ОБЛЕЧИ СВОЯТА МАНТИЯ! – V ГЛАВА

5. ПРИЦЕЛЪТ НА ЕЛИСЕЙ

(ПОСТОЯНСТВОТО НА ДЪРЗОСТТА)

Избирам личността на този най-велик мъж, като връх на тематичните разсъждения за усвояване на мантия. В живота на Елисей имаше нещо особено провокиращо. Това беше неговата Дързост.
Нека сега да ви покажа какво стори Бог, за да събуди тази Дързост у него. По онова време Божий пророк над Израил беше тесвиецът Илия. Един ден Всевишният му постави важни задачи, като му каза:
“Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск, и когато пристигнеш помажи Азаила за цар над Сирия; а Ииуя Намесиевия син помажи за цар над Израиля; и Елисея Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо тебе…” (3 Царе 19:15-16) 
Пророкът изпълни точно Господните думи и намери Божия избраник. В Библията е отбелязано, че Елисей бе необикновено трудолюбив и упорит човек, “който ореше с дванадесет двойки волове пред себе си; и сам той бе с дванадесетата…” (3 Царе 19:19) Този човек беше направил впечатление на Господ с усърдието, което проявяваше в работата си. Ето защо първото нещо, което трябва да притежаваме, за да бъдем забелязани от Исус, е усърдието. Илия не откри Елисей в кръчмата, но на полето, впрегнал дори себе си, за да обработва земята. Искам да разсъждаваме върху това, за да разберем върху какво трябва да сме усърдни, за да бъдем забелязани от Исус. Някои проявяват усърдие, докато строят вилата си, други – докато ремонтират автомобила си, трети – докато завършат образованието си. Толкова много усърдия има и нито едно не е без полза. Но ето, че за Елисей се казва, че бе открит на полето, където обработваше земята си.
Днес всеки християнин има духовно поле, което трябва да обработва, за да пожъне своевременно плодовете на своя труд. Това духовно поле е Евангелието! Спомнете си притчата на Исус за имането, скрито в нивата, което, като го открие човек, скрива го и отива в радостта си да продаде всичко, що има, за да купи оная нива. Елисей не разчиташе само на воловете си, но и той самият се бе впрегнал с тях, за да бъде трудът му още по-успешен.
Какво искам да провокирам у вас, наблягайки на този факт?
Вярвам, че ще го проумеете. За някои обработването на полето има само една трактовка:
“Библията не е за всеки! Има пастори, нека я четат! На мен ми стига да отида на църква и да ги послушам! Защо трябва да си напрягам ума за нещо, което и без това ще ми каже пасторът?”
Елисей можеше да постъпи по този калъп. Защо трябваше да се впряга заедно с вола, щом като волът и сам можеше да изоре? Не! Подобни мисли нямаше в сърцето на Елисей. И затова Бог го забеляза, защото очите Му видяха човек, достоен за Словото Му:
“Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора…” (Притчи 22:29) 
Елисей щеше да стои пред царе, а не пред неизвестни хора, защото Бог беше впечатлен от неговото усърдие, от качествата му. Ние никога няма да впечатлим Святия Дух, ако ни движи консуматорският подход.
Не бъдете консуматори! Не бъдете християни, които посещават Бога! Бъдете от онези, които се посвещават на Бога!
Да разчитаме не на пастора си, а на нашето усърдие и желание за общение със Словото – това значи да покажем, че се отнасяме сериозно към Святия Дух и желаем да бъдем нещо повече от това, което сме! Самото послание на Исус – “Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите” – е достатъчен стимул, за да излезем от обществото на консуматорите в един живот на превъзходно общение с Помазаника.
