ЧЕТИРИНАДЕСЕТА БЕСЕДА: “ТОЙ Е БЛИЗО ДО ВРАТАТА…”

Предварително зная, че тази беседа от книгата ще срещне отпор в сърцата на някои читатели, но това в никакъв случай не намалява нейната стойност в Духа. Напротив – увеличава я. Днес живеем във време, когато Небесния Отец е заповядал едно ново движение на Святия Дух, една качествено нова стратегия срещу царството на тъмнината. Причината за това е предстоящото Грабване на Църквата и свързаните с него дяволски опити за подмамване на част от християните. На Църквата е нужна готовност и пределна бдителност, за да бъде на правилното място, когато настъпи мигът за Грабването. И понеже този миг е известен само на Бог, ние трябва да компенсираме тази неизвестност с един постоянен живот на Святост и готовност. Затова Бог ни е дал познание в Словото Си, свързано със заключителното движение на Святия Дух. В настоящата беседа ще разгледам този въпрос. За нас, като поколение на последното време, Бог е промислил чудесно помазание. Не просто дарба, но съвършена мантия на Святост и Слава. В двадесет и четвърта глава от “Евангелието от Матея” Исус говори за последните времена, за знаменията и белезите преди Неговото Второ Пришествие. И като обобщение на пророческите Си думи, Спасителят каза главното:
“Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо до вратата…” (Матея 24:33)
Защо Исус ни казва, че е близо до вратата?
Какво иска да ни подсети Той?
Разбира се, ние ще продължим да разглеждаме Соломоновата Песен на песните, за да разберем Божието предупреждение и да се предпазим от нежеланото духовно дезертьорство, записано от Бога именно там. В тази последна вълна на Святия Дух има много духовни трусове и жертви на тях са всички християнски служения, които предпочитат каменната неподвижност на традицията и утвърденото русло пред вечното движение и развитие, заповядани от Бога. Нека сега да видим какво значи една църква да дезертира от фронтовата линия в Духа:
“Аз спях, но сърцето ми беше будно. И, ето, гласът на възлюбения ми; той хлопна и казва: Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; защото главата ми се напълни с роса, косите ми с нощни капки. Но аз си рекох: Съблякох дрехата си, – как да я облека? Умих нозете си, – как да ги окалям? Възлюбеният ми провря ръката си през дупката на вратата; и сърцето ми се смути за него. Аз станах да отворя на възлюбения си; и от ръцете ми капеше смирна, и от пръстте ми плавка смирна върху дръжките на ключалката. Отворих на възлюбения си; но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. Извиках: Душата ми отслабваше, когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; повиках го, но не ми отговори. Намериха ме стражарите, които обхождат града, биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми отнеха мантията…” (Песен на песните 5:2-7)
А сега да разгледаме цитираните стихове. В тях виждаме, че Църквата спи, но сърцето й е будно.
Какво означава това?
Отговорът е скрит в една от Христовите притчи, в която Исус показа духовното бъдеще на Църквата. Ето думите, с които разбираме отговора:
“И докато се бавеше Младоженецът, додряма се на всичките и заспаха…” (Матея 25:5)
Ако Исус е видял, че нещо ще се случи, то ще се случи именно това, което е видял, а не друго. “Всички заспаха…” – казва Словото. Друг е въпросът, че една част от тях се събудиха, а другите продължиха да спят. Верен е Господ, Който изпраща тръбачите Си да събудят Църквата.
