ИСУС Е В ТЕБ – II ЧАСТ – IX ГЛАВА

ДЕВЕТА БЕСЕДА: КОЙ ХУЛИ СВЯТИЯ ДУХ?

Днес има много змийска отрова, скрита в духовната литература, която се продава по сергии и площади. За разлика от литературата, която черпи от изворите на света своите теми, духовната литература може да има само два първоизточника – Бог или дявол. Дяволската литература е фатална не само за нашата душа, но и за духа ни. Защото, ако в незнанието си или заблудите си похулим Бог Отец или Исус, ще ни бъде простено, но:
Хула против Святия Дух е недопустима!
За подобна хула Исус предупреждава:
“Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости. И ако някой каже дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Святия Дух, няма да му се прости нито в тоя свят, нито в бъдещия…” (Матея 12:31-32)
Причина, за да заяви Исус тези думи, бе реакцията на фарисеи, които, виждайки чудесата, които Той извърши, заявиха, че Човешкият Син изгонвал нечистите духове чрез техния началник. Погледнато от тази страна, те нарекоха Святият Дух – Сатана, Живият Бог – дявол. Исус забеляза, че това е непростима хула и затова предупреди на всеуслишание. А сега да дръпнем завесата и видим нещата в духовен план. Първото умозрение, което идва при прочит на Христовото предупреждение, е фактът, че:
Ако фарисеите нарекоха Господа “дявол”, то дълбоко в сърцата си са нарекли дявола “господ”!
Другояче не би могло да бъде. Дяволът, който беше обсебил умовете им, няма в никакъв случай да се легитимира като дявол. “Аз съм Господ!” – ще им каже той. И точно тук, когато го пуснат да влезе, започва нещо, което аз наричам тотална трагедия на човешкия дух.
Нека обясня нещата с един лек пример:
Някой хлопа на входната ни врата. “Кой е?” – питаме ние. “Аз съм, дете мое, Исус Христос! Отвори ми! Не бой се!” Ние отваряме вратата и той влиза. Ние все още си мислим, че той е Исус Христос. В един следващ, по-късен момент, той вече се чувства като абсолютен собственик на дома ни и най-безцеремонно ни хваща и изпъжда навън от дома. От този момент нататък, не ние, но той решава какво да мислим, не ние, но той решава какво да говорим, не ние, но той решава как да постъпваме. Ние сме изгубили дома си и всяка възможност да се върнем в този дом. Той така умело се е въплътил в нас, че вече е невъзможно да го отделим от себе си. Ние сме станали заложници и затворници в собствения си дом…
Мисля, че с този пример разбираме защо Исус говори и за вечен грях, а именно:
Защото дяволът, вселил се в човешкото сърце, не го напуска не само в този живот, но преминава с него в отвъдното!
Не е ли страшно, напускайки умрялото тяло, човешката душа да съзре нечистия дух, живял с нея приживе, а сега принадлежаща му и вечно? Не е ли страшно едва тогава тя да прозре, че е била безволева пленница на Сатана години и десетилетия наред? Нека всеки да си отговори на тези въпроси сам. Важното тук е друго, а именно това, че:
Бог ще прости греховете на човешката душа, защото Исус стана Човешки Син! Но Бог няма да прости на дявола, защото Исус не стана дявол!
