ОБЛЕЧИ СВОЯТА МАНТИЯ! – VIII ГЛАВА

8. ЗАЩИТНИЦИТЕ И СТРАЖИТЕ НА ЦЪРКВАТА

(МАНТИИТЕ, КАТО ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ВОЛЯ НА ОТЕЦ, СИН И СВЯТИЯ ДУХ)

Времето неизбежно следва своя ход. Едни човеци измерват неговата продължителност с онова, което са извършили, а други – с това, което са пропуснали. Бог измерва времето единствено чрез онова, което говори Словото Му. Този свят няма вечно да продължава така. Исус идва много скоро. Но не само приближилото Пришествие трябва да вълнува сърцата и умовете ни, а един друг факт, едно предупреждение на Спасителя:
“Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?” [ (Лука 18:8)]
Не само вяра ще намери Исус, но също и много противни и зли неща. Ще намери идолопоклонство, култове, секти, гибелни ереси и политика. Всички те ще се бият в гърдите и ще казват:
“Не сме ли ние избраните? Не дойде ли Господ именно за нас? Не е ли нашата доктрина тесния път, за който Той говореше?”
За осъждение на Църквата ли трябва да е това завръщане на Исус? Или за Възкресение на мъртвите и за Грабване на останалите живи на земята християни?
Несъмнено – за второто! – ще потвърдите вие.
Точно така! Когато Исус дойде ще иска да намери на земята вяра, а не заблуда. Бог иска Църквата Си здрава и силна, без петно и бръчка. Но една друга личност иска тъкмо обратното. Духът на Антихрист повече от всякога атакува стените на Божия Храм.
Във времена на трудности и сериозни изпитания Бог винаги е изливал мощна Благодат чрез Духа Си, тъй щото верните Му служители да разбият всяка лъжа и отровна ерес, дошли към Църквата. Този път изпитанието пред вярващите е по-различно от тези в по-ранните периоди на Църквата. Причината отново е скрита в духовен закон, който ако трябва да обясня, би се предал така:
Колкото по-голямо става налягането в духовния свят, толкова по-трудни стават стъпалата към Небето!
Има една преса на времето, която твърдо и неумолимо притиска силите на ада. Белезите на Христовото Пришествие вече се реализират в пълна степен. Под тази преса на времето, подобно на ефекта от сгъстен въздух, князът на въздушната власт, извиква в сила най-смъртоносните ветрове и заблуди. Това показва, че на Църквата са необходими не само точните ориентири, но и онези верни стражи и защитници, които с Божий огън ще изпепелят духовните сили на нечестието. В тази последна тема на книгата ще разгледам последното движение на Святия Дух, свързано с подготовката на Църквата за грабването от Исус и защитата на вярващите от духа на Антихриста. Има една книга в Библията, която дава духовния коментар на тези последни времена. Ключът за разбирането и усвояването на този коментар ни дава Сам Господ Исус Христос. За времената преди Второто Си завръщане Той каза:
“А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото. Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо до вратата…” (Матея 24:32-33)
Наближава великото Божие лято, в което Исус ще прибере всички плодове на Своето учение и Небесна Благодат. По-важен за нас обаче е фактът, че Той е близо до вратата. “Близо до вратата” – ето ключът към разбирането на това, което ще разгледам, а именно – последното движение на Святия Дух, записано в Соломоновата Песен на песните. В тази книга са ни дадени двата паралела пред Църквата:
Първият: На покоряването пред Божия Глас и включване в битката против силите на ада.
Вторият: На отстъплението и религиозната сънливост
Нека започна разглеждането на първия паралел. Исус ни говори, че клоните на смоковницата омекват и развиват листа. Това показва, че скоро тази смоковница ще роди плодовете си, които Бог ще събере. Няма нищо по-печално и ужасно от онази съдба за Църквата, която внимателният поглед ще открие в Евангелието.