Нека да продължа нататък. Какво направи Илия, когато откри Елисей? Според Господната повеля той трябваше да помаже Елисей за пророк вместо себе си. Но, преди да бъде помазан, младежът трябваше да бъде призован за пророк, тоест, по някакъв начин Илия щеше да го привлече към себе си и да го обучи в познаване на Господните пътища. Какво стори Илия, та да привлече Елисей? Ето какво:
“…и Илия мина към него и хвърли кожуха си към него…” (3 Царе 19:19)
“Кожух ли? Интересно… Как може с кожух човек да бъде привлечен към призвание от Бога?” – подобна реакция в нас ще бъде напълно обяснима. Това бе и моята реакция, когато Бог ми откриваше тайната на Илиевото помазание. Нека да размислим за какъв кожух всъщност става дума. Ако това беше някакъв обикновен кожух, то подобно действие на Илия щеше най-малкото да ядоса Елисей. И тогава реакцията на младежа можеше да бъде следната:
“Хей, страннико! Ти друга работа нямаш ли си? Какво си тръгнал да си хвърляш кожуха над мене? Аз съм се изпотил от толкова много работа, а ти искаш и да прегрея ли? Я, я се махай и не ми се пречкай в краката! Не виждаш ли, че ми изплаши воловете? Махай се, чуваш ли!”
Но подобна реакция в Елисей нямаше, защото по-нататък в “Трета Книга на Царете” се казва, че:
“…той остави воловете си, та се завтече подир Илия…” (3 Царе 19:20) 
Кожухът на пророк Илия беше впечатлил Елисей и затова той не се поколеба да зареже усърдната си работа и да хукне към пророка. Какъв тогава беше този кожух? Отговорът е:
Кожухът беше мантия от Всевишния Бог върху духа на Илия!
За да разберем силата на кожуха като мантия, трябва просто да си отговорим на въпроса каква дреха е кожухът. Знаем, че кожуси хората си навличат зимно време, в големите студове и виелици, в тежкия климат, обзел някоя географска ширина. Кожухът на Илия му беше даден от Бога поради тежкия духовен климат, обзел Израил. Това бяха времената на чародейката Езавел и нейната власт над израилтяните, времена на гнусно идолопоклонство, когато имаше многобройни преклонения пред Ваала и бесовските жертвеници, време на ужас и страх от заблудителните демони. За да може един пророк на Бога да устои пред този мрак и беззаконие, му е нужна духовна сила и защита, нужни са му власт и авторитет, с които да провежда Божията Воля, въпреки съпротивленията на Сатана. Такава властна и авторитетна дреха беше кожухът на пророк Илия. Ако погледнем на Новия Завет, ще видим, че и Йоан Кръстителят имаше същата властна дреха, защото Словото отбелязва, че ходеше облечен в “кожени дрехи”. Защо? Защото предидеше в Духа и Силата на Илия, според пророческото слово на Архангел Гавриил. Фактът, че Илия хвърли кожуха си върху Елисей можем да разтълкуваме като разговор между двамата. Разговор, в който Илия е изявил пред Божия избраник Силата, смисъла и Източника на своето помазание.
“Искаш ли да се биеш срещу враговете на Израил? Искаш ли демоните да треперят от присъствието ти? Искаш ли пророците на Ваала да настръхват от Името на Йеова, твоя Бог? Искаш ли да изпепелиш авторитета на блудницата Езавел и да унищожиш нейното влияние над еврейските умове? Ако искаш всичко това, значи протягаш ръце към моя кожух и Бог ще ти го даде, защото е избрал подир мене тебе за това дело и призвание…” – такова, най-вероятно, е било хвърлянето на кожуха от Илия към Елисей. Слушайки думите на пророка, сърцето на Божия избраник е трепнало доста силно, защото четем, че младежът реагира моментално:
“А той остави воловете си, та се завтече подир Илия и рече: Нека целуна, моля, баща си и майка си, и тогава ще те последвам…” (3 Царе 19:20)
Тази реакция обаче, макар и на пръв поглед правилна и добра, не удовлетворява Илия. В този миг в сърцето на Елисей има нещо, което не е от Бога, не влиза в Божията Воля и е в конфликт с нея. Пред Авторитета на Всевишния се появява друг авторитет – на бащата и майката. Елисей първо трябва да целуне баща си и майка си и… чак тогава да последва Илия. Това поразително напомня случая в Евангелието, когато един младеж беше раздвоен в желанието си веднага да последва Исус или първо да погребе баща си. Но какво му каза тогава Господ:
“Върви след Мене и остави мъртвите да погребват своите мъртъвци…” (Матея 8:22) 
В случая от Евангелието бащата е мъртъв и само останалата почит и респект въздействат върху волята на младежа, но в ситуацията при Елисей виждаме един човек, раздвоен и респектиран от два авторитета – на Бог и на родителите. Затова думите, с които пророк Илия реагира на Елисеевото желание, са недвусмислени и много показателни:
“А Илия му каза: Иди, върни се, защото какво съм ти сторил?” (3 Царе 19:20)
Подтекстът на тези думи е строго духовен. В този момент Илия вижда пред себе си едно духовно дете, колебаещо се дали да скочи в младежката възраст. Отделете едно дете от майка му и баща му и ще видите с какъв плач, с какво усилие и категоричност ще потърси отново спокойната сянка на родителския авторитет.
