ОБЛЕЧИ СВОЯТА МАНТИЯ! – VII ГЛАВА

7. ЧИСТОТАТА НА ТИМОТЕЙ

(ДОБРАТА МАНТИЯ НА ДОБРИЯ ВОИН)

Няма друга личност в Новия Завет, която в такава пълна степен да е удовлетворявала Апостол Павел, както личността на Тимотей. Този младеж има с какво да ни вълнува, защото в неговата личност Исус иска да види всеки един от нас. В досегашните размишления аз се спрях на много неща, но едно все още не съм разгледал. Става дума за опазване на чистотата и силата на Небесната мантия.
Когато влезем в някой магазин и си купим нов костюм, то, съвсем естествено, ще изпитаме удовлетворение, защото щом го облечем, ще подобрим самочувствието си. Хората отдалеч ще бъдат впечатлени от дрехата ни и ще ни казват:
“Знаеш ли, тази дреха ти стои много добре! Много те отваря този приятен цвят и тази кройка. Изобщо – имаш добър вкус и правилен избор…”
Същото е с духовното израстване. Ходейки в Библията, ние непременно ще си харесаме някоя мантия. Но въпросът, свързан с тази тема, е не в избора ни, а в това – дали ще опазим мантията, която ни дава Бог.
В Библията нерядко се срещат и примери, когато хора, обличали се със Силата на Всевишния, са завършвали безславно или са извиквали против помазанието си духовен обвинител. Помислете само как един Самсон, благословен от Бога с невероятна сила, заплаща за лекомислието си с Далила твърде висока цена! Дори Гедеон, за когото говорих, в един миг не можа да устои на користолюбието, и, събирайки златните украшения на враговете си, реши да направи ефод, пред който впоследствие блудства целия Израил. И Словото категорично казва:
“…и той стана примка за Гедеона и дома му…” (Съдии 8:27) 
Не зная дали при четене на Библията имате критичния поглед на Божията Святост, но той ни е нужен, когато искаме да се облечем с мантия. Ако не сме самокритични, рискуваме да станем религиозни. А така ще пропуснем да видим много неща. Да видим дори как Йоан Кръстителят, който възвестява за Исус:
“Ето Божия Агнец, Който носи греха на света…” (Йоан 1:29) 
…в един по-късен момент праща учениците си с въпрос към Божия Син:
“Ти ли Си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме…” (Матея 11:13)
От тези и всички други примери, които бихме открили, извират поуки, с цел да ни направят мъдри и внимателни. Затова и Исус, говорейки за Йоан Кръстител, каза:
“Истина ви казвам: Между родените от жени не се е въздигнал по-голям от Йоан Кръстител; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него…” (Матея 11:11) 
Тези думи на Спасителя несъмнено искат да ни предупредят, че и най-малкият във вярата не бива да допуска съмнението, което прояви Йоан.
Започнах с тези примери, защото целта на тази тема е да ни научи как да пазим Святостта на мантията ни. Посланията, които Апостол Павел пише към Тимотей, са свързани с бащинската му грижа за духовното израстване на младия човек, когото нарича “истинското ми чадо във вярата”.
Аз съм сигурен, че в своите пътувания и благовестия Павел е говорил на хиляди хора. Сигурен съм, че огромни множества са се струпвали на проповедите му. Но колко от тези хора са станали истински? Бих отговорил – само онези, които, изпитвайки себе си в посланията към Тимотей, са се намерили Верни и достойни. Нека сега да разгледам най-важните фактори за чистотата и силата на Небесната мантия. Ето думите на Апостол Павел към Тимотей, които са обект на моите размишления:
“Това заръчване ти предавам чадо Тимотее, според пророчествата, които първо те посочиха, за да воюваш съобразно с тях доброто войнстване, имайки вяра и чиста съвест, която някои като отхвърлиха, отпаднаха от вярата…” (1 Тимотей 1:18-19)
Да отпаднем от вярата! – едва ли има нещо по-ужасно от това. Това не бива да идва в живота на никой християнин. От тази заръка на Апостола виждаме, че не само вярата, но и съвестта е значима за духовното ни развитие. Нещо повече – конфликтът със съвестта рикошира смъртоносно върху вярата. Затова нека знаем, че:
Съвестта е първият фактор за чистотата на Небесната мантия!
