ОБЛЕЧИ СВОЯТА МАНТИЯ! – VI ГЛАВА

6. ХОДАТАЙСТВОТО НА НЕЕМИЯ

(МАНТИЯТА КАТО ДУХОВНО ВЪЗКРЕСЕНИЕ)

С тази тема навлизам в още по-дълбоко познаване на Божията Воля, свързана с мантиите. Чудесно е, когато се стремим да получим мантия. Но истински превъзходно е да използваме мантията за пълното утвърждаване на Божиите планове. В Свещеното Писание има много образи на Божии хора, оставили своя пример като светъл лъч, който да бъде следван. Но имайки предвид духовните реалности, които днес ни заобикалят, Бог отвори очите ми за един Свой слуга, който имаше една от най-властните мантии в духовния свят – мантията на духовното възкресение. Този Божий слуга бе Неемия. Животът на този човек има с какво да ни вълнува, защото ситуацията, в която живеем, напълно напомня някогашното състояние на Израил. Тогава стените на Ерусалим бяха съборени. Хората бяха в плен на тежка депресия и никой не можеше дори да помисли, че би било възможно възстановяването на града и стените му.
Дяволът никога не е бил толкова успешен против църквите, колкото в това последно време. За неговата активност Исус предупреди, като каза:
“Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее…” (Матея 24:12) 
Не е ли много страшно това предупреждение? Какво значи любовта на мнозинството да охладнее? Кои са призвани да показват Божията Любов? Не са ли това вярващите? И как да разбираме това, че любовта на мнозина е охладняла? Именно като предупреждение, че на много места стените на Божия Храм са съборени и всред вярващите духат всякакви ветрове на дявола. Значи проблемът, който стои днес пред Църквата е този – има ли Църквата здрави стени? Защото здравата стена ще ни защити от всеки вятър, от всеки враг, от всяка коварна стрела. Но ако стените са съборени, то можем да очакваме на такова място не просто запустение, но пълно разрушение. Тогава лисици ще се разхождат по развалините, а ние ще се чудим как Божият Храм изгуби якостта си и целостта си.
Мислите ли, че Бог не вижда тази опасна тенденция всред хората Си? И няма ли Той да реагира адекватно на активността на дявола?
Тази тема ще ни разкрие именно Божия отговор спрямо усилията на тъмнината. Бог има нужда от нашите верни сърца и аз моля да проумеете това. Неслучайно Исус казваше, че ако някой иска да Го последва, то трябва да вдигне кръста си и да се отрече от себе си. Но да вдигнем кръста си – това не значи ли да поемем духовна отговорност за състоянието на църквата, която посещаваме, за духовното утвърждаване на братята и сестрите, с които общуваме? Не значи ли да ни боли, когато виждаме как Святото място на Бога се тъпче от светски ботуши? Ето в това отношение Неемия имаше не просто власт от Бога, но превъзходна мантия на духовно възкресение. Днес тщеславието на светския дух в църквите е направило така, щото мнозина се срамуват да признаят, че църквата им се нуждае от духовно Възкресение. Те заменят думата “Възкресение” с по-безобидната – съживление. Нека обаче ви кажа, че пътят на съживлението никога не може да бъде сравнен с пътя на Възкресението. Защо? Отговорът е:
Защото след съживлението при мнозина отново идва замъртвяване, докато при Възкресението Църквата отива да живее с Христос в небесни места! Христос не преживя съживление в гроба. Той възкръсна!
Възкресенската Сила на Святия Дух е не просто изпълване с Вечния Живот на Бога. Тя е стопроцентова гаранция, че ние никога повече няма духовно да умрем! Защото Исус казва:
“Моите овце слушат Гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми…” (Йоан 10:27-28) 
Ако Господ казва, че ни е дал Вечния Живот и никой от нас няма да загине, то как мнозина християни умират от задушаващата прегръдка на света? Получавали ли са те Вечния Живот? Вечният Живот затова е вечен, понеже никога не престава да пулсира в сърцата на Божиите поклонници. Какво е тогава това съживление, което така масово се експлоатира в проповедите и в поученията на мнозина? Отговорът се крие в това, че мнозина живеят с 50 % от Евангелието. Тяхната вяра стига само дотам, щото да последват Христос до Голготския кръст. Но когато трябва да разпънат помислите си и душите си в пълно себеотричане на Исус, те бягат от това призвание и остават като зрители пред Кръста. Какво се получава тогава с тях? Нищо повече от това, че Вечният Живот на Исус за тях е просто един мираж. Такива хора лесно биват поглъщани от света и дявола, понеже не са преживяли духовно Възкресение. Тогава се налага Бог да ги посещава със Свои служители, които отново да върнат Присъствието на Святия Дух в събранията им. Резултат – църквите преживяват съживление. Но кой от тях разбира, че:
Съживлението от Бога иде, за да ни даде сила, така щото да извървим пътя до духовното Възкресение!