“Иди, върни се тогава при майка си и баща си! Аз не търся човешкото ти покорство и не те искам религиозен, защото такива и без друго ще намеря в изобилие. Ако смяташ, че раздялата ти с този начин на живот и мислене е огромна загуба за тебе, то иди си! Аз не те насилвам! Моята власт и сила не са човешки, така че не аз, но Бог обръща съдбата ти към мене…” – ето такъв е подтекстът в реакцията на Илия. Това е най-точното отношение, което пророкът трябваше да прояви към Елисей. Как иначе щеше да събуди ревност за Господа в сърцето му? Моля ви да разберете, че мантията от Бога изисква да се покорим само и единствено на Авторитета на Исус Христос.
Не ме интересува колко силно сте обвързани с човеци или какво ще кажат те за вас! Вярвайте в Словото на Живия Бог, а не в мнението на Господин Компетентен! В следващият стих вече виждаме духовния скок на Елисей, неговото духовно възмъжаване:
“И той се върна отподире му, та взе двойката волове и ги закла, а с приборите на воловете опече месото им, и даде на людете, та ядоха. Тогава стана, та последва Илия и му слугуваше…” (3 Царе 19:21) 
Този Елисей, който се върна подир пророка, вече беше друг Елисей, осъзнал, че отричайки се от себе си не губи, но печели много повече. До момента на срещата му с Илия неговите волове бяха всичко, което имаше. Той работеше с тези волове, изкарваше прехраната си с тях. Но сега виждаме как Елисей пожертва воловете и нахрани с тях хората около себе си. Това е вълнуващ момент! Моля ви да го проумеете! Светът винаги ще има нужда от хора с волове. Знаем, че е така! Светът винаги ще има нужда от човеци, които да творят блага. Но когато Бог има нужда от нас и нашето покорство, то нека оставим света и последваме Бога, за да видим в живота си Славата на Исус Христос. Защото със сигурност, Петър и Андрей можеха да продължат да си ловят риба и да си преживяват от дребничкия бизнес, но в онзи миг Исус ги призова да станат ловци на човеци. Така разбираме, че второто условие след усърдието е себеотричането, тоест:
Безусловното покоряване пред Божия призив за нашия живот!
Елисей премахна силата на условностите и тежестта на човешките авторитети. Ако беше отишъл да се сбогува с баща си и майка си, щеше да се сбогува и със съдбата, отредена му от Бога. Сърцето му нямаше да издържи на родителския контрол, тъй като самото то го е пожелало, а ушите му, най-вероятно, щяха да чуят думи от сорта:
“Елисее, какво ти стана, бе синко? Ти май нещо не си на себе си! От умората ще да е… Много работиш и трябва малко да си починеш. Тоя Илия няма да е с всичкия си. Сядай тука и никъде няма да ходиш! Чуй го, моля ти се, какви му ги наприказвал! Какви хора се навъдиха, брей…” – такъв би бил евентуалният религиозен предразсъдък в родителите на Елисей. Но със сигурност той е такъв в онези родители, които нямат вяра в Бога и контролират децата си.
