КНЯЗЪТ НА ВЪЗДУШНАТА ВЛАСТ – VII ГЛАВА

7. МЕДИЙНИЯТ ВИХЪР НА РЕКЛАМАТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Помниш ли чувството, което те изпълва, когато ти предстои да заминеш на дълго пътуване или жадувана почивка? Една треска, едно вълнение да не изпуснеш нито една от подробностите, да не забравиш нещо в последния момент. Така ти стягаш багажа си, викаш таксито и отиваш на гарата, където ще пристигне влакът…
Нека да продължа в този дух на мисли, но да прибавя към него и неочаквана развръзка. Влакът предстои да пристигне само след десет минути, а ти в последния момент осъзнаваш, че си забравил в къщи единият от куфарите, пълен с дрехи и вещи за твоята почивка. Какво да правиш? Да се качиш на влака с един куфар по-малко или светкавично да се върнеш и да вземеш куфара, а след това да се върнеш навреме на гарата? И понеже няма време за губене, ти избираш втория вариант. Хващаш отново такси и се връщаш в дома си. Взимаш куфара и се качваш в таксито, като му казваш да потегли с пълна газ за гарата. Но ето, че на пътя се е случил инцидент, който води до задръстване на колите…
Може би ще решиш, че умело рисувам пред тебе един лош сценарий, който рядко би ти се случил в живота.
Да, така е! Но аз не направих това, за да те плаша или да обременявам мислите ти. Не, братко мой! Аз направих това, за да те подготвя за един тотален и ужасяващ сценарий, написан лично от княза на въздушната власт. Сценарий, при който увлечени от суетата на погиващия свят, милиарди ще пропуснат да преминат през стеснения път и да влязат през тясната порта на Спасението. Те ще направят този фатален пропуск не защото не са имали достатъчно време да потърсят Спасение за душите си, а защото са били подлъгани да прахосат това време във всичката дяволска суета на света.
Виждаш ли, Бог е толкова верен на Словото Си и толкова Благост и Милост изпълват Сърцето Му, щото дори в последния миг на живота си, ако се покае, човек ще бъде спасен от Него и душата му ще отиде в Небесното Царство. Спомни си тук как единият от разбойниците, прикован на кръст до разпнатия Господ, Му рече през плач:
“Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си…” (Лука 23:42) 
А тогава Спасителят кротко му отговори:
“Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая…” (Лука 23:43) 
Когато Господ обещае нещо, то обещанието Му е Истинско и Свято. Но не това ще се окаже проблемът на човеците, прахосали в суета всичкото си време за покаяние и обръщане към Бога. Проблемът при тях ще е този, че те никога няма да видят никакъв разпнат за тях Господ, нито на ум ще им дойде, че се нуждаят от нещо повече за суетния си живот. Тъй щото изненадата им ще бъде страшна, внезапна и неочаквана. Те ще разберат твърде късно, че са били жертви на Сатана. Жертви на най-безобидната част на човешкото битие, каквато е светската суета. Но аз нека повече да не отлагам видението, което Господ Исус разкри пред сърцето ми. Защото Той отново ме въздигна над въздушната власт на дявола и започна да ми говори, като казваше:
“Помисли и Ми кажи: Кога един престъпник може да счита мисията си за успешна? Когато е бил забелязан от тези, които ограбва, или когато е влязъл в тайно и си е свършил работата, без да бъде видян?”
“О, Господи! Всеки престъпник иска да върши работата си в тайно, без да бъде видян. И само тогава престъпната му мисия е успешна…”
“Къде тогава се подвизават най-престъпните демони на лукавия? Там, където всички биха изревали от злото им, или там, където злото им не се забелязва приживе, но отпосле?”
“То е ясно, Исусе! Разбира се, че колкото са по-скрити демоните на Сатана, толкова по-убийствена и смъртоносна е мисията им…”
След последните ми думи Господ погали главата ми, като ми казваше:
“Приготви се да видиш демонични пълчища, скрити толкова успешно, щото само духовно извисените и духовно просветените да забелязват активността им. Те са елитни части на Сатана, един своеобразен връх на неговата извратена мъдрост и лукавство. Именно с тях дяволът е създал един от най-убийствените и най-смъртоносни вихри на земята – демоничният вихър на рекламата. А сега виж онова, което ти показвам…”
След последните думи на Исус пред очите ми се появи въздушната власт на дявола. И ето, че тъмният княз отново разпери крила над всичките си демонични пълчища, като извика със силен глас:
“В какво трябва да превърнем света преди явлението на сина ми?”
