ИСУС Е В ТЕБ – II ЧАСТ – XI ГЛАВА

ЕДИНАДЕСЕТА БЕСЕДА: КАК ДА ОТКЛЮЧИМ НЕБЕТО?

Божието Слово ни учи, че трябва да издържим успешно всяко изпитание, за да бъдем одобрени и изпълнени със Святия Дух. За тези стъпки на нашата вяра Исус се е погрижил да ни даде достатъчно много от Своите блага. Но дали ние сме приели всичките? Дали духовните богатства на Евангелието са осветили ума ни, дали сме ги разбрали добре? Тази беседа ще се стреми да даде отговор на тези въпроси, като неин прицел ще бъдат ключовете, които Исус обеща да даде на Петър с думите:
“Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата…” (Матея 16:19)
Когато бях малък, аз слушах от баща си за Свети Петър. Детският ми ум се интересуваше и аз питах какъв е Свети Петър. “Той има ключове – казваше баща ми – с които отваря Райските врати. С тях отключва и пуска в Рая онези, които са вършили добро, и заключва пред тези, които са вършили зло…” Минаха години но това ми впечатление не избледняваше. Случваше се отново да се запали – било с разказа на Елин Пелин за дядо Матейко, който отишъл на оня свят, било когато зърна някоя карикатура в светски вестник, където “Свети Петър” с неизменният ореол на главата си върти в ръцете си броеница ключове. Всички сме виждали и слушали за това и малко или много имаме подобни впечатления. Но тук отново дяволът, който е враг на Евангелието, е изместил вярата в религиозно чувство, като е накарал човеците да обявят Апостол Петър за Райски ключар.
Това е смешно и тъжно едновременно.
Искате ли да се убедим?
Нека тогава го направим. Ако внимателно четем думите, които Исус изрече на Петър, ще забележим два факта, които оборват религиозната приумица, че Христовият Апостол е станал ключар на Рая. А ето и фактите:
Първо: Ключовете на Небесното Царство не служат за отключване и заключване, а за връзване и развързване.
Второ: Тези ключове са дадени, за да бъдат използвани на земята, а ефектът от тяхното ползване да отеква и в духовния свят, тоест, в Небето.
Тези два факта идват да ни покажат, че Исус е обещал на Петър не просто ключове, но власт. Власт, с която могат да се връзват и развързват определени неща. За да разберем смисъла на тази власт трябва да видим какво беше отношението на Исус към учениците Му. По време на Пасхата Господ каза на всички тях следните думи:
“Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам…” (Йоан 15:14)
Петър беше приятел на Исус, защото вършеше онова, което Божият Син му заповяда. Но какво му заповяда Исус, много преди да му даде ключовете за Небесното Царство? Имаше един момент, когато Той беше събрал дванадесетте, за да им даде власт над нечистите духове и зли сили. И в Неговите увещания блестеше една много важна заповед:
“…даром сте приели, даром давайте…” (Матея 10:8)
Божията Любов е безкористна, безусловна и жертвоготовна. Исус желаеше тази Любов да бъде притежание в сърцата на всичките Му последователи, защото без нейното проявление Небесният Отец не би подпечатал служенията им с мощ и Сила.
А сега да се замислим. Ако Исус е дал на Петър тези ключове, то нима Христовият Апостол ще се колебае да изпълни Волята на Исус, а именно:
Щом даром е приел ключовете на Небесното Царство, даром да ги даде на всеки, който е повярвал в Името на Божия Син!
Ако Исус дойде, за да стане Път, Истина и Живот за човешкия род, то нима Пътят, Истината и Животът ще бъдат привилегия само на дванадесет, а не на стотици милиони? Какво ни предупреди Исус за Себе Си?
“Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене…” (Йоан 14:6)
и още:
“Аз съм вратата; през Мене, ако влезе някой, ще бъде спасен…” (Йоан 10:9)
Исус е Вратата към Небето и Той непременно ще ни даде ключове за Себе Си! А Неговият велик и достоен слуга, Апостол Петър, по чудесен начин изпълни Волята на Господ и както даром прие ключовете, така даром ги и даде. Достатъчно е да се доверим на “Второто съборно послание на Апостол Петър” и там ще намерим “броеницата” ключове. Преди обаче да го сторим, нека размишляваме над въпроса:
Защо в църковната традиция Апостол Петър беше титулуван като Райски ключар?
За да разберем отговора трябва да надникнем в стратегията и тактиката на лукавия. За Сатана подобни ключове са като атомна бомба за царството му. Току виж – всеки християнин взел ключовете, а така властта на Църквата ще стане неимоверно голяма. Ето по тази причина в бележника на лукавия бе отбелязано:
По-добре един ключар в Рая, отколкото мнозина ключари на земята!
