ИСУС Е В ТЕБ – I ЧАСТ – VII ГЛАВА

СЕДМА БЕСЕДА: ПОКОРЕНИ НА ИСУС

В живота на християнина непременно идва ден, когато той се изпълва с убеждението, че неговото място за цял живот е в редиците на Божията армия. Това е денят, когато Святият Дух е поел контрол върху цялата му личност. Основният мотив на Божията Сила, която изпълва личността на повярвалия, е Любовта. Ето защо в тази беседа искам да поговорим как се пристъпва до Божията Любов и как се усвоява нейния пречистващ огън. Имайки Любов към Исус Христос и ближните си, ние влизаме в хармония с намерението на Бог за нашия живот. Имало е случай, когато, като запитам християни защо вярват в Исус, те са отговаряли:
“Как защо? Ами за да спасим душите си от ада! Да получим от Бога благословения в живота си! Да бъдем здрави! Да нямаме проблеми, както духовни, така и материални…”
Безспорно е, че благословенията от Бога почиват върху сърцата на християните. Той им помага и избавя душите им от всяко зло. В какво обаче тези мои братя и сестри не са се покорили на благовестието?
Исус ни казва:
“Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме последва…” (Матея 16:24)
Да вярваш в Исус – това значи да се покориш на Исус и на Неговите думи! Да се отречеш от себе си – това значи да поставиш делото на благовестието над собствената си душа!
Нима Апостол Павел по-малко е искал да спаси душата си, както тези мои братя и сестри, чиито думи вече цитирах? Бидейки обаче Христов с цялото си сърце и душа, Апостолът заявява:
“Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства в мене в Святия Дух, че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. Защото бих желал сам аз да съм анатема (отлъчен) от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини…” (Римляни 9:1-3)
Тази изповед говори, че в своята любов към хората Апостол Павел е стигнал Съвършенството на Любовта – саможертвата.
Не да обичаш ближния като себе си, но дори повече от себе си – това е Любовта, която Исус иска да имаме помежду си!
Всички амбиции, намерения и планове за устройването на живота ни избледняват и ценен в сърцата ни става животът на ближните ни, техните скърби, тегоби и утеснения, тяхната нужда от животворящата Сила на Бога. Когато ние превърнем в мотив и задача номер едно щастието и добруването в Христос на всички, с които ни събере Божият Дух, тогава ние сме станали проводници на Духа на Любовта и нашите молитви и неуморният ни труд принасят полза и живот за мнозина. В това отношение рафиниран животински егоизъм е да търсиш в живота си само своето си добруване и спокойствие. Егоизмът е чужд на Бога, влиза в конфликт с Неговата Воля и сам по себе си е изолация от Святото Му духовно присъствие.
Ако чрез Силата на Любовта ти спасиш неколцина от тъмнината и ги доведеш в ръцете на Исус за тяхното вечно спасение и блаженство, то твоето дело ти става печат и свидетелство, че си Божий и пребъдваш в Бога и Той в тебе. Но ако ден и нощ мислиш как да спасиш собственото си сърце и душа, то показваш съмнение в Божията Спасителна мощ и в ходатайството на Исус.
Да търсиш Божието Царство – това значи в теб да пребъдва не твоята, но Божията Воля, която е:
Любов към всички човеци и дълбоко убеждение, че не принадлежиш на себе си, но на Исус, Който те е изкупил с Кръвта Си!
Исус е, Който според намерението Си ще ни облече в нови дрехи, изтъкани и усъвършенствани не от личния ни дух, но от Святия Дух. Бог е заповядал обличането ни с нови дрехи. Нови, чувствителни към Духа Му души. Именно такъв е Неговия призив, записан в “Книгата на пророк Исайя”, където четем:
“Събуди се, събуди се, облечи силата си Сионе. Облечи великолепните си дрехи, Ерусалиме, свети граде. Защото отсега нататък няма да влезе в тебе необрязан и нечист. Отърси от себе си пръстта, стани, седни Ерусалиме, освободи се от връзките по шията, пленена дъщерьо Сионова…” (Исайя 52:1-2)
Ние трябва да отърсим от себе си пръстта – нашата похотлива плът, да скъсаме връзките си по шията си – нашите страсти и плътски желания. Те са, които са формирали старата ни душа.
“Такава душа – казва Бог – няма да влезе в Божието Царство. Тя е необрязана и нечиста. Затова и волята й е светска – да търси своето си, да получи, да придобие, да се спаси…”
Днес Исус Христос прогласява:
