ИСУС Е В ТЕБ – II ЧАСТ – VII ГЛАВА

СЕДМА БЕСЕДА: В БИТКА С ДЯВОЛА

Тази беседа е за битката с дявола и аз искам да разгледаме този въпрос през светлината на Божието Слово. В настоящето време една широко разпространена ерес идва подпечатана в канцеларията на Сатана. Той – бесен и уплашен, притеснен и объркан повече от когато и да било, напъва всичките си внушения и хитрости, като казва:
“Няма защо да се биете против моите демони. Исус взе победата и премахна всичкото зло на земята. Не се притеснявайте от демони! Те са вързани! На земята няма зло, а само така ви се струва. Не можете да притурите на победата на Исус, нито да отнемете от нея.
Какви са тези атакуващи служения днес? Какво атакуват те? Защо омаловажават победата на Исус! Исус победи всичките демони. Няма демони! Исус ги върза и те умряха. Това е положението!”
Трябва да сме много лековерни и наивни, за да се хванем на тази уловка. Исус казва за Църквата:
“Портите на ада няма да й надделеят…”
Божият Син ни говори за надделяване.
Но какво е надделяването?
Не е ли то винаги плод на борба, на усилия за надмощие?
Надделяването е в резултат на битка!
Продължителна и страшна битка!
Ние трябва да заявим на този заблудителен дявол ясно, твърдо и категорично:
“Дяволе, за да ти напомним, че знаем какво извърши Исус за нас, ние днес ти заявяваме:
Исус победи смъртта, тъмнината, тебе и твоите подобни, всичките ти нечисти и омразни духове. Исус направи това не само като Божий Син, но и като Човешки Син. И Благата Вест за нас е тази, че:
Исус ни даде власт да сторим и ние това против тебе със Силата и Огъня на Святия Дух. Бог изля Своята Сила и Мощ от Небето, за да могат всички човеци, повярвали в Исус Христос, да победят теб така, както го стори Той!”
Нека сериозно да се замислим върху това. В някои църкви битува заблудата, че воювайки с дявола, християнинът хвърлял голям укор върху Христовата победа, че омаловажавал извършеното от Исус на Голготския кръст. “Хайде да пируваме, защото Исус взе победата!” – ето такова настроение лъха от някои амвони.
Да! Исус взе победата на Кръста! Но за хората, които желаят да се нарекат победители над Сатана, Той остави и призива:
“Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си, и така нека Ме последва…” (Матея 16:24)
Мнозина забравят този стих. Мнозина предпочитат вместо да вдигнат собствения си кръст, да уповават само на Голготския. Но така Христовата Жертва губи значението си, понеже не се е превърнала в пример за подражание, а в измамно успокоение. Нека знаем, че:
Ако Исус прикова на Кръста греховете на целия свят, ние сме длъжни да приковем на собствения си кръст греховната си природа и помисли!
Грехът е залог за успеха на дявола. Не можеш да се биеш с демони, докато греховните ти склонности се възбуждат от плътта ти и тя самата е заложница на духовния ти противник. Ето защо, преди да навлезем в същината на тази беседа, сме длъжни да разграничим етапите, които формират християнина като личност с влияние в духовния свят, способна да побеждава в Името на Исус. Три са тези етапа:
Първият: Етап на духовния плен
Вторият: Етап на духовната свобода
Третият: Етап на духовната победа
А сега да разгледаме първия етап. Това е етапът на греха. Грехът, който е бил господар на волята и помислите ни преди да повярваме в Господ Исус Христос. Когато повярваме, ние разбираме, че причинител на злото в живота ни е една нечиста духовна личност, която Словото е нарекло дявол и Сатана. Точно тук мнозина не съумяват да разберат, че:
Битката с дявола започва вътре в нас, а не вън от нас!
Някой ще каже:
“Какво говориш? В мен няма никакъв дявол!”
Да, приятелю! В християнина не може да има дявол, понеже Бог ни новоражда и ни дава качествено ново духовно естество. Но въпреки новото, в нас остава много и от старото. Остават залозите на дявола, остава умът, който трябва да бъде обновен и преобразен в Светлината на Божието Слово. Остават страстите на плътта, навиците и пороците. Именно те са залозите на духовния ни противник. Именно те ни държат в духовен плен. А Словото изрично казва:
“…от каквото е победен някой, на това и роб става…” (2 Петрово 2:19)
Мнозина от нас бъркат залозите на дявола със самия дявол. Те мислят, че когато съгрешат, то е станало, защото са се били с духовна сила.