Исус ни казва да бдим, защото в час, когато не мислим, Той иде. Исус ни предупреждава да държим очите си отворени, защото крадци могат да ни подкопаят къщата. сърцето на Църквата е будно, тоест, в нея Божията Благодат не е престанала да действа, но тя спи, защото нейните духовни водачи не са си отворили очите за новото движение на Святия Дух. Сигурни в избрания си път и надеждното си русло нейните духовници не смятат да се разделят с традициите, догмите, каноните и доктрините, които добре за усвоили за служенията си. Но Исус идва! Той хлопа на вратата и казва:
“Отвори Ми, Църкво Моя! Отвори Ми, защото главата Ми е пълна с роса!…”
“Каква е тази роса?” – питат сънливи пастори и успокоително добавят:
“Това не се отнася за нашето служение. Ние сме будни…”
Но Гласът на Исус е категоричен:
“Отвори Ми, Църкво Моя, защото главата Ми е пълна с роса! Отвори Ми, защото в Словото Си съм казал думи за Моите избрани, за Моята свещена роса:
“В деня, когато събереш Силата Си, Твоите люде ще представят себе си доброволно, в свята премяна; Твоите млади ще дойдат при Тебе, като росата из утробата на зората…” (Псалом 110:3)
Но Църквата се страхува да отвори на Господа. Векове наред тя е била в старото си русло. Тя просто си е създала традиция да спи. Тя е съблякла от себе си ранно Апостолската ревност и на нейно място е поставила легло с удобна възглавница и одеяло:
“Съблякох дрехата си, – как да я облека? Умих нозете си, – как да ги окалям?…”
Вече започва да се забелязва страхът, който някои утвърдени и приети от света християнски формации изпитват при факта, че на духовния небосклон заблестяват нови служения. Сериозно разтревожени теолози и водачи надигат глас срещу онези, които са отворили вратата на Исус и са влезли в последното движение на Святия Дух. Уплашени лидери тръбят:
“Не тръгвайте в това движение! Ще си навлечете непростими грехове, ще си окаляте нозете. (“Умих нозете си, как да ги окалям?”…) Това е игра с огъня! Спрете се веднага! Какви са тези атакуващи църкви? Защо е тази войнственост? Мир, мир, мир е нужен на Църквата! Спокойствие и гаранции, че светът няма да ни безпокои…”
А религиозните демони самодоволно протриват ръце, уверени във вековните си завоевания.
“Атакуващи служения! – ужас! Това не е било никога! Това не е доктринално! Това няма теологическа подкрепа!” – мълвят многогодишни пастори с висши образования и гланцирани дипломи в кожените си куфарчета. Но действието на Божията десница е категорично. И Святият Дух показва, че има нещо много по-велико и жизнеутвърждаващо, по-силно и победоносно от плавката смирна по ръцете на Църквата, тоест, всички онези тежки и обременяващи ритуали, характерни за църковната традиция. И това по-велико, по-силно и категорично действие на Духа, е изливането на Небесни мантии, тоест, такива велики помазания, каквито Всемогъщият е изливал върху личностите, записани в Свещеното Писание!
Естествено е в по-будните и прозорливи читатели да възникне въпросът:
Има ли мантията, като акт на Святия Дух, библейско потвърждение?
Ясно е, че такова потвърждение има, защото иначе Църквата не би казала думите от цитата, а именно:
“Пазачите на стените ми отнеха мантията…”
Все пак, за да стане напълно ясно това действие на Святия Дух, нека прочетем какви думи благовести Архангел Гавриил на свещеника Захарий:
“Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ…” (Лука 1:13-17)
Виждаме, че първият в Новия Завет, върху когото е дошло Божието благоволение да бъде облечен в мантия, е Йоан Кръстител. Той облече мантията на пророк Илия, тоест:
Имаше в духа си силата и призванието на великия Божий пророк!
Сам Исус видя в служението на Предтечата не някой друг, но Илия. И за онези, които помнеха Господното обещание от “Книгата на пророк Малахия”, четвърта глава, пети стих, Той каза:
“…и ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде…” (Матея 11:14)
Това знание е дълбоко, но е нужно на всеки християнин, за да бъде насърчен. Зная, че в много сърца ще се роди въпросът:
Какво трябва да сторя, за да получа мантия от Бога?
Преди всичко, знай, че изливането на мантии е в последното движение на Святия Дух. Ето защо, ако искаш мантия, ти трябва да оставиш всички религиозни, традиционни и човешки поучения, за да преоткриеш Исус в живота си. Не да Го откриеш, защото Той се е открил на всички ни, но да Го преоткриеш. Не да бъдеш в Него, но да се научиш да пребъдваш, тоест:
Да отиваш от Сила в Сила и от Слава в Слава!
