ИСУС Е В ТЕБ – II ЧАСТ – XIII ГЛАВА

ТРИНАДЕСЕТА БЕСЕДА: КАКВО ОЧАКВА БОГ ОТ ЦЪРКВАТА?

Ако се кланяме на Бога, ако сме истински поклонници на Небесния Отец, то трябва да се кланяме Нему с Дух и Истина. А Истината – това е познанието, което Божието Слово ни дава за Исус Христос.
Любовта на Божия Син към нас е изначална. Неговата Личност е най-голямото богатство, което имаме. В Библията са записани страници, пълни с много нежност, радост и възторг, които Исус чрез Святия Дух е дал на човешкия род.
Ако ни предстои едно чудесно пътешествие с прекрасни преживелици, то ще дадем воля на нашето очакване, ще предвкусим бъдещите събития с радостни мечтания, като вярваме че действителността ще ги покрие, за да ни направи щастливи. Мога да кажа, че не познавам по-щастлива Личност от Исус! Днес Той се радва, когато Неговата Любов освобождава, изцелява и изпълва сърцата на милиони хора по света. Посланието на тази беседа е по-различно от написаните досега. Тя ще ни покаже как Исус се радваше, преди да дойде в плът на тази земя.
Какви ли бяха тогава мислите Му, надеждите Му, очакванията Му?
Да! Той ги е дал в Словото Си!
Има една книга в Библията, която е по-различна от всички останали. Внушенията и дълбините й са наистина прекрасни и ние можем да бъдем съпричастни в тях. Това е книгата “Песен на песните”, в която Исус ни е дал да познаем какво очаква Той от възлюбената Си Църква и какво ще стори Той за нея. Превъзходните сравнения, които Исус е употребил за Църквата, трябва да бъдат наше дълбоко убеждение и призвание. Защото, за да ги изрече Божият Син, то Той знае безграничните способности на Святия Дух и затова чрез Него ги е казал. Ето едни такива сравнения:
“Уподобих те, любезна моя, на конете от Фараоновите колесници…” (Песен на песните 1:9)
Виждате ли, във времето на Моисей, когато Бог извеждаше народа Си от робството на Фараона, в Божиите очи остана силно впечатление не толкова от окултния властелин или баячите и магьосниците му, а от конете на неговите колесници. Исус иска да имаме силата, мощта и дързостта на тези коне. Когато Фараон подгони Моисей, Аарон и израилтяните, той разчиташе най-вече на мощта на превъзходните коне. Яки и издръжливи, те настигнаха евреите при Червеното море. И само действието на Божията десница, (защото Бог извади колелата на колесниците, та се теглеха мъчно) само тази навременна Божия намеса предотврати настигането на народа Му. Важното тук е друго:
Тези животни, тези силни и яки коне, бяха наистина превъзходни. Те теглеха колесниците с голяма мощ. Днес, когато Бог ни е дал изобилни помазания и видения, едни наистина победоносни духовни колесници, за тях Бог желае да има и силни коне, тоест:
Силни християни, които всякога да теглят колесниците и с тягата на молитвите, верността и покорството, да ги задвижват и насочват срещу портите на ада!
Тогава Исус ще бъде между тези колесници и ще ги направлява, за да прободат самото сърце на Злото. Да! Исус ще бъде между колесниците, защото Той го казва в “Песен на песните”:
“Без да усетя ожидането ми ме постави между колесниците на благородните ми люде…” (Песен на песните 6:12)
Ето това е очакването на Исус! Да бъде между колесниците и да ръководи най-силната и съкрушителна битка срещу Сатана и всичките му демони. Ние можем и трябва да бъдем като силни коне! Такива ни вижда Бог и Той на много места в Словото Си потвърждава към нас именно това Си отношение. В “Книгата на пророк Йоил” Всевишният ясно и точно е обрисувал непобедимата Си армия по същия начин:
“Видът им е като вида на коне; и тичат като конници. Като тропот от колесници се чува как скачат по върховете на бърдата…” (Йоил 2:4-5)
Защо обаче Бог Святи Дух толкова благоволи да ни облича в символа на това благородно животно? Има ли нещо повече в този символ?
