СВАТБЕНАТА ВЕЧЕРЯ НА АГНЕТО – III ГЛАВА

3. ВТОРИЯТ НАДПИС ВЪРХУ ПРЪСТЕНА НА НЕВЯСТАТА

“Ето, стоя на вратата и хлопам…”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Дълбоко съм убеден, че предишното видение така е разтърсило сърцето ти, щото да си дадеш сметка колко отговорно и съдбоносно е пребъдването ни в Святия Дух. Защото Този Дух, останал с Църквата през последните две хиляди години, днес вече твърде много е свил Присъствието Си поради умноженото беззаконие, на което Той не може да бъде свидетел. Нека обаче да ти кажа, че когато Святият Дух е напускал едно или друго място, свързано с отстъплението от Завета Господен, там непременно са се появили червеите на Сатана, сиреч, онези измамливи бесове и демони, които са достатъчно обучени да имитират Присъствието на Духа и да изкористяват Божието Слово във всякакво извратено тълкувание и разбиране.
От няколко години “Мория” изцяло се олицетворява като “служение на Божия Пророчески Дух” и ти непременно си забелязал това върху книгите, които Божият слуга пише и дава даром на Църквата. Но защо изобщо беше нужно това уточнение? Именно защото ти няма да чуеш нито една църква да ти каже, че е изгубила Присъствието на Святия Дух, защото така тя сама би дискредитирала себе си, давайки легитимност на дявола и омразните му духове. Църквите на блудницата Вавилон остават много по-успешни именно поради причината, че змеят, звярът и лъжепророкът там са наречени “Отец, Синът и Святият Дух”. И ето затова Исус изрично ми заповяда служението ми да се олицетвори с Божия Пророчески Дух, Който е Същият Свят Дух, напуснал мерзостта на запустението и могъщо потвърждаващ пророческите видения и откровения на нашия Господ. Тъй че нека никой не мисли, че Божият Пророчески Дух е някакъв екзотичен дух, напълно непознат на Църквата. Тъкмо обратното – това е Същият Свят Дух, Който църковните търговци и кариеристи наскърбиха и похулиха, като се предадоха на всякакво блудство и нечестиво поклонение пред началствата и властите на Злото в небесните места.
Пиша ти всичко това, за да се научиш да изпитваш духовете и всякога да живееш в писаното от Апостол Павел:
“А ние получихме не духа на света, но Духа, Който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци. Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва…” (1 Коринтяни 2:12-15) 
Вникни с най-голямо внимание в първия и последния от цитираните стихове. Защото първият стих изрично ти казва, че сме получили Святия Дух, за да “познаем това, което Бог е благоволил да ни подари”, а последният стих ни повелява да изпитваме всичко, за да се опазим от това ние да бъдем изпитвани от Бога. И ако Святият Дух наистина свидетелства на Божието “подарено”, то да Го търсиш ли в местата, където не се подарява, но продава? Да бъде ли Духът свидетел на търговци, които никак не могат да се вместят в писаното, нито да го изповядват и живеят?
“Но как така?” – ще попита някой, а после ще добави: “Нали върху самите продавани книги пише, че са вдъхновени и помазани от Святия Дух?”
А ти какво очакваш да пише, маловерецо? Нима искаш да прочетеш върху гърба на една книга за църковен просперитет, че е вдъхновена от Мамон, страшния враг на Христос? Нима си вярваш, че Мамон ще свали така удобната му маска на Исус? Нима искаш да прочетеш върху един светски теологически бълвоч, че е вдъхновен от духа на Езавел и служи за гримиране на нечисти съвести и плътска вяра? Ще се откаже ли духът на Езавел да си слага маската на Святия Дух, та да престане да засенява всичките плътски и религиозни християни? Нима искаш доктринерите и религиозните законници да се легитимират в църквите като вълци грабители в духа на Корей? Кой тогава би останал да ги аминосва и да им алелуйства?
Но ето затова отново ти казвам, че Божият Пророчески Дух е Самият Свят Дух на Отца и Сина, Който могъщо действа в Божиите пратеници, за да покаже колко различен и неприемлив е примерът им спрямо примерите, давани от всичките църковни първенци и религиозни кариеристи.