Има една категория демони, която слага върху човешкото сърце печат на вечна поквара. Това са демоните на мерзостта, които, обсебили сърцето приживе, остават такава разруха в него, щото след физическата си смърт, човекът е неразделно свързан с тях. Именно тази разруха е катализатор на вечния грях, който не може да бъде простен. Когато Бог погледне на такова покварено сърце, Той не може да го различи от демона, който го е обсебвал приживе. Затова този демон държи това сърце и в отвъдния свят. Има и други демони, които носят на човека болести и страдания. Те обаче са привремени, защото със смъртта на плътта умират и болестите й, и страстите, и изкушенията, и тревогите. Докато за демоните на мерзостта, които са пратеници на духа на Антихриста, Исус е предупредил в “Евангелието от Марк”, където е казал:
“И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, дето “червеят им не умира, и огънят им не угасва…” (Марк 9:47-48)
Нека поясня този стих. Когато повярваме в Исус, става така, че вътре в нас започват да живеят два погледа, две очи, два мирогледа. Единият е лично нашият, а другият – на Духа, Който идва да живее в нас. Ето затова Исус предупреждава да имаме готовност да се откажем от собственото си око, от нашето човешко мнение по даден въпрос и да се доверим на погледа на Святия Дух, който е в Неговото Слово. Защото, ако не се откажем от собствения си поглед, рискуваме да бъдем прицел на духовните съблазни, които Сатана непременно ще изпрати към нас. Но да имаш Словото на Святия Дух, а да Го похулиш с плътския си ум, то тогава ще стане така, че нищо от Светлината, която ти е дал Бог, няма да те ползва и тогава с двете си очи ще бъдеш хвърлен в пъкъла, тоест, можеш да си имаш Библия в къщи и пак да отидеш в ада. Това трябва да ни покаже, че:
Не знанието, не ерудицията, не образованието и интелектът, а само и единствено покорството ни към Святия Дух може да спаси душите ни от ада!
А сега да продължа нататък. Исус говори, че основни врагове на християнина ще бъдат съблазните. И ако плътските съблазни са със ужасни и страшни последици, то колко повече ще са смъртоносни духовните съблазни. Демоните на Антихриста, за които вече говорих по-горе, са духовни съблазнители. За ефекта от тяхното действие Исус казва:
“Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!” (Матея 6:23)
А Апостол Павел ни разкрива и следствието на самата тъмнина:
“…а каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тия, които търсят причина против мен, та относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние. Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли. И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел; тъй че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им…” (2 Коринтяни 11:12-15)
Виждаме в последните два цитата, съответно от Исус и от Павел, какви са способностите на тъмнината – да прилича на светлина. Светлината в своето духовно значение е Исус. Затова Спасителят предупреждава:
“Внимавай, да не би това, което си мислиш, че съм Аз, да се окаже демон на заблуда…”
А Апостол Павел ни предупреждава, че това е начин на борба срещу Църквата, заповядан от Сатана. Именно в тази борба се осъществява сблъсъкът между Божиите порти (за които вече говорих в предишна глава) и портите на ада. Тактиката на лукавия е подмолна и почти невидима и нейните най-големи успехи идват след атаки върху неутвърдените във вярата. Дяволът би претърпял провал, ако атакува осветено християнско сърце и се опита да внушава мисли от вида:
“Това, което безуспешно търсиш, се казва Кришна? Обръсни си главата, хващай дайрето, и, ето ти себереализация!…”
Така лукавият би въздействал само върху невярващите или суеверни човеци от света. Но за да оплете вярващи сърца с лъжите си сатанинският дух ще се преправи на светъл ангел, на Божий пратеник. А когато, веднъж заблудени, хората послужат на Сатана, (не само с личното си заблуждение, но с готовността да заблудят и други) тоест, когато личността на човека се превърне в порта на ада, през която нечестивият да влиза и завлича ново и нови жертви, то:
Тогава онзи човек е разпънал повторно Исус в сърцето си и е похулил Святия Дух! Тогава върху него се стоварва и проклятието, изречено от Апостол Павел в “Посланието към Галатяните”:
“Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. Както ей сега казахме, така пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет…” (Галатяни 1:8-9)
Става ясно каква сила има това проклятие, щом е записано в Божието Слово и Бог го е подпечатал като истинско, щом това са думи не на личността на Павел, но на Оня, Който преизпълва сърцето му. Това проклятие запечатва съгрешилия с белег за вечен грях и вина. И понеже ние сме съградени върху основата на Апостолите с Крайъгълен Камък Сам Исус Христос, то ако устните ни проповядват друго благовестие, друг Исус, други богове или идоли, ние вече нито вяра имаме, нито основа притежаваме. Ето към това са насочени най-силните дяволски провокации – да се извърши подмяна на евангелската Светлина с евтини демонични учения, които да осквернят човешките сърца, вкусили от техните отрови.
Как да разпознаваме демоните на Антихриста? Как да изобличим духа на Антихриста? Как да опазим себе си от смъртоносните внушения на лукавия? Преди всичко:
Като бдим и здраво се придържаме в Божието Слово! То е първият, последният и окончателен авторитет на Пътя, Истината и Живота! То е нашата защита и съвършено всеоръжие!
