ТАЙНИТЕ НА ЦАРСТВОТО – IV ГЛАВА

4. ВИДЕНИЕТО С БЯЛОТО КАМЪЧЕ И СКРИТАТА МАННА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
След няколко минути ти ще затвориш и последната страница на тази пророческа книга. И ми се иска да вярвам, че написаното в нея непременно ще се превърне в Свят Дух за теб. Дух, с Който да изпълниш и обгърнеш сърцето си, преди да дойде краят на този свят и Бог да ни въздигне при Себе Си. Няма да те успокоявам излишно, че Сионовото състезание е лесно, и че една Господна година може да бъде премината като за една човешка година. Защото тайната не е в това да прочетеш книгите на един пророк, но да ги изпиташ духовно и Сам Бог да потвърди в сърцето ти, че си станал техен свидетел.
Аз и до днес не мога да се начудя на онези човеци, които уж имат глад за откровения и видения от Бога и правят всичко възможно, за да се сдобият с книгите на Божия слуга.
“О, братко! Прати ми на този адрес тази и тази книга, че ги нямам!”
Е, и? Получават си хората книгата, а след нея втората, третата, десетата, петдесетата, стотната, сто и петдесетата? И когато вече си мисля, че би трябвало да са пораснали и възмъжали, получавам стряскащо писмо:
“Братко, като гледахме каталога, видяхме, че нямаме “Вяра и Слово” и “Клетката на звяра”. Би ли ни ги пратил, ако не ти представлява трудност?”
Представи си всичко това, любезни ми читателю! Представи си как вървиш нагоре по стълбата на Яков и духът ти се възхищава да общува с Божии ангели. Ти държиш ръката на пророка, а пророкът държи ръката на Исус. И така – вървите нагоре и все по-нагоре. Но в един момент нещо те сепва и пускаш ръката на Божия слуга, като му казваш:
“Извинявай, но ще ти пусна за малко ръката и ще сляза стотина стъпала по-надолу, понеже съм пропуснал да прочета нещо много важно, което ти си писал, а пък аз не съм знаел!”
И се връщаш тогава назад в онези сто стъпала. Напускаш кръга на Солта и Маслото, и отиваш надолу – при Виното, Хляба и Водата. Защото онази книга на пророка била във Водата… Но не се замисляш, че после ще трябва отново да се връщаш. А във връщането един духовен противник ще има претенции към теб. Не защото си чел нещо невярно, а защото отказваш да се задържиш в духовния растеж, даден ти от Господа, и си намираш извинение, че някъде нещо не си прочел.
“Ама ти, слуго Господен, много се различаваш в последните си книги от първите! Как става тази работа? В първите си плах, внимаваш къде стъпваш в размишленията си, а в последните си говориш с Исус като с най-сърдечен приятел…”
Ами да беше вървял вярно и неотклонно до Божия пророк, то и ти щеше да усетиш Исус като приятел. Но има нещо повече, което прави слугата Господен да устоява. Има една цена, която се плаща в последния и най-вътрешен кръг на Божието Свято Присъствие. И с тази цена Скритата Манна става явна, а тайните Божии се откриват в ослепителна Светлина. Аз силно се надявам, че тичането ми на Господния Път няма да е било напразно, а Исус непременно ще има Своя благоразположен народ. Но нека точно тук да кажа, че Божии Светии не са човеците, за които духовната връзка е ъгъл, но само тези, при които тя е станала триъгълник. Защото ъгълът представлява ето това:
Вярващият се допитва до Божия пророк.
Божият пророк се допитва до Бога.
Бог отговаря на пророка Си.
Пророкът явява Божията воля на вярващия.
И вярващият отново пита Божия пророк, за да се убеди, че написаното е вярно.
В такава духовна връзка, станала ъгъл, има връзка между Бог и пророка, както и между вярващия и пророка. Но в нея липсва връзката между вярващия и Бога. И това е възможно най-лошият вариант на комуникация. Защото при него някакви плътски или религиозни фактори пречат на вярващия да получи лично потвърждение, напътствие и водителство от Бога относно това, което му е дадено от Божия пророк.
Съвсем друго нещо е триъгълникът. Защото в него вярващият получава от пророка Божието волеизявление. И като се обръща в сърцето си към Бога – има лична, гореща и директна връзка с Него, тъй щото не му е нужно да се бори със съмнения, колебания и всякакъв друг демоничен вятър, докато се утвърждава в Словото на Божия Пророчески Дух.
А нека сега да ти кажа, братко мой, че човеците, които утвърждават триъгълника в общението, имат една най-голяма награда, един дар от Исус, обещан за победителите Му. И този дар Господ е обещал в “Откровението на Йоан”, където е казал:
“Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава…” (Откровение 2:17) 
