ИСУС Е В ТЕБ – I ЧАСТ – VI ГЛАВА

ШЕСТА БЕСЕДА: ЗАКОНЪТ НА СЛОВОТО

Има случаи в живота, когато ни налягат мъката и отчаянието. Тогава сме в ситото на дявола и той е решен на всяка цена да победи вярата ни в Исус. В такива мигове парливи въпроси бодат като остен душите ни и ние нямаме покой.
“Защо, Господи? Каква е тази дяволска сила? Кое дава власт и сила на дявола срещу мен? Нали вече вярвам в Исус? Защо е тогава тази тежест и тези обрати в живота ми?…”
Мнозина от нас задават подобни въпроси в своите молитви към Бога. Отговорът е нужен и жизнено важен за вярващия, защото без него ще му бъде трудно да противостои на нечестието във всичките му форми и проявления.
Къде да търсим отговора?
Тази беседа ще се опита да хвърли светлина върху него. Казано най-кратко – отговорът се крие в закона на Словото. Това е фундаментален закон, който Бог е утвърдил и постановил да действа навсякъде и във всичко. Този закон е съвършеното взаимодействие между Бог и творението, между духовния и материалния свят. В “Битие”, Книгата на Началата, ние можем да разберем как Бог употреби този закон. От трети до тридесети стих в тази първа книга е записано как Бог заповядваше и казваше какво да става. И то ставаше така. Мислите и намеренията на Божието Сърце, веднъж изговорени, ставаха факт, реализиран от творческата Сила и мощ на Божия Дух.
Бог казваше какво да става!
Не ни ли говори нещо този факт?
Бог е Дух. И ако е казал нещо да стане, то Той е реализирал мислите и намеренията Си чрез Своя Глас.
Но какво е Гласът Господен?
Ако наблюдаваме собственото си естество, виждаме, че:
Когато говорим, употребяваме плътта си, тоест, тя дава израз на мислите и намеренията от сърцето! С една дума – говорим, употребяваме гласа си!
И понеже сме създадени по Образ и подобие на Бога, то и нашият глас е подобен на Божия Глас по това, че с него даваме израз на духовната си същност. Така разбираме от “Книгата Битие”, че:
При Сътворението Бог е употребил Гласа Си, тоест, материалният свят се е създал, за да се потвърдят мислите на Божието Сърце!
Това означава, че самото говорене, самият Глас Господен се е явил като творческа дейност на Божия Дух и създадената материя е потвърдила мислите на Божието Сърце. Така Бог говори и използва Гласа Си.
В Библията има едно чудесно откровение за Господния Глас:
“Гласът Господен е над водите, Бог на славата гърми; Господ гърми над големите води. Гласът Господен е силен, Гласът Господен е величествен, Гласът Господен троши кедри; Да! Господ троши ливанските кедри и ги прави да скачат като юнец, Ливан и Сирион като див вол в младостта си. Гласът Господен разцепва огнените пламъци. Гласът Господен разтърсва пустинята; Господ разтърсва пустинята Кадис; Гласът Господен прави да раждат кошутите и оголва лесовете…” (Псалом 29:3-9)
От всичко, записано в този цитат, виждаме колко огромна е силата на Господния Глас. В пътя на светкавицата или земетръса, в раждането на сърнето или настъпването на есента – във всичко Бог говори и ни дава величествени послания за Себе Си. В друг от псалмите на Библията можем още по-пълно да усетим всепроникващото присъствие на Божия Глас в творението:
“Небесата разказват за славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им, тяхната вест е излязла по цялата земя и думите им до краищата на вселената…” (Псалом 19:1-4)
Наистина малцина се онези щастливци, които могат да уловят от творението словото на деня и знанието на нощта. Но и без с физическите си сетива да чуваме гласа им, тяхното слово докосва сърцата ни и ни говори с други думи, заместители на една велика първопричина, на един велик Творец, на Вечен и Жив Бог.
Ето такъв е законът на Словото!
Толкова велико и чудно е взаимодействието между Бог и творението.
