ИСУС Е В ТЕБ – I ЧАСТ – IV ГЛАВА

ЧЕТВЪРТА БЕСЕДА: С ПРОСТЕНИ ГРЕХОВЕ

Когато Господ Исус ни прости греховете, то това не е просто словесна декларация и обещание. Бог действително извършва в нас нещо чудесно и тази беседа ще разкрие това малко по-обстойно. Грехът е тежък удар против нашата душа. Тя е, която съгрешава против Бога и ближните.
Но какво всъщност е човешката душа?
Трябва да си отговорим на този въпрос, защото притежаваме и дух, а духът и душата не са равнозначни понятия.
Нека се върнем в самото начало, когато бе сътворен човекът:
“И Господ Бог създаде човека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа…” (Битие 2:7)
В този акт на Сътворението различаваме три етапа. Двата – извършени непосредствено от Бога, а третият – от човека.
Първи етап: Бог създаде човека от пръст.
Втори етап: Бог вдъхна в ноздрите му жизнено дихание,
Трети етап: Човекът стана жива душа.
Третият етап принадлежи на човека. Той стана жива душа. Дейността на духа, който Бог вдъхна в ноздрите на човека, беше да животвори тялото му, да му дава дишане, да организира и ръководи всичките му вътрешности и процеси. Но освен като жизнено дихание, духът трябваше да се прояви и в съзнателната, личностната и свободно-волевата дейност.
Именно чрез тази втора дейност на духа се създаде живата душа!
Един по-лек пример, непосредствено от живота, би ни убедил напълно в тези съждения:
Току що роденото бебе има дух и тяло, а следователно и живот в себе си, но то все още няма съзнателното си проявление, тоест, не мисли и не разсъждава. С течение на времето – след една, две, три или пет години – ще се появят наченките на душата му, а по-късно и цялостно осъзната му самоличност.
Затова запомнете:
Душата е съзнателната дейност на духа, заповядана от Бога!
Нашият дух е като един тъкач, застанал пред стан със совалка. Той натрупва и запечатва в себе си нашите впечатления, познания и общуване с хората. Изобщо – цялото многообразие, което животът може да поднесе. От всичко това духът оформя личността ни. Ние изграждаме своите навици, възпитание, етика и морал, проявяваме своя темперамент и способност да общуваме. Всичко това се явява нашата душа. Божието Слово ни учи, че душата е дреха, облекло на духа, а за самия ни дух казва:
“Духът на човека е светило Господно, което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото…” (Притчи 20:27)
Духът ни се дава чист и съвършен от Бога. Той е частица от Него и Му принадлежи. В този земен живот, в тази заповядана организация между дух и материя, духът влиза в сериозни изпитания. И те не са толкова свързани с животворящата функция на духа, колкото със съзнателната. Когато плътта владее над духа чрез изкушенията, пожеланията и всяка страст и похот, то духът се осквернява и изнемощява. Обратно – когато духът покорява тялото и чрез ума го възпира от една или друга страст и съблазън, следствието на които е греховността, то той се усъвършенства и придобива качества, които Бог във вечността ще използва според Волята Си. От казаното дотук можем да направим извода, че:
Душата се явява като качествен измерител в борбата между духа и плътта! Тя е лакмусът, който показва наличието на Святост или грях!
От грехопадението насам човешката плът е смъртна и в нея живее грехът. Така тя държи в жестоки връзки духа и го прави роб, изпълняващ нейните желания и внушенията на дявола.