“Бих се с дявола и не издържах!” – казват те.
“Изкуши ме демон и съгреших!” – казват други.
Но ето какво казва Апостол Яков по този въпрос:
“А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях…” (Яков 1:14-15)
Виждате ли, излъгал ни е не дяволът, но собствената ни страст.
Грехът е дошъл не от него, а от нея.
Но какво е страстта?
Това е сбор от инвестициите на дявола, които той щедро е посял в ума ни! Греховете са лихвите, които Сатана очаква от своите инвестиции!
Казано по друг начин – в периода на нашето неверие той ни е заробил, като ни е купил с инвестициите си. Ние сме действали с неговите способи, с неговите принципи, с неговите хитрости и лукавства. И в обобщение – с неговите средства. Така ние сме били негови роби. Бог, Който е видял всичко това, е изпратил Исус Христос, за да бъде платена за нас една по-висока цена от тази на дявола. Цена – която да ни откупи от света и властта на лукавия. Цена, която плати нашият Изкупител Исус Христос. Грехът, като факт, афишира претенциите на дявола върху душите ни. Грехът, като факт, показва, че вътре в нас са останали все още сатанински инвестиции. Нужно е обезценяване на тези инвестиции, тоест:
Да живеем живот без грях, с едно постоянно противене на страстите и греховете, както и на всяка плътска воля! С подобен живот принуждаваме дявола да обяви фалит и да банкрутира.
Мнозина от нас може и да нямат това знание, но нека знаем, че:
Погледнато от духовния свят, всеки човек е банка, в която инвестират духовни сили – Бог или дявол!
Нашият живот е този, който показва кои капитали надделяват – Божиите или дяволските. Бог не приема да бъде съакционер с дявола. Бог не приема да участва с 99 %, а дяволът с 1 %. Бог иска да бъде Абсолютен Собственик на банката и тази Негова Воля ще видим засвидетелствана в “Посланието на Апостол Павел към Римляните”:
“…но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло. Защото с тая надежда ние се спасихме…” (Римляни 8:23-24)
Когато ние изкупуваме нещо, например апартамент, ще продължим да го изкупуваме до момента, в който станем абсолютни собственици. Едва тогава можем да кажем:
“Този дом е мой!”
Така и Бог ни изкупва до момента, в който в нас не е останала нито една инвестиция на дявола, за да каже:
“Сине, ти си Мой!”
Ако сме били на търг, то със сигурност ни е направило впечатление как търговците наддават суми за някоя скъпа вещ. Прощавайки ни греховете, Исус прави велик залог за нас, като иска да ни изкупи. Точно тук става така, че мнозина позволяват на дявола да се пазари и вдига залога. Греховете са тези, които му дават шанс и самочувствие да вдигне още повече цената. Исус отново ще дойде и ще я направи нищожна, но докога може да продължава така? Няма ли да дойде миг, в който да бъде обявен край на търга, без да сме дали възможност на Исус да се намеси…
Ето затова е много важен този първи етап. Етапът, в който ще се преборим с духовния плен. Етапът, в който ще позволим на Исус да ни изкупи напълно!
А сега да преминем към етапа на духовната свобода.
Да бъдеш свободен от грехове! – това значи да притежаваш готовност за духовно екипиране, обучаване и растеж. Свободата е необходимото условие за битката против дявола. Но нека разширя това понятие, за да стане явно кои са истинските ценности на свободата. Характерни за всяко едно учение са принципите на задължителност, които учещият трябва да спазва, за да бъде успешен ученик. В известна степен това превръща учението в акт на пожертвувание. Човек трябва да пожертва от себе си, за да получи. Да пожертва от времето си, вниманието си, целия си ум и сърце, тъй щото да даде място в себе си на онова, към което се стреми. Така много от ученията се превръщат в своеобразен хомот, в бреме, в иго, което заробва личността. Нека тези, които са студенти, си спомнят какво става с тях по време на сесия.
А сега, в контекста на разсъжденията, да се пренесем с поглед върху Христовото Учение. Първото, което ще забележим, е това, че:
Не Бог, но светът сложи на това учение определението, че е религия!
Но какво е религията?
Ще намерим отговора на този въпрос, като размишляваме върху действащите днес религии. Така ще видим, че всички те си приличат, най-малко, по няколко белега.
Първи белег: Да обременяват поклонниците си със спазването на “свещени” ритуали и традиции.
Втори белег: Със система от правила, закони и догми да бъдат хомот за оня, който ги приема.
