ИСУС Е В ТЕБ – II ЧАСТ – II ГЛАВА

ВТОРА БЕСЕДА: АКО СВЕТЪТ ВИ МРАЗИ

Един от най-радикалните въпроси, който стои за разрешаване пред живота на всеки християнин, е свързан с взаимоотношенията ни със света. Божието Слово ни учи, че:
Светът е в лукавия и всички световни дела се задвижват от княза на въздушната власт – Сатана. Той определя и извращава вървежа на този свят според волята си!
Наша неотклонна длъжност пред Бога е да отстраним нозете си от светските пътища, от суетата, партизанството, култовете и идолите, които обсебват човешкото съзнание, за да го държат в подчинение чрез страстите на плътските сетива. Сатана е изградил много лостове, с които крепи своята власт и управление над човешките души. В настоящата беседа искам да разгледаме някои от тях.
Склонността на човешкия дух към изява и реализация отприщва след себе си възможности, използвани от дявола, като методи и средства за създаването на култове, тоест, обекти на човешко възхищение, поклонение и почитание. Желанието на дявола е да се кланяме на творенията на човешките ръце – били те изкуство или култура, или на човешкия авторитет – бил той политически или религиозен, или на отделни космополитни явления от творението – луна, слънце, звезди. Всички ние – волно или неволно сме въвличани в подобни връзки и взаимоотношения. Неслучайно Сатана издига и възнаграждава тези личности, които съумяват да привлекат върху себе си човешката почит и внимание. Само един бегъл поглед върху световно-известните личности би ни убедил, че в повечето случаи това са хора на изкуството – певци, артисти, интелектуалци или хора от спорта и политиката. И тези хора фокусират върху себе си склонността на всички човеци към себереализация и човешко щастие. Техният живот, навици и предпочитания, стил и мода, стават магнит за слабите, простодушните, безимотните и отчаяните. Така те се превръщат в кумири и идоли за милиони хора. А целта на Сатана – да превръща хората в тълпи от подражатели и поклонници, агитки и фенове – става явен факт.
Дяволът умело крие лукавството на своето лице, като представя двуполюсния модел на възприятие (добро или зло, красиво или грозно) по такъв изкусителен начин, че голяма част от човеците не могат да отличат привидно доброто и привидно красивото като маски на злото. Така моралните и естетически критерии на човека сериозно се размиват и тяхната граница трудно може да се постави.
Онова, което ние трябва да знаем, е, че:
Красотата, като хармония на багри и форми, трябва да радва и вдъхновява, а не да контролира и подчинява душата ни!
Появи ли се зависимост и контрол, налице ли е пристрастяване и поклонение, сиреч, култ към дадено творение, то това вече е територия на дявола, който умело спекулира с нашите възприятия и ги заробва. Светът е пълен с хиляди подобни творения. Естествено е да възникне въпросът:
Какъв е Божият коментар върху всичко това?
Ако се доверим на Библията, ще видим как Божият реализъм може първоначално дори да ни смути. Но Бог категорично се обръща към Сатана с думите:
“Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост…”  (Езекиил 28:12)
“Ти беше херувим, помазан да засеняваш…” (Езекиил 28:14)
Ако Сатана някога е бил помазан от Бога да засенява, то той едва ли би пропуснал да прояви тези свои качества и заложби в управлението и контрола над света. Нещо повече – неговите служители са създали наистина впечатляващи по майсторство и красота материални обекти. Ако поне веднъж в живота ни се е случило да посетим или гледаме по телевизията будистки храм или египетските пирамиди, то нашият ум ще бъде респектиран и впечатлен от блясъка, красотата или могъществото на култовете и идолите, създадени от човеци под сатанински контрол и внушение.
Затова нека знаем:
Всяко творение, което си поставя за цел да превземе приоритета на нашата вяра, като ни застави да се кланяме и молим на видимото, а не на невидимия Бог, е идолопоклонство, тоест, поклонение и вяра в творението, а не в Твореца!
