СВАТБЕНАТА ВЕЧЕРЯ НА АГНЕТО – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО СЪС СВАТБЕНИТЕ ПРЪСТЕНИ НА ЗАВЕТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Нямам намерение да ти споделям какво ми костваше да започна написването на тази книга с една постоянна и остра болка в долната челюст, докато изчаквам направата на протезата ми. Болка, която не се успокоява от никакви хапчета, но е под постоянен обстрел от демонични стрели. Но огънят, който изгаря сърцето ми, е твърде силен, за да отлагам тези пророчески видения за по-добри времена, когато здравето ми напълно ще се възстанови. Защото съм сигурен, че нечестивият комбинатор ще потърси нови отвратителни аргументи, за да увеличи страданието ми и да забави изявата на Сватбената Вечеря на Агнето. Но аз, като помня и зная на Кого слугувам, непременно ще се насърча с Неговите думи от Евангелието, които гласят:
“А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят. Но ще ви предупредя от Кого да се боите: бойте се от Онзи, Който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от Него да се боите…” (Лука 12:4-5) 
Да, братко мой! От Него ще се боя и на Него ще се покорявам!
Без значение дали срещу тялото ми биха застанали десет, сто или хиляда демона! Без значение дали самият дявол би отворил грозната си паст, за да изплюе отрова срещу сърцето ми и тялото ми! Защото ако той и пълчищата му не ме спряха при писането на последните сто и седемдесет книги, нито пък ще ме спрат и сега. Понеже има миг, когато Сатана и демоните му се издухват така, както силен ураган издухва изсъхнали листа. И това е мигът, когато Господ се сниши от Святото Си Небе, за да говори на слугата Си. А Исус, пълен с Вярност и Милост за мен, отново беше дошъл да ми говори. И ето думите, които Той изрече на сърцето ми:
“Слуго Мой! Няма да кажа, че ти е лесно с този голям товар, който поставих върху сърцето ти за Спасението на Божиите люде. Защото ти беше и оставаш Небесният пратеник, с който събирам Званите, Избраните и Верните при Себе Си. Но сега ти казвам, че има едни най-дълбоки глътки от Златната Стомна със Скритата Манна, които запазих точно за това Мое идване при теб. И при все, че вече си в правото си да поискаш почивка от Господаря си, то непременно ще ти дам Сила, за да развъртиш Меча Господен още веднъж. Още веднъж, Стефане! Не като слуга, който е длъжен да извърши Волята на своя Господ, но като Мой приятел и утвърден помощник за Святото Ми Дело. Защото не казах ли някога на Апостолите Си, както днес отново казвам на пророка Си:
“Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си. Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде…” (Йоан 15:14-16) 
И ето, приятелю Мой! Погледна ли към слугуването ти и към даровете, които даде на Църквата Ми, Аз наистина мога да заявя и потвърдя, че принесе най-големия Плод за Царството Ми. Плод, който не просто е траен, но превъзходно спасителен. Плод, с който наистина ще въведа Невястата Си пред Святия Олтар на Отца Ми. Но ти сега разбери, че ти предстои да дадеш на Църквата Ми не просто един или друг скъпоценен дар, каквито й давах чрез теб през годините. Защото има Дарове, които стоят над всички дарове, и Блаженство, което превишава всички блаженства. А тези Дарове са Сватбените Пръстени на Завета, брачните халки, които са Съвършената гаранция, че сте людете на Моя Завет, на които Отец Ми подарява Вечното Царство. Понеже какво друго да пожелае Невястата, повече от всички дарове, които е получила от Небето, ако не Пръстена, който скрепява Любовта й с Младоженеца? И какво друго да пожелае Младоженецът, ако не Пръстена, който скрепява Любовта Му с Невястата? Виж тези Пръстени, слуго Мой!”
След последните Си думи, Исус бръкна с десницата Си в пазвата Си, откъдето извади златни Пръстени, които заблестяха в меки и твърде съкровени лъчи. Лъчи от Благодат и Истина, от Ревност и Благоразумие, от Предузнание и Благоволение. В първия златен Пръстен бяха лъчите, събрали в себе си всичката възможна Любов, с която Исус ни е възлюбил и предал Себе Си на кръстна смърт за нас. Във втория златен Пръстен бяха лъчите, с които Невястата беше запленила Сърцето на Исус поради всичката си Вярност и Твърдост. Самите Пръстени така покориха погледа на сърцето ми, щото мигновено паднах в нозете на моя Господ. И като ги прегърнах, тихо Му проговорих:
“Ах, Спасителю мой! Заслужава ли слугата Ти Твоето Свято доверие и всичкото Ти Небесно благоволение, за да гледа лъчите на най-прекрасните Божии Дарове? Наистина ли ще употребиш именно мен, за да изявиш тези Пръстени на Църквата Си?”
