ТАЙНИТЕ НА ЦАРСТВОТО – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ПОРТИТЕ НА НЕБЕСНИЯ ЕРУСАЛИМ И ЧЕТИРИТЕ ВЕТРИЩА НА ДЯВОЛА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Колкото повече гледам на разрушаващия се край мен свят, толкова по-усърдна става молитвата ми към Господ Исус, за да съкрати дните заради Избраните Си. Защото Верните на Духа Му наистина са стигнали до състояние да превъзмогват и претърпяват всичките жестоки дяволски отмъщения, на които стават прицел в живота си. Но не от отмъщенията ме боли сърцето и се свива душата ми, защото отдавна свикнах да ги понасям. Аз съм чрезмерно наскърбен, че земните човеци търсят линията на най-малкото съпротивление, свързана с всички възможни начини за бягство от Спасителя Христос. Хората винаги искат да са възможно най-далеч от Божия Син, сякаш, че пазят от Него нещо съкровено, което Той би им повредил или разрушил. А това “съкровено” нещо е свободата да се греши. Не просто да извършиш грях със свободната си воля, но да препускаш по пътищата на всяко беззаконие, опитвайки се да запълниш вакуума в сърцето си с кратковременни измами, които имат сладък привкус, но горчива сетнина.
Както се убеди от предишната глава, днес на света се подвизават две тайни. Тайната Христос, Която събира в себе си всичките съкровища на Мъдростта и познанието за Бога, и тайната Антихрист, която целенасочено и подмолно приготвя света за времето на най-страшното и ужасно дяволско превъзнасяне.
Когато поискаш да изпълниш сърцето си с Тайната Христос, то тогава правиш съзнателния избор, че ще преминеш в път на утвърждаване, израстване и възмъжаване – до онова състояние, при което Божият Син вече е станал твоето диамантено чело и кремъчно лице. Чело, което ще издържи на всеки сблъсък с глинените тухли на последната Вавилонска кула, и лице – което ще устои на яростния вятър на дявола.
Аз не зная доколко Святият Дух те е водил в размисъл относно природните стихии на този свят, които имат своите духовни аналогии. Но непременно искам да ти напомня думите на Господ Исус Христос, които касаеха разумния и неразумния човек. Защото единият, като слушаше Божиите думи и ги изпълняваше, утвърди дома си на Канарата, а другият – като не слушаше Словото и не Му се покоряваше, утвърди дома си върху пясък. И тогава дойде времето на стихиите. Заваля дъждът. Придойдоха реките. Духнаха ветровете. И всички те се устремиха, както върху къщата на разумния, така и върху къщата на неразумния. А тогава домът върху Канарата устоя, без да се смути от стихиите, а домът върху пясъка се срути и падането му беше голямо.
През целия месец септември, докато подготвяше сърцето ми за тази книга, Господ ми даваше да наблюдавам събития, които се случваха по лицето на земята. Така забелязах явлението на два последователни урагана, които преминаха покрай Куба, и влизайки през Мексиканския залив се стовариха върху територията на САЩ. Както първият ураган Густав, така и вторият Айк бяха толкова огромни и разрушителни, че местните американски жители, които се намираха на пътя на ураганите, предприеха масови евакуации, за да спасят животите си от твърде големите стихии. Така ураганите преминаха, оставяйки след себе си разрушени къщи, изтръгнати дървета, счупени стълбове, нарушени комуникации и твърде потресаващи наводнения. Нещо подобно се случи и три години по-рано с урагана Катрина, който потопи целия крайбрежен град Ню Орлиънс.
Причината да ти разказвам всичко това не е друга, но именно тази, че дори езичници, лишени от Христовия разум, пак осъзнават, че с ураганите шега не бива. А между тях със сигурност е имало и мнозина християни, защото по репортажите от CNN видях надписи със спрей върху сгради, които оприличаваха ураганите с наказание от Божия Гняв, заради безбожния път на американците. Дали тези природни стихии са Гневът Господен може да каже само Отец, Който е на небесата. Но другите стихии, за които Исус предупреди в седма глава на “Евангелието от Матея” със сигурност са именно Божият Гняв. Защото ако Отец е благ към всички, които уповават на Господ Исус Христос и стават поколение на Послушание и Правда, то Той пламенно се гневи на непокорните, бунтовните и извратените. И ние няма да търсим Божият Гняв толкова в бурите, ураганите, наводненията или земетресенията, но най-вече в сетнината на изреченото от Исус:
“…и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо…” (Матея 7:27) 
Когато Спасителят ни говори за “голямо падане”, то в думите Му има скрита съдба, която помрачените никога няма да видят. Защото една къща никога не пада дълго. Под удара на дадена стихия тя би рухнала за не повече от десет минути. Но десет минути не са голямо падане. Дори час или два, или дори ден също не са голямо падане. Скритата мъдрост в думите на Исус иде да ни покаже, че голямото падане е равносилно на думата “падение”. И това падение продължава до дъното на ада, и до вълните на огненото езеро…
Разбираш ли това, братко мой? Проумяваш ли, че голямото падане на къщата е за всички, които Сатана завлича в собственото си падение пред Бога. Защото дяволът не е обикновен противник на Небето. Той е голям противник. А един голям противник непременно преживява голямо падане. И всичките “дъждове, реки и ветрове”, за които Исус предупреждава в думите Си, са дадените на дявола и допуснати от Бога стихии, чрез които той ще повлече нечестивите в собствения си мрак и вечно проклятие. И точно тук искам да знаеш, че на земята няма синоптик, който да ти даде прогноза за дяволското време, като ти покаже как и къде Сатана ще удари – било с дъжд, наводнение или вятър. Единственият синоптик, по Чието благоволение и Милост ти сега четеш страниците на тази пророческа книга, е Господ Исус Христос. Понеже никой друг, освен Него, не ни е говорил със Съвършена пророческа точност за стихиите на дявола. И тъй като във видението, което предстои, ще се осъществи духовен сблъсък с най-големите дяволски стихии, каквито са ветровете, то и затова думите ми бързат да се покорят на Духа на моя Господ и да изявят Скритата Му Манна. Ето думите, които Исус ми проговори, миг преди да ми разкрие видението с Портите на Небесния Ерусалим и четирите ветрища на дявола:
“Слуго Мой! Както вече видя в предишното видение, непременно ще има един последен духовен сблъсък между Моята Църква и блудницата Вавилон. Но сега приеми от твоя Господ, че главните участници в този сблъсък ще бъдат Ерусалимските Порти и четирите ветрища на дявола. Тъй щото ветрищата ще се втурнат против Портите и ще поискат да ги поклатят, разпукат и разрушат. Но Небесните Порти ще устоят в този най-страшен сблъсък. И тези човеци, които се намерят като представители на Портите, в Дух и Истина ще се нарекат Господни избраници и поколение на грабнатите в Моята Слава. За да се сбъдне изреченото от Мене в “Евангелието от Матея”:
“Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия…” (Матея 24:31) 
Забелязваш ли как съм казал, че става дума за “избраните от четирите ветрища, от единия край на Небето до другия”? Защо ви говорих за краищата на Небето, а не за тези на земята? Нима съм се объркал в пророчеството Си?”