Ако само за миг се обърнеш назад през годините и видиш какво Господ Исус ти даде от Хълма Мория през последните четири години, то ще се убедиш колко верен и истинен е станал този стих за живота и съдбата ти. Защото след книгата за “Небесният език на Любовта” всичко, което получихме от Исус беше Скрита Манна, тайни от Божието Царство и от Святата Библия, които станаха явни за сърцата ни. А сега ще помоля не плътския, но духовния ти човек да вземе някоя от тези пророчески книги, свързани със Скритата Манна. И като простре ръка върху Словото в тях, да ги усети като Дух.
Какво ще усетиш, братко мой?
Божието помазание ли?
Ами че то беше в книгите от Кръга на Маслото!
Божието Вино, Хляб и Вода ли?
Ами че Господ ни даваше от тях още по-рано!
Няма ли да усетиш Солта, скъпи мой приятелю? Няма ли да усетиш потта, станала Сол, поради Усърдието и Иждивяването на Господната Жертва? Няма ли да усетиш сълзите, станали Сол поради Страданието и Скръбта на Господната Жертва? Няма ли да усетиш Кръвта, станала Сол поради Разпятието и Смъртта на Господната Жертва? Колко много Сол се събра в ръката на духовния ти човек! Не е ли така? И само в ръката ти ли остана Солта? Не се ли превърна в истинският и едничък смисъл на живота ти за Исус, тъй щото напълно да се уподобиш в думите Му:
“Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората…” (Матея 5:13) 
Ще обезсолееш ли, братко мой? Или още повече ще се утвърдиш в Солта? Ще махнеш ли с ръка, относно Жертвата на Божия пророк, казвайки за него:
“К’во толкова пък е правил този? Цял живот не е бачкал, а само писал нек’ви книги и сега се прави на голям мъченик за Господа!”
Ами този, който така би реагирал, нека дойде и напише книгите на Божия слуга, пък аз ще хвана лопатата му или мотиката му, за да копая. Или ще бъркам вар и бетон. Или ще продавам чушки зад някой щанд. И бъди сигурен, братко мой, че неговата работа ще мога да я работя. Дори и да е висококвалифицирана, ще я науча.
Но той дали ще извърши Съвършено Делото на Божия пророк? Дали Господ на Славата ще го потвърди в Святия Си Дух, че е преминал през дванадесетте Порти на Небесния Ерусалим, и е приключил по прекрасен начин годината на Сионовото състезание? Дали ще напише 169 пророчески книги, без нито една празна дума, и без нито едно плътско, суетно и душевно видение? Дали ще е готов преди написването на книгата да претърпи боя и отмъщението, че дръзва да я пише? Дали ще претърпи яростта и ужаса при писането на книгата, защото тя дразни дявола и всички сили на тъмнината? Дали ще е готов да понесе демоничния вой и бурята от стрели върху сърцето си, когато книгата тръгне напечатана, за да стигне при Божиите чеда? Дали ще превъзмогне гнусния шепот на Мамон, който идва да го унижава, че други писатели с десет пъти по-малко книги живеят в палати и имат по няколко офиса, а слугата Господен върши всичко на ръба на мизерията, в един хол на една квартира от Жилфонд, от който не е мръднал през последните петнадесет години? Дали ще преживее стягането на трънения венец около главата си, гаденията, повръщанията, кошмарите, сърдечната болка, ударите в бъбреците, стягането в гърдите, острата и непоносима болка в дъното на очите, смазващата острота в слепоочията и тъпата болка от копията в костите си? Дали ще претърпи и преживее противоречието да остане Верен и Истинен на Духа Господен, въпреки, че целокупното християнство в България масово го обявява за вълк, психично болен и шарлатанин?
Ако някой наистина е готов на размяна и ми даде Съвършени доказателства в Святия Дух, че ще остане всячески проницателен в Божиите тайни и ще изтърпи и превъзмогне на всички удари от портите на ада – то нека заповяда да разменим местата си.
Но ако не може – нека сложи ръка на устата си, и като коленичи – да въздаде Богу Слава и благодарение! Защото Божии диаманти не се намират през път и над път. И в пролома между Небето и земята няма тълпи от ходатаи. А пред Божия Свят Олтар, където се намират жертвените Му юнци, не се чака на опашка. Казвам това с река от ревност и с капка от безумие заради тези, които всячески се стараят да опровергават Истината, а в сърцата си са празни и покрити от паяжините на запустението.
А колкото до теб, скъпи мой братко, последвай сега Божия пророк в последното видение в тази книга. Защото аз оставах да пребъдвам с духа си при моя Господ в Небесния Ерусалим. И ето думите, които Той ми проговори:
“Слуго Мой! Ревност е пламнала в сърцето ти за Мене! И Аз непременно ще утеша и успокоя духа ти, защото извърши всичката Ми Воля. А сега последвай твоя Господ до Божия Свят Олтар, за да видиш тайната, свързана с Бялото Камъче и Скритата Манна…”