Започвам именно с такива думи преди видението с втория надпис от вътрешния кръг на Пръстена, защото не искам никакъв вятър на съмнение или смущение да напада който и да било от читателите ми. И ти, братко мой, като вече знаеш и си убеден, че Святият Дух е Пръстенът, Който Исус ни е дал в залог на Вярността и Истинността Си – последвай Божия пророк в тази най-свята и благодатна книга. Защото аз оставах духом при моя Господ при върха на Ветил, където Той отново започна да ми говори като казваше:
“Слуго Мой! Ти изпълваш с радост Сърцето на Господаря си, понеже думите на Мъдростта и Разума никога не липсват от сърцето ти, но се проявяват на точното време и място. И кой е оня, който би помислил, че Бог се е разделил Сам против Себе Си – та веднъж да дава Святия Си Дух на слугата Си, за да свидетелства за Него, а втори път да дава Същия Дух на отстъпилите църкви, които всячески отричат и презират Моите видения и Моите думи. На мъдрите и разумните непременно ще стане ясно, че единият от духовете е неискрен и фалшив. И Верните няма как да сбъркат къде се проявява Истинският, защото Той е в Съвършено съгласие със Словото Си. Но скверните и извратените непременно ще се съблазнят и препънат в свидетелствата на Господния пророк, защото очите им са помрачени и сърцата им измамени да наричат Светлината тъмнина, а тъмнината Светлина, Доброто – Зло, а Злото – Добро. Но Аз отново ти казвам, че Верните непременно ще Ме разпознаят и съхранят в сърцата си. Защото докато Отец е действал с жертвените Си юнци, изявявайки Обяда Си, Аз могъщо съм възцарил Присъствието Си в сърцата на Моите, подготвяйки ги за Вечерята Си. Виж тогава как отново Пръстенът Ми ще се яви по земята и ще започне да се свива, а от вътрешния Му кръг ще заблести надписа на Сина, който гласи:
“Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене…” (Откровение 3:20)
След последните Си думи Исус протегна десницата Си, а Пръстенът се спусна от шепата Му, като слизаше на земята и постоянно се увеличаваше. Така накрая Той вече обгръщаше цялата земя, когато Господ отново извика със силен и властен Глас:
“Святи Душе! Започни да свиваш Святото Си Присъствие според изтичащото време на Фисон и Гион. И нека надписът Ми върху вътрешния Ти кръг да заблести с всичката си сила. Думите Ми нека започнат да хлопат върху сърдечните врати на всичките човеци. И които чуят Гласа Ми и Ми отворят – прибирай ги откъм вътрешния кръг и до самия Ми надпис. А които не чуят Гласа Ми и не Ми отворят – те нека останат вън от Присъствието Ти. За тях ще е по-добре никога да не бяха се раждали, отколкото да отхвърлят хлопането Ми и да се поругаят с Призива Ми…”
Пръстенът вече започваше свиването Си, когато с ревнив поглед Исус отново ми проговори, като казваше:
“Слез с твоя Господ при Пръстена, слуго Мой! Защото Аз непременно ще те употребя за Вечерята, която правя с всеки от Верните, според думите, с които съм се обещал…”
Онемял от възхищение, аз протегнах ръка, за да хвана десницата на моя Господ. А Той не просто я прие, но ме прегърна и полетя с мен надолу, към Пръстена. И ето, че двамата с Исус се намерихме под надписа Му, когато видях как лъчите от Христовите думи започнаха да хлопат върху сърцата на човеците. А тогава във всяко сърце се появяваше една капка червена кръв и една трошица хляб, които допълнително усилваха хлопането на Спасителя, та дано човекът би отворил на Исус. А Господ, като ми посочи едно сърце с капка кръв и трошица хляб, ме попита, казвайки:
“Каква е тази капчица кръв? Или каква е тази трошица хляб?”
“О, Исусе! Това е капчица от Твоята пролята на Кръста Кръв! Защото Ти умря на Кръста, за да понесеш греховете на целия свят. А трошицата Хляб непременно е Законът Господен, на който свидетелства съвестта на този човек. Защото гдето е Законът, там е налична и Жертвата!”
“Правилно Ми отговори!” – каза Исус и продължи:
“А със самото отваряне на сърдечната врата какво би се случило с този човек? Няма ли тогава Аз да вляза и да вечерям с него?”
“Разбира се, Господи! Защото позивът на съвестта към Тебе се нарича покаяние! А самото покаяние отваря вратата за Твоята Вяра, и за Хляба и Виното на Твоя Завет!”
“Ами нека тогава усилим позива на тази съвест! Защото ето тук ти вече Ми ставаш помощник! И като знаеш, че Господ е излял в сърцето ти Слово от Кръга на Водата, от Кръга на Хляба, и от Кръга на Виното – разпръсни щедро и докосни сърцето на този човек откъм света, за да може той да Ме чуе и откъм Духа. Защото ето това ще рече някой да чуе Гласа Ми, и така се явява същинската работа за благовестието…”
Послушал Господ, аз слязох от Пръстена при човека. И като взех от сърцето си най-избраното от Водата, Хляба и Виното – дадох му ги, казвайки:
“Вземи тези дарове Господни, братко мой! И като отвориш сърцето си – чуй Гласа Господен!”
Изненадан от думите ми, човекът взе книгите. И като ги отвори, започна да ги чете. А тогава с радост забелязах как трошицата хляб се превърна в къшей, а къшеят вече ставаше цял комат. И онази капчица Христова Кръв скоро се превърна на чаша с Вино, ставайки все по-пълна и пълна. Колкото до Водата – тя мигом раздвижи духа на човека, като започна да пълни очите му със сълзи. А преди те да бяха рукнали, човекът отвори вратата на сърцето си, казвайки на Господа:
“Исусе! На Теб предавам сърцето си! Ела, възцари се в мен и управлявай целия ми живот!”