Религиозната политика и човешки авторитети бяха лостовете, с които лукавият изгради един недостижим образ на Апостол Петър, който бе наречен от религиозните “ключар” и в очите на мнозина влезе лъжливото впечатление, че Христовият слуга си грабна броеницата, отиде в Рая и го заключи… Естествено е някой от читателите ми да бъде подразнен от този ироничен тон на разсъждения и дори да зададе въпрос от вида:
“Ти за какъв се мислиш? Кой си въобразяваш, че си? Как смееш да поставяш Свети Петър по такъв начин в мисловните си представи? Той е Апостол на Исус Христос! Как дръзваш да съпоставяш неговите придобивки като нещо, дадено на всинца ни?”
Хубави са тези въпроси, но на тях ще отговоря не аз, а самият Апостол Петър, който с началните думи на второто си послание заявява:
“Симон Петър, слуга и апостол Исус Христов, на вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра…” (2 Петрово 1:1)
Апостолът говори, че всички ние, които вярваме в Името на Исус, имаме еднаква с тази на Апостолите скъпоценна вяра. Разширено, познанието от този стих изглежда така:
Исус Христос има еднакво отношение към всеки, който вярва в Него. Онова, което е дадено от Бога на Апостолите, дадено е на всички ни, защото Бог еднакво обича и малкия, и големия, и Апостола, и новоповярвалия, и овчарят, и овцата, и жетварят, и житото.
Бог еднакво ни обича и всичко, което някога е дал на Апостолите, днес дава и на нас, стига само да проявим нужната дързост и вяра, за да си го вземем!
Прицелът на Апостол Петър е точен. Още с началото на посланието си той иска да се освободим от клишетата на религията, от затвора на догмите и човешкото тесногръдие, за да разширим сърцата си и в тях да влязат чудесните Христови истини за ключовете на Небесното Царство. А сега ще продължим с прелюдията към ключовете, като видим с какви още думи се обръща Апостол Петър към нас:
“Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса нашият Господ. Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила…” (2 Петрово 1:2-3)
Виждате ли, Апостолът говори не за себе си, а за всички ни. Той не казва:
“Неговата сила ми е подарила всичко!”, но:
“Неговата сила ни е подарила всичко!”
Това “ни” е приобщаване! Това “ни” е общоцърковно благословение, а не егоистична хвалба! Христовият слуга казва, че Бог ни е подарил “всичко”. Ако ключовете бяха само за Петър, то, естествено, че Апостолът щеше да отвори скоба и да каже:
“Братя и сестри! Христовата божествена сила ви е подарила всичко (с изключение на ключовете, които са си лично мои)…”
Но Петър не каза такова нещо. Напротив. Неговите благодатни думи във второто му послание са причина за голяма радост в нас. Те са съвършена надежда, че можем да изживеем пълноценно живота си за Исус Христос. Тези думи са причина да изострим умовете си и внимателно да поглъщаме Петровото послание. Знаейки за тази причина, Апостолът ще започне да изявява тайната на ключовете с думите:
“…то по самата тази причина положете всяко старание и положете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов. Защото, ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос…” (2 Петрово 1:5-8)
Това са ключовете! Именно тези Христови добродетели са ключовете на Небесното Царство! Твърде е възможно някой възпитаник на религиозна школа да не се съгласи с това, което пиша. И тогава да реагира с думите:
“Какви ключове могат да бъдат това, бе? Ключовете са си в Апостол Петър и той отваря с тях Райските врати!”
Какво да кажем на такава реакция? Как да й отговорим?
Ето как:
Ако някой твърди, че ключовете са само у Апостол Петър, то такъв прави съзнателна изповед, че не притежава тези ключове!
Но ето как Христовият Апостол се обръща към подобни противници на Евангелието, които съзнателно се отказват да приемат ключовете на Небесното Царство:
“Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове…” (2 Петрово 1:9)
Все пак, за да бъде пълно убеждението ни в истинността на гореказаните неща, нека се замислим над самото понятие “ключ”. Нека си представим, че притежаваме чудесно жилище, уютно и комфортно. Един ден сме излезли от жилището си и сме отишли на работа. А на улицата сме срещнали скъп приятел, случайно озовал се в нашия град и тръгнал да търси хотел. Тогава, понеже обичаме този човек, ние му даваме нашите ключове, казваме му точния си адрес и му препоръчваме да отиде в нашия дом, да отключи и да ни изчака, докато се върнем от работа. Без ключовете от жилището ни той не би имал достъп до него. Но ние му казваме:
“Ето, този ключ е за вратата на двора, този пък е за самата къща. Отключи, влез, отдъхни си…”
Така този наш приятел, понеже вече знае адреса ни и има ключовете за дома ни, е получил и нужния достъп до нашето жилище. Абсолютно същото е и с Дома на Отец в Небето. Исус ни показа Пътя и ни даде ключовете чрез Апостол Петър. Ние вече прочетохме кои са те, но аз в цитирането умишлено спрях там, откъдето сега ще продължа:
“Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето избиране и призвание; защото като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете. Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос…” (2 Петрово 1:10-11)
Апостол Петър говори за достъп в Царството, за голям достъп в Небесния Дом, но от примера, с който си послужих преди малко, видяхме, че:
Никой няма достъп до нашия дом, ако няма нашите ключове за него!