“Не, Исусе! Ти никак не Си се объркал! Защото когато говориш за Избраните Си отсред четирите ветрища, от единия край на Небето до другия, Ти имаш на предвид всички онези, които с вяра ще преминат през Портите на Небето, и по своя духовен статут ще бъдат жители на Небесния Ерусалим и съграждани на Светиите. Те ще бъдат стражите на Божия Град, и Съвършено олицетворение на Твоята божественост, защото са преминали през Портите, и Ти Сам Си ги утвърдил да бъдат Твои Порти, тъй щото да преминаваш през тях. Нали така казва стихът Ти:
“Издигнете, порти, главите си, и бъдете издигнати вие, вечни врати, и ще влезе Царят на славата. Кой е Тоя Цар на славата? Господ могъщият и силният, Господ силният на бой…” (Псалми 24:7-8) 
“Точно така е! Точно така говори стихът Ми! Но ти виж отново казаното от Мен в Евангелието. Защото Аз ще събера Избраните Си от четирите ветрища. А това, казано по друг начин, означава, “утвърдените след сблъсъка с ветрищата”. Защото всичко, което се клати, пропуква и разрушава, не е достойно за Царството Божие, и свидетелства, че никога не е преминавало през Портите. Но ако някой е влязъл през някоя Порта, то и Портата е влязла в него, за да свидетелства за Мене, че съм Царят на Славата.
Разбираш ли, най-сетне, че Църквата Ми има нужда от още едно най-дълбоко откровение от Скритата Манна, което касае Портите на Небесния Ерусалим. Защото, освен чрез имената си, Портите свидетелстват и с посоката, която Отец Ми им е заповядал, още преди да ги сътвори. Тъй че дванадесет Порти ще гледат към четири посоки – всеки три Порти в посоката си. А посоките непременно ще бъдат свързани с четирите ветрища, от които ще дойдат най-страшните атаки на дявола против Моята Църква и Портите на Моя Град. Аз утаих това знание от тебе, когато пишеше “Портите на Правдата”, за да ти го дам сега, когато изявяваш “Тайните на Царството”. Виж тогава свитъка на пророка Езекиил, който сега ще разгъна пред очите ти. Защото е Свят Дух Господен, Който е поставил всеки три порти срещу вятъра им в едно с посоката им…”
След последните Си думи Исус бръкна в мантията Си, като извади пергаментов свитък и го разгъна пред мен. Така свитъкът заблестя в ръцете Господни, а аз без всякакво усилие забелязах как в самия пергамент се изобрази Небесният Ерусалим, а всред Портите Му заблестяха думите на Отец, които гласяха:
“…а градските порти да се наричат с имената на Израилевите племена; три от портите да гледат към север – Рувимовата порта една, Юдовата порта една и Левиевата порта една;
и на източната страна четири хиляди и петстотин тръстики, и три порти – Йосифовата порта една, Вениаминовата порта една и Дановата порта една (наместо Дан тук нека се постави Манасия);
и на южната страна четири хиляди и петстотин тръстики по мярка, и три порти – Симеоновата порта една, Исахаровата порта една и Завулоновата порта една;
а на западната страна четири хиляди и петстотин тръстики, и три порти – Гадовата порта една, Асировата порта една и Нефталимовата порта една…” (Езекиил 48:31-34)
Докато още прочитах пророческите стихове, Портите заблестяха като скъпоценни бисери – всеки три Порти в посоката си. А Господ отново ми проговори, като казваше:
“Виж сега онова, което твоят Господ ти показва и изявява на Църквата Си:
Рувим, Юда и Левий ще бъдат Порти против Северния вятър!
Йосиф, Вениамин и Манасий ще бъдат Порти против Източния вятър!
Симеон, Исахар и Завулон ще бъдат Порти против Южния вятър!
И накрая – Гад, Асир и Нефталим ще бъдат Порти против Западния вятър!
Тези дванадесет Порти ще устоят на четирите ветрища на Сатана и ще възвеличат Господното Име и Божието Спасение! Всеки, който се намери сред тях, в Духа и Силата на Имената, с които те са запечатани, ще се нарече Избран от Бога. А с всички такива Избрани Аз и Отец Ми непременно ще съкратим времето на дявола, и ще съкрушим реките му. И сега какво друго да сторя, освен да ти дам видението, което дълго съм копнял да явя пред сърцето ти…”
Думите на Исус ме накараха да падна на колене пред Него. И скрил лице в дланите си, да Му кажа:
“Господи мой! Нима е достоен слугата Ти за Славата, в която го въвеждаш? Та устоях ли аз на тези четири ветрища в живота си? Не ме ли съкрушаваха те твърде често? Не ме ли обрекоха на чрезмерна скръб и отчаяние?”
В отговор на думите ми Исус погали главата ми, казвайки с благ и нежен Глас:
“Няма да кажа, че ти е било леко. Нито ще те смъмря, че не си издържал. Защото ти беше твърде тежко, но издържа. Как иначе щеше да достигнеш да стоиш с твоя Господ пред разпечатването на най-великите тайни на Царството?
Казвам ти, верен Мой приятелю, че живееш в най-угнетителното и страшно време на земята. И делото, което Аз и Отец Ми ти дадохме, на друг не бихме го поверили! И Святият Дух, Който изпълни сърцето ти с благоволението на Отца и Сина, друг по същия начин не би изпълнил! Затова се възрадвай, защото наградата ти е твърде близо, и утехата ти повече Аз няма да забавям!
А сега Ме последвай! И нека смирените, разумните и ревностните бъдат с Мен в Святия Дух на това пророческо видение. За да се видят там, където Аз ги виждам. И да платят цената да устоят така, както Аз съм заповядал да устояват!”
След последните Си думи Господ докосна главата Ми, тъй щото пред сърцето ми се разкри възможно най-славното и благословено видение, което бях получавал от Него. Аз виждах Небесния Ерусалим, сияещ като скъпоценен диамант в красотата си. И ето, че мигновено в него се откроиха Портите – по три от всяка страна на Града. Три на Север, три на Изток, три на Юг и три на Запад. А докато още гледах, Исус ме приближи до първите три Порти, които гледаха на Север. И като пристъпи пред самите тях, простря десницата Си надолу към земята, като извика със силен Глас против дявола:
“Враже Господен, който всякога си искал да възлезеш на Хълма Сион и да делиш слава, равна на Божията! Възлез с вятъра си против Моя Град откъм Север, та се опитай да поклатиш, напукаш или разтвориш Портите на Рувим, Юда и Левий! Ако би успял да го сториш, то и Аз ще изповядам пред цялото Небе, че Вавилон е равен на Сион, и мястото на тебе, звяра и лъжепророка е до Отца, Сина и Святия Дух! Възлез, дяволе, с първата от битките си от войната на небесата!”
Дочул думите Господни, дяволът никак не закъсня, но изпрати против Божиите Порти Северния си вятър. И три ледени демонични вихъра отсред вятъра нападнаха Портите на Правдата.
