ИСУС Е В ТЕБ – II ЧАСТ – X ГЛАВА

ДЕСЕТА БЕСЕДА: ДЪГАТА

Святият Дух е Третото Лице на Божествената изява. Той е Личността, Която ние, като повярвали в Господ Исус Христос, трябва да познаваме най-добре. Когато Исус възкръсна от мъртвите и се възнесе при Отца, Той ни изпрати Утешителя, като Небесен дар за всички човеци, които отворят сърцата си за Вечно Спасение. Святият Дух имаше Своето присъствие и в Стария Завет. От “Второто съборно послание на Апостол Петър” знаем, че Той е Този, Който е изпълвал и движил Божиите пророци, а цар Давид в един от псалмите си моли Всевишния Бог така:
“Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мен Святия Си Дух…” (Псалом 51:11)
Това убедително ни показва, че в Стария Завет има личности, върху които Бог е изливал Святия Си Дух и те са вършили Неговата Воля. Има една много важна истина, която трябва да прозрем, за да опознаем още повече същността на Святия Дух. След грехопадението на Адам и Ева нещо се беше случило в Небето. Някой беше създал пролом и станал гарант за падналото човечество. И тази гаранция направи така, щото Бог посещаваше със Святия Си Дух много човеци и благоволеше в живота им. Благоволението Му бе дотолкова огромно, щото пророк Енох и пророк Илия не намериха тление, но бидейки преизпълнени със Святия Дух, се възнесоха със Слава в Небето.
Има един завет, заповядан и изречен от Бога, който е вечен завет за всички човешки поколения. Този завет Бог сключи с Ной и потомството му след потопа над земята. Нека прочетем какво гласи този завет:
“Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас: Поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята. Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака; и ще Си спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар…” (Битие 9:11-15)
Този завет Бог е поставил за вечни поколения. Това показва неговата постоянна актуалност. Ето затова и ние – от това съвременно човечество – напълно попадаме под него. Това, което трябва да знаем, е:
Как взаимодействат Новият Завет на Исус Христос със завета, който Бог сключи с Ной след потопа?
За да разберем отговора на този въпрос трябва много внимателно да разсъждаваме върху белега на завета, който Бог сключи с Ной. Нека пак да го прочетем:
“Поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята…”
Дотук разбираме, че Дъгата е Божият белег. И тя ще се появи винаги, когато Бог докара облак на земята. Виждали сме много облаци, нали? Често ни се е случвало. Но винаги ли в тях сме виждали дъга?
Не! Много пъти облаците са били без дъга. Това иде да ни покаже, че Божиите думи не са толкова плитки и не бива да ги възприемаме със синоптична нагласа. Не е чудно, че след първоначален прочит, плъзгайки погледа си върху страниците на “Битие”, възприемаме дъгата, за която говори Бог, като едно чудесно явление, което се наблюдава след дъжд. Изглежда няма нищо по-естествено от това Бог да избере красивото пречупване на светлината, като белег, като знак за Своята милост и вярност към човешкия род. Но ако надникнем по-дълбоко, зад привидната лекота на думите, ще осъзнаем дълбочините на Всемогъщия, останали утаени от нас поради плътския ни ум. Тук на помощ и много навременно идват думите на Исус:
“Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са…” (Йоан 6:63)
Тези думи на Спасителя са микроскопът за усвояване на Божието Слово. Нека концентрираме погледа си в него и така да продължим размишленията си за дъгата в облака. За разлика от небосвода, който често предлага на очите ни хиляди облаци, Божието Слово ни говори само за един Облак. Ако четем внимателно “Книгата Изход” ще видим, че Бог действително докарва Облак на земята. Ето този момент:
“А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха. Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога…” (Изход 19:16-17)
В тези стихове виждаме, че Бог е дошъл със Своя Облак при човеците. За да разберем по-ясно величието на това грандиозно знамение, то типично плътската метафора на този факт би изглеждала така:
“Слънцето се приближи до атмосферата на Земята…”