“И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен. И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала. А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога…” (Марк 11:20-22) 
“Имайте вяра в Бога, за да не ви сполети съдбата на тази смоковница!” – ето притчата, която Исус остави като предупреждение за Църквата. Да намери Своите Си Плодове на Смоковницата! – такова е желанието на Божия Син. Той иска, когато погледне към сърцата ни, да види там плодове, а не само едни листа, както беше с онази смоковница. А сега вижте Божия призив, сигналът на тръбата към онези, които Бог е предузнал да бъдат в предните редици на Църквата:
“Проговаря възлюбеният ми и казва ми: Стани любезна моя, прекрасна моя, и дойди; защото, ето, зимата се измина, и дъждът престана и отиде си; цветята се явяват по земята, и времето на птичето пеене пристигна, и гласът на гургулицата се чува по нашата земя; по смоковницата зреят първите й смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани любезна моя, прекрасна моя, та дойди. О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините, нека видя лицето ти и нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно. Хванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята, защото лозята ни цъфтят…” (Песен на песните 2:10-15) 
В този стих виждаме великите признаци на лятото. Явяват се цветя и птици, по смоковницата са узрели първите й смокини, и лозята цъфтят и издават благоухание. Това е времето на събудилата се Църква! Време, когато от Истинската Лоза, на Която Отец е Земеделец са пораснали млади пръчки и клонки, които цъфтят, за да бъдат според Апостолските думи:
“Защото пред Бога сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват. На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот…” (2 Коринтяни 2:15-16) 
Ето тази събудена Църква Христос вика в “пукнатините на скалата” и в “скришните места на стръмнините”. Това не е ходене на екскурзия, а настъпателна битка против Сатана. Защото кой се крие в пукнатините на Канарата? Кой максимално използва всички пукнатини, тоест, пропуски в познанието на Бога, за да запълва тези пукнатини със силата на своето лукавство? За коя личност в Словото Си Бог е казал:
“Измамила те е гордостта на твоето сърце, тебе, който живееш в цепнатините на канарите, тебе, чието жилище е на високо, който казваш в сърцето си: Кой ще ме свали на земята? Ако и да се издигнеш като орел и поставиш гнездото си между звездите, и оттам ще те сваля, казва Господ…” (Авдии 3-4) 
Днес е време, когато Сатана се издига като орел и дръзва да постави гнездото си между звездите. Време, когато предстои явлението на човека-Антихрист, за когото е казано:
“…човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи (както Бог) в Божия храм и представя себе и за Бог…” (2 Солунци 2:3-4) 
Нека отново припомня нещо от миналите теми. Ако в размишленията за Исус Навин разбрахме, че чрез смъртта на първородния си Сатана поставя основите на Ерихон, духовния символ на царството на Антихрист, и този първи син беше Юда Искариотски, когото Исус нарече “син на погибелта”, то виждаме, че за човека-Антихрист отново се говори, че е син на погибелта, но този път най-младият, чрез когото се поставят портите на ада. Ето тези порти, братя мои, са в скришните места на стръмнините. Те не се показват явно. Те стоят в пукнатините на Канарата, за да засмукват със сатанинския си вакуум всички, до които имат власт. Те са своеобразни шпиони на Луцифер и тайни съгледвачи на ада.. Именно разбиването и изобличаването на тяхната покварена дейност е задача пред нас. Бог няма да ни даде мантия, за да се оглеждаме в огледалото и да се радваме колко сме красиви и привлекателни. Защото днес Исус наблюдава коварството на стотиците секти, на процъфтяващото Ню-Ейдж движение, на окултната вълна, заливаща музикалната рок-индустрия, на всички, смъртоносни за човешкия дух учения.
Исус иска да види лицата ни и да чуе гласовете ни именно там, където е инкубаторът на смъртта и люпилнята на демони. “Хванете малките лисици, които погубват лозята!” – заповядва Бог. А кои са тези лисици? Не са ли те едни съвременни “Ироди”, готови да се противопоставят на благовестието и да поставят клопки пред евангелските служители? Как реагира Исус, когато фарисеи дойдоха и поискаха да Го сплашат с яростта на Ирод:
“Излез и иди си оттук, защото Ирод иска да те убие, и рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам…” (Лука 13:31-32) 
Такива лисици ще застават и пред нашите служения, но ние сме тези, които с Божията ревност трябва да вържем усилията им и да направим безплодни намеренията на дявола. Ето, всичко това, което разглеждам тук, е задача пред Църквата. И то не е една от многото задачи, а най-важната генерална задача, заповядана от Исус Христос. Прочетете какво казва псаломът:
“Видя се шествието Ти, Боже, шествието на моя Бог, на моя Цар за в светилището. Напред вървяха певците, подир тях свирещите с инструменти всред девици, биещи тъпанчета…” (Псалом 68:24-25) 
Ние трябва да се насърчим от този стих. В него се говори за шествието на вярващите към Небето. Виждате ли, че става дума за шествие, а не за битка? Шествието е на хора, които са повече от победители, докато битката е между воюващи. Каква е разликата? Разликата е тази, че едните вече са победили дявола и шестват в Славата на Исус Христос, докато другите все още са в духовно воюване. Едните са излезли на територията на възкресението, докато другите все още стоят само в съживление. А сега забележете, че напред вървят певците. В челото на тази тържествуваща църква са певците. Какво ще пеят те? Може би ще отговорите:
“Ами те ще пеят всякакви песни в прослава на Исус Христос! Това е хвалението към Бога!”
