кръв за пари и богатства никога не връща! Понеже в духовния свят пари и богатства няма! Те са само на света – за да подкупят вечните души с онова, което преминава, та да изгубят бъдещия век на Обновлението! Затова сега казвам на цялата Си Вярна Църква! И правдиви думи излизат от устата Ми:
В Сватбената Вечеря на Агнето ще участват само Званите, Избраните и Верните, чиито съкровища Бог е събрал на небесата! Защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти!
Колкото до ръждясалите и сребролюбивите – техният дял остава днес и сега, долу и още по-долу! Защото Пръстенът вече ги осъди и отсече във външната тъмнина – като виновни за вечен грях против Троицата, против Ангелите на Завета, и против Светиите на цялото Небе!
Колкото до твърде съдбоносния въпрос защо поканените са били, остават и ще останат завинаги недостойни за Сватбата Ми, то на него ще ви отговоря в следващото видение, свързано с втория надпис върху външния кръг на Пръстена! Последвайте Ме и нека глупавите си придобият Разум, а съкрушените на сърце – Мъдрост и Поука!
Аз, Младоженецът, все още говоря и не млъквам! Блажени всички, които не Ме разменят за користите на дявола!”

Leave a Reply