Идолопоклонството е едно от най-противните на Бога дела, които вършат човеците. В голямата си част паденията на израилтяните в старозаветно време пред Господните очи, имаха винаги един и същ първоизточник – идолите на Ваала и Астарта, жертвениците и ашерите на езическите богове. И ако тогава Бог се гнусеше от подобни дела, то колко повече днес се наскърбява Святият Му Дух, когато християни държат в едната си ръка Библията, а в другата – идола. Но идолопоклонството никога не може да има претенции за вяра, защото:
“…вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме – убеждение за неща, които не се виждат…” (Евреи 11:1)
Махнете от идолопоклонството видимата част и от него няма да остане нищо, защото е идолопоклонство именно заради това, че се основава на видимото, което плътските очи съзират и възприемат, което ръцете пипат и устните целуват. Уповаването на идоли е извратена вяра, следствието на която е смърт, а не живот. В това последно време Бог е решил да разбие сатанинския контрол над света и да направи безполезни всичките му красиви произведения. Ето какво заявява Той против самозвания херувим:
“Понеже си поставил сърцето си, като че е Божие Сърце, затова, ето, ще докарам против тебе чужденци, страшните между народите; и ще изтеглят сабите си против красивите произведения на твоята мъдрост, и ще помрачат блясъка ти…” (Езекиил 28:6-7)
Тези “чужденци”, за които говори Бог, не са някакви извънземни или специална раса за подобни случаи, но са именно хората, към които се обръща Апостол Петър в съборното си послание:
“Възлюбени, умолявам ви като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата…” (1 Петрово 2:11)
Внимателният поглед ще открие в тази Апостолска препоръка подготовка на истинския християнин за съвършено отстраняване от всякакви идоли, за екипиране с нужните духовни оръжия, с които да порази властта на идолите. Идолопоклонството е крепост на сатанинското управление, но колкото и яко да е построена – пак не може да устои на Истината. Наша задача е да увеличаваме ежедневно и ежечасно пукнатините в тази крепост, докато тя напълно рухне. Чужденецът винаги помни, че е пратеник в чужда страна, както и християнинът помни, че този свят не е неговият дом, но е място на битка. Място, в което се воюва за всяка човешка душа. Ето защо едно от първите неща, които трябва да правим като християни, е да покажем на хората разделителната линия между идолопоклонство и вяра, между религия и Истина.
Животът ни, който е дар от Бога, тези двадесет и пет или тридесет хилядни дни, са скъпоценно богатство, което дяволът иска да разпилеем и прахосаме невъзвратимо в казиното на суетата и идолопоклонството. Светът е капан с гениално замислени клопки от лукавия. Неразбирането и непознаването на този капан е причина да гледаме на света като на шахматна дъска с черни и бели полета, черни и бели фигури, без да подозираме, че всички те, понеже са в света, а не в Господ Исус Христос, следват замислените ходове на дявола. Без значение дали са черни или бели, както е без значение дали една магия е черна или бяла.
Именно затова дяволът е лукав! Не просто лош или зъл, но… лукав!
Суетата е друго от коварните оръжия на лукавия. “Нищо човешко не ми е чуждо!” – казват всеки ден милиони хора и тръгват да получат поредната порция “живот” без стойност и смисъл. Било на някой стадион – в казана на врящите страсти, било на рок-концерт, където гърлата ще пресипнат по превъзнасяне на кумири и идоли, било на прожекция на “супер” екшън, където “добрият” със закона на пищова ще покаже възмездие над злия, било на “купон”, където в невъздържано алкохолизиране и похотливи страсти ще оскверним още повече душите си…
Това е светът!
Той никога не е преставал да носи характера на своя княз и господар – Сатана. И ако някога, преди хилядолетия, един император е извикал в столицата на разврата:
“Искаш ли да владееш над тълпите? Дай им хляб и зрелища…”
…то тази печална картина никога не е преставала да въздейства върху унизеното човешко съзнание. Исус дойде, за да ни освободи от контрола на света, от желязната хватка на суетата и идолопоклонството.
А сега нека пристъпя към разглеждането на възможно най-грозното и най-смъртоносно лице на лукавството в света – църковната традиция. Тя е изключително устойчива, защото корените й черпят соковете си във вековете, останали зад нас. Предаваща се от поколение на поколение, тя блокира всеки опит да бъде критикувана или изкоренена, като използва за щит вкорененото в нея обществено съзнание. Църковната традиция претърпява различни мутации и се променя в зависимост от начина на борба срещу нея. От “национална идентичност, фолклор и култура” до “патриотизъм и народопсихология”.