Изобщо, моля ви да разграничим тези две понятия, за да разберем тази тема. Запомнете следващите две изречения:
Съживлението – това е Божието Присъствие в нас!
Възкресението – това е нашето присъствие в Бога!
Къде е разликата? Разликата е там, че в единия случай Бог слиза при нас, а в другия случай – ние отиваме при Бога. В единия случай ни докосва Божията Милост, а в другия случай ни съпътства Божията Слава. Защото за Съвършените служители на Бога е записано:
“Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към Твоя дом. Минаващи през долината на плача, те я преобръщат на място на извори; и есенният дъжд я покрива с благословения. Те отиват от сила в сила; всеки един от тях се явява пред Бога в Сион…” (Псалом 84:5-7) 
Какво значи да отиваме от сила в сила? Какво значи да се явим пред Бога в Сион? Това е просто духовната илюстрация на това да преживеем духовно Възкресение и да тръгнем по стъпките на Христос след Голгота.
Помислете върху думите на Апостол Павел:
“И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога…” (Колосяни 3:1) 
Виждаме ли как Христовият Апостол ни насърчава да ходим с Христос в Небесни места? Само че това ходене не става със съживление, а само и единствено след духовно възкресение. “Ако сте били възкресени…” – говори Павел. Само че мнозина просто не могат да се огледат в този стих, защото той е много висок. В него има такъв божествен критерий, които в много църкви дори е немислим. Затова вярващите в такива църкви с гордост четат друг стих, свързан този път със съживлението:
“И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на този свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството; между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чеда на гнева, както и другите. Бог обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа…” (Ефесяни 2:1-4) 
Няма нищо по-тъжно от това да се чете повърхностно Божието Слово. Защото този стих, който цитирах, наистина говори за съживлението, дошло чрез Божията Милост. Само че Павел продължава, за да покаже, че след Божията Милост следва Божията Воля. Това вече се открива в следващия стих от “Ефесяни”:
“…и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса…” (Ефесяни 2:6) 
Убеждавате ли се, че първо е съживлението, а след това – духовното Възкресение? Убеждавате ли се, че църкви, които отчаяно се нуждаят от съживление, колко по-малко ще са вкусвали от духовното Възкресение? Защото никога Възкресението не може да дойде преди съживлението.
Бог първо ни съживява и ни показва пътя към Голготския кръст. А когато ние извървим този път, Той извършва в нас и духовно възкресение.
Затова запомнете:
Съживлението идва там, където е имало смърт от дявола!
Възкресението идва там, където е имало смърт по Бога!
Давам ви тези основни библейски истини, за да разберете колко коренно различни са съживлението и Възкресението. Само така ще ни стане ясна мантията на Неемия. Ние трябва да превърнем съживлението от покрив в основа на Църквата. Защото мнозина ще бързат да ни кажат, че щом църквата им е преживяла съживление, то в отношенията с Бога всичко е наред. Да, но не е! Защо? Защото дяволът е много близо! Той ясно вижда кои са съживените и кои са духовно възкресените. Над последните той няма никаква власт, защото го спира Кръстът на Голгота. Зад Кръста той не може да припари, защото там се реализира неговото пълно съкрушаване и побеждаване. Докато тези, които са преживели съживление, но не го превръщат в трамплин към духовното Възкресение, твърде скоро попадат отново под прицела на дявола и след известно време се нуждаят от ново съживление. А след него трето, четвърто, пето. Запомнете и това, че:
Животът след съживлението струва повече от съживлението!
Не бъдете от онези харизматици, които са се специализирали да си колекционират различни движения на Святия Дух и след това да ги сравняват и преброяват колко съживления са преживели. Защото Църквата е призвана да търси Христос, а не Христос да търси Църквата!