А сега ни предстои да навлезем в същината на темата. Елисей беше пред прага на най-великото събитие в своя живот. Той щеше да получи пророческо помазание от Всевишния. Следвайки пророк Илия и слугувайки му, Елисей беше разбрал, че предстои особено събитие, каквото не беше се случвало от времето на Енох, седмият по потомство след Адам. Илия щеше да се възнесе при Отец, без да види тление. Самият факт, който е предстоял, несъмнено е будел страхопочитание и силен респект върху всички, свързани с личността на пророка, а следователно и върху Елисей. Нужна беше особена сърдечна настройка и състояние на ума, за да се следва Илия и това беше Дързостта. Пътят на Господния пророк преди грабването щеше да мине през три места, свързани с върховни изпитания на вярата – Ветил, Ерихон и Йордан. Места, свързани с вярата на Яков и Исус Навин, личности, станали духовни стълпове на Израил. (За повече и по-изобилно просветление за тези три места ви препоръчвам да прочетете другата ми книга – “Късният дъжд и Грабването”)
Пророк Илия виждаше дързостта в сърцето на Елисей, и, за да я засили, провокира младежа с думите:
“Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Ветил…” (IV Царе 2:2)
Това не беше Божия заповед, а молба на Илия, която не целеше да бъде изпълнена, а напротив – отказана. Думите на пророка бяха проверка на вяра, тоест, до каква степен се е одързостило сърцето на Божия избраник. А то наистина беше много дръзновено, защото реакцията на Елисей беше моментална:
“Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя…” (IV Царе 2:2)
Нека забележим, че освен в Живота на Господа Елисей се заклева и в живота на Илиевата душа. Защо? Отговорът е:
Защото в Илиевата душа нямаше друг живот, освен Животът на Господ!
Нужно ли е да задавам въпроса каква беше Илиевата душа? Не беше ли тя изпълнена до краен предел с мисъл за Господното дело? Хвърляйки кожуха си към Елисей Илия не разкри ли душата си пред него, своите вълнения и надежди, своя пророчески опит, своя живот за Всевишния?
Да! Такава бе душата на Илия и Елисей беше дълбоко убеден, че тази душа ще живее вечно в Господното Присъствие. Той беше следвал тази душа толкова време и знаеше, че ще я последва докрай. Но изпитанието на Елисеевата дързост не спираше дотук. То тепърва предстоеше. Когато двамата слязоха във Ветил, една група ученици на Илия застанаха пред Елисей и му казаха:
“Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над тебе?…” (IV Царе 2:3) 
Ето този въпрос бе най-сериозното изпитание през дързостта на Елисей. Пред него беше бариерата на религиозната политика. Не един, а цяла група ученици на Илия се опитваха да наложат своя авторитет по трактовката на грабването. (Интересно защо теолозите винаги са били най-яростните опоненти на Божиите пророци?)
“Ти може да си ученик на Илия, но и ние сме негови ученици. Каквото знаеш ти, знаем го и ние. Не досаждай повече на пророк Илия! Не се опитвай да направиш нещо повече от нас! Няма да успееш! Такава личност като Илия се ражда само веднъж на хиляда години. Не разбра ли, че пророкът е уникална личност, а ти, както подочуваме, си се амбицирал да вземеш кожуха му… Това не е доктринално!“
Кой ли не би се смутил, ако цяла група “духовни авторитети” тръгнат да го убеждават в тезата на примирението? Елисей не се смути! Неговото дръзновение беше по-силно от религиозното примирение и страх! Затова и думите му към пророческите ученици бяха следните:
“А той каза: Да, зная това, мълчете…” (IV Царе 2:3)
Едно от нещата, с които теологията се бие в гърдите, е знанието. Да знаеш това, да знаеш онова, да знаеш всичко…
Е, и? Елисей им каза да мълчат. Защо?
Защото прицелът в неговото сърце беше не знанието, а познанието. Знанието не ползва, понеже е кратковременно:
“…знание ли е, ще се прекрати, защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати…” (1 Коринтяни 13:9-10) 
Елисей се беше устремил към Съвършеното. Той не искаше да слуша надутото празнословие. “Мълчете!” – сряза той пророческите ученици и подтекстът на този негов изблик бе настъпателната дързост.