Трети белег: Да поставят човешката личност в среда на изолация от останалите хора, с цел промиването на умовете им да бъде сигурно и невъзвратимо.
И в обобщение: Религиите имат в себе си законовата задължителност, като безусловна институция.
Нека видим как Исус ни предпазва от предубеждението, че и Неговото учение не е нищо повече от гореизброените. Ето какво ни казва Той:
“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко…” (Матея 11:28-30)
Виждате ли, Учението на Исус е благо, тоест, онзи, който го изпълнява, чувства блаженство от тази дейност.
Образно казано, религиите заповядват:
“Хващай воловете си и ори нивата си!”
А Исус казва друго:
“Вярвай в Мене и Благодатта на Святия Ми Дух ще изоре нивата ти!”
Ето защо, ако има дума, с която най-пълно да обясним какво ни дава Исус, то тази дума е:
Свобода!
Бог ни дава духовна свобода!
Именно по това ще различим Истината от заблудата, защото:
Религиите закрепостяват – Господ Бог разкрепостява!
Религиите принуждават – Господ Бог убеждава!
Религиите обезличават човека, докато Господ Бог го прави неповторима индивидуалност!
Именно така става разбираем чудесният стих от “Евангелието от Йоан”, където Исус се обръща към повярвалите с думите:
“Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни…” (Йоан 8:31-32)
За ушите на фарисеите подобни думи бяха твърде непоносими. Те – колосите на Юдаизма – не можеха да преглътнат, че някой ще дръзне да ги поставя вън от Истината. Затова нека видим на какъв авторитет се позоваха те, за да защитят позициите си:
“Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни…” (Йоан 8:33)
Виждаме как религията се позовава на авторитета на Авраам. Твърде високо е самочувствието на “Авраамовите” чеда.
Но какво още им каза Христос?
Нека прочетем тези думи:
“Ако бяхте Авраамови чеда, Авраамовите дела щяхте да вършите…” (Йоан 8:39)
Какви бяха Авраамовите дела?
Дела на Закона или дела на Благодатта?
Ако отворим “Книгата Битие”, ще прочетем, че много преди да даде Закона Си на израилтяните, Бог с Благодатта Си дойде към Авраам и му обеща, че от неговото потомство ще въздигне народ, многоброен като звездите. Авраам повярва на благодатното Божие обещание и през целия си съзнателен живот го очакваше. И когато накрая той получи от Бога своя обещан син Исаак, стана така, че бе изправен пред велико изпитание. Бог дойде към сърцето му със Закона Си и му заповяда:
“Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за които ще ти кажа…” (Битие 22:2)
Пред Авраам стоеше изборът – да продължи ли да вярва на Божието обещание, че ще бъде отец на множество народи или да се усъмни и приеме в сърцето си, че Бог е само Бог на Закона и Неговото учение по нищо не се различава от многото религии на земята. Но Авраам направи изповед на вяра от сърцето си:
Той продължи да вярва в Божията Благодат, въпреки, че в този миг Законът изискваше пожертвуванието на едничкия му син! “Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне…” – каза той на сина си. Авраам бе приел в сърцето си Съвършеното послание на Божията Благодат.
Истината, че Божията Благодат е един съвършен път на общение с Всевишния! Истината, че вярата в Бога стои по-високо от безропотното изпълнение на закони и правила!
Фарисеите, които се конфронтираха със Спасителя, не бяха Авраамови чеда, защото в сърцата им нямаше вяра в Бога, а сплав от лицемерие и фанатизъм. Ето затова религията не може да даде спасителен отговор на човешката душа. Защото, ако беше тя угодна Богу, то би познала Христос и не би Го разпънала на кръста. Духовната свобода е нашата независимост от религията, нашата защита от всякакъв религиозен контрол – бил той човешки или демоничен. Така стигаме и до познаването на Апостолските думи, определящи призванието на истинския християнин:
“…нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места…” (Ефесяни 6:12)
Казвайки “небесните места”, Апостол Павел визира духовната активност на дявола, свързана най-вече с порива на човешкия дух да издирва Божието присъствие. Явно е, че в една такава борба ще има мнозина паднали и ранени. Когато някои християни в Ранната Христова Църква правят опит да обвържат вярата си с принципите и нормите на юдейската религия, Апостол Павел остро реагира към тях с думите:
“О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат? Това само желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от Закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание? Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плът?” (Галатяни 3:1-3)
Някой бе омаял Галатяните и този някой е дяволът. Негова е волята да превръща вярата в религия. Иска ми се онези християни, които четат това съдържание, да вникнат в духовния му прицел, защото ако сте религиозни, дяволът вече е спечелил битката си срещу вас! Неговите лукави схеми на внушение ще търсят всячески начини да оправдаят религията.