В очите на Бога всяка духовна изневяра е блудство и тези демони, които се опитват да подкопаят вярата ни, са блуднически демони, началства и власти на нечестието, на Вавилон. В духовната йерархия на тъмнината те стоят най-високо. Основното оръжие на всички тях е словото. Със слово те заблуждават, със слово извращават и оскверняват човешкия дух.
Целта на тяхното слово винаги е една:
Да внушат в човешкото сърце поклонение към Сатана, който изкусно е скрит зад множество псевдоними.
Ако по Божията промисъл бихме получили право само за миг да погледнем този свят от Небето, то щяхме да видим, че той целият е здраво хванат в ръцете на милиарди блуднически духове. Затова, съвсем естествено, Бог ги е нарекъл в Словото Си с думите:
“Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята…” (Откровение 17:5)
Виждате ли, че Вавилон е майка на блудниците?
Това убедително доказва, че на земята има достатъчно от тези блудници и тяхната задача и стремеж е да хванат с блудството си възможно най-голям брой човешки души. Човек трябва да се пази от духовните блудници на Луцифер. Но затова му е необходима здравата броня на Истината.
Къде да намерим тази броня, ако не в Божието Слово?
Нека оттук нататък тази беседа да ви покаже как да се облечете с бронята на Истината. За да разберем тактиката на блудническите духове е нужно да разсъждаваме върху “служебната характеристика”, която цар Соломон им е дал в своите притчи. Аз ще цитирам част от думите на мъдреца, като онези, които съм подчертал и номерирал, ще бъдат основа за размисъл. Ето този цитат:
“Кажи на мъдростта: Сестра ми си; и наречи разума сродник, за да те пазят от
[1] чужда жена, която ласкае с думите си.
Понеже като погледвах през решетките на прозореца на къщата си, видях между безумните, съгледах между младежите, един млад,
[2] безумен човек, който минаваше по улицата, близо до ъгъла й, и отиваше по пътя към къщата й.
[3] Беше в дрезгавината, когато се свечери, в мрака на нощта и тъмнината.
[4] И го посрещна жена, облечена като блудница и с хитро сърце. (Бъбрица и упорита, – нозете й не остават в къщи, кога по улиците, кога по площадите, тя причаква при всеки ъгъл).
[5] Като го хвана, целуна го и с безсрамно лице му каза: Като бях задължена да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си, затова излязох да те посрещна, с желание да видя лицето ти и намерих те. Постлала съм легло с красиви покривки, с шарени платове от египетска прежда. Покадила съм леглото си със смирна, алое и канела. Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се наситим с милувки,
[6] защото мъжът ми не е у дома. Взе кесия пари в ръката си, чак на пълнолуние ще се върне у дома. С многото предумки тя го прилъга, привлече го с ласкателството на устните си.
[7] Изведнъж той тръгна подире й, както отива говедо на клане или както безумен в окови за наказание. Докато стрела прониза дроба му, – както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й…” (Притчи 7:4-23)
Цитатът е дълъг, но в него Соломон е показал зъбите на блудническия дух и начините, по които той действа срещу християните.
Нека сега да разделя разсъжденията, според точките, които съм поставил в цитата за по-ясно разбиране на Истината.
[1] “…чужда жена, която ласкае с думите си…”
Каква е тази чужда жена?
При нормален анализ на непредубеден човек се вижда ясно, че това е прелъстителка, тоест, жена, която намира удоволствие в прелъстяването и прелюбодейството с чужди мъже. Но Божието Слово иска да възприемем духовния му коментар. В очите на Исус Христос Църквата се явява като Невяста, съвършена и безукорна, без петно и бръчка. Невяста, достойна за Божията Святост и избиране. В самия край на Библията ще прочетем и стиха, даващ ни точно тази представа за Църквата:
“И Духът и невястата казват: Дойди…” (Откровение 22:17)
В цитата от Соломоновата притча четем определението “чужда жена”. Ясно е, че тази жена не е Невястата на Исус. Тази жена е прелъстителка, прелюбодейка. Казано най-простичко, това е:
Секта, дяволска организация, имаща за цел да съблазни и привлече към себе си неутвърдените в Христовата Вяра или невярващите човеци от света!