Явно е, че конят е неповторим носител на Божията Воля и е точно превъплъщение за силен християнин. Но има едни думи в Словото, в които е показан не само символът, но и самото призвание. Нека да ги прочетем и да се вдъхновим от тях:
“Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива? Ти ли го правиш да тича като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно. Копае с крак в долината, и се радва на силата си; излиза срещу оръжията. Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча, тула по страната му трещи, и лъскавото копие, и сулицата. С буйство и ярост той гълта земята; и при гласа на тръбата не вярва от радост. Щом свири тръбата той казва: Хо, хо! И отдалеч подушва боя, гърменето на военачалниците и викането…” (Йов 39:19-25)
Това са силни стихове! Пълни с динамика и огън са те!
Но това сме ние! Бог ни е дал Сила, за да воюваме. И нашата битка не е срещу човеци, но против нечестивите духове на Луцифер. Нека не се смущаваме от “гордото пръхтене”, записано в този стих. Гордостта е убиец на служения, но плътската, душевната, религиозната гордост. Тази гордост, която затваря сърцата за човешките болки и проблеми, теготи и скърби, тази гордост, която отваря в самохвалство устата, за да заявяват някои, че са незаменими, че са лидери. Това е убийствената гордост. Но този стих говори за една друга гордост. Гордост, че сме Божии, че можем с цялото си сърце да приемем думите на Апостол Йоан:
“Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света…” (1 Йоаново 4:4)
И в тези стихове има гордост, но тази гордост е ужасна за дявола. Тя го кара да бяга надалеч, когато зърне Огъня и Светлината в сърцата ни. Ние излизаме срещу оръжията на дявола, заставаме срещу меча на нечестивия, за да го отблъснем и той да се забие в собственото му сърце. Ние се присмиваме на страха, защото в съвършената Любов няма страх, но дръзновение и сила. Не се обръщаме назад, защото знаем повелята на Исус, че достойни за Него са тия, които, веднъж сложили ръка на ралото, веднъж тръгнали на битка срещу дявола, не се измятат като неверен лък, но въпреки всички изпитания устояват!
С “буйство и ярост” ние гълтаме земята, защото:
Никой не може да победи дявола, ако няма буйство, ако не се разбунтува срещу демоничните вериги, ако не се научи дори с ярост да се противи на демоничните внушения! Някой може да усети в тези стихове известно насилие, но и сам Исус ни казва, че:
“…от дните на Йоан Кръстителя досега небесното царство насила се взема, и които се насилят го грабват…” (Матея 11:12)
Нека се изпълним с това буйство и ярост срещу нечестивия, защото тогава наистина ще гълтаме земята и Бог ще полага под нозете ни всичките ни духовни врагове. Нека знаем, че:
Застанали пред дявола не трябва да проявяваме никаква дипломация, никакво снизхождение, никаква толерантност, никакъв консенсус, никакво малодушие, никакъв страх, никаква паника, а само и единствено смелост, вяра в Бога и воля за победа!
Със свидетелства от Сила и Божий огън ние ще превземем всички духовни територии на Сатана, защото така казва Божието Слово. И “при гласа на тръбата”, при Гласа на Святия Дух, при видението от Бога и заповедта за участие в духовната битка, ние “не вярваме от радост”, но не че вяра нямаме, ами затова как под Небесната Благодат вече сме пораснали и придобили онова християнско пълнолетие, с което сме достойни за своето призвание от Исус. За подобно нещо наистина си заслужава да “не вярваме от радост”. Но когато чуем тръбата, когато Божият сигнал за бой срещу началствата и властите на Сатана зазвучи в сърцата ни, то тогава нека да станем и тръгнем, защото Бог е с нас!