“В пустиня, в пустиня!” – изреваха в един глас пълчищата. Това накара Сатана да се ухили и с провлачен и дрезгав глас да попита отново:
“А с какво е пълна една огромна пустиииня-я-я?”
“С пясък, с пясък, княже наш!” – изреваха отново демоните. В този миг лицето на дявола се измени. И той, като погледна с всичката си възможна омраза към човеците по целия свят, измени гласа си в крясък, викайки на демоните си:
“А има ли пясък в битието на човеците? Има ли от онзи желателен за нас пясък, на който моят враг Христос заповяда никой от Неговите да не строи къщата си?”
“Доволно е, княже! Има достатъчно, господарю наш! И човеците не се насищат нито от гледане, нито от слушане…”
Последните думи на някои от тъмните началници, накараха Сатана да размаха крилата си и да започне да прави кръгове над демоничните си пълчища. Така той кръжеше и крещеше:
“Окото им не се напълвало с гледане, а? Нито пък ухото им се напълвало със слушане? Ами нека тогава да пълним окото с гледане, докато се пръсне с гледаното! И нека пълним ухото със слушане, докато се пръсне от слушаното! Чувате ли ме, мои прилепи? Чувате ли ме и вие, скорпиони? Нека прилепите да разперят крилата си и да влязат в технологичния ефир на човека! Искам да измислите милиони реклами, с които да прилепяте човеците към всичкия пясък и към всичката възможна суета на света!
Нека този пясък влезе във всичките медии! Нека той затрупа битието на човеците! А когато над пясъка останат само главите им, с които гледат, слушат и говорят, тогава възлезте вие, мои скорпиони! И като ужилите смъртоносно с хипнотични послания и лукаво измислени изречения очите и ушите на човеците, оставете ги и отидете да убивате на други места. Защото ужилените вече ще бъдат мои – в дух, душа и тяло…”
Братко мой, очите ми едвам удържаха да гледат как от въздушната власт на дявола се отделиха две демонични пълчища. Едното беше от прилепи, а другото – от скорпиони. И ето, че прилепите образуваха демоничен вихър, който започна тотално да напада и превзема всичкия технологичен ефир на човека. Прилепите влизаха и ефирът мигновено се задръстваше от “безобидни реклами”. От реклами за пуканки до реклами на автомобили. А самите реклами, уподобени на пясък, започнаха да влизат в живота на всички, които ги гледат, харесват и прилепят към тях сърцата си. Така, не след дълго, аз трябваше да видя, че духом целият свят се беше превърнал в пустиня. И там, в пясъците на пустинята, като черни точици се въртяха главите на стотици милиони и милиарди човеци. Гледката беше толкова печална и страшна, щото извърнах глава към моя Господ и Му казах:
“О, Исусе! Какво ми даваш да гледам? Та ето, че битието на милиарди човеци е затрупано с пясъка на суетата, с пясъка на вещите и рекламите?”
А тогава Господ строго ми отвърна, казвайки:
“Защо спря да гледаш точно тогава, когато започва истински страшното? Не разбираш ли, че все някой трябва да види най-убийствените демонични вихри на дявола? Не разбираш ли, че прилепите са именно прилепи, за да прилепят, а скорпионите, за да жилят. Виж тогава отново какво ще стори дяволът със скорпионите си. Защото пясъкът вече им отваря много работа…”
Отново гледах във видението, когато забелязах как милиони скорпиони плъзнаха по всичките пясъчни дюни на света. И ето, че тези демони забиваха отровните си жила в ушите и очите на човеците, тъй щото главите им мигом изсъхваха и ставаха като мъртви. Това беше едно масово и страшно убийство. Една жестока и проклета кампания за тотално унищожение на човешкия род. Самата кампания накара князът на въздушната власт да лети над пясъците на света и да прави пируети и лупинги, удоволствайки се безкрайно от прилепите и скорпионите. И ето, че в един миг Господ посочи с ръка на едно определено място в пясъците, като ми казваше:
“Нека те заведа на това място. Защото то е нацията на българите. И като те сниша до самите скорпиони, ще ти дам да чуеш какво нашепва отровата в ушите на човеците, и как действа в очите им…”
Ето, че Исус наистина ме сниши в пясъците на българската суета. И тогава видях скорпион, който вече жилеше ушите на един човек, а отровата му действаше с определени хипнотични послания:
“МТел – това е твоят глас!”
“Глобул – когато искаш да те чуят!”
“Вива Тел – всички говорят!”
