РЕКИТЕ НА ВРЕМЕТО – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С РЕКА ГИОН ИЛИ ЗА ВРЕМЕТО НА БЛАГОДАТТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Дълбоко в сърцето си зная, че пиша не просто съдбоносна книга, но изявявам съдбата като Дух Господен. Защото нищо друго не ражда съдба, освен Времето. И нищо друго не явява сетнината, освен Времето.
Днес всички човеци плуват в някоя от Реките на Времето и не е възможно да стоят някак отстрани, за да бъдат наблюдатели. А според това – в коя река плуваш с живота си – ще приемеш и мястото си във Вечността, която предстои. Аз непрестанно се моля на моя Господ в Святия Дух, за да извърши съдба с книгите на Божия пророк. И Святата надежда, на която съм възложил всичкото си упование, е тази, че човеците ще разпознаят Времето, в което са били посетени от Бога. Защото е вярно и истинно твърдението, че Бог Отец ще доведе всички съдби под Силата и Властта на Своя Христос. И едни от съдбите ще бъдат свързани с Времената Фисон и Гион, а други – с Тигър и Ефрат. Едни ще преминат през Пролома на Вечното Обновление, за да наследят новото Небе и новата Земя, а други при Стената на Страшния Съд ще изтекат през улея на вечното разорение и погибел в огненото езеро.
Аз зная, че видението с Река Фисон е било прекрасно изживяване за духа и сърцето ти. Най-малкото – защото си се видял като бделий и ониксов камък, когато си направил съдбоносното решение да изповядаш Исус за Господ и Бог на живота си. И от оня чуден момент на водното кръщение е дошло и новорождението ти, тоест, кръщението ти със Святия Дух. Нека обаче преди чудесното видение с Река Гион да поговоря малко по-обстойно за разпознаването на Реките на Времето.
Виждаш ли, братко мой, всички ние идваме на този свят във Времето на Река Фисон. Това е дълбоката библейска тайна, за която някога Апостол Павел написа в посланието си:
“Затова аз, Павел, затворник за Исуса Христа заради вас езичниците, – понеже сте чули за нареденото от Божията благодат, която ми е дадена заради вас, че по откровение ми стана известна тайната, (както и по-преди вкратце ви писах, от което, като прочитате, може да разберете моето проумяване в Христовата тайна), която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието…” (Ефесяни 3:1-6) 
Ако езичниците са сънаследници, както ни казва това Павел, то тогава става ясно, че те плуват в едно Време на Отца, което е много близко с водите си до Времето на Сина. И това е Реката Фисон, която е близка с Реката Гион.
За човеците в древен Израил, имащи самочувствието, че са народът, на когото Бог даде Завет чрез пророка Си Моисей, тази тайна е звучала като недопустимо кощунство и богохулство. Как така те, които имат Закона, написан на свитъците си, трябва да се съгласят, че и езичниците имат същия Закон, но написан на сърцата им? Как така те, които пазят Закона по плът, изразен в наредби и постановления, трябва да приемат, че някой пази същия Закон, но дълбоко в сърцето си?
Истината, братко мой, е именно такава!
Защото Отец нарече Сина Си “първосвещеник”, но не по Моисеевия Закон, а по “чина на Мелхиседек”. Понеже онзи древен Божий свещеник, на когото Авраам даде десятък от благата си, също ходеше по Закон, но това беше Законът в Река Фисон – във Вечната Река на Бог Отец. Затова и Отец каза в чудесния псалом на Сина Си:
“Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков. Господ, стоящ отдясно ти, ще порази царя в деня на гнева си. Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, ще смаже главата на неприятелите по широкия свят. Ще пие от потока край пътя; затова ще дигне глава високо…” (Псалом 110:4-7) 
Кой е този Поток край Пътя, от който Господ пие, за да се издигне високо? Без всякакво съмнение – това е Фисон, Времето на Закона Господен, който действа в дълбочините на човешкото сърце.
И сега, братко мой, те моля да бъдеш твърде внимателен в следващите разсъждения, които ще запиша. Защото смисълът на Река Фисон е да довежда човеците до Река Гион. И благовестието, за което Господ Исус Христос каза, че ще бъде проповядвано, за да стане свидетелство на всичките народи, е именно за това – за да се осъществи Спасителното и благодатно преливане от Времето на Закона към Времето на Благодатта.