Мнозина ще чуват в главите си въпросите:
“А не черпи ли Юдейската религия соковете си от Свещеното Писание? Това не я ли прави именно религия, свързана с Истинския Бог?”
Ще отговоря на тези въпроси с други въпроси:
А не беше ли същата тази религия институцията, която убиваше Божиите пророци? Не беше ли тази религия вдъхновителка на ненавист спрямо Христос? Не уби ли тя дякон Стефан с камъни? Не тласкаше ли тя фарисеят Савел да диша смърт и насилие срещу Църквата? Не извърши ли тя най-голяма мерзост – да разпъне и убие Сина на Живия Бог? Не стана ли Исус Човешки Син, Божието Слово – плът, за да имаме истинския пример на духовно общение със Свещеното Писание?
Ето затова ни е нужна духовната свобода! За да разделим религия от Истина, Христос от Велиала, Благодатта от Закона. А колкото до това, че Законът е Свят и Бог го е постановил, то го е направил, за да постави между Себе Си и човеците онази необходима граница, която ще направи явен подбудителят на греха. Законът бе даден, за да почувстваме острата нужда от Благодат! За да разберем, че:
По човешки, с напреженията и усилията на смъртното ни естество, не можем да извършим Божията Воля!
След като разбрахме какво е духовната свобода, то нека преминем към етапа на духовните победи. Победа има там, където има битка. А битка има там, където по заповед на военачалниците, войниците излизат и се бият един срещу друг. След възкресението на Христос Сатана събра началствата и властите си, като им каза:
“Започнете масирана атака срещу Евангелието! Генералната цел е да го превърнете в една от многото религии, които притежавам. Направете възможно най-изкусния фалшификат на Църквата. Направете проводници на ереси и гибелни учения! Формирайте пътя за явлението на Антихриста!”
Възнасяйки се в Небето, Исус заповяда на всичките Си последователи:
“Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар…” (Марк 16:15)
Заповедите са дадени. Фронтът е открит. Битката е налице. Прочее, нека знаем, че със Своята заповед Исус заповяда изгрев за човечеството. И ако земният Живот на Човешкия Син беше Зората, то в духовните реалности днес Слънцето е над хоризонта. Днес е знойно пладне, жетвено време! Има една глава в “Книгата на пророк Исайя”, адресирана от Бога до всичките жители на света:
“Всички вие жители на света и вие обитатели на земята, гледайте когато се издигне знаме на планините, и слушайте, когато засвири тръбата. Защото така ми рече Господ: Ще съм безмълвен и в обиталището Си ще гледам, като светло греене по пладне, като росен облак в жетвена жега…” (Исайя 18:3-4)
Нека всички гледат Знамето на планините! Защото има само едно Знаме, за честта на което ще се бием с дявола. Това Знаме е Истината на Исус! Това Знаме е напоено с Кръвта на Исус! Това Знаме е зов за победа! Зов за участие в най-съкрушителната битка срещу тъмнината. Днес гласът на Святия Дух е тръба, която събира в Божиите редици силните Христови войни. Сам Бог е нашият росен облак, който излива росата на Благодатта Си върху сърцата ни и ни екипира за битките с дявола. Защото има неприбрани житни класове и зони на мрака, където лъчите на Святия Дух очакват да проникнат. Защото, ако Всемогъщият е заповядал на зората да изгрее, то го е направил с една единствена цел:
“Откак започнаха дните ти, заповядал ли си ти на утрото и показал на зората мястото й, за да обхване краищата на земята, така щото да се изтърсят от нея злодейците…” (Йов 38:12-13)
Бог е заповядал! И няма за Него нищо мъчно, което да отклони или забави намеренията Му. Това Благовестие ще бъде проповядвано до краищата на земята, за да се изтърсят от нея злодейците, да бъде вързан и изтребен и последния демон в Името на Исус. Защото в Словото Си Бог е казал още:
“Йеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми, докле положа враговете Ти за Твое подножие. Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата Ти. Владей всред враговете Си. В деня, когато събереш Силата Си, Твоите люде ще представят себе си доброволно, в свята премяна, Твоите млади ще дойдат при Тебе като росата из утробата на зората…” (Псалом 110:1-3)
В този чудесен псалом има знание, дръзновение, Сила и мощ. Нека да размишляваме върху него. Бог Отец казва на Исус:
“Седни отдясно Ми!”