Тази жена ласкае. Тя обича да подчертава личните качества и ценности на своите жертви. Тя обича да втълпява на своите пленници, че са хора с изключителни заложби, които трябва да й принадлежат. И ето, че един младеж, наречен от цар Соломон, “безумен”, е на път да попадне под блудническото влияние. Така стигаме до втората точка от разсъжденията, за да видим откъде минава младежа и накъде отива.
[2] “…безумен човек, който минаваше по улицата, близо до ъгъла й, и отиваше по пътя към къщата й…”
Този младеж е човек, на когото вече е благовестено Небесното Царство на Исус, той е повярвал и дори прави начални стъпки в Духа.
Откъде правя този извод?
Преди всичко от факта, че младежът е на улицата, близо до Ъгъла й. Улицата е път. Духовен път, по който един човек тръгва с духовните си нозе. Когато младежът е тръгнал по духовния си път, той е бил близо до Ъгъла. А Кой е Ъгълът? Ъгълът е Църквата, което става ясно с думите на Исус, изречени пред фарисеите:
“Не сте ли никога прочели в писанието тая дума: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. От Господа е това. И чудно е във вашите очи…” (Матея 21:42)
Оня, Когото отхвърлиха висшите израилтянски духовници, стана Глава на Ъгъла, на неръкотворния Божий Храм, сиреч, Христовата Църква. Вече разбираме, че този младеж е близо до Исус. Той вярва, но… има нещо смущаващо в пътя му, а именно това, че отклонява нозете си към къщата на блудницата. Неговото сърце е разколебано от демон на Антихриста, защото, отивайки към блудницата, той ще се отдалечи от Ъгъла, от Църквата, от Исус.
А кога се случва всичко това, тоест, кои са необходимите условия, за да се реализира дяволския план?
С отговора на този въпрос минавам към трета точка от разсъжденията.
[3] “…Беше в дрезгавината, когато се свечери, в мрака на нощта и тъмнината…”
Какво е дрезгавината?
Това е време, когато слънцето е залязло и има леко наличие на мрак, но все още се забелязват видимите неща. Дрезгавината е най-ефективната зона на дявола. При нея той хитро спекулира с видимите духовни реалности (тоест, с онези, които не подлежат на съмнение – б.а.) и ги използва за целите си. Казано по друг начин – нищо не пречи на лукавия да използва определени знания от Библията за волята си, без обаче те да са осветени от слънчеви лъчи, тоест:
Без да бъдат истинно разкрити, разтълкувани и потвърдени от Святия Дух!
Всички секти и култове, които Сатана е пръснал по лицето на земята, използват за целите си Свещеното Писание, като го тълкуват както им е угодно и извращават духовната светлина в религиозна тъмнина.
Това иде да ни покаже, че дрезгавината е по-опасна от пълния мрак, защото е лукава! Тя залъгва лековерния и доверчивия, че е светъл ден! Дрезгавината е дяволския фалшификат за светлина! При нея няма преки слънчеви лъчи. Слънцето е залязло. Останало е само подобие на неговата мощна светлина.
Днес ние живеем във времената на най-голямата дрезгавина. Много секти развяват като знаме името на Исус, но нямат слънчеви лъчи, нямат Утешителя. Затова пък имат за двигател активността на онзи дух, когото Словото нарича “дух на Антихрист”. Идвайки към сърцата ни, този дух ще се опита да рекламира дрезгавината с много суперлативи:
Че тези, които ходят в нея, виждат добре, че не е непрогледна тъмнина, че пътят е сигурен и стабилен. Но, както виждаме в цитата от притчата, за много кратко време дрезгавината се превръща в “мрака на нощта и тъмнината”. Ето защо, когато към сърцата ни дойде заблудителен дух – било като директно внушение или в разговор с някой “благовестител” – да го попитаме с въпроса:
Защо е залязло слънцето?
или:
Признава ли дрезгавината слънчевите лъчи?
Издържа ли на Светлината им?