Първият вихър, зареден с гордост и превъзнасяне, удари Портата на Рувим с ледени остриета, опитвайки се да я поклати, напука или отвори. Но тогава отсред бисерния блясък на Портата възлязоха лъчи от Божие Смирение, които счупиха остриетата и парализираха демоничния вихър, като не му позволиха да прояви нито едно усилие повече. И с колкото и нови остриета вихърът да обстрелваше Портата, толкова пъти те се счупваха в Святостта й. А тогава Ангелът на Рувим просия пред Портата и разгърна крилата си пред нея, казвайки на дявола със съкрушителен глас:
“Изгуби първата от битките на Северния си вятър, Сатано! Победи те Вярата на Светиите, които са свидетели на тази Порта, и са Рувим пред Лицето на Господа! Те познаха Божият Син Исус, като смирен и кротък на сърце, и затова са смирени и кротки в сърцата си! Те помнеха думите на Божията Правда, че най-високо пребъдва този, който се съединява с Корена и Потомъка Давидов! Тъй че ледените остриета на гордостта ти се пречупиха, и измамата на превъзнасянето ти не подейства! Всичките люде Рувим, които свидетелстваха от тази Порта, помнеха и живееха думите на първия новозаветен Рувим, Апостолът Йоан, който ги предупреди да не любят света, нито що е на света. Нито похотта на плътта, нито пожеланието на очите, нито тщеславието на живота, което беше същинската измама на твоята смърт…”
Докато Ангелът на Рувим изговаряше последните си думи, вторият леден вихър на дявола, зареден с лицемерно хваление и измамно славословие, удари със студ и сняг Портата на Юда, като се опита да я поклати, напука или отвори. Но тогава отсред бисерния блясък на Портата възлязоха лъчи от Божие Славословие, които отблъснаха студа, стопиха снега и така парализираха и този демоничен вихър. И въпреки, че вихърът отново и отново атакуваше Портата, опитвайки се да я сковава в студ, бисерните лъчи на Светиите постоянно превъзмогваха над Северния вихър. А тогава Ангелът на Юда просия пред Портата и разгърна крилата си пред нея, казвайки на дявола със съкрушителен глас:
“Изгуби втората от битките на Северния си вятър, Сатано! Победи те истинското хваление на Светиите, които са свидетели на тази Порта, и са Юда пред Лицето на Господа! Те съвършено внимаваха в думите на своя Господ и знаеха, че който върши Волята на Небесния Отец, то той Го хвали и славослови като ангел на небесата! Тъй щото всички Божии просветени разпознаха във фалшивите ти славословия амбицията на собствената ти измама, с която искаш земните ти поклонници да те въздигат като бог.
А колкото до тебе, враже Господен, сбъдна се изреченото от Отца чрез Езекиил, че великолепието на псалтирите ти се сниши до преизподнята! Вавилон не може да измами сърцата на Светиите, нито засеняването ти да ги погуби!”
Докато се възхищавах от Ангела на Юда и благославях Бога и Отца за думите му, третият вихър на нечестивото съгласие се яви пред третата Порта на Левий. С демонични струи, подобни на ледени въжета, той се опита да обримчи Портата, а след това да я дръпне, та дано би я изтръгнал от мястото й. Но тогава Мечове на Светии проблеснаха отсред Портата, като разкъсаха струите и буквално ги изпариха. И при все, че леденият вихър беше като паяк, готов да плете нови и нови демонични конци, Мечовете на Светиите постоянно разсичаха ледените струи, без да позволят дори една от тях да се заплете около Портата. И тогава Ангелът на Левий просия пред Портата и разгърна крилата си, като извика със съкрушителен глас към дявола:
“Поразен си и в третата от битките на Северния си вятър, Сатано! В твоя свят на нечестие ти винаги си бил силен да впримчваш и задушаваш сърцата с връзки на нечестиво съгласие.
Но не и тук, дяволе! Не пред Портата на Левий и пред Божиите свидетели, които са на един Дух с Господа на Славата! Защото всички свидетели от тази Порта те победиха, бидейки съгласни в Името на Исус! Те всякога помнеха, че Името е Образ, а Образът е Име! И така твоят демоничен вихър не успя да ги поклати, та да се съгласят в Име без Образ, или в слово без Дух! Защото именно с Името без Образ, и със словото без Дух ти измами и повлече всичките Божии отстъпници по земята…”
След поразяването на последния демоничен вихър от Северния вятър, Господ се приближи до мен и с изпълнен от вълнение Глас ми проговори, като казваше:
“Запиши и дай на Божиите люде думите, които сега ти изговарям. Защото Северният вятър е най-погубителният отсред ветровете на Сатана. Това е вятър с вихри от гордост и превъзнасяне, лицемерно хваление, измамно славословие и нечестиво съгласие.
Не станете ли Рувим, Юда и Левий в сърцата си, то никак не бихте устояли на вихрите на Севера. Защото с тези вихри се създаде блудницата Вавилон, и това е вятърът, който събаря дома, тъй щото падането му наистина да е голямо.
Прегърнете Смирението на Рувим, Славословието на Юда, и Съгласието на Левий, за да ви нарече Господ победители и избрани!
А сега, слуго Мой, нека отидем при другите три Порти на Моя Град, които се намират от източната му страна…”
След тези думи Исус ме прегърна и въздигна, като ме заведе на източната страна, където видях Портите на Йосиф, Вениамин и Манасий. И ето, че подобно на първия път, Господ пристъпи пред Портите Си. И като посочи с десницата Си надолу, извика към дявола със силен Глас:
“Враже Господен, който всякога си искал да държиш Слънцето Христос далеч от битието на човеците! Възлез сега против Моите Порти с вятъра си от Изток, та се опитай да ги поклатиш, разрушиш или отвориш с всичката суета, на която си предаден. Опитай се да ги напукаш или повредиш с пясъка, в който лазиш като змия! И ако наистина би успял да победиш Портите Ми, то тогава Аз ще изповядам, че е възможно да превърнеш Едем в пустиня, и Канарата в пясък! Възлез, дяволе, с втората от битките си от войната на небесата!”
Дочул Господния Глас и без да чака повторна заповед, дяволът въздигна Източния си вятър, подобен на вихрушки от пясък. И ето че първата пясъчна вихрушка, заредена с покварата на Египет, се втурна против Портата на Йосиф, опитвайки се да я съблазни и измами със съкровищата и богатствата на света. “Легни с мен! Легни с мен!” – шепнеха хилядите песъчинки въртящи се около Портата. Но тогава бисерен блясък излезе отсред сърцата на Божиите Светии. А лъчите на блясъка, като нападнаха дяволските песъчинки, издухваха ги с твърде голяма мощ. И стана така, че не Портата усещаше заплаха от вихрушката, но вихрушката се разпиляваше до последната си песъчинка. А тогава Ангелът на Йосиф излезе пред Портата и разгърна встрани крилата си, казвайки със съкрушителен глас на Сатана:
“Съсипан си в първата от битките на Източния си вятър, дяволе! И как изобщо си разчитал на милионите си песъчинки, като знаеш, че никоя от тях не ще устои на Благочестието на Божиите Светии? Дотам ли изгуби мъдростта си, старовременна змийо, та никак да не проумееш, че Божият Йосиф всякога ще съкрушава египетското ти съскане? Дотам ли изгуби разума си, та да не знаеш, че с вяра Божиите Светии от тази Порта се отказаха от съкровищата на Египет, защото издържаха като едни, които гледат на Невидимия Христос? Но ето затова поражението ти от людете Йосиф е пълно, и египетската ти вихрушка се стопи, и няма я…”
Докато Ангелът на Йосиф тържествуваше в победата на Портата Си, втората от пясъчните вихрушки на дявола се насочи против втората от Портите, която е Портата на Вениамин. И самата вихрушка, заредена с пясък от сирийско насилие и апатия, нападна Божията Порта, опитвайки се да я затрупа в насилия и нечестия, последвани от малодушие и страх. Но тогава Божий Огън излезе отсред Портата, разпалван в сърцата на Светиите. И една Ревност, пръскаща отсред себе си искри и пламъци, нападна сирийския пясък. И Дъх Божий се яви сред Ревността, изпепелявайки пясъка с думите:
“Агнецът Божий пази агънцата Божии! Насилието ти не ще успее, и ужасите ти ще се върнат към тебе!”