Сега ни предстои да отгърнем и втората страница от този закон, а именно – действието му в нашия живот. Бог е положил този Закон и в нас самите, защото както е Той във Вселената, така сме и ние в телата си. Бог ни е дал плът, която да реализира нашите мисли, с цел да общуваме с Него и помежду си. Тогава ние произнасяме думи. И няма нито една дума, която да не въздейства върху живота ни – било за добро или зло.
Нека пристъпим към разглеждането на този въпрос. Бог създаде земята със стотиците и хиляди форми на живот и я подари на човека. Каза му да я владее, напълни и обладае, както и да господарува над всяко живо същество. С две думи – Бог даде на човека голяма власт. За тази власт загатват още първите стихове от “Книгата Битие”. Бог постави човека в Едемската градина, за да общува с него, да бъде негов приятел и Учител. Бог предложи на човека плодовете на Святия Си Дух, които растяха в Благодатната градина и му каза:
“Храни се, Адаме, с тези плодове! Така ще придобиеш качествата Ми! Ще бъдеш изпълнен с Моята Любов и нежност, с Моята мъдрост и доброта, с Моята Радост и Милост и като цяло – с Моята Святост. Тези качества ще ти бъдат нужни, за да научиш на тях поколението, което ще създадеш с жена си Ева пред Лицето Ми. Искам човешкият род, чийто родоначалник си ти, да радва сърцето Ми и да издига Славата Ми…”
Тогава Адам със сигурност е казал:
“О, Господи! Велика е Твоята Любов и Милост, Твоята Мъдрост и Сила, но моля Те, кажи ми, кака ще владея всичко това, което Си ми дал? Аз съм толкова малък, а земята е толкова голяма! Възможно ли е да владея всичко това, което ми подаряваш?”
И ето какъв е бил Божият отговор:
“Ти, Адаме, си достоен за тази власт, сила и отговорност, защото си първият плод на ръцете Ми. Плод, в когото вложих Образа и подобието на Самия Себе Си. Аз ще присъствам с Духа Си навсякъде по тази земя, която ти давам да владееш. Ще слушам твоите думи и ще утвърждавам твоите намерения.
Но за да се убедиш каква чудесна власт съм дал в ръцете ти, ето, сега привеждам пред тебе всяко одушевено същество и ти определи предназначението му и дай името му, за да живее на земята, която ти подарявам…” (Разтълкуван прочит на Битие 2:19)
Мнозина ще видят в настоящето повествование голяма доза авторско въображение и дори смело тълкувание, но всичко това не е необходимо на мен, а на читателя и аз смея да твърдя, че примерните диалози между Бог и Адам в никакъв случай не напускат границата на Истината. Напротив – вдигат завесата пред сухия прочит на цитатите, за да ни стане по-достъпен законът на Словото. По-нататъшните разсъждения ще ви убедят, че такива най-вероятно са били първоначалните отношения между Бог и нашия праотец. Бог даде на човека власт:
Да ползва Закона на Словото.
Но непослушанието и грехопадението на Адам и Ева станаха причина да изгубят властта си, преотстъпвайки я на Сатана и неговите паднали ангели. Бог Отец, Който създава и заповядва законите, никога няма да ги отмени. А Законът, който Той подари на човешкия род за вечно ползване, е генералната първопричина за Сътворението. Защото, създавайки всичко Бог не гледаше на Себе Си само като на Личност, но и като на Слово – всепроникващо и съзидателно:
“В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога…” (Йоан 1:1-3)
Вярвам, че вече сме усвоили същността на този закон. Това е:
Даденият ни достъп до Божия Дух, в общението чрез Когото да бъдем владетели и господари над материалния свят, който Бог създаде за нас!
А общението се получава, когато нашето материално естество изяви желанията и волята на духовното, на личния ни дух, който е създаден да търси и издирва Божието присъствие.