А тук нещата стават не просто съдбоносни, но фатални.
Защо фатални?
Ами именно защото за езичника, който години наред е свързвал съдбата си с Река Фисон, и е вършил всичко по съвест, идва моментът да се изправи пред Благата Вест за Спасението с вяра. Гион е приближил водите си до Фисон, и езичникът трябва да направи спасителното прекрачване от едното Време в другото. Той не може повече да се задържи във Фисон, понеже Законът в сърцето му отслабва поради грешното му плътско естество. И тогава езичникът трябва да избира дали да влезе във водите на Гион, за да получи скъпоценния дар на Святия Дух, или да си остане във водите на Фисон, както е бил досега.
Но точно тук дяволът вече има претенции. Защото ако езичникът би живял по съвест, без да знае за Исус, то такъв сам е Закон на себе си, а помислите му или го осъждат, или го оправдават. Но когато самоволно и умишлено отхвърли Спасението с вяра, то тогава той вече е в конфликт не само с Гион, но и с Фисон, в чието Време е била съдбата му. Защо е този конфликт? Отговорът е от Апостол Йоан, който ни написа в посланието си:
“…който не вярва Бога, направил Го е лъжец, защото не е повярвал свидетелството, което Бог е свидетелствал за Сина Си…” (1 Иоаново 5:10)
Самият отказ да се повярва Христовото Благовестие вече изхвърля езичника от водите на Фисон и той става прицел на водите на реката Тигър. Езичникът повече не може да живее в мир със Закона Господен, защото е обвинил Бога в лъжа и е нарекъл “лъжец” Създателя на съвестта му. Съществува и друго развитие на нещата, което е още по-страшно и ужасно. При това развитие езичникът приема Христовото Благовестие и влиза във водите на Гион. Но в един по-нататъшен етап от Времето той не желае да се покорява на Святия Дух, нито да върви в Пътя, Истината и Живота на Божия Син. Такъв се превръща в богоотстъпник и съзнателно се противи на Божията Благодат. А тогава дяволът отново има претенции. И този път с дяволските основания се приближава реката Ефрат, за да погълне богоотстъпника. А с такива като него винаги се случват твърде точните думи от посланието на Апостол Петър:
“Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед. С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята…” (2 Петрово 2:20-22)
Разбираш ли това, за което ти пиша? Проумяваш ли го?
Река Гион е най-съдбоносното Време в живота на човека. И е добре, когато влезеш във водите й, завинаги да останеш в тях. Защото именно сблъсъкът между Божиите и дяволските реки е съдбоносното сито и пресяването на духовете, които да определят мястото си във Вечността. Река Фисон приготвя жетвата за Божиите жетвари, но пожънатото се прибира от Гион. И е мъдро за оня, който вече е бил пожънат, никога да не напуска житницата, в която е бил прибран.
А сега, братко мой, нека те въведа в чудесното видение, което Исус даде на сърцето ми. Защото аз все така оставах с Него при Реките на Времето. И ето, че Господ ми проговори, като казваше:
“Отдай Слава и благодарение на Отец Ми, Който мощно е просветил сърцето ти с Духа Си, за да разбираш и проумяваш знаменията на Времената Му. Защото ти наистина беше дарен с преизобилна Благодат и голям достъп до Божията тайнствена премъдрост. А това, слуго Мой, означава, че наистина си станал бърз поток в Реката на Живота, който непременно ще послужи за Избавление и Спасение на последното поколение преди свършека на стария свят. А сега се приготви да Ме последваш в Моята Река Гион! И запиши на книга видението, което ще се открие пред сърцето ти…”
След последните Си думи Исус ме прегърна и въздигна над разклонената Река на Живота, като ме водеше към Благодатния Гион. Така, докато летях с Него, Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Виж какво гласят библейските стихове относно река Гион. И какво е записал пророк Моисей за Моята Река…”
Погледнах на стиховете от Божието Слово, а след това отговорих на Исуса, като Му казвах:
“Господи мой! Пророкът изрично е записал следните думи:
“Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя…” (Битие 2:13) 
“А как ти разбираш тази Хуска земя, слуго Мой? Кой е Хус или каква е Хуската земя?”