Хубав отговор, но не е достатъчен! Естествено е, че ние ще хвалим Бога, защото Той е велик и превъзвишен! Но Святият Дух ми откри тук едно друго виждане, Божието виждане. Защото тук става дума за особена песен. Песен, по велика от всички песни! Песен на песните! Да! Именно Соломоновата Песен на песните е най-великата и заключителна вълна на Святия Дух. Да бъдем от певците в шествието на Църквата – това значи да открием смисъла на служението си за Бога именно в “Песен на песните”.
Тогава ще вървим напред!
Ще бъдем в първите редици на победителите над Сатана!
“Стани и дойди!” – ето това е призивът на Исус към сърцата ни. Именно затова Той е близо до вратата на нашите сърца, за да ни дари с нова и непозната за нас сила – силата на Небесните мантии.
Нека да се спра и на втория паралел – отстъплението и религиозната сънливост. Този паралел е записан в пета глава от “Песен на песните”. Първият стих, върху който ще насоча вниманието ви, е една своеобразна изповед на отстъпващата църква:
“Аз спях, но сърцето ми беше будно; и, ето гласът на възлюбеният ми; той хлопна и казва: Отвори ми сестро моя, любезна моя…” (Песен на песните 5:2) 
Смущаващ, но истински е фактът на тази изповед. “Аз спях!” – говори тази църква. След толкова векове на религия и страх е съвсем естествено това спящо състояние. Църквата не се е вслушала в Христовите думи:
“Бдете прочее, (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата – вечерта, или в среднощ, или когато пеят петлите, или заранта) да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали…” (Марк 13:35-36)
Вечерта и нощта на религията, просъществували толкова векове, се оказаха сънотворни и приспивни. Идолите и каноните бяха премахнати, но на мода излязоха други хапчета за сън – човешките авторитети и култове, светските модели и принципи. След века на Протестантската Реформация Бог раздели Религия от Истина и онези, които тръгнаха в посока към Истината, се освободиха от религиозното тесногръдие на Православието и Римокатолицизма. Но това ли беше всичко, което трябваше да направят?
Не! Истинската Църква трябваше да следва Святия Дух и да улавя новите импулси на Неговото движение. В началото на тази книга, в главата “Мантия – какво значи това?” аз вече говорих, че пред Църквата има два етапа. Първият – на духовния Изход. Вторият – на духовния Преход. Във века на Протестантската Реформация Бог извърши духовен Изход за хората Си. Те напуснаха религиозния дух, така, както израилтяните напуснаха Египет, мястото на робството. Но днес движението на Святия Дух не е движение на духовен Изход, а на духовен Преход. Израил напусна Египет, но след Египет дойде Червеното море, след морето – река Йордан, след реката – крепостта Ерихон, и чак след Ерихон – обещаната земя. Ето защо днес в евангелските църкви Бог прокарва една разделителна линия. От едната страна са хората, излезли от Египет, но останали в пустинята. От другата страна – поколението на Исус Навин, което пресече река Йордан и събори крепостта Ерихон. Досега може и да не сте имали този духовен поглед, който да обуславя във вас подобно виждане, но не аз, а Святият Дух ви провокира да размишлявате над това.
Когато Израил излезе от Египет не стана ли така, че Фараон, побеснял още повече, тръгна с колесниците към Червеното море да гони Господния народ? Да, стана така!
Мина ли Фараон по същия път на Господния народ от Египет до Червеното море? Да, мина по същия път!