Така Ревността, станала още по-силна, пояде и пясъка на апатията и малодушието, тъй щото Портата твърде силно се разгоря, а от вихрушката на Източния вятър не беше останала и следа. А Ангелът на Вениамин, излязъл пред Портата, разгърна пламтящите си крила, и с огнен глас възвести против дявола, казвайки:
“Кой те излъга, Сатано, че имаш огън против Огъня на Всемогъщия? Не извади ли Бог Огъня Си отсред тебе, когато те обърна на пепел по земята? Как тогава си въобрази, че ще поклатиш ревностните Божии Светии, които носят Огъня на Вениамин в сърцата си? Как се измами, че имаш шанс против Агнеца, Чиито Огнени лъчи заслепиха Савел насред Дамаската пустиня? Ето, насилието ти се изпепели, и апатията ти се стопи! И ти си победен при Портата на Вениамин от ревностните Светии на Христос!”
Докато гледах с възхищение Ангела на Вениамин, третата от вихрушките на източния вятър се впусна против третата от Портите, която е на Манасия. И съскащи пясъци започнаха да затрупват Портата с всякакви осъждения и обвинения. А дяволът, застанал зад самия вихър, избълва собствената си отрова в пясъка, с която внушаваше:
“Осъждайте, когато ви съдят! Търсете си оправдания поради обвиненията, които се сипят върху вас! Станете коравосърдечни, иначе пясъкът ми ще ви погълне! Какво ще направите сега, когато ви съдя, а? Как ще се оправдаете? Как ще се очистите от позора, с който ви затрупах, и от хулите, с които покрих имената ви? Как, как, как?”
Пясъчната вихрушка този път беше толкова голяма и бурна, щото мащабите й бяха тотални. Но въпреки демоничния натиск, Портата бляскаво издържа. Понеже от бисерните й лъчи възлязоха гласове на Светии, които казваха:
“Съди ни колкото си щеш, дяволе! Но ние няма да съдим човеците, с които ти ни съдиш! Ние никога няма да забравим Седрах, Мисах и Авденаго, защото в сърцата ни е Четвъртият сред огнените пламъци! Няма да си търсим оправдание, защото Бог е Съдията! Ще забравим за пясъка ти, и няма да го помним! Ще останем онеправдани, и ще понесем противоречието да бъдем виновни без вина, и осъдени без причина! Защото Христос, нашият Пример, свети от сърцата ни! И Той ни дава да бъдем прощаващи, а не осъждащи! Забравящи, а не злопаметни!”
Докато гласовете на Светиите се въздигаха от Портата, ситуацията мигновено се промени. Защото отсред самата бисерна Светлина на Портата се явиха Святи въжета от Божията Правда, които мигновено се изстреляха, връзвайки самия дявол. А Ангелът на Манасий, разперил крилата си и държащ краищата на въжетата, извика с могъщ глас против Сатана, казвайки:
“Отстъпи от Портата на Манасия, вързано нищожество! Взимай си Дановото потомство и го завлечи в дъното на пъкъла! Власт над Божиите люде ти нямаш, и пясъкът на измамата ти не може да победи вярата им! Нима забрави реченото от Михаил за тебе? И как сега ще се развържеш от Святите въжета, когато Съвършената простителност и незлобие на Божиите Светии те вързаха?
Ти и твоят свят сте осъдени! И скоро тези Святи въжета Сам Отец ще превърне в огнена верига, с която ще бъдеш вързан! А Божиите люде в Духа на Манасия всякога ще тържествуват над тебе! Да, всякога!”
След думите на ангела, Исус отново се приближи до мен. И като ме прегърна, казваше ми:
“Слуго Мой! Със Свят Дух пълня сърцето ти! И Свят Дух изливам на устните ти, за да отидеш при всичките Ми братя и сестри. И на всички тях да прогласиш думите, които ти казвам:
Люде Мои! Източният вятър на Сатана е най-коварният отсред ветровете Му! Защото това е вятър, свързан с пясъка, който много тегли! Вихрушки от пясък, насочени против Благочестието, Ревността и Прощението! И против този вятър могат да устоят само човеците, станали Божии Порти в Духа на Йосиф, Вениамин и Манасий! Помнете всякога, че една змия пълзи в пясъка и там е силата й! Помнете думите Ми, че там където има запустение, там е пустиня, а където е пустиня – там е духал Източният вятър на Сатана! Вятърът на суетата му, че може да победи Канарата! А сега, слуго Мой, нека да те заведа при Портите, които гледат на Юг…”
След тези думи, Исус отново ме прегърна и въздигна със силните Си ръце, тъй щото двамата с Него се отправихме към Портите на Симеон, Исахар и Завулон. А когато застанахме пред тях, Господ пристъпи напред и отново простря десницата Си към земята, като извика със силен Глас:
“Враже Господен, който всякога си искал да пълниш ада с измамени души и покварени сърца! Възлез сега против Моите Порти с Южния си изсушителен вятър, та се опитай да ги поклатиш, разрушиш или разтвориш с всичката измама на изкушенията си, с всичките богатства на предадения ти свят, и с всичкия възможен натиск на най-силните си духове от ада. И ако наистина би успял да превъзмогнеш над Портите Ми, то тогава Аз ще изповядам, че съкровищницата на Сион и блаженствата на Небето струват по-малко от поклона пред нозете ти! Възлез, дяволе, с третата от битките си от войната на небесата!”
Господ още не беше свършил думите Си, когато аз видях как Сатана надигна Южния си изсушителен вятър, пълен с огън и сяра. И три пламъчни вихъра се втурнаха мигновено против Портите на Симеон, Исахар и Завулон. И ето, че първият от огнените вихри яростно се стовари върху Портата на Симеон, зареден с внушения от бунт и непокорство.
“Да се покорявате ли на Бога, когато всичко в живота ви е обърнато против вас?” – крещяха демони от вихъра, хвърляйки огнените си стрели върху Портата. “Кой е бил издигнат от Бога, когато Му е бил послушен?” – съскаха огнени езици. “Да губите ли живота си за Христос, когато Той ще ви даде да намерите само смърт за Него?” – свистяха трети. А огненият вихър на дявола ставаше все по-противен и нагъл, тъй щото Портата почервеня от демоничните пламъци. Но ето, че бисерен блясък просветля в ослепяваща Светлина от самата Порта. И живи води на Съвършена утеха изобилно започнаха да извират от нея, тъй щото съскащите пламъци бяха погубени. И само след миг Симеоновата Порта се превърна във фонтан от благодатна утеха и Съвършено Послушание. И гласовете на Светии проблеснаха в пръските на Небесния фонтан, поглъщайки и последните огнени стрели на дявола.