Ето затова сме коне на Всемогъщия Бог! Защото отдалеч подушваме боя, отдалеч познаваме с какви демони си имаме работа и ги побеждаваме. И ако постоянстваме, ако “копаем с крак в долината”, ако ежедневно, ежечасно, ежеминутно “копаем” в Божието Слово, то:
Непременно ще бликне извор под нозете ни, непременно ще звънне драгоценният звук на Божията мъдрост и познание!
Заради всичко това Исус ни уподобява на конете от Фараоновите колесници. Преди да продължа със следващите стихове от “Песен на песните” искам за малко да си спомним нещо много важно. Божието Слово е единно и Негов Автор е Святият Дух. Старият Завет бе даден на човеците, за да бъдат предизвестени за земния Живот на Исус. За да знаят, че:
На земята ще има Божий народ и той ще върши само Христовата Воля! Исус казва:
“Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене…” (Йоан 5:39)
Неслучайно прочитам точно тези думи на Спасителя. Ако се водим от Гласа на Святия Дух, ние ще направим спояване между Стария и Новия Завет и така вярата ни ще порасне. Исус иска не просто да изследваме Свещеното Писание, но да следваме Святия Дух. Нека запомним това:
Божието Слово не се изследва! То се следва!
Ако следваме Гласа на Святия Дух, Той ще премахне покривалото на плътския ум върху сърцата ни и тогава ще съберем всички истини и прозрения от Библията за Личността на Исус Христос. Преди години, при първоначалния прочит на “Песен на песните”, аз си казах:
“Я, какво чудесно интимно произведение! Защо ли е поставено в Библията? Сигурно Бог е искал да покаже, че не само Сафо може да бъде окрилена от музата на любовната поезия, но и Соломон…”
Колко жалък и нещастен е плътският ум!
Колко различни са плътските от духовните истини!
Благодаря на Божията милост и присъствие на Святия Дух, защото те просветлиха сърцето ми, и ми бяха разкрити много от тайните на тази книга. Повярвайте ми, че те не са никак плитки, както и ще се убедим в по-нататъшните разсъждения.
Има едни думи на Исус, адресирани именно към нас – поколението на последното време:
“А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото…” (Матея 24:32)
Тези думи на Спасителя са послание към нас, защото главата на Евангелието, където са казани, говори за последните дни преди Второто Пришествие. Това може и трябва да ни одързости. Защо Исус споменава за притчата от смоковницата? Какво е всичко това, което трябва да знаем? Колко от нас имат знанието, че Църквата е като една смоковница, която бе подложена на различни духовни сезони. И сезонът на зимата, който я връхлетя, бе я направил със замръзнали клони, без листа и плодове. Но ето, че лятото е близо. И ефекта на неговите топли ветрове е най-чудесно отразен в “Песен на песните”. Нека го прочетем:
“Проговаря възлюбеният ми и казва ми: Стани любезна моя, прекрасна моя и дойди; защото, ето, зимата се измина, и дъждът престана и отиде си; цветята се явяват по земята, времето на птичето пеене пристигна, и гласът на гургулицата се чува в нашата земя; по смоковницата зреят първите й смокини, и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя, прекрасна моя, та дойди, о гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно. Хванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят…” (Песен на песните 2:10-15)
Този призив на Исус е призив към атакуващата църква на последното време! Това е призив към всеки християнин!
Не зная по какъв начин, но докато четях тези чудесни стихове и пишех тази беседа, Бог проговори в сърцето ми и аз чух същите тези думи от “Песен на песните”, но казани невероятно по-ясно и с огромна Божия категоричност.