А сега помисли върху думите на спящата църква:
“Пазачите на стените ми отнеха мантията!”
Искаш ли мантия?
Тогава се приготви да бъдеш пазач на стените на Божия Храм. Защото всеки, който има призвание от Бога да пази стените на Църквата, ще получи мантия от Святия Дух. А да пазиш стените не е нещо друго, но:
Пълен с Божието Слово да станеш стожер на Истината и да не допуснеш нито за миг никакво светско, никакво религиозно и заблудително влияние в Храма на Живия Бог!
Винаги, когато пред Христовата Църква са възниквали кризисни периоди и дяволът застрашително е притискал живата вяра, Бог е благославял по лицето на земята отделни личности, като ги е обличал с мантии и с вярата си и силата си тези хора са възвръщали стоицизма и чистотата на Христовите последователи.
Не беше ли върху Мартин Лутер мантията на Моисей? Не направи ли той изход на Църквата от религиозния дух на дявола? Не направи ли ревизия на Свещеното Писание, за да премахне от него всички притурени заблуди?
Не дойде ли върху Смит Уигълзуърд мантията на Апостол Павел? Не стана ли той най-големият съживител на Църквата в този последен век?
Ако отворим очите си, ние наистина ще видим действието на Божията десница.
Настоящата съвременност е по-тежка от когато и да било. По лицето на земята са плъзнали хиляди секти и отровни учения. Лъжехристи и лъжепророци получават от светските властници картбланш за своите тъмни афери и лъжеблаговестия. Съвременните пророци на Ваал – от Ню-Еидж лидерите до кришнарите, от бахайците до сциентолозите и теософите, шестват навсякъде и завличат в мрежите си хиляди души. На тази сатанинска тактика и лукавство има само един достоен противовес – Църквата Христова, облечена със Светлината на Всемогъщия Бог Исус Христос. Мантиите, с които Бог ще облече онези, които ги усвоят, ще бъдат невероятна огнена стихия, която ще издуха от човечеството ескадрилите на Луцифер и ще изпепели духовните им кули. Така, както някога пророк Илия победи с вярата си четиристотин и петдесет пророци на Ваала, така и днес само от един пророк на Исус Христос ще бъдат заплашвани хиляди дяволски слуги. Но за да стане всичко това Църквата трябва да отвори на Господа, тоест:
Да се покори на Божията Воля, която в това последно време ще бъде изцяло изявявана само от избрани и предузнати от Исус човеци – росата, с която е пълна Главата на Исус, младите хора в Свята премяна, за които говори пророческият сто и десети псалом!
Много църквички ще бъдат смутени, когато Исус провре ръката Си през дупката на вратата, тоест, когато Бог изобличи и смути дезертиралите духовници, като покаже благоволение, огън и мощ именно върху онези, които навлязат в духовния Му прилив, в заключителното движение на Святия Му Дух. Тогава смутилите се и изобличените ще възприемат рязък обрат в поведението си. “Е, да отворим вратата! – ще кажат те – Нека дойде и при нас тази интересна доктрина, нека я видим, нека я опитаме…”
Колко от нас могат да съпоставят тази реакция с притчата на Исус за Младоженеца и девиците? Спомняте ли си, че онези, които нямаха масло в светилниците си, поискаха от имащите? Но как им отговориха имащите:
“Отидете при търговците и си купете!”
Тоест: Научете се да плащате цената за Божието съживление, защото то няма да дойде в църкви, които не са платили цената!
Но Исус вече ще се е оттеглил, ще Си е отишъл. Тези, които е трябвало да чуят Гласа Му, са били глухи и заспали. Те са безвъзвратно закъснели! Сънотворните капки на религията, на страха от света и дявола, са действали с пълна сила. И в ден и час, когато Исус е хлопал, са били в тежка просъница и са сънували, че с многото библейски училища и празна теология вършат Божията Воля… Нещо повече – хвърляли са укори и критики срещу Божията роса, срещу избраните и предузнатите, които не духовни семинарии и университети, не конференции и сесии, а Сам Святият Дух е събудил, призовал и екипирал. Незнаейки какво да кажат или как да се оправдаят, много църковни лидери ще извикат:
“Душата ми отслабваше, когато ми говореше…” (Песен на песните 5:6)
Но именно това е било Божията Воля:
Да отслабнат душевните служения, защото истинските поклонници на Отца винаги са се кланяли Нему в Дух и Истина, а не с душевна набожност и зазубрена теология! Бог благоволи върху онези, които не се облягат на ума си и теологическото си образование, а на Святия Дух!