Винаги ли сме съгласни със съвестта си? Не пренебрегваме ли понякога гласа на съвестта, за да извършим нещо “на всяка цена”? Винаги ли мотивите ни в служба към Исус излизат от сърцето? Не става ли така, че амбицираният ни ум прави понякога по-дълги скокове, отколкото Бог иска и в един момент се оказваме някъде, на някое място, неподготвени за огъня на битката и атаките на противника?
Да! Точно това се случва! А състоянието, на което ставаме пленници, се нарича фанатизъм. Много хора не могат да намерят разделителната линия между вярата и фанатизма, но такава линия действително има и ако трябва да определя какво е фанатизмът, то прочетете долното изречение:
Вяра, която прави компромиси със съвестта или я презира, се нарича фанатизъм!
Апостол Павел говори на Тимотей за “доброто войнстване”. Той не би направил това определение, ако не съществуваше дяволски фалшификат на воюването, а именно – “зло войнстване”. Има един принцип, угоден на Небесния Отец, който трябва да спазваме, когато благовестяваме на човек за Исус Христос. Този принцип изглежда така:
Нашата вяра, надежда и любов в Христос да покоряват съвестта на човека! Да признават съвестта на човека! Да уважават съвестта на човека!
Знаете ли, че днес мнозина християни казват за невярващите:
“Тези невярващи са светски човеци! Какво общо да имаме ние със света! Светските човеци са чеда на лукавия, а ние сме чеда на Бога!”
Сигурно е така, както казват, но ние нека помислим върху думите на Исус:
“Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден. Писано е в пророците: “Всички ще бъдат научени от Бога”. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене…” (Йоан 6:44-45) 
Ние ли привличаме човека при Исус или Бог Отец? “Да, но ние му благовестяваме за Исус!” – ще кажете вие. Добре! Погледнато библейски ние жънем един житен клас, за да го приберем в житницата на Исус, нали? Но я да помислим! Този клас, който жънем, имаше ли скъпоценни зрънца, преди да бе пожънат? Естествено – имаше, защото иначе какво ще жънем? А ние ли направихме тези скъпоценни зрънца да пораснат и да станат готови за жетва? Размишлявахме ли под Божията Благодат над стиха, в който Исус казва на последователите Си:
“Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд…” (Йоан 4:38)
Тази Кръв, която Исус проля на Голготския Кръст, само над вярващите ли е пролята или върху целия свят? Исус греховете на вярващите ли носи или греха на целия свят? Бог дотолкова вярващите ли възлюби, че даде Своя Единороден Син или възлюби света? Не разбираме ли, че съвестта е Божият печат върху сърцата на всички хора по целия свят и ние нямаме никакво право да я презираме или отхвърляме? Но ако я презираме, то тогава се подвизаваме не в доброто, но в злото войнстване на вярата!
А сега прочетете как Бог вижда Своите военни мъже, войниците на Исус Христос:
“Влизат през прозорците като крадец…” (Йоил 2:9) 
Фанатизмът коригира този стих по свой, сатанински образец:
“Прегазват прозорците като булдозер!”