След тези думи Господ възлезе от водите на Реката на Живота, като ме изведе по улицата на Небесния Град, тъй щото тръгнахме нагоре. И ето, че Исус пристъпи пред Божия Дворец на Святостта и разтвори вратите му, като казваше на Бога и Отца:
“Всемогъщи Мой Отче! Въвеждам слугата Ти в Присъствието Ти, като един, който стана победител на Вяра и изпълни една цяла Господна година!
Благослови любовта му към Нас, Отче Мой! Защото той тича повече от другите, които бяха преди него, и Плодовете му върху Дървото на Живота са зрели и твърде благодатни!
Благослови усърдието му за Царството, Отче Мой! Защото той никога не хвърли укор върху Благодатта на Духа Ни, нито стана търговец и престъпник, но се уподоби като жертвен юнец пред Твоя Престол! Благослови Делото му за Царството, Отче Святи! Защото сиромах беше по плът, но ублажаван Светия стана по Дух! И нито веднъж не протегна ръка, за да граби от чедата Ни, но сам се иждиви и разпна за тях, за да им дава! Благослови Вярата му в Нас, Отче Мой! Защото остана неизменен от мига, когато го посветихме и призовахме, до този миг, когато го въвеждам пред Тебе!”
Докато моят Господ говореше, аз паднах на коленете си, понеже Славата Божия ме лъхна отсред Святия Олтар на Всемогъщия. И ето, че когато Исус спря да говори, към сърцето ми се протегна огнената Ръка на Отец. И думи, тежки като планински водопади, прокънтяха в духа ми, тъй щото чух Отец да ми казва:
“Слуго Мой! Добре дошъл сред Светиите на Моя Град, като един, който твърде много е ублажаван сред тях! Като един, който в края на Времето пробяга чудесно Сионовото състезание! Като един, чието Дело Аз покривам с Печат на Вечност и нетление!
Ти прослави Името Ми така, както Аз поисках и пожелах! И като напълни с Моя Прочит реченото от Сина Ми в Евангелието – наистина показа на Църквата, че който преминава през Портите на Небесния Ерусалим – той прославя Отца и Сина в Святия Дух! Тази нека бъде наградата Ми за тебе! И този нека стане белегът на Отеческото Ми благоволение върху Делото ти! От този миг на сетне имай Бялото Камъче като Божий печат върху духа си, и новото си име – като символ за благодатен извор на Отеческото благовестие!”
Докато Отец говореше, Огнената Му ръка докосна дълбочините на духа ми. И като ме преизпълни в ослепителна Светлина, положи в сърцето ми Бялото Камъче, заобиколено от Скрита Манна. И докато аз още не разбирах, Исус се приближи и ме възправи с ръцете Си като ми казваше:
“Още ли си учуден, Мой приятелю? Още ли не разбра какво сътвори Отец Ми в духа ти?
Ето, казвам ти, че Огнената Ръка на Отец Ми издири всичката Сол, с която ти се пожертва за Царството Ни. Всичкото ти Усърдие и Иждивяване, всичкото ти Страдание и Скръб, и най-вече – всичкото ти Разпятие и Смърт за Мене! И ето тази Сол се превърна в Бялото Камъче, което те прави разпознаваем и достопочитаем в Сион, като един от увековечените жертвени юнци на Царството! И от днес нататък самата Скрита Манна, в която Солта ти се втвърди до Бяло Камъче, ще те пази скрит в Господа! А новото име, което ти се даде – с него ще бъдеш наричан от Небесните Светии – от сега и във Вечността!
Така ще завърши най-святата книга, която ти дадох! И в нея Тайната Божия, станала явна, ще възвести на всичките Божии чеда, казвайки:
Мои приятели!
Аз оставих пред вас отворени врати, които никой и никога няма да затвори! Защото ви осветих чрез Словото, дадено на пророка Ми, като Род на Елиаким и поколение на въздигнатите от Господа!
Вече имате разпечатана Тайната за Божиите Порти и четирите ветрища! Станете с нея поколение на Победата, Триумфа и Славата!
Вече имате разпечатана Тайната на Дървото на Живота и на Божията година! Станете с нея най-благодатните и плодоносни сърца от Сътворението на света!
Вече имате разпечатана Тайната с Бялото Камъче и Скритата Манна! Станете с нея жертвени юнци на Всемогъщия, като посветите не ден или месец, но целия си живот на Божия Пророчески Дух – за да бъдете във Вечността достопочитаеми, като жертвени юнци на Всемогъщия!
Аз, Тайната Божия, осветих Себе Си в сърцето на пророка Ми! И като станах явен – призовах ви като Мои Порти, които раждат Моите Плодове! Ето, ида скоро! И ще събера Избраните Си отсред четирите ветрища, за да ги грабна и напълня Сватбата Си!
Блажени сте, ако се подвизавате да Ме възцарите!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

4 мнения за “ТАЙНИТЕ НА ЦАРСТВОТО – IV ГЛАВА

  1. stoyankamihaylova

    Мили, Господи, Исусе, дано, всички, които копнеят за Теб, да се намерят един ден при Теб, и нека в нас се намери достатъчно сол да стигне за бялото камъче. АМИН!

Leave a Reply