От само себе си е ясно какво би се получило с нашата планета при подобна перспектива. Но подобни резултати от посещението на Бог Отец нямаше, защото Той дойде, скрит в Своя Облак. Така разбираме, че задачата на Облака е свързана със своеобразната защита, която Бог поставя между Себе Си и творението, за да го предпази от пояждащия Си Огън. Насочващо пояснение за това ни е дадено в “Книгата Йов”:
“Покрива лицето на престола Си, като простира облака Си върху него…” (Йов 26:9)
Сега, когато имаме представа какво е Облакът на Бога, нека разгледаме и Дъгата. От знанията, които ни дава физиката за явлението “дъга”, можем да кажем, че дъгата е пречупване на светлината през призмата на водните капки на седем сложни цвята. В завета, даден на Ной, това вече е станало. Дъгата е факт! И тъй като Бог е Дух, то нека и ние духовно да приемем белега на Неговия завет. Тогава истината за Божията Дъга придобива следния вид:
Духовната дъга е пречупването на Духовната Светлина през призмата на Духовния Дъжд и превръщането й на седем духовни цвята!
Ето, че се появи първопричината за Дъгата и това е Духовната Светлина! Има само една Духовна Светлина за човеците! Има само Един, Който е нашата Светлина! Един, Когото Божието Слово е определило с думите:
“Истинската светлина, която осветлява живота на всеки човек, идеше на света…” (Йоан 1:9)
Светлината е Исус! Когато Господ каза на Ной, че ще се яви Дъга в Облака, Той скри в духовен символ факта, че Светлината, Която е Исус, ще премине с присъствието Си през призмата на водните капки, за да стане Дъга. А сега нека да разберем какво са водните капки, какво е Дъждът, който Бог излива върху земята из Своя Облак, защото именно в капките на този Дъжд се пречупва Светлината.
Ето какво заявява Бог чрез пророк Йоил:
“…ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения; още на слугите и на слугините ще изливам Духа Си в ония дни…” (Йоил 2:28-29)
Бог излива Духа Си, така, както небосводът излива дъжд на земята. И човек, който отвори сърцето си за Духа, оня, който пие водата, която му дава Божия Син, няма да ожаднее, но водата в него ще стане извор, който извира за Вечен Живот.
Божият Дъжд е Святият Дух! Именно през Неговите капки преминава присъствието на Светлината, Която е Исус. Понеже ние сме от плът и кръв, смъртни човеци, а Бог е Дух – Животворящ и Свят, а Исус е Духовна Светлина, то е нужен Святият Дух, нужен е Този Благодатен Дъжд, за да усвоим дълбочината и височината, дължината и широчината на Вечната Светлина. А сега нека отново да се върнем на завета, сключен между Бог и Ной. Бог каза на Ной:
“Дъгата е белегът на този завет!”
Какъв беше прицелът на тези Божии думи?
Именно такъв, че Спасението на човешкия род ще дойде чрез Дъгата. Хората трябваше да бъдат запознати с Делото, което Исус щеше да извърши за тях. Единородният от Отца трябваше първо да превърне Себе Си в Слово, достъпно за човешкия ум, а след това да въплъти това Слово, като приеме Образ на Човешки Син. Именно Дъждът, именно Святият Дух пречупи през Себе Си ослепителната Светлина на Божия Син, като я превърна в Дъга, в Свещено Писание за вечни времена и поколения. Когато Исус живя на земята, Той събра около Себе Си Своите последователи. Светлината на Исус беше толкова силна за тях, щото те се намериха в невъзможност да разберат Божията пълнота в Личността на Спасителя. За тях останаха утаени дълбочината и премъдростта на иначе обикновените Христови думи, защото Бог още не бе излял Святия Си Дух в сърцата им. Затова тогава Исус им каза:
“Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на Истината, ще ви упътва на всяка истина, защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща…” (Йоан 16:12-13)
Ето в тези думи на Господ виждаме именно това, че е нужна призма, нужен е Някой, Който да пречупва ослепителната Му Светлина и да я прави достъпна и разбираема за човешките души. Исус искаше още много неща да каже на Своите ученици, но разбираше, че вече ги заслепява със Светлината Си, виждаше, че те не могат да понесат всичко. Нужен беше Дъждът, Който ще превърне Светлината в седемцветна Дъга, за да станат Исус и Небесното Му Царство достъпни за обикновеното човешко съзнание.