“Ние обичаме Емануил, дяволе, а не твоите огнени стрели! Емануил се ражда във водите на Святия, а не в огъня и сярата на Молох! А вярата, с която сме послушни на Христос, ни учи, че който изгуби живота си за Него, намира Него Самия като Живот! За Този Живот ние ще стоим послушни и покорни! И за Него ще останем поколение на Покорството и Послушанието!”
Докато Небесният фонтан все още изливаше водите си и потушаваше огъня от първия вихър, пред Портата просия Ангелът на Симеон. И като разгърна встрани крилата си – със съкрушителен глас извика против дявола, казвайки:
“Не си ли открай време човекоубиец, Сатано? И не е ли огънят ти собствената ти омраза против Бога и човеците? Кой тогава те излъга, че ако убиваш човешки чеда, ще успееш и против Плода Емануил? Молох ли измами сърцето ти, че огънят на изкушението ти има власт против утробите на Святия? Червей ли направи дупка в духа ти, та да решиш, че огънят ти не може да угасне? Не погълнаха ли водите на Святия всичките ти огнени стрели? И не обърна ли Бог на провал и на разруха всичките ти смъртоносни амбиции?
Власт над людете в Духа на Симеон ти нямаш, и Плодът Емануил всякога ще обръща огъня ти в дим, и вихъра ти в разорение!”
Докато слушах с възхищение думите на Ангела на Симеон, вторият демоничен вихър на Сатана нападна Портата на Исахар. И огнени кълба от неописуема сатанинска ярост започнаха да се стоварват върху Божията Порта. И когато някое кълбо се блъснеше в Святите стени на Портата, хиляди демонични искри изпразваха зловонни сатанински внушения против Божиите Светии, казвайки им:
“За каква суетна награда подложихте гърбовете си на биене и лицата си на опозоряване? Не сте ли окаяни, че послушахте в сърцата си парцаливи пророци, облечени във вретища, измамени от господаря си да ви предлагат награди някъде горе, когато светът протягаше ръце да ви направи щастливи долу? Подмамихте ли се от човеци, чиято мизерия е като напукана от суша земя, та колкото и да й наливахте благата си – всичко да потъва от пусто в празно? И тях ли още ще наричате пратеници на Небето? Ако Оня, Който ги е пратил, е слаб да ги благославя и позлатява, то колко по-слабо ще е Царството Му? Очи ли нямахте, та да видите къде благословението следва благословителя? Сърца ли нямахте, та да приемете, че който ви обича – готов е да ви даде както наградите долу, така и наградите горе?”
Огнените кълба ставаха все по-противни и страшни, тъй щото беше видно, че дяволът твърде много залага на битката против Портата на Исахар. Но ето, че в миг, когато цялата Порта беше като пламнало стълпотворение от демонични искри, един бисерен блясък, по-силен от искрите, мигновено ослепи демоничния вихър. И водопад от Отеческа утеха и благоволение започна да се излива върху Портата, тъй щото гласове на Светии заблестяха като слънчеви лъчи сред водите. И Божиите люде – Святи и непоколебими във Вярата си, съкрушиха искрите на дяволските внушения, казвайки:
“Да бяхме вярвали в тебе, дяволе, то и от теб щяхме да получим наградата си! Защото ти със същите демонични искри предложи на нашия Господ богатствата и славата на целия свят, само срещу един поклон пред тебе. Но можеше ли Христос, Който е нашата Награда, да гледа на друга награда, освен Себе Си? Не те ли съкруши нашата Награда на небесата? Не порази ли червея ти Мамон, както и на нас е дал да го поразяваме? И какво друго свидетелство за слуги, които нямат дял и награда от твоя свят, да ни даде Исус? Не затова ли Той ги прати, облечени във вретища и сиромаси за света, защото бяха същинските Му жертвени юнци на Небето? И не затова ли ти позлати лъжехристи и богоотстъпници, та ако е възможно, да отнемеш Наградата ни?
Не, лъжливи Сатано! С людете Исахар няма да успееш! И против Наградата от Сион ти нямаш измислени оръжия! Защото колкото по-далече е Сион от Вавилон, толкова по-нищожни са всичките ти награди, събрани накуп, пред Наградата, която е нашият Христос!”
Водопадът все така се изливаше върху Портата на Исахар, а вторият от демоничните вихри на Сатана беше тотално разрушен и угасен. И тогава Ангелът на Исахар възлезе пред Портата, като разпери могъщо крилата си, казвайки със съкрушителен Глас на дявола:
“Свален бъди в света на нечестието си, огъню на всяко беззаконие! Винаги, когато си въставал против слугите на Бога и Отца, ти си ставал явен пред началства, власти и сили със собственото си безсилие. И в греха на измамата си, и в лъжата на безумието си, не си успявал да сториш нищо повече, освен наистина да се увенчаеш в ръждясалата корона на непоправимото си падение.
Златото и среброто ти ръждясаха, горди Сатано! И ръждата им ще свидетелства против всичките ти лъжепророци в Деня на Страшния Съд! Огън, сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата ти! Защото я препълни с отровата на змийското си лукавство, и с безумието на извратената си мъдрост!
Божиите люде в Духа на Исахар победиха вихъра ти! И мандрагоровите ябълки на Отца и Сина ти станаха ухание, което те разрушава! Лъх си бил против Наградата от Сион, и не ще те има довека!”
Слушах думите на Ангела на Исахар, а сърцето ми преливаше от възторг и благоговение, защото знаех от моя Господ, че това е Портата, с която е свързана съдбата ми и живота ми. Но докато Ангелът изговаряше последните си думи, дяволът насочи и третият от огнените си вихри против Портата на Завулон. И тогава дълги и страшни огнени пламъци засвистяха в струи, подобни на горелки. И зли езици, остри като бръснач, се опитаха да пронижат Портата и да се промъкнат по ъглите й, та дано биха успели да я разрушат. И в тези езици сатанинските внушения бяха твърде гнусни и отвратителни. Защото с тях дяволът атакуваше Божиите Светии, казвайки:
“Бягайте за живота си, та се крийте от гнева, с който ще ви споходя. Никак няма да ви оставя да живеете за Бога и Царството Му! Никак няма да се откажа да ви преследвам, докато изявявате гнусната на сърцето ми Троица! Една душа ще спасявате, десет ще изгубвате! В една църква ще намирате прием, от десет ще ви гонят! В обръч от болка и ужас ще стегна живота ви! Примки, ровове и капани ще поставя пред нозете ви! Страшен облак ще бъда против вярата ви, буря и ненавист ще бъда против сърцата ви! Кой е тогава оня защитник, който ще ви избави от пламъците на целия свят? И ще остане ли в сърцата ви дори дъх, та да изповядате Исус, или трепет, че да Го помните?”