В отговор на човека, Господ се усмихна и протегна ръцете Си, като го въздигна във вътрешния кръг на Пръстена. А тогава стана чудо. Защото или човекът твърде много се уголеми, или аз и Господ твърде много се смалихме. Така двамата влязохме в сърцето на този човек. И Господ, като протегна с вълнение ръката Си, взе първом от комата Хляб, казвайки ми през сълзи:
“Всеки път, когато вляза през вратата в сърцето на един от Моите, Аз плача от щастие и сълзите на човешките очи свидетелстват за Мене! Защото Отец бърза да възрадва Сина Си и да Му направи угощение! Затова сега ще ям от Хляба в това сърце, и ще пия от Виното в чашата му! Понеже такава е Моята първа интимна Вечеря в сърцето на всеки от Моите! Вечеря, в която идвам като Алфа!
Но ако имам явление като Алфа, няма ли да имам и явление като Омега? И ако в това сърце Аз съм влязъл като Първият, няма ли да бъда за него и Последният? Виж отново надписа Ми, слуго Мой! Виж как е записано:
“Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене…” (Откровение 3:20)
Забелязваш ли, че първом Аз вечерям в човешкото сърце, а после Верният Ми ще вечеря с Мене в Сърцето на Отца Ми, сиреч, при Святия Божий Олтар? А как тогава си обясняваш чудото, че в едно и също време Синът вечеря, докато Отец обядва?”
“О, Исусе! Чудото е скрито в самите кръгове на Божието Свято Присъствие! Защото в първите три кръга – на Водата, Хляба и Виното – Ти Си сред нас, като Човешкият Син в тъмнината на света. Като Зорница, която пази сърцата ни от мрака на земята. А в тъмнината човек не обядва, но вечеря. И Сам Отец сбъдва писаното от псалома на Давид:
“Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми…” (Псалми 23:5) 
Но когато всеки от Твоите Те последва след Голготския Кръст – в Кръговете на Маслото и Солта, то там Ти вече заблестяваш като Слънцето в Силата Си, понеже от Човешки Син на земята вече Си преминал като Божий Син на небесата. На онези небеса, в Твоя Град, където няма нужда от Слънце или Луна, защото Твоята Слава го осветява. А в такава Слава непременно присъстващия би преживял Обяда на Отец…”
Слушайки думите ми, Исус силно ме прегърна. А след това, посочвайки Пръстена, започна съкровено да ми говори, казвайки:
“Колко от Моите знаят, че в Този Пръстен се събират петте Святи Божии Присъствия – на Водата, Хляба, Виното, Маслото и Солта? И колко биха платили цената, за да бъдат всякога с Отца и Сина в Святия Дух – верни на всяко място, където би ги изпратила Троицата? И ако Хлябът и Виното са Моята Вечеря, то няма ли Маслото и Солта да са същинската Сватба и самото съчетаване на Младоженеца и Невястата?
Но ето затова Аз днес призовавам Моите твърде много да Ме вярват в тази последна пророческа книга. Защото Истинска Невяста пред очите Ми е тази, която се е приготвила за Младоженеца и пази здраво Пръстена, Който й е даден. И ако Аз съм Верен и Истинен да вляза във всяко сърце, което е отворило вратата си, след като е чуло Гласа Ми, за да вечерям с него, то няма ли да бъда Верен и Истинен и в самия край, когато то ще присъства на Сватбената Вечеря на Агнето?
“Но Господи! – ще кажат мнозина – Нали на Сватбата Си Ти ще бъдеш като Слънцето в Силата Си? Защо тя е наречена Вечеря на Агнето, а не Обяд?”
А Аз ще ви отговоря с думите на Мъдростта:
Сватбата Ми е наречена Вечеря на Агнето, за да отдаде Отец Ми Славата на всички вас, които блестяхте като светила на Сион в тъмнината на света, където изявявахте превъзходството на Оня, Който ви призова в Своята чудесна светлина!
Сватбата Ми е наречена Вечеря на Агнето, защото Господ ще се върне със Светиите Си, за да въздаде на тъмнината на света, и да порази нечестивите с Дъха на устата Си!
Сватбата Ми е наречена Вечеря на Агнето, защото е Вечеря с жертвени юнци! Вечеря с всички, които се съразпнаха с Мене, за да бъдат Моите свидетели за Вечността!
Колкото до останалите два надписа, които касаят външния кръг на Пръстена на Невястата, осъдил света за грях, за правда и за съдба, то последвайте Ме и в останалите видения, които ще дам на слугата Си. Аз, Младоженецът, все още говоря и не млъквам! Блажени всички, които слушат и се покоряват на Гласа Ми!”

Leave a Reply