Ако не беше този вечен завет, поставен от Бог Отец пред Ной, ако не беше Дъгата, то пророците нямаше да запишат Божието Слово, Моисей нямаше да запише Петокнижието, защото без просветление и мъдрост от Святия Дух ние не бихме имали нито вяра, нито познание за Всевишния и Всемогъщия. Но още тогава, след потопа, беше създаден духовен пролом между Небето и земята, между духовния и материалния свят. Още тогава Исус стана гарант за падналото човечество, защото каза на Своя Отец:
“Отче, Аз обичам това човечество и ще сляза в плът, за да умра за него! Всемогъщи Боже, искам да стана Човешки Син, за да победя тъмнината и робското иго на греха! Нека направим пролом между Небето и земята! Нека Святият Ни Дух вземе от нашата Светлина и да я даде на Твоите люде, които Ти ще предузнаеш и избереш, за да могат те като Твои пророци да усвоят Дъгата и така да предизвестят Моя земен Живот и Изкуплението, което ще дам на човешкия род. За да познаят всички Твоята Любов и Святост…”
Ето това е взаимодействието между двата завета!
А сега да разширя още малко знанието за Дъгата. Трябва да знаем, че преди Исус да се яви в плът на този свят, Дъгата беше давана само на отделни хора под мощната Божия протекция. И тези хора бяха пророците. Един от тях дори засвидетелства Божието благоволение с думите:
“Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът на подобието на Господната слава…”  (Езекиил 1:28)
След възкресението на Исус от мъртвите, Бог изля Святия Си Дух за всички, които повярват в Името на Сина Му. Казано по друг начин – Бог даде достъп до Дъгата на всеки човек. Нашият Спасител плати цената, за да може всеки човек да вкуси от Благодатта на Святия Дух, Който взима Светлина от Божия Син и ни я дава на нас, като я пречупва през Себе Си и я прави достъпна за нашето съзнание. И понеже знаем, че материалният свят е отражение на духовния, то, както при физическото явление на дъгата има седем цвята, така и при духовното явление също има седем цвята. Това са седемте лъча на Святия Дух, известни още като Божии духове, както е записано в “Откровението на Йоана”:
“Това казва Оня, Който има седемте Божии духове…” (Откровение 3:1)
Всяко едно проявление, тоест, всеки един цвят от Дъгата, е една определена духовна насока в християнските служения!
Насока от Бога и за Бога!
Това знание трябва да ни направи много внимателни и благоразумни, тъй щото да въздържаме устните си от прибързани заключения. Защото, ако ние сме под един цвят на Дъгата, а видим наши братя и сестри под друг цвят и нямаме знанието за седемте лъча на Святия Дух, то дяволът ще се възползва от нашето незнание, за да сложи на езика ни хули, съдени или дори анатемосване срещу ближните.
Светлината, която ни озарява, е една!
Тя е Исус Христос, нашият Господ и Спасител!
Само че тази Светлина е толкова ослепителна, щото никой от нас не може да я възприеме без Божия помощ. Спомнете си думите на Апостол Павел за това къде обитава Исус:
“Цар на царстващите и Господ на господстващите, Който сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна светлина; когото никой човек не е видял, нито може да види…” (1 Тимотей 6:15-16)
Ако Христовата Светлина е непристъпна, то как пристъпваме към Него? Кой е Този, Който ни помага да сторим това?