Чул думите ми, Исус с голяма нежност погали главата ми. А след това отново ми проговори, като казваше:
“Непременно ще употребя теб, слуго Мой. И в Святия Дух на Отца Си ще ти потвърдя, че както чрез теб Аз ще дам Пръстена на Невястата Си, така и чрез теб тя ще ми даде нейния Пръстен. Защото на една Сватба винаги има два Пръстена. Единият се дава от Младоженеца на Невястата, а другият – от Невястата на Младоженеца. А до края на тази Свята пророческа книга всеки от Моите ще разбере какъв е Пръстенът, който получава от своя Господ, и какъв е Пръстенът, който Господ получава от него.
А ти сега Ме последвай до Святия Олтар на Отца Ми. Защото Огънят на Отца Ми ще изпише думи върху вътрешната и външната стена на всеки от Пръстените. И ти ще бъдеш слугата и приятелят на Младоженеца, който ще яви посланията на Божиите люде…”
След последните Си думи Господ въздигна духа ми със Себе Си, тъй щото двамата с Него полетяхме към Небесния Ерусалим. А когато вече бяхме горе, Исус се приближи до Божия Дворец на Святостта и вече отваряше вратите му, като казваше на Своя Отец:
“Отче Святи! По Твоята изрична Воля въвеждам слугата Ти в Святото Ти Присъствие! Защото наближи времето Невястата Ми да се яви пред Тебе, и Сам Ти да съчетаеш Твоя Христос с Църквата! Благоволи сега, Отче Мой, да говориш на слугата Си според извечните Свои намерения и в Святия Дух на Съвършената Си Промисъл!”
Докато Господ още изговаряше думите Си, аз паднах на лицето си, понеже Славата на Всемогъщия мигновено покори духа ми. И ето, че Сам Отец простря огнената Си ръка и докосна главата ми, като ми казваше:
“Сине човешки, когото изначално предузнах за Святото Дело на Сина Си! Тръгвайки от дъното на смирението и пожертвуванието ти стигна до върха на слугуването и възвисяването си пред Мене! И сега Аз благоволя да пристъпиш с Единородния Ми до Святия Олтар, където с Огъня на Любовта Си ще напиша Вечни думи върху първия Пръстен, който Синът Ми дарява на Невястата, и върху втория Пръстен, който Невястата дарява на Сина Ми!
Пристъпи след Сина Ми, сине човешки! И бъди Верен и Истинен да явиш на Църквата всичко, което ще ти бъде дадено и изявено!”
След последните думи на Отец огнено масло се разля из целия ми дух и възпламени всичките ми помисли. А Господ, като протегна ръката Си и ме възправи, вече ми казваше:
“Ела след Мене, слуго Мой! И виж как Отеческият Огън ще напише живите думи на Вечния Живот върху вътрешния кръг на първия Пръстен, и ревнивите думи на Святостта върху външния му кръг…”
С огромно вълнение пристъпих след моя Господ, Който се приближи до Святия Олтар на Отца. И като протегна десницата Си към Огъня на Олтара, постави там първия Пръстен за Сватбата Си. И ето, че Огънят изпълни вътрешния кръг на Пръстена, а искрите му започнаха да пишат Небесни слова. А след това същите искри написаха други слова и по външната му окръжност. И когато надписването от огнените искри приключи, Исус взе Пръстена в ръката Си и го приближи към мен, като ми казваше:
“Стефане! Приятелю Мой! Давам ти привилегията, заради която ще бъдеш ублажаван от всичките Небесни Светии – отсега и довека. Защото кой Апостол или пророк не би пожелал да прочете писаното от Божия Огън върху Пръстена, предназначен за ръката на Църквата? Или кой Светия не би копнял да украси с този Пръстен вярата си? И не е ли сега мигът да разбереш защо си следвал Духа на твоя Господ с всеки удар на сърцето си? Виж тогава първом думите, които Божият Огън написа по вътрешния кръг на Пръстена. Защото те са Вярността и Истинността, с които Отец и Синът запечатват Божиите люде, като Господна Невяста…”
След тези съкровени думи Исус приближи Пръстена до очите ми, тъй щото видях искрящите думи. Първите думи изявяваха Сърцето на Отца и гласяха:
“Ето, приготвих обяда Си; юнците Ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба…” (Матея 22:4) 
Вторите думи изявяваха Сърцето на Сина и гласяха:
“Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене…” (Откровение 3:20)
След като вече бях прочел Святите думи, Господ ми проговори, като казваше:
“Ето такъв е вътрешният кръг на първия Пръстен. Той изявява Вярността и Истинността, с които Отец и Синът запечатват Господната Невяста. Отец Ми, Святият, прави това на Обяда Си! Синът, Младоженецът, прави това на Вечерята Си!