“Стани Моя Църкво и ела!” – казва Бог:
“Защото тежкия сезон, който бях определил, изтече. Бяха времена, когато ти беше унижавана, утеснявана, тровена и обърквана, но днес религиозните дъждове на Вавилонските облаци вече нямат сила над тебе, защото Аз изливам Святия Си Дух и премахвам всеки тъмен облак, който е пречил на Светлината Ми. Дойде великото Ми лято и вие, Мои служители, ще влезете в съкрушителен двубой със сатанинските духове за Славата на Моя Син. Ето, днес пред очите Ми има хиляди лозя, хиляди служения, които черпят жизнени сокове от Моята Лоза, на Която Аз съм Земеделецът. Техните благоухания са радост пред Лицето Ми. Стани, Моя Църкво! Ела, гълъбице моя, в пукнатините на канарата. Защото в продължение на много векове старовременната змия, която е дявол и Сатана, скриваше Моите истини от вас. Така липсата на тези истини се превръщаше в пукнатина на здравата ви връзка с Мене. Днес има много църкви с пукнатини, които Аз искам да запълните със съвършено познание за Моята Сила, мощ и Светлина. Всички вие, движени от Моята десница, ще дойдете в скришните места на стръмнините, в тайните места на духовния свят, за да разкриете всяко сатанинско лукавство, за да вържете с Моята Сила и последните жалки останки от армията на Луцифер. Църкво Моя, изпепели с огъня на Святия Ми Дух и порази с оръжието на Светлината малките лисици, тези хитри сатанински образувания, тези секти и еретични движения, които се опитват да погубят лозята Ми, чийто Земеделец съм Аз. Въздайте на лисиците! Аз го заповядах, Аз го изрекох…”
Тези думи са Божии и истински. Духът на Истината напълни с тях сърцето ми и аз не можех да не ги напиша в тази беседа. Убеден съм и зная, че духовните ще бъдат запалени от огъня на това пророчество. Затова, воден от желанието на сърцето си, ще продължа размишленията си в Духа на пророчеството.
Ние ще въздадем на дявола, защото това е изявената Воля на Всевишния в Словото Му. Бог ненавижда и мрази дявола. Затова всеки, който е кръстен със Святия Дух и слуша Гласа Му, се изпълва със съвършена омраза към лукавия, омраза към този, за когото Бог е казал:
“Измамила те е гордостта на твоето сърце, тебе, който живееш в цепнатините на канарите, тебе, чието жилище е на високо, който казваш в сърцето си: “Кой ще ме свали на земята?” Ако и да се издигнеш като орел и поставиш гнездото си между звездите, и оттам ще те сваля, казва Господ…” [ (Авдий 1:3-4)]
Нека се замислим. Кога Сатана се издига като орел и поставя гнездото си между звездите? Не става ли това тогава, когато хиляди и милиони заблудени хора го наричат “Господ” и му дават сила чрез словесните си излияния? И не са ли религиите онези духовни батерии, с които Сатана подхранва илюзиите си, че може вечно да изглежда като бог?
Ето това е причината Исус да призовава възлюбената Си в пукнатините на скалата и в скришните места на стръмнините. Исус иска да се включим в духовната битка срещу религиозните демони на падналия херувим, тоест, срещу началствата и властите на нечестието в небесните места. Защото – нека знаем – Бог иска да унищожим стратезите и тактиците на тъмнината, сиреч, тези, които насочват дяволските пълчища към една или друга нация, тези, чрез които Сатана управлява света. Не просто дребните демони, не толкова войниците, но генералите на лукавия. Бащата на лъжата знае, че най-смъртоносната заплаха за неговото царство е Истината, тоест, проповядването на Евангелието, на Небесното Царство на Исус Христос.
Когато се покорим на Святия Дух и се изпълним с Неговата Сила, тогава ние тръгваме да благовестваме на всяка човешка душа. Тогава Исус води нашите нозе именно срещу змията, скрита в пукнатините на скалата. Защото целта на дявола винаги е била хората да бъдат привличани не толкова от скалата, колкото от пукнатините в нея. Запомнете:
Пукнатините на Канарата, които съществуват днес, отговарят на религиозната езическа традиция, смесила се с християнството, както и на модерното тщеславие на множество църкви, охладнели от типично светски модели!
