СВАТБЕНАТА ВЕЧЕРЯ НА АГНЕТО – II ГЛАВА

2. ПЪРВИЯТ НАДПИС ВЪРХУ ПРЪСТЕНА НА НЕВЯСТАТА

“Ето, приготвих Обяда Си…”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Воден от убеждението, че ще пояснявам духовни истини на духовните човеци, аз още в самото начало те моля да избягаш от всякакво плътско разбиране на Пръстена, Който Господ днес ще даде на Църквата Си. Защото това не е златен пръстен, който би закупил от първия бижутериен магазин. И Той не се намира никъде в света, та дано би Го потърсил и намерил.
Пръстенът на Невястата е Свят Дух на Вярност и Истина!
Както при двама влюбени на земна сватба златните халки не играят ролята на украшения, но им се придава смисъл на Вярност и Любов до края на земните дни, така и при Сватбата на Христос и Църквата има Завет на Вярност и Истина. Защото Църквата има Христос чрез Святия Дух и Христос има Църквата чрез Същия Дух.
Моля те, мили мой братко, да разбереш това още в началото на тези видения. Защото Святият Дух е Свидетелят и Изпълнителят на Завета. И ако ние се намираме в Него и Той в нас, то тогава наистина сме от вътрешната стена на Пръстена и чрез Него сме познати като Невястата на Исус. Нека ти помогна да разбереш това още по-добре, като ти припомня стихове от края на “Откровението”. Ето писаното:
“И Духът и невестата казват: Дойди. И който чуе, нека рече: Дойди. И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота…” (Откровение 22:17) 
Виждаш ли как Духът и Невястата казват “Дойди” на нашия Господ?
Но ти сега забележи, че първо е Духът, а след това е Невястата. А накрая и всеки, който би чул.
Защо първо е Духът? Именно защото Духът е Пръстенът!
Понеже Пръстенът е, Който свързва Църквата с Христос! Проумяваш ли тогава думите, казани от Исус за Святия Дух? Проумяваш ли писаното:
“А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява…” (Йоан 16:13-15)
И ако Господ дава на пророка Си да види Духа, Съвършено уподобен на Пръстен, то е, защото Сватбата наистина чука на вратите на сърцата ни и ние трябва да бъдем готови за нея, като се покорим на писаното по вътрешния кръг на Пръстена. А както вече разбра от първото видение в тази книга, първият надпис изявява призоваването от Бог Отец в твърде знаменателните Му думи към Църквата:
“Ето, приготвих Обяда Си; юнците Ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба…” (Матея 22:4) 
Ако трябва като слуга на Отца и Сина да ти споделям свидетелствата на моя живот, показващи истинността на горенаписания стих, то тогава не биха ми стигнали стотици страници, но не това е моментният прицел на тази книга. Прицелът е друг, а именно – да забележиш вътрешния кръг на Пръстена и да изпиташ сърцето си дали си платил цената да пребъдваш пред Бога и Отца като Верен и Истинен. Затова оттук нататък ще продължа с непосредствените думи, които Господ проговори на сърцето ми, преди да ми покаже видението с първия надпис върху Пръстена на Невястата. Ето тези думи:
“Слуго Мой! Аз наистина мога да те посоча и изявя на Църквата Си като оня, който намери съдбата си да бъде Божий пророк и пратеник на Отца, за да свидетелства за Обяда Му. Понеже именно за това беше утвърден и помазан. Но ти сега виж, (а заедно с тебе и всички Божии чеда), че църквите бяха прекалено заети да се взират в религиозните интерпретации на Господната Вечеря, за да забележат Обяда. Един дух на закостенялост и традиция ги накара да си вярват, че най-достойното, което биха вършили за Господ, е да си взимат причастие, като че ли това причастие щеше да им осигури столовете за Сватбената Вечеря на Агнето. И като забравиха, че Отец Ми е, Който съчетава Младоженеца и Невястата, съвсем пропуснаха да забележат, че Той праща слугите Си като изключителни свидетели на Обяда Му. А кой би поискал да вечеря, преди да е обядвал? Или кой би проявил безумието си, та да мисли, че е възможно да дойде Вечерята, преди да е дошъл Обядът? Разбира ли тогава Църквата Ми, че именно чрез Обяда Си Отец Ми щеше да изпита дали тя е Вярна и Истинна? И как да бихте разбрали стореното от Отец Ми, ако не бих ви го явил чрез пророка Си?”