Този път огненият вихър беше възможно най-страшен и заплашителен. Той беше зареден с най-черния дъх на ада, и с най-чудовищните заплахи, на които е способен нечестивият. Самите огнени езици се плъзваха и извисяваха над Портата, създавайки впечатление, че тя вече гори и е изгубила в духовния сблъсък с дявола. Но ето, че отсред самата Порта бликна гейзер с небесносин цвят, който въздигна водите си високо – дори до горните стени на Небесния Ерусалим. И всяка от струите на гейзера се превърна в стихия, тъй щото при падането си към Портата Небесните стихии погълнаха острите огнени езици на сатанинското заплашване. И гласове на Светии, бляскави като Зора и могъщи като мълнии, нападнаха вихъра и го отхвърлиха далече назад от Портата. А Гласовете казваха на дявола и всичките му демони:
“Ние ли да бягаме от Живота на Троицата, или ти Сатано да побегнеш като прах, гонен от вятъра? Ние ли да се съкрушим от заплахите ти или ти да се ужасиш от това страшно и преславно Име Йеова, Който е Господ на Силите? Ние ли да престанем да величаем Святото Живеене на Троицата, или ти да погледнеш към вечната си сетнина в огненото езеро? Ако още би упражнявал змийския си дъх против Светиите – не е ли, понеже Господ ти допуска от Святото Си Небе? Ако си противник Господен – не е ли, защото Той е пожелал да покаже на Небето и земята как безславно ще се съкрушиш и пропаднеш до дъното на бездната? Ако жалките ти демони слушат волята ти и се придвижват на тъмни облаци по лицето на земята, или до небесните места – не е ли, защото Дъхът на Всемогъщия е пожелал така?
Не се плашим от тебе, дяволе! Защото нямаш тайна, с която да ни изненадаш, и в Святото Присъствие на Троицата ти не можеш да влезеш? Ние вярваме, че има един Бог – и бесовете ти вярват и треперят!”
Докато Небесните струи пояждаха последните пламъци от демоничния вихър, пред Портата се появи Ангелът на Завулон. И като разпери крилата Си всред Небесния гейзер, извика с могъщ и властен Глас:
“Не свърши ли огъня в тъмното ти сърце, повелителю на всяко беззаконие? И как ти дръзна да плашиш поколението на Правдата, и Светиите на Всемогъщия, които са людете Завулон? Кога Вечният Йеова ти даде власт над Небето и земята, та да решиш в сърцето си, че си властелин без мярка и ограничение? Или кой си ти, че да отнемаш Живот, който не си дал? Не е ли битката пред тази Порта свидетелство за пълното ти съкрушаване? И ако Вечният и Свят Бог ти заповяда да прибереш боклука си по земята, то как ти реши, че ти подобава да посягаш на скъпоценните Му камъни?
Слез долу, дяволе! Падни на мястото, което ти подобава и се утешавай само с тези, които са ти предадени! Да не би Вечният и Страшният да счупи крилата ти преди времето им, и да ти се поругае в Свещения Си Гняв!”
Докато Ангелът на Завулон още изговаряше Святите си думи, от трите вихъра на Южния вятър не беше останала и следа. А тогава Исус се приближи до мен. И с просълзени очи ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Запиши думите Ми и ги дай на Църквата Ми! Защото ви ревнувам с божествена ревност и ви пазя като зеницата на окото Си! Южният вятър на Сатана е изсушителен вятър, който се побеждава с водите на Духа, и с вярата на Божиите Порти – Симеон, Исахар и Завулон.
Имайте Послушанието и Покорството на Симеон, за да съхраните Младенеца Емануил в сърцата си!
Имайте Наградата на Исахар, като приемате пророка на Сион, като изява на Моя Глас и Моето Сърце, без никак да се поклатите от позлатените лъжепророци на Вавилон!
Имайте Живеенето на Завулон, като нито за миг не престанете да уповавате в могъщата Божия Благодат, силна да ви спаси, опази и съхрани от всичката ярост на Сатана!
Който пази и съхранява тези Мои думи в сърцето си, той непременно ще се нарече победител над Южния вятър на дявола, който е диханието на самия ад. А сега нека да те заведа и при последните три Порти на Царството, които се намират от западната му страна…”
След тези Свои думи Господ отново ме прегърна със силните Си ръце, като ме въздигна и пренесе до западната страна на Небесния Ерусалим, където видях и последните три Порти на Царството. И когато вече бяхме при тях, Господ отново пристъпи напред, като простря десницата Си към земята и с могъщ и властен Глас извика против дявола, казвайки:
“Враже Господен, който всякога си вършил зло против живота на Моите свидетели, и си искал да ограбиш всичкия им мир и радост от Спасението Ми! Възлез сега против Моите Порти с всички води на Западния си вятър, та се опитай да повалиш, удавиш или завлечеш Светиите Ми. Събери всичките си възможни угнетения, всичките си ужасни отчаяния, и предела на всяко съмнение, та ги стовари върху сърцата на Божиите Порти. И ако ти наистина би успял да поклатиш дори една от Портите Ми, то тогава Аз ще призная, че водите на твоето нечестие са по-силни от Огъня пред Божия Свят Олтар! Възлез, дяволе, с последната от битките си от войната на небесата!”
Господ едва беше изговорил Святите Си думи, когато от тъмнината се надигна Западният вятър на дявола. Уподобен на огромен ураган, той скоро се превърна в три страшни вихъра от плющящи дъждове, които се втурнаха към Портите на Гад, Асир и Нефталим. И ето, че първият вихър заплющя с водите си върху Портата на Гад. И внушения, силни като смъртта, се стовариха върху нея. А в проливния дъжд на внушенията изпълзяха змии, които наскачаха върху Портата. И тогава змиите започнаха да съскат против Светиите в Духа на Гад, казвайки:
“Да вярвате ли още в Този Бог, Който ви отне всичкия смисъл от живота на земята! Не ви ли лиши Той от всичкото възможно щастие, което имат останалите човеци на земята? Не лягате ли наскърбени, за да се събудите нажалени? Не стана ли светът възможно най-черен пред очите ви, тъй щото хлябът ви пресяда на гърлата, а водата не ви се услажда? Ако от Бога слиза всяко добро на земята, то къде е доброто в живота ви? Не ви ли Той чрезмерно огорчи, като ви остави да бъдете гонени, бити и мразени? Не ви ли Той предаде на смърт, когато Го молехте за живот? А в същото това време другите хора край вас имаха щастието, което вие нямахте! Имаха шанса, който вие изгубихте! Скоро да отстъпите от Този Бог, Който е ненаситен да гледа човешко страдание, и ръката Си не помръдва, за да ви направи щастливи!”
