ИСУС Е В ТЕБ – II ЧАСТ – IV ГЛАВА

ЧЕТВЪРТА БЕСЕДА: ТЯЛОТО ХРИСТОВО

Църквата на Исус Христос е Неговото Тяло в този свят. Ние сме частици от това Тяло. За да можем винаги да пребъдваме в Христовата Воля е нужно да познаваме някои най-важни Божии принципи, според които това Тяло живее и се движи. Исус казва:
“…отделени от Мене не можете да сторите нищо…” (Йоан 15:5)
Можем ли да си представим човешко тяло да функционира без главата?
Не, то е мъртво!
Така и ние, отделени от Исус, сме мъртви. Понеже в главата са концентрирани съзнанието и волята, а те са, които движат и направляват тялото, както си поискат. Така и в Господ Исус Христос е концентрирана волята за цялата Църква и Той е, Който съзнателно я ръководи чрез Святия Дух.
Вторият много важен принцип е покорството. Не може да има части от Тялото, които да не се покоряват на Главата, сиреч на Христос. Ако някоя телесна част не се покорява, то тя или е болна, или е мъртва и като такава вече е ампутирана от Тялото, за да не го разболее или убие, като наруши духовната му хармония. В тази връзка Апостол Павел изрично казва:
“Писах ви в посланието си да се не сношавате с блудници, не че съм искал да кажа за блудниците на този свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонците, понеже тогава би трябвало да излезете от света – но в действителност ви писах да се не сношавате с някого, който се нарича брат, ако е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител; с такъв нито да ядете заедно. Защото каква работа имам да съдя вънкашните човеци? Не съдите ли вие вътрешните, докато вънкашните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си…” (1 Коринтяни 5:9-13)
Ето това отлъчване има ефекта на имунна защита на Тялото, която не позволява на никоя тъмнина да го завладее. Онова, по което ще разберем дали една част се покорява на Главата, е:
Пълното съгласие и любов на тази част с останалите части!
Божията Воля, която движи отделните църкви в села и градове, нации и континенти, никога не може да се обърне сама против себе си, но винаги ще споява различните части от Христовото Тяло, за да ни напомня и показва, че Главата е една и от нея са нашите сили и благословения.
Трети принцип е, че Тялото се храни и поддържа. Исус е Оня, Който ни храни и поддържа чрез Святия Дух. А относно храната на Тялото Христово, Исус е казал каква е тя:
“Моята храна е да върша волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да върша Неговата работа…” (Йоан 4:34)
Има една истина, която, вярвам, че трябва да се споделя от всички християни. Това е сентенцията:
“Човек не живее, за да яде, но яде, за да живее!”
Така и ние ядем, тоест, вършим Божията Воля, за да живеем вечно. Божието Слово предупреждава за това как дяволът ще воюва против нас, пречейки ни да се храним. Когато Бог Отец ни предлага Небесната храна, то Той ни кръщава със Святият Си Дух.
Благодатта на Святият Дух е Храната и Силата от Небето, мощна и достатъчна, за да се извърши Божията Воля!
За да приемем тази храна и Сила, трябва първо да се покорим на Духа. Тогава Тялото Христово е действено, гъвкаво, подвижно и Сам Исус го насочва според Волята Си. От естеството на самите себе си знаем, че ако стоим гладни, то ще отслабне и силата ни и в един момент тялото няма да слуша духа ни поради голямото си изтощение.
Но какво значи да се храним с Благодатта?
Преди всичко – това е:
Да общуваме със Святия Дух посредством Божието Слово. А храната от познанието, мъдростта и просветленията му да съчетаем с послушание към Бога и изпълняване на Неговите заповеди към нас!
Дяволът е този, който с голямо лукавство насажда в онези, които му се подадат, бунт към Небесната храна. Тогава плътското в тези човеци взима връх и те потискат глада си за Правдата. Исус ни е подсказал в една притча какво представлява кръщението със Святия Дух и каква е участта на тези, които Го пренебрегнат, наскърбят или похулят. Нека прочетем част от тази притча:
“Тогава се приближи тоя, който бе получил един талант и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш, гдето не си сеял и събираш, гдето не си пръскал; и като се убоях, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето. А Господарят в отговор му каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна, гдето не съм сеял, и събирам, гдето не съм пръскал, ти прочее трябваше да внесеш парите ми при банкерите, и, когато си дойдох, щях да взема своето с лихва. Затова вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта. Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма, ще се отнеме и това, което има. А този безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби…” (Матея 25:24-30)
Ето такава е участта на безполезните слуги, на тези, които скриват Божия талант в пръстта, тоест:
Всички, които с плътта си (която е пръст) наскърбяват и похулват Третото Лице на Бога, като отхвърлят Небесната Благодат и се бунтуват против Божията Воля!
Бог затова е излял Духа Си в сърцата ни, защото, бидейки ние спасени, да станем проводници на Божията мощ и да умножим спасителното действие на Святия Дух. Не само като Спасение, лично за нас, и като талант, който нас ползва, но като служение, чрез което Исус, разполагайки с отворената врата на нашето сърце и покорните Му дух, душа и тяло, да отвори други сърца и да освети други души! Нека с радост да приемем Небесната храна и Сила и да бъдем от другите слуги, на които Бог с Любов ще каже:
“Влез в радостта на Господаря си…” (Матея 25:23)

Leave a Reply