Но ти сега виж какво гласи написаното върху външния кръг на Пръстена. Защото ако писаното върху вътрешния кръг касае вътрешните, които са Невястата Господна, писаното върху външния кръг касае външните, които ще останат във външната тъмнина, понеже са в духа на блудницата Вавилон…”
Отново започнах с вълнение да чета написаното по външния кръг на Пръстена. Така видях, че първите искрящи думи изявяваха Святостта на Отца и гласяха следното:
“Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни…” (Матея 22:8) 
А вторите искрящи думи изявяваха Святостта на Сина и гласяха:
“…никой от поканените няма да вкуси от вечерята Ми…” (Лука 14:24)
И докато още прочитах думите от външния кръг на Пръстена, Исус отново ми проговори, като казваше:
“Много Святи и радикални послания дадох чрез теб на Църквата Ми. Но сега ти казвам, че последното Ми послание ще бъде по-съдбоносно от всички предишни. И този първи Пръстен, който днес ще дам на Църквата Си, непременно ще раздели Верни от неверни, и Истинни от поканени. Верните и Истинните ще се запечатат във Вярността и Истинността, които са във вътрешния кръг на Пръстена, а неверните и поканените ще бъдат отлъчени от Святостта на думите, написани върху външния кръг на Пръстена.
И ако такъв е Пръстенът, който Младоженецът дава на Невястата, то какъв ли ще е вторият Пръстен, който Невястата дава на Младоженеца? Виж сега как Огънят от Олтара на Отца Ми ще напише думи и върху втория Пръстен…”
След тези Свои думи Господ се приближи до Олтара на Отца, като постави в Огъня му и втория Пръстен. А тогава пламъкът обгърна с искрите си Дара на Невястата. И както при първия Пръстен, и този път искрите написаха Божии думи – първо откъм вътрешния кръг на втория Пръстен, а след това и върху външния. И ето, че с неприкрито вълнение Исус взе Пръстена от Огъня и го въздигна пред очите ми, като казваше:
“Приятелю Мой! Прочети сега думите, които Огънят на Отца Ми написа върху Пръстена, който ще Ми бъде подарен от Невястата. Защото това е Съвършеното очакване на Младоженеца. И Аз копнея да получа този Пръстен с всеки удар на Сърцето Си…”
С благоговение, което нямам думи да опиша и изявя, аз вече прочитах Божиите думи, написани във вътрешния кръг на Пръстена. А те гласяха:
“Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето…”  (Откровение 19:9) 
А след това погледът ми съзря и написаното върху външния кръг на Пръстена, което гласеше:
”Дойдете, събирайте се за великата Божия вечеря…” (Откровение 19:17)
А когато вече бях прочел Святите думи, вълни от Божия съкровеност заляха духа ми, тъй щото чух Господ да ми казва:
“Виждаш ли писаното във вътрешния кръг на втория Пръстен?
То касае именно вътрешните, сиреч тези, които в дух, душа и тяло са се предали на Господ, за да Му бъдат Невяста, облечена в светъл и чист висон. Те са, които се съразпнаха с Мене, за да оживея Аз в сърцата им, като Агнец Господен, Който всякога е предаван на смърт, за да се яви Животът всред спасените и изкупените. Тези са Наградата Ми, Радостта Ми, Съвършеният Дар за Сърцето Ми! И затова всякога ще бъдат украшение на ръката Ми!
Виж тогава писаното във външния кръг, което касае външните!
Защото те са, които многократно Ме прободоха и всякога се поругаваха с Името Ми, Делото Ми и Примера Ми! Те непременно ще бъдат прицел на Божия Яростен Гняв, който ще се яви с Великата Божия Вечеря, когато ще се извърши въздаянието върху нечестивите. Вярната и Истинна Невяста с Вярност и Истинност ще получи този Пръстен, за да го дари на Младоженеца, и така да бъде царуваща и Свята за вечни векове! А поканената и невярната с бунт и отстъпление ще си намери друг фалшив пръстен на фатално брачно обвързване със змея, звяра и лъжепророка, за да бъде отхвърлена и проклета за вечни векове, според Силата на написаното върху външния кръг на Пръстена!
А сега – в Святост и Ревност Аз ще разкрия на слугата Си виденията, свързани с двата сватбени Пръстена и надписите им.
Блажен и Свят всеки, който слуша Гласа на Младоженеца! Такъв непременно пази и утвърждава мястото си на Моята Сватба!
Аз, Младоженецът, все още говоря и не млъквам!”

Leave a Reply