В своята същина църковната традиция е:
Фалшификация и подмяна на евангелската вест за Господ Исус Христос с жития, апокрифи, тропари, акатисти, ритуали, обичаи, догми и канони!
Дяволът умело спекулира с чувството за национална принадлежност на всеки един от нас, и, познавайки естественото човешко нежелание да бъдем в изолация от обществото, ни предлага своите формули и готови решения за духовно бъдеще.
“Влез, ела тук!” – казва хитрецът:
“Това е утвърдено място с многовековна просветителска дейност. Ела и заложи на традицията и многовековния опит. Това ще бъде чест за тебе…”
Такива работи нашепва дяволът, но нас ни интересува какво казва Божието Слово. Само така ще разберем къде се крият корените на църковната традиция. Затова нека прочетем думите на Исус, изречени пред Пилат Понтийски:
“Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите…” (Йоан 18:36)
Царството на нашия Господ не е от този свят и няма нищо общо с него. Нашите вяра и надежда в Исус са за Небесното Царство на Господ. Живата Христова Църква няма нищо общо със света, понеже отнема от него духовно мъртвите човеци, за да бъдат новородени и оживотворени от Святия Дух.
Но как постъпва дяволът, за да задуши Христовата Църква?
Достатъчно е да се обърнем към историята, за да ни прониже като нож един факт, който е в пълна противоположност с думите на Исус, които вече цитирах.
Кой е този факт?
Това е фактът, че през 313 година от новата ера император Константин приема християнството и го провъзгласява за официална религия на Римската империя. Тогава назначава и църковен водач, наречен “папа”. Малко по-късно, вследствие на религиозни несъгласия и куп конфликти, свързани с доктриналното определяне на Личността на Святия Дух, официалната религия се разклонява на две течения – римокатолическо и източноправославно. Но ние нека отново се върнем на думите на Исус:
“Моето Царство не е от този свят…”
Ако царството на Исус не е от този свят, то и служителите на Исус нямат нищо общо с този свят!
Какво е тогава това “официално” провъзгласяване на християнската вяра? Да не би дяволът доброволно да се е предал и да е подарил света в ръцете на Христовите служители?
Ако беше така, то Господното Пришествие да е настъпило още тогава, за да се сбъднат думите на Исус:
“И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът…” (Матея 24:14)
Най-малкото, ако светът доброволно се беше предал в ръцете на Христовите служители, Бог щеше да го предвиди в Словото Си и тогава приятелството със света щеше да бъде неизменна Божия препоръка…
Как да разбираме факта, че Римския Кесар Константин постановява и прогласява нещо, което не е кесарево, но Божие? Кой упълномощава Кесаря да ръкополага папа за църковен водач? Не е ли Господ Исус Онзи, Който ръкополага? Нека не се заблуждаваме! Нека знаем, че:
Единственият начин на Сатана за борба с Христовата Църква беше като създаде свой, религиозен вариант на Християнство, чрез който да владее света и да се конфронтира с верните Христови последователи!
Статуквото, дадено от император Константин на Християнството, не е нищо друго, освен една изкусна имитация, едно религиозно хамелеонство, което да задуши Църквата, като измести поклонението пред Отца в Дух и Истина, в спазването на човешки наредби, канони и ритуали. Имайки далечен пророчески поглед, Исус предупреди учениците Си с думите:
“…даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. И това ще сторят, защото не са познали нито Отца, нито Мене. Но Аз ви казах тия неща, та кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал…” (Йоан 16:2-4)
Часът на това Христово предупреждение настъпи и ние ще го видим най-ярко изявен в методите, които Испанската Инквизиция, като клон на Римокатолицизма, използваше, за да смаже поривите на хиляди чисти човешки сърца.