Всяко съживление е било недвусмислено свидетелство, че Бог търси път към нас и ни вика при Себе Си. Но онези, които искат да видят Царя на царете във всичката Му Слава трябва да се приготвят да минат през онзи етап от пътя на Исус, който започна от Гетсимания, мина през разпъването на Голготския Кръст, стигна до пълна победа над силите на ада и намери Възкресението. Няма лесни формули за извървяването на този път, но затова пък има превъзходна мантия на един Божий служител, за когото ще ви говоря сега.
Когато чуем името на Неемия, ние свързваме това име с призванието на един Божий служител, които имаше ревността и Силата да възстанови стените на Божия град Ерусалим, като с личния си пример възвърна чистата вяра на Израил в Бога.
Първото, което искам да знаем за този човек, е това, че той имаше сърце за Бога. Сърце, което да улови всичките Божии мисли и Лични намерения. Сърце, което да застане пред Всевишния Бог и да изпроси Милостта Му. Ето какво чета за Неемия:
“В месец Халев, в дванадесетата година, когато бях в столицата Суса, един от братята ми Ананий, дойде в Юда, той и някои други; и попитах ги за избавените юдеи оцелели от плена, и за Ерусалим. И те ми рекоха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, са в голямо тегло и укор; и стената на Ерусалим е съборена, и портите му са изгорени с огън. А когато чух тия думи, седнах, та плаках и тъжех няколко дни; и постих и се молих пред Небесния Отец…” (Неемия 1:1-4)
Едно от нещата, които Бог ще даде на всеки Свой служител, желаещ мантията на Неемия, е ходатайствен дух. Бог има нужда от ходатаи. Днес Той се нуждае от тях повече от всякога. Да бъдем ходатаи е нещо повече от това да понесем нечий товар, болка или страдание. Когато аз молих Бог да ми разкрие Съвършената Си Воля за ходатаите, Той ми каза:
“Има нещо в Мен, против което Аз никога не мога да се обърна, колкото и справедливият Ми Съд и чувства да Ме ръководят във вземането на решения. И това е Сърцето Ми! Малцина са влизали в Сърцето Ми! Малцина са обръщали Сърцето Ми. Но онзи, който успее да влезе в него, става ходатай по Съвършената Ми Воля…”
Разбираме ли, че всяко нещо, което се случва на света, е заповядано от Бог. Той го е видял преди дявола. Осъждение или проклетия, запустение или изобличение – всичко това е заповядано от Всемогъщия. Има закони в духовния свят, които са ненарушими. Така, както нашата планета се върти винаги в една и съща посока и не е възможно да спрем въртенето й, така и онези, които живеят на нея, се въртят заедно с нея в заповяданата посока. Има обаче един начин да променим хода на събитията и обстоятелствата. И този начин е ходатайството. Какво представлява ходатайството? Нищо повече от това да застанем между Небето и земята и да просим Божията Милост. Казвам “между Небето и земята”, защото ако сме на земята, то просто ще се въртим заедно с нея в заповяданата посока и ще бъдем по-скоро свидетели и регистратори на събитията, отколкото техни режисьори. Неемия виждаше какво е състоянието на Ерусалим. Той усети в сърцето си мъката и скръбта на Бога и затова се извиси и застана в ходатайство за Израил. Това е първото качество на мантията на духовното възкресение.
Да бъдеш ходатай – това значи да умреш за себе си и да възкръснеш духовно за онези, които имат нужда от Бога!
