РЕКИТЕ НА ВРЕМЕТО – VII ГЛАВА

7. ВИДЕНИЯТА СЪС СТРАШНИЯ СЪД И ПРОЛОМА НА ОБНОВЛЕНИЕТО

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Вече си почти в самия край на най-помазаното и благословено пътуване през Времето, което някога Господ е давал на сърцето ми. Това пътуване е по-желателно от всяко друго, което би направил в живота си. Защото каквато и земна точка да си представиш за достигане – било с автомобил, влак или самолет – когато пристигнеш до нея пак ще си в същото си време на земята. И това е така, понеже ще си пътувал във Времето, а не през Времето.
В голямата си Вярност и Благост към всички нас, в две последни пророчески книги Исус ни даде да преживеем пътуването на Неговия Свят Дух – от Началото до Края на Времето. Веднъж – като пътуване в Реката на Живота, която тече по улиците на Небесния Ерусалим. И втори път – като пътуване през разклонените реки на Времето и забелязване на всичките им тайни и знамения.
Аз няма да ти казвам колко струва билетът за това пътуване, но ще помоля моят Господ да изгради в сърцето ти необходимата твърдост, за да издържиш на всички атаки и яростни отмъщения, които биха дошли от полуделия дявол. Защото днес той наистина е притиснат от това Господно пророчество до Стената на Страшния Съд и до същинския край на дадените му от Бога времена.
Тук непременно искам да осъзнаеш какво представлява Стената на Страшния Съд. Защото ти прочиташе за нея на много места в тази книга и вероятно ти е трудно да си я обясниш. А обяснението нито е трудно, нито чак толкова сложно за разбиране. Представи си един твърде висок бент, направен да задържа реки. Колкото и вода да изтича и да се налива пред бента, той продължава да я удържа, тъй че съдбата на всичко протичащо и течащо е именно тази – да се събере пред бента. Той е бил приготвен от Бога още преди създанието на света. И силата му е толкова голяма, щото да събере капките, теченията, потоците, реките, и дори цялото възможно море от Време, на което е дадено начало и край. Разбирай това и с точните мерки на Времето, които сме си въвели. Стената на Страшния Съд ще събере всички секунди, минути, часове, дни, месеци, години, столетия и епохи, които Всемогъщият Отец не е видял за достойни да преминат във Вечността Му, понеже живелите в тези времена са били нечестиви и беззаконни, тоест, в нарушение на Неговия Свят Закон и на всичките Му божествени правила.
В “Посланието към Евреите” ясно е записано:
“И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд, така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват…” (Евреи 9:27-28)
Сам се убеждаваш от писаното, че Съдът ще си има работа с грях, а когато Исус дойде втори път, за да царува със Своите Си, Той няма да има работа с грях. Тъй щото за нечестивите и беззаконните остава Страшният Съд, а за оправданите и изкупените – Вечен Живот в Скинията на Бога и Отца.
Аз ще те помоля да не се поклащаш лесно от здравия разсъдък, та да решиш в сърцето си, че щом злият е попаднал в ада, то той вече изтърпява наказанието си от Страшния Съд. Нищо подобно!
Адът не е наказанието от Страшния Съд!
Адът е място, където се очаква наказанието!
Защото Страшният Съд е чак в края на Времето, след като и последната капчица от Време, дадено на дявола, изтече и се събере пред Стената. И сетнината на нечестивите не е адът, а огненото езеро, което гори с жупел. В това отношение ще е добре вече да си прочел пророческите книги за Страшния Съд и огненото езеро, които Господ ми даде да напиша преди година и половина. Там Исус ми даде да видя океан от човешки души, разделен на две половини – лява и дясна. Тези от дясната половина бяха дошли с Времето на Река Фисон и получиха Изкупление и Оправдание от Книгите на Невиността, на Добрите съкровища, и на показаната Милост. Но другите, които бяха от лявата половина, в пълна степен олицетворяваха душите от дяволските реки, събрани пред Стената на Страшния Съд. Там, където Времето се приготвя да се превърне в безвремие, сиреч, във Вечност. И сега нека вече да те отправя към видението, което Исус разкри на сърцето ми. Защото Той като въздигна духа ми и ме пренесе до Стената на Страшния Съд, вдигна десницата Си и посочи бушуващите Тигър и Ефрат, които безславно и напразно блъскаха вълните си в Стената на Съда. И ето, че Господ ми проговори, като казваше:
“Гледай, слуго Мой! Защото тук приключва Времето, което Отец Ми Всемогъщият даде на дявола! И сега виж какво ще стори Господарят на Времето и Вечният Съдия с реките Тигър и Ефрат!”