“О, Исусе! Хус е бил първородният син на Хам. Той е и бащата на Нимрод, който пръв е съградил древния Вавилон. Самото име “Хус” ще рече “черен”, а Хуската земя в земен план отговаря на територията на Етиопия. Това е, което зная, Господи!”
След последните ми думи Господ ме спусна в Реката Си, тъй щото вълни от Свята Благодат мигновено изпълниха сърцето ми. А тогава Той отново ми проговори, като казваше:
“Запомни думите Ми! Защото ти казвам, че Гион не може да промени мястото на течението си и до мига на Грабването тя винаги ще тече в Хуската земя. И като вземеш на предвид, че Хус наистина ще рече “черен”, то Ми кажи с какво свързваш ти черния цвят…”
“Спасителю мой! Черният цвят олицетворява греха и смъртта. Грехът, защото той е, който омърсява дрехата на Святостта. И смъртта, защото тя е, която поглъща с мрак и тъмнина…”
“Отговори наистина точно!” – ми каза Исус и продължи:
“Но ти сега помисли защо Моята Река трябва винаги да тече в Хуската земя…”
“О, Исусе! Та нали Ти Си, Който опрощаваш греховете ни, и ни изтръгваш от смъртта, за да ни дадеш Вечен Живот! И къде другаде да тече Твоята река, освен в онези територии, където владее грехът, и убива смъртта…”
Господ се усмихна на думите ми. А след това ме погали с десницата Си, като казваше:
“Според както истинно Ми рече, че в земен план Хуската земя отговаря на Етиопия, то как разбираш думите на Отец Ми, изречени чрез пророка Му Еремия:
“Може ли етиопянин да промени кожата си, или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло…” (Еремия 13:23) 
Защо точно за кожата на етиопянина пита Отец Ми? Или защо след това дава пример и с пъстротите на леопарда?”
“О, Господи мой! Отец е имал в предвид именно човеците в Хуската земя, които имат нужда от Благодатта Му. И когато Той споменава за кожата на етиопянина, то в духовен план Отец ни връща до мига на изгонването на Адам и Ева. Защото Той им даде кожени дрехи, преди да ги изгони от градината! И ето, че човеците наистина са потъмнели поради греховете си. И това потъмняване е по причина на леопарда, сиреч, на сатанинското насилие от реката Тигър, защото този звяр е твърде сходен по качествата си с тигъра…”
“Е, да те върна тогава отново на въпроса на Моя Бог и Отец:
“Може ли етиопянин да промени кожата си, или леопард пъстротите си?”
“Може, Господи!” – отговорих ревниво аз – “Но това ще се случи, когато етиопянинът се потопи във водите на Твоята Река Гион. Защото само тогава леопардът няма да има никаква сила върху него, и пъстротите му няма да го мамят…”
“Точно така е, слуго Господен! И сега, в Святия Дух на дълбокото Ми откровение към теб, кажи Ми:
Когато Човешкият Син дойде да проповядва Небесното Царство на земята, то кои човеци Го приеха и върху кои поколения дойдоха водите на Реката Му?”
“О, Спасителю мой! Теб Те приеха именно жителите на Хуската земя, сиреч, грешните и омърсените, бирниците и блудниците! Приемаха Те всякога и навсякъде човеците, които в сърцата си знаеха, че са “етиопяни” и твърде недостойни, за да се нарекат Божии чеда. И Твоето благоволение беше твърде мощно върху тях…”
“А не е ли именно такъв изборът на Отец Ми? И колцина от вас имаха Мъдростта на Духа, за да видят Хуската земя в Отеческия избор? Колко от вас видяха “етиопяните” в думите от Павловото послание, които гласят:
“Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, за да не се похвали ни една твар пред Бога. А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление…” (1 Коринтяни 1:26-30) 
А сега помисли и Ми отговори:
Какво ще се случи с човеците, които не очакват Река Гион в Хуската земя, нито признават, че са черни, но имат самочувствието на бели и чисти? Какво се случваше с тях във Времето на Човешкия Син? И какво ще се случи с всичките им потомци в края на Времената?”