Запомнете, че силата и властта на Сатана против Църквата се крие в традиционната религия и модерното тщеславие. Това са двете крайности, от които трябва съвършено да страним. Те се явяват като крепостна стена на сатанинския контрол. Затова и сатанинските служители, било то светски властници, пастори-наемници или отявлени религиозни фанатици, хвърлят всичките си усилия, за да бъде Евангелието възможно най-далеч от хората. Но ако ние се покорим на Божия призив и здраво работим върху нашето усъвършенстване в Духа, за да се намерим в Него като импулси и проводници на Божията Воля, тогава чрез нас Святият Дух върши чудеса. Най-желателното чудо, което очите ни могат да видят, е това:
Когато някой брат или сестра се новородят, когато имената им бъдат записани в Книгата на Живота! Когато сърцата и душите им ще бъдат преобразени до неузнаваемост от Небесната Благодат!
Но за да тръгнем против дявола, трябва да повярваме на Божието Слово, което казва, че именно днес е времето на съкрушителната битка. Време, когато Бог събужда избраните Си люде.
Има един духовен паралел в Божието Слово, който може да послужи като мотор за нашето дръзновение.
За какво говоря?
Затова, че както Йоан Кръстителят беше Предтеча на земния Живот и Мисия на Христос и стресна с проповедите си мнозина от израилтяните, така и ние днес сме тръбачи и предвестници на Христовото Пришествие и трябва да стреснем света и обществата, за да доведем в благодатното присъствие на Святия Дух хиляди и милиони хора. Ако за земната мисия на Спасителя Бог бе предопределил и предузнал Йоан, то колко повече днес Той има люде от всеки език и нация, които е предузнал да бъдат предтечи на Второто Пришествие! Вярвам в това, защото Исус казва в “Евангелието от Йоан”:
“Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден…” (Йоан 6:44)
Ако сме привлечени от Отца, то тогава Той ни е предузнал за Славата на Сина Си и съдбата, която ни е отредил, е да бъдем наистина победоносни в този свят. Мнозина не приемат силата на този стих. Мнозина ходят с наведени глави и мислят, че това е съдбата им от Небето. Един синдром на апатия и липса на ревност стои като облак над много християни. За да се отърсим от нашата неувереност и боязливост трябва да знаем какво говори Бог за Своята Църква. Не човешките мнения и анализи, не религиозните предразсъдъци и страхове, но Божият поглед и коментар. В “Песен на песните” Исус пита:
“Коя е тая, която поглежда като зората, красива като луната, чиста като слънцето, страшна като войска със знамена?” (Песен на песните 6:10)
Алелуя! Това е Живата Христова Църква! Това е Невястата Христова, на която Бог е подарил Святия Си Дух, за да бъде наистина такава, каквато Той я вижда с пророческия Си поглед. Ако в нашите очи има Светлина, ако думите ни са пълни с Любов, то ставаме носители на Зората и съдбата на всяка тъмнина е да бяга от нас. Ние ставаме страшни за дявола, защото сме войска на Живия Бог.
Знам, че мнозина, които четат тази беседа, ще възкликнат:
“Не съм знаел, че Бог толкова много разчита на Църквата. Досега винаги съм ходил в духовните събрания, давал съм десятъка си и даренията си, хвалил съм Бога с песни, общувал съм с братята и сестрите и… това е! Когато отивам на църква се освобождавам и това е чудесно! Нима това не е всичко, което Бог иска и очаква от мен?…”
Разбира се, че всичко това, което правим по време на богослужение, е хубаво. То е угодно на Бог и Той ни благославя за това, но:
Християнинът има едно най-високо призвание от Небесния Отец – да бъде като Исус! Исус затова стана човек, за да ни покаже какъв трябва да бъде всеки, който приеме осиновление от Отца чрез Святия Дух!
Ние не можем да светим сами за себе си, защото Светлината не е наша, но Божия. Светлината на фенера няма да направи никакво впечатление в осветената с прожектори зала, (тоест, в църковното събрание) но ако този фенер бъде занесен там, където е тъмно и няма никаква светлина, то той ще послужи по съвършен начин на приносителя му. Исус ни казва:
“Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи. Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата…” (Матея 5:14-16)
Да светим на света, да бъдем там, където е тъмно, за да разпръснем мрака с Любовта на Исус Христос – това е нашето призвание.