“Отхвърлете старите души и искайте Святият Ми Дух да ви облече в нови, превъзходни души. Те са вашите сватбени дрехи, с които ще дойдете при Мен в Небето. Помнете Словото Ми и притчите Ми. В една от тях Аз предупреждавам, че всеки, който не е облечен в сватбарска дреха, ще бъде отлъчен от Мене, а на друго място казвам, че светлият висон на дрехите ви ще бъдат делата на Любовта и благовестието. Святият Ми Дух има план за всеки един от вас. И всяка душа, която Аз създавам чрез Него, е съвършена и неповторима по красотата си…”
Мои братя и сестри!
Преди Бог да започне пълноценно да ни употребява за Небесното Си Царство, трябва да съблечем старото си естество, колкото и мъчно да е понякога това. Духовният и материалният свят по много неща си приличат и една от приликите е, че никой не може за един ден да порасне, но преминава през дълъг период на развитие. Така и ние, когато повярваме в Исус Христос, сме се родили, за да започнем да растем. Минавайки през духовното мляко и ласка ще стигнем до огнените изпитания и твърда храна. Но за да се случи всичко това, е нужно да съблечем старото си естество.
Да съблечем всичко старо!
Колкото и желателни да са отделни наши навици и страсти, те ще остават невидима спирачка в нашето духовно израстване. Всеки спомен и носталгия по предишния начин на живот могат да бъдат само и единствено от дявола. Нека им се противим! Не по човешки, защото човешкото в нас ги желае, но със Силата и Огъня на Святия Дух, Който Бог е положил да живее в сърцата ни.
Нека не мислим, че ще обеднеем със загубата на старото. Защото:
Не загубим ли старото, няма да спечелим новото!
А Исус ни е казал:
“Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери…” (Матея 10:39)
Не се ли научим да губим, няма да се научим и да печелим.
А Божията Воля за нас е:
Да бъдем изобилно благословени за вярата си в Исус Христос!
По тази и причина Словото ни нарича “блажени” и “избран род”.
Аз нямам никакво съмнение, че:
Всеки, който е роден от Бога, рано или късно побеждава света!
Но истински великото е да търсим ранното проявление на Божията Сила, бързото и категорично ликвидиране в живота ни на обстоятелствата и враговете, които ги създават. Настоящите беседи от тази първа част на книгата бяха необходими, за да разберем дали сме в състояние да излезем на битка с началствата и властите на Сатана. Като повярвали в Исус и приели в сърцата си Святия Дух, ние сме постъпили в училището на вярата, където Небесната Благодат ще ни даде познание за Бога, знание за стратегиите и тактиките на тъмните сили, просветление за Личността на Исус и за Личността на Святия Дух. В това училище ние ще дойдем като младенци, но ще излезем от него като войни. В това училище ще растем, докато дойде мигът, в който Бог ни заповяда:
“Сине Мой, дъще Моя! Бъдете дързостни и смели!
Ето, Аз ви изпращам на фронтовата линия!
Бийте дявола! Вържете силата му!
Разрушете царството му!…”
Все повече и повече хора ще чуват този глас в сърцата си. И аз вярвам, че вие сте от тях, защото Святият Дух ви събра с тази книга.
А сега – няколко думи от мен, преди да пристъпим към следващата страница на тази книга. Ако досега говорих за първите стъпки на повярвалия в общението му с Бога, то втората част на беседите вече ще бъде за действителното общение с Исус Христос, както и за главните аспекти на вярата, като действие и плод в сърцето на човека. Погледнато от тази страна, темите ще бъдат по-дълбоки, за което ще е нужно да се настроите духовно, за да вникнете зад първоначалната завеса, която умът изгражда при прочита на Свещеното Писание. В много от темите ще има известна рязкост и нещата ще бъдат назовавани с точните им имена. Към дявола и царството му не може да съществува дипломация или пък снизхождение, защото цената на познанието е живот за онези, които го приемат. В това отношение книгата няма да притежава широко известния научен стил и аналитичен подход, характерен за трактатите на не един и двама теолози и богослови. Вярвам, че прямотата и искреността ще допаднат на онези, за които вярата в Исус не е етап от образование или опит да повишат интелекта си, но е Спасение и духовен растеж.
Нека Бог да ви благослови с всичко, което предстои да прочетете оттук нататък! Амин и Амин!

Leave a Reply