Естествен е изводът, че никой няма достъп в Небесното Царство, ако няма нужните ключове за него!
Започнем ли да изпълняваме Апостолската заръка, тоест, да утвърждаваме Христовите добродетели, ще видим, че те действително са ключовете на Небесното Царство и че именно за тях Исус говори на Петър. Този Апостол със сигурност е бил предупреден от Святия Дух за религиозната активност на дявола, свързана с тези ключове и затова в посланието си добавя още:
“Затова всякога ще бъда готов да ви напомням за тия работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в истината, която сега държите…” (2 Петрово 1:12)
Искам да разбирате, че Небесното Царство се отключва тук, в този живот на тази земя. Тези ключове са ни дадени, за да имаме достъп сега, в настоящото време. Ето защо духовното определение за ключовете на Небесното Царство е:
Това са духовните етапи в усъвършенстването на нашата личност от Святия Дух! Това са Христовите добродетели, с които ставаме участници на божественото естество!
Ето, че дойде мигът в тази беседа, когато аз ще ви говоря за предназначението на тези ключове. Нека отново прочетем Христовите думи:
“…каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата…”
Да връзваш – това е велика власт, дадена от Бога. Казано най-простичко – с тези ключове връзваме силата на дявола, неговите планове и намерения. Как става това? Както знаем, дяволът е духовно същество и за неговото побеждаване е нужна духовна сила. Ето затова Исус казва, че онзи, който притежава ключовете, има благоволение от Бога, тоест:
Онова, което той извършва в материалния свят, се извършва мигновено и в духовния свят! Ако ние заявим против дявола:
“Връзвам те в Името на Исус!”
– тези наши думи са изречени в материалния свят, на земята. Но техният духовен заряд Бог насочва срещу противника ни в духовния свят. Ето така, с ключовете на Небесното Царство, ние упражняваме духовната си сила и власт, за да връзваме всеки демон. Пак казвам – можем да връзваме абсолютно всеки демон, бил той редник или генерал. Това иде да ни покаже, че тези ключове дават не само власт, но и авторитет. Ако сме забелязали, че образованието в света дава на онзи, който го притежава, власт и авторитет и той става директор или министър, или някой управител, то какво да кажем за духовното усъвършенстване от Святия Дух? И в Духа ние можем да придобием велико влияние, така че да накараме духовният свят да се съобразява с нас. Ако Небесният Отец види в нас добродетелите на Исус, които вече посочихме, тогава и авторитетът ни ще бъде голям. Тогава противниците ни ще бъдат принудени да се съобразяват с този авторитет. Демоните ще казват за нас:
“Я по-далече от него, защото той има авторитет! Той има ключовете и може да връзва с думите си! Я да си стоим настрана, защото Бог благоволи в живота му!…”
Когато започнем да отключваме Божията Сила в нашите сърца, тогава ще имаме огромни духовни победи, защото се знае добре, че:
Ако бъде вързан генералът, вързана е и цялата армия, понеже тя се подчинява на генералски заповеди! Ако бъде вързан капитанът, вързана е и цялата рота, понеже тя слуша капитански заповеди!
Такава е властта, дадена ни от Исус – да връзваме обстоятелства и демони, атаки и заговори против Христовата Църква.
А сега няколко думи за другата власт – да развързваме.
Какво можем да развързваме на земята?
Преди всичко – Божиите благословения. Грехът и неуважението към Бога в човешкото общество отприщват след себе си проклятия, болести, кризи и деградации от всякакъв вид. И като цяло – всичко това рефлектира върху живота на човеците. Бог обича всички човеци, въпреки греховете им, но само вярата в Исус Христос и ходатайствените молитви в Неговото Име могат да развържат Божиите благословения.
Благословението на една нация идва единствено от молитвения живот на Христовата Църква в нея!
В противен случай разрушителните демони на Сатана извикват в съществуване войни и разруха, престъпност и безотговорност. Трябва да знаем, че не само благоденствието на вярващите, но и на цялата нация и дори на целия свят като цяло зависи от нашите молитви към Небесния Отец. Разгледах настоящата тема за ключовете, понеже тя се вписва като фундамент на нашето призвание и избиране от Бога. Защото не ние, но Святият Дух в сърцата ни е силен и мощен да извърши Божията Воля, но онова, което дава зелен светофар на Неговата Сила, онова, с което трябва да съчетаем нашата вяра, са:
Качествата и добродетелите на духовното съвършенство – ключовете на Небесното Царство на нашия Господ Исус Христос!

Leave a Reply