Е, разсъдете тогава! Ако в по-стари движения на Святия Дух се проповядваше Изхода, тоест, пътят от Египет до Червеното море, то това беше ли угодно на Бога! Да! Беше угодно!
Но днес Бог Изход ли насрочва или Преход? При Червеното ли море ще чуем Божията тръба или при пред стените на Ерихон?
Несъмнено – пред Ерихон!
Тогава тези, които все още остават в пустинята, няма ли да бъдат настигнати от войските на Фараон и дори да се смесят с тях и да бъдат погълнати от дявола? Да, ще бъдат!
Но Бог не желае това за нас! Бог желае всички да участват в Прехода на Църквата, в раждането на онова поколение, което ще се покланя на Отец в Дух и Истина и ще премахне сянката на душевната вяра и душевния живот. Ето затова е предупреждението от “Песен на песните”, където Бог е зарегистрирал и реакцията на отстъпващата църква, за да извадим поука от това. Нека продължа, за да видим какво още говори Исус на тази църква:
“Отвори ми сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; защото главата ми се напълни с роса, косите ми с нощни капки…” [ (Песен на песните 5:2)]
Ето я причината, поради която Исус иска Църквата да Му отвори. Вижте как я нарича Той – “гълъбице Моя, Съвършена Моя”. Това е Божият критерий за грабването. Бог вече гледа на онази Църква, която ще полети към Него, защото се е изпълнила с пълнотата на Христос и е пораснала по всичко в Помазаника. Но много църкви не искат да се стремят към Съвършенството. Те искат да си останат такива, каквито са.
Защо? Защото трудно могат да преглътнат стиха от “Евреи”, в който Апостол Павел насърчава:
“…нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учения за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд…” (Евреи 6:1-2) 
Някои просто следват отколешната традиция да си играят с поставяне на основи. Те нямат друго видение, освен видение за основи. Целият им живот преминава в поставяне на основи. Вие бихте ли се задоволили, ако имате чудесен проект за вила на морето, но майсторите и строителите, които сте извикали, са поставили само основата. Как ще реагирате, ако ви кажат:
“Това е положението! Вила няма да имаш, защото ние сме се научили да изграждаме само основата…”
Какво ще ни стопли основата, ако никога не преживеем радостта да влезем в построената къща? Какво Го топли Бог от това, че се поставят основи, когато никой не иска да строи над тях? Целият живот на такива строители преминава в проповядване на предмета на вярата. “Вяра, вяра, вяра…” – натякват те. Но чуйте и разберете, че Исус вече говори за Съвършенството, сиреч, за покрива на къщата, а не за някаква си основа. Не аз, но Бог сега ревнува в мен и казва на тези безполезни строители:
“Престанете да проповядвате предмета на вярата и започнете да утвърждавате предмета на Моята Любов. Достатъчно време светът ви е виждал, че сте вярващи! Нека сега ви види по нов начин! Нека ви види любящи! Престанете да се самовъзвеличавате с мъртвите дела на хуманизма! Престанете да ограничавате децата Ми, като ги учите, че растежът е следствие на ръкополагане и затова вие сте пораснали, а те са останали малки!
Аз мразя тази лъжа! Защото Моята Истина говори друго:
Ръкополагането е следствие от растежа! Ръкополагам Аз и няма да разменя Славата Си за човешки авторитети на надути пастири…”
Виждаме още в “Песен на песните”, че Исус е напълнил Главата Си с роса и Косите Си с нощни капки? Какво иска да ни каже тук Спасителят? Каква е тази роса и тези нощни капки? Несъмнено – това са онези, за които псаломът казва:
“В деня, когато събереш силата си, Твоите млади ще представят себе си доброволно; Твоите млади ще дойдат при Тебе като росата из утробата на зората…” (Псалом 110:3) 
Ето тези хора в Свята премяна, тези млади Христови войни, облекли Небесните мантии, ще се представят на Господ, за да получат заповедите и плановете за съсипването на лукавия. Искайки от църквата да Му отвори вратата, Исус желае тя да последва виденията на най-достойните Божии служители, които са като роса по главата Му.
Защо роса? Защото именно росата е предвестник на утрото, и Божиите избраници – предвестници на завръщането на Исус Христос!