“Защо най-после не замлъкнете? Какво се опитвате да ми внушите? Изобщо – защо ме измервате със себе си? Аз не се уча от Илия, но го следвам! Заклех се в Живота на Господа и в живота на душата на пророка, че няма да го оставя, но ще го последвам докрай! Така че отхвърлям безполезните ви съвети, ако и за тежест да си развявате дипломите…”
Ако отворим духовното си зрение и се опитаме да четем зад редовете на Библията, ще станем свидетели на точно такива диалози, каквито си позволявам да пиша в тази книга. В тях може да има известна доза творческо въображение, но го употребявам, за да стане съдържанието на тази тема по-достъпно за широк кръг от читатели. Защото ако днес ние водим дълги дискусии, за да оборим или защитим теза или убеждение, то и древните са вършили същото, с тази разлика, че техните спорове стоят запечатани само под едно или две изречения. Останалите се разпечатват с вяра и просветление от Святия Дух. В противен случай Библията би била непристъпна крепост за човешкия ум. Главното тук е друго, а именно третото условие след усърдието и себеотричането:
Да отхвърлим примирението, човешките авторитети и религиозната политика!
Тези трите са най-страшните бариери пред призванието от Бога, едни невидими маски на лукавия, целящи да ни накарат да презрем видението си и съдбата си от Бога. Именно с такава стратегия Сатана действа срещу Божиите пророци и за неговата стратегия Исус ни предупреди, казвайки:
“Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си…” (Лука 4:24)
Хората винаги са свикнали да ни измерват по онова, което сме били, а не по това, което ще бъдем. Такава е човешката логика. Но тази логика губи давност, защото нашият прицел на вяра е: Ще бъдем! В противовес на старото: Били сме! Моля ви да запомните:
Ако се покорявате на това, което сте били, ние никога няма да станете онова, което ще бъдете, тоест, ако харесвате старите си дрехи и детската духовна възраст, вие никога няма да се превърнете в младежи с мантии!
За Елисей кожухът на пророк Илия бе по-притегателен от мнението на двадесет или петдесет пророчески ученици. И тази негова позиция беше твърде скъпоценна в очите на Господ, защото след като двамата с Илия преминаха по сухо река Йордан (вече знаем защо “по сухо” – б.а.) дойде и надеждата за голяма награда пред Елисей:
“И когато преминаха Илия каза на Елисей: Искай какво да ти сторя, преди да бъда отнет от тебе. И рече Елисей: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти. А той рече: Мъчно нещо поиска ти; но ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде…” (IV Царе 2:9-10) 
Ето го върхът в Дързостта на Елисей!
Той не поиска обикновен, но двоен дял от духа на Илия. Не само кожухът, тоест, властта и помазанието от Бога, но и вярата на Илия, тоест, достъпът до тази власт и помазание. Защото в Илиевия дух наистина се съвместяваха два дяла. Първият дял – вяра в Бога. Вторият – вяра от Бога. Казано по-простичко – не само Илия вярваше в Бога, но и Бог вярваше в Илия и благоволеше в делата и словата му. Всичко това поиска Елисей от пророка, за да изтръгне от сърцето му искреното учудване:
“Мъчно нещо поиска ти…”
Всъщност – Елисей поиска не само власт, но и сила, за да я упражнява. Той желаеше кожухът на Илия да бъде съразмерен на вярата му, да го опази и така да възвеличи Господа със служението си. Оттук извеждам и четвъртото условие за получаване на мантия:
Вярата ни в Исус Христос да бъде съразмерна на мантията от Небето!
Искам внимателно да разберете това, защото Бог има ненарушими принципи на Волята Си. И не винаги, когато поискаме нещо от Него, ще сме способни да го задържим и оправдаем. Словото предупреждава за това с думите:
“Горко ти земьо, когато царят ти е дете…” (Еклесиаст 10:16) 
Какво значи да сме деца и да поискаме кожух, като този на пророк Илия? Нищо повече от това, че товарът на такъв кожух просто ще ни смачка, защото ние не бихме имали силата да го носим. И какво значи да сме деца и да поискаме от Бога царска мантия? Нищо повече от това, че ще преживеем провалът на Саул, който беше цар не по Волята на Бога, а по волята на Израил, който отхвърли съдиите и искаше непременно да има цар. Бог не иска това да се случва с нас и затова Словото Му е оставило тези убедителни примери на спечелване на мантия, а не просто нейното изискване. Затова ви моля да живеете само онова, което е съразмерно на вярата ви. Словото ни учи, че човешките сърца са като съдове, които Бог пълни със Своето Свято Присъствие. Ако, образно казано, аз съм съд, имащ вместимост от два литра, то и вярата ми ще стига до двата литра. Бог е определил такава вместимост на моето сърце и аз съм Му благодарен за това. Неговата Воля ще бъде съобразна на моята вместимост!