Когато Бог погледне на сърцето на един ходатай, Той трябва да види там Себе Си. Неемия беше умрял за себе си. Той имаше прекрасна служба и беше на почит пред цар Артаксеркс. Но виждате ли, Неемия се отказа да се радва на собственото си благополучие. Той заплака пред Бог и постеше и се молеше за Божията Милост. От кого се беше вдъхновил Неемия? Кой го одързости, за да застане в пролома? Помним ли от Библията онзи миг, когато Бог реши да унищожи Израил, а Моисей да направи родоначалник на нов народ? Какви думи каза Бог на пророка Си? Нека ги прочета:
“Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са; сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ…” (Изход 32:9-10) 
Можеше ли Бог да лъже Моисей относно намеренията Си? Разбира се, че не! Бог беше готов да унищожи Израил и да Си създаде нов народ, както и заяви на пророка. Да но нещо Му пречеше! Нещо връзваше ръцете на Йеова. Нещо караше Бог да казва на Моисей: “Остави Ме!” И това беше ходатайството на Моисей. Моисей стоеше в пролома между Небето и земята, така щото ако Бог се прицелеше, за да удари и унищожи, щеше първо да убие Собствения си пророк. Някой може да смята, че Моисей в този случай преминаваше в някакъв бунт против Божията Воля, но по-скоро приемете Истината, че той стоеше в Сърцето на Всемогъщия. Той познаваше това Сърце. Той знаеше, че докато обича Израил с Неговата Любов и докато Му прощава с Неговата Милост то и народът ще бъде съхранен. Вижте колко е категоричен псаломът:
“Затова Той каза, че ще ги изтреби; само че избраният Му Моисей застана пред Него в пролома, за да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби…” (Псалом 106:23) 
Днес повечето от нас предпочитат другата крайност – да ускорят изпълнението на Божия Гняв, вместо да го задържат. Те не познават Сърцето на Бога. Те просто са на земята и се въртят заедно с нея. Но нека сега отново се върна на Неемия. Този Божий мъж имаше не просто ходатайствен дух. Той знаеше какво да иска от Бога. Не можем просто да кажем на Бог да извърши нещо, ако самите ние не сме разбрали къде и какъв е проблемът. Така просто няма да платим нужната цена за Божията намеса. Нека сега да видим върху кои Божии думи Неемия възбуждаше ревността на Всевишния:
“Спомни си, моля Ти се, словото, което си заповядал на слугата Си Моисея, като си рекъл: Ако престъпите, Аз ще ви разпръсна между племената; но ако се обърнете към Мене, и пазите заповедите Ми и ги вършите, то даже ако има от вас изхвърлени до краищата на небесата, и оттам ще ги събера, и ще ги доведа на мястото, което избрах, за да настаня там Името Си…” (Неемия 1:8-9) 
Забележете, че Бог би възвърнал при Себе Си дори ония, които са изхвърлени до “краищата на небесата”. Тук някой много би се смутил и дори би се опитал да прави забележка, че е по-правилно да се каже “до краищата на земята”, но такъв само още веднъж ще докаже, че не познава Божието Слово. Защото “краищата на небесата”, за които Неемия споменава в молитвата си, са не нещо друго, но властта на религиозния дух, властта на началствата и властите на нечестието в небесните места. Никога Божият народ не е имал по-жесток противник от религиозния дух на дявола. И никога не е имало по-голяма депресия върху Божиите люде от депресията на религията и укора на съборения Храм на Истината. Ето в това отношение ходатайството се проявява не просто като застъпничество, но като вик към Бога.
Вик за духовно възкресение!
Вик за освобождение на пленниците по краищата на небесата!
Искам да знаете, че там, където са съборени стените на Божия Храм, непременно е дошла властта на религиозния дух. Но Слава на Бога, защото Той е силен да освободи и събере при Себе Си дори онези, които са пленници на религиозно-демоничната власт. А сега нека да обърнем тези думи в контекста на днешните духовни реалности и ще се убедим, че мантията на Неемия е не просто добра препоръка, но изискване от Бога, без което никоя нация няма да преживее Божиите благословения и последното изливане на Духа. Мнозина няма изобщо да си правят труда да облекат мантията на Неемия. Те са свикнали и така. Голяма работа, че религиозният дух е превзел дори и държавата, след като всяко дело на държавниците се подпечатва и от поднебесните сили на Злото. Но виждате ли, Неемия имаше едно по-дълбоко виждане и призвание. Той искаше духовно възкресение не просто за Божия Храм, но за народа си. А за такова виждане и призвание човек наистина трябва да се отрече от личния комфорт и духовно безразличие. Няма нищо по-страшно от църква, в която вярващите са се превърнали в самодоволни консуматори на светско тщеславие. Такива хора никога няма да получат духовните качества на Неемия. А в него наистина заблестява едно качество, едно призвание, което може да бъде разбрано само, ако сме движени от Святия Дух. Вижте какви думи заявява Неемия за себе си:
“…(Защото аз бях виночерпец на царя)…” (Неемия 1:11) 
Някой би помислил, че Неемия просто хвали службата си пред цар Артаксеркс. Ами толкова му е вярата, толкова е и разбирането му. Изобщо разберете, че вярата отговаря на нашето потапяне в дълбочините на Бога. Защото, ако и Неемия да имаше земна служба, сърцето му изобщо не беше в тази служба. А цялата книга “Неемия” разкрива не земната кариера на някакъв израилтянин, но духовното израстване на Божий служител. Ето защо нека се откажем от впечатленията, които плътският ум бърза да наложи в сърцата ни и да видим духовното в изповедта на Неемия. А то е такова, че Неемия наистина беше виночерпец на Царя.