Водите още повече се усилваха върху Портата и натискът върху нея ставаше като от потоп. Но точно тогава бисерният блясък на Божиите Светии просия твърде силно. И Огън излезе от Портата, като пояде водите и изпепели змиите. А в пламъците на Огъня се въздигнаха гласовете на Божиите свидетели, които казваха:
“Ти, дяволе, отнемаш всичкия смисъл от живота на земята! Ти си, който рушиш всяко щастие, и го разменяш за измамно спокойствие! Ние никак няма да приемем съскането на змиите ти, но ще възвеличим Святата Правда на нашия Господ и Бог. Защото ако Той временно ни е предал на скръб, то е, защото в сърцата ни расте Емануил, Плодът на Святия Дух, Който е Христос. Но когато Плодът се роди, Господ дойде към сърцата ни и ни даде щастието, което ти не можеш да ни дадеш. Щастието, че сме Негови във Вечността, която принадлежи на Христос и Светиите! Щастието, че скръбта е привременна, а Славата Вечна! И с какви думи ти, Сатано, ще се обърнеш към всичките си измамени, когато Всемогъщият им даде да пият от чашата на проклетията ти? Ще ги лъжеш ли, че са щастливи, когато си ги обрекъл на най-нещастната сетнина във Вечността? Ще ги задържаш ли в спомените, които им подари на земята, когато ужасът за теб и тях няма да има край?
Ние наистина сме щастливи, когато и в този час претърпяваме угнетение за нашия Господ. Защото знаем, че с цената за това угнетение придобиваме Божията Вечност. И ти, Сатано, с твоя вихър щастието не можеш да ни ограбиш…”
Огънят от думите на Божиите Светии ставаше все по-силен, тъй щото цялата Порта стана огнена в Святостта Си. А тогава пред нея се показа Ангелът на Гад, който тържествено разгърна крилата си, казвайки със съкрушителен глас на дявола:
“Къса памет ли имаш, враже Господен, та никак да не помниш знаменията, с които Всемогъщият всякога те е съкрушавал? Не пресуши ли Огънят Господен водите от бъчвите на лъжепророците, когато Бог приемаше жертвата на пророка Си Илия? И няма ли този Огън всякога да пресушава водите на угнетението и поруганието, с които се опитваш да враждуваш на Божиите Светии? И като даваш измамно светско щастие на земните човеци с едната си ръка, защо не станеш явен за тях, та да им покажеш какво им отнемаш с другата? Не е ли земното ти щастие онези измамни околоплодни води в сърцата на безумните, в които коварно зачеваш образа на звяра, та да расте до времето, когато ще те изповядат за бог? И да ти допусне ли Бог да отнемеш Плода Му Емануил, Който Светиите раждат в привременна скръб? Върни се, изчадие адово, на мястото, от което си дошъл! И бъди съкрушен от Огъня на Всемогъщия!”
Думите от Ангела на Гад озвериха дявола, стоящ зад останалите си два вихъра. И той, като замахна с костеливата си ръка, заповяда на следващия вихър да нападне Портата на Асир, крещейки в дива ярост:
“Потопете я, потопете я! В черно отчаяние я потопете!”
И ето, че вторият дъждовен вихър нападна Портата на Асир. И като заплющя върху нея с водите си, натискаше я с всичката възможна демонична сила. А тогава отсред водите изпълзяха жаби, които закрякаха шумно против Светиите в Духа на Асир, казвайки:
“Защо вярвате в Бог, Който твърде много се бави в съдбите Си? Не преминава ли целия ви живот във въздишки, докато Той ви изпитва и винаги ви намира неодобрени? Не се ли взира Той всякога, за да ви намери грях и причина, та да ви враждува, а не да ви благославя? Не затъват ли нозете ви в кал, и не отпадат ли сърцата ви в тиня, докато Онзи горе е зает само да слуша ангелски хваления? Кога Той изпълни Закона Си, Святия Си Закон, та да ви даде да пожънете онова, което сеете? Не сяхте ли добро, за да жънете зло? Не сяхте ли любов, за да пожънете омраза? Не сяхте ли доверие, за да пожънете предателства? Сляп ли е Той, че не ви помогна? Глух ли е, че не чу риданията ви? И да вярвате ли вие в сляп и глух Бог, зает само със Собственото Си величаене? В отчаяние ще бъдете погубени, ако не отстъпите от Него! И отчаяние ще тресе чреслата ви, докато напълно ви погуби!”
Жабешкият вой сред водите беше станал страшен. Като една непрестанна канонада от богохулства и безумия. Но точно тогава Портата просия в бисерния си блясък. И Огън, като от вулкан, избухна във величествени искри, тъй щото езиците му пресушиха водите на отчаянието и изпепелиха крякащите жаби. А тогава Святи пламъци се издигнаха с гласове на Светии, които казваха:
“Няма да успее отчаянието ти, Сатано! И сърцата ни ти няма да съкрушиш, нито радостта ни ще отнемеш! Защото най-преславната радост за нас е да се уподобим в Образа на нашия Господ, Който беше осъден без вина, и прободен без причина! В трънливия Венец на Исуса е радостта ни, и така тази наша радост е пълна! Защото всеки трън от този Венец носи свидетелство за твоето поражение, дяволе! И всичкото противоречие, на което Отец ни Всемогъщият ни е предал, е за да се прославя на Небето Святото Име Исус! Защото Бог е, Който благоволи да те победим в немощ, и да те съкрушим в страдание! За да стане явно всичкото ти безсилие!”
Докато Огънят на Портата се разпалваше още по-силно от гласовете на Светиите, пред нея се яви Ангелът на Асир. И като разгърна могъщите си крила, и погледна с презрение към Сатана, възвести с величествен Глас:
“Падни на земята, Сатано! И свален бъди, клеветнико на човешките души! А докато падаш, помни, че другото ти име е падение! И ти няма никога да се отървеш от сетнината на името си! И докато падаш – гледай на всичките трънени венци, които демоните ти сплетоха върху главите на Божиите Светии. Защото вместо да отчаяш Божиите люде – те още повече се одързостиха да станат уподобени в Страданията Христови! И вместо да опозориш Божиите Светии – те още повече възвеличиха Христос! И вместо ти да станеш ужас в тяхното битие – те станаха Ужас от Бога в твоето! Тъй щото отчаянието, което ти се опита да хвърлиш върху тях, върна се върху тебе! Божиите Светии те победиха при Портата на Асир! И повече аргументи против тях ти вече нямаш!”
След Святите думи на Божия Ангел дяволът беше останал само с последния си дъждовен вихър от последния си Западен вятър. И той, като събра всичката си отровна жлъч, изрева смъртно ранен, казвайки на демоните си:
“Съберете се плътно в последния ми вихър, защото не е възможно той да не успее! Станете люспи и части на чудовището, което ще изскочи от водите, за да погълне Портата на Нефталим. Защото аз съм Левиатан, и горко на онези, които застанат против амбициите ми! Даже от изгледа ми не отпада ли човек? Кои са тогава онези прехвалени Светии, които ще ме спрат? Кои са сърцата, които няма да рухнат от силата на съмнението?”
Чули думите на тъмния си господар, демоните мигновено се събраха във водите на вихъра му, уподобявайки се на остри и режещи люспи върху страшното му тяло. И тогава започна последната дяволска атака върху Портата на Нефталим. Водите яростно я блъснаха, а Левиатанът отсред тях заби острата си паст, като се опита да я захапе. И отрова, силна като киселина, потече отсред зъбите на чудовището, опитвайки се да разяде Портата на Божиите Светии. И вой като от дълбочините на бездната се разнесе против Портата, казвайки:
“Кой ви излъга, че Бог би употребил долни и никакви човеци като вас във великата битка на небесата? Не сте ли твърде грешни, та дори да си помислите, че можете да пристъпите в Святостта Му? Не сте ли твърде плътски и земни, за да си вярвате, че имате някаква решаваща роля в битката на всички битки?