Каква е обаче реакцията на отстъпилата църква:
“Но аз си рекох: Съблякох дрехата си, – как да я облека? Измих нозете си – как да ги окалям?” (Песен на песните 5:3) 
Когато човек ляга да спи или блудства, той съблича дрехите си. Така и тази църква е съблякла дрехата си, без да й пука какво предупреждава Исус в “Откровението”:
“Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да гледат срамотата му…” (Откровение 16:15) 
Но вижте следващото в опасенията на тази църква. Тя се страхува да не се окаля. За какво свидетелства това? Несъмнено за състоянието, наречено “собствена праведност” или “свръхдуховност” от които произлиза тщеславието. Ето затова е този отказ на църквата да отвори на Исус. Коментарът за нейното отстъпление става още по-ясен с думите на Божия Син за последните времена:
“Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее…” (Матея 24:12) 
Какво става когато охладнява Божията Любов? Естествено това, че се притъпява болката по изгубените души и желанието за саможертва. За сметка на това обилно растат плевелите на тщеславието и лицеприятието. Тези два плевела задушават едни от най-прекрасните стихове за изява на Божията Милост, Благост и Любов:
“Братя мои, ако някой от вас отпадне от истината, и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове…” (Яков 5:20)
Словото казва, че Бог ще покрие греховете ни и ще измие нозете ни, ако се изкаляме по стръмния път на неуморно подвизаване за Христос. Но мнозина ще ни кажат:
“Ние си измихме нозете, защо отново да ги каляме?”
Ами че те вече са ги окаляли, без дори да го осъзнават… Може ли в такава охладняла църква да гори Огънят на Духа? Може ли в нея изобщо да съществува ревност за Исус? Не! Безразличие и ревност са два крайни духовни антипода. На подобни църкви Бог ще отговори само с едно – с изобличение. В какво ще се състои това изобличение? Именно във факта, че свидетелствата за Божия ревност и помазание върху отворилите вратата на Исус ще бъдат толкова големи, че спящите душевници ще бъдат смутени:
“Възлюбеният ми провря ръката си през дупката на вратата; и сърцето ми се смути за него…” (Песен на песните 5:4) 
“Какво става?” – ще се питат мнозина теолози. “Може ли служение без Божията Сила да върши такива чудеса и знамения, такива изцеления и благословения?” – ще се чудят други.
Да! Те наистина ще бъдат смутени! Бог ще ги смути и изобличи!
Реакцията на спящата църква обаче ще бъде бавна и мъчителна. Инерцията и сънливостта на религията ще дърпа назад лидерите й:
“Аз станах да отворя на възлюбения си; и от ръцете ми капеше смирна и от пръстите плавка смирна върху дръжките на ключалката…” (Песен на песните 5:5) 
Смирната! Ето я другата причина за твърде огромното самочувствие на религиозните сънливци. Как да я разбираме? Именно така, че днес в много църкви се проповядва и издига култ към дарбите на Святия Дух за сметка на потъпканата Любов. “Научете си притчата от смоковницата…” – ни предупреждава Исус. Защо? Именно затова, за да не се намерим като дървета с листа, но без плодове. Защото Исус прокле онази смоковница не по причина, че имаше листа (които са преобраз на дарбите на Святия Дух, защото както едно дърво фотосинтезира и улавя светлината, за да я превърне в сила, така и чрез дарбите се улавя Светлината на Духа – б.а.) а защото нямаше Плодове. Така и днес много църкви са като разлистили се смоковници, които нямат никакви Плодове. Там ще ви приемат радушно защото говорите на езици, а не защото сте пълни с Божията Любов. И един ден всички те ще викат към Христос:
“Господи, Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме (дарбата пророкуване), не в Твоето ли име бесове изгонихме, (дарбата разпознаване на духове) и не в Твоето ли име направихме много велики дела? (дарбата за вършене на велики дела) Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие…” (Матея 7:22-23) 
“Смирната” в своя смисъл е масло или “харизма”, както звучи това на гръцки. В стиха от “Песен на песните” виждаме как отстъпилата църква е пълна със смирна, плуваща в смирна. В един миг тя става да отвори на Исус, но… Трагично е следствието на това “но”:
“Отворих на възлюбения си, но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл си бе…” (Песен на песните 5:6) 
Моля ви да запомните:
Исус Христос няма да застане зад служение, което не отвори вратата за изявата на Божиите помазаници и избраници! Божието Присъствие и Благодат няма да бъдат над онези, които се уповават на религия, догми, канони, гибелни ереси, бесовски учения, светско лицемерие, тщеславие, хуманизъм, както и на собствената си праведност!