Когато Адам и Ева предадоха закона в ръцете на дявола, Бог трябваше да се намеси и възстанови нашата връзка с Него. Нужен беше човек, който съвършено да използва закона на Словото и така да възстанови достъпа на всички човеци до него. Само един Човек можеше да направи това – Божият Син Исус Христос, в Когото Бог въплъти Своя закон. Именно затова Исус беше Словото, което стана плът:
“И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина…” (Йоан 1:14)
Днес, във времето, което живеем, този закон притежават както вярващите, така и дяволът. Последният може да ползва сила от закона, само, ако по някакъв начин намеренията и внушенията му намерят словесен израз, тоест:
Да бъдат потвърдени от материята като изговорени или написани от човека!
Писано или говоримо, словото е проекция на духовна сила. Дяволът, като духовна личност, винаги иска да проектира силата си в света, в който живеем. А той има голяма сила и власт, понеже неверието и незнанието са свободни коридори в човешкото съзнание, които той обсебва, за да върши волята си. В мнозина от нас може би е възникнал въпросът:
Какво се случи при грехопадението и как човекът предаде чудесната си власт в ръцете на дявола?
Нека видим какъв е отговорът:
При грехопадението Бог на първо място и като начало на справедливия Си гняв прокле Сатана:
“Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си…” (Битие 3:14)
В това Божие проклятие срещу дявола има две важни подробности:
Първата: Сатана никога не ще може да се ползва от Божията Милост и ще се влече по корема си, тоест, няма да може да се изправи, носейки вечното унижение от собствената си лукавост.
Втората: През всичкото си съществуване ще яде пръст, тоест, ще зависи от материалния свят, в който е паднал след своя бунт и превъзнасяне.
В момента на грехопадението човекът стана подвластен на дявола чрез плътта си, която е пръст. Грехът влезе в тази пръст и я оскверни. Духовните очи на Адам и Ева се затвориха и те бяха отлъчени от Едем. Вечния живот, който те притежаваха в Господното присъствие, се замени с тление и смърт, съгласно Божието предупреждение към Адам:
“…от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш…” (Битие 2:17)
Съгрешавайки против Господната Воля първите човеци дадоха властта си на дявола, който се превърна в княз и господар на света. И понеже дяволът няма пряк достъп до този закон на Словото, тоест, Бог не благоволи в желанията му, то той е хитър да върши волята си чрез използването на човека.
Думите на човека са тези, които дават власт и сила на нечестивия и той се възползва от Закона на Словото!
Най-силното оръжие на дявола е внушението му върху мислите и съзнанието на човека, но, веднъж облечено с думи, това оръжие дава огромна и съдбоносна власт в дяволските ръце. В един от псалмите е показана именно тази тактика на лукавия:
“Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, което е хитро да върши зло чрез закон. Те се опълчват срещу душата на праведния и осъждат невинна кръв…” (Псалом 94:20-21)
Исус ни казва, че по думите си ще бъдем осъдени или оправдани. В думите има голяма сила. Ние трябва да знаем това. Евангелието показва един убедителен пример, една нагледна илюстрация на дяволска активност, която цели да вземе сила от закона на Словото. И то не от кого да е, но от Исус! Но Луцифер грешно е преценил противника си и неговата тактика се сгромолясва. Как се случва всичко това? Нека видим:
“И дяволът Му рече: Ако си Божия Син, заповядай на тоя камък да стане хляб. А Исус му отговори: Писано е: Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово…” (Лука 4:3-4)
Виждаме как Исус по категоричен начин употреби закона на Словото. Той не облече с думи дяволското изкушение и не се възползва от божественото Си естество, за да стори чудото, което Сатана очакваше от Него. При все, че гладът от четиридесетдневния пост беше достатъчен дразнител върху Душата Му, Исус устоя. А причина за Неговото устояване беше Мечът на Духа, който е Божието Слово. С него Исус смаза дяволската атака. Такива трябва да бъдем и ние срещу дявола. Изявените Божии думи са остър меч в неговото сърце. Нека се научим да внимаваме в думите на устата си. И ще видим с радост как след всеки изминал ден силата на нечестивия ще отслабва все повече и повече, докато напълно се стопи. Лошите и гнилите думи, проклятията и псувните, хулите и ласкателствата, са арсенал на дявола. Той ще ни ги предложи, за да може да ни върже. Затова нека запомним следното духовно правило:
Дяволът е духовен противник, стоящ против сърцето ни с пушка в ръка, но ние сме тези, от които той очаква да получи смъртоносните патрони!