Ние не служим на Исус, когато влезем в църковното събрание, а след като излезем от него и занесем Светлината и Огъня на Божието Слово на невярващите в света!
А на тези, които казват: “Не съм знаел, че Бог толкова много разчита на Църквата” – трябва да кажа:
Боят не е наш, а Божий!
Бог, Който живее в нас, воюва с дявола, а не самите ние!
От нас се иска да бъдем съвършено осветени!
Да бъдем проводници, а не изолатори на Неговата Сила!
Днес мнозина ходят на църква, за да получат освобождение и мир от присъствието на Святия Дух. И когато се освободят, те смятат, че са приключили с длъжността си към Исус. Но нека запомним това:
Свободата, която ние получаваме по време на нашите хваления и поклонения пред Троицата, не е завоевание в Духа! Свободата е само необходимото условие, за да тръгнем и вършим Божията Воля!
Тук естествено много вярващи биха запитали:
“Е, добре, тогава какво е завоевание в Духа?”
На този много важен въпрос Бог е дал категоричен отговор в Словото Си. В самото начало на “Песен на песните” Бог ни показва пътя към завоевания в Духа Му:
“Привлечи ме; ние ще тичаме след теб. Царят ме въведе във вътрешните си стаи…” (Песен на песните 1:4)
Първото нещо, което Святият Дух прави за всеки един от нас, е да ни привлече под Своята Благодат. Ние започваме да ходим на църква, да слушаме проповеди, да Го хвалим… с една дума – вече сме привлечени от Бога. Една немалка част от християните са точно на това духовно стъпало. Второто стъпало, което трябва да прекрачим, е:
Да тичаме след Святия Дух!
Да слушаме Гласа Му и правим това, което Той ни каже!
Ето тук – на второто стъпало – в тичането, се явява най-голямата трудност за повечето от нас. Често това стъпало си остава непреодолимо.
Защо е така? Какво ни казва Апостол Павел в тази връзка:
“Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите…” (1 Коринтяни 9:24)
Трябва да тичаме до победа в Духа!
Ако Апостолът е дал това насърчение, използвайки типично спортна метафора, то го е направил, за да се замислим. За да се досетим, че:
Никой спортист, тръгвайки да тича, не се натоварва с нищо излишно! Ако върху нашето сърце тежи непосилната и грамадна раница на суетата, на приятелството със света, то тази раница ще ни пречи да тичаме и да се подвизаваме. Именно затова свободата не е завоевание, а необходимо условие, за да стартираме в Духа. Но ако се освободим от светския товар, от греха и суетата, идолопоклонството и егоизма, то ще тичаме. И нашият крос ще бъде успешен и назидателен за всички, защото ще ни помогне да стъпим на третото стъпало. А там Исус, нашият Цар, Царят на царете и Господ на господарите, “ще ни въведе във вътрешните стаи”.
Ето това е завоевание в Духа!
В какво се състои това завоевание?
Вече говорихме, че нашите сърца са скришни стаичка, в които Троицата прави Свое обиталище. Когато Исус ни заведе във вътрешните Си стаи, тогава напълно сме покорили волята на душата си, изразена от плътския ум, но Волята на Святия Дух, Който е в сърцето.
Ето това е живот на вяра в Исус!
Лъчите на Всемогъщия Бог проникват през отвореното ни сърце и ние трябва да тичаме, тоест:
Съзнателно да покорим живота си на Божието Слово!
Тогава Небесната Благодат не само ни очиства, не само ни освобождава, не само ни усъвършенства, не само премахва старото ни естество, но ни подготвя за един по-превъзходен път.
Път на победоносна евангелизация, където и да идем!
Всичко това Бог очаква от Църквата Си! От всички нас, които вярваме в Името и Делото на Единородния Божий Син. Нека се покорим на истините в тези разсъждения. Нека ни завладее Пророческият Му Дух.
Нека молим Бог да направи реалност тази беседа в нашия живот и отговорът от Тронната зала на Всемогъщия няма да закъснее.

Leave a Reply