Има такива и те са мерзост в очите на Създателя и Спасителя. Тяхното “благовестие” звучи горе-долу така:
“Хей, човече! Ти не вярваш в Исус и си мъртъв, ясно ли ти е? С мъртъвци не искам да говоря! Продължавай да умираш, щом не искаш да се спасиш! Ей сега ще ти изброя колко много проклятия са записани за такива като тебе! Кой бе? Аз ли съм в секта? Аз ли… Какво ти разбира от истина главата на тебе? Ти си просто един грешен езичник! После ще си говорим, като те видя да се пържиш в ада…”
Такива “благовестители”, братя мои, са облечени не в мантия, а в мания за непогрешимост. Те не жънат скъпоценния клас за Господ, но го тъпчат с нозете си. Те са вдъхновени не от доброто, а от злото войнстване. Те не искат да покорят съвестта на човека, така че ако Исус стои и хлопа сърцето да отвори вратата, но по-скоро дразнят или плашат ума на човека. Отхвърляйки чистата съвест, гласа на сърцето си, те или са отпаднали от вярата или никога не са вярвали в Бога. За тази категория човеци Исус ни предупреждава, като казва:
“От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи…” (Матея 7:16)
Знаем ли какво са тръните? Знаем ли защо Исус ни предупреждава да не търсим в такива плод от Лозата? Именно защото, ако и да казват, че са вярващи, нямат плода на вярата. Тръните са растения, които, ако поискаме да прегърнем, ще се убодем до кръв. Това са хора, които не живеят и не проповядват Исус, а само и единствено заплашват с Него. Техните уста повтарят като развален грамофон само и единствено “горкото” и никой от тях не смее и не иска да каже:
“Блажени сте!”
А знаем ли какво са репеите? Това са плевели с плитки корени, които никога не са стигали до живите води на Духа, но затова пък задушават онези, които търсят дълбока почва. Нека запомним, че тръните и репеите на фанатизма са най-смъртоносните стрели на лукавия против Тялото Христово. За да се предпазим от тях и най-вече – да ги победим, е нужно да познаваме някои най-важни проявления на закона на вярата.
Едно от тези проявления гласи:
Сърцето на човека може да бъде осветено и докоснато само от думи и дела, родени от Божията Любов в сърцето на друг човек!
Съвестта се явява като един контролно-пропускателен пункт, който не допуска какви да е пътници в сърцето, но само пратеници от любовта на друго сърце. За клишетата на ума там просто няма достъп. Ние трябва да разтваряме сърцата с Исус, така, както едно нежно цвете отваря красивите си венчета, за да ги грее слънцето. Ако няма слънчева светлина и топлина, то просто не би ги отворило, би се свило и изсъхнало. Нека Божията Любов говори чрез устните ни, понеже само тя може да отвори сърцето за Истината. Знайте, че роденото от ума ще впечатли ума, но роденото от осветеното сърце може да покори другото сърце. Изобщо – движете се в критериите на Небесния Отец, защото един от тези критерии гласи:
Бог не иска вяра на всяка цена, но вяра, родена от Христовата Любов!
Нямаме ли тази Любов, ние няма да обърнем нито един човек към Бог, колкото и изкусно да сме подковани с цитати от Евангелието. Нямаме ли тази Любов, ще попаднем в територията на злото войнстване. А примерите за това войнстване не са от вчера. Инквизицията и кръстоносните походи са своеобразен връх на сатанинския фалшификат. Какво значи, че ще завземаме територии за Бога, след като цената за това ще са пожари, сеч и мъчения? Готов ли е Бог да приеме насилието и мъченията като начин да обърнем хората към Исус?
Това няма да е Исус!
Това ще е онзи, който винаги е искал да се крие зад Името Исус и оттам да убива и трови. Спомнете си, че Спасителя предупреди:
“…настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. И това ще сторят, защото не са познали нито Отца, нито Мене…” (Йоан 16:2-3) 
Погледнато от една страна – Християнството беше разпространено по целия свят, но от друга – Христовата вяра и Христовата Любов та все още се борят, за да бъдат разпространени. Защото в най-голяма степен през миналите векове не вярата, а фанатизмът завладяваше света, не Истината на Бог, но религията на дявола.