След тези Свои думи Исус отново бръкна в пазвата Си, като извади Пръстена, обещан за Невястата. А след това с твърде сериозен и строг Глас ми проговори, като казваше:
“Аз съм Верен и Истинен да се оженя за Моите люде! Но дали и те са Верни и Истинни, за да се омъжат за Мене? Дали биха платили цената, за да се закрепят във вътрешния кръг на Пръстена, плащайки цената да се намерят на Обяда на Моя Свят Отец?
Ето, слуго Мой! Протягам Пръстена към земята, за да Го даря на Невястата! И на Святия Си Дух сега казвам:
Душе на Отца и Сина! Слез по земята, като Пръстен, за да издириш Моите! И като ги загърнеш в кръга Си – дай им да познаят и приемат пратениците на Неизменният, Вечният и Царуващ Отец, Който приготвя Обяда Си според написаното в Тебе!
Нека всички Божии люде участват в Обяда на Отца, защото е Обяд на Освещение, Посвещение и Просвещение! Защото по Обяд Слънцето Христос свети във всичката Си Сила и слугите на Отец Ми Го явяват по земята!”
След тези думи на Исус, пълни със Святост и Благодат, Пръстенът се спусна към земята, като започна мигновено да се увеличава и ставаше все по-голям и по-голям. А когато вече беше на земята, Той я обгръщаше от край до край. И тогава първият надпис на Отец заблестя от вътрешния Му кръг, тъй щото земните краища се просветиха от писаното, което гласеше:
“Ето, приготвих Обяда Си; юнците Ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба…” (Матея 22:4) 
И докато аз гледах с възхищение, Исус извика със силен Глас към Пръстена, като Му казваше:
“Започни да се свиваш, Пръстене, за Моята Сватба, според изтичащото време на Фисон и Гион! Който повярва на писаното от Отец Ми – загръщай го във вътрешния Си кръг, като потвърден за Сватбената Вечеря на Агнето! Който не повярва на писаното от Отец Ми – отхвърли го откъм външния Си кръг – като отлъчен от Сватбата за вечни векове!”
След тези думи, поглеждайки ме с острия Си поглед, Исус отново започна да говори, като ми казваше:
“Пророко на Сион! Твоето място вече не е тук, но долу! Намери се като свидетел на Отеческия надпис, за да призоваваш човеците на Обяда на Отец Ми! Защото трябва да се сбъдне писаното, че юнците на Всемогъщия са заклани за Обяда Му!”
След тези думи Господ просто ме хвана и полетя с мен надолу, към Пръстена. И като ме постави върху вътрешния Му златен кръг и под самия надпис на Отца, отново ми каза:
“Пръстенът ще се свива, а в твоите ръце и нозе ще се забият гвоздеите на цялото отстъпило християнство, което не желае да се покорява на Волята на Отца Ми! И колкото повече прогласяваш думите на Отец Ми на чедата на великата блудница, толкова повече тръни ще се сплитат върху главата ти! И колкото повече Святи видения от Сион бъдат дадени на сърцето ти, толкова повече отрова от старовременната змия ще изпълни чашата ти! И ти ще я изпиваш с цена на голямо злострадание, но тя няма да те умъртви, понеже си в Господната Гетсимания! И като не преставаш да призоваваш всичките човеци на Сватбата на Агнето, непременно ще им засвидетелстваш, че си от Обяда на Отца! Понеже свидетелствата ти ще блестят със Светлината на обедното Слънце! И колкото повече се свива Пръстенът, толкова по-остри и страшни ще стават болките ти, понеже плащаш цената за Вярната и Истинната Невяста на твоя Господ. Малцина ще повярват на свидетелството ти, понеже малко е Стадото Господно при свършека, на което Отец Ми подарява Царството! И когато Обядът свърши, Слънцето ще започне да клони на запад, тъй щото Святият Ми Отец вече ще е извършил Святото пресяване между жито и плевели, и между овци и кози! Но никой от скверните и извратените няма никак да разбере, че Съвършеното благовестие за Сватбата на Христос Отец е поверил на слугите Си, пророците. Понеже те са пратениците на Отца, жертвените юнци, които идват от Обяда, за да дадат на Невястата светлия и чист висон за Сватбената Вечеря…”