Несъмнено – Святия Дух, Дъждът от Небето, през чиито капчици Светлината се пречупва на седем цвята. Затова, ходейки под нашия цвят, в който ни е поставил Бог, нека знаем и това:
В този цвят Бог е заповядал изобилно изливане на дарбите на Духа. Но те са нещо, което трябва да служи на Любовта. Любовта е Светлината! Когато я проявяваме към ближните, тогава се усилват и дарбите ни, защото правим да протича през призмата на Святия Дух повече Светлина. Така усилваме и нашето служение пред Бога. Но всички дарби, както знаем, са нещо временно, което ще се прекрати и изчезне. Така и цветовете на Дъгата са нещо временно, което също ще приключи.
Какво искам да кажа?
Не се учудвайте и вижте отговора:
Когато дойде Грабването на Църквата, Святият Дух ще прибере всички, които са в Дъгата, и бидейки самите те Дъга, ще се върнат в изначалното, тоест, ще бъдат Вечна Светлина! Ще бъдат като Исус! Това е следствието на вярата! Това е и пълното обяснение на Христовите думи:
“Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша…” (Матея 13:43)
Иска ми се всички да разберат това, за което говоря. Светлината е първична и изначална, докато дъгата е плод на Светлината и се нарича Божия Благодат. Дъгата е съвършената изява на Святия Дух!
При Грабването на Църквата от Исус Христос седемте цвята на тази дъга ще се концентрират в Дъжда, в последното изливане на Този Дъжд и тогава те ще се превърнат във Вечна Светлина. Коментарът по този въпрос е много дълбок и част от него остава запечатана тайна, както и ще прочетем в “Откровението на Йоан”:
“И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак, на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълпове. И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята, извика с висок глас, както когато рикае лъв; и когато извика, седемте гърмове издадоха своите гласове. И след като седемте гърмове издадоха своите гласове, аз щях да пиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гърмове и недей го писа…” (Откровение 10:1-4)
Вярвам, всички разбирате, че този ангел е ангелът на Исус, а седемте гърмове са църквите, ръководени от седемте Божии духове, от седемте цвята на Дъгата. Апостол Павел ни говори за Грабването във “1 Солунци 4:16”, като казва, че то ще стане при глас на архангел (който е именно ангелът от “Откровението”) и при Божия тръба. Ще дойде миг, когато всички ние ще извикаме към Небето в един глас, в една минута, в миг на око и ще получим такава вяра от Бога, щото ще концентрираме себе си стопроцентово в Святия Дух и тогава Той ще ни изтегли през Себе Си, за да се върнем в изначалната Светлина. Това ще е мигът, когато ще се изменим и ще получим нетленни тела и Христово естество.
Тази беседа имаше за цел да покаже нещо вечно и чудесно, както и да ни приближи в познаването на Святия Дух, на Този Благодатен и Любящ Дъжд от Небето. Моят призив към всички вас е:
Нека се намерим в Дъгата на Святия Дух, за да бъдем преобразени от Него с Небесното Съвършенство на Исус!
Нека прицелът ни от сега нататък да бъде Божията Любов, защото тя никога не отпада, нито се прекратява. Всичко ще се прекрати, но тя остава. И ние, за да не бъдем прекратени с нещата, които се прекратяват, трябва да търсим онова пребъдване в Исус, което в цялата му пълнота се реализира с две думи:
Любов в Истината и Истина в Любовта!
Защото, верен на Словото Си и завета си, сключен с Ной, Бог пак ще докара Облак на земята, но този път за да прибере Дъгата Си, тоест, всички, които се намерят в нея. Това е пророкувано от Исус Христос в “Евангелието на Лука”, където е записано:
“Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят. И тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак със сила и голяма слава…” (Лука 21:26-27)

Leave a Reply