Нека разбием този демон с оръжието, дадено ни от Апостол Йоан:
“Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповядва, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога. А никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога, и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде и сега е вече в света…” (1 Йоаново 4:1-3)
Да изповядаш идването на Исус в плът – това значи да приемеш дълбоко в сърцето си Спасителната Сила на Евангелието, на Благата Вест, даваща ни знанието за земния Христов Живот и дела. Дух, който не изповяда Евангелието, не е от Бога и не идва да спасява душите, а да ги убива с лъжи и заблуди. Младежът, за когото размишляваме в седма глава от “Притчи Соломонови”, явно не е изпитал духа. И дрезгавината му е харесала. Той е прегърнал нейните внушения, отворил е сърцето си за нея, за да превърне живота си в мрак и нозете му да тръгнат в “мрака на нощта и тъмнината”. Блудническият демон вече е извършил половината от поръчката на Луцифер. Започнал е да превръща небдителното сърце и доверчивата младежка душа в порта на ада, във врата, откъдето тъмнината ще влиза, за да завлича поредните си жертви. Младежът вече е тръгнал.
Кой ще го срещне на пътя му?
С отговора на този въпрос преминавам към четвърта точка от тези разсъждения:
[4] “…И го посрещна жена, облечена като блудница и с хитро сърце. (Бъбрица и упорита, – нозете й не остават в къщи, когато по улиците, кога по площадите, тя причаква при всеки ъгъл)…”
Ето, че стъпките на безумеца са го довели в сектата. Секта, достатъчно хитра, за да знае как да го разврати и задържи при себе си. Нека обаче да обърнем внимание на думите, които Соломон е дал в скоби, изявявайки по този начин характера на блудницата:
Това са принципи и характер на абсолютно всяка секта, която днес може да се открие в света!
Аз зная, че повечето от нас са били свидетели на фанатизма и упоритостта, с които много сектанти, движещи се по двойки из центъра на градовете, в обществения транспорт, по улиците и площадите, търсят и намират своите жертви. Даващи си вид на конгресмени, с табелки на реверите, показващи сектата, на която принадлежат, те обикалят, обикалят, обикалят… Звънят по входните врати и влизат в домовете, за да остават там отровите на Джоузеф Смит, Чарлз Ръсел или Мун. Верни до смърт на мисионерския си фанатизъм предлагат на лековерните нови версии за Исус, друг нов завет, списания за стражеви кули, граждански бракове под благословията на Мун и пр. С усмивки на преуспяващи духовни водачи те се стремят да бъдат при всеки “ъгъл”.
Знаете вече какво е Ъгълът, нали? Там, където има събрания на Живото Христово Тяло, там ще дебнат и причакват слугите на оня, който:
“…влиза само да открадне, да заколи, да погуби…” (Йоан 10:10)
При всяко човешко сърце, което е близо до Исус, пристъпват слугите на дявола и упорито предлагат своята отрова, безупречно костюмирани, с неизменните сакове на рамото си.
Нека се пазим от тях! Нека не разменяме вярата си за бизнеса на самозвани пророци! Тяхното погубление не дреме! Сгромолясването им вече е започнало. А сега да видим какво ще се случи с младежа. Отговора на този въпрос ще разберем в петата точка на разсъжденията.
[5] “…Като го хвана, целуна го и с безсрамно лице му каза: Постлала съм легло с красиви покривки, с шарени платове от египетска прежда. Покадила съм леглото си със смирна, алое и канела. Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се наситим с милувки…”
Ето, че младежът пристъпва след прага на блудническия дом. Праг, зад който скверни демонични апетити обладават сърцето му. Блудницата е целунала младежа, така, както Юда целуна Христос, за да извърши предателството си. Предстои духовната смърт – блудството върху леглото, постлано с “шарени платове от египетска прежда”. На това легло, тоест, в това сатанинско служение, безумецът ще блудства с останалите като него, без дори да подозира колко коварни са “шарените египетски платове” за неговото сърце. На всички ни е известно, че когато двама влюбени искат да осъществят полова връзка помежду си, те се събличат. Така и младежът, на когото предстои блудството, ще се съблече.
Но нека си отговорим на въпроса:
Какво значи да съблечеш дрехата си при духовно блудство?
Тук не става дума за панталони или риза, потник или слип. Тук става дума за духовната дреха, която вярващия в Исус притежава. За тази дреха Апостол Павел казва:
“Но вие не сте така познали Христа; понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса) да съблечете според предишното си поведение стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум, и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината…” (Ефесяни 4:20-24)
Целта на сектата е да накара човека да съблече от себе си всичко праведно, свято и истинско и чрез блудството си, тоест, при общението си със сатанинските заблуди да похули Господа в сърцето си!