Една от чудесните думи в Стария Завет е еврейска и означава “шалом”, което ще рече “мир”, но в дълбокото си значение тя се разширява в смисъл на “пълнота”. Това иска да ни даде Исус – пълнота. Защото Бог ми каза съвсем категорично:
“Аз не благоволя в големи или малки съдове! Аз благоволя в пълните съдове!”
Независимо какви съдове сме, по-важно е за нас да сме пълни и така да преживяваме “шалом”. Но ако ние, бидейки съдове от два литра, поискаме осем или десет, това наше желание вече няма да продиктувано от Дързост, а от високоумие или свръхдуховност. Затова нека запомним:
Ние ще бъдем не това, което искаме, а което Бог е видял, че ще бъдем!
Тенденциите на духовния ни прицел трябва да бъдат съобразени с Божията Воля. Апостол Павел казва в тази връзка:
“Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички вършат ли велики дела? Всички имат ли изцелителни дарби? Всички говорят ли езици? Всички тълкуват ли?” (1 Коринтяни 12:29-30)
Не можем да дадем утвърдителен отговор на Апостолските въпроси, но и целта им е именно такава, за да се предаваме на смирение и мъдрост.
Ето че стигам до важния въпрос какво трябва да правим, за да падне върху нас мантия от Небето. Пророк Илия не каза на Елисей, че желанието му е невъзможно или недоктринално, но че е мъчно нещо. Мъчнотия, която Илия доразви с думите:
“Ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така, но ако не, не ще бъде…”
Най-трудният и най-велик момент в живота на Елисей беше настъпил. След като месеци наред неотклонно бе следвал Илия и му бе прислужвал, идваше мигът, когато пророкът щеше да напусне материалния свят. Всички свои надежди и очаквания Елисей трябваше да концентрира в особен духовен поглед, толкова съсредоточен, че да види как Илия бива грабнат от Бога. За да разберем този поглед е нужно да си зададем въпросите:
Какво виждаше Елисей в личността на пророк Илия през всички тези месеци на неотклонно следване? Човекът Илия или Бога в този човек? Физическото или духовното му обаяние и излъчване? Кожухът или оня, който е под него?
Спомняме си, че Илия привлече Елисей не чрез себе си, а чрез кожуха, който хвърли върху него. Така че тези пророчески думи на Илия крият в себе си чудно разковниче. Илия знаеше, че е възможно препъване или смущение в ума на Елисей след грабването. Затова го предупреди, че не неговата личност, а Богът в тази личност трябва да бъде прицел на сърдечното му упование. Дълбокият подтекст на Илиевите думи бе този:
“Елисее, ако продължиш да вярваш неизменно във видението, което ти дадох и поради което ме последва, дори и да ме отнемат от тебе, ще имаш кожуха ми, моята мантия от Небето. Аз отивам при Отец и твоята вяра е тази, която, концентрирана върху видението, ще свали Божието помазание върху теб. Ти последва не човека, но Божието Свято Присъствие в мен, така че не бива да те смущава изчезването ми от материалния свят, докато силно вярваш и виждаш в сърцето си това, за което Бог те е посочил и призовал…”
Така извеждам и петото условие за усвояване на мантия:
Непоклатима вяра във видението от Бога, свързано с Волята Му за нашите мантии!
Пророк Илия беше успял да изгради у своя последовател правилно отношение към себе си и към Бога. Затова и Елисей не се подхлъзна като учениците му, защото следваше не човекът Илия, а Богът в този човек. Елисей имаше Божието виждане за нещата и затова бе възнаграден по достоен начин:
“И докато те още ходеха и се разговаряха, ето, огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето. А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и конница негова! И не го видя вече. И хвана дрехите си, та ги разкъса на две части. И като вдигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Йордан…” (IV Царе 2:11-13) 
Ето това е действие на вяра! Вяра, която усвоява мантия!