Бог, Който е видял всичко това, не ни е оставил роби на греха, но е положил Святия Си Дух във вярващите сърца, Който да поеме ударите на плътта, да ги омаломощи и да освободи духа от всички смъртни връзки. В историята на човешката цивилизация само двама пророци са вярвали в Бога и общували със Святия Му Дух така, щото да бъдат освободени от всички смъртни връзки. Следствието за тях е било нетленната слава и безсмъртие. Небето ги е приело със собствените им тела. Това са пророк Енох и пророк Илия. Но ние нека отново продължим с размишленията за душата. Вече казахме, че душата е дреха на духа. Ако духът ни се яви пред Бога с омърсена дреха, той няма да може да обитава в Божието присъствие и ще бъде отстранен. Ето защо, когато Божието Слово казва, че ще има съд за човешките души, трябва да знаем, че те ще се явят пред Вечния Съдия заедно с духа, който ги е утвърдил. Затова запомнете, че душата на човека е отчетът на човешкия дух пред критериите на Божията Святост.
Дрехата, с която се облича човешкият дух, е показател до каква степен този дух е владеел над тялото и е упражнявал контрол над мислите, емоциите и желанията на човека. Нашата личност е нещо изработено, произведено от духа ни и свързана с него. Ето и един лек пример:
Раждането на едно дете в някоя географска точка ще определи и неговия говор. То няма предварителна даденост да говори английски или китайски, испански или български. Но слушайки речта на околните, духът му ще изгради и съответната речева способност, за да може след време и то да изразява гласно мислите си съобразно на езиковата среда.
Когато ние повярваме в Исус, Святият Дух влиза в сърцата ни, очиства душата ни, променя нашето естество и го прави да живее в съгласие с Божията Воля. Това означава, че осквернената от грехове и престъпления душа вече е измита и очистена. Именно затова прощението на греховете беше заплатено с най-високата цена – Кръвта на Исус, пролята на Голготския Кръст.
Ако се опитаме да си представим душата, като аудиокасета, включена в записващия механизъм на нашия дух, то едва ли ще сме очаровани, когато един ден Бог Отец реши да прослуша съдържанието на живота ни…
Как бихме стояли в Святото Му присъствие? Как бихме слушали безумните и скверни думи на устата си, изречени против ближните, против Бога и Неговите Святи закони? Не са ли едно много важно предупреждение за нас думите на Исус:
“И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш…” (Матея 12:36-37)
Тези напътствия на Исус ясно и точно ни показват какви трябва да бъдем. Хора, които знаят какво говорят и правят думите си изпълнени със съдържание, което означава, че:
Зад всяка дума като свидетел стои благочестивият ни живот и плодовете на Святия Дух в сърцата ни!
Когато повярваме в Исус, Той изтрива стария запис на смъртта и беззаконието. Тогава Исус казва на всеки от нас:
“Ето, ти си роден отгоре! Днес започваш наново, започваш начисто! Дерзай, дете Мое!”
В този миг ние започваме нов живот. Плахо и неуверено в началото, дързостно в средата и победоносно в края на пътя си.
Няма нищо по-чудесно от това да знаем, че с прощението на греховете Бог безвъзвратно е изличил тъмнината от нас и старото ни естество си е отишло. Единственото, което е останало и дяволът хитро използва за целите си, са нашите спомени, тоест:
Плътският запис на нашия живот, останал като памет в мозъка ни!
Как да разбираме това?
Ето отговорът:
Бог е изтрил злото от душите ни, но не всичко, което сме вършили допреди да повярваме в Исус, е било зло. Например, когато сме се учили да четем и пишем или да проявяваме дарба и талант, морал и етика – това е добро и то е останало в нашата памет, за да го помним и използваме. С прощаването на греховете ни Бог не ни обрича на амнезия, (тоест, загуба на паметта) но Той премахва тежестта на греха, зависимостта ни от него, склонността ни да грешим.
И как бихме разбрали за благотворната промяна от Бога в нашата личност, ако нямаме за съпоставка онова, което вече няма власт?
Да се преборим с негативното от паметта и спомена от старото естество – това е личният ни кръст, който трябва да вдигнем и носим по пътя си, за да докажем на дело любовта си и благодарността си към Божия Син. Когато Святият Дух ни изпълни, спомените от старото естество нямат никаква сила и власт. Ние сме с простени грехове!

Leave a Reply