Новата “египетска” дреха, тоест, съзнанието и душата на този младеж, са вече в тотална изолация от Исус. Отдавна Бог е заявил в Словото Си против онези, които търсят “шарените египетски платове”, тоест, пъстрите окултни учения, родили се в някогашен Египет. Ето Господните думи против блудниците:
“Горко на непокорните чеда, казва Господ, които се съветват, но не с Мене, и които сключват договори, но не чрез Моя Дух, та притурят грях на грях. Които отиват, за да слязат в Египет без да се допитат до Моите уста, за да се закрепят със силата на Фараона и да прибягнат под сянката на Египет…” (Исайя 30:1-2)
Някога Фараон впечатли света със силата си и упорито отказваше да пусне евреите, имайки самочувствието на велик властелин. Фараон вярваше в дявола и това му даваше смелост да отхвърля исканията на Моисей. Египетският властелин искаше да държи евреите вечно под сянката на Египет, под окултната власт на Сатана. Днешните ереси и бесовски учения са не по-малко опасни от някогашните. Във всички тях ще видим есенцията на фараоновата сила. Преждата на идолопоклонството, окултизма и астрологията така оплитат умовете на жертвите си, че за последните просто няма измъкване и изход. Те са съблекли Истината, блудствали са в голотата си и са се облекли в духовна смърт. Днес трябва да хванем здраво ръката на Исус и да не я изпускаме, да изпълним сърцата си с бдителност повече от всякога, защото срещу нас седалището на тъмнината изпраща демони, специализирани да тласкат към духовно блудство и изневяра към Христос и Църквата. Това са най-страшните демони в духовния свят. Те са особено издръжливи във всякакви духовни условия. Тяхното предназначение е да държат заблуда в сърцето на вярващия до самото Пришествие на Исус Христос!
Така разбираме и зова на блудницата, която казва на младежа:
“Нека се наситим с любов до зори…”
В началото на тази беседа аз ви казах, че това са демони, които запечатват сърцето с вечен грях и присъствие. Сега вярвам, че разбирате за какво ви говоря. Зората, в своето духовно значение е Силата, която ликвидира мрака. И желанието на блудницата за любов “до зори” недвусмислено ни говори за целите и намеренията й. А сега да видим и развитието на този въпрос, като преминем към шестата точка от нашите разсъждения. Точка, която се явява като изповед на блудницата:
[6] ”…защото мъжът ми не е у дома. Взе кесия пари в ръката си, чак на пълнолуние ще се върне у дома. С многото предумки тя го прилъга, привлече го с ласкателството на устните си…”
Виждаме как “успокоително” действа блудницата. Тя иска да вдъхне кураж и решителност в младежа. “Мъжът ми не е у дома!” – казва тя – “взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне…” Но знае ли безумецът, че когато извърши блудството си, той също ще получи кесия с пари, подобно на онзи, който е бил преди него, така, както и Юда Искариотски получи заплата от тридесет сребърника за своята предателска душа, без тази заплата да може да го ползва? Знае ли този младеж, че самият той влиза в ролята на мъж за блудницата, защото е писано:
“Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? И тъй, да отнема ли от Христа частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде! Или не знаете, че който се съвъкупява с блудница е едно тяло с нея? Защото “ще бъдат”, казва, “двамата една плът…” (1 Коринтяни 6:15-16)
У мнозина може и да го няма това знание, но нека разберем, че както има физическо тяло, така има и духовно тяло. И както има плътско прелюбодейство, така има и духовно прелюбодейство!
Ако Исус възлюби Църквата, Своята Невяста, Той е станал едно Тяло с нея, едно духовно тяло, което сме ние, понеже сме Тяло Христово именно по силата на този Божий Закон. Така и онзи, който върши духовно блудство и прелюбодейство, става едно духовно тяло със Сатана. Нека запомним, че:
Както има Христово Тяло, така има и сатанинско тяло! И части на сатанинското тяло са сектите, култовете и ересите, както и всички религии и учения, противни на Божието Слово!