Тези патрони може да са от различен калибър, но те всички са убийствени и вредни за нашата личност. Причината за това се крие в зарядът, който те носят. Заряд, за който Исус е предупредил:
“Той (дяволът) беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща…” (Йоан 8:44)
Думи без истина! Думи, родени от лъжа! Ето такива са патроните от арсенала на дявола! Характерно за такива думи е това, че те не могат да се напълнят със съдържание, тоест, остават празни и Бог не благоволи в смисловия им заряд. Така те се превръщат в примка за нашия дух, който става заложник на изреченото, понеже то се е превърнало в позиция. Позиция на празнота и глупост, лудост и безумие. Ето затова трябва да внимаваме в думите си. Всяка празна и гнила дума, всяка хула и несмислен протест наливат вода в мелницата на нечестието. Всяко проклятие на устата ни е стрела срещу сърцето на ближния. Всяка немотивирана молитва, без водителство на Святия Дух, е чародейство, назначено да опропастява съдбата на човека. Всяка несмислена хвалба, без да отдадем Слава на Бога, е насрочено изпитание срещу нас, защото:
“…човек се изпитва чрез онова, с което се хвали…” (Притчи 27:21)
Нашите думи се явяват като активатори на закона на Словото – за добро или зло. Мъдрият Соломон е казал това с пределна яснота:
“Смърт и живот има в силата на езика, и ония, които го обичат, ще ядат плодовете му…” (Притчи 18:21)
Дяволът винаги ще използва човешките устни и език, за да ни съкруши и стъпче силата на сърцата ни. Колко внимателни трябва да бъдем в думите си ни казва и цар Давид в един от своите псалми:
“Станах като счупен съд, защото съм чул клеветите на мнозина. Отвсякъде страх, като се наговаряха против мене и намислиха да отнемат живота ми…” (Псалом 31:12-13)
Ако ние знаем какви последствия имат нашите думи върху ближните ни, то бихме били внимателни, за да пазим езика си от зло.
И това не е невъзможно!
Нужно е само мъничко знание и наистина ще се научим да владеем устните си. Не по човешки, но с Божията Сила.
Искаме ли да победим дявола?
Желаем ли да бъдем успешни срещу него?
Нека тогава първо победим собствения си език с онази ревност и желание, с които Давид някога молеше Всевишния:
“Господи, постави стража на устата ми, пази вратата на устните ми…” (Псалом 141:3)
Виждаме, че псалмопевецът говори за устните ни като за врата. Това е просветително знание, което иска да ни научи, че две духовни сили воюват помежду си и всяка от тях иска да използва тази врата.
На кого да предоставим езика си?
Ето въпросът, в отговорът на който се крият животът или смъртта.
Единствено Божието Слово е надежден и верен страж на устните ни. Единствено то се явява като непреодолима преграда за напъните на лукавия.
Едно от последните неща, които искам да знаете, е:
Какъв е Божият контрол върху закона на Словото в живота ни?