Нека с още няколко думи да приключа развитието на този въпрос. Сгромолясването на Римската империя в следствие на нейния дълбок разврат и духовна разруха, е напълно ясен отговор доколко официалността на Християнството е променила онези, които са я прогласили. Не се е намерило никакво Божие благоволение върху официалната религия, защото Бог не може да измени на Себе Си и Словото Си. Именно в тези времена почвата за насаждане на църковната традиция се е оказала най-плодоносна за дявола. Безпросветността и тъмнината, липсата на вярна информация и знание, терорът и насилието, алчността за власт и злато, докарват в църковното устройство езически символики и творения на човешки ръце, идоли и наредби, ритуали и обичаи, които са останали в традиционните църкви и до днес. Отворете Божието Слово, прочетете го от първата до последната страница, и ще видите, че там никъде няма да видите свещи и великденски яйца, икони и камбани, литургии и панихиди, раса и кандила. Четете Библията и там ще намерите най-святата Истина за християните. Истината, че:
Вярвайки в Исус Христос, ние се вграждаме в Святия Дух за Божии обиталища и нашите верни сърца, души и тела стават неръкотворен Храм на Любовта!
Четете Евангелието с пълна вяра и не дядо поп с миро и светена вода, но Святият Дух със Своята Благодат ще ви помаже и благослови, за да имате Сила и истинска Любов. Само отворете Свещеното Писание и се доверете на Бога, а не на човеци и Той ще ви освободи и освети. Не се смущавайте от крясъците на безсилие и фанатизъм, които, ако не друго, то се стремят едва ли не да докажат, че Исус Христос слиза от Небето да позира на всеки самозванец, хванал четките и боите. Че преди разпятието Си, ако не друго, то е дал на Апостолите Си рецепти как да месят козунаци или да си правят курбан. Отхвърлете посредниците между вас и Бог – цялата тази кохорта от светии и светици, защото ако те са множество в Небето (в което никога не съм се съмнявал – б.а.) то за поклонението към тях Бог е предупредил:
“Ще изтребя и ония, които върху къщните покриви се кланят на небесното множество…” (Софония 1:5)
Защо е този Божий гняв? – ще попита някой. Отговорът е, че:
На вярващите в Исус Христос не е даден друг посредник, освен Святият Дух, Духът на Истината и Любовта!
Между Небето и земята съществува непреодолима бездна и само Святият Дух осъществява нашата връзка с Христос. Да се молиш на някой “светия” – това значи да не различиш религиозния демон, скрит зад името на този светия, но да му дадеш приют в сърцето си със страшните и фатални последици за духовното ти бъдеще. Нека знаем:
Личното ни общение с Исус чрез Святия Дух стои безкрайно по-високо от всяка религия и църковна традиция!
Нека познаем Словото Божие, което ни учи, че:
Всеки, роден от Святия Дух, е Светия и Бог има нужда не от умрели, а от живи Светии на тази земя!
Оставете църковната традиция и прегърнете Истината! Само Истината дава сила и живот! Светът не мрази религиозните, но ги толерира! Светът не мрази традицията, понеже тя самата е от него дошла, а не от Бога. Нека ни дойдат наум думите на Апостол Йоан:
“Те, (църковните традиционалисти) са от света, затова светски говорят и светът тях слуша. Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това разпознаваме духа на истината и духа на заблудата…” (1 Йоаново 4:5-6)
Ние не бива да се плашим от силните на пръв поглед козове, които ще извадят апологетите на традицията, като тръгнат да обясняват, че всички наредби и ритуали са според канона и са дошли от църковни събори:
“Как смееш, ти, еретик такъв, да отхвърляш светите заповеди от църковните събори? Как дръзваш ти, юродиви, да ставаш слуга на лукаваго? Анатема, анатема, анатема!”
На подобен вид хули нека просто да се доверим на Христовите думи. Те са меч в сърцето на всеки религиозен демон:
“А пазете се от човеците, защото ще ви предават на събори и в синагогите си ще ви бият…” (Матея 10:17)
Това, че на последвалите църковни събори се извърши предателство спрямо здравото Учение на Исус и Апостолите, доказват стотици и хиляди необезпокоявани религиозни формации, които така са се сраснали със света, че много често в тези църкви ще видим не някой друг, но самите светски властници и политици, хванали свещи в ръцете си и вдигнали безизразен поглед към нищото. Такива църкви са безобидни за Сатана.
Нещо повече: Те се явяват като параван за неговата активност!
Затова никога няма да видим светът да мрази подобни църкви. Напротив – чрез мощното въздействие на телевизия, радио и преса ще бъде поощрявана тяхната дейност. Примерите за това са толкова много, че едва ли има смисъл да се спирам отблизо, за да ги привеждам. Дори и най-прозаичният пример с политиката на светските вестници… Едва ли има уважаващ себе си светски вестник, който на своите страници да не е отделил място за деня от православния календар. Но този факт никак не пречи на вестника да проповядва на читателите си 99.9 % суета, политика, порнография, психози от убийства и престъпност. Въпросът е:
Как се съчетава православната “духовност” със светската мерзост и нечистота?