Слава на Живия Бог, че дойдоха освежителни времена и служения на хора като Мартин Лутер и Джон Уесли първи дадоха тласък за съживление в Църквата.
Нека премина нататък. Съветвайки Тимотей, Апостол Павел говори за следващото много важно условие, свързано с чистотата на мантията:
“А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай себе си в благочестие…” (1 Тимотей 4:7) 
В началото на темата аз ви споменах колко е добро обличането в нова дреха и как тази дреха влияе не само на нашето самочувствие и тонус, но и на отношението на околните към нас. Нека си представим, че вървейки по улицата с новите си дрехи не сме преценили, че минаваме край локва. В следващия момент автомобил с голяма скорост прегазва локвата и нейните пръски и кал полепват по нас. Ние вече не изглеждаме добре! Към ефекта на иначе хубавия ни костюм се е прибавил и ефектът на калните петна. И със сигурност (можем да го проверим на практика) хората около нас ще се впечатляват не толкова от костюма ни, колкото от калта по него. В такова състояние ние ще намерим общ език само с други като нас, които също са с дрехи, изцапани като нашите.
Така изглеждат всички, които са изгубили своето благочестие!
В своята дълбока същина мантията е живот за Исус, изпълнен със съвършено благочестие. Честта е едно от най-великите достойнства на личността. Но когато говорим за християнско благочестие вече визираме великото достойнство на Святия Дух, Който живее в сърцата ни. Бог държи на много неща, но особено много на Своето достойнство.
Един ден в Небето ще възпяваме това достойнство и тогава устните ни непрестанно ще повтарят:
“Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено…” (Откровение 4:11) 
Когато в живота си вършим дела, които издигат Славата на Исус Христос, които изпълват хората с почит към Небесния Отец, и когато отдадем силата си за утвърждаване на достойнството на Святия Дух, тогава се упражняваме в истинско благочестие.
Като неизменни противници на благочестието Апостол Павел посочва “скверните бабешки басни”. В основата си това са бесовски учения, отровно слово, което има за цел да разврати вярващото сърце и да намали авторитета на Библията. Павел нарича тези учения “бабешки” с цел да подчертае, че тяхната цел е да състарят духовно вярващите и така Невястата на Исус да има вече не само петна, но и бръчки. Същевременно Апостолът ги нарича “басни”, за да подчертае смехотворната им същност, на която могат да се хванат само лековерни и плътски християни. Има толкова много басни около Новия Завет, че тяхното изброяване ще отнеме много време и хартия. Тъжното е, че лукавият е намерил достатъчен брой слушатели, доволно количество “бабички”, на които и до днес се крепи Източно-православната църква и традиция. Прочутият сборник “Жития на светиите” съдържа в себе си такива версии и фантастични сюжети, такива скверни идолопоклонства, представяни висша богоугодност, щото не е никак чудно защо в продължение на векове нямаше мощни служения в Църквата. Бабешките басни бяха превърнали силата на проповедника в бабешка немощ. Не мантии, а елементарна духовна сила липсваше в онези, които приеха заблудите на религиозния дух в сърцата си. И всичко това се случи, защото, както пише Апостол Павел към Тимотей:
“…ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители (ах, тази теология) по своите си страсти, и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните…” (2 Тимотей 4:3-4) 
В този стих се говори не само за заблуда. Не! Крайната цел на басните е духовната смърт, загубата на вяра в Христос, защото:
“…вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово…” (Римляни 10:17)
Да слушаме басни, а не Христово Слово – това значи да поругаем благочестието си, да оскверним достойнството на Духа, Който Бог ни е дал като залог за Спасение, да влезем в дълбок конфликт с Божието Слово, което утвърждава духовния ни растеж. Изобщо, моля ви, проумейте, че мантията от Бога се осквернява безнадеждно и фатално тогава, когато станем роби на църковна традиция или всякакви човешки поучения.