Ще има един вик на отпадналата църква. Вик към Господа, на който Той вече няма да откликне:
“Извиках: Душата ми отслабваше, когато ми говореше! Потърсих Го, но не Го намерих; повиках Го, но не ми отговори…” (Песен на песните 5:6)
Но ще може ли тщеславната църква да разбере, че именно това е Божията Воля – да отслабне душата, да отпадне душевната вяра, защото тя е най-големият враг на истинското общение с Исус? И няма ли онези, които откажат да приемат Божието изобличение да преминат с нозете си в лагера на противника. Казвам “противник”, защото го казва Исус:
“Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, разпилява…” (Матея 12:30) 
А щом една такава църква се превръща в противник на Бога, то вижте и съдбата, която ще я сполети:
“Намериха ме стражарите, които обхождат града, биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми отнеха мантията…” (Песен на песните 5:7)
Ето в този стих ние вече виждаме кулминацията на тази книга. В него се говори за стражари и пазачи, като слуги на Всевишния Бог. Говори се за тези, които ще отнемат мантията на отстъпващата църква. Зная, че ще зададете въпроса:
“Защо трябва да се отнема мантията на отстъпилата църква?”
Отговорът е:
Защото онова, което по божествен принцип беше задача на цялата Църква, тоест, защитата на човешките души, тя презря и потъпка, отхвърли и намрази! Ето защо мантии Бог ще даде на предузнатите Си и избраните Си хора, които ще бъдат поставени от Него пазачи и стражари. Те ще обхождат Божия град и ще пазят стените му. Хора, които като Неемия, носейки оръжието си, ще въздигнат стените на Божията правда и Истина.
Но кой друг стих от Божието Слово ни говори за същото? Какво ни възвестява Божията ревност в “Книгата на пророк Исайя”:
“Защото както момък се жени за мома, така и Твоите люде ще се оженят за Тебе; и както младоженецът се радва на невястата, така и твоят Бог ще се зарадва на Тебе. На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, които никога няма да мълчат, ни денем, ни нощем. Вие, които припомняте на Господа, не замълчавайте и не Му давайте почивка, догдето не утвърди Ерусалим, и догдето не го направи похвален по земята…” (Исайя 62:5-7) 
Да се намерим като стражи и пазачи на Църквата! – ето великата надежда, която днес струи от Божието Слово, ето стимулът за нашите сърца, който ще ни подготви за превъзходството на Небесните мантии. Твърде много са лъжите, които днес атакуват стените на Църквата, за да ги оставим без възмездие. Днес е времето на най-великите мантии от Небето. Време, когато Бог въздава на дявола за всички заблуди и лъжи, с които връхлиташе Христовата Църква през цялата нейна история.
Въпреки всичките им усилия, портите на ада няма да надделеят над Църквата. Написването на тази книга под Божията Благодат е свидетелство за вас, че нашият Бог е Съвършена Закрила и който живее под Неговия Покрив, той ще пребъдва и под Неговата Сянка.
Не се страхувайте да заживеете един славен живот за Исус Христос, защото Той отдавна е наредил това за вас!
Приключвам с размишленията в тази книга. Тя не се роди никак лесно. И не поради някакви дяволски съпротивления, но поради ума ми, който трябваше да бъде преобразен от Святия Дух.
Преди години бях впечатлен от “Песен на песните”, от тези стражи и пазачи, които отнемат мантията на спящата църква.
“Защо, Господи Исусе?” – питах тогава.
“Ето защо!” – ми казва Бог днес, когато приключвам това пророческо съдържание.
По какво християнинът се отличава от останалите хора?
Вярвам, че на този въпрос, зададен в началото на книгата, вие вече сте получили едни по-добри отговори, а именно:
По надеждата и призванието да имаме превъзходен живот за нашия Небесен Отец! По радостта и удовлетворението, че сме извършили нещо ценно и вечно в очите на нашия Създател и Спасител!
Нека Бог промени умовете и сърцата ви с тази книга!
Нека Святият Дух ви подготви и облече с Небесна мантия!
Нека Славата на Исус и великото Му Дело се разрастват!
Бог да ви благослови!
Амин и Амин!

Leave a Reply