След самите послания, дошли в ушите му, скорпионът ужили и очите на човека. И тогава този човек започна наистина да си въобразява, че може би МТел е неговият глас, Глобул – когато искат да го чуят, а Вива Тел – че наистина всички говорят. Всеки от трите мобилни оператора в България идваше с мощно послание, което трябваше да накара човека да избира къде да си активира закупения GSM. Но ето, че Господ ме докосна с ръка, като ме попита:
“За какво Отец Ми създаде човека? Или защо му даде глас?”
“О, Исусе! Отец създаде човека, за да общува с него. За да бъде Негово дете, което се радва да живее в присъствието на Неговия Свят Дух!”
“Какъв тогава трябва да е гласът на човека по Съвършената Воля на Отца Ми?”
“О, Господи! Гласът трябва да е отражение на сърце, изпълнено със Святия Дух. Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата. Същото ни призова и Апостол Павел, който написа в посланието си:
“Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса…” (1 Петрово 4:11) 
“Разбираш ли тогава каква е отровата, която скорпионът изстреля в очите и ушите на този суетен човек?”
“Да, Исусе! Тази отрова цели човекът да повярва, че говоренето по GSM трябва да изпълва цялото му битие. Когато искат да го чуят – да говори по GSM. И когато всички говорят – да го правят по GSM-и…”
“А успял ли е някой някога да потърси Отец, Мен или Святия Дух по GSM? Успял ли е да набере Личния Ни номер или да Ни изпрати SMS?”
“О, Спасителю мой! Това са гнусни психологически послания на дявола! С тях Сатана иска да закрепости човеците в технологичното им битие, сиреч, в пясъка на всичката суета, тъй щото никой никога да не намери време да отвори сърцето си за Тебе, та да общува със Спасителя на душата си, а не с погубителя…”
Исус кимна утвърдително на думите ми, а след това посочи скорпиона, като ми казваше:
“Сниши се и разбери каква е следващата отрова на този елитен демон на Сатана! Защото тя е стопроцентово успешна в последното време…”
Отново се наведох над скорпиона, който се готвеше да нападне друг човек. И ето, че жилото му се заби в ушите на човека, а отровата му действаше с думи, които гласяха:
“Вярвай в себе си! Повярвай на инстинкта си! Пий Кока Кола!”
“Някои вярват в пиърсинга! Други – в кожените дрехи! Кока Кола! Винаги има в какво да повярваш!”
След самите послания, дошли в ушите му, скорпионът ужили и очите на човека. А тогава прилив на гордост изпълни сърцето му, тъй щото ужиленият наистина реши, че е голямо нещо да вярва в себе си, или да повярва на инстинкта си. А след това мисълта за пиърсинга и кожените дрехи му се стори твърде хубава. Защо пък не? Толкова хора си дупчат носовете, ушите, пъповете, езиците. Толкова хора носят кожени рокаджийски дрехи… Наистина винаги има в какво да повярваш…
И този път Господ ме докосна, като ме запита:
“В себе си ли да вярваш, слуго Мой, или в Мене? На инстинкта си ли да вярваш или на обещанията в Моето Слово? Дупчене с метални дрънкулки ли да привлича сърцето ти? И с рокаджийски дрехи ли да тръгнеш към Кръста Господен и Хълма Господен?”
“О, Исусе! Твърде страшно е това! Това е поредната демонична хипноза, с която дяволът убива човешките сърца! Той наистина има защо толкова да се радва и да прави лупинги и пируети във въздушната си власт. Защото тези негови послания се въртят нон-стоп по телевизиите. И човеците ги приемат без всякаква вътрешна опозиция, за да умрат духовно, инжектирани със сатанинска отрова…”
“Виж тогава следващата порция отрова, с която този скорпион ще инжектира трети от суетните човеци в този пясък…” – ми заповяда Исус. И този път, по подобие на предишните два, аз се наведох над скорпиона и го видях да забива отровното си жило в ушите на човека. А тогава отровата се разля в ума му във вид на послания, които гласяха:
“Подчини се на жаждата! Пий Спрайт!”
“Гладен ли си – грабни сникерс!”
“Пий Фанта – бъди Бамбуча!”
“Водка Флирт – готови ли сте за довечера?”
“Манастирска гроздова – дар от Бога!”
О, Боже мой! Колко пъти тези изречения са преминавали край ушите ми, но моят Господ е пазил сърцето ми от сатанинския скорпион? Колко пъти демоничният вихър на рекламата е искал да пробие сърцето ми, но е рикоширал в Канарата Христос? Аз наистина вече не искам да спестявам на никого болезнените въпроси на моя Господ. Защото те са необходимото горчиво лекарство, което ще направи мнозина да изтрезнеят. А ето, че Господ отново ме запита:
“За какво си жаден и гладен? И за какво трябва да бъдат гладни и жадни всичките Божии чеда?”