Отговорът е, че това е “духовност”, която не струва нищо в борбата срещу греха и неверието, понеже липсващото в нея е Истината.
Някой, все пак може да възрази:
“Не им ли прави чест на православните, че поне календара си публикуват? Други църкви и това не правят? Не е ли редно сред цялата мърсотия на светската преса да има нещо чисто и достойно?”
Интересни са тези въпроси и затова искам да им отговоря. Преди хилядолетия един Свят мъж зададе въпрос и даде отговор. Нека прочетем думите му и да ги осмислим:
“Кой може да извади чисто от нечисто? Никой…” (Йов 14:4)
Фактът, че една църква афишира служението си в място на нечистота, показва, че тя самата е нечиста.
Откъде правя този извод?
Преди всичко от факта, че:
Църквата Христова е носителка на виделината на света!
Не могат да се съвместяват мракът и Светлината. Там, където има Светлина, всичко е светло. Там, където има мрак, всичко е тъмно. Нашият Господ не е Бог на компромиси и няма да тури Славата Си на едно място с нечестието и мерзостта на дявола.
Какъв ли ще да е тогава православния календар?…
Когато бъде заплашено сатанинското управление, тогава дяволът ще извика омраза и нетърпимост към онова християнско служение, което е смъртоносно за него. Ние живеем във време, когато дяволът е побеснял повече от всякога. Бог събужда избраните Си люде и тронът на сатанинското управление сериозно се разтърсва. В ход са впрегнати всички възможни средства за въздействие върху човешкото съзнание.
“Искаш да бъдеш атеист? Няма проблеми! Избери дискотеката, бара, телевизията, борсата, политиката. Искаш да бъдеш вярващ? Избери между Мохамед, Буда, Кришна! Не ти харесват ли? Мислиш за Исус Христос, а? Искаш да си християнин значи? Добре, бъди… Църкви колкото щеш! Има ги по няколко във всеки град! Купувай смело свещи и не се бой! Слушай литургии и попско пеене на черковнославянски и това непременно ще укрепи душата ти. Не щеш литургии и попско пеене? Ами тогава стани католик!”
Ето в такива хлъзгави улеи полита множеството от човеците на този свят. Всичко в него всячески се стреми да даде отпор на Христос и Църквата.
Сатана е пуснал в ход и много бесовски учения, като се надява, че обществото, отхвърляйки сектите и култовете, ще постави под един знаменател с тях и живата Христова Църква. Целта оправдава средствата! Но всички дяволски опити са обречени на провал. Защото никой не може да поклати Божията десница, а за Вавилон, тоест, царството на Сатана, е записано:
“В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова народите избезумяха…” (Еремия 51:7)
Виждате ли, че царството на Сатана не е къде да е, но… в ръката Господна. Може ли някой да се големее срещу ръката, която го държи? Може ли златната чаша да победи Този, Който с един удар ще я унищожи завинаги? Колко от нас разбират, че Бог е допуснал изявата на всичкото това беззаконие, защото то се явява като тест за истински достойните и Святите, истински чистите и благородните? И ако виното в тази чаша се пени и вълнува, то Бог не е ли поставил граници, тоест, стени на чашата?
Ето затова никой заговор против Всевиждащия няма да успее. Затова и Словото Му казва:
“Няма мъдрост, няма разум, няма съвещание против Господа…” (Притчи 21:30)
Онова, в което всички ние трябва да внимаваме, е:
Да не се намерим като противници на Бога, но да бъдем на гребена на вълната на Святия Дух, в духовната битка срещу злото и тъмнината, пълни с Дух и Истина!