Елисей знаеше към Кого да извика. Знаеше Кой ще свали кожуха на Илия върху него. Ако беше следвал човешкото в пророк Илия, реакцията му щеше да е коренно различна:
“Илия, Илия, къде изчезна бе, човек? Сбогом, сбогом! Край, свърши се!”
Но Елисей призова Всемогъщия Бог Отец. “Татко мой!” – извика той.
Спрете тук!
Помислете и ако трябва отново прочетете цялата предишна страница. Това е начинът да усвоим мантия от Небето. Няма значение, че до нас няма да е с физично присъствие пророк Илия или който и да било Божий слуга. По-важното е да усетим духовното му присъствие, защото то ще излиза от Библията, като невидимо докосване, за да запали сърцата на онези, които търсят Славата на Бога ревностно и с цялото си сърце.
Единственият начин да получим мантия от Бога е да заживеем като последователи на Христос в личността на онзи Божий слуга, който Святият Дух ни е посочил в Словото Си! И когато неговото служение стане реално пред очите ни и ние го пожелаем с цялото си сърце, просто да извикаме така, както извика Елисей:
“Всемогъщи Отче! Аз заставам пред Теб и Те моля в Името на Исус да ми дадеш привилегията да бъда Твой служител с мантия! Аз желая върху мен да дойде духът и силата на Твоя служител, който така силно развълнува сърцето ми, че желая неговата мантия от цялото си сърце и с всичкия си дух…”
Бъдете сигурни, че ако сте извървели и издържали проверката си на вяра, ще получите Небесна мантия. Ако не сте – продължавайте да викате към Бога, защото Той наистина е толкова верен на Словото Си. Виждаме как Елисей получи своята мантия. Кожухът на пророк Илия падна върху него. Но това не беше всичко, защото преди да облече кожуха, Елисей изпълни последното условие за получаване на мантия. В стиха е записано, че той хвана дрехите си, та ги разкъса на две части.
Защо постъпи така?
Аз вече говорих по този въпрос, но сега отново ще го припомня. Става дума за това, че за да облечем мантията си, ние трябва да съблечем дрехите на духовното ни детство. Елисей не просто съблече дрехата си. Нещо повече – той я разкъса…
Защо я разкъса?
Естествено – за да не става повече за обличане. Това бе начинът кожухът на пророк Илия да остане върху него. Това е последното шесто условие за усвояване на мантия – събличането на детската духовна дреха. Но в края на тази тема искам да прибавя още едно условие, което нарочно не включвам към шестте, тъй като цялата тема беше прорязана от него, понеже то ги споява и е техният вечен двигател. Седмото условие е дързостта и нейното постоянно упражняване в живота ни на вяра. Нямаме ли дързост, рискуваме да останем в категорията на зрителите и учениците, шепотниците, коментаторите и теолозите. Елисей грабна своята мантия пред очите на Илиевите ученици, които дори след това Небесно знамение потърсиха човешката си логика в човешката си теология, и, като проявиха страх и неверие, казаха на Елисей:
“Ето сега между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да не би да го е вдигнал Господния Дух и да го е хвърлил в някое бърдо или в някоя долина…” (IV Царе 2:16) 
Звучи смешно, нали?
Но какви други думи да се намерят в устата на хора, които не са осъзнали, че не Илия, а те са хвърлените в бърдата и долините на светския дух и именно затова Бог не благоволи в учебните усилия на пророк Илия, но намери мъж по сърцето Си.
Нека бъдем вдъхновени от Елисей!
Нека неговата Дързост намери място в сърцата ни!
Защото именно Дръзновението е силата, с която ще разбием религиозните съпротивления срещу нашето призвание и избиране от Исус. Защото пътят към Престола на Божията Благодат е белязан именно с това духовно качество:
“Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно…”  (Евреи 4:16) 
Нека Исус Христос ни дари с онова царствено величие, което дава обличането в Духа и Силата на великите Божии пророци. Амин и Амин!

Leave a Reply