Това е второто качество на мантията на духовното възкресение:
Духовният възкресител винаги е виночерпец на Царя!
Нека разкрия това пред вас. В дълбокия си духовен смисъл виното отговаря на учение, което променя сърцата и ги прави съгласни с неговия прицел. Бог винаги е копнеел да Свои виночерпци. Бог е жаден за виното, което е положил в сърцата ни. Но колко от нас са способни да задоволят Божията жажда? Колко от нас са способни да принасят плод на искрени устни към Бога, като най-висша изява на Неговия Свят Дух в сърцата ни? Изобщо, когато Библията ни говори на много места за вино и масло, мед и жито, не си представяйте, че Божието изобилие е най-вече един пълен супермаркет с храна за плътския стомах. Защото зад тези думи се крият духовни символи, показващи различни проявления на Божията Благодат. Нека ви убедя в това с поглед към един Божий слуга, над когото беше надвиснала духовната смърт. Това бе праведният Йов. Ето каква изповед направи той в един момент:
“Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака…” (Йов 17:1) 
Когато чезне духът и дните гаснат, то значи, че има проблем. И този проблем е във връзката със Святия Дух. Йов имаше този проблем, защото бе духовно изнемощял от изпитанието, наложено му от Всевишния. Но верен беше Бог, Който заедно с изпитанието даде и изходен път. И за изявата на този път Бог изпрати служителя Си Елиу. Елиу беше в пълния смисъл на думата духовен възкресител. Думите му показват, че той беше виночерпец на Царя:
“Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска. Ето коремът ми е като вино неотворено. Близо е да се разпукне като нови мехове. Ще проговоря, за да ми стане леко; ще отворя устните си и ще отговоря…” (Йов 32:18-20) 
Когато Святият Дух ни изпълни и притиска, то тогава Божието вино е дълбоко в духа ни. Именно тогава Бог очаква да бъдем Негови виночерпци.
Разбираме ли колко е важна обратната връзка с Бога? Разбираме ли, че Неговата Благодат търси изява в устните ни? Какво друго да е една ходатайствена молитва, освен изливане на чашите на нашите сърца пред Бога? Няма по-голяма наслада за Бога от тази – отново да приеме в Сърцето Си това, което Той е излял към нас. Да задоволим Божията жажда – това значи да се намерим в най-съвършеното очакване на Царя на царете. Защото, обръщайки се към Апостолите Си по време на Пасхата, Исус наля вино в чашата и каза:
“Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство…” (Марк 14:25) 
Исус обеща, че отново ще пие от Плода на Лозата, но този път Плодът ще бъде нов, тоест, виното няма да е просто вино, но съвършена изява на Учението на Христос в сърцата ни!
Днес Исус е в Небето, но Той копнее да пие Своето Си вино. И кои ще са онези, които ще отговорят на Христовата жажда? Няма ли това да са Съвършените служители, онези, които са сложили върху духа си мантията на Неемия, за да бъдат виночерпци на Царя?
Искам добре да разбирате, че основната причина Бог да отговори на очакването на Неемия бе тази, че от сърцето на този Божий служител към Небето започна да изтича Божията Любов и състрадание. Вижте как се молеше Неемия:
“Моля Ти се, Господи, да бъде ухото Ти внимателно към молитвата на слугата Ти, и към молитвите на слугите Ти, които обичат да се боят от Името Ти, и направи да благоуспее, моля Ти се, слугата Ти днес…” (Неемия 1:11) 
Всички ние бихме искали Бог да внимава, когато Му говорим. Да остави всичките Си дела и ангажименти и да приклони ухото Си към молитвата ни. Но колко от нас разбират, че Бог никога не може да слуша нищо друго, освен Собствения Си Глас! Никой друг глас не достига при Бога, освен Неговият Собствен. Какво означава това ли? Ето какво:
Апостол Павел говори за ролята на Святия Дух при нашето общение с Небесния Отец, като казва:
“Така също и Духът ни помага в нашата немощ; понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания…”  (Римляни 8:26) 
Виждате ли как Словото категорично казва, че не знаем как да се молим? Защо не знаем?