След тези Свои думи Исус се отдели от мен и пристъпи към Съдийския Си Престол. И като взе в десницата Си Жезъла на Отеческата Святост, въздигна се над Стената на Страшния Съд и насочи Жезъла Си против дяволските реки, като извика със страшен Глас:
“Свърши се времето ви, дяволски реки! Последните часове, минути и секунди, с които разорявахте стария свят, изтекоха и се събраха пред Стената на Съда.
Ти, Тигре, премина като звяр по лицето на земята! И където мина – там и разкъса! И където стъпеха лапите ти – там никнеха отровните плевели на безмерното ти лукавство! Ти наистина нямаше покрив за безумието си, нито дъно за коварството си! Всичко земно, що беше на изток – даде ти се! И черните ивици на безумните ти религии помрачиха и разрушиха неизброимо число от измамени души!
Ето, лукав и жесток Тигре! Жезълът на Отеческата Святост определя собственото ти безвремие в огненото езеро! Нека се излеят всичките ти води в мястото на наказанието ти! Тук свършват амбициите ти против Отца, Сина и Святия Дух! Тук е краят на безславните ти религии и божества! Тук е сетнината на лукавите ти учения за съвършенство! Ин и Ян не ще те ползват, понеже Моята Светлина е вечна, а мракът ти няма да се помни, нито ще дойде наум на новите поколения в Отеческото Обновление! Разбулената Изида няма да те изцели, нито Ра и Озирис ще надигнат гласове в жупела на наказанието ти! Брахма, Вишну и Шива не ще бъдат гордостта ти, нито Буда и Конфуций – утехата ти!
Изтечи, Тигре, с водите си през улея, който отварям в Стената на Съда и приеми огнената си сетнина в езерото – защото беше огън на разорение в земята, която ти беше дадена до време!”
След тези пламенни думи към реката Тигър, Господ докосна с Жезъла Стената на Съда, тъй щото там мигновено се яви улей, подобен на тунел, който стигаше до огненото езеро. И реката Тигър с яростните си и разбунени вълни премина със страшно и пронизително свистене през улея, а водите й се вливаха в огненото езеро, вдигайки дим и гигантски кълбета от шумяща пара. Така аз продължавах да гледам, понеже Тигър се изтичаше много дълго. Докато през улея в огненото езеро преминаха всичките му религии и поклонници. А когато първата от дяволските реки съвсем беше изтекла, Исус отново докосна с жезъл Стената, тъй щото улеят се затвори. И ето, че Господ простря жезъла на Отеческата Святост към реката Ефрат, като й казваше с пламенен божествен Гняв:
“Ти, Ефрате, премина като потоп по лицето на земята! И откъдето премина, там и завлече! И където завлече, там и разруши! Няколко хилядолетия водите ти бяха тяло на змия, а демоничните ти божества – остри и погубителни люспи!
С Вавилон и Асирия започна яростната си битка против Хълма Сион – и с Вавилон и Асирия ги завърши! С Дановото племе закорави Израиля и въздигна масоните си, и с Данов съд убиваше слугите на Отца Ми! С римски и гръцки богове поквари земята – и с римски и гръцки лукавства я почерни! С римски дух написа календарите на земята, и пак с този дух кръсти близките небесни планети! Позната ли ти е Венера, Ефрате? Богинята на любовта ти, или измамата на превъзнасянето ти!
Ето, тя те чака, за да те прегърне в огнените си обятия! И не само тебе, но всички, които те любеха, които ти вярваха, и които безумни се посветиха на мрачната ти кауза! Защото всички те презряха Гион, и тихо течащите Силоамски води, а обикнаха твоето време и царя на обречената ти Асирия!
Кой ще те избави от Гнева Господен, Ефрате? Мардук ли ще призоваваш със звездобройците му, или Юпитер с римските му сенатори? Зевс ли ще извикаш с мълниите му, или Астарта с ашерите й? Кого ще призовеш, Левиатане? Кой ще ти помогне, лукаво чудовище, та да те избави от лютия, от острия и от пламенния Меч Господен?