Има още неща, нужни на нашата мантия, за да опазим нейната чистота. Насърчавайки Тимотей, Апостол Павел казва и това:
“А ти постоянствай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус…” (2 Тимотей 3:14-15) 
Този е стихът в посланията към Тимотей, от който разбираме, че Апостол Павел възприема и общува не с детето, но с порасналия Тимотей, направил скок в младежката духовна възраст, скок от пелените към мантиите на Всевишния. Главното в този скок са две неща:
Първото: Още в детската си духовна възраст Тимотей е направил основа за велико помазание от Бога. Той е знаел Свещеното Писание.
Второто: Постоянството, тоест, неизменното усърдие в живот за Бога, дава възможност за увереност при носенето на мантията.
Когато придобием правото да поискаме мантия от Небето, трябва да имаме дълбоко в нас убеждението, че ще я носим постоянно. Никаква досада или умора не бива да стават причина, за да заявим:
“Господи, вземи Си мантията! Писна ми вече! Много е тежка и твърде отговорна! Докога ще издържа така?”
Да, така е! Отговорността е едно от условията, чието спазване Бог ще изпита в нас, за да ни повери служение. Нима мантията на Давид му е тежала по-малко? Нима всички тези отговорности и предизвикателства, които той е имал като цар на Израил, са били нещо лесно и забавно?
Но, молейки Бога, Давид не каза:
“Господи, разжалвай ме най-сетне!”
Не! Едно друго нещо искаше той:
“Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене…” (Псалом 51:10) 
Постоянството показва, че ние гледаме сериозно на делото, което ни е поставил Бог, а така и Бог гледа сериозно на нас, тоест, вярва ни и знае, че каквато и заповед да ни постави, ние ще я изпълним според Неговото намерение. И най-после – само така влизаме в мъдрата Господна наредба: Не да се спасяваме, но да спасяваме! Казано по друг начин:
Ако сме се научили да плуваме, няма да се удавим. Но ако сме се научили много добре да плуваме, ще успеем да спасим и давещите се.
Ето такова е превъзходството на Небесната мантия!
И накрая нека ви покажа последното условие, което по дълбокото ми убеждение не просто ще опази мантията ви, но ще се яви като неин двигател, като движеща сила на Божията ревност върху мислите, думите и делата ви. Вижте стиха, в който Павел разкрива това условие на Тимотей:
“Съучаствай в страданията като добър войник Исус Христов…” (2 Тимотей 2:3) 
Няма по-активно действие на Христовата Любов от изпълнението на този стих. Да съучастваме в страданията на ближните, да ни боли от човешката болка, да не даваме покой на устните, докато някъде животът и щастието на човек зависят от нашите молитви – всичко това е Христова Любов. Нека, както ни съветва Апостол Йоан, да обичаме не на думи, но в дело и действителност. Защото някои се плашат от това. Някои не желаят да поемат чуждата болка върху себе си. Някои не са готови да бъдат болни вместо брата си, да бъдат ударени вместо него… Но моля ви да помислите – Кой е нашият пример? Когато Исус понесе болестите ни стана ли болен? Когато Исус понесе тежестите ни сгромоляса ли се от тях?
Не! Бог не може да бъде болен! Бог не може да отслабне!
Бог иска любовта ни към ближния да е по-силна от собственото ни спокойствие и благополучие. И тогава в нас идва Огънят, който хиляди води не могат да угасят, нито реките да го потопят. Запомнете най-важното в тази тема:
Ние няма да развием силата си, ако не се научим да вдигаме тежести! Ние няма да влезем в специалния план на Исус за живота ни, ако не сме способни да съпреживяваме и съучастваме в страданията на ближните ни! Помним ли онзи случай от Евангелието, когато съобщиха на Исус, че Лазар от три дни е мъртъв. Тогава Исус прекрасно знаеше в Себе Си, че може да го възкреси. Но Той плака. Защо плака? Защо не каза на роднините на Лазар:
“О кей, няма проблеми, какво сте се разциврили такива?”