Ясно е, че Бог не може да стои като безучастен наблюдател от Небето, Който само си записва в тефтерчето тази или онази дума. Всяко нещо е под Божия контрол и за да се случи, значи е допуснато от Него. Ние трябва да разбираме закона на Словото много добре и да знаем, е чрез него се активира както Добро, така и Зло. Ако говорим необмислени и пошли думи срещу ближните и Бог, то натрупваме голямо осъждение, тъй като ставаме причина да се активира зло, което Бог не желае, но което законът продиктува и извиква в сила. Затова сега ще прочетем едни думи, с които Бог определя Сам Себе Си, за да бъдем бдителни и трезвени:
“Аз създавам светлината и творя тъмнината; правя мир, творя и зло! Аз, Господ съм, Който правя всичко това…” (Исайя 45:7)
Зло и тъмнина в сърцето на Бога няма, защото Бог е Любов, но човешките думи дават сила и власт на лукавия и той използва Божия закон за намеренията си. Затова се яви Исус Христос, за да съсипе делата на дявола, да спре достъпа му до този закон. А това ще стане, когато хората, вярвайки в Исус, принасят с устните си плодове на правда и Любов, мъдрост и благоразумие. Има случаи, записани в Библията, когато Бог, бидейки наскърбен и похулен от нечестието на Своя народ, е вдигал Милостта Си и тогава върху съдбата на израилтяните се е стоварвала силата, дадена на дявола чрез думите и възлиянията на идолопоклонниците. Така могат да се разбират и думите от псалома, в който се казва:
“Чу Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израиля, тъй, че напусна скинията в Сило, шатъра, който бе поставил между човеците, и предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка…” (Псалом 78:59-61)
Божията Слава и Сила – това са духовните закони, чрез които Отец ръководи и сплотява всичко, създадено от ръцете Му.
От цитата е видно, че Бог предава на пленение Славата Си и Силата Си в ръката на дявола. Защо го прави? – ще попита някой.
Отговорът е, че думите на израилтяните, като възлияния към дявола, толкова много са натежали и активирали закона на Словото, че всичкият голям кредит на Божията Милост се е изчерпал, за да дойдат върху идолопоклонниците последствията от думите им. Духовните закони са нещо твърде велико и ненарушимо, а ако за определено време не действат, то е, защото Господната Милост задържа тяхното изпълнение, което няма да е за добро върху човека.
От тези размишления вече сме разбрали откъде дяволът черпи силата си, за да воюва против нас. Знаейки този закон, нека бъдем дръзновени, защото колко повече ние – Божиите синове и дъщери – можем чрез Словото да победим дявола и нечестието му. Три са проявленията на този закон, които ни правят превъзходни в ползването му:
Първо: Нашите молитви към Отец в Името на Исус Христос и с водителството на Святия Дух.
Второ: Проповедите на Божиите пастори, както и всяко благовестие за Спасението чрез вяра в Исус.
Трето: Заповедите срещу дявола в Името на Исус и чрез огнените стихове на Словото Божие.
С всичко това ние ставаме “повече от победители” чрез Този, Който ни изкупи от света – Господ Исус Христос. Защото Той ни показа пътя към Съвършенството, като ни направи наследници на Своя Завет и ни даде Утешител, Който да пребъдва в сърцата ни, напоявайки ги със Словото на Истината. Сърцата ни са най-важната крепост, която Бог желае да изпълни с Духа Си. Тогава и думите на устата ни са съгласни с Неговата Воля, защото:
“…от онова, което препълва сърцето, говорят устата…” (Матея 12:34)
Ние нямаме друга повеля от Исус, освен да вярваме и да се покоряваме на Него. Нашият Спасител е Словото на Живия Бог, станало плът. Слово, което откриваме съвършено споено и единно в Библията. Днес Исус е на Небето, но тук, на земята, в този свят, Негова плът и Тяло сме ние – Църквата. Днес Словото на живия Бог сме ние! И чрез нашата вяра, покорство и докрай отворени сърца Исус ще победи целия свят и ще тържествува в Славата Си, а с Него и всички, които уповават на Истината. Затова и наставленията на Апостол Петър към нас – пак са същите:
“Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса…” (1 Петрово 4:11)
Само така ние ще победим Злото, което е дявол и Сатана!
Това е наша неотклонна длъжност пред Бог!
Аз лично вярвам, че промяната в християнина най-видимо започва да се усеща в неговите думи към ближните, а впоследствие – пълнотата на Христовата Любов, която е признак на пораснала вяра, покорство и смиряващо послушание пред Святия Дух.
Думите са отговори на сърдечното ни състояние и ние винаги можем добре да осъзнаваме, според това, което говорим, до каква степен сме подготвени за битката с духовните сили на нечестието. Нека поуката на Апостол Яков бъде знаме на настоящите разсъждения:
“Защото ние всички в много неща грешим, а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло…” (Яков 3:2)

Leave a Reply