Ето, Вечният Съдия определя сетнината ти в огненото езеро, което гори с жупел! Ужас си бил, и затова ужас ще те обгърне! Тъй щото няма да те има довека! И никое от идещите поколения няма да помни, нито ще му дойде наум, че е имало река от време, дръзнала да надигне водите си против Святостта на Всемогъщия!
Бъди проклет, Ефрате! Наследи сетнината си в огнения жупел с дъх на сяра, защото Дъхът Господен е против тебе и против всички, които завлече с водите си!”
След последните Си огнени думи против дяволската река, Исус отново докосна Стената на Съда с Жезъла на Отеческата Святост. А тогава в Стената отново се отвори улей, подобен на тунел, който стигаше до огненото езеро. И ето, че с невъобразим шум, вой и ужасни крясъци, водите на Ефрат започнаха да се изливат през улея. А когато се изсипаха всред огнените вълни на езерото, то тогава се вдигнаха гигантски облаци от дим и пара, които падащият отгоре жупел притискаше отново към пояждащите вълни. И тази пълноводна и противна на Бога река се изтичаше твърде дълго през улея, понеже в лукавствата й бяха потопени и завлечени всичките нечестиви човеци от грехопадението до явлението на човека-Антихрист, когато шестият ангел изля чашата си, и водите й изчезнаха от земята в дълбочините на ада, за да се съберат отпосле при Стената на Страшния Съд. А когато най-сетне през улея премина и последната капчица от сатанинското време, Господ отново я докосна с жезъла Си, като казваше с твърде властен и силен Глас:
“Стено на Страшния Съд! Превърни се в осъдителна Вечност за всичките обитатели на огненото езеро! Димът им нека се издига непрестанно за вечни векове! И крясъците на разорението им нека никога да не престанат! Нека да бъдат мъчени всякога с огън и жупел пред Агнето и Святите Му ангели! Аз, Вечният Съдия, извърших Страшния Съд в края на сатанинските времена, и издирих всяка секунда на падналия и падналите с него – от началото до края!”
След тези Свои думи Исус се приближи до мен. И като ме прегърна, казваше ми:
“Слуго Мой! Последвай сега своя Господ до Пролома на Вечното Обновление! За да видиш как Фисон и Гион ще преминат във Вечността!”
Докато още ми говореше, Господ докосна главата ми, тъй щото видението пред сърцето ми се промени. И тогава отново съзрях Реката на Живота, чиста и съвършена като кристал. Линията на Времето вече беше стигнала до Святия Престол на Отца и го докосваше, а Дървото на Живота блестеше с новото Си Име – Новоначалието и Безкрая. И тогава Седящият на Престола извика със силен и гръмовен Глас:
“Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина…” (Откровение 21:3-4)
В едно с думите Му отсред Престола се яви величествен Пролом, пред който заблестя Скинията на Отца, озарена от неизброими галактики и чудни светове. И тогава Отец отново проговори, казвайки:
“Ето, подновявам всичко…” (Откровение 21:5) 
В този миг след Отеческите думи, Реката на Живота премина през величествения пролом, раздвоявайки водите си. И тогава водите на Фисон се отправиха към обиталищата на новата Земя, а водите на Гион – към обиталищата на новото Небе. А Господ, като Дърво на Живот, се приближи до мен и ми казваше:
“Слуго Мой! Блажено е сърцето ти, защото видя Началото и Края, и Новоначалието и Безкрая! Тук, от Обновлението на всичко, тръгва Реката на Живота с водите на Фисон и Гион!
Фисон ще озари Вселената с водите на Отеческата Святост, а Гион ще разцъфти Вселената с водите на Отеческата Любов!
И тук, при Новоначалието и Безкрая, Сам Синът се покорява на Отца, за да бъдем все во все!
Аз, Новоначалието и Безкраят, извърших най-голямото чудо в сърцето на пророка Си и в сърцата на всички, които Ме приеха в тази най-свята и помазана книга на Небето!
Аз, Новоначалието и Безкраят, призовавам всички ви при Себе Си! За да бъдете Святи, както Аз съм Свят, Съвършени, както Аз съм Съвършен, и прославени, както Аз съм прославен!
Блажено и Свято всяко сърце, което се е потопило в Духа на това пророчество – днес и сега, за да бъде запечатано с Божията Вечност в Реката на Живота!
Аз, Новоначалието и Безкраят, осветих Вечното Си Име в свидетелството, дадено на пророка Ми!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Leave a Reply