След тези Святи и правдиви думи Господ се отдели от мен, а аз останах като свидетел на Отеческия надпис. И Светлината от надписа започна могъщо да осветява и преобразява сърцето ми, тъй щото лъчи от десетки Святи видения започнаха да струят от мен и да осветяват пространството под Пръстена. А когато Пръстенът започна да се свива, една твърде яростна и категорична църковна опозиция застана против свидетелствата ми. И с гвоздеи, подобни на гвоздеите от Христовото Разпятие, църковните лидери прободоха ръцете ми и нозете ми, крещейки на паствата си да не приемат свидетелството ми за Обяда на Отец, но да ме заклеймят като еретик и лъжепророк. И ето, че дойде времето на острите и непоносими тръни, които се впиваха в слепоочията ми. Всяка хула и опозоряване, всяко чародейство и проклятие, всяка обида и лъжа, всяка неблагодарност и религиозно безумие се вплитаха все повече и повече в главата ми, тъй щото челюстите на страшна и угнетителна смърт вече се разтваряха да ме погълнат. И понеже Пръстенът продължаваше все повече да се свива, човешките съпротивления се смениха изцяло с демонични. Тъй че духът ми усети не просто пръски или ручеи, но реки от сатанинска отрова, която против волята си трябваше да изпия и омаломощавам в смирение, незлобие и твърдост. Но въпреки всичкото преляло зло, Господ намираше начин да възрадва сърцето ми. Защото аз с радост виждах как по вътрешния кръг на Пръстена се задържат души и сърца на Звани, Избрани и Верни. Те, за които светът не беше достоен, също изцяло се уподобиха в жертвени юнци, неотстъпвайки дори на йота от Завета Господен и от Обяда на Бог Отец. Те, които презряха църковната злоба и отрицанието от чедата на великата блудница, нито за миг не оставиха пророка Господен в нужда или утеснение. Но с благоуханието на жертвите и щедростта си направиха Господното Дело на пророка да превъзмогва над цялата яростна съпротива на дявола. Така дойде мигът, когато Пръстенът се сви дотолкова, че Избраните и Отделените от всичките краища на света вече можеха да се видят лице в лице, и сърце в сърце. И тогава Исус се яви във височината на Ветил, където пребъдваше Пръстенът Му, като каза на всичките Си Верни:
“Какво друго да копнее Пръстенът, ако не да се яви пред Олтара на Отца Ми, събрал людете на Завета Ми, и Невястата за Сватбената Ми Вечеря! Ето, Обядът на Отец Ми вече е преминал! И е дошло времето за Сватбената Вечеря на Агнето!
Блажени сте, скъпоценни Мои, че устояхте до пророка Ми във времето на най-голямото отстъпление! Блажени сте, че се влюбихте във Волята на Отца Ми, и в смирение и твърдост приехте да претърпите поругание поради Святостта, в която Отец Ми ви призова чрез пророка Си! Блажени сте, че не се поклатихте, нито се усъмнихте във Верния и Истинен приносител на Наследника на Завета, какъвто е слугата Ми! Блажени сте, че напуснахте местата на всяка мерзост и запустение, и не останахте в църквите на великата блудница, за да се покланяте на червеи, и да жертвате на бесове!
Ето, вдигам Пръстена Си от света на дявола! И ви въздигам в Светлината на Небесния Ерусалим, който утвърдихте в сърцата си, плащайки скъпа цена, за да се наречете род на Елиаким, род на въздигнатите до Сватбата на Агнето!”
След тези думи Господ се приближи към мен, като ми казваше:
“Слуго Мой! Нека сега да ти покажа и второто видение на Пръстена, свързано с надписа на Сина! Защото както Отец е действал, докато Пръстенът се е свивал, така същото е вършил и Синът! Тъй щото за Моите е важно непременно да видят как Господ интимно е утвърждавал Вечерята Си в сърцата им и ги е подготвял за славния миг на Сватбената Си Вечеря! Аз, Младоженецът, все още говоря и не млъквам! Блажени всички, които слушат Гласа Ми!”

Едно мнение за “СВАТБЕНАТА ВЕЧЕРЯ НА АГНЕТО – II ГЛАВА

Leave a Reply