По-интересна част от думите на блудницата се явява факта, че мъжът й ще се върне чак на “пълнолуние”. В тези думи има утаено знание, защото наистина ще има едно пълнолуние, когато всички прелюбодейци и предатели ще се съберат около мъжът на блудницата. Защото този мъж не е друг, но е човекът-Антихрист.
Нека ви обясня това. Човекът-Антихрист ще се установи на земята едва тогава, когато луната влезе в пълнотата си, тоест:
Когато се изпълни числото на повярвалите в Господ Исус Христос!
Запомнете една от дълбоките тайни на Божието Слово:
Ако Исус е духовното Слънце на човешкия род, то Църквата е Луната, тоест, тази, която отразява Неговата Светлина в сатанинската нощ над света!
Защото, ако християните са свидетели на Христос, Който възкръсна и се възнесе при Отец в Небето, то те се запечатват духовно със стиха от Словото, където Всевишният казва под клетва:
“За едно нещо се заклех в святостта Си и няма да излъжа Давида, че потомството му ще трае до века, и престолът му като слънцето пред Мене, като луната, която е утвърдена до века и е вярна свидетелка на небето…” (Псалом 89:35-37)
Погледнете духовно на този стих. Вникнете в духовния му прицел, защото Отец ни е избрал за Христовата Слава още преди създанието на света (Вж. Ефесяни 1:4). И ако Църквата е Луната, то тя ще има своето изпълване със Светлина, тоест, ще дойде един миг, когато ще настъпи пълнолуние. Това пълнолуние отговаря на Грабването ни от Исус и отварянето на времето за изявата на човека-Антихрист.
Чудно ли е тогава колко точно отговаря блудницата, а именно, че мъжът й ще си дойде по пълнолуние?
А това пълнолуние вече наближава и Христовата Църква блести все по-силно и разпръсва мрака над света. Океанът започва своя бесен прилив, с която ще поиска да уплаши Църквата. Но тя е горе, в областите на Божия Слава и мир. Вълненията на народите и обществата все повече ще се засилват, но това нас не бива повече да ни плаши. Всичко това става, защото наближава пълнолуние – време на световни приливи, но и време за Грабване на Църквата, а след това и на Великото Второ Пришествие на Исус. Именно тогава ще се реализира това, за което говори блудницата, защото вижте кои ще видят Пришествието на Исус:
“Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин…” (Откровение 1:7)
Някои могат да виждат в този стих римските войници, които прободоха Исус на Голготския кръст, но не за тях предупреждава Словото. Едни други сърца трябва да внимават в тези думи. Едни други хора, подобни на младежа от Соломоновата притча, за които Словото недвусмислено казва:
“Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Святия Дух и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват…” (Евреи 6:4-6)
Виждаме колко ужасни са последиците за човешката душа от общението с блудническите духове. С “многото предумки” те ще искат да ни излъжат и с много ласкателства да ни привлекат на териториите си.
Имайки знанията дотук, ние ще облечем сърцата си в бронята на Истината и ще кажем:
“Блудническите демони няма да успеят против мен! Аз ще ги победя с Истината на Божието Слово!”
Но нека видим какво става с оня, който не ги е победил, но когото те са победили. Отговорът ще видим в последната седма точка на тези разсъждения:
[7] “…Изведнъж той тръгна подире й, както отива говедо на клане или както безумен в окови за наказание. Докато стрела прониза дроба му, – както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й…”
Тези квалификации, което Соломон употребява, могат да ни се струват силни, но затова пък са верни и истински. Никоя секта на този свят не съществува самоцелно или просто, за да бъде алтернатива на Христовата Църква. И докато в света алтернативите са възможни, то в духовния свят алтернативи няма.