“О, скъпоценни мой Господи! Всякога гладувам и жадувам за Твоята Правда!”
“А този човек, който приема с ушите си дяволската отрова на рекламата, за Моята Правда ли ще бъде гладен и жаден? Какво ще рече някой да е гладен, а в следващия момент да грабне сникерс? Хубав ли е глаголът “грабя”? Не превръща ли той човеците в грабители? Или какво ще рече недомислицата да пиеш Фанта и да бъдеш “Бамбуча”? Не е ли измислицата “Бамбуча” твърде близка до растението “бамбук”, чиито пръчки са кухи отвътре, а то най-често вирее в тресавищата и блатата? Не иска ли тя подсъзнателно да накара човеците да бъдат кухи? Кухи отвътре ли ви иска Господ или изпълнени със Святия Дух? С водка Флирт ли трябва да сте готови за Вечерята на Агнето, или с Моето Вино за Моята Сватба? И кога Господ всред всичките Си Небесни дарове за човеците е заръчал и едно шише “Манастирска гроздова”, та да я определят като “дар от Бога”? Не прозира ли зад всички тези реклами истинското желание на Сатана – да бъде бог в живота на всичките човеци и те да го величаят и превъзнасят, както не му подобава? Но ето затова всичките поклонници на суетата са затънали в пясък – понеже нямат Канарата и не са се възкачили на Хълма, за да я намерят.
Но ти виж и последната отрова на скорпиона, за която ще ти говоря. Защото ако трябва да изброя всичките скорпиони с всичките им смъртоносни послания по целия свят, то не биха стигнали всичките години на живота ти…”
За сетен път, приведен над пясъка на суетата, аз виждах как скорпионът забиваше отровното си жило в ушите на човек. И тогава отровата подейства в него със следните изречения:
“За да сте безупречни – нужен ви е Ариел!”
“Хем по-чисто, хем по-лесно – с помощта му е чудесно! Мистър Пропър!”
Докато човекът слушаше с ушите си, скорпионът нападна и очите му. И тогава той се видя с чисти и бели дрехи, ходещ по чист и бял мрамор. Белите му дрехи – изпрани от Ариел. Белият мрамор – почистен от мистър Пропър. Каква по-голяма измама и каква по-гнусна манипулация със съзнанието на този човек! Той вече си вярваше, че това е то чистотата в живота. Да си переш дрехите с Ариел и да си чистиш пода с мистър Пропър. Но моят Господ отново започна да ми говори, казвайки:
“С Ариел ли изпра дрехата Си Давид, когато съгреши с Витсавия? И с мистър Пропър ли Йоан Кръстител направи прави и чисти пътеките за Господа?”
“Не, Господи мой! Давид изпра дрехата си със сълзи на покаяние, а пророкът Ти Йоан направи прави и чисти пътеките Ти с проповядване на покаяние!”
“Ще помисли ли за покаяние тогава този човек, който разчита на Ариел и чисти външното, докато вътрешното остава мръсно и осквернено? Ще направят ли прави и чисти пътеките за Господа тези човеци, в чиито къщи има мраморни коридори, а в този час нозете им търчат по пътищата на всяко беззаконие? Ще разбере ли някой от всичките тези ужилени човеци, че дяволът открай време ги е хипнотизирал и е вързал сърцата им със суета и безумие?
Люде Мои! Твърде много ви говорих чрез слугата Си и пак виждам, че мнозина от вас остават в пясъка! Твърде много ви призовавах да се възкачите на Хълма и да се скриете в Канарата, и пак мнозина от вас останаха неразумни! Докога още ще се бавите и битието ви ще се оплита от пясъка на суетата? Докога ще давате пари за онова, което никак не ползва, а няма да принесете Святи жертви на Хълма Господен? Има ли нещо в тази книга, което да показах на слугата Си, а вие да отречете, че не е реалността, която ви заобикаля? Има ли нещо, за което да твърдите, че е измислица, когато смятате, че слугата Ми вече ви отеготява с виденията, които му давам?
Но ето, краят на всичко вече е наближил твърде много! И нека Моите думи се закрепят в сърцата ви, за да стоите в Твърдостта на Човешкия Син. Твърдост, която скорпионите няма да пробият! Твърдост, която прилепите няма да отместят! Твърдост, с която ще ви направя победители на Вяра! С Моята Вяра над пясъците и над всичкия демоничен ефир! Аз, Канарата на Господния Хълм, дадох това видение на пророка Си!”

Leave a Reply