На човеци ли да уповава Святият, когато Небето Му е пълно с ангели, власти и сили? Човеци ли да нарича Свои Порти, Вечният и Превъзвишеният, когато от човеци Той Слава не приема? Не сте ли пълни с лъх, и объркани със смущение? Не идвате ли от пръст, за да се превърнете в пръст? Не потъвате ли във водите, като оня рибар, който нищо и никакъв вятър смути сърцето му? Не сте ли много по-жалки от Йона, когото чудовището избълва при бреговете на Ниневия?
Скоро бъдете съкрушени в сърцата си, защото тази битка не е по силите ви! Скоро се върнете в къщите си от кирпич и кал, та покрийте главите си в смут и страх, поради бедствията, които не сте сънували? Защото не е по силите на човеци да бъдат преден фронт в битка между духове!”
По-черна и страшна отрова едва ли можеше да изтече от острите зъби на Левиатана. Но при все, че отровата търсеше ефект, и дяволът чакаше Портата да рухне от крокодилската му захапка, тя така и не рухваше. Тъкмо обратното – бисерният блясък на Портата се яви в оглушителен гръм. И Огнени пламъци като мълнии разпориха цялото туловище на Левиатана. А миг след това мълниите се събраха в една единствена, която наподобяваше Пламенен Меч. И този Меч, като се заби в сърцето на чудовището, направи го да се тресе и разпръсва. И мълнии излязоха от Меча, та обвиха в мрежа самият дявол и Сатана, тъй щото той трябваше да чуе гласовете на Светиите в Духа на Нефталим, които му казваха:
“Дяволе! Смазано нищожество! Преди с отровата си да беше решил да отровиш нас, ти първом отрови себе си! И няма лек за разрушението ти, понеже е люто и страшно!
Кой излъга тебе, Сатано, че Бог не би употребил човеци за великата битка на небесата? Не стана ли Царят на Сион Човешкият Син, за да ни въздигне във Вечната Си Слава и божественост? И нямаше ли дух, който да прошепне на змийското ти сърце думите на псалома, който си забравил:
“Йеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя; Ти Си поставил Славата Си над небесата. Из устата на младенците и сучещите укрепил Си сила поради противниците Си, за да накараш да млъкне врагът и отмъстителят. Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти Си отредил, казвам си: Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш? А Ти Си го направил само малко по-долен от ангелите, и със слава и чест Си го увенчал. Поставил Си го господар над делата на ръцете Си; всичко Си подчинил под нозете му, всичките овце и говеда, още и животните на полето, въздушните птици, морските риби, и всичко що минава през морските пътища. Йеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!” (Псалом 8) 
Не си ли ти, Сатано, онази старовременна змия, най-хитра измежду всичките полски зверове, над които Бог е поставил човека да владее? Не е ли двуостър езикът ти, за да смесваш Истина с лъжа, и Правда с неправда? И ако си лукав да цитираш Книгата на Йова, че от изгледа на Левиатана човек отпада, то никак ли не помисли, че през Портите на Царството не преминават човеци, но Христос, Който царува в човека? Да отпадне ли Христос от изгледа ти, дяволе? Да се смути ли Божият Син, Който царува в сърцата ни, след като Той в знамението на пророка Йон разби лостовете на смъртта и ада, и въздигна дарове до Лоното на Отца? Да отпаднат ли, най-сетне, людете с Вярата на Петър, след като Сам Христос би им подал десницата Си, за да ги въздигне в Силата Си? И не на Петър ли Христос се обеща, че портите на ада няма да надделеят над Църквата?
Но, ето, сбъдна се писаното за тази битка, дяволе! Сбъднаха се пророческите думи на Исайя за оня ден, от който сърцето ти се тресе в кошмари! Сбъдна се изреченото:
“В оня ден Господ с лютия, и великия, и якия Си нож ще накаже левиатана, бързия змей, Да! левиатана, извиващия се змей, и ще убие змията, която е в морето…” (Исаия 27:1)
След тези Святи думи на Божиите Светии, Мечът Господен удари дявола и го запокити надолу към земята, тъй щото той никога повече нямаше да се възкачи нагоре. А пред Портата на Божиите Светии възлезе Ангелът на Нефталим, като казваше със славен и тържествуващ глас на Исус:
“Не бих изрекъл думи против този, който беше и го няма, Господи! Но Тебе и Твоите Светии ще възвелича и прославя с думите си! Защото людете Нефталим удържаха в голямата борба! И като не допуснаха съмнението на дявола в сърцата си, показаха, че са Портите, през които е силен да преминава Царят на Славата, Господ могъщият и силният, Господ силният на бой!
Сбъднаха се думите Ти, Господи, че Портите на ада няма да надделеят над Твоята Църква! И блажени и Святи нека бъдат всички сърца, които Ти Си направил победители на Вяра! Защото Твоя е Славата, Твоя е победата, Твои са Портите, в които Си възцарил Образа Си и Името Си!”
След последните думи на Ангела на Нефталим, Исус се приближи до мен. И като ме погледна с могъщ, властен и царски поглед, казваше ми:
“Слуго Господен! Аз явих пред сърцето ти тайната, свързана с битката на небесата! Тази битка, при която дяволът беше свален на земята, и Господ съкруши всичките му претенции!
Години и столетия ще преминат, но това видение Църквата Ми ще помни! Защото участниците в него сте вие, последното Ми Свято поколение на земята! Вие сте Портите, през Които Царят на Славата извоюва най-великата Си битка! Вие сте Светиите, на които дадох най-святата и велика привилегия – да се наречете победители в Божието Име! Години и столетия ще преминат, но Славата, с която Портите Господни увенчаха сърцата си, ще остане!
Защото това беше същинското видение с духовния сблъсък между блудницата и Невястата! Сблъсък, в който зад челото на Църквата стояха Портите на Правдата, а зад челото на блудницата – портите на ада!
Блажени и Святи всичките Ми братя и сестри, които имат Моята Вяра, за да изповядат, че битката се води – днес и сега! А Святото видение, дадено на пророка Ми, е Господното предизвестяване на сетнината от целия духовен сблъсък!
Ето, Тайната Божия става явна за сърцата ви! И Тя няма да остане само при Портите на Правдата, но ще ви заведе и при Дървото на Живота! Последвайте Ме, Верни Мои! Защото Господ, Могъщият и Силният, воюва за вас с Дъха на устните Си!
Аз, Тайната Божия, все още говоря и не млъквам!”

Едно мнение за “ТАЙНИТЕ НА ЦАРСТВОТО – II ГЛАВА

  1. Tsvetanka Mircheva

    Възхищавам Ти Се Господи Святи ! С какви думи може да се опише Цялата Ти Мощ и Сила Отче мой ! Да, Господи аз вярвам ,че всичкото това Откровение Е Истина! И че ,брат Стефан е Твоя пророк ! Блажен да Си Боже мой Спасителю на душата ми ! Блажен да си брат Стефане за откровенията ! Амин и Амин!

Leave a Reply