Божията Истина няма алтернатива сама на себе си! Спасението от Исус Христос няма алтернатива! Евангелието няма алтернатива! Или сме с Бог, или сме против Него! Казано с думите на Исус Христос:
“Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява…” (Матея 12:30)
Нека сега да разберем защо оня, който е против Исус, се превръща в “говедо, което отива на клане”. Тук не става въпрос за своеобразна скотобойна, където ще се секат глави на едър рогат добитък, но за нещо друго, записано в Словото. Наближава деня и часа, когато на този свят ще се яви човекът на погибелта, наречен Антихрист. Негова армия ще станат всички, които са отстъпили от Исус и са похулили Пътя на Истината. Така, както Бог изля за повярвалите обещания Свят Дух, така и Сатана изпрати на света противовес на Утешителя, наречен “дух на Антихрист”, а още и “лъжепророк” в характерния стил на “Откровението на Йоан”. Всички блуднически духове през изминалите хилядолетия бяха и са на пряко подчинение пред този дух. И ако през тези двадесет века Христос създаваше живото Си Тяло на тази земя, то духът на Антихриста създаваше трупът, тоест, мъртвите църкви. Особено силно духовното разложение се усети в този последен век, когато по лицето на земята се появиха стотици бесовски учения. Утре всички те, заедно с цялата религиозна власт, ще се трансформират в една световна църква на Антихриста, на представилия се за Исус Христос син на погибелта. Съдбата на всички негови поклонници ще бъде съдбата на “говедо, което отива на клане”. Стиховете от “Откровението на Йоан” ще ни убедят напълно в това:
“И видях звяра (Антихриста) и земните царе и войските им събрани да воюват против яздещия на коня и против Неговото войнство. И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бидоха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел. А останалите бидоха избити с меча на яздещия на коня, с меча, който излизаше из устата Му. И всичките птици се наситиха от месата им…” (Откровение 19:19-21)
Виждаме, че след като Исус хвърли двамата богопротивници – човекът-Антихрист и духа на Антихрист в огненото езеро, идва ред на техните поклонници. Те ще бъдат избити с Меча на Исус, който Меч е Божието Слово. Ето затова Словото ги вижда като говеда, които отиват на клане. А сега да продължа нататък. Следващото силно предупреждение е преобразът, който Соломон дава на духовното блудство, наричайки го “стрела, която пронизва дроба на човека…”
Как да разбираме този символ?
Явно е, че когато някой похули Святия Дух, то стрела ще прониже дробовете му, където се намира и сърцето му. А Истината казва, че:
Както не може без въздух нашето плътско тяло, така не може и без Божие присъствие нашето духовно естество. И както плътското тяло умира без въздух, така и духовното умира без Бога!
Стрела, която пронизва дробовете! Стрела, която завинаги лишава човека от възможността да диша!… Едва ли има по-голям ужас от този – на човек да му бъде отрязан достъпа за общение с Божията Благодат… Но именно това се получава, когато някой похули Святия Дух, когато излезе от Евангелието и тръгне да търси Исус другаде…
Не е ли тогава такъв човек, като птица, която бърза към примката на ловеца-Сатана, без да знае, че това е против живота й?
Някога, отваряйки Библията на Соломоновите притчи, задълго се спирах в размисъл върху седма глава. Представях си как Соломон поглежда през решетките на прозорците си и вижда този младеж. По-късно Бог освети ума ми, за да видя, че тези прозорци са духовни и отговарят на Божиите знания и духовен мироглед, а решетките са нашите смъртни връзки. Тогава разбрах, че и наблюдението на Соломон е духовно и не се заключва само с плътска интерпретация, макар и с такава човек да има полза, защото:
“…тя (мъдростта) е двояка в проницателността си…” (Йов 11:6)
Ако блудствата на плътта са със страшни последици, то какво да кажем за блудствата на духа? Не са ли последните генерална цел на Сатана? Защото, ако някога Исус прости на плътската блудница, то за духовната, която хули Святия Дух, прошка няма…
Вярвам, че настоящите разсъждения са ви помогнали да осъзнаете колко огромна е нашата отговорност в този свят. Веднъж повярвали в Исус и обикнали Неговото явление в този грешен и суетен свят, ние ставаме личности с позиции. Позиция срещу лъжата и заблудата, срещу греха и дявола. Дали ще удържим на духовните си позиции зависи единствено от благочестието, твърдостта и безкомпромисността ни спрямо всеки опит за духовна заблуда. Ако бдим и държим настоящите истини и знания, като оръжия срещу лукавия, то той ще бяга от нас и никой от неговите заговори против вярата ни няма да успее.
Нека винаги наричаме дявола – “дявол” и Господа – “Господ”!
Амин и Амин!

Leave a Reply