ИСУС Е В ТЕБ – I ЧАСТ – I ГЛАВА

ПЪРВА БЕСЕДА: НА КОГО ДА ОТВОРИМ ВРАТАТА?

Днес Исус ни вика. И няма човек, за когото Небесният Отец да не е приготвил покана. В настоящата беседа ще видим как Бог кани човека в Небесното Царство на Господ Исус Христос и защо мнозина не могат да приемат тази покана. Като начало нека знаем, че:
Бог е Любов и никога не е преставал да бъде Любов!
За тази най-изявена същност на нашия Творец Апостол Йоан каза:
“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот…” (Йоан 3:16)
“Бог толкова възлюби…” – каза Апостолът. Това е действие, в което нашият Творец е стигнал предела на Своята Съвършена Любов. Защото Синът Му слезе и се покори на Собственото Му творение и закони, за да остане вечно свързан с човешкия род.
Така постъпи Божият Син, но как трябваше да постъпят човеците, за да ползват от великия кредит на Неговата Милост?
За да разберем отговора на този въпрос е нужно да размишляваме върху първите думи, с които Бог се обърна към човек след грехопадението. Какво каза Той на един от синовете на Адам и Ева? Много важни са тези Господни думи. Нека ги прочетем:
“Защо си се разсърдил? И защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш…” (Битие 4:6-7)
Тук не можем да не усетим скръбта и болката на Божието Сърце. Бог вече е видял дявола близо до Каин. Прозрял е целия ужас и жестокост на греха. И воден от Своята Любов и Милост е предупредил Каин:
“Грехът лежи на вратата и към тебе се стреми…”
Пленен от завистта си към Авел, Каин може би се е прибрал в къщи и през час е поглеждал към входната врата в очакване на греха. Но всичко е продължавало да бъде мирно и тихо. Слънцето е светело, ветрецът е повявал, птиците са чуруликали. Накрая, решил, че грехът може и да не дойде, Каин е излязъл на полето. Но там, съзирайки брат си Авел, се е подал на моментна жестокост и отмъстителност, за да го убие. Ето така Каин смъртно съгреши пред своя Творец. Той не послуша Божия Глас и не овладя греха. Първият убиец в историята на човечеството не разбра духовното предупреждение на Господа.
“Защо не го разбра?” – ще попитат мнозина.
Отговорът намираме в думите на Исус:
“Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са. Но има някои от вас, които не вярват…” (Йоан 6:63-64)
Предупреждението на Бог към Каин беше духовно, животоспасяващо. Но Каин не се ползваше от духа си, а от плътското в себе си, избуяло като завист и отмъстителност. Затова той не разбра Божията заръка, но падна, съгреши и духовно изолира себе си от Бога. Записан в Божието Слово, този случай е предупреждение за всички, които се надяват на плътския си ум и с него се опитват да изследват Божиите думи.
Каин не вярваше в Бога и затова не разбра предупреждението!
Вярата, ако такава беше имал, щеше да го накара да се помоли на Бога за защита, понеже силният демон беше легнал на вратата на сърцето му. Волята беше тази, която трябваше да владее състоянието на вратата – заключена или отключена. Демонът притисна Каин и той му отвори. А вътре в сърцето бяха мислите и намеренията на Каин. Завистта направи да избледнеят всички мисли и се концентрира в едно единствено желание:
“Ще убия този самохвалец Авел! Мисли се за много праведен с приносите си! Сега ми е паднал в ръцете и ще го накарам, както коленичи в поклон пред Бога, така и пред мен да коленичи и да търси пощада за жалкия си живот…”
Ето това е грехът:
Отворена сърдечна врата за съжденията на лукавия, за всичките му нечестиви намерения и внушения!
Какво ни казва Исус за произхода на греха:
“Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули…” (Матея 15:19)
Още в началото на човешкия род Бог видя какви последици ще има грехът върху човешкото сърце, за да заяви векове по-късно чрез пророк Еремия:
“Сърцето е измамливо повече от всичко. И е страшно болно; кой може да го познае?” (Еремия 17:9)
Днес ние имаме отговора Кой може да го изцели и освободи – нашият Спасител, Божият Син Исус Христос. Защото, ако тогава дяволът като стръвен вълк притискаше сърдечната врата на Каин, днес Христос прогласява:
“Ето, стоя на вратата и хлопам…” (Откровение 3:20)
Да повярваш в Исус! Ето това е:
Отвори вратата на сърцето си с искрена молитва към Него и Той непременно ще влезе! Както непременно влиза слънчевата светлина, щом дръпнем плътните завеси, така и Исус, Който е духовното Слънце на човешкия род, ще осветли с лъчите на Святия Си Дух сърцата ни!
Бог желае да ни спаси и у Него няма лицеприятие. Той гледа на сърцата ни и иска да ги превърне в Свои обиталища. Пред мнозина човеци възниква въпросът:
“Достоен ли съм за Бога?”
И мнозина се улавят в капаните на сатанинските внушения:
“А бе то си има специални хора са тази работа! От грешник като мене нищо добро не може да излезе! Толкова много са греховете ни, че със сигурност Бог е отвратен от мен…”
Така ли мисли Бог за нас?
За всеки християнин, запознат с Евангелието, има няколко най-важни откъса от живота на Исус. Това са:
Раждането Му
Кръщението Му със Святия Дух
Пасхата Му с дванадесетте ученика
Страданията Му в Гетсиманската градина
Разпъването Му на Голготския кръст
Възкресението Му от мъртвите
Възнасянето Му при Бог Отец.
Споменавам тези най-важни жалони на Евангелието, защото един от тях Святият Дух е отредил да преживеем заедно с Исус. На пръв поглед звучи невероятно! Ние не можем да върнем времето назад, нито да се пренесем в епохата на земния Христов Живот. Но Бог ни е дал нещо по-чудесно, а именно:
Да се пренесем с вяра в духовния Христов Живот!
Божието Слово е категорично! То е подпечатано с Кръвта на Исус! То е послание от Триединния Бог до абсолютно всеки човек, без разлика на раса, пол, образование или социално положение. И който приеме Благата Вест, става участник в ползването на привилегиите, дадени от Бога. А сега стигаме до отговорите на въпросите:
Къде в Евангелието е отредено място за нас?
Какво лично трябва да преживеем с Исус?
Това е обещанието, дадено от Господ в “Откровението на Йоан”:
“Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене…” (Откровение 3:20)
Нека забележим, че става дума за вечеря с всеки човек, който отвори сърцето си на Спасителя. И тази вечеря не е обикновена и свързана с консумация на една или друга гозба. Тази вечеря е духовна! С нея ние превръщаме Евангелието в Живот за душите си.
Какво искам да кажа?
Именно това, че:
Когато Исус прогласи Новия Завет, Той събра учениците Си и вечеря с тях! Знаейки, че е наближил часът Му, Той разчупи безквасния хляб и каза:
“Вземете, яжте, това е Моето тяло…” (Марк 14:22)
После наля вино в чашата, благослови я и каза:
“Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина…” (Марк 14:24)
Днес Исус хлопа на вратите на нашите сърца и иска да вечеря с нас. Да отвориш на хлопането на Спасителя – това значи да бъдеш толкова достоен в Божиите очи, колкото достойни бяха и Апостолите, защото Исус вечеря с тях, но обещанието Му е да вечеря с всеки, който отвори сърцето си за Неговия Дух. Ето така Царят на царете иска да ни направи наследници на Своя Завет.
Нека протегнем духовните си чаши – слабите и грешни сърца, които Той ще очисти и напълни със Своята Кръв, дошла върху нас като велико и благодатно присъствие на Святия Дух. Нека с вяра станем части на Неговото Тяло – Църквата Христова. Нека смирени оставим Този, Който смири Себе Си до смърт на кръст, да измива нозете ни с Живата Вода на Святия Дух, за да ходим смело и уверено в стеснения път.
И Бог ще ни благослови!
Той ще бъде наша защита, наше знаме, наше Съвършено Всеоръжие!
Вярвам, всички сте разбрали, че в Божиите очи ние сме достойни и в сърцата ни не бива да съществуват никакво малодушие и страх, понеже в Духа на Благодатта Исус ни е дал всичко за нашето щастие и пълноценен живот. Нека приемем Божията покана и да вечеряме с Исус! Друга толкова изобилна и благодатна вечеря в живота си няма никога да имаме.
Да отвориш вратата, да вечеряш с Исус, да приемеш Святия Дух, да вървиш с Библията като с фенер в тъмнината и изпълнен с любов да помогнеш на всеки да бъде съпричастен в твоята свобода, радост и мир – това е Божията покана към теб!

Leave a Reply