Отговорът е, че Исус преживява страданието на Лазаровите сродници. Изпитвайте себе си дали сте във вярата! Защото ако сте във вярата, то и Исус е във вас! А Той не желае нищо друго толкова силно, колкото да обича, да обича, да обича… Бог няма да извърши нищо чрез нас, ако не види в сърцата ни болката и проблема на другия. Може би сме чували християни да казват:
“Няма ли в края на краищата болките и проблемите на другите да съсипят психиката ни? Нашите болки и проблеми малко ли са?”
О, приятели! Бог ще ви освободи от вашите болки и проблеми точно в мига, когато види в сърцата ви състрадание към чуждите болки. Самата, протичаща през сърцата ви Любов към ближните, ще освободи не само тях, но и вас от проблемите ви! Защото тя ще бъде Бог!
Моля ви да разберете това! Защото, ако ние се молим Бог да излее дъжд върху нивата на съседа ни, то при самото изливане на дъжда ще се напои и нашата нива. И тогава ще покрием много грехове и ще бъдем осветени. Дяволът губи силата си там, където се явяваме като съучастници в страданията на ближните. Силата на демоничното му въздействие се разпада, защото върху този човек е дошъл да въздейства Бог. Ето защо, ако имаме призвание от Исус и видение за Небесна мантия, то нека никога не забравяме този велик стих на Апостол Павел за съучастието. Той е проявление на духовния закон за скачените съдове. Ако имаме понятие от физика ще разберем за какво става дума. Този закон има три етапа, които ще ви покажа, за да се научите да ги упражнявате в живота си на вяра.
Първи етап: Бог ни призовава да бъдем съучастници в страданието на ближния. Нашите сърца са пълни с Божията Любов, докато сърцето на ближния ни е пълно с болки и проблеми. Ние сме съдове, който са пълни. Ближният ни – съд, който е празен.
Втори етап: Това е етапът, в който на дело показваме любовта си към ближния, тоест, чрез нас Бог докосва сърцето му и го отваря за Своята изцеляваща и благодатна Сила. В този момент започна изтичане от нашите сърца и изпълване на сърцето на ближния с благодат, изцеление, мир, хармония, съгласие, утеха и светлина.
Трети етап: Бог вече е реализирал духовно равновесие между нас и ближния ни, така, както при два скачени съда течността се разпределя по равно.
Нека не се страхуваме, че от нас ще изтече, за да се запълни празното. От това ние няма да станем празни, защото Източникът в нас е вечен. Той е неизчерпаем. Святият Дух, Който живее в сърцата ни, има едно най-интересно измерение, в което обича да се проявява. Той тече в сърцата на вярващите. Когато Исус разговаряше с една самарянка, Той и каза:
“Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода…” (Йоан 4:10) 
В забележката под този стих е отбелязано, че трябва да разбираме понятието “жива вода” и като “текуща”. За Святия Дух най-естественото проявление е да търси празните съдове, за да ги напълни. Както една чешма върши полезна работа, когато тече, така християнинът върши Божията Воля, когато Любовта му към ближните е действена и спасяваща. Но да държим затворени сърцата си, значи да се противим на същността на Духа, на Божията Воля, на Божието Слово. Затова нека запомним:
Законът на духовно скачените съдове е двигател на небесната мантия. Той е най-велико проявление на Христовата Любов! Да бъдем съучастници в страданието на ближните си! – това ще ни направи благословители и силни войници на Господ Исус Христос.
Ето, че приключвам и тази тема. Вярвам, че тя е била благословение за вас. Същевременно зная добре, че това е най-отговорната тема от моите размишления за мантиите. Затова се постарайте да разберете всичко, което Господ благоволи да ни даде тук чрез Святия Си Дух!
Бог да ви благослови! Амин и Амин!

Leave a Reply