Дезертиралите църквички ще бъдат в наистина незавидно положение, защото върху тях ще се стовари сатанинската ярост и сами те не ще разпознаят човека-Антихрист като въплъщение на Злото, защото ще станат част от неговия духовен спектър, от зловонния му труп (духовен антипод на живото Христово Тяло и място, където ще се съберат орлите на Божието възмездие – б.а.) Дяволът няма да има сила срещу Божията роса, но само срещу онези, които се окажат далеч от приливната вълна на Святия Дух и Неговата Небесна протекция.
“Затова веселете се небеса, и вие, които живеете в тях. Но горко на вас земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време…” (Откровение 12:12)
Духовните реалности днес са точно такива и ние добре трябва да се съобразим с тях. Защото само преди сто години такъв кошмар по земята не е съществувал.
Но днес той е факт!
Факт са порнографията и проституцията, (сложете тук и духовната) СПИН (сложете тук и духовния, който напълно обяснява защо много църкви търпят друг дух, друго благовестие, друг “Исус”) и хомосексуализмът, разрушителните въздействия на хевиметъла, наркоманията, престъпността, изблиците на религиозен фанатизъм, глобалните екологични и политически проблеми. Бог вижда всичко това и Неговата Църква трябва да измъкне от челюстите на разрухата и унищожението милиони души. Всички действия и плодове на тъмнината трябва да бъдат прекратени със Силата, която Бог ни дава от Небето. Незавидно и тъжно е да кажеш:
“Пазачите на стените ми отнеха мантията!”
Радостно, възторжено и достойно е да възкликнеш:
“Исусе, аз представям себе си на Тебе, доброволно, в свята премяна! Исусе, нека бъда от росата, с която е пълна главата Ти! Исусе, нека утробата на зората роди моето служение за Твоето Царство! Исусе, дай ми Силата Си, за да победя страха от дявола и ме очисти съвършено, ако някъде падна и се изкалям! Твой съм, Исусе! Дай ми от Своите мантии!”
Днес е време, когато превъзходната мъдрост чука на вратата ни, когато Бог е застанал с ангелите Си по улиците и площадите, в парковете и магазините. Време за източване палечниците на ножове и сърповете на копия, за да ги забием в сърцето на Злото! Исус е близо до вратите на сърцата ни! Той иска да размножи Своята Личност в света и ще го стори!
В това последно движение Бог ще ликвидира религиозните демони в Църквата и ще измете страха от всяко покорило Му се човешко сърце, защото религиозният контрол е онази тежка верига в нозете на Христовото Тяло, която трябва да бъде строшена и поставена под нозете Му!
Защото можем и трябва да се научим на това:
Да живеем в Евангелието и личният ни живот да стане евангелие!
Апостол Павел казва:
“Съразпнах се с Христа, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене…” (Галатяни 2:20)
Ако зад тези думи стоят делата ни, ако светът е разпнат за нас и ние сме умрели за страстите и похотите му, ако сме мъртви за греха и живи за правдата – то несъмнено нашият живот е станал Евангелие, понеже Исус живее в нас и действа чрез нас според Волята Си.
Нека съдбите на всички християни по отделно станат съдба на Исус, Който пребъдва в тях! Тогава на дявола и демоните му тази планета ще се стори твърде, твърде тясна!
Бог иска да си вземем онова, което е наше, онова, за което Исус умря и плати цена на Голготския Кръст!
Вярвам, че истините в тези разсъждения, в тази най-важна беседа, ще отворят сърцата ви широко! Вярвам, че всички истински християни ще се намерят навременно в Духа, като Божия Роса върху лицето на земята.
Исус Христос ни зове на това!
Амин и Амин!