Изобличенията и трусовете, които претърпяват сатанинските служения, ще продължават да се случват. Още много заковани дати за Христово Пришествие ще се публикуват в пресата. А когато им премине времето, лидерите на сектата, която ги е прогласила, ще се покрият като плъхове в мазетата си. И всичко това ще продължи да се случва, за да се изяви докрай лукавия характер на падналия херувим. А тактиката му е много плитка и почива на принципа за лъжливото овчарче. Сатана желае обществата да се уморят от слухове за предстоящо пришествие и да престанат да приемат на сериозно Христовото обещание, за да се появят онези нечестиви гласове, за които Апостол Петър е предупредил:
“Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? Защото откакто са се поминали бащите ни всичко си стои така, както от началото на създанието…” (2 Петрово 3:3-4)
В това последно време, в което живеем, всичко става като че ли в един забързан и задъхан ритъм и ни сварва в известна степен неподготвени. И как изведнъж в идиличното ни безгрижие и спокойствие духовният небосклон над нас се разтърсва от всякакви ветрове…
Какво се случва? Защо всичко става така набързо?
Отговор ни дава Бог в едно пророчество за последните дни преди пришествието на Исус:
“И Той ще издигне знаме за народите отдалеч, и ще засвири за всеки от тях от края на земята. И ето, те скоро ще дойдат набързо. Никой измежду тях не ще се умори, нито ще се спъне. Никой не ще задреме, нито ще заспи. Нито ще се разпаше поясът от кръста им, нито ще се скъса ремъкът на обущата им. Стрелите им са остри и всичките им лъкове запънати. Копитата на конете им ще се считат за кремък. И колелата им за вихрушка. Ревът им ще бъде като на лъв. Те ще реват като млади лъвове. Да! ще реват и ще сграбчат лова и ще го завлекат и не ще има кой да го отърве. И в същият ден ще реват против тях като морското бучение…” (Исайя 5:26-30)
Много преди да слезе на земята като Човешки Син, Исус е виждал чрез този велик стих какви ще бъдат последователите Му. Защото Той няма нужда от зрители, тъй като те са и без това твърде много, както в света, така за съжаление и в много църкви. Исус има нужда от лъвове, от хора с безстрашни и смели сърца, готови да тръгнат с Него навсякъде. И, четейки Евангелието, ние ще видим, че първите думи, с които Божият Син се обърна към бъдещите Си последователи, бяха:
“Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци…” (Матея 4:19)
Именно срещу тези “ловци” днес светът реве и бучи. Но Живата Църква е силна и мощна. Нейните бойци са препасани с Истина през кръста си и нозете им са обути с готовност за благовестието на мира. Църквата е със силата на млади лъвове, тръгнали на лов. “Дойдете след Мене…” – призовава Исус. И ние, които слушаме Гласа Му, сме в редиците на Неговата непобедима войска.
Да! Светът ни мрази! Той винаги ще ни мрази, защото ние днес пишем неговия некролог и определяме неговата участ. Бог е нашата Сила! И Христовата ревност ни движи и направлява срещу всяко зло и лъжа. Уплашен от Истината, която е Знаме на Църквата, светът ще се стреми да дава официални препоръки и атестации за тъмните учения и заблуди. Той винаги ще спонсорира бесовското и суетното. Светските управници ще дават картбланш на сатанинските служения и ще изливат потоци от кални упреци срещу евангелизаторите и благовестителите. Но това Бог отдавна е видял и предвидил, като го е записал в Словото Си, питайки:
“Защо се разоряват народите и племената намислят суета? Опълчват се земните царе и управниците се наговарят заедно против Господа и против Неговия Помазаник, като казват: Нека разкъсаме връзките им, и нека отхвърлим от себе си въжетата им. Тоя, Който седи на небесата, ще се смее…” (Псалом 2:1-4)
Какво повече или какво друго, освен смях, могат да предизвикат жалките напъни на света против Волята на Господа? Този смях е убийствен за дявола! Той се отприщва и в нашите сърца, когато оставим Святият Дух да срази демоните и всичките им обстоятелства, поставени пред пътя ни.
Светът и неговите похоти, политики и вълнения будят тъжни размисли. Те са трева, която повяхва, и плява, която вятърът отвява.
Нека умрем за света и той нека умре за нас! Нека вдигнем погледа си към Небето и платната си към вятъра на Благодатта. Тогава нашият живот ще премине през това море неопетнен, но плодоносен.
В края на тази беседа искам да напомня една препоръка на Апостол Яков. Нека тя послужи за мото, макар и в края на тази беседа:
“Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее във вас?” (Яков 4:4-5)

Leave a Reply