ИСУС Е В ТЕБ – II ЧАСТ – I ГЛАВА

ВТОРА ЧАСТ: ЗАЕДНО С ИСУС

(БИБЛЕЙСКИ БЕСЕДИ ЗА МЛАДЕНЦИТЕ ВЪВ ВЯРАТА)

ПЪРВА БЕСЕДА: ДА ВДИГНЕМ КРЪСТА СИ

Когато повярваме в Исус, Духът Му ни събира с много други християни и всички ние се превръщаме в едно голямо и силно семейство, сплотено от Божията Любов. От този момент наша неизменна длъжност е благовестието за Исус пред всеки човек, в контакт с когото ни постави Бог. За да имаме сила да предадем Благата Вест на хората от света, ние трябва действително да осъзнаем отговорността, която поемаме пред Бог за живота им.
Много са човеците, отблъснати от Църквата, поради действията на някои “благовестители”, които не се вслушват в Гласа на Святия Дух и пълнят сърцата си с опасна самоувереност, гордост, алчност, завист и себелюбие – неща, които са най-коварните убийци на християнски служения.
Ако Божието Слово е написано, за да повярват невярващите, то колко повече трябва да внимаваме в него ние, които сме повярвали?
Дяволът с голяма ярост се бие срещу Христовата Църква и неговите атаки започват да се усещат едва тогава, когато бъде заплашен от вярата ни и потенциалните възможности на нашето служение за Бог.
Веднъж един брат ми каза:
“Докато бях в света всичко ми беше спокойно. Не съм и предполагал, че има дявол. Нямах проблеми с приятелите си, в службата, в семейството си, а сега – като повярвах в Исус – ето, вече цяла година клопки, примки, неприятности. Сякаш целият свят се е обърнал против мен…”
Да, така е! Целият свят се обръща против нас, за да си извоюва отново изгубените жертви. Вятър на омраза започва да духа в лицето ни. Дяволът ни завира лупа пред очите, насочва погледа ни към някой проблем и пита:
“Как мислиш, човече? Този проблем не е ли по-голям от вярата ти? Върни се в света и го оправи! Бог ще те почака! Не бой се! Нали в Библията пише, че има време у Него за всяко нещо? Иди, погрижи се за себе си, че току виж – животът ти рухнал…”
А всъщност – точно тогава рухва силата на дявола срещу нас. На много места в Словото Си Бог ни предупреждава, че ще пострадаме по плът, че ще имаме скръб, че ще бъдем често обект на присмех и омраза, гонение и преследване. Но именно това е личната ни цена, вдигането на собствения ни кръст, за да следваме Исус и да влезем в Царството Му. Понякога ще бъдем самотни, много самотни, оставени от всички в стеснения път. Ще чуваме хулите и подигравките на суетни туристи, тръгнали по широки магистрали да стигнат някак до Небето. Но ние сме на нашия, стеснения, Христовия Път към Вечността. Пътят, по който Исус вървя, а Бог призовава и ние да вървим. Очите ни не могат да не забележат, че днес има общества от християни без Христос, които светът уважава и толерира. Ние ще видим как светските медии се надпреварват да коментират всяка тяхна проява, как винаги техните “богослужения” са на фокус.
Но кой е пътят, по който те вървят? Защо светът ги обича?
Отговорът е:
Защото не са вдигнали кръста си да следват Спасителя, но повторно Го разпъват на кръста на мерзостта в сърцата си! Затова светът ги обича!
Нека вярваме обаче, че Бог е страж на нашия стеснен път и в миговете на почивка и освежаване на този път ще намерим повече радост от радостта на целия свят. Исус не ни дава, както светът дава, но Той винаги знае как да зарадва и насърчи душите ни.
С настоящите разсъждения ни предстои да навлезем в стеснения път, за да разберем Божията Воля за Тялото Христово, за живата и мощна Църква на Исус. И така, вдигнали кръста си, нека последваме Гласа на Духа в по-нататъшните разсъждения.

Leave a Reply