Просто защото молитвата трябва да е Съвършено отражение на духовното ни състояние, на духовното ни очакване и вяра.
А можем ли да ги видим всички тези неща вътре в нас?
Нека отново Елиу да покаже причината за нашата невъзможност да се молим:
“Научи ни що да Му кажем, защото поради невежество (тъмнината) ние не можем да наредим думите си. Ще Му се извести ли, че желая да говоря, като зная, че ако продума човек непременно ще бъде погълнат…” (Йов 37:19-20) 
Какво тогава да направим, за да не бъдем погълнати? Ето какво – да бъдем виночерпци на Царя, тоест, от устните ни да излизат само плодовете на Неговия Дух. Така продължава и Апостол Павел в “Римляни”:
“…а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайства за светиите по Божията воля…” (Римляни 8:27) 
Неслучайно разгръщам толкова нашироко тази тема. Понеже мантията на Неемия е изтъкана именно от ходатайствен дух и Сила. Не съумеем ли да разберем, че Бог Святи Дух е вдъхновител на Съвършената молитва, ние няма и да бъдем утвърдени като ходатаи на Божия народ.
Нека да продължа отново с Неемия. Той беше не само ходатай на Бога, но и велик стратег. Нужна е стратегия, тоест, правилно разполагане на приоритетите във времето. Когато стената на Божия Храм е съборена, то трябва да оставим всичко друго и да мислим единствено за възстановяване на тази стена. За съжаление много пастори нямат виждането на Неемия, за да го употребят във възстановяването на стената. Когато църквата ни е с паднали стени и вярващите са деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, то трябва сериозно да се замислим не върху последствията, а върху причинителят на това зло. Исус ни остави Словото Си с една повеля:
“Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар…” (Марк 16:15) 
Така мнозина решават, че това е най-важната работа за Бог и почват да я вършат. Образно казано, започват да сеят Словото. И тогава Божият Храм се пълни с новоповярвали души. Но кажете ми – какво ще стане с тези души, когато ги лъхнат ветровете, поради падналите стени? Ще ги ползва ли благовестието? Какво значи да събираме житото в житницата на Исус, когато сме пропуснали да забележим, че от много дупки влизат едри плъхове, които просто пояждат това жито? Кого заблуждаваме така? Бог не е готов да приеме каквото и да е благовестие за Сина Му, когато спасената душа се превръща в мишена за религиозния дух на дявола.
Нека сега думите на Неемия да дадат духовно изтрезняване на онези, които са отговорни за стените на Божия Храм:
“Още и залягах върху работата на тая стена, и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тая работа…” (Неемия 5:16) 
Няма нищо по-прекрасно от това да изпълним притчата на Исус и да открием имането, скрито в нивата, а след това в радостта си да отидем и да купим оная нива. Но когато стената е съборена, нивата няма да ни свърши никаква работа. Защото, без съмнение, ние ще искаме да сеем Словото на Христос на тази нива, но няма да забележим, че след всяко наше сеене ще има набези на хищни птици, които ще изкълвават всичко, което сме посели.
Затова ви моля! Бъдете като Неемия! Съберете всички Божии слуги, за да се въздигнат стените на Божия Храм. Защото възстановяването е трудно и изисква огромни усилия. Понеже Неемия, когато тръгна да възстановява Ерусалим, възбуди гнева на мнозина. И враговете на Израил си рекоха:
“Няма да усетят, нито да видят, докле дойдем всред тях, та ги избием и спрем работата…” (Неемия 4:11) 
Дяволът днес бърза да внедри свои слуги в църквите, така че, ако някой тръгне да съгражда денем, те да рушат нощем. Защото когато Божий служител усилно проповядва с Божието помазание и за момент стената тръгва да се изгражда, веднага след него амвонът се превзема от светската теология и човешки брътвежи, които събарят…
Това не е някаква моя илюзия! Бог е видял това и ми го дава за вас. Докъде мислите, че ще стигат нещата, когато денем се съгражда, а нощем се събаря? Отговорът е: До никъде! Ето защо някога Бог даде на Неемия вярната стратегия. В какво се състоеше тя? Ето в какво:
Неемия събра абсолютно всичките израилтяни на стената. Нямаше семейство, което да не участва във възстановяването на Ерусалим. И ето тук стратегията, която Бог даде на Неемия, заблестява с неповторима убедителност. Хората не просто градяха стената, но едновременно с това държаха и оръжията си.