“О, Исусе! Когато Ти беше на земята във Времето Си, юдеите не разпознаха Времето, с което бяха посетени, понеже дяволът ги задушаваше в реката си Ефрат с измамно тщеславие и религиозна себеправедност. Те не разбраха колко съдбоносен беше сблъсъкът между Гион и Ефрат. И затова Ти съвсем справедливо им каза:
“Когато се свечери, думате – Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее; а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!” (Матея 16:2-3) 
“А какви бяха знаменията на Времената, слуго Мой? Не бяха ли такива, че в древен Израил се сблъскаха времената на Гион и Ефрат? Не искаше ли Господ да види поколение, което съкрушено да изповяда, че е живяло в Хуската земя, че е черно поради греховете си и се нуждае от опрощение и Благодат? И не казваха ли тщеславните и себеправедните на Божия Син:
“Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога…” (Йоан 8:41)
И ако да беше Бог техният Отец, то не биха ли плували в Неговата Река, за да познаят и Реката на Сина? Но ето затова им казах Истината, от която се вбесиха и се наговориха да Ме убият:
“Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл (с Времето на Реката Си); понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати (като Време на света). Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение. Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си (във времето на неговата река). Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща. А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате…” (Йоан 8:42-45) 
А не е ли същото и днес, в края на Времената? Не те ли пратих към църквите, за да призова всички на покаяние и очистване? И в колко от църквите имаше ревност за Бога, та да признаят, че са Хуска земя, която има нужда от водите на Гион? Колко църковни лидери признаха, че са грешни, за да поискат Господ да ги очисти? И дойде ли през последните петнадесет години дори един църковен лидер до вратата на дома ти, та да каже:
“Братко мой! Ти имаш гореща и дълбока връзка с Господ Исус Христос! Помоли се за окаяното ми сърце, за да прости Бог греховете на душата ми! Понеже съм етиопянин и дрехата ми потъмня от ужасните компромиси, които направих със Словото на Бога, и с Неговата Вяра, която трябваше да пазя! Помоли се, и застъпи се Божий пророко за мен пред Господа, за да се отнеме греха от сърцето ми, и Исус да ми възвърне светилника на Правдата!”
Случи ли се това, Божий пророко? Помоли ли те някой за ходатайство и застъпничество, след като ти наистина си поставен за ходатай, и пребъдваш като жертвен юнец в Кръга на Солта?”
Думите на Господ свиха в скръб сърцето ми. И тогава Му проговорих, казвайки:
“Не, Исусе! Това никога не се случи, понеже всички църковни първенци и лидери имат самочувствие на безгрешни и праведни. А безгрешният и праведният никога нямат нужда от Гион, и не биха дори допуснали да мислят, че мястото им е в Хуската земя…”
“Сега разбираш ли колко коварни са водите на Ефрат? Разбират ли Моите братя и сестри, че не могат да изместят Гион да тече на друго място, освен в Хуската земя? И не каза ли ви същото Апостолът Ми Йоан с Мъдростта на Духа? Колко от вас помнят думите му:
“Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас…” (1 Иоаново 1:8-10) 
Затова, от Реката Си Гион, която тече в Хуската земя, ще проглася верни и истинни думи чрез пророка Си към Църквата:
Църкво Моя! Ако речеш, че се намираш на друго място, а не в Хуската земя, то тогава лъжеш себе си, и Река Гион не е Времето в което се подвизаваш!
Ако изповядаш, че си грешна, Аз ще те опростя! И ако изповядаш, че си омърсена, Аз ще те очистя! Но ако с фарисейски квас и религиозна себеправедност продължиш да стоиш във водите на Ефрат, и да заявяваш, че си праведна, то тогава греховете и нечистотата ти остават! И няма да се намери Река, която да те очисти, и Време, в което да се възстановиш!
Аз, Господ на Благодатния Гион, все още продължавам да изливам водите си в Хуската земя! Блажени етиопяните, които във всеки ден и час на живота си уповават на Моята Кръв, която е силна да ги очисти от греховете им!
Блажени човеците, на които много прощавам, защото такива много Ме обичат! А колкото до останалите, които считат себе си за твърде Святи и праведни, за да имат нужда от Кръвта Ми, то те непременно ще се съкрушат при затворената Врата на Спасението, и пред великата Стена на Божия Страшен Съд!
Аз, Новоначалието и Безкраят, все още говоря и не млъквам!”

Leave a Reply