Нашият Господ седна отдясно на Отца, когато възкръсна от мъртвите и се възнесе в Небето. Това засвидетелства и пълният със Святия Дух дякон Стефан, който в мига на своята смърт каза:
“Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога…” (Деяния 7:56)
И Исус ще стои там, отдясно на Отца, докато бъдат положени враговете Му за Негово подножие, тоест, под нозете Му. И това ще стане, защото, според обещанието, Господ ще простре от Сион скиптъра на Силата Си. Бог наистина простря този скиптър, като изля Святия Дух за всички повярвали в Исус.
Но как да разбираме това, че Бог ще положи враговете на Христос за Негово подножие? Кои са нозете, кои са ръцете, кое е Тялото Христово на този свят? Не е ли Неговата Църква?
Да! Това е Живата Христова Църква, под нозете на която Бог ще положи всички сатанински духове!
Такава е Божията заповед! Никое непокорство няма да осуети Божията Воля. Никакви ереси и секти, култове и философии няма да отклонят Бог Отец от действието на десницата Му. Затова Всевишният желае вие, силни и благословени братя и сестри, да се включите като импулси и проводници на Неговата заповед! И злодейците ще се изтърсят! Вярвайте в това!
Днес мощта и Силата на Святия Дух се изливат в максимална степен върху Църквата за успешното и бързо ликвидиране на мрака. Бог не се бави! Бог бърза! За Неговото бързо действие във времената на Голямата Скръб Исус пророкува с думите:
“И ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните ония дни ще се съкратят…” (Матея 24:22)
Бог наистина ще съкрати онези дни на Голямата Скръб заради Своите 144 000 избрани от племената на Израил. Но днес Той има вас, като избрани, защото изборът е направил Господ Исус Христос. А Божият Син прекрасно знае кои избира и защо ги избира. И Отец знае кои е предузнал:
“Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави…” (Римляни 8:29-30)
От тези стихове разбираме много неща, но най-важното, което трябва да одързости сърцата ни, е фактът, че:
Във всеки Божий избраник дяволът вижда не някой друг, но самият Исус Христос! Всеки Божий избраник е съобразен със Силата, Мощта и Авторитета на Възкръсналия Божий Син!
Ще се намери ли демон, който да не се съобрази със служенията на избраните?
Няма да се намери! Библията не познава такъв! Бог не познава такъв!
Ето защо, говорейки ни, че сме предузнати от Отец, Апостол Павел иска да ни каже, че:
Небесният Отец ни е посочил като избраници на Господ Исус Христос, които ще обхванат бързо и победоносно краищата на земята, за да изгонят дявола от всичките му предели и да направят от царството на нечестието – великия Вавилон – само развалини и прах! Това е заключителното действие на Христовата Църква преди Грабването й от Исус и по време на Господното Пришествие!
Нека в края на тази беседа се върна отново към нейното начало. Както вече казах, в някои от църквите битува гибелната ерес, че Христос взе победата, а те трябва да си стоят със скръстени ръце. За мнозина битката е приключила там, на Голготския кръст. Така, вторачени в Кръста, те пропускат да вдигнат собствения си кръст. Но виждате ли, Исус възкръсна и победи цялото сатанинско войнство, не преди, а след като бе разпнат. Кръстът бе необходимото условие, за да стане Той Спасител и Изкупител на човешкия род. Кръстът бе мястото, където Човешкия Син победи веднъж и завинаги дявола.
Този кръст не се наблюдава! Той се носи!
Наблюдателят не може да се нарече победител, защото наблюдава, а не се сражава. От победата се ползват само воюващите, а не зрителите. Колкото и да наблюдаваме напрегнат спортен двубой, медали ще получат победителите, а не агитките. Затова нека се предпазим от тази заблуда и да се намерим във великия стих на “Откровението на Йоан”, където за последната битка с дявола е записано:
“…и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра (тези десет царе са лидерите на десетте отстъпили църкви, които са посрещачи на явлението на Антихриста – б.а.) те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт; те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и ония, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани и верни…” (Откровение 17:12-14)
Апостол Йоан е видял битка с дявола и неговия син, а не хора със скръстени ръце. Затова последното, което искам да запомните и с него да запалите сърцата си, е не мой, но Божий девиз:
Всеки, който вдигне кръста си и следва Исус Христос, става съучастник в Неговите победи! Вдигни собствения си кръст, за да видиш в живота си победите на Голготския! Бъди като Исус Христос!

Leave a Reply