“Всеки един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието; и всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше…” (Неемия 4:17-18) 
Не можем просто да възстановим стените на Божия Храм, като си мислим, че случаят ще ни предостави нужното благовремие и спокойствие за работата. Защото дяволът не спи. Той не се респектира от строителство. Той се респектира само и единствено от Меча на Божието Слово. Ето защо, за истинските строители и възстановители на Божия Храм Апостол Павел остави думи на Съвършена готовност. Думи, които в най-голяма степен ще утвърдят хора с мантията на Неемия. Ето какво ни писа този превъзходен Апостол в “Ефесяни”:
“Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия; вземете също за шлем спасението и меча на духа, който е Божието Слово; молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това неуморно постоянство и моление за всичките светии…” (Ефесяни 6:14-18) 
Изпълнявайки тези Апостолски думи, ние в Дух и дело ще разберем колко е отговорно възстановяването на духовния Ерусалим, на който сме призвани да бъдем граждани. Защото този духовен Ерусалим, за който говоря, вече веднъж е построен от Бог в Неговите величествени владения.
Но Божията Воля за нас е тази:
Да построим този Град на земята, да свалим Светлината на този Град на земята!
Ако не успеем да направим това, то за каква вяра в Исус можем да говорим? Вярата е упование и следване на Евангелието. А Евангелието казва за всеки от нас поотделно:
“Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие…”  (Матея 5:14) 
Ето този град Исус иска да съградим на земята. Защото само тогава можем да бъдем Светлина на света. Дяволът винаги се е страхувал най-много от Светлината на Небесния Ерусалим. Той никога не е искал на земята да има свидетели на този Град, а колко повече – някой да дръзне да го съгради. Но именно за това днес в Духа стои мантията на Неемия. Мантията на духовното Възкресение. Мантията, която ще накара всички вярващи да бъдат едно Тяло, съвършено съединени в един ум и в една мисъл. Представете си би ли се възстановила стената на Ерусалим, ако Неемия не беше съвършено съединил Израил в един ум и в една мисъл? Нямаше ли тогава всеки да търси своето си, а никой онова, което е Божие.
Знайте, че облеклият се с мантията на Неемия не може сам да възстанови стената. Около него трябва да се съберат всички, взели както щита на вярата, така и оръжията за духовно воюване. Защото на Бог днес са Му нужни строители и пазачи на Ерусалимските стени. Очакването на Святия Дух е да се намерим в два чудесни стиха от “Книгата на пророк Исайя”, защото не буквата, а Самият Бог стои там, за да ни зареди със Своята ходатайствена Сила. Ето първият стих, който разкрива какво ще направят родените от Исус:
“И родените от Тебе ще съградят отдавна запустелите места; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат Поправител на развалини, Възобновител на места за население…” (Исайя 58:12)
Когато Неемия започна своето ходатайство пред Бога за Ерусалим, то градът бе в развалини, запустял, и стените му изгорени с огън. Но същият този Неемия беше роден от Бога. Той възстанови основите на града и поправи развалините. Разбираме ли сега защо е толкова важна мантията на Неемия? Отговорът е, че Бог не желае да гледа църкви-развалини и църкви-пустини. Защото Той е верен на Словото Си, което казва:
“На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, които никога няма да мълчат, ни денем, ни нощем. Вие, които припомняте на Господа, не замълчавайте и не Му давайте почивка, догдето не утвърди Ерусалим и догдето не го направи похвален по земята…” (Исайя 62:6-7)
Готови ли сме да бъдем стражи на Божия град? Готови ли сме да възвърнем в Божия Храм преклонението и чистотата? Готови ли сме да възстановим стените на Правдата и Святостта? Готови ли сме да платим цената, за да започне Църквата да ходи не в съживление, но в духовно Възкресение?
Мантията на Неемия е отговорът за тази готовност!
С тази мантия ще се намерим като ходатаи!
С тази мантия ще се намерим като виночерпци на Исус!
С тази мантия ще се намерим като духовни стратези!
С тази мантия ще се намерим като поправители на развалините!
С тази мантия ще се намерим пълни с копнежа на Исус Христос!
Защото името на Неемия ще рече “утешаващ”. А истинските утешители винаги са били вдъхновявани от Утешителя, Който е Духът на Истината.
Нека Бог ви утвърди в истините на тази тема! Амин и Амин!

Leave a Reply